Last roman

Подвеждащи реклами в козметиката Подвеждащи реклами... Кремът за бръчки с ефект на ботокс. Магическият крем с охлювна слуз, която съживява кожата ви. Хидратиращият лосион с хиалуронова киселина, премахващ години от лицето ви (както твърди секси певицата, чийто сингъл в момента се върти по радиата). Всички те имат нещо общо… те са подвеждащи реклами. За съжаление, Безброй много козметични продукти са жертви на неверни и/или подвеждащи реклами. Да, правилно прочетохте – жертви. На пазара има много добри опции за грижа за кожата, но с присъствието на толкова много популярни реклами с подвеждащи и неверни твърдения, дори уважавани компании се виждат принудени да правят същото, поставяйки „фалшиви етикети“ на иначе прекрасни продукти. Това кара хората да се объркват. Но защо една козметична компания ще рекламира продукт чрез неособено активна съставка, особено когато въпросният продукт съдържа други, по-полезни неща? Отговорът се крие в съставки, които по една или друга причина са станали известни и потребителите ги търсят. За съжаление, те са преекспонирани, на тях им се приписват практически невъзможни качества, и реалният им ефект е или нулев, или много далеч от рекламирания. Кой позволява това? Нямаме ли регулаторни органи, които да следят тези неща? Отговорът е да, разбира се… но Регулаторните органи рядко наказват за подвеждащи реклами Те могат да следят за безопасност и наистина, рядко може да се види продукт, който да е наистина токсичен, но това не е особено утешаващо. Ние плащаме сериозни пари за продукти, които не вършат това, което сме искали от тях. И трябва да внимаваме и сами да се пазим от грешно решение. Нещо повече… дори цената не е критерий. Много скъпи продукти са почти напълно безполезни, или са със състав, еднакъв с този на много по-евтин продукт. Така плащаме само за марковото име на опаковката. Без да знаем какво съдържа, козметичният продукт е безполезен Какво можем да направим ние, като потребители, за да се защитим? Имайте предвид, че използването на подвеждащи твърдения не прави компанията и нейните продукти непременно лоши. За да направите информиран избор, е необходимо да можете да прочетете какво се съдържа в него, както и в какви количества. Не се заблуждавайте, че „това не ми влияе“ – рекламните отдели на козметичните компании нямаше да влагат огромни суми в тези кампании, ако не работеха. Познавайте „анатомията“ на човешката клетка и кожа и как работят те. Човешката клетка е изградена от няколко компонента. В друг пост ще опиша по-подробно каква е общата „матрица“ на човешката клетка и на различните типове кожни клетки в частност. Изотонична термална вода – капка в морето 4. Бъдете наясно с основни понятия по химия и физика и какво означават. „Киселина“, „химия“, „синтетичен“ се използват често, за да се изплашат потребителите от конкретен продукт на конкуренцията. Много потребители нямат познания по химия или познат фармацевт, лекар или козметолог , който да им помогне в лабиринта на козметиката. Типичен пример е твърдението, че изотоничните води са по-полезни от други. 5. Не се доверявайте на „Съдържа…“ Много продукти твърдят, че съдържат важна съставка – витамини, натурални масла или други, които биха повлияли добре на вашата кожа. Впоследствие обаче ефектът не е е толкова добър. Защо? Погледнете етикета със съдържанието на своя продукт. Забелязвате ли нещо? Много от продуктите съдържат по една „прашинка“ образно казано от нашумяла добавка, за да има право да твърди, че я има. В този пост за законите в ЕС съм обяснила как можете да прецените приблизително какво е количеството на всеки компонент в продукта си. Добър показател са консервантите – ако са изброени преди вашата желана и рекламирана съставка, това означава, че във вашия продукт има повече консерванти, отколкото това, което се рекламира толкова шумно! В заключение – имайте предвид, че първата задача на всяка компания е да продаде продуктите си. Това не е непременно лошо – но означава, че трябва да внимаваме какво взимаме. Съдържанието на продукта, както и базисни познание по химия, физика и анатомия, са най-добрата ни защита. http://pharmeticviews.com/2016/06/16/подвеждащи-реклами/

НАУКА Не, алкалната диета НЕ действа и НЕ лекува рак Скъпи дами, с интерес наблюдавам как споделяте в социалните мрежи всеки ден по 10 пъти чудотворната „алкална диета“, но ще ви разочаровам. Тя не действа! Почти всяка статия започва с труда на един брилянтен учен и нобелов лауреат – д-р Ото Варбург. Твърди се, че алкалната диета лекува рак, а трудовете на д-р Варбург го потвърждават. Причината е, че според вярващите раковите клетки метаболизират съединенията анаеробно (без кислород). Лично за мен е мистерия каква е връзката между анаеробният метаболизъм и алкалната диета. Но за да бъде една лъжа достоверна, тя трябва да има частица истина. Д-р Варбург печели нобелова награда именно заради откритието си, че раковите клетки проявяват примитивния анаеробен катаблизъм. Той смята, че именно това е в основата на канцеро и туморогенезата. Но днес знаем, че това твърдение е грешно, защото канцерогенезата се причинява от мутации, а анаеробният метаболизъм е резултат от тези генетични промени. Трябва да се подчертае и фактът, че здравите клетки, които използват кислород за добив на енергия, се нуждаят от кисела среда. Те създават протонен и pH градиент от двете страни на полупропусклива мембрана, за да се синтезира енергия. Това са така наречените дихателни вериги. Или с други думи нуждата от ниско pH, за синтез на енергия е в остър сблъсък с теорията за алкалната диета. Друго интересно твърдение е, че трябва да се ядат само плодове и зеленчуци, защото те са алкални, но месо и месни продукти трябва да се избягват. Това твърдение е повлияно от някое веганско течение. Плодовете и зеленчуците са богати на органични киселини и въглехидрати, чиито метаболизъм води до натрупване на продукти, които могат да понижат pH. Това се отнася с пълна сила за лесно усвоимите монозахариди в растителните плодове. Нима толкова лесно можеш да нарушиш хомеостазата в тялото си, ако изядеш 200 грама хубава пилешка пържола? Не естествено… Интересен е фактът, че стомахът поддържа ниско pH от 3.5, за успешното разграждане на смляната храна. А причината, животът на Земята да съществува 4 милиарда години е, че той е изключително пластичен. Това означава, че има изградени механизми справяне с подобен абиотичен стрес, дори бактериите ги имат. Хората също са достатъчно пластични и е абсурдно да се смята, че яденето на месо може да промени която и да е характеристика на кръвта. Ако трябва да обобщим: Ото Варбург е реална личност, която прави удивителни наблюдения но леко грешни заключения; аеробният метаболизъм на здравите клетки се нужда и от кисела среда; плодовете не алкализират кръвта; хомеостазата не се променя от храната; а алкалната диета е поредната веганска дивотия. Ако искате да сте здрави и да изглеждате добре, спортувайте! http://6nine.net/2015/09/19/не-алкалната-диета-не-действа-и-не-леку/#more-1618

Рицарю, недей така, нали знаеш, че 'гарван гарвану око не вади'.

Копнах на бай Манол умозренията, тъй като счетох че подхожда на темата.;))))

Nичьсоже не имѣахѫ, нъ рѫцѣми бръсаахѫ си гѫза...

Трагикомедия :)))

това обаче не е армейско, а въстаническо знаме, при това отпреди Освобождението /демек преди да съществува съвременната Българска държава изобщо/.

типично.

От Нюланд, Байдън и Ко.

кирилицата е задължителна!

новината е добре запазеният скелет, от който ще бъде взето ДНК.

Епа дребнав си щом не се кефиш на бутафорията. Добре че е леля Дора да ни отсрами верноподанически.

Rare 3,300 year-old secret passage, first Hittite skeleton found in central Turkey http://www.dailysabah.com/history/2016/09/07/rare-3300-year-old-secret-passage-first-hittite-skeleton-found-in-central-turkey

да ти кажа, в обкръжението ми се наблюдава як бейби бум напоследък. На мода вече са 2-3 деца, така че лично аз съм скептично настроен към подобни прогнози.

Важното е, че 'бащицата на отечеството' е похвалил паметника, значи всичко е наред: Борисов за пеещия паметник: Уникален! Толкова жив и хубав не съм виждал! Премиерът Бойко Борисов похвали скулптора Александър Хайтов за паметника на ген. Иван Колев на официалното му откриване днес в Добрич. Новият монумент на скулптора Хайтов не е със светещи очи както известната му статуя на цар Самуил, но когато посетител застане пред монумента на генерала започва да звучи старият химн на България "Шуми Марица". Премиерът поздравява лидера на "Атака" Волен Сидеров. Премиерът също коментира и творческото решение паметникът да пее. Той подчерта, че паметникът е станал факт благодарение на усилията на кмета на Добрич и лидера на НФСБ Валери Симеонов. Държавата също помогнала, осигурявайки 3.5 тона гилзи, от които е отлят военният ни герой. Гражданите на Добрич бяха отделени от ограничителна лента, каквито полицията използва за ограничаване на достъпа до местопрестъпление.

Ето още едно псевдолингвистично доказателство, че турците са траки.

Темата е за бутафориите, така че не знам по каква логика намеси Кабиле и Малката Базилика. Те са едни от малкото примери за адекватно експониране /извън обръча Фърков, Рашидов, Димитров и съответните строителни фирмички/. Така че твоето мнение е лишено от логика и цели дирене на теле под вола. Но това си е твой проблем. Иначе, ако се абстрахираме от троленето ти, зад новото пеещо чудо на Хайтов както обикновено стои скандал: Крум Дамянов: Пратиха работата ми по дяволите Питам се защо е тази гнусотийка от Александър Хайтов, казва скулпторът, на когото отнеха поръчката за паметник на генерал Колев в Добрич „Каква свобода след промените! Търся някой да ми се усмихне, за да отлея поне една работа от тези, струпани тук, в двора на ателието. За кого да ги правя тези неща?“, казва скулпторът Крум Дамянов. Снимки: Емил Георгиев Новият паметник на Александър Хайтов пее „Шуми Марица…“ в центъра на Добрич, но зад този монумент не стои история, достойна за човека, изобразен на паметника – генерал Иван Колев, герой от Добричката епопея. Хайтов приема поръчка за статуята, за която вече е спечелил конкурс един от най-големите творци в родната скулптура – проф. Крум Дамянов. Работата на Дамянов е забележителна, но за жалост е съсипана както от безразличието на Община Добрич, от които получава поръчката за статуята, но и от представител на законодателната власт – депутата Валери Симеонов, председател на Националния фронт за спасение на България (НФСБ). Той предлага да доплати за паметника лични пари, но с условието друг да го направи. И посочва Александър Хайтов, негов политически приятел, член на политическия съвет към НФСБ. Потърсихме Крум Дамянов, за да разберем историята „от кухнята“. Оказва се, че гипсовият калъп на неговия паметник е унищожен безвъзвратно. Дамянов не се наема да го създаде отново – преди година и половина е преживял инсулт, преминал е две операции, а и е на 79 г. Иска му се нещо по-практично – държавата най-сетне да създаде гипсотека, където да съхранява гипсовите калъпи на скулпторните творби, в този етап скулптурните произведения са най-уязвими. В други държави някоигипсотеки дори са превърнати в музеи. – Какво е чувството да хвърлят работата ви на боклука, г-н Дамянов? – Чувствам се дълбоко засегнат, защото една работа, взела ми пет години труд, е унищожена… В този случай са нарушени брутално принципите за положението на художника в обществото, както и на изкуството – не само моето, а на цялото съсловие. Онези, които можеха да ми окажат подкрепа, са двата съюза: на художниците и на архитектите. Но реакция от тях няма. Имам чувството, че няма такива съюзи. Навремето съществуваха т.нар. държавни комисии, които отговаряха за решенията си, а сега няма такива… – Всъщност и днес има такава комисия – към Министерството на културата, начело с Христо Харалампиев. Според Закона за културното наследство всеки, който реши да вдига паметник, е длъжен да иска тяхното съгласие. Искано ли е съгласието им за онова, което се случи в Добрич? – Знам, че в тази комисия не е пристигало искане за този паметник. Но искам да попитам: как може една задача в процеса да работа да бъде променяна? В случая аз имах отношения единствено с Общинския съвет в Добрич. – Имате ли договор за паметника на генерал Колев с общината? И прекратен ли е този договор, преди да възложат на Александър Хайтов нов паметник? – Имам договор и той не е прекратен. В мига, в който работата ми беше приета в идейна фаза от тогавашния кмет на Добрич Детелина Николова, когато ми казаха да действам, аз не контролирах какво е ставало. – В кой момент разбрахте, че има проблем около поръчката на паметника? – Проблемът настъпи преди 2 години, когато в леярната в Требич започнаха да разпарцалосват гипсовия калъп на 6-метровия оригинал, без да съхранят частите във восък. Тогава разбрах, че няма да стане. Няколко пъти съм предупреждавал да завършат този етап, за да преминат към леенето му в метал. Счупиш ли калъпа – край на работата, няма и метал. Те направиха точно това. Проектът на проф. Крум Дамянов за паметник на генерал Колев в Добрич. – Какво беше обяснението на Марин Марков – собственика на леярната? – Няма обяснение. И на Марин, и на жена му обяснявах – жена му ми каза колко харесва главата на коня, оскала да си я отлее да си я има и за себе си, а аз просто я помолих да я приберат вътре, да не отиде по дяволите… – Така статуята ви отиде по дяволите? – Точно така. Освен конската глава, изчезна горната част от портрета на генерала… – Изчезнаха? Откраднати или счупени? – Режат ги на части – уж под формата да бъдат отляти. – Не може ли отново да направите калъпа? – Не, нямам сили за това. Крум Дамянов признава, че няма сили да извае отново калъпа за паметника на генерал Колев. – Община Добрич вижда, че с вас постъпват нередно, че ви съсипват калъпа за оригинала, но не реагира – защо? – От общината би трябвало да участват в процеса в отливането на паметника, но така и не се поинтересуваха. Те въобще не попитаха какво стана с паметника – вече трета година. Договора подписахме през 2011 г. Леярите започнаха да чупят калъпа през 2012-а. Не мога в момента да ви кажа кой етап е покрит финансово от Община Добрич. Те са длъжни да потърсят от мен етапа, който са поръчали. Иначе излиза, че аз прося нещо, което те са поръчали. Аз не прося такива работи. – Кога научихте, че са се отказали от вашия проект? – Вероятно когато излязох от упойка. Преди година и нещо получих инсулт. Имах една след друга две операции. И чух, че ще правят паметника с нов автор – но аз нямах нито сили, нито желание да се занимавам. Исках да се запазя, всяко усилване на пулса не беше препоръчително за мен. – В момента, в който се борите за живота си, те решават да ви сменят… – Да. И това го направи моето момче – Марин, аз съм го отгледал. Много паметници съм направил с него. Той беше в работния екип и на паметника „Асеневци“ във Велико Търново, работил е по четирите коня в композицията, той отля бика пред Българската фондова борса… когато започнах с Уго Вутен, главно с Марин работех, той лееше работите… Давал съм му работа, хранел съм го… – Община Добрич също има роля в смяната ви, както вероятно и Валери Симеонов. – Този човек идва от политиката, той не знае ли, че законите трябва да се спазват? Че трябва да има протокол за ликвидиране на отношенията с мен? По какъв начин ликвидира мен и дава работата на друг? На морала – майната му. В случая нямат право да променят условията на конкурса. По медиите пишело, че моят проект бил по-скъп от новия. Ама новият е три пъти по-малък от моя, а и не притежава среда. И се питам: Александър Хайтов защо постъпва така с мен? Аз никога не бих направил така с поколението скулптори преди мен, някои от които уважавам, но и да не ги уважавам – никога не бих дръзнал да постъпя по този безумен начин. Но и по времето, когато бях по-активен, се появяваха такива гнусотийки – някой да вземе работата на друг. И кое е това социо, което след това ще приеме резултата?! Защо съюзите мълчат за това безобразие пред църквата „Света София“ (бел. ред. – паметника на цар Смауил, дело на Александър Хайтов)? Сега и във Видин е направил нещо. Някой трябва да го спре. Светлин Русев навсякъде се обажда по такива бодливи въпроси, а в този случай мълчи. – За този паметник сте спечелил конкурс – защо Община Добрич не се съобразява с него? – Нямам обяснение. – Няма ли да си потърсите правата? – Ще ги сведа до по-ниско ниво – чрез адвокат ще изчистя отношенията между мен и Марин Марков. Защо съюзите мълчат за това безобразие пред църквата „Света София“ (бел. ред. – паметника на цар Смауил, дело на Александър Хайтов)? Дворът на ателието му е превърнат в склад за неотлети творби. Дамянов казва, че ще оцелеят до пролетта. Образи от двора – Някои приемат тази „гнусотийка“ като заслужена от вас – навремето вие сте били сред най-търсените „паметникари“… – Да, преди време си обяснявах с това негативите, които обирах. Но от тогава минаха 25 години и днес завистливо-ядосаните вече почти не останаха. Какво да се обяснявам, че бях лауреат още преди да се оженя и да ползвам закрилата на Малеев, ако е имало такава въобще. Винаги съм бил на свои релси, със свои резултати. Карах най-дългата доцентура в архитектурата, защото през цялото време бях зает, правех паметници. Никой не ми е помагал, не ми е ударил рамо, не ми е давал служба. (Бел. ред. – съпругата на Крум Дамянов – Уляна Малеева – е дъщеря на Атанас Малеев, брата на Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков.) – За паметниците, които сте правел, сте бил на подчинение на Пенчо Кубадински. Как общувахте с него? – Той ме е карал да променям някои от паметниците, „Асеневци“ например. Като идваше в ателието, го канехме в малката част, нещо да го почерпим, да тръгне разговора и чак тогава да види модела. Ако го види веднага, казва: „Нье“ и напуска. Докато се научим, мина време. Гледам един ден майка ми му нарязала луканка, а той плюе люспите, тя не я е обелила. Питам я после защо, тя казва, че го мрази, защото уволни баща ми в предпенсионна възраст – не искам да говоря за това. Но като му свикнахме на Кубадински, отчетохме, че той беше много по-малко вреден от всички други във властта по онова време. Притежаваше известна точност в преценката за едно художествено произведение. Мъчил ме е 3 години в Стара Загора, смени ориентира на паметника, за да гледа към града, но правилно. След промените отказах да поемам каквато и да е работа. Последната, когато бях много загазил финансово – беше през 90-те, малки деца имах, приходи нулеви… Едно към 1000 изчезнаха парите тогава и хонорарът за паметника „Асеневци“ в Търново от 130 хил. лв. в банката се сви на 130 лв. Това беше най-големият ми хонорар, който съм взимал някога. – След като въпросът кой да прави паметника на генерал Колев в Добрич се оказа политически, зад вас защо не застана БСП? – Никога не съм бил член на компартията, това е една от гордостите ми. Не бих казал, че съм смел, но отказах да приема членство в БКП, за което гарант за мен бе Георги Йорданов (бел. ред. – министър на културата по тоталитарно време).Произходът ми е друг, баща ми беше член на БЗНС „Никола Петков“, бил е и в затвора след Унгарските събития, защото коментирал нещо публично. – И все пак покрай съпругата ви сте общувал отблизо с първите хора в държавата по онова време… – Един-единствен път съм виждал на маса Живков, като изключим случаите, когато ме е кичел с орден. Не съм ходел на срещи. Не се е налагало. Докато Светлин Русев е бил в кръжоците около Людмила Живкова, аз не съм участвал в тях, не съм бил близък с нея. Богомил Райнов пък съм имал причина дори да го мразя, той се отрича от баща си! Един-единствен път съм виждал на маса Тодор Живков, като изключим случаите, когато ме е кичел с орден. – Как ви забелязаха по онова време, за да ви дават толкова големи поръчки? – С конкурси. Ама истински. Първият ми спечелен конкурс за паметник беше за остров Болшевик. И знаете ли защо още нищо не е построено там? Защото шефът на културата Тодор Атанасов тогава каза, че докато той е на този пост, няма да позволи да се строи на острова. И аз го забавих, провалихме намеренията им, така и нищо не се построи там. – В Художествената академия сте се засекли с Христо Явашев, общували ли сте си с него? – Той беше трети курс, аз – първи. Етюдите на първенците на постановките бяха закачени с четири кабъра и неговите винаги бяха най-горе. Харесвах ги много и ги изучавах. Често ходех на Вечерен акт, за да гледам как Христо прави скиците. Малко преди да избяга същият този виртуоз на академичната рисунка започна да замацва, да дращи с туша. Това беше началото на протеста му срещу академизма. По-късно, когато видях какви неща прави, ме изпълни с възхищение – опаковайки една структура, той прави ново произведение, нито една от превръзките му не минава през конструктивните зони. Страшно ми е повлиял! Поглъщах с радост онова, което правеше. Но той има и неща, които не харесвам – например „Портите“, „Чадърите“ също, както и „Плаващите кейове“, а само онези работи, когато неговата намеса дава нови стойности. – Кристо бяга от България, за да бъде свободен, на вас какво ви донесе свободата след 1989 г.? – Тогава имах свобода, която днес не притежавам. Нямам пари, търся някой да ми се усмихне, за да отлея поне една работа от тези, струпани тук, в двора на ателието. За кого да ги правя тези неща? Трета реколта виждате, изчезват за 5-6 години. Гипсът е много нетраен материал, счупват се. Каквото успея, отливам, спасявам, поддържам – и се питам защо, защото това ще изчезне до пролетта. За какво ми е тази свобода? Как печелех най-големите проекти навремето? С конкурси. http://www.ploshtadslaveikov.com/krum-damyanov/

Кой ти говори за личността на генерал Колев, добре експонираният археологичен резерват Кабиле и Малката базилика в Пловдив? Темата е за порочните практики и бутафориите в БГ.

нова гавра от автора на светещите паметници: Сега "Шуми Марица", скоро и "Бяла роза" Снимка: © Topnovini "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!Думи на генерал Иван Колев от 4 септември 1916 г. - произнася ги пред командваната от него българска конница по време на Първата световна война, при новината че към Добруджа се приближава руска кавалерийска дивизия. "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!" Думи на генерал Иван Колев от 4 септември 1916 г. - произнася ги пред командваната от него българска конница по време на Първата световна война, при новината че към Добруджа се приближава руска кавалерийска дивизия. Ген. Колев ссвобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. Под негово ръководство Първа конна дивизия пленява румънски, сръбски и руски военни. Това е и причината генералът да е заклеймен от комунистическата власт и да остане без паметник. Сега тази историческа несправедливост е на път да се поправи, въпросът е дали генералът ще получи паметника, който заслужава. Когато новият кмет на Добрич Йордан Йорданов и председателят на НФСБ Валери Симеонов в ролята си на дарител не харесаха първоначалния проект за паметника на ген. Иван Колев и скулптурата бе поверена на Александър Хайтов, очаквахме някаква голяма изненада. Все пак говорим за автора на паметниците на Самуил в София, чиито очи светят и на Иван Срацимир във Видин, осветен в цветовете на българското знаме. Ако и вие сте се чудили какво ли ще му свети на генерал Колев, не сте познали. Този път паметникът не свети, той пее. Засега "Шуми Марица", скоро може да се сдобие и с разширен репертоар - "Тих бял Дунав", "Аз знам Българийо, аз знам", "Бяла роза"... Зависи какво се харесва на кмета и спонсора. Да се направи паметник не е лесно, нито е евтино. И все пак докато по света авторите на паметници се съобразяват с различни (повечето неписани) правила, у нас оставаме с впечатлението, че творческият потенциал има пълна свобода да се разгърне. Вие ли ще ми казвате, че позицията на коня трябвало да показва как е загинал конникът? По света двата вдигнати предни крака на коня може и да означават, че героят е загинал в битка, леко повдигнатият крак - от раните си, а двата крака на земята - естествена смърт, в България поставяме копитото на коня така, че по-лесно да му инсталираме фотоклетката, която пуска "Шуми Марица". Ние имаме дълга история с безумните паметници. Някой може ли да обясни какво точно изобразява паметникът "Създатели на българската държава" край Шумен? А какво се предполага да е значението на "1300 години България" пред НДК? Иронията е, че в момента, в полуразпадналото си състояние, конструкцията доста точно изобразява страната. Остава само леко да го санират със стиропорени панели. Последният е проектиран от един професор, четирима архитекти и двама инженери. И докато се води борба той да бъде премахнат, а на негово място да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк, тайничко се молим да не го уредят я с видео екран, я със селфи стик. Не бързайте обаче да съжалявате за отхвърления първоначален проект, особено ако не сте го виждали. Негов автор е проф. Крум Дамянов*, станал широко популярен напоследък със статуята на Орфей на Летище София. Току виж според него ген. Колев вместо да пее свири на китара. Творческата свобода е хубаво нещо, но неслучайно навсякъде паметниците се одобряват предварително от институциите с идеята, че се прави нещо за идните поколения. В близките години в центъра на София ще бъде изграден паметник на хан Аспарух, в Пловдив над града ще гледа гигантски цар Симеон Велики, без да споменаваме идеята за 133-метровия паметник на Васил Левски край границата с Турция. Изпуснем ли творците и за малко от поглед и контрол, нищо чудно да заприличаме на Скопие. С песните на Веселин Маринов като бонус. И все пак, ако искате да видите нещо човешко, разходете се по бул. "Витоша" и поспрете до паметника на Алеко Константинов. Нито свети, нито пее, просто стои, вперил поглед към Витоша. *Крум Дамянов е автор още на споменатия паметник „Създатели на Българската държава" в Шумен, монументът „Асеневци" във Велико Търново, „Камбаните" в София. https://www.webcafe.bg/webcafe/da-go-weba/id_1256559687_Sega_Shumi_Maritsa_skoro_i_Byala_roza

потенциално обитаема планета всъщност изобщо не означава че е обитаема.

да, чалгаджията 'професор' най-добре използва скудоумието на медиите, за да пробутва своите 'открития'.

това са приоритетните направления за 'опраскване' на евросредствата.

Гагов, да не вземеш да избегаш ти /с малко любезна модераторска помощ/. Щото определено форумът не е за гаражни гении, които дращят глупости.

Имаме и Омар - великият съчинител на Илиадата от турски произход. Баси, как съм изпуснал и тоя бълвоч да го пратя в алтернативния раздел... Но грешката ще бъде поправена моментално.