Отиди на
Форум "Наука"

ХОМО САПИЕНС


BG-Science

Recommended Posts

  • Администратор

ХОМО САПИЕНС

Когато се опитваме да надзърнем в бъдещето, един от най-интересните (и безспорно най-важните за нас) обекти — това сме самите ние, хората. Ще еволюира ли човекът през бъдните векове, как и в каква насока може да се измени външният му облик, физиологията му, неговите интелект и морал? Да се отговори на тези парливи въпроси е най-трудно, между другото и защото човекът, хомо сапиенс, не само е субектът, но и най-сложният обект на познанието.

Едва ли можем да се съмняваме, че в далечното бъдеще, след стотици и хиляди години, особено когато (ако!) бъде овладяно генното инженерство, човекът силно ще се измени. Първо, ще оптимизира качествата си, след това ще формира нови, свръх тези, дадени му от природата, за да се стигне до образуването на нов вид разумно същество. Това ще е времето, когато хомо сапиенс ще прерасне в хомо футурус, в човека на бъдещето. Но темата на днешното ни есе е много по-скромна. Тя няма да е посветена на хомо футурус, човека на далечното бъдеще, а — как ще изглежда той през XXI век.

Съществува схващане, че цивилизацията е спряла действието на естествения отбор и хода на биологичната еволюция при човека и той ще остане занапред такъв, какъвто е сега. Дълбоко сме убедени, че в бъдеще той не само коренно ще се измени и като физика и физиология, и като интелект и нравственост, но и че ще се измени дотолкова, че познатият ни днес вид хомо сапиенс ще престане да съществува. Въпросът е доколко остава справедливо схващането, че човешката еволюция е спряла засега и ще тръгне отново едва с първата намеса в нашите наследствени белези или ние еволюираме спонтанно, без да чакаме чудесата на генотехниката.

Вярно е, че човекът от древността е бил същият като съвременния. Няколко хиляди години са изминали оттогава и той сякаш не се е изменил. Но означава ли това, че хората наистина не са се променили? Можем ли да кажем, че и сега съвременният начин на живот не ни променя? Нима плодовете на цивилизацията, като науката (и преди всичко медицината!), техниката, възможността да имаме удобно жилище, да сме добре облечени и нахранени (често дори прехранени!), рязкото повишаване на образованието и културата (помислете само за телевизията) и накрая могъщата и безотказна система на обществената взаимопомощ и човешка солидарност — нима всички тези фактори не оказват влияние върху еволюцията!

Да вземем за пример дълголетието. Средната продължителност на живота на древните хора е била изключително малка и малцина са доживявали няколко десетки години. Та дори през XVI век във Франция (а вероятно и у нас) средната продължителност на живота едва е достигала 30 години. Главните причини за това са били безпощадната детска смъртност и често редуващите се епидемии от чума, холера и едра шарка. Случвало се е след някой масов мор населението на Европа да намалее наполовина. По-късно на смяна на страшните епидемии идва туберкулозата. Днес науката е ликвидирала до голяма степен не само изброените, но и много други болести. Вярно е, че «на тяхно място» дойдоха други «бичове», болестите на XX век — атеросклерозата, хипертонията и ракът, диабетът,— които причиняват смъртта на повече от 80 на сто от съвременните хора. Нашата цивилизация с бесните си темпове на живот, повишеното нервно напрежение, замърсения въздух, непрестанния шум, силните електромагнитни полета, пестицидите и още много други «постижения» измъчва хората и уврежда здравето им. Но въпреки това благодарение главно на успехите на здравеопазването, на повишаването на жизненото равнище и на културата на бита продължителността на живота надхвърля 70 години. Това поставя естествения въпрос, каква ще бъде продължителността на живот на хората, след като бъдат победени повечето болести. С други думи, колко дълго ще може да живее човекът на XXI век, ако никога не боледува, ако никаква външна сила не причини смъртта му. Някои учени определят тази възможност на 98±5 години, други — на 110 години, а най-големите оптимисти — 150-200 години.

А ръстът? Ако разгледаме музейна зала, в която са наредени чучела, облечени в доспехите на средновековни рицари, ще останем с впечатлението, че това не са били мъже, а някакви хилави младежи в сравнение с хората днес. Известно е, че във всички развити страни, където има достатъчно пълноценна храна и добри битови условия, младежите (момичетата и момчетата) израстват по-високи и по-едри (понякога с 10 и повече сантиметра за едно-две поколения). Аналогично, макар и не така очевидно, е и по-ранното интелектуално, емоционално и полово съзряване на съвременните деца и въобще на човека от XX век.

Посочените два примера далеч не изчерпват всички аспекти на еволюцията на човека, но те са добра илюстрация как външните условия дават възможност за по-пълна изява на потенциала на човека. И кой знае, може би тези количествени натрупвания след време, още през XXI век, ще преминат в качествени. Тогава ще можем да кажем, че естествената еволюция, макар и с намалена скорост, продължава да изменя човека, да го моделира.

Освен ефикасното лекуване на всички познати болести медицината на XXI век вероятно ще намери начини не само да запазва за повече години вторите (след млечните) зъби, но и да стимулира израстването (след 50—70-годишна възраст) на трети. Защо един процес, даден ни от природата два пъти (растежът на зъби), да не може да бъде потретен?

Аналогични задачи съществуват и по отношение на косата — както да се предотвратява преждевременното побеляване и окапване, така и да се стимулира израстването на втора (може би с променен цвят) коса.

Големи проблеми поставя и сърдечносъдовата система. Нейното износване вече се е превърнало в главна причина на инфарктите, инсултите, на атеросклерозата, на смъртността. Задача на медицината на XXI век е периодично да изчиства холестериновите натрупвания и да възстановява гъвкавостта на кръвоносните съдове.

Това са само някои от аспектите как науката и техниката, цивилизацията и културата ще дооформят човека на XXI век — стъпало към човека на бъдещето.

Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...