Last roman

Ами нормално. Природата се приспособява. Предполагам и след ядрена война ще има оцелели висши организми, а не само хлебарки и скорпиони.

в началото на декември е студентският празник. Демек явка - йок))

По този повод се сещам за съвсем хубав на пръв повод офтопичен /но съвсем уместен/ полатинчен виц: Lupus: Quo vadis, Vulva hypnotika? Capela Rubra: Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra... Lupus: Si tu es Capela Rubra, que est tua capela? Capela Rubrа: O, qua sum Vulva hypnotika!

затова редовно печелим олимпиади, м?))

Рицар, не се вживявай толкова в проповедта си. Ние обичаме лудите, но... ако прекалят им пускаме гилотината

а ако го подкараме на аналогия с шевиците, ще излезе, че сме от едно котило с шумерите

Геометричните фигури по плочки, скали или килими, използвани от народите в различни епохи и континенти не могат да служат за белег на родство или приемственост. В края на краищата е логично хората по света да използват едни и същи /или сходни/ изобразителни мотиви и похвати.

напълно съгласен. Нетрайно обединение, с много парадинасти, които веднъж са на кеф, а друг път отказват подкрепа. Многобройни претенденти от фамилията ти, които гледат да съставят заговор, когато оставил държавицата за някой друг поход срещу южните си съседи. Сравнението между блогър и Херодот е много точно попадение. В общи линии писанията му са любителски, на моменти изкривени и пристрастни, но за онази епоха не можем да искаме нещо повече.

дам. Едно е хората да ти улесняват следването с някои странични /и подразбиращи се в цивилизованите страни/ облаги, а съвсем друго е отегчени от живота фригидни тетки с ненормален работен график и закърнял краен мозък да те занимават с глупости, опитвайки се да те вкарат в калъпа - 'ако не ми дадеш, нищо няма да получиш'. Това също е част от образованието, щото след това се сблъскваш с този поведенчески модел в живота, където нищожества, придаващи си вид се опитват да ти опропастят плановете.

Прясна находчица от Лондон /1-2 век/: EXTRAORDINARY ROMAN SCULPTURE FOUND BY ARCHAEOLOGISTS IN LONDON http://www.pasthorizonspr.com/index.php/archives/10/2013/extraordinary-roman-sculpture-found-archaeologists-london

много преекспонирана карта. Въобще - добрите стари атласи по История за 7 клас. Да видим какво всъщност пише елинът, след като е дал примерните координати на Одриското царство; Когато потеглял от одриската земя, повикал под оръжие най-напред живеещите между Хемус и Родопите тракийци, над които властвал чак до морето... Демек ето ги непосредствените му подчинени. после гетите отвъд Хемус и другите племена, които живеели отсам реката Истрос откъм Евксински понт... Тук не се уточнява дали са му подчинени или съюзници, но от написаното, оставам с впечатление, че е второто. Повикал и мнозина от планинските независими тракийци, които са мечоносци и се наричат дии: повечето от тях живеят в Родопите. Едни от тях привлякъл, като им обещал възнаграждение, а други го последвали доброволно... Тук вече имаме независими племена /живеещи в ареала на Одриското царство/, привлечени от възможността за плячка. Можем да заключим, че границите на одриските владения се ограничават с Тракийската низина и Средногорието /на север по протежението на Хемус/, източните части на Родопите и земите около Странджа. Не особено голяма територия, като я погледнеш. Та с оглед на самото описание на Тукидит на привлечените във войната племена, съм много скептичен относно бройката, която дава впоследствие. Пък за хипотетичната гъстота на населението във владенията му /от 1,5 млн./ да не говорим. Но нека си припомним как протича прехвалената му кампания? Със 150 000 можеш да покориш цяла Персия, но Ситалк не постигнал нищо съществено в Македония - кампанията му трае около месец, а накрая не му стигат провизиите и той се връща безславно там, откъдето е дошъл. Нещо повече, великият владетел, който разполага с такива неограничени /според гърците/ човешки ресурси, по-късно безславно губи войната с трибалите и е убит от тях. 'У страха глаза велики' - от това се ръководят античните писатели, когато описват варварската мощ. А някои им пригласят. Както и да е - темата е за Персия и нейните възможности. Периферните варварски царства можем да ги разгледаме и в друга тема.

Поздрави, Калине, добър пример даде с нашите Деканати /бях съвсем забравил демотивираните лелки, които работят там/. Ама нали знаеш - с напредване навремето човек забравя глупостите, които са му се случвали и помни хубавите неща. Та ситуациите, които описваш са много сходни с тези, в които съм попадал и аз. Но при нас имаме едно тежко социалистическо наследство и раздут бюрократичен апарат, съставен от некадърници и подмазвачи, които само гледат да те прекарат. Така че улесненията за студентите, които визираш че са факт на запад изобщо няма да ни огреят в близко бъдеще. Паразитният персонал също трябва да живее. И така е не само в Университетите, а и в повечето ни институции.

Говорим за антични държавици, не за империи от съвременна гледна точка. Ама варвари или не - те трябва да ядат все нещо. А и се съмнявам Ситалк да е владял толкова гъсто населена територия, от която да събере толкова много войска /пак стои проблемът с логистиката. Все пак той не е Ксеркс.

Рицарят си го кара на принципа - 'совершенство не требует изменений'

Ник, благодаря за поредния пример за хиперболизация при гръцките автори. Излиза, че според Тукидит Ситалк почти е предизвикал Велико Преселение на народите, събирайки 150 000! боеспособно население от подвластните му територии /от които 50 000 конници, които кой знае колко бали слама трябва да мъкнат за добичетата си/. Ако оставим настрана изхранването и логистиката /Графа в момента си почива/, бих те запитал колко ще е хипотетичният брой на жителите на Одриското царство, което може да си позволи такъв брой войска? Май ще стигнем прословутия милион на Херодот

Поздрави, Калине! Много хубава тема, по която съм мислел и аз навремето. Та да почна по ред: Какви са вашите впечатления от това, което вашата образователна институция ви предложи? Училището? Университета? -Тъй като всеки индивид е мерило за себе си, лично аз мога да кажа, че хванах последния 'влак' на качественото българско образование. Става дума за 90-те години в гимназиите: 32-ро, НПМГ и първото десетилетие на новия век /в Медицински Университет/. Под качественото образование разбирам - преподаватели, учебна програма, начин на полагане на изпититите /кандидат-гимназиални и кандидат-студентски/. Какво беше хубаво? Какво беше лошо? Имаше ли връзка специалнсотта с реалността? -Хубавото на нашата образователна система по принцип е големият обем теоритични знания, които ти дава. По подготовка ние надминаваме западните ни колеги в пъти /говоря разбира се за своята специалност - магистър фармацевт/. Лошото е, че практическата ни база доста куца. От многото теория, не остава време за реално приложение на знанията. Нищо чудно, че има разминаване между очакванията и реализацията след приключване на образованието. Излизаш с познания за едва ли не изследване и развитие във фармацевтичната индустрия, а се оказва, че не си наясно с елементарни законови разпоредби, които играят много по-важна част в живота ти. И точно тогава се усещаш, че едно 80% от получените ти знания са излишни на този етап. Да напомня R&D в България няма - генеричните компании са се ориентирали към много по-лесни начини на печалба, а и производствените мощности отдавна са ликвидирани - всичките субстанции се внасят от Индия или Китай. Демек място за творчество - йок. Всичко е канализирано и програмирано по вече утвърдени процедури. Ако можехте да промените или да добавите едно нещо, кое би било то? -На този етап поне за моята специалност реализациите са 4-ри: фармацевт в аптека /това съм го пробвал, не ми е интересно/, специалист във фармацевтично предприятие /също пробвано, но прекалено рутинна работа, а и заплащането не е чак толкова привлекателно/, медицински представител във фармацевтична компания /в момента го работя и го намирам за най-гъвкаво и атрактивно/: и като контакт със специалисти, и като заплащане, клинични изпитвания /може би след няколко години ще се захвана и с него - основно заради повечето пари, но пък минус е прекомерната бумащина и кесенето в офиса по цял ден/. Като цяло за разлика от западна Европа младите ни специалисти, излезли от Фармацевтичния Факултет не се занимават с научни разработки, а в по-голямата си част се захващат с рутинните направления, които изброих. Много малка част от тях остава във Университета да прави докторантура или пък да специализира в чужбина. Би трябвало у нас да се работи в тази посока, но няма инвестиции. Ако се върнете днес обратно в момента, в който избирате какво и къде да учите, бихте ли променили решението си? -Не, получих качествено /че и евтино/ образование и достатъчно престижна професия, която на всичкото отгоре е и добре платена /за нашите ширини/. Какво всъщност трябва да включва едно образование и какво трябва да бъде оставено на самите ученици/студенти да изследват сами? На запад, както казах, въпреки по-слабата теоритична подготовка, практиката им е доста развита. Бих казал подходите са доста по-творчески и разчупени. Материалната им база е на високо ниво, също възможностите за стажове, уоркшопове, дипломни и курсови работи дават на студента почва за креативност и доста голяма самостоятелност. Това ни липсва, но на този етап е неосъществимо поради финансови причини, известна преподавателска закостенялост и заложената негъвкава програма на обучение. За съжаление тези промени не могат да бъдат създадени за няколко семестъра, дори и за десетилетие.

Според Г. Тончева началото на разпространение на релефите с Тракийски конник от тип А по класификацията на Г. Кацаров започва в началото на II в.пр.Хр. по левия бряг на Понт, като този най-ранен тип бил възприет от Мала Азия (Тончева 1963, 79; Брит- нова 1948, 53-56; Крьжин 1980,5). Perdrizet (1910, 28), следван от Дечев (1945,197-198) смятат, че Тракийският Херос е свързан с коня в областта между долните течения на Струма и Марица, където се локализират легендите за Резос и Диомед. Из Конникът в Предримска Тракия и Ахаменидската империя

Иманяри вандалстваха в античния град Рациария Два дни след приключването на археологическите разкопки в района на античния град Рациария край видинското село Арчар, иманяри разкопаха обекта и изпочупиха намерената там керамика. Те са изровили с металотърсачи дълбоки и малки над 20-тина дупки. Това е станало в основата на почистената от археолозите антична сграда "Резиденцията на провинциалния управител" и в разкритата тази година съседна антична сграда - късноримска баня, съобщи БТА. Около двете сгради може да се видят стотици парчета начупена керамика. Иманярите са работили необезпокоявано на обекта, който е без охрана. Днес сутринта представители на Видинския регионален исторически музей, полицията и екипът от археолози са констатирали иманярските набези. Те първи са открили иманярските набези. Ръководителят на архелогическия екип д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт каза, че дори по време на разкопките на три пъти се наложило да викат полиция да гони иманяри, копаещи от другата страна на обекта в античен некропол. Кметът на село Арчар Емил Георгиев е разпоредил хора от временната заетост да дават дежурства и да охраняват денонощно антична Рациария. Областна администрация-Видин пък обяви, че от началото на следващата година е изготвила проект на стойност 24 000 лева, с който да се осигури постоянна охрана на археологическия обект. По програми за заетост от началото на 2014 година ще бъдат наети петима души за срок от една година, които да пазят територията на античния римски град. През последните 25 години античният град Рациария се разрушава и ограбва безнаказано и безогледно. Според 61-годишния Николай Любенов от Арчар през годините е имало случаи, когато античният град е бил разкопаван от 25 трактора и булдозер едновременно. Според археолозите ще бъдат необходими 10-15 години последователни научни проучвания за реставрацията, консервацията и социализирането на "Рациария" като историческа забележителност и привлекателен туристически център в региона. Те са категорични, че за да се случи това, е задължителна охраната на обекта. http://www.vidin-online.com/kriminalni-novini/imanyari-vandalstvaha-v-antichniya-grad-ratsiariya

бе я стига глупости. Тук реклама на съмнителни сайтове не се толерира, дори и в този измислен раздел.

не.

по-скоро българите са изчакали остатъците от флотата да дебаркират и тогава са ги нападнали. Щото твърдението, че е възможно еднодръвки да атакуват /успешно/ дромон си е доста фантастично.

болнавите амбиции на един религиозен фанатик

редактнах го, за да се полюбуваш

Я дайте някаква податка за това кой го е определил като гепид. За второто пък само форумни локуми виждам вече две-три години. И никакъв доказателствен материал. Така че наистина няма смисъл да се продължават коментарите в тази насока.

Ахааа, явно не можеш да видиш неговите снимки. Разкайвам се много, пускам няколко снимки от Бяла: