Last roman

Рациария 2000 години по-късно: http://vbox7.com/play:b3dcb12783

всъщност не бях прав за Божо. Той просто има благородна мисия относно 'възстановките': Проф. Божидар Димитров: Баба Ванга каза, че България няма да се оправи, докато не възстанови три църкви – Боянската, „Св. 40 мъченици” и Голямата базилика в Плиска 4 Май 2014 | 13:22 | Агенция "Фокус" Снимка: Информационна агенция "Фокус" Галерия Проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция „Фокус” Фокус: Проф. Димитров, отбелязват се 1150 години от християнизацията на България и това е повод да бъде повдигнат въпросът за възстановяването на Голямата базилика в Плиска. Кои бяха основните тези, които прозвучаха на форума в Плиска? Божидар Димитров: Честването на 1150-годишнината от християнизацията на България, бе избрано да бъде на 2-ри май, който е църковния празник на Св. Цар Борис, който преди 1150 години е взел и осъществил това важно в живота на държавата, решение, което на практика може да се сравни с влизането на България в семейството на християнските народи със скорошното ни влизане в ЕС. Тържествата започнаха на 1 май, когато в голямата базилика, най-голямата християнска църква в Европа до 17-ти век, включително и сред катедралните църкви на Рим и Константинопол, варненският митрополит Йоан кръсти, със съответната служба, 14 деца от Плиска и околните села. Това беше един много силен акт, тъй като преди 1000 години богослуженията в тази църква са били прекратени, след като църквата е била разрушена при падането на България под византийска власт. Един символ беше на вечновъзраждащата се България тази литургия, тъй като с кръщението на децата, църквата отново, по църковните канони, се превръща в християнски храм. Тя е и държавен символ, тя е и символ на вечно възкръсващата от всички беди и поражения България. На 2 май отново беше отслужена света литургия, в присъствието на президента на Р България, кметовете на околните градове и села, депутати. След това се състоя церемония, на която речи произнесе президентът на Републиката, речта на министъра на културата Петър Стоянович прочетох аз. Трима дейци бяха отличени, заради дейността им за запазването на разкопките, реставрациите, изграждането на паметници в Плиска. Това бяха покойният варненски митрополит Кирил, който е родом от Плиска, археологът Рашо Рашев, трагично загинал във влака за Кардам, и аз. Те бяха наградени с герба на Плиска, който също беше осветен от варненския митрополит. Гербът представлява една розета, намерена в Плиска, от 9-ти век, която има и главолически и рунически знаци, все още не е разчетена, но се смята за символ на първата българска държава. Състоя се научна конференция, в която участва и президентът на Републиката, и в която почти всички изказвания подчертаха древните корени на християнството в българските земи и заслугата на цар Борис Първи. Особено остро варненският митрополит подчерта, че процесът на бъдещите реставрационни работи на най-голямата църква в Европа, трябва да бъде продължен, тя трябва да бъде реставрирана изцяло, и да се превърне в действащ храм. Теза, която аз горещо подкрепих, а също и кметове и други учени. Тази църква наистина може да стане символ на Възраждането в България. Ще прибавя, че баба Ванга ми беше казала, при едно посещение , че докато България не възстанови Боянската църква, църквата „Св. Четиридесет мъченици” и Голямата базилика, няма да се оправи. Боянската църква и църквата „Св. Четиридесет мъченици”, вече са реставрирани, остава наистина да реставрираме Голямата базилика и доколкото ми стигат силите, аз ще работя упорито в София. Задължен съм вече както се казва, макар че и досега го правих, тъй като съм гражданин на Плиска, вече не само на София. Фокус: Кой е най-разпространеният мит за християнизацията, според Вас? Божидар Димитров: Най-разпространеният мит е, че сме били езичници на 100% и цар Борис, със сила, огън и меч, ни покръства всички през 864година. Учени, като проф. Георги Атанасов, проф. Павел Георгиев, подчертаха, че както писмени, така и археологични данни свидетелстват, че от рода Дуло, който образува България, хан Кубрат, хан Аспарух, хан Тервел и хан Кормесий, са били християни - има византийски източници за това. Също така и много български велможи и боляри също са били християни. За една голяма част от прабългарите, още преди да преминат Дунав, е била отделена една епископия, която се е наричала Оногондурска архиепископия, подвластна на Вселенската патриаршия. Когато се прехвърлят отвъд Дунав, и установяват тук столицата си, византийците, съгласно договора от 681 година, за българите християни, заявяват, че ще се грижи архиепископията в Дръстър. Това е единствената оцеляла архиепископия и тя наистина в езическите времена, които са настъпили след смяната на рода Дуло, е обгрижвала българските християни. В България никога не е имало гонение на християните, както във всяка езическа страна. В България царува пълна религиозна толерантност в онази епоха. Християните към България се увеличават особено много, след победоносните войни на хан Крум, които присъединяват към България Тракия и Македония. В тях, населението е българи, които са дошли по-рано, 100 години преди Аспарух, и славяни – след края на аварското нашествие в 586 година, ние ги приемаме с християнското им население и ние виждаме как то отвсякъде прониква и в територията на Мизия и Влахия, които също са част от българската държава. Шест от заместник-областните управители на Тракия например, са християни, в двора на самия хан Крум - дъщеря му е женена за християнина Константин Пацик, началник на обсадната артилерия на българите е Евматий, очевидно християнско име, началникът на финансите на държавата също е византиец – такова му е името Византий. Затова бяха изнесени много интересни данни. Голямата базилика, която е построена след 864 година, след налагането на християнството над всички, се оказа, че е в християнски квартал на Плиска. Археолозите доказват, че отдолу под нея има доста голям прабългарски квартал на Плиска, доста голям, в който е имало църква, затова може би именно там е построена Голямата базилика. Фокус: Какво е необходимо, за да бъде възстановена голямата базилика в Плиска? Божидар Димитров: 7 - 8 милиона лева и проект. Нищо друго. Което за една държава като България, не е много. Всички казват, че ако тази църква беше в някоя друга държава, дори в Македония, в момента тя щеше да бъде реставрирана. Фокус: Има ли голямата базилика аналог за своето време? Божидар Димитров: Има базилики, известно е, че цар Борис (това пише в житието му) е построил 7 големи базилики, една от тях е в Македония, това е църквата в Охрид - „Св. София”. В Преслав също е построил църкви, но всички тези църкви са по-малки. В Преслав например църквата е дълга 47 метра, „Св. София” в Охрид е 79 метра, нашата църква е дълга 99 метра. Тогавашният „Сан Пиетро” във Ватикана също е била по-малка, а тази огромна църква, която виждаме сега, е построена през 17-ти век. Няма такава църква нито в България, нито в Европа. Тази големина не е случайна. Цар Борис не просто е искал да приеме християнството, но и да превърне държавата ни в трети център на християнството в Европа, след Рим и Константинопол, като е разчитал да покръсти славянските народи, които са и тогава, и сега около 50 на 100 от територията и населението на Европа. Това са земите на днешна Русия, Украйна, Румъния, Сърбия, Беларус, Черна гора и т.н. И е успял. http://www.focus-news.net/opinion/2014/05/04/28258/prof-bozhidar-dimitrov-baba-vanga-kaza-che-balgariya-nyama-da-se-opravi-dokato-ne-vazstanovi-tri-tsarkvi-boyanskata-sv-40-machenitsi-i-golyamata-bazilika-v-pliska.html

БОЖКАТА ПРОДЪЛЖАВА ДА РАПИРА /АМА ЩОМ ИМА КОЙ ДА МУ ВЕРВА - ТЪЙ ЩЕ Е/: Исторически строежи до зъбер Проф. Божидар Димитров: 2 метра вдигнати зидове на крепост не стигат крепост Перистера Данните от археологията дават достатъчно данни как са изглеждали крепостите, които могат да бъдат възстановени, категоричен е проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. В лично мнение той защитава правото на общините да използват обектите за културно-исторически туризъм, след като спечелят проекти с възстановяване на крепостните стени до зъбер на бойната площадка или на крепостна кула. Днес в Пещера се открива нов обект на културно-историческия туризъм – реставрираната (частично) древна крепост Перистера. Парите, естествено са, по една от европейските програми. Крепостта е реставрирана с естествени материали – същите, с които е била изградена – камък, хоросан и тухла. Общината се надява, че безлюдния и обрасъл доскоро с храсти и бурени хълм в края на града ще носи приходи не по-малки от тези, които носи възстановената крепост при с. Белчин в Самоковското поле – 2-3 000 посетители дневно, съобщава проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. По думите му, „когато преди 15-20 години се разнесе бойният вик „Напред към културно-исторически туризъм”, преобладаващата част от общините бяха доста скептични“. „Нямаме нито възрожденски села или квартали” – жалваха се кметовете – „нито тракийски гробници”. Това е вярно – възрожденски квартали като в Златоград или тракийски гробници като в Казанлък, има в десетина от общо 264 общини. Но всяка община има поне по двадесетина „калета”, „асари”, градища. Това са местните имена на хилядите общо за територията на страната останки на средновековните ни крепости. Те са били важен елемент от отбраната на Средновековна България, напомня проф. Димитров. - Ефективността на тези крепости описва със завист византийският хронист Никита Хониат. Те спасяват през вековете милиони българи при войни с византийци, авари, хазари, узи, печенеги, унгарци, кумани, татари. Византийските хронисти ги наричат „мрачните планински гнезда на българите”, а българските „каменните щитове на България”. При завоюването на България от турците тези крепости са изоставени. Част от тях рухват при земетресения, други поради изветряване на хоросана, трети са разглобени, за да бъде използван строителния материал. За последен път това е станало след Ньойския договор през 1919 г., когато България е наводнена от 600 000 бежанци и правителството на Александър Стамболийски е решило да се „разглобят старите калета”, за да се строят жилища за бежанците, разказва историята на историческите твърдини историкът. В резултат – от общо 6-7000 крепости 95 % са оцелели само като основи в земята или най-много метър два от нея, обвити с храсти и треви и сурово пазени от снопове змии и гущери. В интерес на истината има и няколко десетки сравнително добре запазени до бойната площадка твърдини - Лютица при Ивайловград, крепостта при Мезек, феодалните замъци при с. Гугутка и с. Маточина. Кметовете тук и там се усетиха, издириха си калетата и градищата, написаха си проекти, почти всички спечелиха (от 3 до 6 млн. лв.) и започна бурно възстановяване на крепости. Успеха при Созопол и Белчин окрили много хора. И докато при Созопол не е ясно кои от стотиците хиляди туристи са дошли за крепостните зидове, мощите на Св. Иван и вампира, или за морето и плажа, то при Белчин е ясно, че всичките 300 000 посетители за миналата година са дошли за крепостта, а не за самоковските картофи, категоричен е проф. Димитров. Според него вече са „изпълнени около 20 „крепостни” проекти, а в момента се реализират други двайсет. Дори Цонко Цонков (бел. ред. кметът на Каварна) реши да не разчита само на дърти рок-музиканти за разцвета на Каварна и усилено възстановява крепостта при Яйлата. Според мен, по-добре щеше да се спре на Калиакра – далече по монументална крепост с троен пояс крепостни стени, но хайде – следващия път. Що е време пред Цонко е – убеден съм, че той ще управлява Каварна като предшествениците си Иванко и Добротица – до края на дните си, е личното мнение на професора. Но както винаги се случва при нас, тръгне ли да става нещо хубаво, непременно ще си попречим. Колко прав беше онзи чужденец, който казал: „Всички народи решават проблеми, когато се появят. Докато българите си измислят проблеми, за да има какво да решават”, смята той. Групи от архитекти, археолози, историци, журналисти и всякакъв род общественици се обявиха рязко против възстановяването на крепостите в българските земи. И тук не става дума за традиционно чесане на езиците. Част от тези хора заемат властови позиции в институциите, които одобряват или не проектите. Без да оспорват намеренията на общините да използват обектите за културно-исторически туризъм, те се обявяват против пълното възстановяване дори на фрагмент от крепостните стени до зъбер на бойната площадка или на крепостна кула. Обобщено мнението им е, че крепостите трябва да се експонират или в основи сред ниска тревна растителност, или „надзидани най-много два метра над повърхността на земята.” Проф. Димитров изброява аргументите на своите опоненти: възстановяването изцяло противоречало на четирите международни конвенции, които сме подписали и което забранявало пълно възстановяване. Според него това е или откровена лъжа или откровено невежество. Нито една от конвенциите не забранява пълно възстановяване. Има само изискване да се означи с една лента старото от новото строителство. Вторият аргумент, който оборва историкът, е свързан с твърденията, че сме нямали документални данни как са изглеждали крепостите. Той е категоричен, че това също е лъжа или невежество. Като доказателство той напомня, че съществуват гравюри от ХV до ХVІІ век как са изглеждали всички крепости по Дунав и Черно море, когато са били цели. Съществуват гравюри и за много крепости във вътрешността – от Търново през Пловдив до Кюстендил. Данните от археологията също ни дават достатъчно обилни данни как са изглеждали крепостите, а и имаме като по чудо запазени изцяло най-малко 20 крепости, добавя като аргументи в защитната теза за дострояване на крепостите шефът на НИМ. Той се противопоставя и на твърдението, че възстановяването изцяло било остаряла европейска практика и като пример посочва, че в момента Турция възстановява 29 км от крепостната стена на Истанбул, след като възстанови всички крепости и византийски църкви по курортите си по Егейското крайбрежие. Гърците възстановяват до последния зъбер крепостните стени в Солун и до покрив Партенона в Атина. Италианците възстановяват изцяло Колизеума, добавя все повече примери той. На аргумента, че с „основи сред ниска тревна растителност и най-много 2 метра вдигнати зидове” не могат да се привлекат туристи, най-малкото защото не знаят какво виждат, като в много случаи си мислят, че става дума за разрушени текезесарски обори те отговарят: „Ще им турим обяснителни табели”. С табели културно-исторически туризъм не се прави, емоционално коментира проф. Димитров. Забраните да се възстановява водят до прахосване на пари. Те се харчат при много крепости (Мездра, Асеновград и др.), за парапети, осветление, паркинги, информационни центрове, но върху крепостите не се полага и камък или най-много на 1-2 метра височина. Смятам, че държавата трябва да се намеси и да вземе кардинално решение по този въпрос. Съобразно международната практика и правила. Един от малкото значими ресурси на държавата не може да остава в ръцете на лъжци и невежи хора, категоричен е проф. Божидар Димитров.

амазонки няма, така че е нормално да са подминати от източници, проза и поезия Иначе Багряна просто рапира /казано по съвременно/;)

Честит Празник, палавници такива

Лично аз ти предлагам да не се отклоняваш от темата за бутафориите/демек да не разводняваш дискусията/. За Б. Д. се е изписало достатъчно и в този и в други форуми. Дадох позицията му само като справка за това кой има интерес 'реконструкциите' да продължат в този им вид.

Приеми го за лично мое мнение, което е формирано от наблюдения върху безочливия му лобизъм по отношение на родния му Созопол /все кича, който съпровожда реставрацията там, намирането на мощи, които биват набедени за такива на известен светец/ и малоумните му опити да наложи 'вампирския туризъм', с което стана за посмешище в археологичните среди, а и сред по-здравомислещите хора.

Популизмът и историческата чалга на Б.Д. отдавна не са изненада за никого, а доводите му и сравненията, които прави са доста смешни, затова се съмнявам, че изобщо ще му бъде обърнато някакво внимание. Както казах - пловдивчани са своенравни хора.

Даа, Володята беше незаслужено пропуснат, което е срам и позор за форума.

щом подкарахме животинската вълна - буболечка кючек:

изказването на Божидар Димитров по въпроса с 'реконструкциите е показателно /все пак човекът е абониран за хранилката и позицията му никак не е безкористна/: Проф. Божидар Димитров: Културно-исторически туризъм не се прави само с табели 21 Май 2014 | 16:08 | Агенция "Фокус" Снимка: Информационна агенция "Фокус" София. Културно-исторически туризъм не се прави само с табели. Това каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, съобщиха от музея. Проф. Димитров обясни, че групи от архитекти, археолози, историци, журналисти и всякакъв род общественици са се обявили рязко против възстановяването на крепостите в българските земи. „И тук не става дума за традиционно чесане на езиците. Част от тези хора заемат властови позиции в институциите, които одобряват или не проектите. Без да оспорват намеренията на общините да използват обектите за културно-исторически туризъм, те се обявяват против пълното възстановяване дори на фрагмент от крепостните стени до зъбер на бойната площадка или на крепостна кула. Обобщено мнението им е, че крепостите трябва да се експонират или в основи сред ниска тревна растителност, или „надзидани най-много два метра над повърхността на земята”, допълни проф. Димитров. „Според мен, по-добре щеше да се спре на Калиакра – далече по монументална крепост с троен пояс крепостни стени, но хайде – следващия път. Що е време пред Цонко е – убеден съм, че той ще управлява Каварна като предшествениците си Иванко и Добротица – до края на дните си. Но както винаги се случва при нас, тръгне ли да става нещо хубаво, непременно ще си попречим. Колко прав беше онзи чужденец, който казал: „Всички народи решават проблеми, когато се появят. Докато българите си измислят проблеми, за да има какво да решават”, обясни той. Той се възмути относно твърденията, че възстановяването изцяло противоречало на четирите международни конвенции, които сме подписали и което забранявало пълно възстановяване. Това е или откровена лъжа или откровено невежество. Нито една от конвенциите не забранява пълно възстановяване. Има само изискване да се означи с една лента старото от новото строителство, подчерта проф. Димитров. По отношение на това, че не разполагаме с документални данни как са изглеждали крепостите, историкът посочи, че това е също или лъжа или невежество. „Съществуват гравюри от ХV до ХVІІ век как са изглеждали всички крепости по Дунав и Черно море, когато са били цели. Съществуват гравюри и за много крепости във вътрешността – от Търново през Пловдив до Кюстендил. Данните от археологията също ни дават достатъчно обилни данни как са изглеждали крепостите. А както писах по горе, имаме като по чудо запазени изцяло най-малко 20 крепости”, обясни той. „Трето, възстановяването изцяло било остаряла европейска практика. Въобще не е остаряла. В момента Турция възстановява 29 км крепостна стена на Истанбул, след като възстанови всички крепости и византийски църкви по курортите си по Егейското крайбрежие. Гърците възстановяват до последния зъбер крепостните стени в Солун и до покрив Партенона в Атина. Италианците възстановяват изцяло Колизеума. И т.н. и т.н. На аргумента, че с „основи сред ниска тревна растителност и най-много 2 метра вдигнати зидове” не могат да се привлекат туристи най-малкото защото не знаят какво виждат. И в много случаи си мислят, че става дума за разрушени текезесарски обори те отговарят „Ще им турим обяснителни табели”. С табели културно-исторически туризъм не се прави”, подчерта проф. Димитров. По думите му, забраните за възстановяване водят до прахосване на пари – те се харчат при много крепости /Мездра, Асеновград и др./, за парапети, осветление, паркинги, информационни центрове, но върху крепостите не се полага и камък или най-много на 1-2 метра височина. За това смятам, че държавата трябва да се намеси и да вземе кардинално решение по този въпрос. Съобразно международната практика и правила. Един от малкото значими ресурси на държавата не може да остава в ръцете на лъжци и невежи хора, каза още проф. Божидар Димитров. http://www.focus-news.net/news/2014/05/21/1921637/prof-bozhidar-dimitrov-kulturno-istoricheski-turizam-ne-se-pravi-samo-s-tabeli.html

бе класиката трудно се пее на по чашка, но при добро желание можеш да драпнеш нещо рокаджийско.

е, това не е чалга, по-скоро леко към старите градски клони. Разваляте темата, келеши такива

ахахаха, голяма простотия, ама така изглежда етносоциалната среда по света и у нас /щото на изселниците в чужбинско също им липсва чалгията и с радост пълнят залите при гастролите на Азис и компания/. Чай да шибна и аз една песнопойка като заговорихме за политика:

те това е приказка, Фружине. Спецпоздрав за митака:

дреме ми. И едното и другото са глупости. Така че живей и дишай спокойно.

един дол дренки са

ми кат няма политика - те ти чалготика

науката винаги е говорила на различен език. Сори, ама от всеки веселяк учен не става. Иска се интелект и познания, за да разбереш материята. Разбира се винаги се намират гурута, които се опитват да профанизират науката и да извлекат печалба от това.

точно така.

само че ИРИ си е реален наследник и правоприемник на античната империя, за разликата от измислената и напълно варварска СРИГН

предпочитам узаки, а не йени ракъ.

ей я темата къде е: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12337&page=1

анкета се прави с предварително подбрани и добре структурирани въпроси. Интервюто - също. Защото иначе на общи въпроси ще получиш общи отговори