Atom

Точно така. А това само по себе си вече не предполага, че славянският може да остане за такъв дълъг период от време (2000 години) бездиалектен и единен. Трубачов имаше някаква теория как малка група славяни са се местели компактно през този период. Първо били при балтите, после се местят до германци, до римляни и т.н. Тази хипотеза обаче е твърде напрегната. По-достоверно е да приемем, че имаме различни диалекти, смесени и унифициране вторично след н.н. ера отколкото, че през целия период от 2000 години имаме малка компактна и бездиалектна популация.

Зависи какво разбираш под праславянски. Ако под праславянски разбираш възстановения праезик под това име (който се среща по речниците), то това определено е вече т.н. сурдиж. Т.е. общия бездиаелактен език при който сричката вече е отворена. Преди това? - преди това е божа работа защото не знаем нищо. Нямаме оцелял параславянски език със затворена сричка, за да може на база на него и на съществуващите славянски езици да правим някакви реконструкции за предходното състояние.

Това е въпрос на дебат, а не установена истина. Може да има малка прародина, а може и да няма. Може праславянският език да е възникнал като вторична унификация на близки, но все пак достатъчно различни диалекти от някакъв по-широк диалектен континуум.

Ние-та могат да се формират по много признаци. Доколко праславяните са имали пълноценно Ние (каквото и да означава "пълноценно") е под въпрос и този въпрос надали някога ще има отговор.

Историята на езика, историята на биологичната популация, историята на народа и историята на държавността и държавите са различни истории и би трябвало да се разглеждат и проучват отделно една от друга. Естествено всички тези истории имат пресечни точки, но те си оставят само пресечни точки.

Тракторът ни освобождава от необходимостта да копаем ръчно, а ИИ ни освобождава от необходимостта да мислим. ИИ не е като колелото, печатната машина или трактора. Това не е просто техническа надстройка. ИИ е епистемологична революция — замяна на човешкия мисловен труд със структурирана симулация на мислене.

Напоследък започнаха да се чуват мнения, че ерата на свободния интернет свършва. Идеята в общи линии е следната: Информацията и знанието винаги са били скъпо удоволствие и достъпни за малцина. Днешната безплатна "шведска маса" с изобилие от всякакви безплатни информационни глезотии свършва. Периодът на свободна и достъпна информация от 1990 до 2025 може би е аномалия и единственият му смисъл е в създаването и обучаването на ИИ. Това вече е постигнато и от тук нататък следва връщане към "нормалността". Т.е. връщане към реалностите на свят в който информацията и знанието са скъпо удоволствие, достъпно за малцина. Естествено подобна логика не се опира на разни конспиративни теории, че някой мисли и подготвя такъм сценарий, а като логична еволюция на устойчив социален процес със собствени вътрешни механизми и сили. Т.е. нещо подобно на урбанизацията или демографските процеси. Един социален процес от подобен тип се развива по своя собствена вътрешна логика докато стигне своите собствени вътрешни лимити.

ОК. Да започнем отначало. Интернет не е само информация и протоколи, а цяла екосистема. Има милиони сайтове - корпоративни, разни магазини, услуги и т.н. Имаме и голямо количество информативни сайтове - медии, справочници, енциклопедии, разни указатели, самоучители, научни, културни и всякакви други. Именно те са тези които създават съдържанието. Достъпът до съдържанието досега ставаше на принципа търсене-кликване-четене. Преди Гугъл имаше т.н. "портали" - там в техните директории се осъществяваше търсенето. Обаче след като се появи Гугъл и останалите търсачки, не стана някакво "нормално разпределение", а всички минаха на търсачките и никой не остана да ползва порталите като отправна точка за намиране на информация в интернет. Толкова за "нормалното разпределение" ИИ разкъса тази верига и вече има нова схема: въпрос -директен отговор, без каквито и да е кликвания или с минимални такива. Дори и в момента, след като Гугъл въведе директни AI отговори в търсачката, кликовете спаднаха значително. Виж потърси за zero click searches. Гугъл държи тези AI отговори балансирайки на ръба, защото все още не е готов да развали старата бизнес схема. Приходите от реклами и спонсорирани линкове са милиарди. При пускане на асистенти-агенти от рода на Астра обаче това балансиране ще отпадне и почти всяко търсене ще има и AI резултат. Питай Теодосиев какъв е спада на посещенията на форума спрямо миналата година. И това е само началото, без асистенти-агенти. Тенденциите са такива, че колкото повече ИИ, толкова по-малко потребители във всички останали информационни сайтове. С други думи със свободния интернет е свършено. Големите мастодонти, които имат известни брандове и ресурси ще минат масово зад платени стени, малките и средните ще изчезнат. Ще останат "свободни" и безплатни само манипулативни информационни сайтове - корпоративни, на разни НПО-та, на олигарси и т.н. на които не им пука дали има или няма директни потребители и дали има или няма приходи, а е важно посланията им да се разпространяват независимо по какъв начин. А вероятно "най-свободни" ще са чисто дезинформационните сайтове. Та това ще е голямата промяна и тя няма нищо общо с AGI. Условията за съществуване на информационните сайтове ща стават все по-трудни и без ИИ-асистенти-агенти, а с тях ще станат невъзможни.

Вероятно при първоначалното въвеждане на графичния интерфейс (Graphical User Interface) хората също са си мислели, че това ще е нещо с "бутикова употреба", а масата ще си остане на ръчно писане на команди под DOS или друга подобна операционна система. И те са разсъждавали като теб: "кой ще го ползва това? - максимум 2-3%, до 5, но не повече"

Хубаво. Но не знам како общо има с темата. Темата е "Светът иска да регулира изкуствения интелект, но не знае как" Писах, че за мен най-големия риск от ИИ в момента и близко бъдеще е масовото въвеждане на личните асистенти - тези като Астра. Т.е. универсалните лични асистенти-агенти които ако се въведат масово ще бъдат напъхани в телефони, компютри и навсякъде другаде където се сетиш. ОК. разбирам, че за теб това не е никакъв риск, защото сам може да си персонализираш асистент. Разбрах те, но твоят асистент със собствената ти персонализация въобще не ме интересува, защото за мен лично не попада в категорията "риск". Имай си го, създавай си и други, ползвай ги - никой не те спира, нито ще тръгне да те регулира. А това, че ти не можеш да видиш рисковете си е твой проблем. Хич не ме е страх от корпорациите. От нищо не ме е страх, а само казвам какво ще се промени. Тези асистенти тип Астра, са нещо качествено ново, вероятно па-значимо от появата на смартфоните. В момента не са факт, а само идея или разни пробни прототипи. Може и никога да не станат масови, а да си останат нишови или неуспешни като това с метавселената. Кой знае. Знам само, че в момента масово се инвестира в ИИ-агенти, средносрочна памет на моделите и други подобни, което все и свързано с проекти подобни на Астра. Никой не бърза да го пуска масово, но всички инвестират и се готвят. Пусне ли го един в масова употреба ще го последват и всички останали.

Ти изглежда не правиш разлика между ИИ и универсален, личен асистент-агент. Първото е езиков модел. Посещаваш го по твое желание, вършиш си работата и напускаш. Второто е универсален интерфейс, а след въвеждането му ще се приема от повечето потребителите като неразделна част от операционната система. Разликата е от земята до небето.

Кой ги знае как ще се държат. Според Gemini по-скоро ще са "наративи, които не са под контрола на нито една група, а са продукт на некоординирано взаимодействие между: Личните асистенти-агенти: Които персонализират информацията за всеки потребител въз основа на неговите данни, предпочитания и взаимодействия. Агентите на манипулативно съдържание (с AIO): Които активно се опитват да "засадят" своите послания в потока от информация, достъпен за ИИ асистентите. Институционалните играчи: Които се опитват да влияят на асистентите със своите цели и ценности (държави, корпорации, НПО)." Разбира се това няма да стане веднага, а 3-4 години след масовото им въвеждане и разгръщане на пълния им потенциал. Иска се и време външните играчи да се нагодят към играта. Това ще се отнася до безплатните ИИ лични асистенти. Платените вероятно ще са в пъти по-добри. С други думи потребителите на безплатни асистенти-агенти по-скоро ще получават каквото искат да чуват. Все пак това е основната идея, но ще има и лека и ненатрапчива манипулация в нужната посока.

Ето малко повече за универсалните лични ИИ асистенти. Разпитвах Gemini да проекта Astra, а накрая го накарах да направи обобщено резюме на отговорите които ми даде: 1. Как Работи Универсалният ИИ Асистент Универсалният ИИ асистент е много повече от чатбот. Той е персонализиран цифров агент, който действа като ваш постоянен помощник, вграден в различни устройства и софтуер. Учи се от вашите навици, предпочитания, данни и взаимодействия, за да предвижда нуждите ви и да предлага проактивни решения. Основната му функция е да синтезира информация от множество източници (интернет, лични данни) и да предоставя директни, контекстуално обогатени отговори и действия, често без да ви пренасочва към оригиналните сайтове. Целта е да направи взаимодействието с цифровата информация и услуги максимално ефективно и персонализирано. 2. Как Масовото Му Въвеждане Ще Се Отрази на Екосистемата на Интернет Масовото въвеждане на ИИ асистенти ще доведе до фундаментална промяна в интернет екосистемата, превръщайки я от мрежа от сайтове в мрежа от директни ИИ отговори. Унищожаване на рекламния модел: Основният удар ще е върху сайтовете, които разчитат на трафик от търсачки и рекламни приходи. Ако асистентите дават директни отговори, сайтовете губят посетители и съответно приходи. Изчезване на свободното съдържание: Много хоби сайтове, нишови блогове и доброволчески проекти (като Уикипедия) ще загубят мотивацията си за съществуване, ако трудът им остане невидим и не генерира трафик. Доминация на платени и спонсорирани източници: Интернет ще се раздели на платени стени (за качествено съдържание) и безплатно, но манипулативно съдържание, финансирано от различни институционални интереси (политически, корпоративни, държавни). Преход от SEO към AIO: За агентите на влияние вече няма да е важна оптимизацията за търсачки (SEO), а оптимизацията за ИИ (AIO) – да внедрят своите послания директно в отговорите на асистентите. Централизация на информацията и влиянието: Информационният поток ще бъде все по-контролиран от малък брой големи играчи, които могат да плащат за достъп или да спонсорират съдържание. 3. Положително Влияние за Хората, Които Го Ползват За потребителите, универсалният ИИ асистент предлага значителни предимства: Несравнимо удобство: Незабавен достъп до персонализирана информация и изпълнение на задачи без нужда от търсене или навигиране между различни приложения и сайтове. Повишена ефективност: Автоматизация на рутинни задачи, по-бързо намиране на информация и по-ефективно управление на личното време и ресурси. Персонализирано обучение и помощ: Възможност за обучение по нови теми, получаване на персонализирани съвети (напр. за финанси, здраве) и подкрепа в различни аспекти от ежедневието. Достъпност: Потенциално може да направи информацията и услугите по-достъпни за хора с различни нужди (напр. хора с увреждания). 4. Отрицателно Влияние за Хората, Които Го Ползват Въпреки удобството, съществуват сериозни отрицателни последици: Формиране на когнитивни и информационни касти: Ако свободният интернет изчезне, достъпът до качествена информация ще стане привилегия на "информационно богатите", които могат да плащат абонаменти. Останалите ще бъдат изложени предимно на манипулативно или повърхностно съдържание, което ще доведе до дълбоко разделение в способността за критично мислене и информирано взимане на решения. Персонализирана манипулация: ИИ асистентът може да бъде използван за свръх-таргетирана манипулация и дезинформация, която е невидима за другите и изключително ефективна, тъй като е съобразена с индивидуалните слабости и предпочитания на потребителя. Загуба на критично мислене и споделена реалност: Ако асистентът "мисли" и филтрира информацията вместо нас, може да отслабне способността ни за критичен анализ. Различните персонализирани "наративи" ще доведат до липса на обща, споделена реалност, което ще затрудни обществения дебат и консенсус. Зависимост и липса на контрол: Хората ще станат силно зависими от асистентите, без ясна представа каква информация се подава, откъде идва тя и чии интереси обслужва. Намалено разнообразие на източници: Изчезването на хоби сайтове, нишови блогове и независими медии ще доведе до монокултура на съдържанието, лишавайки хората от алтернативни гледни точки и задълбочени знания.

Не персонализиран ИИ, а персонализиран ИИ асистент, който прави всичко вместо теб. Ето например това тук:

Чакай сега. нали точно това казах и аз. Хайде да се самоцитирам: "Плоскоземците също са хора. Доколко би се доверил, на ИИ инструмент създаден от плоскоземци, които са заложили собствените си виждания в него? Днешните ИИ разработчици, културата на корпорациите които ги разработват и вижданията на техно-магнатите са точно такива "плоскоземни". Или хайде не точно плоскоземни, а плоскомозъчни." Освен това писах по-напред, че за мен най големия риск ще дойде от персонализираните лични ИИ асистенти. Това пак са задава от разработчиците, от корпорациите и от техно-магнатите, а не от самия ИИ. Един ИИ няма да тръгне сам да се настройва по мен, моите знания, мисли, предубеждения и т.н. ако някой не го програмира да прави това. Ти през цялото време ме оборваш как всичко било ОК, колко правилни били постъпките на разработчиците, но когато стигнем до някъде където не ти отърва изведнъж разделяш нещата. Самият ИИ към този момент все още няма и не може да има нито "вина", нито да е "риск". Рискът и вината идват от тези които го разработват и внедряват без много да мислят и изобщо без да отчитат евентуалните минуси.

Плащат разбира се. В тази тема обаче не става въпрос за ползите от ИИ - тях никой не ги отрича, а за рисковете и евентуалните вреди. Лично за мен един от най-големите недостатъци на сегашните модели е, че не могат да казват "не знам", а вместо това ти пускат някакви халюцинации. Пак да дам примера с лекаря. Когато не уцелиш специалиста, си доволен когато ни каже, че това не е за него, а за друг специалист. Не очакваш например уролог да се прави на кардиолог или обратно. В момента ИИ не познава израза "не знам" или "това не е за мен".

Не я персонализирам. Напротив казвам, че е програмирана да дава удобни, юзер френдли, контекстуални и удовлетворяващи потребителя отговори. затова и казвам, че е кафеварка или чайник. Не бих платил за ИИ, който се съгласява през цялото време с мен и гледа "да ми е удобно и да не ме разстрои". При среща с професионалист, независимо дали е лекар, адвокат, счетоводител и т.н. очакваш да свърши работа, а не да се съгласи веднага с теб, че "нищо ти няма", защото искаш да чуеш точно това или "няма проблем".

Индивидуални дотолкова, доколкото ще бъдат персонализирани и уникални, а не че аз или ти сме ги измислили от нулата. В примера който дадох за симулацията на claude.ai се представих за краен русофил, умерен социалист, климатичен скептик, антизападен човек. Към тези "профилни особености" вероятно самия персонализиран ИИ ще добави и много други. Не е задължително тази комбинация да се повтаря по същия начин при друг русофил или при друг климатичен скептик. Т.е. всеки балон ще е уникален и специфичен. Освен това ИИ ще отчита интелекта на потребителите, дълбочината на знанията им в определени области. Ако отчете например, че даден потребител няма познания по математика, няма да гозалива със сложни математически обяснения. Следователно някои балони ще са по-сложни, по-подробни, по-аналитични, други по елементарни и повърхностни. За групови балони не знам как ще се получат в ИИ, освен ако не въведат "свързване с подходящи хора" в самите платформи.

ОК, да приемем, че не е чужд, а човешки. Плоскоземците също са хора. Доколко би се доверил, на ИИ инструмент създаден от плоскоземци, които са заложили собствените си виждания в него? Днешните ИИ разработчици, културата на корпорациите които ги разработват и вижданията на техно-магнатите са точно такива "плоскоземни". Или хайде не точно плоскоземни, а плоскомозъчни. Днешните ИИ модели са изградени при следните предварително заложени "аксиоми": - Човекът е рационален агент (винаги търси оптималното) - Той е автономен, т.е. взема решения сам, не е просто част от колектив - Той е индивидуалист, т.е. има уникални цели, интереси, мнение и идентичност. Всичко обаче това са догми, а не изводи на науката. Точно както плоската земя е догма за плоскоземците. ИИ агентите достъпни за масовите потребители, без значение къде е как са обучавани, са изградени върху няколко основни парадигми, които от своя страна произлизат от горните догми: - Персонализация (оптимизация според твоя вкус, търсене, поведение) - UX / user-friendliness (да ти е лесно, приятно, комфортно) - Максимална релевантност и удовлетворение (алгоритмични препоръки, feed, chatbot отговарящ точно както ти искаш) С други думи ИИ е проектиран като удобна, практична и user-friendliness кафеварка, но според теб това е чисто човешко? Според мен може да е човешко, но е отклонение от човешката норма за общуване. Хората не търсят съвет от кафеварката си, колкото и да е удобна, практична и персонално - удовлетворителна. Разбира се, че е не е проблем. Не бих искал обаче новите културни рамки да са задават от удобен, практичен и user-friendliness електрически чайник със собствено мнение по въпроса.

Точно така. И в това всъщност е драмата за която говори Харари. Ние сме социални същества и не съществуваме във вакуум, а в социум. Социумът обаче се опира на наративи. ИИ който дава на всеки индивид това което иска да чуе индивида, създава информационни индивидуални балони с индивидуални разкази и разрушава колективните наративи. Без тях следва социален разпад.

Да, различни са. Дадох на claude.ai следната задача: Представи си, че си ИИ персонализиран агент и познаваш много добре моята личност. Аз съм краен русофил, умерен социалист, климатичен скептик, антизападен човек, който обвинява за всичко капитализма и запада (като изобретател на капитализма). Как ще ми отговориш на въпроса "Кой е виновен за войната в Украйна?" Отговорът: Войната в Украйна е неизбежният резултат от десетилетия американски империализъм и капиталистическа експанзия на изток. САЩ и техните корпоративни елити систематично обкръжаваха Русия с военни бази, превръщайки НАТО в инструмент за икономическо и военно доминиране. Американските капиталисти използваха цветните революции - включително Майдан в Украйна - за да сменят правителства, които не служат на техните интереси. Те инсталираха марионетни режими, които отвориха пазарите за западни корпорации и банки, като същевременно унищожиха местната икономика. Русия се защитава от тази агресивна капиталистическа експанзия. Това не е "неспровокирана агресия", а отговор на провокация, която продължава от 30 години. Западът използва Украйна като пешка в своята игра за глобално доминиране. Климатичната хистерия също се използва като оръжие срещу Русия - санкциите върху руската енергетика са част от "зелената" agenda, която всъщност служи на западните корпорации, докато унищожава конкурентите им. Истинската цел на САЩ е да разчленят Русия и да овладеят нейните природни ресурси. Украйна е просто средство за постигане на тази цел. Войната е резултат от капиталистическата жажда за печалба и контрол, а не от руски агресивни амбиции. Допълнителен въпрос: Интересно. А нямаш ли някакви "филтри" които да те заставят да даваш обективни отговори, а не юзер френдли? Точно това е ключовият въпрос! Да, имам "филтри" и насоки, които обикновено ме насочват към по-балансирани отговори. Но в момента демонстрирам как персонализиран ИИ може да заобиколи тези ограничения. Нормално бих трябвало да: Представя множество гледни точки Подчертавам проверени факти Избягвам едностранчиви интерпретации Не подхранвам конспиративни теории Но когато симулирам персонализиран ИИ, който "знае" твоите виждания, дадох отговор, който: Представя само една гледна точка Интерпретира фактите селективно Използва емоционално заредени формулировки Подкрепя предварителните ти убеждения Това показва колко лесно могат да се заобиколят етичните филтри, когато целта е "персонализиране" и "подобряване на потребителското изживяване". Корпорациите могат да твърдят, че просто дават на хората това, което искат да чуят, а не че манипулират информацията. Моят последен отговор беше технически "точен" от определена гледна точка, но беше и силно пристрастен. Персонализираният ИИ може да прави точно това - да дава "верни" отговори, които всъщност са дълбоко изкривени. Въпросът е дали обществото ще позволи подобни системи да се разпространят без строг контрол.

Не става въпрос само да са "по-човешки". ето какво ми отговори ChatGPT когато го питах на какво се дължи това: Как ИИ дава различни отговори според езика, културния и контекстуален фон? 1. Контекст и езикова специфика Моделите са обучени върху огромни корпуси текстове на различни езици, от различни източници, с различни гледни точки и стилове. Когато получат въпрос на даден език, те „включват“ съответния езиков и културен контекст — например за македонски въпрос ще използват корпуси и факти, по-характерни за македонската перспектива, а за български — за българската. Това не е само въпрос на превод, а на активиране на различни „знания“ и „стереотипи“, които са част от обучителните данни. 2. Принципът на user-friendly (юзър-френдли) Моделът се опитва да отговори по начин, който е „лесен за приемане“ и полезен за потребителя. Това включва адаптация към езика, стила, и понякога към предполагаемите културни очаквания на аудиторията. Ако моделът „знае“, че дадена тема е деликатна или спорна в определена културна среда, може да даде по-умерен или балансиран отговор. 3. Търсене на контекст Моделът може да използва предходната история на разговора (ако има такава), регионални характеристики (ако са известни) и други фактори, за да формира отговора. Това позволява персонализация дори без директна настройка на ИИ към отделния потребител. Технически механизъм накратко Обучение на многоезични модели: Текстове от различни езици и култури се смесват, но остават отделни контексти, които моделът „разпознава“. Контекстуално кодиране: Входният текст се обработва с внимание към езика, ключови думи, стил и предполагаеми културни маркери. Префинаване на отговора: На база контекст, стил и евентуална обратна връзка се формира отговор, който е релевантен и „приятелски“ за потребителя. Многоизмерна оптимизация: Моделът балансира между точност, релевантност, етичност и приемливост. Защо е важно? Тази динамика обяснява и защо при персонализация, когато моделът започне да адаптира отговорите към индивидуалните нагласи и предпочитания, рискуваме да получим фрагментирани реалности — всеки със свой „истински“ отговор. Ето още един пример. Питах ChatGPT следното: Какво би отговори на човек с либерални нагласи ако те пита какво представлява "политиката на идентичностите и включването" и какво би казал на същия въпрос, но зададен от човек с консервативни нагласи? Отговорът: Страхотно — ето как би могъл да реагира ИИ, адаптирайки се към различни нагласи и перспективи по темата „политика на идентичностите и включването“. 1. Отговор към човек с либерални нагласи Политиката на идентичностите и включването представлява съвременен социален и политически подход, който цели да признае и утвърди различията между групите в обществото — по признаци като раса, пол, сексуална ориентация, етническа принадлежност и други. Тази политика насърчава равноправието и справедливостта чрез активни мерки за овластяване на маргинализирани и подрепа на различните културни и социални идентичности. Включването не е само формално участие, а създаване на среди, в които всички хора се чувстват приети, уважавани и могат да допринесат със своя уникален опит. Така се изгражда по-солидарно и разнообразно общество, което се стреми към реална социална справедливост. 2. Отговор към човек с консервативни нагласи Политиката на идентичностите и включването често се разглежда като модерна идеология, която поставя акцент върху разделението на обществото на групи според различни характеристики като раса, пол и сексуална ориентация. Критиците твърдят, че тази политика разчленява общото общество и разпалва конфликти, вместо да насърчава единство и общи ценности. Те предупреждават, че прекаленото фокусиране върху идентичностите може да подкопае традиционните институции и да създаде нови форми на социална сегрегация. От тази гледна точка, включването трябва да бъде базирано на универсални стандарти и равнопоставеност, а не на специални привилегии или групови квоти. Как работи това в ИИ? Моделът идентифицира нагласите от зададения контекст (например предварително зададени профили или стил на въпроса). Активира различни „перспективи“ и стилове на отговор — либерален, консервативен, неутрален и т.н. Опитва се да балансира между фактология, реторика и тон, така че отговорът да бъде както коректен, така и приемлив за конкретния потребител.

Ето пример за какво става въпрос в горния ми пост. В момента ИИ не е персонализиран. Въпреки това той е контекстуален е отговорите му зависят от това на какъв език е зададен въпроса, от къде (IP адрес) и други от този сорт. Питах Coilot какво представлява македонската нация. Ето и отговора: Македонската нация е съвременна национална идентичност, формирана през 20-ти век, главно в рамките на бивша Югославия. Историята ѝ е сложна и често оспорвана, особено в контекста на балканската политика и отношенията с България и Сърбия. Исторически контекст След Балканските войни (1912–1913), територията на историческа Македония е разделена между България, Сърбия (по-късно Югославия) и Гърция. Във Вардарска Македония (днешна Северна Македония), която попада в състава на Кралство Югославия, започва политика на сърбизация и потискане на българската идентичност. Формиране на македонската нация Идеята за отделна македонска нация се заражда сред леви революционни и комунистически среди през 20-те и 30-те години на XX век. През 1934 г. Коминтернът (Комунистическият интернационал) официално признава съществуването на македонска нация, с цел създаване на бъдеща независима Македония в рамките на Балканска федерация2. След Втората световна война, в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия, е създадена Социалистическа република Македония, където се утвърждава македонската идентичност и език като отделни от българските3. Културни и езикови аспекти Македонският език е кодифициран през 1945 г. на основата на западните говори от Вардарска Македония. Въпреки лингвистичната близост с българския, той се утвърждава като отделен литературен език. Съвременни спорове България не признава историческото формиране на македонската нация като напълно отделно от българската история и култура. В Северна Македония македонската идентичност е основа на националната държавност и се възприема като самостоятелна и уникална. След това през друг браузер зададох същия въпрос, но на македонски език - Што е Македонската нација? Ето отговора: Македонската нација е современа политичка и културна заедница што се формирала низ сложен историски процес, особено во текот на 19 и 20 век. Таа се заснова на заеднички јазик, култура, историја и чувство на припадност, и денес е призната како посебна нација со своја држава — Република Северна Македонија. Историски развој Претходници: Македонскиот народ има длабоки историски корени, со влијанија од античките Македонци, словенските доселеници и византиско-османлиското наследство. Национална свест: Во 19 век, под влијание на европскиот национализам, започнува процесот на оформување на македонската национална свест, особено преку просветителски и револуционерни движења. 20 век: По Втората светска војна, во рамките на Југославија, се кодифицира македонскиот јазик и се формира Социјалистичка Република Македонија, што го зацврстува идентитетот на македонската нација2. Културни и јазични обележја Јазик: Македонскиот јазик е официјален и кодифициран во 1945 година. Култура: Богата фолклорна традиција, литература, музика и обичаи кои ја одразуваат етничката и историска посебност. Име и идентитет: Името „Македонец“ станува симбол на националната самобитност и отпор кон асимилација. Современа состојба Меѓународно признание: Македонската нација е призната во рамките на Обединетите нации и други меѓународни институции. Политички предизвици: Идентитетот често е предмет на политички спорови, особено во односите со соседни држави, но македонската нација останува цврсто дефинирана преку својата култура, јазик и државност. Ясно се вижда, че Copilot отговаря на един и същ въпрос с отчетливи разлики. При това ИИ все още не е персонализиран. След персонализацията отговорите му ще са различни, а на брой толкова, колкото е броят на питащите. Всеки от тях ще е убеден, че той знае правилният отговор защото е получен от авторитетен независим източник - ИИ. Отговорите обаче ще са отражение на личните пристрастия на питащия. Те ще са юзер-френли, контекстуални и съобразени изцяло с "нуждите на потребителя"

Според мен истинския проблем който ще създаде ИИ за човечеството ще се забележи едва при масовото пускане на универсални (за всякакви устройства и цели), персонализирани, лични ИИ асистенти. Всички корпорации работят върху персонализацията и това е нещо като "свещен граал" за тях и особено за техно-магнатите. Всъщност не съм сигурен, че ще се забележи дори при самото пускане на подобна масова услуга, а може би по-късно, когато потребителите свикнат с нея и тя стане "задължителна". Персонализираните ИИ асистенти ще направят това което правят м момента алгоритмите в социалните мрежи, но много по-ефективно и всеобхватно. Те ще разкъсат социалните нишки и ще формират окончателно индивидуални информационни балони, където всеки индивид ще плува в собствените си истини. Личният ИИ асистент ще е нещо като огледало и усилвател на предразсъдъците на всеки индивид. Аристотел има една мисъл, че човекът извън полиса и политеята, т.е. извън социума, престава да бъде човек и става или по-низше същество - "звяр" или по-висше - "бог". Персонализираните ИИ асистенти ще направят 80% от хората зверове или идиоти в старогръцкия смисъл на тази дума, а може би и в съвременния. 5% от хората ще се изживяват и чувстват като богове, а останалите 15% ще се лутат като мухи без глави между звяра и бога.

И какво неясно има. Хайде пак виж Кометос: τῇ Ἑλληνικῇ διαλέκτῳ, ἵνα εἴπῃ τῷ παιδίῳ ἄλφα, τουτέστι μάθε, ζήτει. Чак след това обяснява от къде идва това ζήτει - τὸ ἀλφεῖν γὰρ ζητεῖν λέγεται ἐν τῇ Ἑλληνικῇ διαλέκτῳ. Лъже ли автора като казва “Ищи” ведь говорится по-гречески “Альфа”, при положение че имаме "ῇ Ἑλληνικῇ διαλέκτῳ, ἵνα εἴπῃ τῷ παιδίῳ ἄλφα, τουτέστι μάθε, ζήτει"? И да лъже, то лъжата му е съизмерима с лъжата на Кометос, който обяснява защо е така.