Atom

Аз съм на обратното мнение. Точно от определението "робство" идват един куп "народопсихологически ефекти", включително и непрекъснатото търсене на външни причини за всичко, повсеместен песимизъм и липса на увереност в собствените ни възможности. Историческият ни разказ е написан така, че набива в главите на хората именно тези качества. При това става въпрос за сравнително модерно явление. В самия период "на робството" думата е просто метафора. Възрожденците се обръщат с "робе" към българите да ги ядосат и нахъсат. Неслучайно в този период има и "гръцко робство", че и двойно робство. Никой обаче не е приемал термина за нещо повече от метафора и литературен похват.

Никак. Аз затова и питах как може да се дефинира термина "турско робство", че да го сравняваме с други робства и да събираме факти Аз не мога, за мен това е една голяма глупост. Виждам, че и ти не можеш......

Дефинирай го като е толкова просто. Турското робство е........ И дай да видим кои са аналогиите му по света. Хората искат факти за робството по света.

Говорим конкретно за "турското робство". Проблемът там е, че първо трябва да се дефинира какво представлява т.н. турско робство и едва след това да се класифицира заедно с други сходни явления по света и да се търсят някакви аналогии. Ако не знаем какво представлява, може ли да говорим за факти. Факти за какво? Темата няма как да не е дискусионна, по простата причина, че не знаем какво представлява обекта който ще се изследва.

Сложен въпрос. Аз бих то разделил н две: 1. Робството като категория в историческия ни разказ. Каква роля играе във формирането на мирогледа на съвременния българин. 2. Робството като историческа реалност. По втория въпрос, за да се изследва туй нещо което наричаме "робство" би трябвало да се използват всички подходи, а не само "цивилизационния" модел към който се насочваш. Освен това философията на Тойнби е само частен случай на този модел. Въпреки, че Тойнби е най-яркият представител има и други визии които се опират на същия цивилизационен подход Освен този подход обаче има и други. Преди време бях отворил специална тема за моделите и подходите при историческите изследвания, но нямаше интерес, пък и според мен не се разбра идеята на темата. Ако искаш хвърли един поглед и ако ти е интересно може да дискутираме въпроса за робството там. Тази тема се разводни достатъчно.

Не е единичен. Виж тези списъци - https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_German_companies В първия списък има 26 компании, които се намират в 17 различни града.

Да, би могло да е добро, но ако енергията се пренасочи към решаване на важните и неотложни проблеми.. Както писах в темата за демографията, най-големият проблем в момента е демографския спад. И не толкова самия спад, колкото скоростта с която става това. Тази скорост е ужасяваща и ще доведе след себе си куп други необратими процеси в резултат на които нацията ще изчезне. При това не става въпрос за някакво неопределено бъдеще, а съвсем скоро. Оцеляването минава през много, на пръв поглед най-обикновени нещица. Всяко едно обаче е по-важно от Македония, историята и всичко свързано с миналото. Не е нужно да се отказваме от тях, а просто да не отделяме толкова усилия и емоции по Македония, а да се съсредоточим към истински важните неща. Фиксирани ли сме по Македония, без да забелязваме нищо друго, работата ни е спукана. Такава Македония и история на такава цена лично на мен не ми е нужна. Не ги искам.

В Германия не е ли малко по-различно. Ето една милиарда компания - Boehringer Ingelheim. Според Укипедия има милиарден оборот и 50000 служители в целия свят. Самата компания също струва милиарди, но централата с все служителите в централния офис все още е в Ингелхайм ам Рейн и доколкото знам нямат никакво намерение да се местят където и да е другаде. Градът според българската Укипедия в 2014 е бил с население 24000 жители, а според английската версия днес е 35000. Което и число да е вярно това е един доста малък град.

Не мисля, че проблемът е само в работодателите. Политическата ни класа също не се вълнува от този проблем. Ако се вълнуваха, можеше да почерпят опит от Румъния, Сърбия и дори Македония и да видят как решават този проблем там. Например македонците планират по някое време тази година минималната им нетна заплата да стане 300 евро. За сравнение, ако при нас нетната трябва да е 300 евро, брутната отива към 756 лева. Това ниво се приема за високо от българските работодатели и при нас от април минималната ще е 710 лева. Ако за нашите 756 лева е много, то за македонските работодатели при общото ниво на тяхната икономика е супер, супер много. Въпреки това ще я въведат. Доколкото схванах македонското правителство ще плаща на работодателите в продължение на една година за всички работници които получават минимална заплата разликата между сегашната и новата. Т.е. рабтодателте плучават една година гратис да се адаптират. То хубаво, но: 1. В състояние ли са да ги намерят 2. Работодателите и държавата в състояние ли са да гарантират че ще създадат условия тези хора да се адаптират (не очакваме да се интегрират) така, че да не си създаваме друг проблем. Да не стане така, че например пълнят Казанлък с пакистанци, афганистанци и т.н. без да могат да ги адаптират. В резултат Казанлък се превръща в гето и сегашните му граждани го напуснат с двеста. Тук да видят пак опита на Румъния. Те се справят доста успешно и с това. Мен силно ме съмнява нашите да успеят. Румънците се справят и с двата проблема -нивата на ниските заплати и привличането на чужденци. Какво ни дава основани да допуснем, че изобщо не можем да се справим с единия проблем (нямаме капацитет), но видиш ли имаме капацитет да се справим с втория. Това ми е много съмнително.

Ами трийсетина години по-рано Русия смазва или помага за смазването на де що има в Европа национални, републикански, либерални и всякакви такива движения. Самата Русия по това време е самодържавие от всякъде. Например руската църква е на пълно подчинение на императора. Няма патриарх, а синод, който се утвърждава от императора. Шефът на самия Синод дори не е духовно лице, а оберпрокурор лично назначаван от императора. На този фон Русия не би допуснала дори разговори за републиканска конституция или републиканска Екзархия. Това би дало повод за взривяване на самата Русия.

Вярваш ли, че Русия би допуснала една републиканска конституция в държавното ни управление? Под тяхно влияние се сменя и устава на Екзархията и екзархът от избиран за ограничен мандат става пожизнен. Целият устав е променен в консервативен стил и от първоначалния му замисъл не остава и следа. Това не променя факта, че републиканските идеи са били широко разпространени сред тогавашната българска общност. В противен случай този устав просто нямаше да се появи. Сега обаче това е заметено под килима, а републиканските идеи са представени единствено чрез Левски (Бай Василе, когато освободим България ..... и т.н.). Левски обаче е идеал и е недостижим, затова не е опасен. Той може да има републикански идеи, но не и българите като цяло. Поне това ни внушава нашия исторически разказ. Републиканските идеи според него са същата екзотика, като човешките права, гражданското общество и всичко останало. Това обаче по никакъв начин не отговаря на реалиите. Те са доста различни.

Виж дебата ни по-горе с Кухулин. Той предлага да се търсят причини дълбоко в историята. Според мен проблемът идва от това, че така сме се моделирали (волно или неволно) ние самите през последните 100 години. Според мен нещата се объркват някъде след първата световна война. До тогава българите вярват в себе си и своите възможности. Националните катастрофи изглежда преобръщат нещо и оптимизмът се прекършва. Въпреки това след 1944 пак се появява някакъв оптимизъм. Сега не знам. Аз наистина не мога да разбера от къде идва целият този песимизъм и фатализъм. Няма обективни причини, освен тази, че не искаме да се откажем от такъв мироглед. Може би това е и причината аз самия да не искам да чуя за Македония. Може би аз също съм фаталист. Започне ли Македония да заема прекалено голямо пространство във вниманието на българите нещата свършват трагично. Всичките ни национални катастрофи идват по тази схема.

Е, какво правим тогава. Обърни внимание какво ни е набито в главите: - нямаме гражданско общество защото това е западен феномен. Тук такива неща няма - не сме способни да решаваме съдбите си, защото сме малки или пък сме наследници на роби или пък ... нещо си - нямаме исторически традиции за това или онова и то ни е чуждо. Не отговаря на българските интереси Добре, но отговаря ли това на реалиите: - кой построи една камара църкви и училища през 19-ти век? - султанът, високата порта, някой друг? - кой създаде българската Екзархия? Нима това е султана, чрез неговия ферман? Българската Екзархия е продукт на цялата нация. Тя е резултат от работата на същото гражданско общество което го няма. Екзархът по устав се избира за ограничен мандат и дължи отговорност и отчетност пред събранието праз цялото време. Да ти прилича на нещо? - изборност, отчетност, мандатност. При други обстоятелства този Устав щеше да се развява като символ на нацията със статут подобен на Магна Харта. Да, ама не - заметен е под килима. А самите възрожденците и революционери: "Не щеме ний богатство, не щеме ни пари, искаме свобода с човешки правдини." Уау не иска богатство и пари, а свобода и човешки права. Това не може да е българско и да идва от нас самите. Човешки права може да иска само някой евро-гей или хипи-либераст, продавник на "kleta majka balgaria" При една друга приказка разговорът с македонците щеше да е съвсем друг. Във всички тези събития те вземат дейни участия. Още веднъж - Екзархията е продукт на всички, а не само на източните българи. Ние обаче това нещо сме го замели под килима, барабар с гражданското общество, републиканските идеи, човешките права и всичко останало. Вместо това изтъкваме ролята на султана с неговия ферман и руснаците с тяхната война. Всичко това в името на робството, което трябва да е основен фокус в нашия разказ и нищо не трябва да го затъмнява. После трябва ли да се чудим, защо не вярваме на себе си и търсим външните причини?

Хубаво, в такъв случай аналогията с Гърция е добра. Гръцкото гражданско общество има същия генезис, само дето нашето е затрито, а тяхното е оцеляло. Това съм го писал тук вече Ν пъти в най-различни теми. Исторически реалии има колкото искаш. Това са животите на милиони хора и хиляди събития. Те не могат да влязат в един ограничен по обем разказ дори и да искаш. Т.е. още на входа имаш цедка - някои от реалиите влизат, други не. След това имаш преекспониране на едни реалии и замъгляване на други, имаш допълнително замитане под килима на нежелани подробности, имаш преоформяне на целия разказ под някакъв общ сюжет и т.н. Опитай се да намериш например текста на оригиналния първи Устав на Екзархията. Не на проекта, а на текста на самия устав, този който е гласуван и приет от събранието. В Уикипедия ще намериш пълна информация за фермана с който е утвърдена Екзархията, но не и за Устава с който е учредена. Защо мислиш, че е така? Просто уставът е заметен под килима, докато ферманът е преекспониран. Единият акт е историческа реалност, продукт на нас самите, а другия акт е историческа реалност, продукт на чужди сили. Едната реалност отсъства от историческия ни разказ, докато другата е преекспонирана.

Колко по-назад? Възраждането например въпреки името си не е връщане към някакви изконни исторически корени или връщане към средновековието, а е отхвърляне на старото, отхвърляне на традициите и впускане в новото и неизвестното. Гражданското общество по това време също е било факт. Огледай се около себе си. По голямата част от "старите църкви" са всъщност от този период и всички до една са построени от самите хора, т.е. от същото гражданско общество, а не от лордове или църковни принцове. Във всеки град и паланка кората са се организирали сами и са строели църкви, училища, организирали са читалища и т.н. без каквато и да е помощ от "държавата" или от "управляващите". Върхът на това движение е Екзархията, която въпреки религиозната си същност, по-скоро е проявление на новото, т.е. на нацията, а не на религията и е постижение на цялата общност. Националният ни разказ обаче е написан от съвсем друга перспектива. Там основния фокус е робството. Ако няма роби, няма нужда от освободители. Ако има, има и нужда някой да ги освободи. Робството обаче "изяжда" всичко това което писах по-горе. Робите не са в състояние да имат гражданско общество, да имат свои собствени цели, нито са в състояние да управляват съдбата си. Външната причинност и непрекъснатото търсене на виновник някъде извън нас, без значение къде, а само и само да не се търсят причините в нас самите, не е продукт на историята ни. Т.е. на това което се е случило реално, а е продукт на националния разказ. Т.е. на това което сме записали в него като "истина" и с което възпитаваме децата си.

Ами явно защото по друг начин не може. По някаква причина на българина и втълпено в съзнанието, че нищо не зависи от него и всичко се управлява от вън. Следователно защо да гласува и да мисли, като така и така това е без значение. Правилата и законите за нас са също нещо "външно" - наложено от вън, а не наши собствени правила и закони и т.н. Явно българинът се събужда само ако му закипи кръвта. До тогава седи, търпи и се сърди на всички останали, но няма да потърси причината в себе си. Аз затова и писах на Кухулин, че няма смисъл да се сравняваме с Гърция. Гъркът в това отношение е коренно различен и скача и за най-малкото нещо за което му се струва, че не отговаря на интересите му. Гъркът въобще няма да чака да му закипи кръвта или пък обратно, кръвта му по всяко едно време е близо до точката на кипене.

Не бих казал. Гърция не е преживяла комунизма, нито има нашия демографски колапс. Гражданското им общество е много силно и т.н . С други думи проблемите пред които са поставени България и Гърция са от коренно различно естество, съответно различни ще са и решенията на тези проблеми. Според мен, ако трябва да търсим добра аналогия това е по-скоро Румъния и в по-малка степен Сърбия.

Ако това което говориш, че държавата ни се управлява от вън е факт, кой е виновен за това? Ние или "управляващите от вън". Пак да повторя. Не става въпрос да сравняваме България с великите сили, нито с локални такива, нито с високо развити държави. Сравнението е със "страни от нашата черга". Вземи една Хърватия, или Словения, или Словакия, или Румъния. Всяка една от тях се бори за бъдещето си, а населението им вижда такова. Само ние сме тези които не виждаме бъдеще и сме се отказали от него. Много е лесно да се оправдаем, че "при всички страни в ИЕ е така и нищо не може да се направи". Не, не е така. Могат много неща да се направят и всички около нас правят или поне се опитват да правят. Само ние сме тези които сме се отказали.

Още малко сметки за минималната заплата. Ако отделяхме същия процент от GDP (PPP) per capita, който отделят румънците, тя би трябвало да е на ниво от 807 лева. Ако пък процентът беше този който отделят сърбите, стойността на минималната заплата би била 986 лева. В икономическо отношение ние имаме да догонваме румънците, но сме по-добре от сърбите. Следователно една годишна минимална заплата в размер на 60% от GDP (PPP) per capita е оптимална. Този размер в относително измерение би бил по-висок от румънския (те отделят 54%), но по-нисък от сръбския (при тях е 66%). Това би било разумно решение съпоставимо с политиките на Сърбия и Румъния. Като номинална стойност става въпрос за минимална заплата в размер на 897 лева. В момента в България сме много далеч от това число.

Аз не мисля, че това е кой знае какъв проблем на Македония. Македонският елит е наясно с факта, че това което се случи с България и Румъния (кратък срок на преговорите и бързо членство) няма да се повтори. Македонската общност се подгрява и подготвя, че преговорният процес ще е труден и бавен и ще отнеме поне 10-15 години и то в добрия случай. Т.е. те знаят, че членството няма да е бърз процес. Дали ще има или няма българско вето в случая за тях не е толкова важно от практични съображения, а по-скоро от емоционални. При нас обаче проблемът е както емоционален така и чисто практичен. Много енергия и пара отделяме за проблем, който освен от чисто емоционална гледна точка, няма друга реална или практична стойност. В същото време загърбваме реални проблеми, които са жизненоважни за нас като народ и държава. За какъв чеп изобщо ни е тази Македония? Блянът за Македония досега ни е донесъл единствено национални катастрофи. Още една ли искаме? - този път може би последната.

Разбира се, че има. Ще тупа топката и ще си изкара мандата. В кроя на краищата ако работите действително не вървят (така както ги описваш) винаги може да подаде оставка. За Украйна такъв сценарий няма да е кой знае колко стресиращ. В края на краищата колко украински президента са карали по два мандата? Пред Путин няма такава опция. Не може да си подаде оставката, нито хоризонтът му да се свие само до изтичането на мандата. Русия не е президентска република, а "Путинска република". Властта не е в ръцете на президента, а лично в ръцете на Путин, в качеството му на "личността Путин", а не поради факта, че тази личност заема определена длъжност.

Ами дай да го видим защо е така. Кое ни прави "по-специални" и ни различава от всички останали. Защо само ние се отказваме от бъдещето си и непрекъснато се ровим в миналото? Само там ли останаха българите - заключени в миналото и без бъдеще?

Как от една страна някой може да иска Европа да е "нова Римска империя", а от друга да роптае, че му унищожавали "националното чувство". Че нали империите са точно това - политически формации изградени на някаква друга, наднационална основа, а не на национална. Има ли империи няма "многообразие от нации" - нациите не пеят. Ако обществото е изградено на основа на нациите - няма империи. Или / или. Не може И едното И другото. Ако нациите играят и ще играят първа цигулка забравете за империите. Ако искате империя забравете за нациите.

Хайде сега. Защо всички останали виждат бъдещето си и се борят за него. Тези "същите хора" нали уж действат на всички, а не само избирателно на нас българите? Всички останали обаче си градят държавите и нещата малко или много са подредени. Само ние сме се отказали.

Никой не те кара да се отказваш от историята. Защо обаче се отказвате от държавата и страната си и се вторачвате само в историята? Нацията не е ли всичко, включително и държавата, или страната и държавата вече са отписани и остана само една история?