Last roman

арабският си е международен език /особено през Средновековието/, не знам по какъв критерий го определи като регионален. А т. нар. съвременни изкуствени езици пък се говорят от шепа чешити, така че бих ги нарекъл локални, при това с много условности. Компютърните езици пък са за специалисти, т. е. те са преди всичко професионални. Сега латинският е такъв, тъй като се ползва от църквата и от медицински лица /в доста орязан вид/. Иначе покрай изброяването на екзотиките си пропуснал да споменеш руския /като регионален/, а също и да отбележиш, че в момента английския е глобален език, може би най-разпространеният в човешката история.

за контактите на аборигените с мегафауната говорят различни скални рисунки в северозападната част на Австралия /от където явно колонизаторите са проникнали на континента/. Счита се, че тази е на торбест лъв /Thylacoleo carnifex/ Toва вероятно е Гениорнис: Тук имаме лов на едро раирано животно /може би торбест лъв/: Тилацин: Ето и статия по въпроса: http://antiquity.ac.uk/projgall/akerman322/

Като малък бях голям почитател на приказките от различните краища на света. Спомням си как впечатление ми беше направила една приказка от Океания, където се разказваше за борбата на аборигенско племе срещу гигантска рептилия, наречена "Хови": "Твърде малко животни днес са останали на земята и всички те са малки. А някога били много и се срещали огромни - с височината на дърво. Почти всички големи животни ядяха трева, но Хови ядеше хора. Хови беше по-дълъг от лежащо на земята дърво, а когато се изправял в цял ръст - главата му се издигаше над хълмовете. Когато тичал, земята треперела, изпивал цялата вода от потоците, не оставяйки на хората нито капка. Хови бродел из равнините търсейки храна и ако на пътя му попадало някое племе, той изяждал всички хора до един и това племе завинаги изчезвало от лицето на земята..." http://azku.ru/skazki-narodov-okeanii/hovi.html Когато поотраснах, научих че явно тази приказка си е имала своето основание, тъй като на австралийския континент през плейстоцена живял гигантски гущер, бих казал по-големият брат на Комодския варан, а именно Megalania prisca или Varanus priscus: Кръстена така от Ричард Оуен /бащата на палеонтологията/, Мегалания приска /може да се преведе като великият древен скитник/ всявала ужас сред фауната на 'terra australis incognita' допреди 40 000 години. По намерени скелети, които възсъздават около 80% от облика на влечугото, можем да съдим, че на дължина то достигало до 5-7 метра и тежало около 400 кг. Мегаланията била суперхищникът на австралийските савани, ловяла останалите представители от мегафауната - дипротодонти, палохерсти, прокоптодони /гигантски кенгура/, моа, ему и пр. Не е изключено да е налитала и на мърша, макар че масивната й челюст била пълна с остри зъби, които късали месото на жертвата и трошели костите й. Счита се, че имала и отровни жлези. За изчезването учените сочат измирането на любимата й храна - дипротодонтите /двуутробни тревопасни бозайници с размери на хипопотам/. Макар че нищо чудно пръст в това да имат и първите колонизатори на австралийския континент - аборигените, които предали срещите си с тази страшна рептилия под формата на приказка на поколенията... От горе ляво по часовниковата стрелка: Genyornis /2,5 метра висока хищна нелетяща птица/; Diprotodon /гигантският роднина на днешния вомбат/; Procoptodon /гигантско кенгуру/; Thylacine /измрелият през миналия век тасманийски вълк/; Thylacoleo /торбест лъв/; Megalania.

Хахаха, свежо!

По-полека с феодалните забежки.

Личи си, че доста вода е изтекла

Хомеопатия и ваксини нямат нищо общо. Ваксините провокират имунен отговор. Хомеопатията залага на плацебо ефекта.

скуби, не спами. Знам че си на всяка манджа мерудия, ама като те пипне пневмонията следващия път и отидеш до аптеката, вземи си хомеопатия, недей се трови с тези лоши антибиотици)))

Само не разбрах личните ти перипетии какво общо имат с темата

Само материал за сравнение

че се сетиш.

дам, холивудски бози на тема ВСВ отдавна вече не са ми приоритет.

нееееееееееее.

с воден знак е, няма как.

римски мост между Кан и Марсилия:

продължава унищожаването на безценни свидетелства за ранната цивилизация по нашите земи: Разкопките в Мурсалево ще забавят АМ ”Струма” Приключва сезонът на разкопките, извършвани по трасето на Автомагистрала "Струма" край село Мурсалево, подновяват ги през април догодина. Археологическият обект край кюстендилското село бе започнат през април тази година, срокът на проучванията бе 5 месеца, но поради значимостта му, бе удължен с още три-до края на месец ноември. По план разкопките край с. Мурсалево, община Кочериново, област Кюстендил, трябваше да приключат на 30 ноември. По предписание на експертна комисия на Министерството на културата и заповед на министъра, проучването се удължава с още три месеца -април, май и юни 2015 година, предаде БГНЕС. Това означава, че спасителното археологическо проучване ще продължи догодина, в края на юни обектът трябва да бъде отстъпен за строителите на ЛОТ-2 на АМ "Струма". Селището е от неолитната епоха, от VI хилядолетие преди Христа. Къщите в него са много добре запазени, със стени в суперструкция, с горели отпечатъци от вертикалните стълбове, които носят втория етаж и покривната конструкция. Открит е интересен подвижен инвентар, керамични съдове и други дребни находки. Това неолитно селище е проучваното на най-голяма площ в Европа и с толкова добре запазени останки. Това е отличен шанс за страната ни да експонира на място поне тези, които могат да се запазят след построяването на АМ "Струма". Археологическият обект край Мурсалево е стар, първите сведения за него датират от 30-те години на XX век. Селището е основано от земеделци, идващи от Мала Азия и движещи се към Балканите и Европа, опитомили животните и обработвали земеделски култури. В момента от двете страни на разкопките от север и юг, са построени два виадукта. Върху самото селище ще има насип. За да не се засипе от него целият проучван терен, ще бъдат изградени две стени. Те ще бъдат изградени в габарита на магистралата, а пространството между тях ще бъде насипано с пръст. Така от проучваното селище за идните поколения ще останат западният и източният край на древното селище. Според регионалния министър Лиляна Павлова ЛОТ-2 от АМ "Струма" трябва да бъде готов на 15 октомври 2015 г. http://dnes.dir.bg/news/razkopki-am-struma-mursalevo-17920111?nt=4

турците ще ни прихлеберят след някоя друга декада, така че проблемът с формалната поддръжка на т. нар. българска армия ще отпадне /за голямо облегчение на раята/.

мдам, ерата на корпорациите чука на вратата.

Материал на бъдещето "изцежда" електричество от атмосферата Списание Nature съобщава за ново откритие, което увеличава възможността мембрани от графен да се използват в бъдеще като "сито" , което да "прецежда" водороден газ директно от атмосферата, за да генерира електричество. "Ние сме много развълнувани от този резултат, тъй като отваря цяла нова област на обещаващи приложения за графена в енергийните технологии на чиста и водородна основа", казва съавторът на проучването Марчело Лозада-Идалго (Marcelo Lozada-Hidalgo) от Манчестърския университет. Графенът е изолиран за първи път през 2004 г. от ръководителя на изследването, професор Андре Гейм, който е награден с Нобелова награда през 2010 г. за работата си. Графенът има дебелина само един атом и е известен като най-тънкия материал на Земята. Той е 200 пъти по-здрав от стоманата и непроницаем за всички газове и течности, с голям потенциал за употреба, например антикорозионни покрития, непромокаеми опаковки и дори супертънки презервативи. Графенът не пропуска и най-малките атоми, тези на водорода, но изследователският екип решил да провери дали би пропуснал и протони, т.е. водородни атоми, на които е отстранена електронната обвивка. Въпреки очакванията си, те открили, че протоните преминат сравнително лесно през ултраздравия материал, особено при високи температури и ако филмите от графен са покрити с наночастици от платина, която играе ролята на катализатор. Констатацията на Гейм и Лозада-Идалго е, че графенът в бъдеще би могъл да се използва в мембрани, провеждащи протони - важен елемент от технологията на горивните клетки, използвани в някои съвременни автомобили. Екипът също така установи, че мембраните от графен може да се използват за извличане на водород от атмосферата, което предполага възможност за комбинирането им с горивни клетки, за да се направят мобилни електрически генератори, задвижвани с нищо повече, освен от малки количества водород от въздуха. "По същество, изпомпваме нашето гориво от атмосферата и получаваме електричество от него", казва Гейм. http://offnews.bg/news/Технологии_18759/Материал-на-бъдещето-изцежда-електричество-от-атмосферата_423527.html

Гледай 'Очарование зла'. http://www.kinopoisk.ru/film/431129/ Ова твоето е боза.

PREHISTORIC CONFLICT HASTENED HUMAN BRAIN’S CAPACITY FOR COLLABORATION, STUDY SAYS November 27th, 2014 ANTHROPOLOG Warfare not only hastened human technological progress and vast social and political changes, but may have greatly contributed to the evolutionary emergence of humans’ high intelligence and ability to work together toward common goals, according to a new study from the National Institute for Mathematical and Biological Synthesis (NIMBioS). How humans evolved high intelligence, required for complex collaborative activities, despite the various costs of having a big brain has long puzzled evolutionary biologists. While the human brain represents only about two percent of the body’s weight, it uses about 20 percent of the energy consumed. Other costs of having a large brain include a need for extended parental care due to a long growth period, difficulties giving birth to larger-headed babies, and some mental illnesses associated with brain complexity. So how did the human brain evolve to become so large and complex? Another long-running question is how did humans evolve strong innate preferences for cooperative behavior, as cooperative behavior is vulnerable to exploitation by cheaters and “free-riders.” A free-rider doesn’t contribute or cooperate and thereby undermines the effectiveness of the group’s collaborative effort, something scientists call “the collective action problem.” Thus, collaborative behavior is expected to be rare, and indeed, in animals it is typically limited to close relatives. Humans, however, are a unique species where collaboration is widespread and not limited to relatives. In the new study published in the Journal of Royal Society Interface, lead author Sergey Gavrilets, a professor of ecology and evolutionary biology and mathematics at the University of Tennessee, Knoxville, and NIMBioS associate director for scientific activities, developed a mathematical model that offers answers to both evolutionary puzzles. The model shows that intelligence and cooperative behavior can co-evolve to solve the problem of collective action in groups and to overcome the costs of having a large brain. The research points to the types of collective actions that are most effective at hastening collaboration. According to the model, collaborative ability evolves easiest if there is direct conflict or warfare between groups, what Gavrilets calls “us vs. them” activities. In contrast, collective activities, such as defending against predators or hunting for food, which Gavrilets calls “us vs. nature” activities, are much less likely to result in a significant increase in collaborative abilities. The study also predicts that if high collaborative ability cannot evolve, perhaps for example because the costs of having a big brain are too high, the species will harbor a small proportion of individuals with a genetic predisposition to perform individually-costly but group-beneficial acts. In addition, the model challenges influential theories on when large-game hunting and within-group coalitions first appeared in humans. Some scientists say that within-group coalitions and collaborative hunting came first and then subsequently created conditions for the evolution of collaboration in between-group conflicts. Yet, Gavrilets’ model shows the opposite: that collaboration in between-group fighting preceded both within-group coalitions and collaborative hunting. “Our ability to effectively collaborate with others is largely responsible for what our species came to be. The big question is how this ability first evolved when there are large metabolic and physiological costs related to human brain size and when collaboration can be easily undermined by free riders. The model offers an answer which emphasizes the role of between-group conflicts in shaping unique human features,” Gavrilets said. http://www.heritagedaily.com/2014/11/prehistoric-conflict-hastened-human-brains-capacity-for-collaboration-study-says/105746

щото не си движи сивото вещество.

някои хора погрешно си мислят че са много умни, само защото имат гугъл в смартфона. Само че достъпът до информация, която не можеш да осъзнаеш, анализираш и използваш не те прави по-интелигентен и мислещ човек.

съгласен

тя Рациария вече е унищожена тотално.