Atom

А защо да не може национализмът да се пренасочи към друг фокус. Сега хората не виждат перспектива в бъдещето и затова са ориентирани към миналото. Македония, историята, традициите,..... потурите и елеците по националните празници и т.н. Защо да не се ориентира към бъдещето. Перспектива може и да няма, но нацията ни загива (виж темата за демографията). Защо да не може хората да се обединят и да променят нещата така, че това да се избегне. С други думи енергията и парата да не отиват за защита и опазване на миналото, а за защита и опазване на бъдещето. Бъдещето обаче не може да се опази ако сме фокусирани в националната идентичност на македонците, нито в потурите и елеците. Те няма да ограничат демографския колапс. Бъдещето може да се опази ако най-накрая направим реформите в съдебната система, образованието и здравеопазването, намалим кражбите, намалим неравенствата и изобщо направим България едно по-добро място за живеене, съизмеримо със страните от средна Европа. Тогава хората ще спрат да бягат от тук и има някакви шансове нацията ни да оцелее.

Малко уточнение за това кои са "нормалните нива" за спад на населението. През 2018 НСИ има публикувана прогноза за населението при три сценария. I вариант (при хипотеза за конвергентност): Този вариант според НСИ се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. Параметрите му са около 6% спад на населението за всяко десетилетие и население от 5 милиона и 791 хиляди през 2050. II вариант (относително ускоряване): При този вариант според НСИ се предполага , че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната. Параметрите му са от 2020 до 2030 спад от 5%, 2030-2040 - 4.6%, 2040-2050 спад 4.2%. Население към 2050 - Население към 2050 6 милиона и 34 хиляди. III вариант (относително забавяне): При този вариант на НСИ развитието на населението е прогнозирано при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната. Параметрите му са около 6.5% спад на населението за всяко десетилетие и население от 5 милиона и 669 хиляди през 2050. Извън най-лошата хипотеза не може да се направи прогноза, тъй като при бърз спад на населението икономиката и обществото не могат да се адаптират и въобще не е ясно какво ще се случи. В момента тази прогноза отиде в кошчето. За да се влезе в нейните рамки спадът на населението трябва задължително да е при най-добрия вариант ΙΙ, за да може към 2050 да имаме населението иначе прогнозирано при най-лошия вариант ΙΙΙ. Т.е. около 5.6 милиона. Или нормални нива на спад от тук нататък са 4-5% на десетилетие. Всичко по-голямо от това може да изкара страната извън реалната прогнозируемост и да направи процеса на профанизация необратим. Защо вносът на работници не може да реши този проблем? Спадът на населението през последното десетилетие е 11.47%. Ако се запази това ниво, към 2030 трябва да имаме допълнително 420000 чужденци (работници и семействата им), които да компенсират спада на населението до нормалните му нива от около 5%. Някой мисли ли сериозно, че България е в състояние да постигне подобно нещо? Ако имахме капацитет за това, най-вероятно нямаше да имаме и проблема с безумния спад на населението който имаме в момента.

Ако нямаме изпълним план и решение по въпроса с джини и минималната заплата трябва да ги намерим. Без тях няма как да стане номера. Аз също като теб смятах, че това може да стане в някакво бъдеще неопределено време, но не бях се задълбал в проблема. Нито бях правил някакви сравнения с останалите страни от ИЕ. С малко сметки и заиграване с числата се убедих, че няма такова нещо като "бъдеще неопределено", нито проблемът може да се отлага за някакви хипотетични условни моменти, от рода на "ако постигнем това, тогава ще направим онова". Скоростта са която се движим по надолнището е толкова голяма, че планът трябва да е готов вчера. Какво ни чака в противен случай? Най-общо бърза профанизация, а в бъдеще и гетовизация на цялата държава. Пак да повторя. България не е изолирана държава, нито София е някаква крайна дестинация или точка. В момента в малките градове няма добри професионалисти - добри лекари, адвокати, строителни работници, заварчици и т.н. С тези темпове след десет години в областните градове няма да има добри професионалисти, а в малките никакви. След още десет в София ще започнат да липсват добрите специалисти, а в областните градове няма да има никакви. Просто резервите с които се подхранват всички по веригата ще се изчерпат. Междувременно в момента в малките градове вместо българите да интегрират ромите се случва обратното. Общностите там придобиват черти които са характерни повече за ромската менталност, отколкото на българската. След 10 години този процес ще обхване и областните градове, а след още 10 и София. Каквито са хората, такова е и политическото управление. Ако реформите в момента са трудно изпълними с течение на времето тяхното изпълнение ще става още по-трудно. Накрая ще станат невъзможни, тъй като процесът на профанизация на нацията ще стане необратим. С тези темпове към 2050 България ще е едно голямо гето с население под 4 милиона души, силно състарено, с малко хора в трудоспособна възраст, които на всичко отгоре ще са с коренно различна манталитет (в не по-добра посока от сегашнната) и институции още по-скапани и от сегашните. Ти сам преди време писа, че има смисъл процесът да се забави. Нямам нищо против чуждите работници, но те няма да решат конкретния проблем със забавянето. Ако няма решение за заплатите и джини, има ли изобщо друго решение, което да забави процеса до някакви нормални нива?

И аз това се питам. Решенията са ясни - България да стане нормално място за живеене. Ти се се вторачаил в чуждите работници и според теб с това решенията се изчерпват. Какво точно ще решиш? На каква задача е решение това решение? И защо упорито избягваш въпроса с нивата на заплатите? Не, нагаждането е когато се използват либертариански матри от рода на "Ако всичко с реформите се получи, БВП-то нарастне и ......" всичко ще мед и масло. Тази мантра работи за затворени икономики. За една отворена провинциална икономика, неразривно свързана и част от много по-голяма туй нещо не работи за решаването на проблема със спада на населението дори и само на хартия, в чисто теоретичен план. И какво стана като БВП в България растеше през последното десетилетие? Дали ги има тези положителни ефекти? Категорично не - числата показват точно това. Населението с още по-голям ентусиазъм напуска страната, просто защото ножицата се отваря още повече и разликите стават очеизвадни. В България, покупателната способност на годишната минимална заплата е 42% от БВП на човек от населението по покупателна способност, в Румъния 54%, а в Сърбия 66%.

Зависи какво разбираш под пропадане. За теб явно самия спад на населението е "пропадане". Забрави за миг за спада. Писах вече, че в следващите 50 години това е необратим процес. Какъв е за мен основния проблем? Само по себе си дали броят на населението ще е 8 или 5 или 3 милиона е един въпрос. Съвсем друг е дали след 50 години ще имаме една нормална държава или една голяма Фавела. С внос или без внос, ако не се променят нещата за които пиша ще имаме Фавела. Ако се променят този процес ще се избегне. Вярно е, че ще има по-малко население, но това ще е една съвсем нормална град-държава от европейски тип. В противен случай ще имаме едно голямо Гето. Имаме три свързани, но все пак различни процеса: 1. Процес на намаляване на населението - той е необратим в следващите 50 години. 2. Процес на концентрацията на населението в София и още 2-3 града. Вероятно също е необратим. 3. Процес на гетовизация и фавелизация на България. За мен пропадането е задълбаването и ускоряването на процес три, а това е следствие от скоростта и ускорението на процес 1. Първите два процеса не могат да се прекратят, а само да се омекотят. Третият според мен все още може да се прекрати. От дискусията до тук разбирам, че у нас има отказ, изобщо де се види какъв е проблема. Възможно е освен двата необратими процеса 1 и 2, да сме преминали вече точката на възможно преобръщане и третият процес също да е станал необратим. В такъв случай наистина няма смисъл да се коментира каквото и да е по този въпрос.

Виж, добре е да има план за привличане на чужденци, но това само по себе си е фалшиво решение. Дори и да има такъв план, за него няма предпоставки за успешна реализация. При липса на останалите две програми (1. за минималната заплата и 2. бизнеси с висока добавена стойност) единствената реална роля на програмата за привличане на чужди работници и да създава фалшиво усещане, че се прави нещо по въпроса. Или пък да отклонява вниманието от мерките които наистина биха помогнали за решаването му. Хайде сега. Излиза, че след като не може да я направим веднага еквивалентна по покупателна способност на западната, няма смисъл да се прави каквото и да е по въпроса и трябва да я държим задължително на на най-ниското ниво в Европа. Виж румънците. Те не се мерят със запада, а с тези от средна. В момента минималната заплата на Румъния по покупателна способност е съизмерима и дори малко по-висока от тези в средна Европа. Виж пак графиките в тенденциите за неравенството които постнах по-горе. Какви конкретни предимства ни дава увеличаването на неравенството в България, че толкова държим на него? Ако не дава никакви предимства, защо не искаме да се откажем от тази пагубна политика и продължаваме да я защитаваме като първа и основна ценност?

Ето две графики, които показват нагледно къде са разликите между България и останалите страни от региона: Източник: https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI На първата е развитието на Джини индекса през последните години в Хърватия, Сърбия и Румъния, а на втората същото, но в България. Ясно се вижда, че тенденциите са коренно различни и България е поела в посока която ни различава от останалите. Докато при другите неравенствата се намаляват, при нас се увеличават. Това е разликата и според мен има пряка връзка между увеличаването на неравенствата и увеличаването на скоростта с която намалява населението. Ако тази тенденция се запази до десетина години Сърбия също ще се оформи като предпочитана дестинация за миграция на българите.

Не става въпрос да спрем намаляването на населението и то да се фиксира на някакви устойчиви стойности. Писах вече, че поне за следващите 50 години този процес е необратим. Става въпрос спадът да се ограничи в рамките на някакви нормални и предвидими стойности, които да позволят икономиката, обществените отношения и социалните системи да се адаптират и да продължат да работят. При бързи демографски процеси, които не подлежат на контрол или прогноза, социалните системи и обществените отношения рухват и страната се обхваща в хаос. Това става независимо дали имаме бърз неконтролируем ръст или бърз неконтролируем спад. Германия си е Германия. Там няма такива бързи, неконтролируеми процеси. Т.е. проблемът на България е от съвсем различно същество и няма нищо общо с проблемите които решава Германия. Нямам нищо против привличането на чужда работна рака, но нашите проблеми няма да се решат ако се фокусираме само върху тази мярка. На първо място фокусът трябва да е задържане на тези хора, които са вече в България. Това преминава през увеличаването на минималната заплата до нива позволяващи някакво нормално съществуване и изкореняване на явлението "работещи бедни". Второто е създаване на условия за развитие на бизнеси с висока добавена стойност и едва на трето място идва привличането на чужда работна ръка. Моделът "град-държава" за който говориш при всички положения ще стане факт. Въпросът е какъв град-държава ще имаме. Нормален европейски град или град-гето, дупката на Европа, който ще прилича повече на подобни места в Африка, Азия или Латинска Америка, но не и на Европа.

Никой не казва, че ще се връща възрожденския модел. Тенденцията за концентрация в големите градове не от вчера. Не е от вчера и процесът на намаляване на населението. Тези процеси и тенденции не могат да се обърнат лесно. Спокойно може да се каже, че това са необратими процеси за следващите 50 години. Проблемът за който исках да дискутираме в тази тема е скоростта с която става това. Тя е ужасяваща. Ако ускорението на скоростта се запази, населението на България ще е около два милиона и нещо след 50 години. Ако спрем да се ускоряваме и запазим сегашната скорост от около 11% +/- 0,5 намаление за 10 години, след 50 години България ще е 3.2 - 3,8 милиона. При такава бърза скорост ще се задействат и други процеси, които също ще станат необратими. Например "синдромът на малкия град" след 10 години ще обхване областните градове, след 20 големите, а след 30 София. Един такъв процес ще е профанизация на населението. Всеки що-годе с акъла си ще бяга където намери. Минем ли една точка, от там нататък няма връщане и процесът става необратим за цялата държава. Накрая след около 40 години градът-държава ще се оформи като гето-държава с всички съпътстващи последствия на гетовизацията и профанизацията. Необратимите процеси са си необратими, но тези новите - допълнителни и нежелани процеси все още могат да се избегнат, ако на първо място спрем ускорението и се опитаме да намалим скоростта с която намалява населението на България. Програмите за привличане на чужденци и на българите от чужбина звучат хубаво на хартия, но те няма да решат този проблем. Проблемът може да се реши, ако направим така, че по-малко хора да напускат страната ни. Ако Пешо получава в Испания 2000 евро за дадена работа, въобще не е сигурно, че ще го върнеш със заплата от 2000 лева в България за същото нещо. За Иван, приятел на Пешо, който е умувал дали да иде в Испания защото тук не му стигат парите, тази сума може да е достатъчна да го накара да остане тук и да не ходи никъде. Следователно приоритет трябва да са тези, които все още са тук. Спешно е необходимо да се извършат всички реформи за които сме дебатирали тук - правосъдна, в образованието, здравеопазването, ограничаване на кражбите до поносими нива и т.н. Това обаче не е достатъчно. Необходими са две приоритетни програми: 1. По отношение на ниските доходи. Спешно e необходимо увеличаване на минималната заплата до нива, отговарящи на някакъв минимум за поддържане на живот без базови лишения, съпроводена със социални програми за тези които ще останат временно безработни, покрай подобна мярка. Дизайнът на програмите трябва да е такъв, че в следващите 10 години коефициентът Джини да намалява ежегодно. 2. Специална програма за стимулиране на бизнеси с висока добавена стойност, които да генерират работни места с високи заплати. С други думи от една страна от тук да не бягат хора които просто не могат да си осигурят едната кора хляб в България, а от друга тези с потенциал и възможности да не е необходимо да ходят да ги реализират някъде другаде, а същата възможност да я получат и тук в България. Разбира се, за тези с най-висок потенциал и възможности или т.н. супер-звезди, така или иначе не сме и няма да бъдем в състояние да предложим подходяща реализация. Стремежът трябва да е да се обхванат тези със средни и над средни възможности.

Маке, това са азбучни истини и не знам защо изобщо ги пишеш. Това са факти известни на всички и не виждам нито какво има да им обсъждаме нито защо. Ето ти една проста схемичка: По средата е точката от която тръгваме. Т.е. населението през 1990г. Отляво е някакъв условен хипотетичен минимум. Отдясно е някакъв условен хипотетичен максимум. Ти ми казваш, че се движим наляво. Това нито е новина, нито пък иска някакво специално обяснение. Проблемът е в скоростта с която се движим. Образно казано, ако румънците се движат в същата посока (към своя собствен хипотетичен минимум) със средна скорост от 100, ние се движим със 135. Проблемът не е обаче само в това, че се движим по-бързо от румънците. Проблемът е, че продължаваме да се ускоряваме. Ако за първото десетилетие спадът е 6,57%, през второто 7,11% , а през третото - 11,47% Това е истинския български проблем. Не знам какво сложно има в това нещо и защо не може да се разбере. Става въпрос за елементарна математика. Проблемът с по-високата скорост в сравнение с останалите и особено това, че ускорението продължава си е наш от всякъде. Проблемът е много сериозен. По принцип не ми се използват тежки думи, но в случая просто няма как и затова ще си позволя лека редакция на твоите собствени:

В България. Дето се вика на гъза на географията и образно казано в една дупка. Много добре знам за какво става въпрос и всичко това което го пишеш е пред очите ми. Точно затова и отворих тази тема. Пак затова и дадох примера с малките градчета. Селата отдавна си заминаха, малките градчета вървят необратимо по пътя им. Следващите след тях вече са някои от по-малките областни градове. За тях може би все още има някакви шансове, ако се предприемат специални мерки и то веднага.

Значи имаш ги числата. Сметни си ги бе човек. Румъния от 23.2 милиона става на 19.2. Губи 4 милиона или 17.24% от населението си за 30 години. България за същия период губи 2 милиона и от 8,5 милиона става 6.5 или губи 23,5% от населението си. Това са елементарни задачи за пети или шести клас (забравил съм вече в кой точно). Кое е по-голямо - 23,5% или 17,24% ? Ако 23 е по-голямо число от 17, къде според теб населението намалява по-бързо - в България или Румъния? И тази разлика хич не е за подценяване.

Така, така - типично по български. Отричаме проблема и се правим, че не го забелязваме. Ако все пак трябва да го забележим, то го омаловажаваме. Хайде сега ако обичаш, бъди така добър да дадеш конкретни числа, които да показват, че например Румъния намалява драстично и по-бързо от нас.

Това е така ако се погледне в широк план. Има обаче отделни работодатели и цели сектори където заплатите не са проблем, но поради една или друга причина няма подходящи хора. Например ИТ сектора. Има отделни професии, при които също се намират трудно хора. Например добри главни готвачи, шофьори на тирове, лекари и т.н. Този проблем може да се реши, като се позволи на работодателите да наемат хора от където намерят. Без много бюрокрация за чужденците и при улеснена процедура за работни визи. Условието е наетите по тази програма чужденци да получават заплата над определена сума. Например заплатата трябва да е не по-малка от 1.5 пъти средната за страната. Естествено заплатата трябва да е на светло с всичките му там осигуровки и т.н. Друг начин е всички чужденци, завършили висше образование в България също да получават работни визи по облекчена процедура. Подобни програми обаче няма да решат демографския въпрос, а решават някакви други, ограничен кръг от проблеми.

Лесно е да се каже. Правовата държава и съдебната реформа са задължителни. Реформа и подобряване на образование и здравеопазване, подобряване на инфраструктурата също. Това обаче не е достатъчно за решаването на проблема. Демографските процеси са изключително инертни и упорити. Има опасност да попаднем в "демографски капан при спад". Това е нещо, което засега е само на ниво хипотези, но всеки капан затова е капан, защото от него се излиза много трудно, а на някои страни и невъзможно.

Никой не се чуди, че населението намалява. Аз се чудя на скоростта с която става това. Това си е наш, български феномен. Много страни си отвориха границите и на много населението спада. Къде другаде спадът е със скорост подобна на българската?

Това не решава проблема с демографията. Не съм сигурен дори дали ще намали скоростта с която намалява населението (постоянно живеещите) в България. Скоростта теоретично може да се намали по-скоро с привличането на добре платени чужди работници, които да харчат една голяма част от дохода си тук, като ползват местни стоки и услуги, купуват имоти и т.н. Така покрай тези пари ще се развиват съпътстващи бизнеси и съответно доходи за местните. Ако са ниско платени и изпращат всичко изкарано тук в родните си страни, какви са ползите за обществото като цяло? Не, че няма никакви ползи, но не виждам какви ще са точно по отношение на демографията.

Предполагам, че конкретното число не е съвсем сигурно. Трендът обаче - ускоряването на спада на населението, при това със скорост по-висока от досега прогнозираните според мен е абсолютно сигурен. За да "внесем" ще трябва да коригираме цената на която купуваме. Писах за това в някаква друга тема. Сърбия има БВП на глава от населението 75% от нашия. Средната им нетна заплата обаче е почти колкото българската в номинално изражение и по-висока по покупателна способност. Минималната им е по-висока по номинал и естествено по покупателна способност. Няма смисъл да говорим за Турция, Румъния и др. С трици маймуни не се хващат. Ако се конкурираме за евтина работна от средна Азия не сме конкурентни нито на Русия, нито на Турция. Привличането на такава от Европа е почти мисия невъзможна. Кой ще иска да дойде в България и защо?

През януари излязоха предварителните данни от последното преброяване. Според тях населението на България е общо 6 милиона 520 хиляди души. Какво представлява това число - голямо ли е, малко ли е, или пък е съвсем нормално? Всички знаем, че населението в България намалява. Следователно тук няма изненади. Изненадващ обаче се оказва темпът на това намаление. За периода между двете преброявания през 1992 и 2011г. населението намалява с 6,57%. Между 2001 и 2011 намалението е в размер на 7,11% , а между 2011 и последното преброяване - 11,47%. С други думи скоростта с която намаляваме се увеличава. Тази скорост обаче е извън всякакви прогнози. Тук НСИ са публикували прогноза за населението на България в три варианта. Условно може да ги наречем неутрален, добър и лош: https://www.nsi.bg/bg/content/2994/прогноза-за-населението-по-пол-и-възраст Данните от последното преброяване са по-лоши и от най-лошата прогноза. Защо избрах такова заглавие на темата и какво общо имат демографията, доходите и производителността? Връзката е пряка. Всички знаем, че теоретично би трябвало с увеличаване на производителността да има и увеличаване на доходите, включително и доходи от заплати. С други думи трябва да се работи за увеличаване на производителността на труда, а другото ще дойде от само себе си. Това обаче не винаги е така. По някога връзката се губи. Например ако населението на едно градче започне да намалява и му липсва лекар или учител, за да се привлече такъв специалист от близкия областен град, трябва да му се предложи не само по-добра заплата от тази която получава там, но и други екстри - например общинско жилище със символичен наем. Т.е. заплатите на тези хора няма да имат никаква пряка връзка с производителността на труда в конкретното градче. Не е ли време да осъзнаем, че България не е някаква изолирана икономика на Марс, а просто един обикновен град (образно казано) в рамките на ЕС. За да спре градът ни да се топи, освен базовите неща - работата на градската полиция, градската администрация, инфраструктура и т.н. не трябва ли да помислим и за доходите и заплатите на обикновените граждани. Най-малкото за да не се изнасят на талази, на талази към съседния град, където заплатите са много по-високи. Ако не се замислим по този въпрос сега, както се движим с тези темпове, много скоро ще се окажем в положението на малкото градче. Тогава няма да има никакво значение какви са макро показателите на малката ни градска икономика. На никой няма да му пука колко ни е БВП, производителността на труда в градчето и т.н. Тогава за да накараме който и да е специалист с акъла си да дойде да работи в градчето ни, ще трябва да му даваме повече отколкото му дават в големия град.

Като казвам, че договорът е написан добре за тази цел имам предвид работата на чиновниците във външно. Те не са длъжни да разбират от всичко, но тяхната работа са си я свършили добре. "Наполовината работа" е някъде по трасето между политици, историци и хората от външно които трябва да оформят всичко. Най-вероятно издънката е в политиците. Те са свързващото звено и там са се объркали нещата. Добре, все пак твоето мнение какво е? Извън тази хипотеза, от която и гледна точка да се погледнат нещата, този договор е гола вода и не става за нищо. Ако тази хипотеза е грешна, кое друго би обяснило цялата ситуация. Другото е поредица от грешки, ситуативни решения без дълбок замисъл, хаос. Не, че е невъзможно, но някак не ми се иска това да е обяснението за тази ситуация.

Въобще не казвам, че са знаели какво точно ще правят в детайли . Още по-малко пък, че ще са пълни с ентусиазъм да го вършат. Хипотезата е, че са знаели какво се очаква от тях по същество. А съществото е да се променя разказът им на база "общата история". Аз също смятам така. И пак ти казвам - не защото е невъзможно да се напише подобно нещо от академична или техническа гледна точка, а поради липса на воля да се направи. Иначе нашите са имали време. Според мен тази идея е възникнала не по-късно от 2010, а дори и по-рано. Ако искаха наистина да го направят до 2017 нямаше да има още един алтернативен разказ, а още три готови алтернативни разказа предназначени за макетата. Ако не се опъват много-много един, ако се опъват умерено - друг, а ако се окажат тежък противник - трети. Македонците няма защо да имат предварително подготвен разказ. Те не искат такова нещо, ние сме тези които го искаме. За тях е достатъчно да знаят правилата на боя и да изпратят подготвени бойци. Истината е, че това нещо теоретично може да стане без проблем, но някъде другаде. Липсват ни редица неща за да го направим ние. То затова и в последния момент променихме правилата на боя и термина "обща история" го прочетохме като "българска история"

Добре, дай да видим и от обратната страна, т.е. аргументи които биха отхвърлили тази хипотеза. Ветото през 2012 - каква точно е неговата цел? Текстът на договора. От формално-правна гледна точка няма кой да прочете и разбере термина "обща история" като "българската история". Това дори български юрист няма да го направи. Виж например мотивите за сегашното вето: - отклонения от формулите за историята и езика; - застой в работата на историческата и на междуправителствената комисия; - подкрепа за претенции за признаване на македонско малцинство в България; - език на омразата и пречки пред българския бизнес в Северна Македония. https://www.svobodnaevropa.bg/a/30960364.html Например нашите се оплакват, че в сайта на македонската външно министерство терминът е „shared history“, а не правилния „common history”. За историческата комисия нашето мнение е, че македонците блокират работата на комисията, като "на 29 ноември 2019 г. представителите на Северна Македония в историческата комисия са обявили едностранно оттегляне за неопределено време от работата ѝ под претекст за предстоящи извънредни парламентарни избори." Както виждаш претенциите са изключително от формално естество, а не "по същността". Причината е проста - няма как да ги обвиниш, че нарушават договора като не приемат българския разказ. Формално такова нещо в договора няма.

Виж в началото как ревяха по въпроса за нациите, изграждането им и т.н. Това и в тази тема го обсъждахме с теб по-рано. Даже те бяха тези, които предлагаха външни експерти по въпроса за строителството на нациите и т.н.

Нямаме да. В стандартна ситуация няма нужда от много на брой разкази. Реално в действителността са се случвали една камара събития, живеели са милиони хора и са протичали какви ли не процеси. Разказът се пише като първо се преминава през голямата цедка (какво точно да влезе в него от всичко това горе), после се минава с голямата баданарка и на тази смес се предава някакъв общ желан оттенък. Накрая има прецизно оглеждане. Някои от нещата се поставят пред увеличителни стъкла и се преекспониран, други зад потъмнени и се замъгляват. В общи линии според мен e било ясно какъв да е подхода. Процесите при формирането на българската нация са си общо-взето същите. За македонците - 19-ти век македонски регионализъм, началото на 20-ти - македонски политически сепаратизъм, между двете световни войни поява на македонска национална идентичност, след 1945 - утвърждаване на македонска национална идентично на етническа антибългарска основа. Процесите са успоредни и преплетени. Това не означава, че всички македонски българи са увлечени от македонския национален процес. Как се пише този нов разказ? Преглежда се в базата данни от всякакви факти и това което преди не е минало през цедката се пуска в обръщение. От там нататък процесът продължава с другите стъпки. Важното в случая е, че "базата факти" в която се бърка да е нашата обща, а не например сръбско-македонската база факти или гръко-македонска. Щото могат де се намерят и такива.

Не знам. Виж фактите: 1. Ветото от 2012. То на пръв поглед е безсмислено или символично. И с него и без него Гърция "не пуска". Ветото обаче е много ясно - подписваме договор - вдигаме ветото. На него би трябвало да се гледа като на декларация и то твърда: "пичове, сега имате проблем с Гърция, но ние също имаме претенции. Вижте как ще ги оправим." 2. Медийните изяви на "наши" македонци в Македония в периода 2012 -2017 Георгиевски, Бучковски и др. точно в тази посока. Т.е. имаме "запознаване" на общественото мнение там какво може да се случи. 3. Текстът на самия договор. Както от формално-правна страна, така и същинското му съдържание. Писах вече, че от която и друга гледна точка да се гледа той не става. Само в този сценарий работи добре и даже изключително добре. Дори и да има някакви забележки по него те ще са несъществени. 4. Фактът, че поне в началото македонските участници в комисията дойдоха с подобни нагласи. Те очакваха да правят точно това. Т.е. имало е предварителна осведоменост и подготовка. Какво в случая може да има "по средата"