Atom

Разбира се, че можем. Образованието по литература, история и география в голяма степен освен другите неща играе и тази роля. Това заедно със символи, празници, чествания, паметници и т.н., филми, романи, преса и медии допълва картината. То нациите като цяло са проектирани общности. Преди да се задействат тези механизми, какво е нацията? Комунистите например се бяха изхитрили да използват всички налични методи. Девети септември беше "ден на освобождението". Руснаците двойни освободители, робството беше турско и фашистко и т.н. По география се търсеха нещата където сме първи - първи по това, в челото по онова и т.н. По история измислиха, че въстанието на Ивайло било първото антифеодално, септемврийското първо антифашистко и т.н. Въобще първенци да първенците. Историческият ни разказ е променян многократно в зависимост от конюнктурата. При Иречек се акцентира основно на славяните. При Златарски на хуно-българите. През комунизма хуно-българите са заменени с прабългари - тюрки и т.н. Същото е и със заварените туземци. При Иречек са местно население, при Златарски ги е хванало липсата, след това са местно население - романузовано или не. Траки стават едва някъде по времето на Фол и Людмила. Сегашния разказ ти го приемаш като някаква светиня, която не може да се пипа. Реалността показва, че разказът ни в момента е такъв, какъвто е по-чиста случайност. Преди това се е променял многократно с най-различни акценти. Робството като феномен също е сравнително ново явление. Преди това, не че го е нямало, но никой не го е приемал сериозно или буквално. То няма и как да е по друг начин, тъй като "робството" не е било само. Общо взето през по-голямата част от времето има по две "робства" които вървят в комплект. Турско и гръцко или турско и фашистко. Буквалното разбиране на робството като Робство и съвременния мит за Робството с голямо Р най-вероятно се създаде по покрай възродителния процес.

Доколкото схващам ти разбираш "нацията" като нещо застинало, което не се променя. Един път формирана при някакви параметри и ценности и край. От там нататък нищо не може да се промени. Не знам доколко това е вярно и опира ли се на някакви факти. Според мен по-скоро не. При социалните процеси няма нищо фиксирано и всичко се променя. Ние също сме го правили и то неведнъж. На този етап просто не може да се променим и да се адаптираме към новите условия. В тази връзка ако нещо така и така умира, т.е. не е пригодено за съвременните условия, защо трябва да го реанимираме, чрез някакви изкуствени национални проекти? Не е ли по-добре просто да се адаптираме и да се опитаме да променим някои от параметрите и ценностите които ни пречат? Какво може например да реши войната като "национален проект". Хубаво, докато трае е възможно да ни сплоти (в което силно се съмнявам), а след нейния край? Една война не може да продължава вечно. Все някой ден ще свърши. Тогава какво?

То на хартия програмите може и да са сходни, но какво се получава на изхода? Ето например една програма в Trinity College Dublin: Philosophy Political Science Economics and Sociology Повечето българи биха определили подобна програма като "лаладжийска" или "нещо като нищо" или "манджа с грозде" - философия, че и политически науки, че и икономика, че и социология. За да ти разгледат документите обаче (без гаранция за класиране), показваш знания по .... математика, а не по нещо друго. В УНСС в подобни "лаладжийски" специалности отдавна могат да те приемат с каквото и да е. Матура по български, по история, география..... разбира се и по математика. Няма обаче различна тежест на оценките. Просто по-високата оценка те класира по-напред, пък предмета по който е изкарана е без значение. Дори в техническия нямаш проблем да се запишеш без каквито и да е познания по математика, че и да получиш диплома ако си достатъчно умел с преписването. Няма желаещи и записват всички. Виж минималните балове за прием в техническия през2019/20 Автоматика например може да се влезе с 3.00 по математика и 4.00 по информационни технологии от дипломата за средно + 3.65 на матурата по български. При това положение състезателният бал става 16,125, а минималният е 16,09. И това е на първо класиране. На следващите сигурно ще може да се запише само с тройки. Какво ще прави обаче вътре като се запише? Автоматиката е специалност почти изцяло свързана с математика.

Придържам се към общоприетото значение на думата в тълковен речник: Човек, който няма познания в определена област; невежа. Най-вече базовите. Четене с разбиране и количествените умения. Виж например статистиката на НСИ. Около 45% от студентите учат в бакалавърски програми, които по принцип изискват някакво ниво на количествени умения. Преди в тези специалности се влизаше с изпит по математика. На запад продължава да има изисквания за определено ниво на математически умения, освен в програмите където записването е масово, но има здрава цедка по време на първи курс. При нас средното образование по математика, като изключим т.н. елитни училища е отчайващо. Около 3/4 от децата записани в подобни бакалавърски програми нямат капацитет да ги учат и ползите за самите тях и за обществото като цяло са много съмнителни. На запад, а и в доста от ИЕ страни за подобни програми изискванията за някакво минимално ниво по математика продължава да са фактор при допуск, но не и у нас. Тези хора завършват ВУЗ безпроблемно и в резултат дипломи има, но не и познания, нито умения. Разбира се профанизацията не е буквална, а относителна. В горния случай имаме профанизация на висшето образование, има профанизация на средното и т.н. В София, Пловдив, Варна и т.н. остротата на този проблем все още не се усеща, тъй като там се изпомпва потенциал от цялата страна. В малките населени места обаче нещата са отчайващи и се задълбочават със страшна скорост. С тези темпове съвсем скоро това явление ще се усети в областните градове, а след около максимум 15 години и в големите.

И какво ни показва тази тенденция? - колко е делът на хората с тапия от ВУЗ. Виж средното образование. Като изключим учениците от няколко елитни гимназии другите са пародии. Мислиш ли, че липсите от средното образование се компенсират във ВУЗ? Различно е да. Профанизацията обаче не може да я приравниш на липса на образование. Тя може да се дължи на много и различни фактори. На липса изобщо на образование, на некачествено образование, на неподходящо образование и т.н.

Кои според теб ценности и кои институции?

Пробвах и с други. Основната корелация е неравенството. При нас индексът джини расте през цялото десетилетие, докато при останалите намалява. Другият фактор е минималната заплата. Тя по принцип трябва да осигурява базови потребности: наем (пък бил и частичен), покриване на сметки (топло, ток, вода, телефон, интернет), храна, транспорт и някакви пари за основни нужди - дрехи, лекарства. За България например числата биха били следните. 200лв. наем, 200 сметки, 250 храна, 50 транспорт, 100 - всичко останало. Общо 800 нето или 1030.95 бруто. Това е само за базови потребности. Тук няма кръчми, отпуски, кина и театри, спорт, пари за отглеждане на деца, образование .... нищо такова няма. Емигрантите ни са два вида. Едните отиват за по-добри пари, живот, условия и т.н., а другите просто защото не могат да съществуват в България. Нямат ги тези 1030.95 бруто.

Това е интересно. Опира ли се на някакви емпирични данни и наблюдения или е по-скоро усет? Ако е второто, доколко се споделя от други хора (например от твоето обкръжение)? Аз имам наблюдения (или усет), не толкова за апатия, колкото за неразбиране на социалните процеси. Това между другото е нормално, тъй като те протичат за външния наблюдател сравнително бавно и са инертни. Т.е. преките ефекти се наблюдават със закъснение. Но пък са много упорити и трудни за манипулиране. Появят ли се преки ефекти значи е късно. С други думи мен не ме учудва кой знае колко, че обществото не обръща внимание на тези процеси. Учудва ме, че не му обръщат внимание т.н. елити, контраелити и др. подобни - управляващи, опозиция, медии, НПО-та и т.н. Те би трябвало да са тези които се интересуват от социалните процеси. В общия случай обществото ще обърне внимание на такъв проблем, ако му се каже, че има проблем. Така е навсякъде по света, а не само в България. Тук обаче на обществото никой не му казва нищо по конкретния въпрос.

Няма проблем за времето - бих отделил толкова. Това не ми е основно занимание, но пък ми доставя удоволствие и е нещо като хоби. Проблемът е по-скоро с базите данни. Това за което говорим тук - нивата на заплатите, не е нещо което да го има лесно достъпно. Например НСИ дава средни брутни заплати. За реалните доходи на хората обаче нетната заплата е по-добър показател, медианата в сравнение със средната също, както и разпределението по децили. Такова изследване НСИ правят веднъж на 5 години. Не публикуват проучвания по общини (а само за области). Изготвят някаква справка по заявка и не струва скъпо, но е само за средни заплати. Пробвал съм и други данни от други източници, но те са частични и с много пропуски. Между другото аз си го мислех това да се спретне един модел за прогнозиране на "профанизацията" и да видим какво ще покаже, но засега данните се оказват проблем.

Защо мислиш така? Аз писах вече от каква логика изхождам. Ще повторя пак - не се интересувам от спада на населението по принцип, а от скоростта с която става този спад и защо все още процесът се ускорява. Нямам нищо против външните причини. Не мога обаче да приема отказ от разглеждане на вътрешни, а тук основно се прави точно това. Ако: - всички страни от ИЕ показват спад за десетилетие с едноцифрено число - 4, 5, 6%; 7% (5 и над 5 се приема от демографите за голямо число) - при другите скоростта се забавя или остава горе-долу постоянна - най-лошият сценарий на НСИ е при 6.5% спад за 10 години И в същото време: - ние имаме спад от двуцифрено число - 11.47% за десет години - скоростта на спада се увеличава. Всяко следващо десетилетие спадът е с по-висок процент. - реалните резултати са по-лоши и от най-лошата прогноза на НСИ. Къде според теб трябва да се търсят причините - при нас или някъде навън? Какво ни отличава от другите страни от ИЕ? - всички намаляват неравенствата, при това значително. Ние ги увеличаваме, при това също значително. - минималната ни заплата е най ниската в ЕС и по-ниска от същата при съседите ни (без Албания). Според мен именно това са основните причини. Всички намаляват неравенствата, само ние ги увеличаваме. Трябва ли да се учудваме, че населението на България "бяга най-бързо" от страната си, като македонците например имат БВП на глава от населението 59% от нашия, но пък минималната им заплата е по-висока от българската? Разбира се освен чисто икономическите причини могат да се намерят и други, чисто нашенски причини стимулиращи емиграцията, но според мен икономическите са основните. Добре, Кои са външните причини? Аз досега не видях да се изтъква нито една смислена външна причина? Бих приел, че в писаниците ми няма логика, но насреща да има алтернативно обяснение, което по някаква неясна причина да отхвърлям. Коя точно е тази алтернатива? Обяснението с членството в ЕС не е никакво обяснение. То може да обясни наличието на спад изобщо, но не виждам как може да обясни скоростта с която става това, ускорението на тази скорост и двуцифрените числа, които иначе са характерни за страни поставени при форсмажорни обстоятелства - войни, брутални финансови или дългови кризи и т.н.

Защото живееш в Пловдив. Градове като София, Варна и Пловдив ще усетят това явление последни, но няма да им се размине. Обърни внимание тази година на матурите. Ако МОН не направят някаква врътка - да олекотят значително тестовете или пък в последния момент да променят скалата за оценяване, резултатите ще са интересни. Ако са реални на тяхна база ще може да се направи доста смислена прогноза какво ще е положението след 15 години. И на двама ви отговарям едновременно, защото постовете са сходни. Много страни има в ЕС, както и много "колонии" (така както ги разбирате) по света. Само при нас обаче ситуацията е такава каквато е. Нито една страна в източна Европа няма спад подобен на нашия. Не се знае как е в Украйна (преброяването закъснява), но най-вероятно дори и там нещата ще са по-добре от тук. По-висок спад на населението в световен мащаб през изминалото десетилетие имаше в Сирия, където през цялото това време се водеше война и в Пуерто Рико с неговата дългова криза - https://en.wikipedia.org/wiki/Puerto_Rican_government-debt_crisis Оправдание, търсене на външни виновници и заравяне на главата в пясъка този път не може да има. Нито сме били във война, нито сме имали дългова криза, подобна на тази в Пуерто Рико, нито други някакви страни показват нашите резултати. Сами сме - други като нас няма в целия свят и явно този път сме си виновни само и единствено ние. Няма как вината да се търси където и да е другаде.

Грешиш. Те не са част от нас, но ако останат децата им ще станат. Виж българските арменци. Гърците направиха подобна програма с т.н. понтии. Говорил съм с тези хора. Половината не са никакви гърци, а чисти етнически арменци, грузинци, лази и т.н. Навремето гърците им искаха една най-обикновена декларация, че са гърци, без гръцки език, без допълнителни документи, без нищо. Знаеха, че половината лъжат, но не им пукаше. Сега децата на понтиите са 100% перфектни гърци и лоялни граждани Що се отнася до българите в чужбина - да, тези които заминаха от тук ще си останат българи и може би ще се върнат като пенсионери. Децата им обаче няма да се върнат, а внуците им вече няма да са българи. Писах кой е основния проблем. Това не е бройката. Има нации които са по-малобройни и се справят чудесно. Проблемът е високата скорост на процеса и това, че обществото и институциите няма да успеят да се променят със същата скорост и непрекъснато да се адаптират към нови условия. Това е лавинообразен процес, нещо като ефект на доминото. Бърз спад, следва профанизация, още по-бърз спад, задълбочаване на профанизацията, деградация, евакуация и разпад. Основният проблем е емиграцията. Изчезват най-вече млади хора, вкл. жени в детеродна възраст. Населението застарява, а младите изчезват. На старите ли ще повишаваш плодовитостта? Първо трябва да ги задържиш младите тук. Другото е после.

Според мен проблемът е толкова голям, че по някакъв начин трябва да стане общ проблем. Т.е. далеч отвъд това да е проблем само на управляващите партии и днешната коалиция. Например по някакъв начин да стане и "проблем на бизнеса". Т.е. ако има решения за чувствително вдигане на минималната заплата в рамките на 5 години, за реална интеграция на ромите, за отваряне на пазара на труда за чужденци, за привличане на допълнителни имигранти (над естествения поток), ако щеш дори и за увеличаване на програмите при които обучението в университетите е на английски, да не подлежат на съмнение. С други думи да се оформи някакъв консенсус подобен на консенсуса за Македония. Как обаче може да стане този номер не знам.

Добре де, аз се чудя друго. Седим си тук ние двамата с теб и си обменяме мисли. Толкова ли е незначителен този проблем, че останалите го отбягват. В другите теми на форума се оправят работите на света. Дават се съвети на китайци, американци, руснаци и украинци как да постъпят по този или онзи световен проблем, какво да направят. По българските въпроси също има интерес - македонският въпрос кой ли не го "оправи". Тук пълно мълчание. Тази тема и проблемът пред който е изправена България са може би едни от най-важните за нас като българи и като населяващи тази територия. Всичко останало може да търпи отлагане или има някакво вече готово решение, което просто трябва да се въведе. Тук няма готови решения, няма дори и идеи. Проблемът обаче не търпи отлагане и ако не се предприемат мерки почти веднага, дори хора които никога не са искали да емигрират съвсем скоро също ще се замислят. Очевидно е, че елитите ни не се справят с проблема. Дали горе по върховете не е същата работа? Безхаберие, подценяване на проблема. Или пък този проблем изобщо не съществува за нашите политически и бизнес елити? Ако е така, дайте да измислим с общи усилия някакво що-годе изпълнимо и приемливо решение и да разсмърдим въпроса. Може да не сме толкова умни колкото администрацията и елитите и да нямаме капацитет, но поне може да опитаме да им привлечем вниманието върху проблема. Най малкото сме избиратели. Дали е възможно да си размърдат мозъците и да измислят нещо под натиск отдолу? Постоянен и системен натиск докато не им писне и щат - не щат да предприемат нещо.

Това е похвално. Населението ни обаче намалява въпреки нея. С други думи естествените процеси няма да решат проблема. Естественият процес е населението да намалява, независимо от евентуалните имигрантски потоци към България. Необходими са извънредни мерки, които да забавят процеса, при това значително. Писах вече за риска от това профанизацията да стане повсеместна и необратима. Другият риск е за трайно демотивиране на инвеститорите, не само външни, но дори и вътрешни. Това, че България е на първо място в света като най-бързо изчезваща нация е достатъчен демотиватор сам по себе си. Това, че нищо не правим по този въпрос като правителство и общество като цяло, засилва още повече демотивацията. Тези доклади и прогнози се правят за да могат да се вземат необходимите мерки. Четат се както от правителства, така и от инвеститори и бизнес единици и общо взето тези които вземат решения се съобразяват с тях. Никак не е добра атестация, страната ни да излиза по разни класации от рода на тази: The 20 fastest-shrinking countries in the world при това на челното първо място. Мерките трябва да обхващат целия времеви хоризонт - краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, като краткосрочните да дадат видим резултат максимум до пет години. Евентуалните програми за привличането на чужди временни работници или стимулирането на допълнителна имиграция извън естествените имигрантски потоци, най-вероятно ще покажат видими ефекти в средносрочен период, при това ако програмите стартират сега и се направят като хората. Просто нямаме капацитет за по-бързо реализиране, а е необходимо и време за да може институциите и бизнеса да се настроят така, че процесите да достигнат оптимални равнища. Като постоянна мярка трябва да се акцентира и то сериозно на интеграцията на ромите. Това е изключително важен въпрос, тъй като оставен само на естественото развитие той може да се развие в нежелана посока. Т.е. в по-малките населени места, а след десетина години и в областните градове, вместо ние да интегрираме ромите те да интегрират нас и цялата общност да придобие характеристики и култура които са по-близки до ромските. Според мен като краткосрочни мерки единственото което може да даде видим ефект в близките 5 години е вдигането на минималната заплата при това чувствително, а от там и на средната. Подобно нещо направиха литовците. В доклада на ООН от 2019 (на данните на който се опира статията която цитирах), те са до нас с много близки показатели като скорост на спада. Още през 2018, когато изтекоха първите предварителни данни от доклада, литовците предприеха мерки (не чакаха доклада да излезе официално) и решиха от следващата година да повишат рязко минималната заплата. През 2018 минималната им заплата бе 400 евро, а през 2022 вече е 730. Или за 4 години увеличиха минималната заплата общо с 82,5%. Догодина се очаква да стане 800 евро. Т.е. най-вероятно планът им е бил двойно увеличаване на минималната заплата в рамките на 5 годишен период. Последното преброяване ще покаже, че прогнозата на ООН е била "мека" въпреки, че там сме определени като световен лидер по намаляване на населението. Т.е. от много зле (прогнозата на ООН) има и много, много по-зле - текущите данни. Според прогнозата през 2050 населението на България ще е в рамките на 5 милиона и 400 хиляди. Според текущите данни от преброяването, ако скоростта на спад не се забави; това ниво ще се достигне не през 2050, а доста по-рано - между 2030 и 2035г. От това следва, че мерките трябва да се вземат още сега, без отлагане и в пълния им обем. Мерките няма да направят така, че да се отместим от първото място в тази отрицателна класация, но поне могат да демонстрират на нас самите и на евентуалните инвеститори в България, че се прави нещо по въпроса и имаме воля и капацитет да овладеем процеса на спад. Т.е. от хаотичен да го превърнем в управляем и прогнозируем. Това от своя страна може да забави профанизацията от една страна, а от друга да даде някакъв смисъл на инвеститорите да инвестират в България. Ако хората виждат перспектива за себе си, може и да не бързат да емигрират. Пък току виж и някой се върнал от чужбина.

Ами тогава слушай или гледай в тубата Эхо Москвы. Там канят всякакви гости и про-правителствени и опозиционери или просто хора с мнение. Финансира се от Газпром. Сега да не кажеш, че Газпром като голяма компания също изпитва влияние от запада и медията им не става.

Каква е проруската позиция ще разберем (ако все още сме живи) след властта на Путин. Засега знаем позицията на Путин и съответно пропутинската позиция на путинските медии. Реалната оценка на днешните събития и на всички останали събития около отношенията между Русия и Украйна, руснаците ще си ги направят в пост-путинския период и чак тогава ще стане ясно, кое е било проруско и кое не. С други думи за пропутинките медии важи същото, както и за опозиционните: "Това че някой подава новините на руски, не означава че това е руска преса"

Коя партия бе КГ? Да не е анонимната комунистическа партия на световните анонимници?

Трудна работа, да не кажа невъзможна. Двата разказа са написани от съвсем различна перспектива. Нашият разказ е написан като история на страната, македонския - история на народа. В двата разказа общите моменти са по времето на ПБД в интервала от разказа са славянската писменост и нейното въвеждане до Петър Делян. Следващите общи моменти са през 19-ти век по време на националното изграждане, но ти искаш да ги прескочим. При това положение не знам как ще стане номера. На мен ми се вижда невъзможна мисия.

ОК, приеми го като достижение. Достижение на общонародно дело, а не начинание на отделни аристократи или на отделни групи и в него участват както нашите деди, така и тези на македонците. Искаме обща история с тях, но най-общото което имаме е заметено под килима и омаловажено от нас самите. Ти сам написа това: "По същество се пита следното: ако никога нищо не сме успели да финализираме със собствени сили, откъде знаем, че днес ще успеем". Ами няма да успеем, защото сме си втълпили, че "никога нищо не сме успели да финализираме със собствени сили" Като зачертаваме точно процеса по изграждането на нацията, финализиран с учредяването на Екзархията, кое остава като "обща история"? Априлското въстание или т.н. "освобождение"? Ние се опитваме да им пробутаме нашия исторически разказ, който на практика е история на държавата България след т.н. "освобождение". В този разказ предходният период е силно редактиран и манипулиран в духа на култа към робството. Това, че ние сме избрали да се изживяваме като вечните губещи и жертви, какво общо има с македонците. Те дали искат да са губещи и жертви? Какъв разказ им пробутваме от тяхна гледа точка: турско робство, след това поредица от неуспешни ходове, загуби от войни, сръбско робство и накрая македонизъм силово наложен от Тито. В този разказ те нямат избор. И при македонска и при българска идентичност все са "губещи и жертви". Ако аз съм на тяхно място няма да го приема. Не за друго, а заради ролята на губещ и жертва която се опитват да ми наложат.

Ето два примера за съвременната робофилия набивана в главите на хората. И двата са от в.Труд: За турското робство и османското владичество Няма да преразказвам цялата статия, но това е показателно: "И в този смисъл може да се отдаде нужното на премиера Бойко Борисов, който въпреки че не може да бъде определен като русофил, преди време напомни за Русия, че „те са ни освободили от турско робство“. Робство или иго- да, а не всякакви други увъртени термини, като господство, владичество, власт и съжителство, които представляват поругаване на историческата правда и народната памет." Искам закон срещу отричането на турското робство И тук два кратки откъса: "В последно време самозвани учени от БАН, както и други родоотстъпници, соросоиди, майцепродавци, отцеубийци и отявлени българофоби изписаха тонове хартия да доказват, че турско робство въобще не е имало, а имало съжителство, присъствие, владичество, поданство, обща история и др." ....... "Искам Закон срещу отричането на петвековното турско робство и на турските зверства! Мъките на българите в общ план са по-големи, далеч по-дълготрайни и по-жестоки от Холокоста, представляват демоцид, и имат несравнимо по-тежки последствия за българската нация." Създаването на българската нация е дело чисто българско и успешно. По една или друга причина то се случва точно по време на османския период. Огромният заряд на тогавашните българи им позволява да свършат колосална и невероятна работа. Стартирайки от дълбините на средновековието те изграждат училищна мрежа, поставят началото на изграждането на общ литературен език, построяват една камара църковни и образователни сгради във всеки град и паланка, организират читалища и научни дружества, създават първите медии (периодични печатни издания) и т.н. и т.н.. Цялото това нещо е една огромна победа на целия народ, увенчана с учредяването на Екзархията - първата общо-национална институция призната от всички останали. Всичко това по-горе не може да се оцени подобаващо, ако същия период през който се случват тези неща е квалифициран като "робство". Нямаме успешно завършили борби в националния разказ не защото няма такива реално, а защото не присъстват в разказа. Те са пренебрегнати, скрити и заметени под килима в името на робството и издигането му в култ. Парадоксът е, че ако човек се опита да да изтъкне заслугите на възрожденските българи, техните успехи и победи ще бъде обявен за родоотстъпник, соросоид, майцепродавец, отцеубиец и отявлен българофоб. Българите нямат право да са успешни, да са победители и да са постигнали нещо сами. Имаме право да сме безгласни и неуспешни роби, или пък ако не сме такива в най-добрия случай се допуска да бъдем жертви. Победител може да бъде само чужда сила. Ясно е коя е тя и г.н. Борисов ни го припомни, цитиран в първата статия.

То именно за вътрешния план говоря. Нашият разказ си е наш и на никой друг не му пука какво точно ще пише вътре. Робството и робофилията нанасят вреди на нас, а не на околните. С какъв точно емоционален заряд подхранва националния ни разказ? Създава спойка на основата на ценности като тази, че "не ставаме за нищо", подхранва бягството от собствена отговорност и ни кара непрекъснато да търсим някакви външни причини, освободители или опори. И ей така между другото ни втълпява вечна признателност и лоялност към Русия. Виж националните празници на държавите по света: https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_националните_празници_по_държави На колко от тях, националният празник е свързан с "освобождение"? Повечето празнуват ден на независимостта, а не се "освобождават". Причината е елементарна. Независимостта е вътрешно-обусловена категория, докато "освобождаването" е по-скоро външна и предполага освободител. Нашите деди са имали по-добър усет за тези неща от нас самите. Например след учредяването на Екзархията се честват дните около нейното учредяване, а не датата на султанския ферман. Първото е вътрешно-обусловено събитие, докато второто външно. Трети март (тогава 19 февруари) непосредствено след т.н. "освобождение" се чества като ден на „възшествието на престола на император Александър ІІ и заключение на Санстефанския мир“. Няма освобождение, роби или иго-та, а просто един празник свързан с руската монархия. Т.е. това на практика е монархичен празник, а не национален. Като ден на "освобождението на България" (но пак без робство или иго) е обявен от Фердинанд с указ от 31 декември 1887г. Това става в разгара на т.н. българска криза и е опит за някакъв политически реверанс към Русия и омекотяване на отношенията (нещо като - признателни сме) в момент в който политическите отношения между двете страни са изключително изострени. С други думи т.н. "освобождение" става освобождение чисто случайно и по конюнктурни причини. Като стана въпрос за 3 март, хвърлих едно око на Санстефанския договор. Чл.6 изрично гласи: България ще образува автономно, трибутарно княжество, с християнско правителство и народна милиция. Т.е. конституирането на България като монархия е договорено още тогава (а може би и по-рано в някакви договорки между великите сили) и никой не пита българите искат или не монархия. Това, че българите искат република никой не го интересува. Тя и съвременна Гърция стартира като република, но бързо-бързо републиканските им мераци са порязани.

А как го правят другите? Въпросът за изграждането на нацията изобщо не се разглежда от разказа ни, от страх да не би случайно да помрачи ореола на "робството". Този въпрос обаче не може да се подмине защото в противен случай разказът ни не отговаря на реалиите. Така наречените църковни борби са всъщност национални борби, а не религиозни. Например в "История на османската империя" на Мантран, този момент е описан като "възраждането на нациите (миллет)" и обхваща не само българите, но и самите гърци, арменците и евреите. Общото е желанието за засилване на светския елемент и светските характеристики в управлението на дадената общност, а това на този етап и в конкретната реалност, може да стане само през религиозните институции. С други думи общото е това за което писа ти: "адекватното представителство във властта" и въобще не става въпрос за спорове от религиозен характер. Сега как е? В македонския разказ "българизацията на македонците" е представена като резултат от пропагандата на Екзархията, пък тя видиш ли сигурно е паднала от небето или е създадена по прищявка на султана. Трябва ли да им се сърдим, че разказът им е менте, като точно по този пункт нашият собствен разказ също е менте. В какво да ги убеждаваме - че са роби? Ами ако не искат. И аз да съм и аз няма да искам.

Опитай се да видиш нещата в общ план, а не в рамките на историческия ни разказ. Има ли българска нация в началото на 19-ти век? Няма такова нещо. През втората половина на века обаче има, при това официално призната и със своя собствена парадържавна институция - Екзархията. Това е абсолютно наше, българско, собствено постижение. През по-голямата част на 19-ти век борбата е за изграждането и съществуването на нацията и тя абсолютно успешна. Екзархията е преди всичко политическа институция, а не толкова религиозна. Има ли друг начин за "адекватното представителство във властта" на Османската империя освен този? Без изграждането на нацията всякакви "помощи" губят смисъла си. На кого ще помага Русия, ако го няма субекта, ако няма на кого да се помага. С други думи точно това е основния камък върху който се гради всичко. Дори и след т.н освобождение Екзархията е тази институция, която продължава да е олицетворение на нацията, а не толкова Княжеството. Македонските революционери например поставят политически искания за автономна Македония и издигат лозунга "Македония на македонците". За тях интересите на Македония са над интересите на Княжество България. Те обаче в нито един момент не поставят под съмнение единството на Екзархията. Нашият разказ обаче е зачертал този въпрос. В него Екзархията е дело на султана с неговия ферман (външна причина). Станало е ей така от само себе си покрай някакви църковни (разбирай чисто религиозни) борби. Само дето в т.н. църковна борба няма нищо религиозно. Става въпрос за изцяло светска борба за "адекватното представителство във властта" която завършва успешно.

Писах вече, че това е много дълбока тема, а и важна и не и е мястото тук. Но добре, ще се опитам да бъда кратък. Първо, чия свобода? Свободата на аристокрацията? (каквато нямаме), или свободата на народа?, или свободата на някой друг? 19 век за българите е преломен. Там за нас са концентрирани и протичат на бързи обороти всички процеси накуп, които иначе стават в западна Европа за доста по-дълго време. И ренесанс, и просвещение, и национално изграждане, че дори ако щеш в известна степен и реформация. На всичко това обаче е турена чертата и е заменено от "робството" и "неуспешната борба". Малко ли е това? От една страна "роби", а от друга "неуспешна борба". Какво се внушава от нашия разказ? Че не ставаме за нищо защото сме наследници на роби, че сме водили някакви борби, но неуспешни. Трябва ли при това положение да се чудим защо във всичко търсим външна причинност и не вярваме на себе си?