Last roman

щурмът на Картаген: http://www.youtube.com/watch?v=IILAW9i7I60&feature=player_embedded#!

и нещо старо и златно от доброто старо време 'гато бефме млади и щастливи дори и с малко:

специален поздрав за всички нощни кобили. Макар че и през деня пак са си... кобили:

нормално - героите измират по войни, а скатавките през това време правят потомство от скатавки.

Хвала на такива будни и съвестни потребители. Ще дърпаме ушите на бай Фружин, значи.

Созопол, Копривщица, Мелник, Арбанаси вече няма да са резервати Копривщица вече ще бъде групов паметник с национално значение и с най-висока степен на защита. Но вече няма да е резерват. А според експерти в прокуратурата това все пак снижава статута и степента на защитеност и след време по-лесно би могла да се допусне намеса и строителство Стария Пловдив и Арбанаси или общо 19 места със сгради - паметници на културата, са застрашени от бъдещо строителство в тях. Статутът им на резервати ще отпадне и така те ще загубят най-високата степен на защита на автентичността им. Подготвяните поредни промени в закона за културното наследство отварят възможност след време по-лесно да се получава разрешение за намеса в тях, а апетитите за строителство и сега са сериозни. Промяната на статута на архитектурните резервати е най-сериозното опасение на звеното във Върховната касационна прокуратура, отговарящо за културните ценности. В закона за културното наследство, приет през 2009 г., е записано, че резерватите могат да бъдат само археологически. През годините обаче (още от средата на миналия век) са били обявявани различни видове резервати - освен археологически, архитектурни, исторически, градоустройствени, етнографски и дори туристически. Така от 2009 г. положението на резерватите, които не са археологически, е висящо. Въпреки неяснотата до момента е важал старият им статут на резервати според съответните постановления на правителството от годините на обявяването им. Със сега инициираните промени обаче вече няма да се водят за резервати и да се ползват със специална защита. Те ще имат статут на групови недвижими ценности с категория "национално значение" и за тях според измененията ще се прилага най-висока степен на защита по реда на закона. Въпреки текста, че ще има максимална защита, в прокуратурата са притеснени от редакцията и превръщането им в нещо различно от резервати. Според експерти новият статутът не гарантира най-високата степен на защита от инвеститорски намеси - груповите паметници можело по-лесно да бъдат разделени, от тях да бъдат вадени индивидуални паметници или пък да се разпаднат на индивидуални, като така се допуснат по-лесно промени в тези обекти. И докато резерватите имат стриктно определена територия и граници, които трудно се изменят, то от груповия паметник доста по-лесно може да отпаднат части. След законовите изменения например с. Арбанаси край Велико Търново вече няма да е резерват. Отпадат от списъка с резерватите и места като стария Пловдив, Котел, Боженци край Габрово, Жеравна, Мелник, Копривщица. Също няма да са резервати и старата част на Созопол, Ковачевица, Трявна. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/10/17/1927826_sozopol_koprivshtica_melnik_arbanasi_veche_niama_da_sa/

белите просто ги мързи да тичат. Но пък в спортната стрелба негри няма.

ааа, ползвали сме ромейски парици /особено гепени такива/, но явно не е било достатъчно, тъй като при завладяването на България Василий II се вижда в чудо как да ни включи към общия европейски... опс имперски пазар, защото поголовно е била разпространена натуралната размяна /вкл. и плащането на данъци/.

свеж майтап.

КЪРТИЦИТЕ НА КЪСМЕТА “Иманярът е длъжен да бъде физически силен, а умствено слаб” - записа Първа точка в Устава на ъгленските иманяри преди време Ванчо Жулето от Ъглен, Ловешко, който сигурно вече е намерил своето имане в отвъдното. А неговият колега Антон Перпера от Монтана сподели край Бели мел:”Татко ми е казал и живите да не пипам, а гладът ме докара на мъртвите да посягам…” Йото ПАЦОВ ЖЪЛТИЦИ В ТИНЯТА Дик Ноланд и Густав Ханеке обикалят бреговете на Щралзунд и Зунд със старата си яхта вече 12 години. Каютата им е пълна с копия на карти от 14-ти и 15-ти век, а на стената виси истинска реликва - пергамент с бреговите очертания на Белт и Зунд, островите Рюген и Хиндензее, полуостровът Дарс, розата на ветровете и надничащи от вълните морски чудовища. Дик разпалено твърди, че това е именно картата на лайкдийлърите, приятелите на Бога и враговете на целия свят, водени от Годеке Михал, Клаус Щьортебекер, Вигболд и Вихман. Имената на виталните братя от Балтийско море са ключ към живота на двамата морски авантюристи, а блясъкът на митичното им злато - единственият изгрев, който искат да видят от мостика. Лятната навигация за тях е непрекъснат упорит труд в суровите води, рядко възнаграждаван от сребърна испанска тока или ефес на артилерийски тесак, оловен обков от корабен барутен погреб или ръждясала котва. Но те знаят /”Чувствам го, разбираш ли!” - казва Густав/, че жълтиците са се сипнали в тинята на някой тих залив и само чакат мига, в който да възнаградят труда и постоянството им. Добре, питам ги, ще ги намерите - и какво ще правите с толкова пари? Как какво? - отговарят ми те. - Купуваме нова яхта и заминаваме за Карибите веднага, да търсим съкровищата на флибустиерите Бартоломей де Португеш и Жан Давид Но, имаме техни карти, всичко сме проучили! ГЪРНЕ ДОЛАРИ Картата на Антон Перпера не е върху пергамент, а върху дебела жълта хартия, и от заврантулките на арабския калиграф не успявам да разбера дори и годината по Хиджра. Нищо не личи и от рисунката, но Антон компетентно ми разяснява всичко - бягали турците по поречието на река Вит към Орхание, Ботевград по сегашному, и някъде след Свинар, сега Садовец, ги пресрещнали руснаци. Имало и един бей там, с котела лирите си карал на каруцата, като ги насветлели и той накарал аргатите си по един цер да се качат до една пещера, в нея заровили котлите, дървото отсякъл, аргатите заклал и тогава нарисувал картата. И не е карта на местността, а на пещерите, както ги гледаш отдолу, от реката, затова който е търсил имането му досега, нищо не е намерил. Ами ти, викам му, защо не тръгваш още сега да го прибереш това имане, та да се отървеш от сиромашията? Щото, казва, пари за път трябват, въжета да се купят, стълба въжена, та да се спусна до пещерата. А тука, до Бели мел, един горски преди време както си върви по пътеката по стръмното се подхлъзнал, а-ха да падне, и се хванал за една шипка. Шипката остави че го убола, ами се и откъртила, и той какво да види - в корените и жълтици. Ще рече - като било Чипровското въстание и почнало клането, белимелчани се изпокрили из горите, и който имал някоя пара - заровил я. А имали и пари, и злато - е го де е Огоста, там и сега промиват злато, който не го мързи. Ами ти що не промиваш - питам го. Ами щото ме мързи, казва той, голема хамалогия е, с това ми е по-сгодно - и потупва дръжката на самоделния си металотърсач, направена от тръба на прахосмукачка. И като намериш златото какво ще го правиш? - питам. Знам ли, вика, страх ме е да не ме преметнат купувачи или да ме насмете полицията. И после добавя мечтателно - да можеше гърне долари да пъкне, пикал съм му аз на жълтиците… ЗЛАТНАТА ЖЕНА СЪС ЗЛАТНОТО ВРЕТЕНО Като стана дума за злато и за пещери - няма пещера без скрито в нея злато в България. Планът за забогатяването ни като нация е прост - отиваме да копаем в пещерите. Това е икономическата програма на Пижо Смока от Угърчин. Вярно, че той все по сигурни нишани копае вече повече от 30 години по поречието на Осъм, Вит и Каленик, в землищата на Орляне, Драгана, Беглеж, Бежаново, Горталово… И нищо. Защо? Щото съм глупав, обяснява той. Ако се не прекръстиш, преди да копнеш, имането на всяка копка влиза с по една педя навътре в земята. Стигни го, ако можеш. Ама мене кой ме е учил да се кръстя в пионерската организация? И с коя ръка не знаех. Е, научих се, ама не е само това. Иманярството е тънка работа, не е до карти и до нишани. Най-сигурното е на Благовец или на Еньовден, или на Димитровден да идеш където си чул, че има имане. Ако си постилаш нещо да седнеш, да е вълнено, домашно тъкано, домашно предено. Да си свалиш шапката, нож да не носиш или нещо остро. Мълчиш си, седиш и гледаш. И между полунощ и първи петли ще видиш огънчета да трепкат, едни мънички, други - по-големи - наспоред имането. Забелязваш къде е по-големото и на другата вечер отиваш там. Кладеш огън, чакаш да се сгори на пепел, ама в огъня върба и свирчовина да не слагаш, че ще се разчуе. После с тая пепел, ама и с брашно може, поръсваш мястото на имането, и си заминаваш. И сутринта по-раншко се връщаш, да видиш каква жертва иска караконджула, дето го варди. Ако се е отпечатал птичи крак - късаш главата на черна кокошка, преди да почнеш да копаеш, ако е копитце - агънце колиш, ако е големо копито - теле, ако е, недай си Боже, човешки крак - бегай бързо, щото тебе жертва ще те правят тия, дето вардят имането. Те са всекакви - и таласъми, и уплътени, и върколаци, и самодиви… Може да са страшни, ама може и на добри да се правят, да те подмамят. Само ако видиш златната жена, дето на златна хурка преде със златно вретено златна вълна, да знаеш - нема грешка, твое е имането, връщай се на другия ден да го вдигаш и заминавай за Хаваите… СПЕЦИАЛИСТ ПО ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ Дали е така или не е - не знам, но знам, че Пижо Смока е изкопаемо също като тези, из чиито кости рови за някоя стара пара. Друго нещо е В.М. от Панагюрище. Ако аз му слагам прякор, смятам, че най ще му подхожда “Фадромата”. /Ето, написах му инициалите, върнах се и ги промених, да нямат нищо общо с името му. Много ясно защо - не ми се ще без време да ме зарови с фадромата в гроба на някой мой безименен прадядо до Цепинската крепост или из странджанските долмени./ Та той напълно е модернизирал иманярството и го е превърнал в промишленост, и на визитката си е писал: “Специалист по полезни изкопаеми”. Негови машини бучат и нощем, и денем из цялата страна - и в Рогозен, и в Крън, и в Жельо Войвода, и в Голям Буковец. Хората, които са ми разказали за него, само ми го посочват, когато спира пред ресторанта в един наш планински курорт, и аз отивам при него сам. Представям се, казвам, че искам да разговаряме за дейността му. Той се засмива, дава ми визитката си, и казва - тук всичко пише. На златната верижка на врата му заедно със златното разпятие виси и златен митрополитски византийски пръстен-печат - дебели са му пръстите, не му става. На кръста му - “Зиг Зауер” в летен кобур. На задната седалка на джипа му - BMW X5 - помпа без приклад под вестник. Все пак, ако има малко време - настоявам аз. И той най-неочаквано се съгласява да пием по бира. Пием по две, и аз научавам, че в такова горещо време е най-добре да се инжектира една диня с половин кило мастика, да се замрази, и чак тогава да се среже, леле-мале! Че от джиповете неговия е най-джип, че другите се делят на коли и мерцедес, и че неговия пистолет е мерцедесът на пистолетите. И че ако ще откривам лова, най-добре е да ида в Нова Загора - там пъдпъдъците се прескачат и се вдигат на тумба… И КРЕМЪКЪТ СЕКА СТОТИНКИ Когато селянинът от Рогозен, Врачанско, намерил прочутото сребърно тракийско съкровище, той съсякал единия съд, за да го продава “на дребно”, а в друг налял водица за кокошките - много здравословно. Споменът за тези идилични времена събира прах в музея, в прах е загърнато и самото село Рогозен. Няма час по къра в най-неочаквани места човек да не срещне земекопна техника - багери и фадроми, дори булдозери и грейдери. С търнокопа и мотиката се препитават само сиромасите, и колкото са по нивите си, толкова са и в иманярските изкопи. Никой не си признава, всички се дебнат, слухтят за изпусната дума, повтарят като молитва кой какво и къде намерил, къде и за колко го продал, сричат непознати думи - какво да се прави, занаятът си идва с речника - фибули, пендули и перпендули, статери и перпери… В Торос, Дерманци, Ъглен и Садовец по река Вит е същото - избушени тракийски могили, пещери, некрополи… Настанало е неистово ровене - един видял на скала до реката пукнатина като кръстче колкото пет стотинки, и две лета вече дълбае под него като язовец. Друг чул от дядо си, че бей си хвърлил кемането с меджидиите в извор, да не му го вземе Въло войвода, и е изкопал трап в ледената вода, не излиза от нея, ходи син-зелен и се оплаква от ревматизъм. Тиката Змияра, горски човек, ми казва, че в землището на всички околни села няма и квадратен метър да не е проверен с металотърсачи. Че на тракийските могили вече трябва да викаме иманярски дупки. Нищо не е пожалено - чешми и кладенци, мостове и паметници, градища и гробища, пещери и зъбери. Вопиющата неграмотност търси турски лири под паметниче на загинал в автомобилна катастрофа, в хралупата на кавак, засаден преди трийсет години, в гърнетата, вградени за акустика в стените на джамиите… Нито храм, нито гроб ги спира, нито Бог, нито Аллах… Събира се всичко - върхове на стрели и оловни куршуми, монети и люспи от ризници, обков от колесници и апликации, стремена и юзди, да не говорим за кремъчни ножове, стрели и огрибки от пещерите. Една лискунка кремък - пет лева - казва ми бай Трифон Дочевски, и се чуди: Кой е вервал, че и кремъкът ще сека стотинки… Той лично е продал всички кремъци от разсъхналата се под стрехата му прадядовска диканя на някакъв прекупвач - върхове на копия бе, човек, стара работа, намерих ги в една делва в Данчова дупка… Каквото търсенето - такова и предлагането - запознава ме с азбуката на пазарната икономика бай Трифон. ЮЗДАТА НА КОНЯ Преди повече от 20 години след риголване на нива в подножието на Бели бряг до Велики Преслав една от жените в лозарската бригада вдигнала нещо дълго и кално от земята и викнала на другарките си: “Гледайте, намерих юздата на коня!”. Струпали се, избърсали калта, и пред очите им грейнала шарнирната диадема от Преславското златно съкровище. Разровили буците с ръце и мотики, събрали и останалите предмети и се разотишли. Разчуло се, разбира се, и до сутринта милиционерите обикаляли къщите, докато не събрали късче по късче тази безценна красота. И още на другия ден шефът на историческия музей в Шумен Тотьо Тотев започна енергични разкопки. Е, това е една тоталитарна история от времето, когато според един “препатил” преподавател във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски” думата “българщина” е била забранена. Може би, ама не колкото сега. Поне преславските милиционери и Тотьо Тотев не са знаели за тази забрана. Не я знаех и аз, като специален пратеник на в. “Народна младеж”, и колегите от другите вестници, от радиото и телевизията, които се скупчиха там. Пишехме с упоение именно за българщината, и бяхме сигурни, че има кой да защити това, което историята в най-кървавите си дни е забравила в земята на прадедите за гордост и поука на потомците. Сега микробусът на иманярите спира на площада в Български извор, Ловешко, и очилат младеж наема работници - 20 лева на ден, плюс 20 на находка, жална ти майка, ако се опиташ да скриеш нещо, ама как, като след работа те събличат гол и ти бъркат в устата и къде ли не… Работи се в друго село, готви специално наета жена, микробусът кара закуската, обедът и вечерята за двете смени. Кметът знае, полицаят знае, знаят в областта и в Народното събрание, знаят и дремещите в колите си по сенките бодигардове и сотаджии, които са готови да литнат като хвърковатата чета след някой циганин, откраднал от сергията пакет юфка. Ама юфката е частна собственост, а Панагюрското съкровище - национална, демек - обща, на българите, на България. А защо да си разваляме рахатлъка за България, като и без това почти нищо не остана от нея… СЛИВИ ЗА СМЕТ От друга страна - прочухме се. Надали вече по света има истинска антична колекция без предмет или предмети от нашите земи. Византолозите във Франция и Германия подрипват от възторг - във всеки антикварен магазин може да се намери такава находка от България, и при това на такава смешна цена, че не е истина. Колекционерите на източноправославни икони притежават канонични изображения на светци и библейски сцени, за които криптата в храм “Св. Александър Невски” може само да мечтае. Оброчни плочки с Тракийския конник, с Хигия и Асклепий, със Сабазий и с Афродита се предлагат на аукциони в Лондон, за да плесенясват в хранилищата на снобските колекции… Защото иманярството е немислимо без пазар на находките, а пазарът е немислим без трансграничната контрабанда на културно-исторически ценности. Дори само от битието на моя познат “специалист по полезни изкопаеми” е ясно, че той е овладял цялата верига изкопаване - пренасяне - продаване, и е готов да вложи достатъчно, за да осигури гладкото протичане на първите два етапа, за да реализира неизмеримо повече в третия. Без да го е грижа, разбира се, за такива смешни неща като национална култура, историческо наследство, закони и пр. талаш за наивници. И печели - здраво при това, макар да получава едва 15 - 20 % от истинската стойност на контрабандните предмети. И е спокоен - законите са ялови, на изпълнителната власт не и е до това, легалният пазар не съществува, мъртвите са тихи, живите - безвредни. Официални данни сочат странна цифра за броя на “професионалните” иманяри в страната - над 3500 души. Колко над? По усредненото мнение на археолози от регионални музеи - над 35000. При това броят им непрекъснато се увеличава, доколкото използването на съвременна техника и безогледността при разрушаването на уникални исторически паметници гарантират добри “добиви”, реализацията на които позволява щедро рефинансиране на тази необезпокоявана дейност. Налице са ясни белези за съществуването на добре организирана система и организация по целия път от намирането на историческия паметник до реализацията му зад граница. Това вече безспорно е една от предпочитаните сфери на дейност на организираната престъпност, която контролира каналите за пласирането на археологически ценности в Западна Европа, Япония и САЩ. Спасените от подобна участ по груби изчисления представляват едва 10 - 15 на сто от изнесените - което означава, че през последните десетина години най-малко 300 000 единици археологически находки са напуснали страната безвъзвратно. Така продаваме вечното за временното, кон за кокошка, сливи - за смет, и чакаме иманярските глутници да довършат съкровищата на родината ни така, както преди време ликвидационните съвети довършиха текезесетата, а впоследствие и селското ни стопанство като цяло. Може и да се вписва цялата тази престъпна дейност в идеята за глобализация и за интегрирането ни с Европа, но ако си сложим ръката на сърцето няма как да не я наречем национално предателство - както от страна на къртиците в историческите пластове на миналото, така и от страна на тези, които ги търпят и толерират, които създават хранителна среда за тази разяждаща земята ни плесен. Както е национално предателство впрочем всичко, което размива националната ни идентичност в мътната боза на Ориента или в слабата бира на Запада. ПРОКЛЯТИЕТО НА ФАРАОНА Когато Дик Ноланд и Густав Ханеке привечер стигат траверса на някакъв черен скалист нос, иззад него излита стремително катер, приближава, ревва със сирените колкото за поздрав и само след минути стегнат датски офицер е при нас, в каютата. Говори с моите познати като със стари приятели, което не му пречи да прегледа пакета документи, които му подават - разрешително за практикуването на морска археология, договор с хамбургски музей, план на експедицията, дневник на яхтата, дори дипломите си от археологическите факултети в Ню Джърси и Нюрнберг. В дневника на експедицията са отразени всички гмуркания и всички находки, и декларирането им пред съответните власти в съответната страна дава възможност тя първо да откупи за своите музеи онова, което е ценно. За укриване на намереното не може да става и дума - рискът не е оправдан не само поради драконовските санкции, но и защото е много трудно да се получи цена, по висока от тази, която ще заплати музеят. Да не говорим за това, че дори и при само едно нарушение мечтата за съкровищата на Тортуга и Ямайка се стопява зад недостижимия хоризонт на океана. Така регламентираният авантюризъм на двамата ми домакини е лишен от романтиката на пиратството, но и от съмнителното удоволствие да изживеят тръпката на абортажа от страна на русите снажни моряци, които приветливо ни махат с ръка, когато датският граничен катер пак ревва със сирените си и се отдалечава с дебели бели мустаци на носа. А не ги ли е страх от проклятията, които тегнат над съкровищата, окъпани в кръвта на невинни жертви и свирепи разбойници, питам ги аз повече на шега, и чувам цяла лекция. За проклятието на фараона, преследвало всички, осмелили се за първи път да потревожат свещените мумии, за таинствената болест, която стига всички, осмелили се да копаят в червената земя на Паленке, за пясъчните змии от руините в земите на туарегите, за полудялата експедиция на Хуан де ла Хача в Юкатан… И аз се сещам за онзи възрастен мъж от Девин, който се парализира, след като намери на Българското кале наниз пендари, за детето на онзи иманяр от Гулянци, което се удави точно след като баща му се бе замогнал, за онзи чешит, който се хвалеше, че е ударил “тотото” с едно гърне наполеони и се отрови с истинско уиски от Пети квартал на Червен бряг… Всъщност само това май ни е останало - да се надяваме, че проклятието на фараоните и нечистите сили - стражи на съкровищата, ще опазят малкото, което все още е оцеляло по българските земи и под тях. И че смока на властта все някога ще се сети за къртиците на късмета… http://www.yotto.hit.bg

На гръцки думичката означава избор, решение. Декем като си в криза, трябва да намериш решение на проблема, а не да циклиш на едно място, зяпайки безпомощно бълвочите, с които те заливат новините. Демек 'ама колко тежко било положението', как 'нямало да излезем от кризата близките 10 години' и пр. пошлотии, които имат за цел да ти промият мозъка до такава степен, че да станеш просто част от безволевото стадо, 'которых должно резать или стричь'..., както е казал поетът. Спасението на давещите се е дело на самите давещи се, така че избирайте и решавайте: Как се създават кризите Всеки грабеж се нуждае от привидна законност "Европейският парламент одобри днес с много голямо мнозинство създаването на данък върху финансовите трансакции, надявайки се така да изпрати "силен сигнал" до страните от Европейския съюз, които се противопоставят. Проектът на Европейската комисия предвижда въвеждане на ДФТ в целия ЕС, като той ще бъде 0,1 на сто при акциите и облигациите и 0,01 на сто за другите финансови продукти. Девет страни, сред които Германия и Франция, подкрепят въвеждането на такъв данък. Други обаче, сред които Великобритания, са против, тъй като се опасяват, че това може да насърчи преместването на финансови дейности. ДФТ ще бъде въведен дори ако не всички европейски страни са съгласни, заяви Европейският парламент в приетата днес резолюция. Миналата година Брюксел изчисли, че данъкът ще предизвика 0,53 процентни пункта загуба на БВП до 2050 година. В преразгледаната оценка обаче вече става въпрос за понижение на БВП само с 0,28 процентни пункта. В същото време въвеждането на ДФТ ще донесе постъпления от 57 милиарда евро годишно." Политици и чиновници жертват БВП на Европа, за да могат да си увеличават заплатите, да си раздават бонуси и командировъчни, за сметка на развитието на нови работни места и на прогреса. Резолюциите на еврочиновниците почти винаги означават загуба на работни места След това, всякакви въпроси "защо има кризи", защо акции и облигации падат и защо икономики фалират са излишни. Във всяка икономическа криза има политическа причина и тя се нарича "Алчност на администрацията". Кой е всъщност печелившия от кризата и чии заплати не са паднали в Европа последните 5 години? Отговорът на този въпрос ще ви доведе не само до тези които печелят от нещастието и безработицата, а и до тези които ги създават. "2564 € дневно изхарчили 50 евродепутати на конгрес в Конго през 2010 г. Един конгоанец е получил средно 290 долара. Не на ден. За цялата година. Неприличната Сумата отишла за конференция, посветена на подобряването на живота на горкия конгоанец, което, разбира се, може да стане само с благородната подкрепа на чиновниците. Да си висш чиновник, това е долче вита. Пътуваш из целия свят, спиш в петзвездни хотели, имаш асистенти, в самолета за теб е отредена бизнес класата, ползваш невероятни данъчни облекчения. И като бонус живееш с гъдела от чувството, че с един подпис или един глас решаваш съдбите на цели народи." - докато всички глупаци, гласували за теб и шефът ти, плащат сметката. Пилешките глави ще се радват, че някой "наказва банките", но реално те, а не банкерите и политиците ще платят сметката. Ще бъде ли този данък проблем за спекулантите? Не! Вероятно данъка ще увеличи комисионните които плащаме на брокерите, както и на всички такси в банките, но това може да бъде избегнато от една страна с откриване на по-дългосрочни позиции и насочване на капиталите към страни в които няма такъв данък. Данъкът ще е сигнал за дългосрочна рецесия в Европа, което ще даде възможност за скъсяване на еврото и на европейски акции с много по-дълъг хоризонт отколкото сега - както бях писал още 2004 г. еврото ще пада между 2010 и 2018 г. и евроглупостите само биха подкрепили този мечи тренд, което пък е добре дошло за тези които скъсяват. Идеята ми е - при кризи и низходящ пазар да се скъсяват евро-акции (а ако бюрократите забранят скъсяването - просто да не се купуват), а при бичи пазар да се купуват предимно акции на компании извън Европа и в страни в които няма такъв данък. Ако към всичко това добавим и другите данъци които бюрократите предлагат да се въведат за да си пълнят гушките, то положението за дълго може да остане далеч от розовото и проблемите да помъкнат на юг и тези европейски икономики, които до сега се оправяха сравнително успешно. Данъкът върху финансовите трансакции ако не веднага, малко по-късно ще удари и печалбите на някой европейски банки, които поради свитите сделки на своите клиенти ще се наложи да се обърнат за финансиране към правителствата си, или към ЕЦБ, което допълнително ще влоши положението и би обезценило еврото. Вярва ли някой, че бюрократи като Кунева могат да се погрижат добре за парите му и да ги инвестират разумно вместо просто да ги изхарчат за себе? Аз не. А дали вие вярвате, не е мой проблем, освен ако не сте мои клиенти. http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=543193&df=8&dflid=3

Всяка една религия, за да покаже значимостта и силата си, има съответния церемониал, одежди, празници и пр. На изток по разбираеми причини е показността е по-пищна, но не си мисли, че на запад ядат мухлясал хляб.

естествено - богомилите са деструктивен елемент, затова е логично да бъдат преследвани. А когато дойде новата власт с нова религия - първи нейни последователи са именно бившите угнетени.

Има добър бог, има и лош бог. Твърде далеч е от Християнството е това учение.

да се посмеете малко на новия техномит за 'живите' витамини: http://dnes.dir.bg/news.php?id=12200001

Богомилството е дуалистична система /развила се от манихейството/ и като такава е насочена срещу Християнството въобще. На изток срещу официалната доктрина - православието. На запад - срещу католицизма.

все пак ред бул дава крила))

определено човекът доказа, че има топки.

Триремата - разрушителят в древното Средиземноморие:

много извънземни - много нещо.

I'm not so sure.

Turkey and Spain made the wisest choise - not to get involved in this horrible massacre. Of course turks remembers the help from USSR, through which they stopped the greek invasion. Do you know who is the generals at te back of this monument, dedicated to Ataturk:

Иманярите стават археолози. ГЕРБ иска разкопките да се възлагат с обществени поръчки Иманяри, багеристи, строители на магистрали ще станат новите „археолози“. Това не е черен хумор, а мрачна перспектива, на която скоро можем да бъдем свидетели. Тя е скрита в промените в Закона за културното наследство, предложени от Министерството на културата. Тези дни те ще бъдат обсъдени в Министерски съвет. Предложението е в закона да се вкара следния текст: "Когато възложител е лице по чл.7 от закона за обществените поръчки, теренните проучвания се възлагат при условията и по реда на закона за обществените поръчки". Ако това предложение мине в парламента, ГЕРБ ще приватизира археологическата дейност, като я даде в ръцете на свои избранници. Според готвените промени в закона разкопките на стари паметници ще се правят чрез обществени поръчки по неясни засега критерии, но финансирани от Европейския съюз. Няма съмнение, че като мнозинство ГЕРБ има пълната сила да наложи тази безумна идея, която на практика слага знак за равенство между археолози и иманяри. Кой обаче ще спечели от нея? Отговорът е еднозначен - този, който поръчва музиката, тоест управниците от ГЕРБ. Промяната на закона идва, след като наскоро в Брюксел се обсъждаше ЕС да отпусне 8 млрд. евро за археологически работи от 2013 до 2020 г. Сумата е за цяла Европа. Дори 5 на сто от тези пари да се влеят в България, това прави скромните 400 млн евро за седем години. Обществените поръчки гарантират, че европейските милиони ще отидат у правилните бизнесмени. Иначе биха попаднали в научните институти и БАН. Оттам обаче доста по-трудно биха се реализирали в частни лъскави коли и апартаменти. Без обществените поръчки, доказали напоследък своята изключителна „ефективност“, лобистките интереси доста по-трудно биха били обслужвани. Сега, когато започват нови строителни работи, археолозите успяват някак да надигнат глас и гербаджиите са принудени да се съобразят с резултатите от техните проучвания. С новите промени теренните археологически проучвания, които предхождат всеки устройствен план за магистрала, газ трасе и т.н., вече с лекота ще се претупват. Никой няма да се пречка нито на строителния устрем на Бойко, нито на нормата на багериста. Така и броят на лентите за рязане светкавично би скочил. Няма да има и неприятни „инциденти” със старини, щръкнали от земята като тези в Белокопитово, Шуменско, и близо до Дупница, където минава магистралата. Всичко ще върви по мед и масло. Неслучайно експерти от бранша от две години се оплакват, че Агенцията за обществени поръчки, по настояване на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, се опитва да неглижира археологията като наука. За целта Агенцията изфабрикува Писмо с изх. № 04-00-284/19.09.2012 г., според което не може да бъде изведено категорично заключение дали археологическите проучвания могат да бъдат класифицирани като научноизследователска дейност! Те не попадали в приложното поле на някаква директива на Европейската общност. Оказва се обаче, че фактите са подменени. За да докажат напълно безпочвените си твърдения, от Агенцията се позовават на документ, който се отнася до обществени поръчки за строителство, но в областта на отбраната и сигурността. Няма как археологията да попадне в този параграф. От Агенцията за обществени поръчки поради невежество или защото така им изнася, пропускат факта, че Народното събрание е ратифицирало със закон Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство. Тя безспорно определя археологическите проучвания като научни изследвания. Ако безумната идея да се правят археологически поручвания с обществени поръчки все пак мине, цената, която ще платим, е безвъзвратно разрушено безценно историческо наследство. http://www.glasove.com/imanyarite-stavat-arheolozi-gerb-iska-razkopkite-da-se-vuzlagat-s-obshtestveni-poruchki-22626#.UHlGKIRU-do.facebook

снова спрашиваю - ну и что из этого?

Ну и что?