Atom

Че защо да я оправдаваме? Дебил - дебил. Не виждам обаче какво значение има това. И 100 пъти да е по-голям дебил от най-големите български дебили е все тази. Работата и не влияе на нищо, освен на нея самата и тези които я четат. По скалата за дебилност настоящият ни официален разказ за възраждането може да се класира и като по-малко дебилен, но това не го прави истински и той си остава такъв (дебилен) и менте. Той обаче влияе върху всички нас. Благодарение на него се създават фалшиви митове, които от своя страна нанасят директни вреди върху българите.

Не знам. Зависи как ще се погледне на епохата на възраждането. Ако се гледа от гледна точка на икономическо развитие, просвещение, образование и т.н. - да, всичко е много закъсняло. Ако обаче нещата се разгледат от гледна точка на формиране на нацията, то българската нация се формира синхронно с повечето от останалите европейски нации. Що се отнася до т.н. "велики сили", то именно при тях въпросът с нациите е малко по-сложен. Не знам например доколко съществува британска нация - има ли я, няма ли я и ако я има доколко е жизнена. Австрийската нация започва да се формира след разпада на Австро-Унгария, но истински импулс получава едва след ВСВ. В Русия все още не е ясно има ли нация и коя е тя - русская (етническа) или российская (гражданска). Османската империя, въпреки мераците така и не успява да изгради османска нация. Турската нация се създава след ликвидирането на ОИ.

Специално по този въпрос не виждам как ще стане по друг начин. Основната маса документи които засягат формирането на българската нация през възраждането са написани от българи на български език. Ако човек не знае езика и ако дори го знае, но не мисли на него, трудно ще се ориентира в материята. То за съвременен българин е трудно докато свикне с езиковите особености на възрожденците, а какво остава за чужденец.

Нямам такова намерение. Писах вече, че смятам сегашния ни исторически разказ за възраждането за менте. Той не може да се поправи, а е нужен изцяло нов с акцент върху формирането на българската нация. При това разказът трябва да се напише от българи, а не от чужденци. За да се направи това обаче, преди това е нужно да се извършат един куп изследвания и проучвания именно от тази гледна точка. Такива общо-взето няма. Например, може да се каже, че цялата публицистика от 50-те, 60-те и 70-те години на 19-ти век, никога не е проучвана с цел да се изясни въпроса за формирането на нацията.

Колкото и да ни се иска, такива неща няма. Буржоазията през 18-ти век доколкото я има е османо-имперска буржоазия. Тя може да се раздели по верски признак, съответно на православна, еврейска, арменска и мюсюлманска, но за някакъв "национален характер" не може да става и дума. Вярно е, че в редиците на буржоазията от православното вероизповедание има идея за възстановяване на Византия, като някаква нео-православна империя, но тази идея няма нищо общо с модерния национализъм и така или иначе не се реализира. То другояче не може и да бъде. Едрата буржоазия няма интерес от разцепването на ОИ на малки национални държави. Нейният интерес е реформи в ОИ или в по-далечна перспектива преобразуване на ОИ в православна империя или ако това не става в дуална - мюсюлмано-православна империя. Елинската национална идея и създаването на Сръбското автономно княжество слагат край на тази идилия и разцепват православната буржоазия. Едва след тези събития може да се говори за буржоазия с национален характер - такава, която желае нация в собствени граници и държава. При това, такива желания и стремежи имат тези от средите на дребната и средната буржоазия. По-голямата част от едрата буржоазия, така и до края си остава османо-имперска, а не национална. Или както пише Славейков "не търсят гърци(елини), а ромеи да бъдат". Това обаче не е някакво изключение за ОИ. И в трите империи - османската, руската и австрийската, едрата буржоазия няма интерес от разпада на империите на отделни, по-малки национални държави. Дори и българската "едра" националната буржоазия, или тези които тръгват от средите на дребната или срадна буржоазия, но със собствени усилия се издигат до едра, по отношение на идеята за "нация в собствени граници и държава" са плахи, неуверени и по-скоро консервативни. Просвещение, учебно дело, модернизация - да. Когато се опре до "нация в собствени граници и държава" нещата стават други и ентусиазмът изчезва.

Проблемът не е, че авторът е изсмукал тези неща от пръстите. Проблемът е, че така се възприемат и от останалите българи. Пусни един сърч в Гугъл със "Зараждане на националноосвободителната идеология" и виж какво ще излезе. Навсякъде е едно и също - 18-ти век, Паисий, Софриний и т.н. То не са готови кандидат-студентски теми, помагала за курсови работи и какво ли не още. Виж и страницата за възраждането в Укипедия. Достатъчно е да се прочетат само първите редове и внушението е набито в главите на читателите: Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя. То започва през XVIII век, според някои с първата писана българска история на Паисий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878. Цялото възраждане се свежда до "националноосвободително движение". После госпожата пишела глупости. Ами пише, какво друго да пише. Има ли разказ за тази епоха, който да не е глупости?

Ами няма. То няма нация, ти искаш да има национално освобождение. Нацията тепърва ще се създава. Нашият разказ обаче е написан така, че внушава наличието на нация още от средновековието. Да питам тогава, след като в средновековието има написани маса истории и хроники, дали всички те са антифеодални? Ето какво пише Паисий за ползите от историята: Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях. И още: Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята! Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното благополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха — чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш. Това е някаква странна смесица от мотиви: от една страна рекламира История си като нещо "полезно, но и твърде потребно", от друга като "умна наслада", от трета историята е "да видиш като на театър играта на тоя свят" и накрая "като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш"

И къде в Историята видя идея да се отхвърли османското владичество? Единственото което има в нея е българите да знаят своята история.

Ето какво знаят в България за българското възраждане. "Промените, които настъпват в българското общество през първите десетилетия на XVIII в., довеждат до възникване на националноосвободителната идеология. Това е естествен процес, свързан с промените в съзнанието на българите, с промените в начина на живот и с промените в начина на възприемане на заобикалящата ги действителност." П. Хилендарски пръв долавя и дава ярък израз на процеса на зараждането на българската нация. Но със своя труд той помага за развитието на този процес. Заедно с това Паисий посочва и трите основни задачи, които стоят пред българския народ: развитие на българската национална просвета, борба за самостоятелна българска църква, борба за извоюване на политическа независимост. По такъв начин той очертава ясно основното съдържание на българската национална революция. П. Хилендарски е изразител на коренните интереси, на стремежите и настроенията на селяните, на занаятчиите и търговците, на патриотично настроената част на зараждащата се българска буржоазия. Ето защо той е идеолог на целия български народ. Неговата идеология има антифеодален, буржоазнодемократичен, националноосвободителен характер. Това е много по-голям виц от глупостите на госпожата заради която се отвори тази тема. Ние обаче толкова сме свикнали със собствените си глупости, че не им обръщаме внимание. Чуждите глупости за нас са псевдонаука, но нашите глупости за нас са научна наука.

Според мен правилното е всеобща. Може да е и католическа или вселенска. Това което цитирах го копнах от сайта на българската Патриаршия. Явно нашият епископат предпочита традиционния Кирилов превод. Също е ясно защо не се използва оригиналната гръцка дума - да няма двусмислие и бъркане с Римската католическа църква. Но си прав, че така написано е двусмислено и ако не се познава доктрината човек може да изпадне в заблуда. Както и да е. Това не променя факта, че църквата е само една и идеите за "национална" църква не могат да се свържат директно с православието. Нацията и националността са светски идеи и като такива те наистина са ерес ако се намесят в църковната уредба. Православието познава и приема автокефални поместни църкви, които са част от единната и всеобща църква, но ги третира като териториални, а не като етнически или национални. Въпросът с православната диаспора и с множеството църкви които обслужват православните в САЩ, Австралия или други подобни места е наболял и трябва да намери своето канонично решение. С този въпрос трябваше да се занимава всеправславния събор през 2016. Решиха ли обаче нещо, нямам никаква представа. БПЦ бойкотира събора и в България неговата работа така и не беше отразена с подробности. Друг е въпроса, дори и да има някакви решения, доколко биха се приели като канонични.

Църквата е само една според символа на вярата: Вярвам..... 9. В една, света, съборна и апостолска Църква. Тази една църква не е еврейска, гръцка, римска и т.н., а на Христос, на апостолите и на всички вярващи. След своето възкресение, Спасителят заповядва на апостолите да не се пръскат, а да стоят в Йерусалим и да чакат: "И като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий." На петдесетия ден след Пасха..... "те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят." Именно Петдесетница се смята за момента на раждането на Църквата. Макар, че всички апостоли са евреи, Светият Дух ги дарява със знания на други езици за да могат да славят Бога пред всички хора от всякакви народности. Т.е. Църквата се заражда изначално като наднационална. Като потвърждение на това в Откровението на Йоан, може да се прочете следното: 5,9: "и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите й, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе," Разбира се, това, че църквата е една, света, съборна (на гр. καθολική) и апостолска, не означава, че трябва да има някакъв върховен институт във вида на римския Папа. Не означава и обаче, че автокефалните поместни църкви са нещо отделно и различно от цялото и единното. Всичко това се знае от вярващите и точно затова Симеон Радев, Славейков и т.н. пишат това, което пишат. Импулсът и идеите за национално движение няма как да бъдат вдъхновени от идеи свързани с православието. Вдъхновението за тези идеи идва от съвсем различен източник. Те идват от запад, от идеите на френската революция и от западната мисъл. Идеите вдъхновени от православието се простират до възраждането на някаква Нео-Византия или до идеята "измъчените и унижени раи да станат изведнаж граждане на великата славенска империя". Това са православните алтернативи на западните идеи. В края на краищата обаче всички знаем какво се случва. Побеждават идеите на младите. Идеи които идват от запад и които са свързани с националната държава, свободата, човешките права, правата на народите и т.н. Идеите на православието за Нео-Византия или някаква Мега-славянска Империя подвластна на руския Император така и не се реализират.

Добре. В Църквата на Гърция владиците са гърци, службите се четат на гръцки, но тя също е обявена от Патриаршията за схизматична при своето създаване. Схизмата е дигната чак през 1850. Догматично не може да има "национални" църкви - това не е православие, а ерес. Какво неясно има в това? От гледна точка на догмата това което е разрешено е поместна църква. Тя обаче се определя от територията, а не от народността на вярващите. В САЩ, Австралия и т.н. от гледна точка на православната догматика действат правилата при мисионерството. Приема се, че това са "нови територии", в които все още няма църковна структура и там могат да действат едновременно мисионери от различни поместни църкви. Ако обаче по някое време в тези "нови територии" са разкрие нова поместна църква, всички останали трябва да се съобразят с нея и да преустановят своята независима дейност.

Не знам, затова и питах. В каква връзка изобщо беше споменато протестантството? Защо го намеси и какво искаше да кажеш с този пост? Борбите са само църковни. Кое ти дава основание да ги определяш като "православни"? Това да не би да са някакви догматични борби (в рамките на православието), за различно тълкуване на словото божие, че да ги определяш като православни. Напротив, от гледна точка на православието това е филетизъм, а филетизмът е ерес. Именно на това основание Екзархията е обявена за схизматична, т.е. за изключена от единната православна църква.

Разгледах думата в речниците. В старогръцкия език думата етнос е имала много по-широко значение от сегашното: ἔθνος • (éthnos) n (genitive ἔθνεος or ἔθνους); third declension group of people: tribe, family group of animals: flock, herd country, nation (later, in the plural) foreign nations, barbarians (Jewish and Christian usage, in the plural) gentiles, heathen class, caste Сегашното стеснено значение изглежда е сравнително ново. Според Βικιλεξικό то е следното: σύνολο ατόμων που έχουν αντίληψη κοινής ιστορικής, κοινωνικής, πολιτισμικής κτλ. παράδοσης, έχουν ή διεκδικούν αυτόνομη πολιτική συγκρότηση και κατοικούν σε καθορισμένη εδαφική έκταση Превод на Гугъл: набор от хора, които имат представа за обща историческа, социална, културна и т.н. традиция, имат или претендират за автономна политическа конституция и живеят в определена териториална област. Според същия речник, съвременното значение на гръцката дума е заето от значението на френската дума natio. έθνος < (διαχρονικό δάνειο) αρχαία ελληνική ἔθνος και σημασιολογικό δάνειο από τη γαλλική nation С други думи задънена улица. Трябва да се види как точно се е употребявала думата през византийския период 9-10 век и с какво конкретно значение и чак тогава да се съди за славянските еквиваленти. Това обаче е къртовска работа и далеч извън възможностите на форума или членовете на форума.

Това в какъв смисъл е написано и защо? Твърдиш, че просвещението, национализмът и демократизмът са неестествени за българите и са привнесени? Или пък нещо друго. Православието като догмат, само по себе си не може да даде импулс за това което се е случило през 19-ти век или пък да го обясни. Християнството възниква като надетническа религия и не може да съществува като "етническо православие". Всяка православна общност която обяви, че е етническа или национална, от гледна точка но православната догма и богословие не е православие, а ерес. Днешните т.н. "национални църкви" се разглеждат от православното богословие не като национални (църква на нацията), а като поместни, т.е. териториални църкви, части от единната православна църква. Още по времето на възраждането българите са били наясно какво правят и защо. Екзархията не се разглежда само и единствено като религиозна институция, а преди всичко като политическа, а в известен смисъл и като социална. Хайде пак един откъс от Двете власти и двете касти: Такава декларация е всичко друго, но не и православна. Тя не е мотивирана от православните догми или от православното богословие. Не е случайно, че след тази статия вестник Македония е спрян, а Славейков като главен редактор на вестника е арестуван.

Едно уточнение. Като писах, че тези хора не се интересуват от "робската съдба" имах предвид по-скоро, че не са националисти, а не че не се интересуват от съдбата на хората. Темата за робството, робите и съдбата им най-често се използва не в буквалния смисъл на тези понятия, а като алегория с която възрожденците искат да нахъсат своите последователи и да ги мотивират към някакви действия, а този похват се използва най-вече от националистите. Това, че т.н. "стари" не са националисти и демократи не означава, че нямат заслуги. Напротив, просветителската дейност до голяма степен е задвижвана от техните пари и там те са едни от основните организатори. Именно такива са хората които финансират изграждането на църкви и училища и тяхната дейност, издаването на учебници и други книги, подпомагане на вестници и т.н. Трябва да се уточни още, че едрият капитал в Османската и в Австрийската империи като цяло не са националисти и демократи. Навсякъде в Европа буржоазията действа съобразно интересите си. Във Франция гледат да се запази целостта на страната и да извоюват повече права за себе си - значи са националисти. В Германия и Италия са заинтересовани от обединението на страните - по големи територии, повече пазари и клиенти и затова пак са националисти. В Османската и Австрийската империи обаче са заинтересовани от запазването на териториалната цялост, а не от раздробяване и затова не са националисти. Това общо взето е валидно за по-голямата част от хората с по-голям капитал, независимо от етноса им. Разбира се има и изключения, има и хора които подпомагат финансово националистите, но самите те не са активисти.

Сигурно е така. Опитвам се да разбера какво са влагали славяфоните в техните си понятия. Явно е, че думи като племе, език и т.н. не се покриват 1:1 със съвременното разбиране на тези думи. Ако обърнем думите от речника, вместо бг-гр на гр-бг се получава следното: φυλή (племе) е превеждано с думите племе, страна и коляно. ἔϑνος с род, език, страна и люди λαός с люди и народ. За φυλή (племе) имам някаква хипотеза. Древните живеят при родово-кланова организация или при организацията на съседска общност. При това положение може да се предположи, че за тези базирани на родово-кланова структура φυλή е племе или коляно, а за тези на базата на съседската общност φυλή е страна. λαός (народ) изглежда основно се превеждало с люди. За ἔϑνος нямам представа. Изглежда това понятие затруднява славянофоните и го превеждат с четири различни думи. Може и с повече, не съм гледал целия речник.

Точно така. "Старите" биха приели да станат поданици на Руската Империя, на една Нео-Византия и дори да останат такива в една реформирана Османска Империя. Но не си прав, че ги интересува "робската съдба". Това са хора чорбаджии, т.е. сравнително едър капитал. Те са хора прагматични и защитават собствените си интереси. Интересуват се от "голямото" и от мащаба. За един едър търговец националната държава в нейните тесни граници не може да се сравнява с огромните териториални и човешки възможности на една Империя. Симеон Радев пише за възраждането следното: "Миналото, от което България е получила струите на своя нов живот, е епохата на Възраждането. В нея трябва да търсим добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогна над трудностите на една млада държава и над рисковете на една бурна история". Според него възраждането има три отличителни черти които го определят - просвещение, национализъм и демократизъм. Трябва да се има предвид, че по това време национализмът е либерален и олицетворява всички ценности на либерализма. Ето какво пише и за лагера на "старите": В Цариград „старите“ се групираха около Кръстевича, Бурмова, Григория Доростолочервенски; когато имаха повече шансове за победа, към тях се присъединяваше и Марко Балабанов. Стълкновенията между тия две течения бе епизодично между емигрантите в Румъния; тук революционният националистически дух господствуваше почти всецяло[4]. В Цариград чорбаджийският дух бе силен и заставаше упорито по пътя на националните задачи. Борбата между „националисти“ и „стари“ съставлява в морално отношение най-драматическият изглед на църковния въпрос. „Старите“ се боеха от угрозите на патриаршията. Те не вярваха, че националният дух на българите ще устои срещу един разрив с вселенската църква. Повлияни от руското посолство, което искаше преди всичко да запази единството на православния свят, те бяха готови на най-големи жертви. Да бе зависело от тях, Екзархията щеше да остане едно васално учреждение, простиращо своята власт над една осакатена България. Националистите: д-р Чомаков, П. Р. Славейков, Др. Цанков, Т. Икономов, Панарет, Методий Кусевич, спасиха българските земи от това духовно разпокъсване. Те се възпротивиха на внушенията на руския посланик, защото не чакаха избавление отвън, а разчитаха на собствените сили на нацията, те не се уплашиха от заканите на Патриаршията, защото знаеха, че схизмата няма да спре българския подем. Вярата в духовните сили на своя народ им даде откровението на истинската национална политика и обезпечи тържеството на тяхната непримиримост. От трите характерни черти на възраждането - просвещение, национализъм и демократизъм, старите защитават само първата и са яростни противници на другите две. Днешните русофили също отричат демократичния дух на възраждането и не виждат национализма. В същото време обаче техни "герои" са демократи и националисти като Славейков, Каравелов, Ботев, Левски и т.н. Това е гавра с паметта на тези хора и преиначаване на историята.

Ето два цитата, които показват едната линия на възрожденските идеи: Любен Каравелов, 1869: В живота си съвременното човечество се ръководи от две идеи: идеята "за права на човека" и идеята "за права на народа", за народността, за независимото политическо битие на народността. Началото на съвременния въпрос за народността като двигател на политическия живот се поставя от свободомислещите принципи на XVIII век, принципи, които откриха пътя към новите понятия само с това, че унищожиха старите принципи, които никак не бяха полезни за човечеството. Статия във в.Македония, 1872г.: Българският народ, когато дойде времето да се събуди от своето многовековно мъртвило, замисли за новото свое бъдуще един идеал, в който са изобразени всичките черти на един високо свободен, истински християнски и пълен с добродетели обществен живот без калугерократия и без аристократия. ...... Человеческият разум не допууща съсловията (кастите), т.е. един ред членове на обществото, които да имат повече привилегии и права и някаква си самоволна власт над другия ред по-ниско стоящи членове на обществото. А ето и един цитат, който поддържа алтернативната линия: Откъс от „Братско обяснение на българин към братята му българе“, 1867г.: Кои са русите и кои са българете? И едните и другите славене православни. Първите са народ велик и съставляват велико царство с най-добра будущност; а вторите бедни и презрени раи в Турската империя, обречени, без помощта на другите си братя, да работят като волове и занапред, като са работили досега, за натлъстяването на турските дебели вратове. Зле ли щяше да е за тези измъчени и унижени раи да станат изведнаж граждане на великата славенска империя? Но ще си изгубят българский язик? Ще бъде ли то съединено със загуба откъм развитието на българете, каквото кога би им ся наложил турскийт, гръцкий или други някой славенский язик? Рускийт днешен язик е старийт българский с едно малко изменение. Днес един русин по-лесно разбира старийт българский язик, отколкото един българин. Сегашнийт българский язик ся образува с помощта на рускийт, и който българин разумява добре литературнийт си българский язик, той разумява литературнийт руский язик. Може ли да ся рече, чи българете си изгубват язикът, ако го доближат до старийт си писмен и богат язик? Това са двете алтернативни линии. Едната линия подкрепяна от "младите" е под знака на европейските идея "за права на човека" и идеята "за права на народа". Алтернативната линия е тази на "старите" и е българите "да станат изведнаж граждане на великата славенска империя"

Монархии има, но идеята, че монархът НЕ Е държавата отдавна броди по Европа. Именно от нея се пръква другата идея, че ако монархията не може да бъде премахната, то властта на монарха задължително трябва да се ограничи от конституция, т.е. от договор на нацията по какъв начин трябва да се управлява държавата. Що се отнася до българите, достатъчно е да се прочетат възрожденците за да се види какви са идеите им. Единствената институция която българите правят сами - Екзархията също е нагледен пример. Тя е учредена де-факто като република. По устав всички се избират, включително и Екзарха, всички се отчитат, а избори за Екзарх се провеждат на всеки 4 години. Т.е. длъжността на Екзарха е мандатна, а не пожизнена. Монархията в България е външно условие и това, че страната ще бъде княжество е заложено още в Санстефански мирен договор, без никой да пита българите за техните желания. Между другото същото става преди това и при гърците. Гърция е замислена и учредена като република, но великите сили налагат монархично управление. Що се отнася до Екзархията, нейният устав е променен под натиска на руснаците след освобождението и управлението на Екзарха от мандатно става пожизнено За сравнение по това време в Русия даже няма патриарх. Императорът въплъщава цялата власт - и светска и духовна. РПЦ се ръководи от Синод, а синода от своя страна се председателства от светско лице - оберпрокурор, лично назначаван от Императора. То и затова горе пише "отца-императора-патриарха". Явно пропагандата така е представяла нещата пред народа.

Сега разбрах защо някои хора вкарват образа на "дядо Иван" в своята идентичност. Това го копнах от един руски сайт: Доколкото българите нямат свой Цар, от тях се очаква да отдадат своята любов на Дядо Иван или с други думи на "своего отца-императора-патриарха". А доколкото сега няма отец-император-патриарх, любовта следва да се отдаде на Русия и на този който я управлява в момента. Не, че такива концепции не е имало през възраждането, но общо взето никой не им е обръщал внимание и са останали без практически последствия. Един пример от великия Вазов: И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно любим я ния Каквото и да говорим за дядо Иван, Отеца-император-патриарх и Русия, възрожденските българи стократно любят своята си свобода. И това е така дори при най-големите русофили. Стократно - сам Вазов го е казал.

Ако искаш, може да удариш едно рамо и да се опитаме да възстановим понятията на славяноезичните от времето на 9-10 век, а това да ни помогне за изясняването на набора от техните идентичности. Ето ти славянските думи и техните тогавашни гръцки съответствия за да се опитаме да определим с какви значения е натоварена всяка дума: Племе - γένος, γεννήματα, φυλή Род - γενετή γένος [οἱ] συγγενεῖς [ὁ] συγγενής συγγένεια γενεά γονή ἔϑνος φύσις αἷμα Език - γλῶσσα ἔϑνος διάλεκτος ἔϑνη Страна - χώρα μέρος περίχορος ἡ ὁρεινή τεκμήριον κλίμα ἔϑνος οἱ τόποι κλίτος φύλη νάπη γωνία κώμη φῶς Коляно - γόνυ φυλή Люди - λαός λαοί ὄχλος ἔϑνος οἰκήτορες Народ - ὄχλος δῆμος πλῆϑος λαός κόσμος Имай предвид, че всяка една дума няма едновременно и навсякъде всичките гръцки значения. Например думата "страна" се използва за превод на гръцката дума етнос в източниците от Преславската школа, но не и в тези от Охридската. Език се използва за превод на етнос в документите и от двете школи. Разбира се, добре е за гръцките думи също да се използват с тогавашните им значения, а не с модерните, които малко или много не винаги съвпадат 1:1 с древните.

Не мисля, че има някаква китайска стратегия за енергийно дестабилизиране на запада. Люшкането в една или друга посока във връзка със зелените политики според мен е в пряка корелация с моментното състояние на едната или другата икономика. И американците и китайците са съсредоточили интереси, пари и човешки потенциал в развитието на зелените технологии. Смята се, че който направи пробив и стане 'зелен технологичен лидер' ще контролира бъдещето в следващото столетие. От друга страна и едните и другите трябва да полагат грижи за текущото състояние на икономиката и за задоволяването на текущите и енергийни нужди и тези в близка перспектива. Според мен люшкането във връзка със зелените политики в едната или другата посока е опит за намиране на баланс между стратегическите цели за зелено технологично лидерство и тактическите за осигуряване на енергийна сигурност в краткосрочен и средносрочен план.

Спор няма. Все пак според дневника на Лулчев през януари 44-та, във връзка с исканията на съюзниците е обсъждан варианта България да оттегли войските си от Македония, а там да се обяви някаква автономия, но без български войски. Според написаното в дневника опасенията не са толкова от немски пердах, а от проблеми за монархията. Все пак една автономна или независима Македония няма как да е нещо различно от република. Ето и част от дневника описваща срещата на Лулчев с принц Кирил: "И Вие мислите като мене — съгласи се той. Но като му казах за Македония, ми каза, че тогава трябва република, инак царизмът сам ще се самоизяде. — Но това е крайното — му казах аз — когато няма друг изход."

Условията на съюзниците са ясни и горе-долу едни и същи от края на 43-та със започването на интензивните бомбардировки. От България се иска да изтегли войските си от окупираните територии и да изгони германците от своята територия, а ако останат някакви немски части на територията ни, те да бъдат обезоръжени. По времето на "мисията Кайро" вече е много късно за каквато и да е различна перспектива за бъдещето на България. Чудя се обаче, дали ако тези искания бяха изпълнени по-рано, някъде максимум до началото на месец май 1944, щеше да има друга перспектива пред България или нещата можеха да станат още по-зле.