Разбира се, възможно е, Оденат след победите си, получил подкрепата на Сирия и Мала Азия /даже организирал поход за да прогони готите от Понта/, да е имал щения за нещо по-високо /може би титлата шах-ин-шах не го е удовлетворила/, но Галиен постъпил много разумно и дипломатично като признал правата му над изтока /накрая го титулова даже corrector Orientis/. Защото един признат претендент автоматично престава да бъде узурпатор /подобен е случаят със действащия в Европа Авреол/. И му е по-изгодно да бъде легитимиран от законния император и да действа от негово име, отколкото да се опитва да го отстрани и заемайки мястото му сам да се бори с нароилите се по всички провинции 'колеги' /узурпатори, които не признават никого и нищо/. А Оденат действа срещу местния претендент за император Макриан и определено се изживява като пълномощник на Галиен. След успешния персийски поход на Оденат, Галиен празнува триумф в Рим и си добавя титлата Партски и Персийски Велики.
http://ancientrome.ru/antlitr/sha/poll30tr.htm
Тук Требелий Полион описва малко мъгливо статуса на Оденат. Ясно е, че това е местен династ, впоследствие цар на Палмира, получил след успешния си поход на изток наместничество от Галиен и според Полион той и синът му са провъзгласени за императори. Но не е ясно претендирал ли е Оденат да е конкурент на Галиент за имперската титла или просто е провъзгласен за победоносен пълководец.
Нещо повече, от описаните от Полион '30 тирани' по времето на Галиен, има само 9 претендента за върховната власт, 12 никога не са имали такива щения, а останалите са съправители на първите /жени и деца/. Колкото до Валабат /синът на втората съпруга на Оденат - Зенобия/, има известни подозрения, че в убийството на Оденат и първородния му син Хеирон стои имено царицата, която впоследтсвие завоюва Мала Азия и Египет и създава свое независимо царство, лавирайки между Рим и Персия.