Last roman

чудесен материал!

определено някои маргинали доста спекулираха с българофобска тематика.

7 июня 2016 г. на сайте «Сегодня.ру» была размещена статья Николая Севастьянова «Болгарское дно». В ней автор явил всю степень исторической предвзятости, переходящей в откровенную подтасовку фактов и оголтелую болгарофобию. Впрочем, ничего нового в том, что он пишет, нет: старые лживые мифы о «неблагодарных» болгарских братушках, которые якобы всегда предавали освободительницу Россию. Мифы эти крайне опасны, прежде всего, для самой России, потому что Болгария является важнейшим балканским государством, стратегическое положение которого дает нашей стране исключительную возможность осуществлять свои геополитические и экономические интересы в этом регионе. Ни Сербия, ни Румыния, ни Греция такого положения не имеют. Если у России не будет хороших отношений с Болгарией, не видать ей ни «Южного потока», ни военного союза с той же Сербией, кратчайший путь к которой по морю лежит именно через Болгарию. Исключительное значение Болгарии для России с точки зрения геополитики хорошо понимал великий русский имперец граф Н. П. Игнатьев. Он был убеждён, что создание «Большой Болгарии», которая была бы во главе союза славянских балканских государств, стало бы надежной опорой России в этом регионе. Об этом же писал и автор плана войны 1877-1878 гг. генерал Н. Н. Обручев:«Вырвать из власти турок христианскуюстрану (Болгарию), в которой они совершили столько злодейств. Эта страна заключает в себе три части: Придунайскую Болгарию с Рущуком и Трновом, Забалканскую – с Софиею и Македонскую – с Монастырем (или Битолем)». То есть, еще до начала активных боевых действий, Болгария в глазах Александра II и его сподвижников виделась в пределах Мезии, Фракии и Македонии. Но значение Болгарии для России понимали и понимают ее враги, в XIX веке — Англия и Австро-Венгрия. Именно они не допустили создание «Большой Болгарии». По итогам Берлинского конгресса Болгария была раздроблена на три части: Македония была вновь отдана Турции, к югу от Балкан была образована автономная область Восточная Румелия, подвластная султану, а сама Болгария оставалась вассальным от Турции княжеством. Отняв у Болгарии Македонию, Берлинский конгресс породил настойчивое желание Софии вернуть её обратно. Теперь разберем пассаж Севастьянова о том, что в ответ на освобождение Россия получила от болгар «лишь пустые слова благодарности и самое черное предательство под ними». Далее автор пишет: «Именно болгары в самые тяжелые месяцы Первой Мировой, не задумываясь, вступили в союз с Германий и той самой Турцией, которая еще несколько десятилетий назад топила в крови, восставшие болгарские деревни. И это была не формальная дружба, наоборот, болгары приняли в той войне самое активное участие. В последнем случае это было показательно. Уступая в оружии и живой силе, Сербия целый год сдерживала австрийскую армию, неся колоссальные потери и сражаясь на пределе своих возможностей — с врагами на фронте, и эпидемией тифа в тылу. Но именно неожиданное болгарское вторжение сломило сопротивление и обеспечило поражение сербской армии. Самое страшное, что это не было политической волей, которую, скрепя сердце, принял болгарский народ. Наоборот, очень многие в болгарском обществе активно поддерживали удар по сербам, полагая, что территория куда важнее моральных категорий». Но так ли обстояло дело в действительности? Оговоримся сразу: болгарский царь Фердинанд в 1915 г. предал общеславянское дело, предал Россию и обрек свою страну на поражение в Первой мировой войне. Это факт, как говорится, клинический. Но так ли уж было неизбежно это предательство? Так ли уж соответствует действительности идеализированный автором образ Сербии? Предавали ли простые болгары русских? Здесь опять оговоримся: Сербия — братская для России страна, с которой нас связывают и православная вера, и братство по оружию, и взаимно пролитая кровь. Но, во-первых, все это связывает нас и с Болгарией, а во-вторых, любовь к Сербии вовсе не означает ее идеализации и основывающейся на ней вражды к Болгарии. Ответственность Сербии за развал славянского союза накануне Первой мировой войны ничуть не меньше, чем ответственность Болгарии. А политика сербских правящих кругов вначале ХХ в. была не менее корыстной в отношении России, чем политика болгарского правительства. Об этом свидетельствую исторические факты. Александр II, одержав победу в войне, при подписании мирного договора в Сан-Стефано самые большие территории отбитые у турок, отдал болгарам, плечом к плечу воевавшим с русскими войсками. Но Сербия претендовала на часть из этих территорий и 2/14 ноября 1885 г. под предлогом протеста против присоединения Восточной Румелии Болгарией, объявила ей войну. Однако сербские войска потерпели сокрушительное поражение. Ночью 29 мая/11 июня 1903 г. группа сербских офицеров убила проавстрийски настроенного короля Александра Обреновича и возвела на престол русофила Петра Карагеоргиевича. Несмотря на поворот сербской политики в сторону России, который произошёл при короле Петре I, правящие сербские круги в своих отношениях с Петербургом по-прежнему на первое место ставили их «полезность» для Сербии. В 1908 г. замыслом Императора Николая II было примирение и объединение в военно-политический блок балканских славянских государств, что позволило бы России серьёзно влиять на политику Австро-Венгрии и Германии в регионе. 1/13 марта 1912 г. при поддержке России между Болгарией и Сербией было подписано двухстороннее союзническое соглашение. 16/29 марта 1912 г. такой же союз с Болгарией подписала Греция. Таким образом, под эгидой Императора Николая II был создан Балканский союз, который имел все возможности стать действенным инструментом по сдерживанию Австро-Венгрии. «Балканская Антанта», сохрани её члены согласие друг с другом, не позволила бы Вене совершить агрессию в отношении Сербии. В значительной степени снижался бы и риск Мировой войны, так как на стороне России и Франции в непосредственной близости от границ Австро-Венгрии, появлялась мощная сила. Приветствуя создание Балканского союза, русская дипломатия предупреждала его участников, что русский Царь «против всякого поползновения придать этому союзу характер наступательный». Между тем, балканские государства, идя на союзные соглашения друг с другом, стремились немедленно начать войну против Османской империи и за её счёт решить свои территориальные проблемы, заложенные ещё Берлинским конгрессом. Такая война грозила вылиться в большое европейское противостояние. Николай II довёл до сведения Софии, что в союзном договоре должны отсутствовать все статьи наступательного свойства. Несмотря на все усилия России не допустить эскалации напряженности на Балканах, Сербия, Болгария, Греция и Черногория начали войну с Османской империей и добились сокрушительной победы. Однако, отдав Балканскому союзу свои европейские территории, младотурецкое руководство подложило под Балканский союз мину замедленного действия. Хорошо зная нравы и аппетиты своих победителей, турки при заключении мира заявили, что делить завоёванное они предоставляют им самим. А каждый из победителей мечтал о своём государстве как обязательно о «великом»: «Великой Болгарии», «Великой Сербии», «Великой Греции» и даже о «Великой Черногории». Начались горячие споры за ту или иную часть территории. «Вестник Европы» писал: «Худшие шовинисты — балканские. Каждая из балканских держав мечтает втихомолку о гегемонии. Всякие сентиментальные высказывания о Болгарии ни к чему не приведут, пока Македония целиком остаётся в руках Сербии. Если уж говорить о недоверии к России, то оно гораздо сильнее среди сербских «напредняков», чем среди болгарских «либералов». На Балканах господствует македонская поговорка: «Кто мне даст, за того и буду». Поэтому не успели высохнуть чернила под Лондонским мирным договором, положившим конец Первой Балканской войне, как тут же началась Вторая Балканская война, теперь уже между бывшими союзниками. Виновниками этой войны стали все государства Балканского союза, а не только одна Болгария. Уже в январе 1913 г. либеральные и националистические сербские газеты развернули кампанию против сербо-болгарского союза. Тем временем, такая же волна, только против Сербии, поднялась и в Болгарии. С обеих сторон выдвигались обвинения, псевдоисторические обоснования «исконных» прав, претензии на обладание Македонией. Болгария, бывшая во главе союза Балканских государств и вынесшая на своих плечах основное бремя войны с Османской империей, претендовала на Македонию, тем более, что ее население было по существу болгарским. Но Македония была оккупирована Сербией. Болгарские правящие круги стали требовать, чтобы сербские и греческие войска были выведены с тех македонских территорий, на которые распространялись их претензии. В ответ Сербия и Греция заключили соглашение о совместной защите занятых территорий и их разделе между собой. Николай II был категорическим противником распада Балканского союза и стремился к урегулированию спора между Болгарией и Сербией мирным путем. Российский МИД предлагал немедленно созвать конференцию премьер-министров стран Балканского союза (Сербии, Черногории, Болгарии и Греции) и при посредничестве и арбитраже России (кстати, предусмотренном сербо-болгарским союзным договором 1912 г.) найти выход из сложившегося положения. Но пока Петербург мучительно искал решение, как сохранить мир на Балканах, Австро-Венгрия и Германия делали всё, чтобы в этом регионе не появилась мощная союзная России сила. Поэтому австрийская дипломатия в Белграде склоняла сербского короля к войне с Болгарией и Грецией, а в Софии — Фердинанда к войне с Сербией и Грецией. Сербскому правительству внушалось, что в Первой Балканской войне сербы не получили желаемого — доступа к Адриатике, но они могут это компенсировать, аннексировав Македонию и Салоники. Болгарскому правительству внушалось то же, что и сербскому — аннексировать Македонию. Австро-Венгрия обещала Болгарии в этом вопросе поддержку. Российская дипломатия оказала жесткое давление на правительства Сербии и Болгарии, но достичь успеха не удалось, даже несмотря на личное послание Императора Николая II в Софию и Белград с требованием прекратить военные приготовления. В ответных телеграммах Николаю II царь Фердинанд возлагал всю ответственность на Сербию, а король Петр — на Болгарию. В ночь на 17/30 июня 1913 г. болгары атаковали сербские части, дислоцированные в Македонии, но получили отпор и были отброшены на исходные позиции. В Софии уже склонялись к тому, чтобы отвести армию из Македонии и объявить всё случившееся пограничным инцидентом. Но правительственные круги Сербии и Греции решили воспользоваться ситуацией и официально объявили Болгарии войну. Следом за ними последовала Черногория и Румыния, а затем и Османская империя. В результате, Болгарская армия оказалась на грани полного поражения. Как видим, вопреки утверждениям Н. Севастьянова, Сербия не гнушалась союзом с Турцией против православной страны. При посредничестве России 28 июля/10 августа 1913 г. в Бухаресте завершились мирные переговоры. Болгария утратила практически все свои приобретения, завоеванные в Первой Балканской войне. Македония была поделена между Сербией и Грецией. Турция вернула себе большую часть Восточной Фракии с Адрианополем. Румыния захватила Южную Добруджу. Но на самом деле, подлинным победителем во Второй Балканской войне стали германские империи, прежде всего Австро-Венгрия. Исходя, как и все балканские государства, из узкоэгоистических интересов, в Белграде не смогли правильно оценить ослабление позиций России на Балканах. Теперь Сербию ничего не отделяло от могущественной и крайне враждебной Австро-Венгерской империи. Вражда между Сербией и Болгарией имела в близком будущем самые тяжёлые последствия для всей Европы. Как верно писал уже после начала Первой Мировой войны «Вестник Европы»: «Если бы Австрия знала, что Сербия может опереться на Болгарию, едва ли мы имели бы войну в 1914 г. Можно с уверенность сказать, что её бы не было». Что касается Первой Мировой войны, то признавая несомненную измену Фердинанда Кобургского, следует отметить, что и в этом случае все было, не так просто, как утверждает Н. Севастьянов. В отличие от его заверений, что в 1915 г. «болгары не задумываясь» выступили на стороне Германии и Турции, на определённом этапе болгарские правящие круги были готовы поддержать Антанту. Однако в этом случае им пришлось бы поддерживать и Сербию, которая всего два года назад участвовала в союзе пяти государств в тяжелой войне против Болгарии. Фердинанду нужны были какие-нибудь ощутимые компенсации, которые делали бы союз с Сербией в глазах народа оправданным. Такой компенсацией могла бы стать Македония, и болгарский царь сообщил союзникам, что готов выступить против германского блока в случае возвращения этой территории Болгарии. Петербург, Париж и Лондон поддержали это предложение Фердинанда. Но когда Николай II сообщил об этом в Белград, то встретил там возмущенное непонимание. Сербы категорически отказывались делать какие-либо уступки «предателю славянского дела». Напрасно Государь указывал на неизбежные обширные компенсации Сербии после войны за счет Австро-Венгрии, напрасно он убеждал Белград, что с присоединением Болгарии к Антанте, силы последней во много раз возрастут, что, несомненно, будет выгодно и самой Сербии. Всё было напрасно: в Белграде не хотели, и слышать ни о каких контактах с Софией. В этих условиях Болгария примкнула к германскому блоку, Сербия была разгромлена и оккупирована. К слову сказать, в Первую Мировую войну мы с болгарами непосредственно мало воевали. Незначительные боестолкновения русских войск с болгарскими имели место только на второстепенном Солоникском фронте. Наиболее нелепым, антиисторичным и попросту лживым является следующее утверждение автора статьи: «А потом была Вторая Мировая и ровно то же самое, всё те же «славянские братья», но уже на стороне нацистов. Лишь когда в страну вошла советская, а по сути, русская армия, болгары внезапно одумались и до конца 80-х снова превратились в друзей, получая бесплатные кредиты и дармовые энергоресурсы. Но когда халява закончилась, мы получили то, что имеем сегодня — добровольный переход в статус еще одной западной колонии под управлением местечковой закомплексованной «элиты». Странно, что автор не знает, что во время Второй Мировой войны Болгария не объявляла войны СССР и никогда не воевала с ним. Более того, царь Борис III отказался посылать на Восточный фронт даже добровольцев. То, что Болгария находилась в Тройственном пакте, было вызвано конкретной сложившейся военно-политической предвоенной обстановкой, полным господством в Европе нацистской Германии. Болгарский царь делал все, чтобы не стать членом этого Пакта. Кстати, в гитлеровском пакте состояла и Югославия, причем даже после переворота 1941 г. и прихода к власти в Белграде антигерманского правительства, она не вышла из него. Не будем также забывать, что членом Тройственного пакта стремился стать сталинский СССР. Более того, уговаривая царя Бориса III пойти на советские предложения и заключить болгаро-советский договор о взаимопомощи, генеральный секретарь НКИД А. А. Соболев не ставил условием заключения договора выход Болгарии из стран «Оси», заявляя, что Москва «сама собирается в него вступить». Кстати, 5 апреля 1941 г. Сталин пошел на подписание договора о «Дружбе и ненападении» между Москвой и Белградом только с условием, что Югославия не выходит из гитлеровского пакта и отказывается принять помощь Англии. Так, что, как видим, Болгария была отнюдь не одинока в Тройственном пакте. Но когда началась Великая Отечественная война, сотни болгар взяли в руки оружие и ушли в горы воевать со своим правительством, так как считали, что оно причастно к агрессии против «Матушки России», хотя царь Борис не послал ни одного болгарского солдата на Восточный фронт. 27 июня 1941 г. народный комиссар внутренних дел СССР Л. П. Берия поручил заместителю начальника Первого (разведывательного управления) НКГБ П. А. Судоплатову выяснить неофициальным путем, на каких условиях Германия согласится прекратить войну против СССР и приостановит наступление. Берия поручил Судоплатову встретиться с болгарским послом в СССР И. Стаменовым, который выразил свою уверенность в том, что Германия проиграет войну. 5 сентября 1944 г. Советский Союз объявил войну Болгарии. «Война» продолжалась четыре дня и вылилась в массовые демонстрации ликования болгарского народа. Был сформирован прокоммунистический Отечественный фронт К. Георгиева. В сентябре 1944 г. правительство ОФ объявило о создании Болгарской Народной армии, 19 сентября началась мобилизация. Всего до конца войны было мобилизовано 450 тыс. чел., в боевых действиях участвовало 250 тыс. болгарских воинов. Болгарские войска принимали участие в боевых действиях против Германии на территории Югославии, Венгрии и Австрии (в том числе в Белградской операции и в сражении у озера Балатон). Потери болгар с сентября до окончания войны составили 31 тыс. 900 чел. Командующий 1-й Болгарской армией генерал Владимир Стойчев был участником Парада Победы. 360 болгарских солдат и офицеров были награждены советскими орденами. Вот такое вот «всеобщее предательство» болгарского народа. Наконец, в наши дни вообще смешно говорить о предательстве со стороны стран-участниц Варшавского договора, потому что главными предателями были умирающий коммунистический строй и его преемник ельцинский режим. Это они предали Э. Хоннекера, Т. Живкова, Н. Чаушеску и т.д. Кто первым бросился в объятия НАТО и США? Не ельцинско-гайдаровские ли горе-правители? Не они ли несут главную ответственность за все, что произошло, в том числе и со странами Варшавского договора? Чего же теперь все на «неблагодарность» болгар сваливать? Они сами не хотели ни в НАТО, ни под США. Либералы из РФ сами их туда толкнули. Как в 1940 г. Сталин был готов вступать в пакт «Оси», так и в 1991 г. Ельцин был готов вступать в НАТО. На Болгарию просто на просто наплевали, также как и на Украину, Грузию, Югославию, Армению, Приднестровье, русских в Прибалтике, Казахстане. За что сейчас и расплачиваемся. Сегодня Болгария представляет собой печальную картину: разоренная, обескровленная, с разрушенной экономикой, развалиной армией, русофобским проамериканским режимом. Но, несмотря на это мы встречаем в Болгарии самую искреннюю, самую неподкупную любовь к России. Болгария — единственная страна, в которой имеется Национальное движение «Русофилы», насчитывающее свыше 30 тыс. человек, только индивидуальных членов. Именно благодаря всеобщему народному желанию в центре Софии был поставлен памятник Царю-Освободителю Александру II, который не посмели снести даже коммунисты после Второй Мировой войны, множество памятников русским освободителям 1877-1878 гг., которые до сих пор покрывают практически всю территорию Болгарии. Память об этой войне священна сегодня для каждого истинного болгарина, в отличие от России, где она практически забыта. Попросите сегодня на улице любого нашего соотечественника назвать фамилии хотя бы трех героев Освободительной войны 1877-78гг. Почти 100% вероятность того, что не назовут ни одного. А в Болгарии каждый школьник знает имена Царя-Освободителя, генералов Скобелева, Гурко, Столетова, подполковника Калитина. В их честь названы улицы, проспекты, населенные пункты; их памятники украшают практически все города Болгарии. За каждой литургией во всех болгарских православных храмах священник поминает «Государя Императора Александра Николаевича и русских воинов за освобождение Болгарии живот свой положивших». В феврале 2016 г. в Софии состоялось прославление преподобного епископа Серафима (Соболева), русского владыки, находившегося в изгнании в Болгарии и глубоко почитаемого там. Прославляли нового святого одновременно две православные Церкви: Русская и Болгарская. Такого торжества София не видела давно. Тысячи людей собрались в центре города, чтобы почтить память святого владыки. Военный почетный караул, салют в небе Софии, радостные просветленные лица наших болгарских братьев. Откуда же постоянно берется у нас в России эта непонятная, антихристианская ненависть к болгарскому народу? Почему у нас любят подхватывать и смаковать каждый американский вброс против Болгарии? Так, в марте 2016 г. информационный портал «The Bulgarian Times» сообщил, что власти Болгарии якобы пригласили на торжества в честь освобождения страны от османского ига президента Турции Эрдогана, при этом, не выслав приглашения Президенту России Владимиру Путину. В сообщении отмечалось, что причиной такого решения властей стало политическое сближение с Турцией, один из главных аргументов — в Болгарии погибли больше турецких солдат, чем русских. Почти сразу же представитель МИД Болгарии Б. Жотева опровергла это сообщение, назвав его ложью. Она заявила, что на празднования приглашались только представители дипломатического корпуса, а иностранных лидеров на праздничных мероприятиях не было. «Сейчас 138-я годовщина, когда будет круглая дата, мы будем приглашать лидеров стран мира, а сейчас отмечаем скромнее, поэтому мы пригласили представителей дипломатического корпуса. Премьер-министров, президентов не было среди приглашенных». Опровержение было, но в России оно утонуло в яростных воплях «диванных» блогеров о «предателях» братушках. Давно пора понять: поощряя и тиражируя болгарофобию, мы выполняем планы наших заклятых «друзей» из Вашингтона и Лондона. http://www.segodnia.ru/content/176729

Oтново регистрираха гравитационни вълни (обновена) За втори път са наблюдавани вълни на пространство-времето, ще бъде оповестено днес на пресконференция Днес, 15 юни, 12:45 българско време, холандският екип от детекторът на гравитационни вълни LIGO (Laser Interferometer Gravitational Wave Observatory) изнесе пресконференция на 228-мата годишна среща на Американското астрономическо общество (American Astronomical Society - AAS) в Сан Диего.Регистрирането на друга гравитационна вълна е факт със сигурност от 5 сигма - необходимата изисквана степен на достоверност - вероятността за грешка е около 0.00005%. Бе съобщено за регистриране на гравитационни вълни за втори път! Актуализация на 15 юни 13:30 ч Повторното регистриране на гравитационни вълни е станало на 26 декември 2015 г. и вече е факт! Името на вълната е GW151226. Това е небесна карта, указваща, от къде е дошъл сигналът. Деветте концентрични криви показват области с 10% -90% сигурност. Дами и господа, още една гравитационна вълна е открита на ниво 5-сигма, т.е. вероятността за грешка е около 0.00005%. Освен добре познатото събитие GW150914, апаратите на LIGO също бяха регистрирали и събитието LVT151012 на 12 октомври, но не бе наблюдавано на ниво от 5 сигма. Затова сигналът е приет за "едно фалшиво събитие в 2,3 години"(или 2% вероятност за фалшиво откриване), а не едно на хиляди години, както са изискванията. Самият екип на LIGO пази мълчание. Според вътрешна информация на холандския физик Мартен ван Колмтаут (Martijn van Calmthout), която споделя в сайта Volkskrant, наблюдавана е отново гравитационна вибрация. Първото директно регистриране на гравитационни вълни от сливането на две черни дупки бе обявено на 11 февруари от учени на LIGO, а самото регистриране от датчиците, разположени в Ливингстън, Луизиана и Ханфорд, Вашингтон, става на 14 септември 2015 Регистрираният от детекторите сигнал, наречен "събитие GW150914", съвпада с прогнозите на Общата теория на относителността и в съответствие с изчисленията по модел на сливането на две черни дупки - едната - 29 пъти масата на Слънцето, а другата - 36 пъти. Общата маса на новата черна дупка (62 пъти слънчеви маси), а според Айнщайновата формула E = mc2 липсващите три слънчеви маси са директно превърнати в енергията на вълни на пространство-времето или гравитационни вълни. Няма информация кога точно е станало второто регистриране на гравитационни вълни, но вероятно отново източникът са две сливащи се черни дупки. Те са много по-леки, отколкото в първия случай - 14 и 8 слънчеви маси. По този начин, измереният сигнал е много по-слаб, отколкото при събитието GW150914. Новото наблюдение може би ще промени представата, че сливането на черни дупки във Вселената е рядко явление. Астрономите от LIGO не изключват възможността източник на гравитационни вълни да бъдат и сблъсъци на неутронни звезди. Източник: www.volkskrant.nl

е, някои от тук пишещите са баннати доживот от БС и явно им държи влага

основно, за да не правим реклама

Те германските и украинските ултраси също се сбиха, ама важното е, че руснаците са виновни: http://www.vesti.bg/sviat/evropa/pyrva-zhertva-na-alkohola-na-evro-2016-6054941

Древногръцкият механизъм от Антикитера се оказа астрономически компютър (видео) Международен екип учени е успял да разчете текст, гравиран върху останките на "механизма от Антикитера" - една археологическа находка на 2000 години, намерен от водолази в на дъното край едноименния гръцки остров през 1901 г. Окончателно е потвърдено, че древното устройство е астрономически инструмент, предназначен да проследява движението на небесните тела в слънчевата система и тяхното присъствие в зодиакалните съзвездия, съобщава Universe Today. Изследователите, които участват в проекта Antikythera Mechanism Research Project, с помощта на рентгенова томография и други образни техники, са успели да дешифрират надписите от външните и вътрешните страни на 82-та оцелели фрагмента. Размерът на някои от знаците са около 1,2 мм. Общо учените успяха да прочетат 500 думи, съдържащи около 3500 букви. Според проф. Майк Едмъндс (Mike Edmunds) това са подробни инструкции за използване на инструмента на такъв формален стил, което подсказва, че уредът е проектиран да бъде много повече от играчка за богати колекционери, пише Daily Mail. Получената информация от разчетения текст потвърди по-ранните предположения за целите на устройството - механизмът от Антикитера е изчислявал позициите на Слънцето, Луната и планетите, както и фазите на Луната и дори предстоящите слънчеви и лунни затъмнения. Макар че механизмът показва и положението на планетите и Слънцето в зодиакалните съзвездия, все пак основните функции на устройството са астрономически. "Това е нещо по-сериозно от играчка," заяви проф. Едмъндс. Изображение: Mogi, CC BY 2.5 Тази 2100-годишна археологическа находка се счита за най-старото известно аналогово компютърно устройство. Фрагменти на механизма са извадени от морето през 1901 г. , потънали при корабокрушение през първи век пр.н.е.. В началото не са привлекли внимание на фона на другите находки, включващи бронзови и мраморни статуи, луксозни изделия от стъкло и керамика. Но покритите със слой от седименти, фрагменти от бронзов механизъм, състоящ се от корпус, ръкохватка и десетки зъбни колела скоро привлича вниманието на учените. Изследването продължи от различни екипи през следващите десетилетия. С въртенето на ръчка се задвижва система от метални зъбчати колела, които задават положенията на различни указатели върху предната страна на устройството. Конструкцията в много отношения е сходна с часовник, но съвременните описания я представят и като „аналогов компютър“. Смята се, че е направен между 200 и 70 година преди нашата ера и не е имал аналог следващите хиляда години. Индикации за съществуването на такива устройства съществуват в древните текстове. Цицерон (De re publica) споменава механизми, които моделирали движението на планетите по небесната сфера, дело на Архимед и донесени в Рим след обсадата нa Сиракуза (212 пр.н.е). Той споменава още и че неговият съвременник и познат, философът стоик Посидоний, също конструирал такова устройство. В началото на II век сл. н.е Клавдий Птолемей пише своите Хипотези за планетите, съчинение което съдържа необходимото за конструирането на подобно устройство. Мимоходом той споменава и за обичайни начини на 'създаване на сфери' (sphairopoiein), което днес се приема като свидетелство за съществувала забравена традиция. Пап споменава за книга на Aрхимед относно този предмет, а автори като Лактанций (Divinarum Institutionum Libri VII), Клавдиан (In sphaeram Archimedes) и Прокъл (Коментар към Книга Първа от Евклид) също споменават за неговите постижения в тази област. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevnogratckiiat-mehanizam-ot-Antikitera-se-okaza-astronomicheski-komp_48571.html

Genetic history of the Italians http://www.eupedia.com/genetics/italian_dna.shtml#bronze_iron_age

всичко това е окей, но не е по темата.

Истини и неистини във видеото на отгледаното пиле без черупка Преди няколко дена Facebook страницата на Spoon&Tamago помести много интересно видео. В него се твърди, че група ученици излюпват пиленце, оплодено "ин витро" и развило се извън яйчената черупка за първи път в историята. Къде е истината и какво не е много вярно, разказва сайтът Snopes.com. Клипът е част от японското образователно телевизионно шоу "Gatten", което бе излъчено на 18.05.2016 г. и е много любопитно - не всеки ден можеш да видиш как обикновен жълтък и белтък постепенно се превръща в живо същество. Какво е вярно: видеото показва пиленце, "излюпенето" след развитие извън яйчената черупка. Какво не е вярно: Експериментът не е измислен от група ученици и видеото не показва за "първи път в историята" подобен експеримент. Всъщност подобни експерименти са правени и по-рано в лабораторията. Техниката на отглеждане на зародиши от яйца без черупка е разработена от професорите Ютака Тахара (Yutaka Tahara) и Обара (Katsuya Obara), които участват в училищния експеримент. Този метод е полезен за работа с генетичния материал на ембриона. Работата с яйце без черупка позволява на учените да манипулират генома на ембриона на почти всеки етап от неговото развитие. Тази технология може да бъде полезна и за специалисти, работещи в областта на регенеративната медицина. Учените работят и с ембриони вътре в яйца с черупка през тясна дупка в нея, а това не е много удобно. Има методи, използващи изкуствени обвивки или специални контейнери с пропускливи мембранни стени. Но при нито един от тези методи не оцеляват повече от 50% от пилетата. Защо са толкова важни експериментите с птичи ембриони? Например, за да се проследи връзката между птици и динозаври и защо не - да се отгледа жив динозавър. Има вече постигнати частични успехи в това отношение. Например биолози от Йейл, чрез намеса по време на развитието на ембриона са блокирали протеините, които са отговорни за образуването на човка. В резултат на това, черепът на модифицираното пиле започва да прилича на череп на влечуго. Самият клюн - отличителния белег на птиците, който представлява плътни, удължени междучелюстни кости (premaxillae) - се превръща в муцуна. (вж "Как динозавърските муцуни са се превърнали в птичи човки"). По-рано тази година биолози от Чили успешно пък възстановиха динозавърските крака чрез намеса в развитието на птичи ембрион.(вж "Върнаха на птица динозавърските крака чрез молекулярен експеримент") Техниката, предложена от японските учени, осигурява висока степента на оцеляване на ембрионите - повече от 90% до 17-тия ден на развитие. За да се осигури нормалното развитие на птичия ембрион, е разработен начин за доставка на калций за ембриона. Това става с помощта на калциев лактат и дестилирана вода. Кислородът се доставя в чист вид. Клипът с учениците, показващ отглеждане на пиле без черупка, не само не е за "първи път в историята", той дори не е първата демонстрация пред камера. Ето това видео вече е показвано по японската телевизия. http://nauka.offnews.bg/news/a_0/a_48889.html?preview=ok

И ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ЛАРГОТО Ларгото или Археологическият комплекс Сердика представя останки от римския град, разкрити в периода 2010 – 2012 г., във връзка с изграждането на метростанция „Сердика 2” и осъществяването на проект „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика”. Комплексът, с площ 9000 кв. м., обхваща части от осем улици, раннохристиянска базилика, терми, шест големи жилищни сгради, една от които по всяка вероятност е на магистрата, с хипокауст (отоплителна система) и късносредновековен храм. Разкрити са части от Декуманус максимус – централната главна улица, свързваща източната със западната порта на Сердика; Декуманус 1 и 2 – северно от Декуманус максимус; Кардо максимус – главната улица свързваща северната с южната порта на Сердика. Експонирани са мозайки, вътрешни дворове, бани, тоалетни и различни елементи от водопроводната и канализационната системи на града. Всички градежи и структури са от периода І – VІ век. Оставяме настрана въпросите защо броени дни след тържественото откриване на античния културно-комуникационен комплекс „Сердика” на столичното Ларго стъкленото му покритие протече, а малко след това скандално се и пукна… Оставяме настрана въпросът къде всъщност потъна голяма част от 15 293 036, 01 лева, защото и с просто око е видно, че тя не е инвестирана в Ларгото… Ще оставим настрана и въпросът, защо надгражданията върху оригинала, наречени „реставрация” вече се рушат… По тези въпроси много се изговори и изписа. Ще обърнем внимание на две други недоразумения, които като да убягнаха от фокуса на критиката и медиите, който не без основание беше бутафорната реставрация на непокритата част от обекта с Кардо максимус и жилището на магистрата. Към този момент археологическите разкрития под платното на булевард „Мария Луиза”, незнайно защо все още не са обществено достояние, въпреки че и консервационните работи по тях са отдавна вече приключили. Вероятно прави впечатление, че за непокритата част от обекта с Кардо максимус и жилището на магистрата използвахме израза „реставрация”, а за покритата „консервационните”. В това се състои едното недоразумение. Дори и неспециалист може да установи принципната разлика в отношението на проектанта и изпълнителя към бутафорно достроената открита част и покритите, под платното на булеварда и в пространството пред Министерския съвет. И за двете може да се каже, че е извършена добра консервационна работа, с минимална намеса в оригинала и естетично експониране. Силно впечатление прави деликатното отношение към останките от късносредновековния храм и стенописите му. Това идва да покаже, че експертите, които са работили по обекта са достатъчно компетентни и много добре знаят какво и как трябва да се извърши, за да се запази автентичността на паметника. Защо тогава, Боже Господи и под чия диктовка беше допуснато вандализирането на непокритата част, което щеше да е с още по-тежки последици за паметника ако не беше силният обществен и медиен натиск? Може би това е било опит да се оправдаят прекомерния брой милиони… Засега оставяме на съвестта на държавните мъже, които с тържественото откриване на обекта се опитаха да излъскат имиджа си на културтрегери отговорът на този риторичен въпрос. Другият въпрос, който буди недоумението ни е отстраняването на всички останали културни слоеве и материални свидетелства за другите исторически периоди, освен римския. Както знаем от историята, преди Римската империя да завладее района, в Софийската котловина е живяло тракийското племе Серди, което е дало и името на римския град. По-късно това е било територия на Византия, на България, а впоследствие и на Османската империя. Площта на античния комплекс „Сердика” на столичното Ларго е достатъчно голяма, за да може без проблем някъде в периферията му да се остави, подобаващо консервира и естетично експонира стратиграфски срез, който да свидетелствува за двехиляди годишната история на възходите, паденията и приемствеността в развитието на Сердика-Средец-София. В този си вид обекта създава впечатление, че на това място не е имало никога нищо друго освен римска Сердика, а след пауза от около хиляда и шестотин години на гола ливада са били издигнати сградите на бившия партиен дом, президентството и министерския съвет. Ние сме убедени, че находките са надлежно прибрани в Музея за история на София, но според нас от туристическа и опознавателна гледна точка разказът така е непълен. А от археологическа гледна точка това е недопустимо! 15 293 036, 01 лв. http://terminal3.bg/i-oshhe-vednzh-za-largoto/

Salvete amici!На 08.06.2016 г. в София бе учредена групата за антични реконструкции „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“ /Мос Майорум Улпие Сердице/, първата реенакторска група в столицата ни, посветена на пресъздаването и популяризирането на древното минало. Каним всички интересуващи се от историческите възстановки като хоби да се присъединят към нас! Ако сте увлечени от античната история и желаете да я представите обективно и достоверно, добре сте дошли в нашите редици! Председателят на сдружението, Владимир Попов е един от първопроходците в римските възстановки в България - от 2007 г. развива това хоби, което е доста популярно по света, а напоследък и у нас. Заместник председателят Даниел Кръстев се занимава с тази дейност от 5 години и е администратор на една от най-посещаваните фейсбук страници, популяризираща богатото ни археологическо наследство : „Bulgaria - Thracian Treasures“. Целта на възстановките или както ги наричаме реенактмънт /oт английското 're-enact' - възстановявам/ е точното и адекватно пресъздаване на римската екипировка, бит, ритуалистика и култура пред съвременна публика. Идеята е да запознаем интересуващите се с любопитни аспекти от живота на римляните и да неутрализираме изкривяването и заблудите, натрапени от филмовата индустрия или некоректно представени факти, плод на групите за туристически атракции. Един от най-вълнуващите моменти в реконструкцията е т. нар. 'жива история' - максимално потапяне в миналото, представянето на начина на живот на древните, техните занаяти, обичаи и нрави. Интересен аспект е и експериментирането с римската кухня – приготвяне на ястия по рецепти, достигнали до нас през вековете. Също популярни демонстрации в античния реенактмънт освен пресъздаване на римска бойна и гражданска екипировка, е запознаването на публиката с разнообразните римски игри, спортни състезания, римска медицина, театрални постановки и ритуали. Членовете на групата имат богат опит от участия със сродни организации в страната – „Legio IIII Scythica” /гр. Добрич/, „САСР-СИЛА“ /гр. Пловдив/, „НД Традиция“/Клон Велико Търново/, „Група за възстановки към АР Абритус“ - /гр. Разград/, „Чигот - Сдружение за исторически възстановки“/гр. Варна/. Нашият председател Владимир Попов освен участията си на международни фестивали в чужбина, нееднократно е организирал и помагал за провеждането на реконструкторски мероприятия в Пловдив, Кюстендил, Кабиле, Стара Загора, Разград Гърмен и Никюп. Също така от 10 години пише статии за римската армия и живота на древните в интернет пространството. Те могат да бъдат прочетени в броевете на списание "Българска наука", историческите форуми на "Традиция", "Бойна Слава" и "Дир.бг". Безвъзмездно предоставя информация на много родни майстори и занаятчии /Иван Рендаков, Петър Генов, Калина Атанасова, Цветин Апостолов, Стефан Стефанов, Емил Маринов, Петър Петров/, за да изготвят по-точни и прецизни реплики на антично въоръжение, облекло и предмети от бита за нуждите на възстановчиците у нас. Групата има интерес и желание да работи с музеи и общини, които добросъвестно и коректно популяризират античното ни минало, защото народ който не уважава историята си, няма и бъдеще. Bene valete!

темата в сегашния й вид е просто булшит, за което заслуга имат активно спамещите в нея.

Екип от учени идентифицираха уникални анатомични характеристики на един вид сляпа пещерна риба в Тайланд, които позволяват на рибата да ходи и да се катери по водопади по начин, сравним с четириногите бозайници или земноводни или т. нар. тетраподи. Изненадващите констатации на изследователите от Технологичния институт на Ню Джърси (New Jersey Institute of Technology - NJIT) са публикувани в Nature. Наблюдаваните досега други "ходещи" риби се придвижват с помощта на перките си, а Cryptotora thamicola, която е обект на изследването, се движи като саламандър. Необичайният тазов пояс Уникалното, това което отличава тази сляпа пешерна риба от другите "ходещи" риби е, че тя има особена анатомия - тя използва за ходенето си необичайния си таз. Тазовият пояс на рибата има подобни морфологични характеристики като тези на сухоземните гръбначни. "Тя притежава морфологични характеристики, които преди това са приписвани само на четириногите. Тазът и гръбначният стълб на тази риба позволяват да подкрепят теглото тялото й и предоставят достатъчно място за закрепване на мускули за ходене" - обяснява съавторът на изследването Брук E. Флейминг (Brooke E. Flammang). "Ние открихме, че Cryptotora има тазов пояс, който е свързан с аксиалния скелет чрез връзка с хипертрофирано ребро на седмия прешлен"- пише в изследването. Компютърна микротомография на Cryptotora thamicola. Източник: "Tetrapod-like pelvic girdle in a walking cavefish" / Brooke E. Flammang, Apinun Suvarnaraksha, Julie Markiewicz & Daphne Soares. Откриването на такава способност не е наблюдавана при други риби и добавя още информация за това как анатомията трябва да е еволюирала, за да позволи на видовете да ходят по земята. Компютърна микротомография на златна рибка. Вижда се разликата с Cryptotora thamicola. Източник: "Tetrapod-like pelvic girdle in a walking cavefish" / Brooke E. Flammang, Apinun Suvarnaraksha, Julie Markiewicz & Daphne Soares. Въпреки че наблюдения в природата на тази пещерна рибка са документални и преди, това става много трудно, заради недостъпността на местата, които обитава - пещерите на северен Тайланд, съобщава ВigТhink. Поради това не е проучена до момента и последните научни изследвания хвърлят съвсем нова светлина върху уникалността на това неуловимо същество. "От еволюционна гледна точка, това е огромна констатация," - заяви съавторът на изследването Брук E. Флейминг (Brooke E. Flammang). "Това е една от първите живи риби, която действа по начина, който смятаме, че трябва да са действали, когато рибите са еволюирали от течна среда към сухоземна". Еволюцията на четириногите започва преди около 395 милиона години по време на периода девон, време традиционно известно като "Епохата на рибите". Когато четириногите се приспособили да живеят на сушата, телата им се променили. Тайландската пещерна риба е очарователно напомняне и потвърждение на нашите знания за това време. ВИДЕО КЪМ НОВИНАТА http://nauka.offnews.bg/news/a_0/a_48656.html?preview=ok

Попрочетете Гогол и ще Ви стане ясно колко сее 'отличавал' навремето украинския /или малороския/ от руския. Но темата е за един момент от вековната полско-руска разпра.

Или как този пазар за милиарди, който не подлежи на качествен контрол дори в САЩ печели продавайки опаковки, без заявеното върху тях съдържание на Биологично активни вещества. Някои от тези компании са разпространени и на българския пазар и приемайки техните продукти, вие всъщност хапвате соя и нишесте: FDA Finds Majority of Herbal Supplements at GNC, Walmart, Walgreens, And Target Don’t Contain What They Claim – Instead Cheap Fillers Like Wheat And Soy Powder http://greenfoodmagazine.com/fda-finds-majority-herbal-supplements-gnc-walmart-walgreens-target-dont-contain-claim-instead-cheap-fillers-like-wheat-soy-powder/

За 'Охлюв на склона' няма ли някой желаещ да разказва? Или пък 'Обреченият град'... Изобщо антиутопиите им са номер едно.

Непоправим си, да знаеш :))))

уникални са дотолкова, доколкото са живели изолирани няколко хилядолетия. Ама то по тази логика аборигените в Австралия са най-уникални.

а ето и от древен Рим:

Проф. Попов: Заразихме се от Македония с мания за бутафория Автентичността е важен феномен за психологическото възприемане на паметника, без който всичко може да се разпадне с едно духване Професор Петър Попов е сред водещите български реставратори, специализирал се в реставрацията на произведения на изкуството от Античността, Средновековието и поствизантийския период– стенописи, мозайки, икони. Работил е и продължава да работи по много от най-интересните обекти в страната, сред които Базиликата "Св. София", Бачковския манастир, множество тракийски гробници и др. Той бе един от гостите и лекторите на провеждащия се на 30 и 31 май в столицата семинар на тема „Съхраняване и реставриране: от декоративни повърхности до исторически сгради”, организиран от ИЧЕ – Агенция за пoдпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина, италианското посолство, българските им партньори и др. Събитието е принос към повишаване стойността на археологическото и художествено наследство на България чрез опита и технологиите на световния лидер в областта - Италия. OFFNews се срещна с проф. Попов, за да обсъдим тенденциите в реставрацията на исторически паметници на културата и архитектурата, световния опит в областта, провалът на Ларгото, унищожаването на културното ни наследство с цел печелене на пари и възможностите да го спасим. Каква е темата, която ще представите на семинара? Поканен съм в качеството си на специалист по основната тема на семинара, която е консервацията и реставрацията на антични и средновековни артефакти. В случая могилни покрития с гробнични структури вътре, нашите т.нар. тракийски гробници. Едно от нещата, които ще представя, е работата ни по проекта за реставрация и консервация на подовата мозайка от най-ранния храм под Базиликата „Св. София“, който датира от средата на 4-и век, когато се създават условия в тогавашния некропол да се изгради малък християнски параклис. Неговият под е бил с мозайка, която е оцеляла в достатъчна цялост, и ние сега се стараем да направим така, че да я реставрираме и да я възстановим много близо до мястото, където е открита и преди 15 години сме извадили за консервация. Както знаем, Италия е страната в Европа с най-много археологически обекти, и се предполага, че реставрацията е на наистина много високо ниво. Какви са общите неща в практиката между България и Италия, и има ли какво да учим още от тях? Имаме твърде много какво да учим от тях, защото Италия както е люлка на реставрацията и консервацията на паметници на културата и произведения на изкуството от последните няколко века, така има и примери за съответните грешки и неуспехи. Консервацията и реставрацията е изпълнена с не само положителни и напълно успешни проекти. За съжаление или не, това е както в хуманната медицина свързано с много експерименти, непрецизни и недалновидни операции. Засега във всяка една сфера, както в монументалната архитектурна консервация, така и в най-малките детайли на иконите, манускриптите и др. се откриват неща, които не би трябвало да се правят така, но преди 20, 40 или 120 години това е било решението и единственият шанс. В началото на 20 век са открили цимента и с бетон са направили консервация и реставрация на такива неща в Италия, от които сега не могат да се отърват от тази консервация. И при нас има такива случаи, където с цимент през 30-те години е направена консервация на контурите на фрески в църквите в Трапезица, в резултат на което са останали само циментовите поправки, а оригиналът е изчезнал. Не е лесно да се извърши една много добра консервация или реставрация, тя е резултат на много усилие и не една и две грешки. Тъй като практически всичко е имперично установимо, докато не премине изпита на времето, дадена консервация не може да получава хвалебственост, а само критика. Критиката е най-полезното нещо, тъй като няма случай, в който при някой паметник всичко да е перфектно направено. Винаги се установяват разрушителни процеси от вторично естество, било то с повече или по-малко принос на това, което наричаме опазване, с разбирането в онзи момент, когато е взето. Разбира се, нищоправенето не е най-доброто решение. Немислимо е да се лиши човекът и цивилизацията от възможността да общуват с произведенията на Античността, Средновековието. Той е неизменно важен. Затова консерваторите и реставраторите правят всякакви добронамерени усилия да ограничат разрушителния процес. Да го премахнат е почти невъзможно, но да го ограничат е в програмата на добрите реставратори. Защото ние съхраняваме едно състояние на нещата, не съчиняваме, не интерпретираме прекалено. Не можем да направим от факта фалшификат, това е един от най-големите грехове, където автентичността, както у нас напоследък доста често се случва, е подценена до степен, където на наблюдаващия се предава една визия, една фантазия за реставрираните паметници, която почти е фалшива. Доколкото знам, за да се предприемат реставраторски дейности до зъбер, да се зида, трябва да има много ясни исторически сведения и то от повече от един източник? Нашите документи, в които сме полагали символична клетва, е да се ограничим до границите на оригинала. Всички хипотези и реконструкции са възможни само в определена и доста ненатрапчива форма. Нищо не може да се възстанови, оригиналът изчезва бавно и постепенно, такава е съдбата и може би философията на Създателя – всяко нещо да има начало и край, и колкото и да се продължава, не е необходимо то да бъде съчинявано прекалено. Както виждате, в Италия почти никъде никой не си позволява да зида и строи, да фантазира свободно. Дори всички знаят много добре, че огромна част от скулптурите на Микеланджело са със следи на недовършеност – правено и обобщено оставено на фантазията на наблюдаващия. Въображението не трябва да се пренебрегва, то трябва да се уважава, интелигентният човек сам ще възпроизведе необходимите образи дори в детайл. Когато видите един лист пергамент от Евангелие от 3-4 век, някаква окъсана хартия, никой няма нужда и полза от това, ако листът бъде попълнен с целулоза и там бъдат написани, макар и с най-съвършени техники, букви от вече изчезнал вероятно текст. Автентичността е феномен, който е толкова важен за психологическото възприемане на паметника, че само с едно духване може да се разпадне всичко. Затова в реставрацията трябва да има много важен принцип, който да се уважава – че престараването е като преяждането. Какво е мнението Ви за показването на хипотетичната визия на паметници на културата и архитектурата чрез 3D графика и компютърни технологии? Това е най-добрият, коректният и елегантен начин да се подпомогнат въображението и разсъждението, на който се интересува от тези неща. Това не накърнява оригинала и дава свобода с предусловие, че не се говори за натрапчива действителност, а просто се предлага разсъждение. Все повече и повече ще бъде възможно да се възпроизведе каквато и да е хипотеза, защото във всеки случай и обект има поне няколко възможни насоки за развитие на хипотезата – първичната и насложилите се функции. Всеки паметник съществува с няколко периода на развитие, на промени, на преустройства – коя е оптималната дата, кой е оптималният вид на творбата? Ако видите Джокондата без патината, какво? Ако видите ръцете на Венера Милоска, какво ще стане? Чувал съм, че в Древен Рим и Древна Гърция статуите са били оцветени, не са били във вида, в който достигат до нас. Така е, това не означава, че трябва да ги изрисуваме и изпълним с пигмент. Пак казвам, че с феномена на времето оригиналът придобива сложен комплекс от стойности, в който времето и промените, които настъпват, създават достатъчно основание за разсъждение. Канилюрите, счупванията и т.н. не донасят естетическа или художествена по-висша стойност на творбата, но изграждат представата за натрупването на това, което се случва. Епикризата на творбата. Някои хора смятат, че е по-добре археологическите разкопки да бъдат погребани, ако не могат да се възстановят в момента или това ще стане некачествено, съгласен ли сте? Да, да, да, това за България просто трябва да излезе едва ли не като закон – че по-добре да се създадат проекти за затрупване и трайна консервация, че да не се консумира обектът, защото това води до неговото унищожаване. Огромна част от суперструкциите и какво ли още не открито, сега са разрушени само за няколко десетилетия, което налага да се построяват пак, но този път с нови китайски материали. В тази връзка, какво е мнението Ви за последните реставрации, които се направиха на Ларгото, на Цари Мали Град, например? Не съм привърженик, ще трябва друг да Ви отговори по-позитивно и въодушевено по темата. Това за мен не е консервация, това са атракции, които могат да съществуват, но това вече не са паметници на културата. Нито едно копие, нито една визуализация от този род не може да се нарече оригинал. Те са си някакъв оригинал, но са се отдалечили до такава степен от автентичното, че придобиват други стойности. Те са оригинал от 2016 г., не от преди 2000 години. Точно така. Те са атракциони, там може да бъде въведено и модерно изкуство, да бъдат създадени школи за плетене на тръстика, всичко може да бъде направено. Много Ваши колеги са против случилото се и продължаващото да се случва, както сега при Асеновата крепост, защо обаче гласът ви не се чува, а вместо това министър Рашидов посочва двама-трима реставратори, които го подкрепят, и си кара, както си знае? Това е тежък въпрос, свързан с по-лесните пари. Строителството е по-доходоносно, консервацията, която е с много по-малко средства, дава по-скромни резултати, не дава този атракцион. Консервацията създава произведение, което трябва едва ли не да се види в музей. Атракционите и реконструкциите създават възможност на няколко типа продукти да се развият и разцъфтят, като съвременно строителство и много други функции. Като се погледне демократично, произведението на изкуството е многозначително, но етиката предполага то да бъде оставено да въздейства с максимално автентичните си параметри и стройности. Но никой, за съжаление или не, не може да забрани на някого да си направи каквито иска преобразувания с това произведение на изкуството. В епохата на попарта сме виждали какви ли не комикси и превъплъщения на шедьоври от средновековието и античността. Всичкото това не може да бъде забранено, не може да бъде забранено взривяването в Палмира, то се случва, животът е такъв. Сега обаче, ако някой иска да строи взривеното, без да няма дори 3D документация или направено с лазерен скенер заснемане, всичкото това ще е измишльотина. Никой няма да бъде щастлив, ако се издигне Родоският колос. Имаше такива планове. Има, но много са малко хората, които подкрепят, парите ще бъдат сериозни, говори се за десетки милиони. Може би, ако Храма на Афродита в Ефес някой се опита да го издигне с ей толкова големи колони от цели парчета и т.н. Но надали, надали това вече може да въодушеви възприемането. Пак казваме, че автентичното и оригиналното са цехови понятия от изкуствознанието, използвани по-широко. Те не са разтегливи обаче, не се деформират така лесно. Не може от едно копче да се ушие костюм, някои го правят, но съвсем безсмислено. Дадохте пример със стореното от „Ислямска държава“ в Палмира, а и не само там, но това са терористи, а у нас подобни неща се извършват от официалните институции. Може ли да се говори за културно престъпление, ако не за престъпление по закон? Не знам дали е престъпление, това е просто изблик на маниакалност. За престъпление е малко тежко да говоря, аз поне не съм такъв род човек, но това е едно, за съжаление, егоцентрично, маниакално понякога, надскачане на всичко позволено за създаване. Това в Македония стана и ние се заразихме до някаква степен. За мен драмата е, че ние лесно се заразяваме от лоши неща. Можете ли да ми дадете положителен пример за реставрация в България и в чужбина, и за отрицателен съответно? Много са. Положителен пример за реставрация в България е старата казанлъшка гробница, над която по времето на Втората световна война с елементарни средства и брезент е направено перфектно решение за защитата ѝ. Тя не е загубила и един процент за периода след откриването си. Това е добър пример за мен и даже става за учебник. Реставрацията и консервацията не са еднократни кампании, после в годините сме сложили климатични инсталации и т.н. Но се касае за последователност, в която са малко лошите компромиси. За света иначе... Чували сте за пещерата Ласко, която посещаваха заради праисторическите рисунки десетки и стотици хиляди хора, които докарваха пари, туризъм. Но за да се съхрани оригиналът, правилното решение бе тя да се затвори, както сториха, и да се направи в известна дистанция копие – каверна, в която моделираха вътре нещата по същия начин, условно. Това е копие, не са поправяли оригинала. Така би трябвало да се правят и в България нещата, който иска да реставрира замъка Асеневци, крепостта, която никой от живите не е виждал, или еди какво си – около Търново има баири, да си направи един „скансен“ и да си построи там и църкви, и копие на крепост, копие на замък, не да измисля патриаршия, която не е била такава, не да вдига 2-3 метра зидове от тухли, които никога не са били такива. Така се изкривява възприятието, като се пипа грубо оригинала, се стига до положение, че авторът започва да се обръща в гроба си от отчаяние какво правят с неговите неща. В чужбина има отрицателни примери също доста. Там, за съжаление, за да се стигне до по-ранния вид на произведението, се отстраняват вторични или други периоди на наслагвания. Елиминират се покрития, надживописвания на икони и картини, например, в които има друга информация, друга реалност, последващи мода и интереси, които не трябва с лека ръка да се премахват, за да се стигне до руината от някакъв пра-пра-пра период. Така цялата техника на археологията и в България се гради на това, че се отстранява късният период, за да се стигне до по-ранния. Както се случи с Ларгото, където османският и средновековният период бяха напълно премахнати, за да се стигне до римския. Така е, така е. Това са жестокостите в реставрацията, че някой трябва да бъде отстранен. http://offnews.bg/news/Interviu_66/Prof-Popov-Zarazihme-se-ot-Makedoniia-s-maniia-za-butaforiia_630175.html

три синджира роби... Иначе - явно да не се загубят във виелицата

явно и сред турските военни превалират ислямисти и египетският сценарий няма да се повтори.

Теология на шарлатанството: как псевдонауката се превърна в религия Трудно е да се бориш с шарлатаните. Те облъчват наивните хора чрез всеки информационен канал: печатни носители на информация, радиа, телевизии, интернет сайтове, социални мрежи и дори лекции, в които едва забележимо се насочва вниманието на публиката към определена марка продукти. Много хора са жертва на това шарлатанско движение. Те вярват на антиваксърските небивалици, на империята с хранителни добавки, чудотворните лекове против рак, които ни дава природата или нещо друго, което на думи звучи толкова добре, че сякаш е невъзможно да е реалност… И не е! Но може би подхождаме към проблема по грешен начин. Вместо да гледаме на шарлатанството като форма на интерпретиране (грешно) на познанието, трябва да гледаме на него като на религия. Изглежда, че за огромна част от хората (най-често лековерни и без критична мисъл) псевдонауката се е превърнала в религия – съдържа сътворение, демони и върховно спасение. Замислете се… Митът за Сътворението. Всяка религия се основава на мит за Сътворението на всичко, а Шарлатанството не е по-различно. Сътворението при шарлатанството много наподобява на това при юдео-християнските вярвания, но главната роля на Бог в този случай се изпълнява от самата ПРИРОДА. Природата е създала човешките същества да функционират по един перфектен начин и да живеят в Палео градината на Рая, в която всички ядат органична храна, спортуват редовно, лекуват се с народна медицина, което обяснява и тяхното дълголетие. Истинска идилия без химия . Но какво се е объркало? Грехопадението. Както всички знаем човешкият вид е изпаднал от Рая. Змията в Градината на изобилието всъщност е Технологията, която е примамила хората далеч от Природата. Резултатът е видим – развили са се заболявания като аутизъм, рак и наднормено тегло. Болни сме, защото ядем от Дървото на познанието. Демоните. Пренаселени с демони. Може да не можем да ги видим пряко и определено не можем да ги открием с модерните ни научни технологии. Разбира се не ги наричаме демони, а токсини. Токсините функционират като демони. Те са навсякъде. Те са дяволски творения, които пируват на гърба на слабите. Предопределението. Калвинистите са вярвали в предопределението, което им позволило да идентифицират духовно избраните по своето материално богатство и успех. Шарлатанството има своя версия на предопределение. При него духовно избраните могат да се разпознаят по доброто си здравословно състояние. Късметът няма роля в калвинисткото предопределение. Не си забогатял поради късмет, умения или знания. Късметлия си, защото си избран от Бог. Късметът няма роля и в шарлатанството. Не си здрав, защото си късметлия. Здрав си, защото си един от избраните. Може би трябва да се спомене, че хората, които се разболяват може би са направили нещо, за да заслужат заболяване или са увредени от демони. Да се ваксинираш или да пиеш антибиотици е нещо, което може да ви донесе гнева на Природата Дяволът. Дяволът си променя формата. Един ден той е технологията, на следващия е Биг Фарма, а после може да е дори Бил Гейтс. Дяволът е отговорен за заболяванията, а единственият начин да останете здрави е да осуетите плановете му. Как? Като откажете това, което ви предлага Дяволът: ХИМИЯ ! Какво е химията в религията на Шарлатанството? Според науката „химикалите“ изграждат абсолютно всеки вид материя, но не и според Шарлатанството. Според тази идеология химия е всичко, което има дълго, сложно и страшно име. Екзорсизмът. Заболяванията са причинени от токсини, демоните на псевдонауката, така че не трябва да се изненадвате, че лечението включва екзорсизъм. Той включва прогонването на демоните чрездетоксикация. Вярата. Подобно на всички религии и Шарлатанството се нуждае от вяра, тъй като не може да се докаже дали работи, или че е истина. Но в Шарлатанството вярата се нарича „интуиция“. Пример: Не е от значение за антиваксърите дали има реална наука, която да подкрепя техните твърдения, защото интуицията им подсказва, че ваксините причиняват аутизъм. Те отхвърлят всякакво рационално обяснение и като истински вярващи смятат, че силната вярва в присъствието на реални доказателства се счита за символ на отдаденост, а не наивност. Свещениците. Всяка религия има своите свещеници, които снабдяват „нуждаещите се“ с шарлатански пособия и услуги. Но вместо да предложат реално лечебни терапии, шарлатаните предлагат (срещу заплащане) суеверия и подкрепа при отхвърляне на всичко рационално. Те продават субстанции без никакви лечебни ефекти (билки, хомеопатия) и предлагат приятелство и съпричастност, които заменят реалните знания. Молитвата. Шарлатаните създават грешната представа, че молитвите и магическите заклинания могат да лекуват дори рак. Това се постига чрез изграждане на илюзия и ловки лъжи. Спасението. Целта на Шарлатанството е същата подобна на всяка една религия – да бъдете спасен и приет в Рая. В случая на Шарлатанството Раят е илюзорната представа за перфектно здраве, което е сътворено от Природата. Идеята, че Шарлатанството е религия всъщност ни подсказва как трябва да гледаме на него. Много е трудно да убедиш вярващи хора с реални аргументи. За съжаление подобряване на научните познания и особено специфични познания в определени дисциплини (имунология, онкология, биохимия) е неефективно. Трудно е, когато силната вяра при наличието на реални факти се определя като пълна отдаденост. Когато поставяме под въпрос твърденията на антиваксърите, ние не поставяме под въпрос определени емпирични твърдения, а цялата им идеология. Следователно не би трябвало да се учудвате, че в САЩ някои лекари получават смъртни заплахи от антивакс активисти. Шарлатанството не е просто невежество спрямо основни научни принципи. То рефлектира върху погледа върху света, който позволява на хората да контролират своите страхове. Жертвите на Шарлатанството вярват, че им е писано да се завърнат в състояние на пълно здраве благодарение на Природата и натуралното. Късането на връзката между хората и Шарлатанството ще има нужда от нещо повече от добро научно образование. http://6nine.net/2016/05/30/теология-на-шарлатанството-как-псевд/#more-2305