Last roman

Кирил и Методий са ромеи. По самосъзнание. А за такъв суперетнос е абсолютно без значение, дали си сириец, арменец, исавриец, славянин или печенег по произход. Важното е да си християнин /православен/ и да се възприемаш като ромей. А нашите герои точно това и били - емисари, целящи да разпространят влиянието на империята в Централна Европа сред славяните. Е, не им провървяло там, затова пък се реванширали с приобщаването на България към ромейската културна сфера на влияние. Останалото е без значение.

Плюс консумация на отввара мухоморки /направо праобраз на вълшебната отвара на Астерикс и Облеликс/. http://narkopedia.hit.bg/natural/mushroom/MUSHROOM.htm

В Азия ги избиват за кожи.

Литаврин Г.Г. Влахи в византийских источниках Х-XIII вв: http://dacoromania.org/index.php?nma=catal...e=1&nums=68 «Весьма полезно для Романии, государь, — пишет Кекавмен, обращаясь к императору, — не оказывать чести иноплеменникам, ставя их на высокие посты. Если они будут служить за одежду и хлеб, знай, что будут исполнять службу верно и преданно, посматривая на длань твою и ожидая нескольких номисм и хлеба. А когда ты удостоишь иноплеменника более высоким титулом, чем титул спафарокандидата, с того момента он будет небрежен и перестанет служить тебе верно. Я расскажу, а ты послушай, государь, как при разных обстоятельствах приходили иноплеменники к царствовавшим до тебя — и к багрянородному Василию, и к его отцу, и к деду, и к прадеду и так далее. Да что я поминаю старых (василевсов)? Ни Роман Аргиропул, ни другой кто из блаженных василевсов не возвышали франка или варяга в достоинство патрикия, не давали приказа возвести кого-нибудь из иноплеменников в ииаты или стратофилаки. В лучшем случае иногда кто-нибудь из них становился спафарием. Все они служили за хлеб и одежду, и процветала Романия. Расскажу твоей царственности кое-что в качестве примера. Мой дед Никулица, немало потрудившись для Романии, стал ду-кой Эллады в награду от самодержцев за верность. Власть эту он получил пожизненно посредством выдачи хрисовула, как и доместикат экскувитов Эллады. Но вот прибыл один, по имени Петр, племянник василевса Франкии, к блаженному василевсу Василию на четвертом году его царствования. И василевс удостоил его титула спафария, поставив его доместиком экскувитов Эллады. А деду моему василевс написал: "Да будет тебе известно, вест, что прибыл на службу к моей царственности Петр, родной племянник короля германцев, и, как он говорит, решил жить и умереть рабом моей царственности. Поверив в его искренность, моя царственность не позволила выдвинуть его в стратиги, чтобы не унизить ромеев, а поставила его доместиком подчиненных тебе экскувитов. Однако узнав, что ты получил эту должность от моего отца через хрисовул, моя царственность дарует тебе вместо экскувитов начальство над влахами Эллады". Видишь, какую проявил осторожность багрянородный по отношению к иноплеменнику, хотя он был тогда василевс».1 Четвертый год правления Василия II — это время с 10 января 979 г. по 10 января 980 г. Второе (а возможно, даже первое по хронологической последовательности событий) известие о влахах принадлежит Иоанну Скилице, византийскому автору конца XI столетия. В промежуток между 976 и 980 гг. (более ранняя дата из этих пяти лет нам представляется вероятнее) один из четырех комитопулов, возглавивших возрожденное Первое Болгарское царство, старший из братьев — Давид, «погиб тотчас, убитый между Касторией и Преспой, в так называемых Прекрасных Дубах, некими влахами-путниками».2 Начиная с этих свидетельств вплоть до конца XIII столетия термин «влахи» в византийских источниках упоминается неизменно наравне с прочими этнонимами. Известно, сколь сложно содержание этнонимов в средневековых, в том числе византийских памятниках: они нередко заключали в себе указание не только на этническую специфику народа, но и на преобладающий род его занятий, территорию обитания, политическую организацию, религиозную принадлежность и т. д. Учитывая это, можно сказать, что в известном смысле собственно «этнический аспект» термина «влахи» был присущ ему даже в несколько большей степени, чем, например, употреблявшимся в тех же памятниках этнонимам «ромеи» или «болгары»: в содержание понятия «влах»* не входило представление об определенной, строго очерченной территории, как и об особом государственном объединении, этническое наименование большинства подданных которого могло быть перенесено и на иные этнические группы в его пределах. К сожалению, конкретное содержание термина «влахи» в византийских источниках раскрывается лишь в упоминаниях об особенностях хозяйственной деятельности и быта влахов и в указаниях на их тесные взаимные связи. Ни в одном документе той эпохи не говорится непосредственно о каких-либо языковых или антропологических отличиях влахов от других народов Балкан. Несомненный намек на их языковую специфику содержится лишь в беглом замечании ученого византийца XII в. Иоанна Киннама, что согласно некоей устной традиции, предки влахов некогда переселились из Италии. Свидетельство Никиты Хониата об особом «влашском» языке (на этом языке один из пленных византийцев просил царя болгар Асеня отпустить его ради «еди-ноязычия») не является бесспорным: Хониат мог иметь в виду и не собственно влашский, а болгарский язык. Тем не менее мы считаем совершенно верным вывод М. Дьони, что ни одно известие о влахах вплоть до конца XIII в. не дает оснований к тому, чтобы усматривать в этом термине указание не на определенную этническую группу на Балканах, а лишь на слой населения, занятого по преимуществу специфическим, кочевым или полукочевым, скотоводством. Выходцы из среды влахов оставались, как мы увидим, «влахами» и тогда, когда они превращались в видных горожан. Единственный раз (у Анны Комнины) между понятиями «влахи» и «кочевники» поставлен знак равенства (кочевников, пишет она, «в просторечии называют влахами»). Как показал М. Дьони в специальной работе, Анна допустила небрежность: она хотела сказать, что влахи — кочевой народ, а отнюдь не то, что любые кочевники — влахи; что именно их, а не всех кочевников было приказано призвать в войско. Далее она, обращаясь к официальным документам, использует этот термин в его точном этническом значении наравне с другими этнонимами. Не имея намерения выходить за пределы указанного в заголовке периода, мы хотели бы все-таки сказать несколько слов о судьбе термина «влахи» в XIV-XV столетиях. Уже Д. Ангелов указал на случаи, когда термин «влахи» переносится в источниках XIV в., относящихся к Северной и Средней Македонии и к Эпиру, на представителей иных этнических групп, если они занимались преимущественно перегонным скотоводством. Применительно к землям сербо-хорватов подобная эволюция термина «влахи» особенно детально прослежена в последние годы югославскими историками. Приводимые при этом свидетельства о постепенном (особенно с середины XIV в.) исчезновении конкретного этнического содержания в понятии «влахи» бесспорны, хотя не представляются убедительными такие аргументы, как ссылки на личные славянские имена «влахов», славянские названия их поселений, на примеры противопоставления в источниках «влахов» любым оседлым жителям, в частности земледельцам, на отсутствие упоминаний о месте жительства «влахов», которых сербские государи дарили монастырям и т. п. Что касается XI-XIII столетий, то какая-либо разница в частоте упоминаний о влахах на востоке и на западе полуострова столь труд нозаметна, что на ее основе мы не можем составить представлений об отличиях в плотности влашского населения там и тут. Помимо Эпира, Македонии, Фессалии, полуострова Халкидика и Северо-Восточной Болгарии, влахи упомянуты также в районе нижнего течения р. Марица и как жители самого Балканского хребта. Относительно последнего известия стоит заметить, что говоря о событиях 1094 г., Анна Комнина называет этих влахов на Геме как давних местных жителей, отлично знающих горные тропы через хребет, по которым они тайно провели войска Лжедиогена. В 1166 г., ведя упорные войны с венграми, Мануил I решил нанести им удар с неожиданной стороны. Он отправил протостратора Алексея с войском к берегу Дуная (к тем местам, откуда вторгался обычно во владения венгров), чтобы отвлечь внимание врага. «Льву же некоему по прозвищу Ватац, — продолжает Киннам, — ведущему из другого места (ítcpcoBev) иное крупное войско и большое полчище влахов, о которых говорят, что они некогда были переселенцами из Италии, повелел вторгнуться в землю гуннов из мест у понта, называемого Эвксинским, откуда никто никогда во все времена не совершил на них набега». Поход Ватаца был весьма удачен. Император решил закрепить успех, снова отправив войско «напасть сверху откуда-то на гуннов, живущих рядом с землей тавроскифов». На этот раз войско вел Иоанн Дука. Быстро преодолев труднопроходимые места, он разорил и опустошил земли венгров.

Те го хубавеца: http://www.all-creatures.org/anex/raccdog-02.html

Римляните му викали 'партски поздрав'.

Предупреждение!!! Постингът е с хумористична насоченост!Авторът е неизвестен. Нека религиозно настроените хора приемат написаното в светлината на шегата,то не е с цел внасяне на смут и раздор във форума! Но чукча не читатель, да?

Така е, но нали знаеш - победителите не ги съдят.

Това по какъв начин оправдава немските престъпления срещу човечеството?

Ама разбира се, как не се сетих - всичко е фалшификация на ционистите. Добре че има достатъчно оцелели очевидци от зверствата.

Студена война беше по-добро решение от краткотрайна термоядрена война.

Примери за самоорганизация в живата природа До момента са натрупани многобройни свидетелства за самоорганизация в разнообразни биологични системи на всички нива - от молекулярно и клетъчно до популационно. Ето един определено непълен списък: - начало на живота от самоорганизиращи се химични системи, хиперцикли. спонтанното свиване (фолдинг и рефолдиг) на белтъците и други макромолекули. - "самосглобяването" на цитоскелетни структурии двуслойни мембрани. хомеостазис ( самоподдържането на приблизително постоянни параметри (температура, налягане, pH) на състоянието на биосистемите от клетка до цял организъм). - морфогенезис - механизмът на развитие и разстеж на живите организми. - самоорганизация във вид на пространствени патерни на колонии едноклетъчни, например Dictyostelium discoideum, Bacillus subtilis и др. - създаването на общества от някои насекоми (мравки, термити, пчели), и много млекопитающи. - поведението на групи животни (стада, ята птици, пасажи риби и т.н) Тези примери са белег, че обекти на живата природа са способни да се самоорганизират без намеса на по-висш разум отвън. Що е то фолдинг? При синтеза им белтъците "се сглобяват" от отделни аминокиселини според разчетената последователност на кода от ДНК. Резултат от работата на този биологичен конвейер са дългите вериги белтъци, които обаче за да придобият разнообразните си функции (структурна, каталитична, двигателна, защитна) е трябвало сами да се "свият","завият", "сгънат" в точно определена форма. Процесът на свиване става на няколко етапа с продължителност от няколко секунди до няколко минути. В последната, решаваща фаза протеинът от "предварителното" си състояние мигновено (за няколко десетки микросекунди) приемат окончателната си форма. Процесът на "сгъване" (фолдинг) на белтъците е фундаментален и много важен практически за цялата биология. Когато белтъците се свиват неправилно, възникват сериозни заболявания като болестта на Алцхаймер, "лудата крава" и други. Разбирането на този процес ще позволи не само с лекота да се създават усъвършенствани версии на белтъците, съществуващи в природата, но и да се моделират абсолютно нови структури с нови свойства — изкуствени "самосглобяващи се" протеини с предварително програмирани функции. Някои даже говорят за бъдещи "нанороботи", появата на които ще доведе до истинска технологична революция в медицината. Първият изкуствен белтък вилин е създаден началото на 2004г. от учени от Медицинския институт Хюз при университета Вашингтон. Именно този институт е главният спонсор на известния проект Folding@Home — програма за разпределение на изчисления за фолдинга на разнообразни синтетични белтъци. По-късно са синтезирани и други, по-сложни протеини. Амебата Dictyostelium discoideum Когато всичко е наред, амебите диктиостелиум си пълзят, хранят се и се делят от време на време. Но ако дълго останат гладни и енергийните им запаси започнат да се изтощават, те изпускат във външната среда цикличен аденозинмонофосфат (цАМФ), който се приема от съседните едноклетъчни като сигнал. Ако клетките са сити, те не реагират на него, ако също са гладни, те започват да се събират на групи-агрегати, съдържащи до 100 000 амеби: Те формират единен многоклетъчен организъм, който се нарича псевдоплазмодий. Той може, за разлика от амебата да се изпъзява със забележима скорост от неблагоприятните места. Ако успее да стигне място, където има храна, той отново се разпада на отделни клетки. Но ако все си пълзи, пълзи и все няма подходящи условия, той спира и около 20% от клетките изпълзяват нагоре, образувайки здраво стъбло и загиват. По стъбълцето осталите клетки изпълзяват на самия връх, образувайки плодно тяло, в което съзряват спорите. Те се разпръскват наоколо и така изчакват да свърши неблагоприятния период. Когато нещата се променят, от тях израстват амеби и историята се повтаря. Тази амеба, все още не решила, към кой отбор е - на едноклетъчните или на многоклетъчните е класически, един от първите примери за биологична самоорганизация. Както стана известно, агрегиращите клетки се движат по направлението на нарастване на концентрацията на цАМФ. Агрегацията на амеби става неравномерно, с формиране на концентрични или спирални вълни от клетки. При няколко центрове на привличане възниква конкуренция между тези центрове. По този начин в хода на по-нататъшната агрегация от първоначално безразборното, случайно разположение на клетките придобива черти на радиален тип (фрактал) Пространствена самоорганизация Пример за пространствена самоорганизация в популациите на насекомите, е агрегацията на личинките на бръмбара Dendroctonus micans, ставаща под влиянието на атрактант (феромон), синтезиран от личинките. Личинки се движат по посока нарастването на концентрацията на феромона. Колкото повече личинки се натрупват, толкова повече нараства концентрацията на произвеждания от тях атрактант. Затова агрегациятата на личинките е автокаталитична реакция. Подобен много прост механизъм на "колективен разум" функционира при строежа на термитниците. Отначало термитите донасят и безразборно разхвърлят късчета почва, съдържащи атрактант. Случайното разположение на няколко такива късчета близо едно до друго определя центъра на привличане на огромен брой термити, след което задейства механизмът за обратна връзка и самоусилване. Спонтанна йерархия Колективното поведение на членовете на популацията, което обикновено се обясняваше генетично, може да е в резултат от взаимодействие в системата, т.е. на самоорганизация. О. Тофлер в предисловие към книга на Пригожин и Стенгерс (1986) пише за интересни резултати от изследвания по разделянето на мравките на "работници" и "търтеи". Оказало се, след нарушаване на установилите се в популацията връзки, във всяка група, както сред "работниците", так и сред"търтеите", става разслоение с внезапно превръщане на "търтеи" в "работници" и обратно. Доказано е, че самосинхронизацията и разпределението на задачите в колонията на мравките се осъществява без въздействието на каквито и да са външни сигнали. Сходно е и разслоението на съобществата на водачи и водени. По този начин, целостта и йерархичната структура на съобществото се въспроизвежда, "регенерира", подобно на това как планарията регенерира премахната си глава или задна част. Синхронизация на осцилаторите Eдин от най-ефектните примери за самоорганизация е синхронизацията на мигането на светулките в Югоизточна Азия. Отначало съгласуването е слабо, системата се организира бавно. После синхронизацията се ускорява, което може и да се очаква в система с обратна връзка и бързо се разпространява, обхващайки все повече групи светулки на дървото. Накрая, всички светулки започват да мигат синхронно (около веднъж на секунда), образувайки своеобразен фар за привличане на самки. Взаимната синхронизация е кооперативно явление, времеви аналог на фазовия преход. Взаимна синхронизация се наблюдава и в други популации на биологични осцилатори. Примери са щурците, "свирещи" в унисон, синхронизацията на електрическите импулси на клетките на сърцето и невронните мрежи, секрецията на инсулин от клетките на панкреаса. В такива групи пространствената и временната подреденност възниква по пътя на нелинейните взаимодействия. Синхронизираното колективно поведение на насекомите, птиците, рибите се разглежда като пример за самоорганизация. Популяциите на животните като се самоорганизират, генерирайки колективни патерни, и функционират като интегрирано цяло, придобиват нови свойства. Тези свойства на групите организми или клетки могат да станат обект на Дарвинов подбор – вероятен пример е произхода на многоклетъчните животни. http://bgchaos.com/category/polemics/unintelligent-design/

Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка. Последните 20-25 г. е отбелязан реален прогрес в обяснението на процесите на възникването на живота и е свързан предимно с приложението на теорията за самоорганизиращите се системи. Единствено с помощта на теорията за самоорганизацията можем да се доближим до загадката на произхода на живота и еволюцията, по какъв начин от неорганични молекули се образуват органични, а от тях - първите живи клетки. Колкото и да ни се иска - точния механизъм още никой не е описал, нито е повторил експериментално, но според мен тя е теорията, която най-адекватно ни доближава до проблема. Под термина самоорганизация - в най-общ смисъл се разбира самоструктуриране, саморазвитие, самодетерминация на природни, естественни системи и процеси. Още древногръцките философи-атомисти вярвали, че висш, проектиращ всичко интелект не е задължителен. Те доказали, че ако има достатъчно време, пространство и материал, организация им била в края на краищата неизбежна. От Рене Декарт била въведена идеята, че обичайните закони на природата се стремят да произвеждат организация. Комбинацията от различни идеи и подходи на концепцията за самоорганизацията формират ядрото на така наречените науки за сложните системи ( science of complexity ). Близо до тях е теорията на детерминирания хаос (chaos theory ) и фракталната геометрия на природата на Б. Манделброт (fractal geometry of Nature). Идеята за самоорганизацията на материята е между дисциплинарно направление в съвременната наука, търсещо единството на материалните, социалните, икономическите, психичните и биологичните явления и процеси. Ч. Дарвин е отделил три фундаментални фактора на биологичната еволюция: наследственост, изменчивост (мутации), подбор. Обаче по какво се отличават биологичните системи от другите природни системи? Безсилието ни да дадем определение за "живот" има и друга страна, обединяваща "живите" системи с другите природни системи. Разликата остава фактически само в функционалните вещества, формиращи в крайна сметка структурата на системите. Това дава основание да се предполага, че закономерностите в еволюцията на "живите" и "неживите" системи трябва да съвпадат общо взето. В това и състои основната идея на универсалния еволюционизъм, формулиран от руския учен Н.Н. Мойсеев. В основата на тази концепция лежи разширеното разбиране на по-горе изброените три дарвинови фактора: - наследственост -> зависимост на настоящето и бъдещето от миналото Степента на зависимост на една система от миналото може да бъде всякаква. Тази степен на зависимост условно се нарича памет на системата. В напълно детерминираните системи миналото еднозначно се определя от бъдещето.( или обратното). Такива системи са системите с безкрайна памет (абсолютна наследственност). Това може да бъде само абстракция, като движението на планетите, например - устойчиво за дълъг, но не вечен период. Паметта на реалните системи е винаги ограничена: и безкрайната памет и нейното отсъствие - са абстракции. Пример за система, почти без памет е турбулентното движение. - изменчивост (мутации) -> случайност и неопределеност в природата. Без предположението за непрекъснато действащите случайни фактори, еволюцията е невозможна. - естествен подбор -> резултати от действието на природните закони Принципът на естествения подбор може да се разглежда в неживата природа като действието на законите на физиката, химията, биологията, законите на общественото развитие, които от всички възможни събития, подбират тези, които им се подчиняват и само те се случват. Например, по-сложните органични молекули са по-устойчиви на облъчвания от по-простите и по този начин е вървял процес на натрупване в природата на по-сложни конфигурации от молекули. Концепцията на универсалната еволюция разглежда възникването на биосферата на Земята като продължение на процесите на самоорганизация в неживата природа. Принципи на синергетиката Думата "синергетика" произлиза от гр. synergeia – съдействие, сътрудничество. Синергизъм означава съвместно функциониране на органи и и системи. В широка употреба терминът е въведен преди 30г. от немският физик Г.Хакен, нарекъл така новото научно направление, обединяващо изследванията на самоорганизацията, саморазвитието. Четири са основните принципи на синергетиката: - Нелинейност Нелинейността може да се проявява по различни начини: Нелинейна размерност. Тя се изразява като нарушение на едномерната подреденост като изход в многомерното пространство. Свят с едно измерение е линеен. Всяко определяне по няколко критерия изисква нелинейна структура. Нещо повече, даже едномерен процес, когато се затвори в цикъл, излиза в ново измерение. Така, правата линия, добивайки кривина, вече определя равнина, т.е. двумерност. Обобщавайки понятието размерност откриваме дробноразмерния свят на фракталите, още по-различен от линейния. Алгебричната нелинейност се характеризира с уравнения, съдържащи неизвестни величини не само на първа степен, например квадратното уравнение. Но са възможни всякакви степени и не само цели. Има трансцендентни уравнения, съдержащи показателни, тригонометрични, логаритмични и всякакви специални функции. Диференциалните и интегралните уравнения по правило са нелинейни. Да разгледаме най-простия нелинеен модел на еволюцията: ако скоростта на растежа - величината x' е пропорционална на xy, т.e имaме диференциалното уравнение x'= аxy. В линейния случай, когато y=1, решението е експоненциална крива x = x0eаt. В нелинейния случай, при y>1, решението става безкрайност след краен промеждутък от време. Това уравнение в дискретен вид, опростено: Xn+1=CXn - С(Хn)2 ни е познато като уравнение на Фейгенбаум, описващо динамиката на популациите в затворена среда. Итерационен процес на основата на това уравнение демонстрира нарушаването на устойчивостта с увеличаването на параметъра С и заключителното състояние е хаос. Топологичната нелинейност се асоциира с особеностите на многомерните отражения, т.е. фактически с изход зад пределите на самата топология, изучаваща свойства, които не се изменят при взаимно еднозначни и непрекъснати отражения на топологични пространства. Особенностите на гладките отражения са предмет на теорията на катастрофите. Създателят й Рене Тома я прилага за първи път при изучаването на морфогенезата (формообразуването) в биологията. Като качество нелинейността се проявява в такива феномени на самоорганизацията като нееднозначност, неустойчивост, необратимост. - Кохерентност Кохерентността е термин, взет от вълновата физика, означаващ съгласувано действие на колебателни процеси. Например, колебанията са кохерентни, ако разликата на фазите им остане постоянна. Резултатът на наслагването на голям брой малки величини дава мощния лазерен ефект. В синергетиката понятието за кохерентност е по-обща, означаваща такава съгласуваност на взаимодействие на елементите, която се проявява в мащаба на цялата система. При това това може да не става въпрос за колебателни процеси, а въобще за синхронизация. Съгласуваното взаимодействие, поражда макроефекти. От аналитична гледна точка кохерентността може да се разглежда като резонанс, а от качествена – като кооперативност, когато в система с много реагиращи единици, реакцията на първата единици предизвиква отговора на втората, реакцията на втората – отговора на третата и т.н. - Откритост Откритостта към външния свят, с който става обмен на вещества, енергия и информация, се проявява в пространството, времето и мащаба. В нея се крие невъзможността за напълното определяне на формата на цялото. Трябва да отбележим, че наличието на обмен още не означава откритост, ако този обмен е контролируем, както е при математическа постановка на задачата, когато граничните и началните условия и мащабните коефициенти се задават, за да се осигури еднозначността. "Това, което е напълно контролируемо, никога не е напълно реално. Това, което е реално, никога не е напълно контролируемо". С тези думи И.Пригожин и И.Стенгерс подчертават, че истинската откритост не е подвластна на твърд контрол. Към откритостта са се обръщали винаги, когато е трябвало да се обясни антиентропийността на живота: откритата система черпи енергия отвън. Но как тогава да си обясним съществуването на Вселенната? Накъде е открита? Към друго измерение? Към вакуум? Бог?

малко се отплеснахме от темата за жестокостите на нацистите. Мнение от друг форум, но съдържащо красноречиви снимки /не е за чувствителни хора/: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=105923

Евреи очакват смъртта в газова камера.

Германия и Русия въпреки пакта за ненападение помежду им са се готвили за война. Германците изпреварили и ударили първи.

сайтът е прекрасен, нищо че е ларпърски. Повечето ми вещи са изработени по скици и схеми дадени там.

Какво да се прави фанта..опс - автохтонци и теории всякакви.

To и Василий "Българоубиец" натам клони.

и териториално ще се конкурира с ареала разселване на бул-бол-бал-българите.

Клетка-хищник поселила живого пленника в себе: http://www.atheism.ru/science/science.phtml?id=1338

Брей, много религиозни фанатици са се навъдили напоследък. Иначе моят гореизложени сюжет е тънък бъзик с разните му там автохтонни прабългарски теории, които ни изкарват едва ли не родоначалници на целият род човешки. Щом не ти е приятно - не го чети. И без това не е предназначено за теб. А времената вече са други, ако искаш да се изживяваш като Торквемада - конструирай си машина на времето и обратно към Средновековна Европа - разцвета на мракобесието и религиозния произвол. Никой не очаква да се смееш - истинският християнин не се смее, не танцува и изобщо не прави нищо светско.

Силата на османците идва от слабостта и разпокъсаността на Балканските държави. Например каталанските наемници успяват много ефикасно да им се противопоставят. Просто е било необходимо малко и последователна сила, за да бъде ликвидирана опасността, ама е нямало откъде да дойде.

айде още едно сайтче, посветено на братята власи: http://www.imninalu.net/myths-Vlach.htm "Vlach". This was the only name used by all mediaeval chroniclers and historians in reference to the people today known (and only since the later 18th century c.e.) as "Romanians".The primary origin of the word is Germanic and was applied to the Celtic tribes, meaning that is surviving today in the English name of Wales. Since most of the Celts were Romanized (Gaul, Celtiberians, etc.) and adopted Latin language, the term turned its meaning into "Romanic-speaking" or simply "Roman-like". Such is the case of the Walloons or toponyms like Valais or, properly, Walachia or Wallachia ‒ the land which modern Romanians call Vlahia, Valahia or "Ţara Românească", that means "Romanian country", implicitly recognizing that it is more than any other the true land of the Romanians. From the Germanic tribes this term was transferred to the Slavs that used it in specific reference to the Romanic peoples, including Italians, French and Latin-speaking Balkan tribes. The Slavs passed this word on to Hungarian ‒Olah‒ and Greek ‒Blacoi‒. In old Slavic tongues, the term Vlah/Vlach and its variations meant "Italian", but also Roman, Romanian, or Romanic-speaker. Such meaning is still kept in Polish: Włochy/Włoch = Italy/Italian; Wołoszczyzna/Wołoch = Walachia/Romanian. In Hungarian the term Olah, meaning Walachian, is slightly modified into Olasz to indicate Italian. Also the Franks in the Balkan region were sometimes called "Blach" in the Middle Ages. In Southern Slavic tongues the term vlach had also the meaning of "shepherd", due to the fact that almost all Vlachs (Romanians) were herd-breeders. Therefore, in this essay the name "Vlach" will be used as the proper historic name of the Romanian people and should be understood as interchangeable whenever is not specified otherwise.