sir

Е ти явно не четеш много-много майстора на късия разказ с неочакван край - автора на настоящата тема, щом това ти се е сторило най-голямата глупост.

Тя и тая връзка е алабализъм отвсякъде. Впрочем тюркската дума даже не е кумис, което е чисто руско произношение, а kımız (т.е. нещо като кымыз), което хептен няма нищо общо с камос. Отделно едното е напитка от ечемик (ако не се лъжа; а не от просо, но няма особено значение), а другото - ферментирало кобилешко мляко. По-скоро и тази дума е славянска като другите две, някои лингвисти я свързват с българското (и сръбско и чешко) комина "джибри", макар че пък и самата тази дума е с неясен произход. Но така или иначе няма никаква тюркщина и тука.

Р-езикът е обективен факт, справка - чувашкия език. Не си съгласен с това ли? А иначе ти лично може и да не си изказвал такива твърдения, но това са твърденията на 90% от лингвистите. Т.е. да разбирам, че ти поддържаш т.нар. "тюрко-алтайска теория", но не във вида, който доминира в лингвистиката-тюркология, а в някакъв друг, твой собствен, вариант? Другите работи са лека каша. Това, че през 7 век тюркските езици може и да не са били много диференцирани, вероятно е така, защото тюркското семейство изглежда сравнително младо на фона на някои други като индоевропейското или уралското. В такъв случай остава българите да са говорили на старотюркски, т.е. на езика на орхонските надписи, или на някакъв много близък до него език. Успех в доказването на такава хипотеза. Що се отнася до това кой с кого се разбира - ами то и един българин се разбира с един руснак, ама българският и руският диалекти на един и същ език ли са? И тука стигаме да основния проблем. Това, че два езика са близки, съвсем не значи, че можем да си прехвърляме фонетични и семантични реалии между тях. Иначе се получава по тантиновски - руското "Рипейские горы" не значело планини, ами гори, защото на български гора било значело гора. Та и с вашия курт така, че и по-зле, понеже си имаме работа с откровен анахронизъм. Щото в крайна сметка турчинът и уйгурът може и да се разберат спокойно, ама ако турчинът каже думата "курт" на уйгура, вторият ще си я преведе като "червей" или нещо от тоя род, а не като "вълк". Или иначе казано - това, че тюркската дума Х съществува в тюркския език А, съвсем не значи, че тя е изконна дума за езика А - тя спокойно може да е заемка от друг тюркски език. Точно така, както в днешния българския има една камара чисто славянски думи, които обаче не са изконно български, а са заемки предимно от руски, и това сравнително лесно се установява от лингвистиката. Толкоз. Ако не можеш да го схванеш, няма смисъл да коментираме повече.

Напротив, някои лингвисти го отричат. Може и да не е късна заемка, а късно развитие - табуистично понятие, както си писал и ти. Това са хипотезите. Древна тюркска дума, която се запазила само в огузките езици и в прабългарския - такава хипотеза няма никъде освен в родните пишман лингвистика и форумно тюрковъдство. Бъбрек е турска дума и няма нищо общо с никакви прабългари.

Отхвърлям, че р-език се е говорил в т.нар. Волжка България по времето на Махмуд Кашгари, т.е. 11 век. Другите работи не ми се губи времето да ги коментирам. Само ще те попитам - а какво в крайна сметка е твоето мнение? Щото дотука оставаме с впечатлението, че българите говорели чувашки, ама нямало проблем да говорят и кипчакски, управляващият им род бил гьоктюркска племенна конфедерация, а лидерът им бил огуз. Минимум четири езикови групи са намесени в тая схема, схващаш ли къде е проблема?

Опровергали сте грънци. Това, че в една от многото групи в тюркското езиково семейство има дума курт, която значи "вълк", не значи, че това може да се прехвърля и в останалите тюркски групи. Ама що пък да не може, то прабългарите са като в оня лаф за есето, дето било като прасето - ядяло всичко. Айде да те питам пак, пък барем отговориш. Българите на огузки език ли са говорили според теб?

Имаш право да не си съгласен.

С корекцията, че Дулу са от източната част на Западния хаганат. Така или иначе връзката между рода Дуло и племената Дулу е абсолютна фантасмагория. Точно както и между Курт от Именника и огузката дума за "вълк". Ама нека се повтарят по-често тия неща, така всеки път ще лъсва несъстоятелността им.

Точно така, при огузите. Сега остава да обясниш какво общо имат българите от 7 век с огузите. Това е друг голям проблем на тюркската хипотеза - че прехвърча от език в език и за нищо ги няма различните групи от тюркското езиково семейство. Съвременните турски и азерски (и туркменски, където също значи вълк) са именно огузки езици, а кримският татарски е бъкан с турски думи от османско време. Т.е. Кашгари го е написал съвсем правилно. На какъв език?

Всичко е възможно. Въпросът е къде се е крил този митичен р-език до втората половина на 13 век. Бих могъл да се съглася с теб, ако например у Кашгари имаше дори и някакви минимални податки за повече от един език във Волжка България, а то няма. При него и българи, и сувари са си съвсем прозаични тюрки, очевидно неразличаващи се съществено по език от кумани, печенеги и други такива. Самият факт, че особено го е впечатлило не нещо друго, ами точно това "з" в езика на българите и суварите, на мен ми е достатъчен да отхвърля каквото и да било р-езичие през 11 век. От там нататък цялата чувашо-болгарска схема за мен е отдавна и неспасяемо рухнала. Ако става въпрос за конфедерацията Дулу - да, Казахстан, ама най-източната част на Казахстан, т.е. до Джунгария. Като между тях и Черно море седят Нушиби. Дулувци явно са се телепортирали. В романските езици е пълно с германски заемки. А не е ли името, с което го наричат абсолютно всички, не само готите? Сиреч, така си се е казвал човекът.

Ами от тюркските речници, откъде да е. Курт на всички тюркски езици значи червей или друга подобна гадинка (напр. гъсеница), като се почне от старотюркския и се стигне до днешния чувашки, където значи - цитирам речника на Федотов - "насекомое вообще; червь, червяк; пчела".

Има, да. Значи "червей". Добре, че са тюркистите да повтарят убедено подобни работи до втръсване. Успяха да накарат доста хора да разровят из източниците, вместо да четат мантрите на тоя или оня.

Е, то това е голям проблем - че не се чете самият извор, а какво някой е написал на базата на извора. Кашгари го има преведен на редица достъпни езици (английски, руски и т.н.), но явно и това не е достатъчно. Ето например какво още е писал, то е малко по-надолу от това за отсечените окончания. По руския превод от 2005 г:

Махмуд Кашгари не е ли "данни за преди 12 век"?

"Недунавският клон" обаче е говорил на стандартен тюркски според всички налични данни, които имаме. Това кога ще го обясните защо е така?

Като цяло окей анализ, само не разбирам защо всичко отново се свежда само до Пеевски, а сега излиза, че и Валери Симеонов му бил поредната маша. Това си е стара идея на Симеонов и партията му, още от преди да започнат предполагаемите лобистки игри в хазарта - т.е. още докато Националната лотария (Божков) и Лафка (Пеевски) си живееха в една прекрасна симбиоза.

Брех, брех.. случвало ли ни се е да разговаряме, видиш ли, с "класически българи". Не, само с умнокрасиви българи към Манол Глишев разговаряме.

Не. Искам да кажа, че лично аз се доверявам на мненията на авторитетите по въпроса, а те определено не са Живко Войников, Райко Сефтерски и други подобни. И да съм конкретен: Къзласов, Рунические письменности евразийских степей - стр. 38 и нататък; Рашев, Съмнителни и недостоверни паметници на прабългарската култура - стр. 170. Има ги в интернет, който иска, ще си ги намери. Но най-вече се доверявам на собствените си очи и умствени възможности. Напиши в гугъл "рунически надпис" и виж какво ще ти излезе. После сравни с това, което имаш например в Плиска, и ще видиш основната разлика. А именно, сред истинските рунически надписи наистина има и кратки, но също така има и доста дълги, щото все пак те отразяват някакъв реален текст на реален език. Докато това, което някои му викат "прабългарски руни" от Плиска и други центрове на ПБЦ, представлява комбинации от по 2-3-4 знака. Няма абсолютно никакво основание тези знаци да се считат за руни, а техните комбинации - за надписи. Още повече, че ние добре знаем какво представляват прабългарските надписи на гръцки и те не са от по 2-3 букви, а са си дълги и смислени текстове. Толкоз по тоя въпрос. Що се отнася до т.нар. Мурфатларски "рунни" надписи, които не са само от Мурфатлар, а и от други места, аз напълно споделям мнението, което видях тук в тоя форум преди доста години от уважаемия Качо - тия т.нар. "рунни" надписи са все от манастири. Което ще рече втората половина на 9 век най-рано. Не знам тука уважаемите съфорумци как си го обясняват това (всъщност знам, щото имаме няколко теми по въпроса), но мен това ми говори, че най-вероятно не става въпрос за никакви рунни надписи, а за манастирски тайнопис или нещо друго от тоя род. В противен случай, както казах, трябва да приемем, че "прабългарските руни" са възникнали с християнизацията, което е някаква пълна пародия за мен. С думи прости - който твърди, че съществува прабългарска руническа писменост, трябва да покаже такива надписи от Плиска, Мадара и т.н. А ако не може да покаже, трябва да обясни защо такива няма.

Мурфатлар е скален манастирски комплекс, датиран 9-10 век. Или може би митичните прабългарски руни възникват с приемането на християнството? Та, някой рунически надпис ако може малко по-близичко до Плиска и от век-два по-рано имате ли да ни представите?

Кои са тези руни, които още не сме си превели, а според колегата тантин даже вече били разчетени? Дайте да видим някакви рунически надписи от Плиска, от Преслав. Може и от някой друг известен център на ПБЦ или от някое от разкопаните от археолозите селища.

Колкото и да обръщаме внимание, полза няма. Тука се вихри някаква нова форма на псевдоистория и псевдолингвистика.

Статията е един волен полет на фантазията и е направо за другата ти тема - тази за езика на псевдонауката. Тъй че няма никакво значение дали заключението е вярно или не, понеже се основава на измислици и плоски манипулации. Не е това методът, по който да се докаже тезата ти, и не е това статията, която ще помогне. Напротив, подобни писания само компрометират реалните търсения.

Ами нищо не показва лингвистиката, в случая тюркологията, понеже заради нескончаемите спорове тюрколозите още не са си реконструирали праезика. Визирам споровете дали има или няма алтайско семейство и кои са оригиналните пратюркски форми - лир или шаз. Примерно в индоевропеистиката знаем как е - имаш един набор от когнати за думи като бук, бреза, вълк, мечка, сняг и т.н. и това насочва търсенето към определен ареал. В тюркологията не само че няма такова нещо, ами даже излизат и откровено псевдонаучни публикации като т.нар. етимологичен речник на алтайските езици на Старостин и компания, които само спъват развитието на науката. Т.е. там има едно реконструиране, така да го кажем, от горе надолу - на базата на предпоставените тези на съответните автори, а не на базата на реалния лингвистичен материал. А пък историческите и археологически реалии изобщо не интересуват никого. Но от друга страна пък това състояние на тюркологията е много удобно за всичките направления фантазьори, които се вихрят там - особено на пантюркистите, чиито полюции виждаме да бъдат цитирани доста често и тук.

Може ли някъде да видим аргументи за тези твърдения освен думите на автора на тази статия?

Десятката на най-потресаващите тъпизми или някоя друга десятка имаш предвид?