-
Брой отговори
15747 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
464
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
екзоскелет му се вика на абилитито на мравката да влачи тежки товари.
-
е, можеш да го гледаш в терариум, ама никога няма да го научиш да ти носи пантофки. Влечугите са над тези неща.
- 9 мнения
-
- 2
-
-
класика в жанра е мерцедесо, така че поздрав с още едно златно парче от времената когато борците метаха кинти из дискотеките: http://www.youtube.com/watch?v=wIP8me5N0BE
-
really? And where is the shipters is?
-
На изток братушките си имат Фоменко. Мисля че е редно /в тоя ред на мода/ тук да провъзгласим за тартор на нео/квази/историята г-н Табов. Математиците и физиците са точни хора - те боравят с факти. За тях историческите източници и археологическите находки са незначителни подробности, които по никакъв начин не могат да опровергаят стройните им псевдоисторически хипотезки. Така че г-н Йончев замълчете и посрамен вдън земя потънете.
-
Ей богу - налазят ли в темата религиозни келешчета като стефака, става голяма веселба. Винаги съм се наслаждавал на ограниченото мислене от техния тип. Но не бива да се присмиваме прекалено ехидно - просто на някои хора в училище изобщо не им е вървяло Дали учителите не са им преподали материята на достъпен език, или учениците са били прекалено ограничени и не са я възприели, или пък са бягали от час твърде често... е, няма значение - резултатът е налице /стефакът дойде/. Единственото, което изпитвам към такъв тип хора е съжаление, че животът ги е захвърлил в нашия модерен век, а не им е дал шанса да се родят във времената на Торквемада, където да разкрият пълния си религиозен потенциал
-
прекрасен екземпляр на Lacerta viridis!
- 9 мнения
-
- 2
-
-
Хиатус няма. Разбира се нашият приятел Галахад си мисли, че изведнъж народът се покръстил, отритнал старите вярвания и заживял по нови обичаи. Само че... историята показва че дълбоки езически вярвания са СЕ вкоренили в почти всеки християнски ритуал. Тъй като селото е било пазител на религиозната традиция /не случайно pagan идва от латинското - pagus - село/. Така че там старите традиции се преплели с новите вярвания и се е оформила синкретична какафония, където древният Херос се превърнал в християнски светец и т. н... Приказката оттам е една и съща. Една лека статия за размисъл: http://frognews.bg/news_23061/IUnakat_s_kon_roden_ot_sazvezdieto_Pleiadi/ Галахад, издишаш, друже. Като няма какво да кажеш - по-добре не говори. Пък и ако си беше дал труда да прочетеш предишната статия, щеше да разбереш каква е връзката между тракийския конник, свети Георги и Константин. Ама нали е по-лесно да плямпаме и да си верваме.
-
май френд, отново не си прав. Църквата попива всякаква религиозна обредност, йерархия и дори ако щеш вещеви атрибути /жезли, носии, митра, свещи/ от официалната римска религия, митраизма, дори и от култа към Изида, само и само да стане по-конкурентноспособна. Върху свещенните езически капища и храмове се строят църкви и параклиси, езически празници се префасонират в християнски такива /напр. Рождеството си е денят на Непобедимото слънце както и да го въртиш/, съответно боговете и полубоговете, които са почитани на дадено място стават светци за по-лесно приемане на новата вяра. Херосът е закрилник на войниците, също и на животновъдите, побеждава хаоса и злото. Както и Св. Георги. И за да не съм голословен /за разлика от тебе/, ето една извадка от статия, опубликувана в БГ Наука: Хероса преследва силите на злото ,за да ги прогони и да върне баланса между доброто и злото. В началото, когато се появява за първи път, е било нужно да предпазва местните от агресивните племена и народи, които са били постоянна заплаха. Но когато сигурността е относително гарантирана, от друга действаща сила, то за хероса настъпва нова епоха в разбирането и почитането му. Той трябва „перидично да побеждава силите на хаоса”. Един от най- разпространените в световната митология сюжет е борбата между героя и дракона, който поради множество локални характерности е представен и разработен по различни начини.В Летнишкото съкровище е разказан тракийския вариант на този глобален модел познат като змиеборския мит, който включва в себе си именно побеждаването на силите на злото и хаоса въплътени от змията с три вълчи глави. В митовете от този род драконът затваря водите и иска ежегодно девойки като откуп. Драконът символизиращ силите на хаоса, който проваля съществуващия ред в общността като лишава хората от нужната им вода и обърква вселенския ред като отнема един от елементите му. Нуждата от възстановяване на реда се налага от само себе си. Героя е този, който трябва да премахне силите на злото и по този начин да върне липсващия елемент. След като убива странното животно, той преминава изпитанието и пуска отново водите като по този начин се превръща в покровител на водите, т.е. божество на живота. Премахващ хаоса и отпушващ извора на живота, според Маразов (Видимия мит) „змиеборския мит включва като непременно условие смъртен помощник на бога”. Асоциацията на герой нападащ и убиващ персонифицираните сили на злото е повече от наложителна с образа на тракийския конник, но още повече тук присъства и задължителен помощник. http://nauka.bg/a/функции-и-хипостази-на-анонимния-бог-конник-или-кой-е-тракийския-херос Аналогията е налице. Ако не верваш, те ти една интересна статия за "Антични следи в традиционните ритуални практики от с. Долен, Гоцеделчевско" /описани са празници, ритуали и светци със съответните им заемки от тракийската обредност/: http://drevni.hit.bg/antique_dolen.htm
-
всеки светец, драги ми Галахаде не идва от празно място /щото нали от нищо нищо не произлизало/, а е префасониран езически бог или полубог. Иконографията на св. Георги и на Хероса си съвпадат доста убедително. Мисля че като добър християнин поне това би трябвало да знаеш най-добре.
-
Ами ето ти един образ /тракийският Херос/, много разпространен по нашите земи, от който произхожда св. Георги:
-
и кванти на килограм имаме, особено в мозъка))
-
Иначе след като Рим завладява Елада и Мала Азия, доста разпуснати нрави се настаняват сред патриархалното римско общество, развращавайки първо върхушката. Добър наръчник /а и сатира/ на римския живот по времето на империята е небезизвестният "Сатирикон" на Гай Патроний /живял по времето на Нерон/. Като цяло римските правила за секс се различават доста от нашите, но са подчинени на три прости принципа: 1. няма значение момиче или момче, при всяко положение римлянинът @б@. Демек важното е да си активният в един полов акт. 2. изневярата с роб не се брои /робът е вещ/. Изобщо сексът с по-низшестоящ /дори от собствения пол/ е окей, стига да се придържаш към правило 1. 3. фелациото е за лузъри. На теб могат да ти правят, но ако се разчуе, че и ти се отдаваш на подобни страсти, прякорът кинед /мъжка проститутка/ не ти мърда. Колкото си по-висшестоящ, толкова и позорът е по-голям. Това беше малко лирическо отклонение от темата. тук си много прав.
-
има два вида царе /ако мога да ги нарека така/ в Шумер. Единият тип е лугал - този, който е завладял няколко града. Например лугал са били Саргон или Загиси. Другият тип е 'патеси' - подчинен цар на даден град.
-
вервай си, друже. Естествено на глупостите ти не бих си дал труда да отговарям /особено в този късен час/. Дето се казва - история рассудит нас /или поне вас/. Но се радвам, че пълнежът ти по принцип допринася за дискусията в повдигнатата от мен тема /макар и малко да я размива/. Но аз съм толерантен към обществено недораслите типове just like you.
-
браво, скуби, ти успя да изкараш уникална аналогия от цялата тема.
