Last roman

ежала, една легенда се завърна

айде стига глупости.

а понеже всички сме кроманьонци, това си е направо вътреродова борба. Сериозно - хипотезите Ви са забавни, но са за раздел псевдонаука.

Възродена история или кич за милиони? Цари Мали град и Перистера са добрите примери за реставрация, смятат специалисти Снимка: Преса по темата България с най-много римски крепости по Дунав 02 Септември 2014 12:13 Тайни крепости и манастири се крият край Търново 14 Февруари 2014 14:22 Бумът на реставрации на древни крепости у нас, който се наблюдава вече повече от година, почти скара историци и общините. През последните месеци бойните твърдини и римски градове като Цари Мали град, Кракра, Перистера, Мезек, Св. Атанас, Никополис ад Нестум получиха нов облик благодарение на средства по Оперативна програма „Регионално развитие“. Според данни на Министерството на културата досега Европа е вложила над 80 млн. лева в обновяването на културно-исторически обекти у нас. Възобновеният вид на крепостите Кракра до Перник и завършеното наскоро укрепление Яйлата край Каварна обаче накараха историци да коментират дали в Средновековието е имало стъклопласт и винкели. Именно такива материали придават нов облик на пернишката твърдина, издигната за първи път по времето на хан Крум. А край морето пък старите стени са надстроени със съвременни тухли. „Освен че такива зле завършени крепости изглеждат нелепо, техните оригинални зидове са унищожени от използваните съвременни материали. Ако след време някой реши да ги оправи, ще трябва да събори всичко - дори основите, запазени от древността“, коментира археологът Катя Меламед. Заедно със свои колеги тя основа Инициативен комитет за граждански контрол при опазването на културното ни наследство, чиято цел е специалисти (архитекти, археолози, историци, консерватори) да консултират подобни проекти. Техни представители имали среща със служебния министър на културата Мартин Иванов, с когото обсъдили най-фрапиращите нарушения. „По цялата система нещата не са наред. Институти одобряват завършени проекти, но не отчитат видими нарушения. Така документално се прикриват нередностите и не може да се стигне до санкции“, обясни арх. Стела Дулева. Според нея част от извършените „социализации“ са в противоречие с ратифицирани от България международни конвенции като Венецианската харта за консервация и реставрация и Декларацията от Нара за автентичността. Сегашната власт не може да отпусне средства, за да се изиска становище на международни експерти. Затова се чака решение от следващо правителство. Специалистите изтъкват, че у нас все пак има и добри примери за качествена реставрация на крепости. При обновяването на Перистера до Пещера и на Цари Мали град край самоковското село Белчин е намерен нужният баланс между съвременен строеж и автентична история. В новия си вид Перистера, която съществува от IV в. до османското нашествие в края на XIV в., отвори врати през май. Досега са я разгледали над 5000 души, отчита управникът й Георги Смилянов. Проучването на крепостта започна през 2007 г. под ръководството на доц. Бони Петрунова. Екипът е разкрил напълно стените на цитаделата, ъгловите кули, порта и две уникални за нашите земи църкви. Открити са и 28 жилищни помещения с керамика и предмети на бита в тях, както и над 40 монети. Белчин се превърна в една от водещите туристически дестинации у нас. Над 400 000 души разгледаха Малкия Цариград Римската крепост Цари Мали град в самоковското село Белчин вече е сред водещите туристически атракции у нас. Частичната й реставрация приключи преди година, а оттогава над 400 000 души са разгледали възобновените шест бойни кули и средновековния християнски култов комплекс, сочат данни на общината. За реконструкцията бяха нужни около 6 млн. лева, половината осигурени от родни частни спонсори. Малкият Цариград е от времето на римския император Валент (364-378 г.), който открива, че върхът Свети Спас е много стратегически. Първата твърдина няма дълъг живот, защото е разрушена след хунски атаки в края на IV век. Цари Мали град е изоставен за десетки години, но по времето на обширната възстановителна кампания на византийския император Юстиниан I отново е върнат към живот. Наследникът на престола Юстин подсилва крепостните стени с необичайните дотогава по нашите земи ров и насипи. Те обикалят само южната страна на укреплението, защото от запад, изток и север то е естествено защитено от стръмните скали. Въпреки неговата непристъпност легенди разказват, че варварски атаки през 578 г. сриват крепостта и слагат окончателен край на живота в нея. Освен бойно съоръжение Цари Мали град е бил и духовен център. Историците са открили останки от раннохристиянска църква от началото на IV в., построена извън крепостните стени. В следващите векове на нейно място са издигнати още две, от които е реставрирана само най-късната - българската „Покров Богородичен“ от XVI век. В Кракра не са открити нарушения Три проверки не са открили нарушения в проекта за обновяването на средновековната крепост Кракра, около който избухнаха скандали в края на 2013 г. Граждани и учени подадоха серия от сигнали, че твърдината се издига отново с наподходящи материали (винкели, стъклопласт, полимербетон), като сезираха министерствата на културата и на регионалното развитие (два пъти). В становищата се отрича съвременният вид на крепостта да е в разрез с европейски закони или строителството да нарушава заложените дейности в предварителните договори. От община Перник пък нееднократно отговаряха на недоволството на историците с тезата, че проектът не е бил за реставрация, а за визуализация, която да маркира как крепостта е изглеждала в миналото. С 5 млн. лева в Туида ще бъдат издигнати две уникални кули църкви. Туида готова до месеци Обновяването на ранновизантийската крепост Туида в Сливен ще приключи до няколко месеца. Първата копка по проекта бе направена през миналото лято, след като бяха отпуснати 5 млн. лева по Оперативна програма „Регионално развитие“. Освен че стените на крепостта, построена през IV век, ще бъдат вдигнати наново, в проекта е планирано изграждането на форум и летен театър с около 400 седящи места. Ще бъде представена и експозиция със средновековни стенобитни машини - тарани, катапулти и друго бойно снаряжение. Реставрацията не е попречила на местните археолози, които за поредна година се върнаха на обекта. Това лято те концентрираха вниманието си върху южната крепостна стена, а досегашните им разкопки показват, че Туида вероятно е била епископски център. Разкрита е базилика с красива мозайка, която вече е експонирана на мястото си, обясни Николай Сираков, директор на Историческия музей в Сливен. Атрактивно представен ще бъде и тайният тунел към близката река, на който учените се натъкнаха преди години. Той бил използван за снабдяване с вода и за бягство при обсада. Намерените досега находки показват, че крепостта е внезапно изоставена през XIII в., като се предполага, че върлуваща епидемия може да е причина за това. За обновяването на Траянови врата са отпуснати 3,5 млн. лева евросредства, но специалисти засичат нарушения. Скандали около Траянови врата Археолози и архитекти са притеснени от дейностите, които се извършват за реставрация на крепостта Стенос в местността Траянови врата край Костенец. Нейният възход е през IV в., но започнатият преди месеци съвременен строеж се извършва с елементи, които не са в съответствие с епохата. За обновяването са отпуснати към 5 млн. лева европейски пари. „Забелязва се подмяна на предварително заложените материали, за което е подаден сигнал. Вместо нужните клинкерни тухли от Турция са внесени тротоарни плочки, защото производителят не можел да изпълни първата поръчка“, разкриха авторите на архитектурния проект. Строителят у нас бил доказал чрез анализи, че точно такъв материал е нужен. Според историци подобни разминавания с автентичността се получават, защото липсва адекватна консултация. „Парите се усвояват от администрации и общини, които имат желание да направят атракцион, и се загубва историята. Често в проектите няма пера за допълнителни теренни проучвания. Въобще не е предвидено участието на археолози, а те най-добре знаят как е изглеждал един обект и от какви материали е направен“, категорични са от гилдията. Според учените не трябва броят на потенциалните туристи да определя кое е за реставриране и кое не. Ретро влакче разхожда из Никополис ад Нестум Мария БЛАГОЕВА Ретро влакче вози наши и чужди туристи из античния град Никополис ад Нестум до село Гърмен, който бе социализиран с 2,4 млн. лева евро средства. По проекта, приключил миналото лято, бе доставен тренът, който вече пътува по маршрут от древното селище до Огняновските минерални бани. Голяма атракция за посетителите е грънчарската работилница в римския град, в която всеки посетител сам изработва пособия и съдове от глина под ръководството на майстор. Туристите имат възможност да се пременят в автентични римски одежди или да пробват мерника си със стрелба с лък. Селището, което е единствено в Родопите от периода на римското владичество на Балканите, е построено от римския император Траян, след като той покорил даките през 106 г. През IV в. на негово място е вдигната крепост. Спорната реставрация на стената е консултирана от специалисти. Отвориха античната врата на Добруджа Дияна РАЙНОВА Реставрационната работа по спорния проект „Яйлата - античната врата на Добруджа“ вече приключи, съобщават от община Каварна. Крепостта от V в. в крайморската местност отвори врати в началото на септември. „С отпуснатите 2,2 млн. лева европейски средства бяха издигнати стени, оформени са портите и четири бойни кули - разказва Дарина Мирчева, директор на местния исторически музей. - Укрепена беше и скалната средновековна църква в местността Св. св. Константин и Елена, която пострада сериозно при земетресението през август 2010 г.“ Докато проектът бе в развитие, мнозина историци изтъкнаха, че съвременният строеж не представя автентичния вид на крепостта и е грубо посегателство срещу историята в името на туристическа атракция. Реставрацията обаче е одобрена и консултирана от специалисти от Националния институт за паметниците на културата, уточни Дарина Мирчева. http://pressadaily.bg/publication/57136-Възродена-история-или-кич-за-милиони/

мързи ме засега да разчистя плявата.

кефи ме ретардното действие на КГ и Пешката, обаче. Единият си пада по ученички, а другият... по минисериали???

Днес бях на погребението на ВВС. Хареса ми.

дам, империята за кратко е обединена при Константин и наследниците му. От 365-та това фактически са си две половини Но при нужда са си помагали взаимно, макар и не особено успешно, както показват експедициите срещу вандалски Картаген. А и от друга страна вождовете на заселващите се на територията на империята племенни конфедерации умело използвали разногласията между двете половини, за да си постигнат целите /какъвто е случаят с Аларих/.

вследствие на тотална ядрена война

войната заприличва все повече на компютърна игра.

седемте чудеса на Рим:

ох, темата почна да става прекалено фантастична, демек за алтернативния раздел.

да, в природонаучния си имат цяло палеонтологично отделение, така че дерзай! В България като цяло палеонтологичните находки стават случайно и именно благодарение на ентусиасти.

Американски хирурзи са успели да спасят новородено, благодарение на 3D-принтирано сърце. Лекари от детската болница “Морган Стенли” в Ню Йорк са използвали данни от ядреномагнитен резонас, за да принтират копие на сърцето на бебето с помощта на триизмерен принтер, пише "Индипендънт", цитиран от "Фокус". Органът е бил с необичайна структура и дупки в сърдечните стени. В такива случаи се извършва изключително сложна операция, но хирурзите са успели предварително да проучат сърцето и да разработят детайлна стратегия, благодарение на триизмерния модел. “Преди ние трябваше да спрем сърцето, да го разгледаме и да решим какво да правим. С тази технология разполагахме с карта, която да ни води. Успяхме да коригираме сърцето на бебето само с една операция”, казва д-р Емили Баха, която e извършила операцията. Изработването на прецизния триизмерен модел е финансирано от фондацията “Матюс хартс оф хоуп”. Основателят на фондацията Мари Хатчър посочва, че технологията ще промени коренно лечението на бебета със сложна анатомия на сърцето. http://it.dir.bg/news.php?id=17542450

направи по-детайлни снимки и ги занеси в музея. Или занеси единия прешлен, само.

най-ранното германско пиратство е по времето на Клавдий. Тогава фризиецът Ганаск /дезертьор от помощните войски/, заедно със свои съмишленици, успява да отвлече няколко речни кораба и започва да тормози рейнската област. Пълководецът Корбулон залавя пиратите и ги разпъва на кръст /както си му е редът/.

Галахад обича да вкарва по някоя нула в повече, особено ако се опира на антична/средновековна хипербола...

разбира се когато човек знае накъде плава, пътешествието е по-лесно. При древните тръпката да покоряваш неизвестността е била къде къде по-голяма

тази тема, макар че е подходяща за кодош и майтапи всякакви, не изгуби ли вече актуалност?

ежала. В Осло си имат цял музей, посветен на делото му /с безсмъртните лодки Ра и Кон Тики/.

Почнаха се мантрите. Профи, можеш ли да издеяниш без обичайната си пропаганда точно на този ден /или сърце тюркско не трае/?

айде, дами и господа /или казано по нашенски - овце и кочове/ всяко чудо за три дни: денят за размисъл след месечно облъчване с долнопробна помия; денят на подкарване на стадото към фурните... пардон - урните и денят за следизборно манипулиране /да се чете 'преброяване на гласовете'/. Та - фарсът свърши, управляващо мнозинство няма, ситуацията ще остане проветрива и нестабилна /което е добре, защото новият държавен султан няма последователно да ти го набутва 4 години, а ще се опита чрез форсирано крадене да върне инвестицията, която спонсорите му са направили за изборите/, така че е много вероятно да има нови избори напролет /или докогато МУХОБойко устиска/:) А на гласуващите роби на системата, които смятат че от жалкия им вотец /приравнен към платения цигански такъв/ зависи кой точно хищник ще ги управлява /или казано по нашенски нагъзва/ и се молят едва ли не със сълзи на очи той да е по-малко лош от предишния /което честно казано е срамота за всеки мислещ и средноинтелигентен човек/, ще им припомня едно Ботево стихотворение: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=5&Level=1

Акад. Васил Гюзелев: Ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще С известния историк и председател на Организационния комитет за 1000-годишнината от кончината на цар Самуил разговаряме за една от най-значимите личности в българската история, образец за пълководец, държавник и дипломат. И за това, което днес липсва на съвременна България - Акад. Гюзелев, 6 октомври 1014 г. е тъжна дата в българската история. Ден, в който цар Самуил умира след инфаркта, сполетял го при вида на ослепените воини от своята армия. Защо й отдаваме толкова голямо значение? - Да, датата е тъжна, но ние отбелязваме паметта на цар Самуил и на тези български воини от неговото време, които дават живота си, за да съхранят независимостта на България. На българското царство. В историята има не само величави дати, в които се отбелязват удържани победи. Има и тъжни, трагични - 6 октомври 1014 г. е една от тях. Те не бива да се забравят, защото всъщност напомнят, че едновременно с щастието има и нещастие. Виждате, че в нашия живот също има и постижения, и слабости, и недостатъци - много лоши неща станаха през последните години. Именно съвремието ни в някои отношения показва, че историческият път на един народ не представлява само величествен ход по него, защото там има много препятствия. И ние днес, както хората по времето на цар Самуил, имаме пред себе си не само перспективи, а и много препятствия, които трябва да преодоляваме. - Погледнато от дистанцията на времето, 1014-а е началото на края на Първото българско царство. Как според вас биха изглеждали днес нещата, ако не се бяха случили трагичните събития преди 1000 години? - Мнозина от историците, български и чуждестранни, достигат до заключението, което формулирахте - 1014 г. е началото на трагичния край на Първото българско царство. Не можем обаче да гадаем какво би се случило, защото в историята не се изследват вероятностите. Тя, както шеговито е казал един историк, може да предвижда само в миналото. Тоест въз основа на факти от миналото да изгражда предположения, защото не всички неща в историята са твърдо установени. Човек има съмнения, да кажем, за действията на някои от личностите. Винаги се питаме защо го е извършил, какви са били мотивите му. И тези мотиви обикновено се изясняват въз основа на последствията. Защото има мотиви, действия и последствия - това е в човешката историята. - Какви според вас са били мотивите на цар Самуил за многобройните му бойни действия? - Цар Самуил принадлежи към семейството на комитопулите - това са синовете на българския болярин комит Никола, който е бил управител в югозападните български краища и е успял да запази независимостта на част от българското царство след превземането на Велики Преслав и на Източна България от византийския император Йоан Цимисхи. Именно Самуил наследява от баща си завета да се бори за запазване на независимостта на България и го следва неотстъпно. Но паралелно с подвизите си по бранните поля той успява да установи взаимоотношения с Германската империя, с Киевска Рус, с Византийската империя, със сръбските княжества, с Унгарското кралство и т.н. Тоест, от една страна, виждаме широта на взаимоотношенията, а от друга, действия по всички краища на Балканския полуостров в опит за възобновяване целостта на Българското царство и стремеж да навлезе в територии, които Византия се е опитвала да запази твърдо за себе си, каквато е днешна същинска Гърция. Неговите военни действия достигат до Пелопонес, Коринт, Тесалия, в западните краища на полуострова той воюва срещу сръбските княжества Дукля и Требине, опитва се да превземе Котор и Дубровник. Подобна широта в политическата дейност може да се сравнява само със замаха на цар Симеон. Затова смятам, че първата идея на цар Самуил е била да запази независимостта на Българското царство, а втората - да продължи Симеоновата политика. - С какво той е най-ценен - като пълководец, държавник или дипломат? - На преден план, разбира се, винаги излизат военните му подвизи, защото са широко отразени във византийските, старобългарските и дори в арабските извори. Автори като Йоан Скилица, Йоан Ставраки и т.н. се стремят да покажат преди всичко неговия воински образ. Но Самуил е и дипломат, който се опитва чрез взаимоотношенията си с различни страни да потърси външна подкрепа. В крайна сметка тази негова дейност няма ефекта на подвизите му на бранните поля, затова образът му се очертава повече като на велик пълководец. - А днес, когато не искаме войни, но държим да имаме държавност и добра дипломация - кой е примерът на цар Самуил, който да следваме? - Той е преди всичко образ от средновековната ни история, който възпитава поколенията в дух на родолюбие. Това е най-важното. Това, че той се стреми да воюва в името на България и на своя народ, а не да изпъква като завоевател. Затова нашият стремеж във всички инициативи за отбелязване на кръглата годишнина от смъртта на цар Самуил е преди всичко да потърсим диалог с младото поколение. Доволен съм, че намираме пълна подкрепа в различни медийни средства и успяваме да привлечем вниманието на обществеността към средновековната ни история, да изтъкнем нещата, които в много отношения ни поставят в по-благоприятна позиция и доказват приноса ни в историята. - Имате предвид и дейността му в духовната сфера? - Да. Защото когато се говори за царуването на Самуил, се подценяват някои неща - литературната дейност, разгърната по негово време, развитието на кирилската графическа система и на цялостната книжовност, ролята на България като духовен вожд на славянския свят чрез пренасяне на книжовната традиция в Сърбия, във Влахия и Молдова, в Киевска Рус. Дори новоизлезлите книги разказват повече за политическата история, а тези неща се отбелязват мимоходом. Всъщност по времето на Самуил са създадени изключителни литературни произведения, има големи книжовници като Презвитер Козма, който създава „Беседата" срещу новопоявилата се богомилска ерес... Същевременно при Самуил се създава изключително богата апокрифна литература, тогава действа нейният създател поп Йеремия, чиито произведения са широко разпространи сред славянския свят. Тези неща остават на заден план, а трябва да обърнем взор към тях. - От това време са и някои от най-ценните старобългарски надписи, съдържащи важна информация... - Разбира се. Надписът от 993 г., който Самуил поставя в Преспа в памет на своите родители - комит Никола и майка му Рипсимия, и на своя брат Давид; т.нар. Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1015 г.; надписите, които бяха разкрити в Равда и Черноглавци... А ръкописи като Савината книга, Зографското евангелие, знаменитият Супрасълски сборник - и те са от времето на Самуила! Хората трябва да знаят за тези неща, защото показват какво е мястото на България в развитието на славянския свят. Безспорно е, че Русия, която се покръства през 988 г. - тоест по времето на Самуил - е покръстена не само от византийски, а и от български духовници, идващи от Самуилова България. Един от епископите, който играе голяма роля в Киевска Рус, се нарича Михаил Българина... факти, които се знаят от малцина. - Защо този велик пълководец и държавник е съзнавал какво означава да влияеш чрез духовност, а днес държавниците ни, като чуят за култура, най-често казват „пари няма"... - Нека не ги подценяваме... - Фактите са такива... - Всички те нямат негативно или пренебрежително отношение към образование, културата, изкуството, някои дори се опитват да правят сполучливи ходове. Не трябва да гледаме изцяло негативно. Лошото е, че отделяните бюджетни средства са твърде малко. - Това имах предвид - по-малко от процент... - Да, твърде малко са, но това е общоевропейска тенденция. В много отношения, особено в областта на образованието и науката, сме в унисон с някои негативни тенденции в съвременна Европа. - Когато ви се обадих за това интервю, вие ми казахте: „Ооо, днешното време е много по-сложно от Самуиловото!" Какво имахте предвид? - Всичко. Живеем в много сложна и трудна епоха, която се характеризира със стремглаво развитие на техническите средства и на средствата за унищожение на хората. Същевременно много от регионите на света тепърва се пробуждат за истинската история. В тях се наблюдават социални, етнически и други проблеми, които не отминават и нас. Виждате, че всеки политик, който възглавява управлението на България, е изправен пред икономически, социални и етнически проблеми, чието решаване е сложно. Паралелно с това има голяма намеса в българската външна и вътрешна политика от страна на външнополитически сили. Тоест външнополитическият фактор е силно застъпен в съвременната история. И поради това положението на България е много усложнено. Ние трябва постепенно да преориентираме своята политика - да възприемем европейските ценности, но и да запазим самостойността си като държава с отколешни традиции... - ... което, оказва се, е труднопостижимо и младите хора са все по-обезверени... - Младото поколение наистина е обезверено, принудено е да търси работа или в големите градове, или извън границите на страната. Наблюдавам това и сред моите внуци... Не може само чрез масмедиите и с евтини обещания да се създаде оптимизъм в един народ. Той не трябва да бъде хранен само с лъжи - преди избори се обещават ликвидиране на безработицата, високи заплати, високи пенсии, а това не е реално! Политиците трябва да казват реалното положение, да се стремят да укрепват финансовата и икономическата система. Ние сме в стопанска разруха - това не е тайна! Тя трябва да се преодолее. Но за това трябва да се търсят пътища, трябва да има стратегия и постепенно, стъпка по стъпка, да се върви по твърдо избран път. И да знаем към какво се стремим. А ние не знаем... - А като не знаем към какво се стремим, как тогава да се надяваме на по-добро бъдеще? - Ние нямаме никаква стратегическа цел! Тоталитарната държава се опитваше да създаде - макар и доста лъжовна - някаква визия за бъдещето. А сега нямаме хора, които да могат да изградят реална политическа, икономическа и социална концепция, да застанат пред този народ и да заявят: в областта на политиката нашите цели са такива, в икономиката - такива, в науката - такива... Тоест да се очертаят стратегически цели и да се следват. Без стратегия наникъде няма да вървим. Тъпчем на едно място и виждате какво става: има лъжовно лустро в нашето общество, а зад него - нищо. - И плод на всичко това е ниската средна грамотност на българина - как тогава да очакваме добри стратези, държавници, визионери... - Наблюдаваме трагичен процес за образователна ни система - процентът на неграмотността у нас силно се увеличава и неграмотните хора са не само в средите на ромското и турското малцинство, а и сред българите. Страшно е! Неграмотността, която навремето преодоляхме, сега е 20-25%. Има хора, които не могат да боравят с обикновен джиесем, да не говорим, че не са виждали компютър, камо ли да се справят с него. А това е бъдещето! Друг път назад няма! Ако не вкараме хората във висока образователна система и не ги принудим да се образоват, ние сме загубени, ние нямаме бъдеще като нация. - Имате теория за недоизживяното ни Средновековие - колко време ни трябва още, за да го изживеем, и да поемем по по-добър път? - Никой не може да каже, но мисля, че имаме достатъчно сили, за да можем да изживеем всички промени, които настъпиха в света, и да се впишем в историята на Европа. Както някога, по времето на цар Самуил. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4350056