Седмият огън - Гласувайте, ако ви харесва

[elindress]

Здравейте приятели,

Гласувайте за тази книга, ако ви харесва. Изпратих я на едно състезание на издателство Буквите. Ако желаете да я подкрепите, моля посетете този линк http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=82111#

Ако спечели, ще бъде издадена.

Там има резюме на книгата. А тук ще постна и някои цитати от нея, за да можете да прецените дали ви харесва Ако имате въпроси - питайте. С радост ще отговоря

Книгата се казва "Седмият огън" и е фентъзи. Гласува се с червения бутон, който е най-долу на страницата и гласуването става през фейсбук профила.

ВАЖНО допълнение: В състезанието книгата участва с името ЕЛИР РАЙ.

ОТКЪСИ (на случаен принцип)

***

През нощта дори Седмият огън заспиваше, така че сънищата завладяваха всички кули и стаи на Замъка.

...Бяха необичайно дълбоки. Като магия.

Никой не знае какво точно е сънят и къде отиваш, докато спиш.

Защо забравяш някой сън, а друг си спомняш?

Ала сънеите не забравяха сънищата си. Те живееха два живота. Сънят им често бе по – бурен от реалното съществуване, на земята.

Нито един от тези два живота на Арис би могъл да се нарече скучен. За него това просто бяха различни светове, които той обитаваше...

***

– Ти предпочиташ щастливите приказки? – предположи той. В очите му отново се мерна онзи сънейски отблясък, мистериозното сияние.

– Разбира се! – категорично отвърна тя – А ти да не харесваш тъжните?

– Не обичам приказки. – съобщи той.

– Освен това, никога не ми е допадало принцесата да умира. –обясни тя.

– Тази история е доста реалистична.

– Не ми харесва...

– А какво ти допада в приказките?

– О... Просто обичам хубавите приказки. – сви рамене Елир.

– Например? – продължи да любопитства той.

– Тези, които имат щастлив край... Истинската любов възтържествува…

– „Истинската любов”?... – той я погледна изпитателно – И какво е тя според теб?

– Защо…ме питаш такива неща? –учуди се тя – Истинската любов за мен е... самият живот. – обобщи набързо. Не можеше да се изрази по– ясно.

***

– И как ще ме спреш?.. Аз имам безкрайно време тук... Но за теб не може да се каже същото. – отвърна Арис – Без този амулет бързо ще отслабнеш, особено ако никой не вярва в теб... Сигурно никой не подозира дори, че съществуваш?.. Единствено огърлицата те поддържа жив, нали? Каква е нейната тайна?..

„Не зная!” – призна съществото.

– Не знаеш? – иронично попита архимагьосникът.

„Никой не ми е споделял защо тя ми дава сили.”

– Жалко. – съобщи монотонно Арис – Исках да ми кажеш това и щях да ти я върна... Но сега доста ме затрудняваш.

„Можеш да си пожелаеш много други неща.”

– Хм. Може би трябва да ми изпълниш три желания, както правят духовете от приказките?

„Само едно.” – възмутено отвърна пазителят.

– Или може би трябва да са пет, тъй като ти си по – силен от всички духове във всички приказки, нали така? – размишляваше сънеът.

„А може би трябва да те запозная с някои мои приятели, които ще те ориентират в избора на единственото ти желание!” – усмихна се духът.

***

– Знаеш ли, обаче, да ти кажа... принципно аз никъде не ходя с черни магьосници… – изтърси тя внезапно и допълни – …Поради три причини… Забравих точно какви бяха.

***

– Вчера – царица, а днес – пленница… Май не ти върви. – отбеляза Ехида.

– Да! Нещастен след нещастен ден! – съгласи се напълно Астреа.

***

– Може ли да мина?.. – той я докосна по гърба. Тя цялата подскочи. Не бе усетила никой да се приближава наоколо! Така се шокира, че чак краката ѝ омекнаха. Надникна виновно с едното око изпод качулката си. Срещна лицето на непознат черен магьосник. Наблюдаваше я с остър и проницателен поглед, който бързо и лесно се запомняше.

– По – добре се маскирай като нещо друго. – посъветва я Арис добронамерено. После я информира – Няма черни магьосници – жени. – и незнайно защо се подсмихна. Въпреки това, трудно би могло да се каже, че изглежда дружелюбен. Поведението му беше странно.

Файрината се почувства толкова неудобно, че не можа да отговори нищо. Пък и не бе в природата ѝ да заговаря черни магьосници, докато се намира незаконно в Замъка им. Затова се отдръпна неловко от пътя му. Той влезе в залата, след което затвори вратата. Напълно спокойният му тембър и загадъчният проницателен поглед (характерни за черните магьосници и особено много за сънеите) я накараха първо да притихне, а после да възнегодува остро:

„Хм... Откъде пък е толкова сигурен? Може да съм някой магьосник, който нарочно се е направил да изглежда като жена!” – тя се усмихна широко на откритието си.

***

„Не ме компрометирай! – извика листото – ДВОЙКА!”

– Моля? – стресна се тя.

„Пиша ти двойка! Двойка по обноски!” – отсече то.

– Какво?! От къде на къде?

„От горе надолу, разбира се! Трябва ли да ти го обяснявам?.. Първо се завърта горната част на двойката... Би станала много грозна, ако е наобратно...”

***

– Не. Аз познавам добре ч.м. (черните магьосници). Дори ще ви разкажа за тях. Трябва да ме слушате и да запомняте всяко мое изречение…Предупреждавам ви, че ч.м. са много мълчаливи. – тихо започна да обяснява Ехида – Знаете ли защо? Защото са прекалено заети да наблюдават хората. Не им остава време да говорят.

– Защо ги наблюдават? – почуди се файрината.

– Нямам си на идея. – простичко отвърна вампирката – Това, сигурно е известно единствено на самите тях.

– Ако толкова ги интересува нещо, защо не питат? – отново се обади Елир.

– Не знам. Мистерия… Това е второто, което трябва да знаете за тях; те са мистериозни.

– Според мен само се правят на такива, защото знаят, че изглежда страшно. – отговори Астреа.

– Имаш предвид, че искат да плашат другите хора? – замисли се файрината.

– Може би. – сви рамене самодивата.

– Установено е, – продължи Ехида – че те пробуждат тъмната страна у мнозина.

– Как е установено? – почуди се Елир.

– Не знам. Пише го в наръчника „Защо да избягваме черните магьосници.”. Ще спрете ли да ме прекъсвате? Губя си мисълта!.. Колкото и да е дружелюбен един магьосник, никога не подценявайте неговата натура… Най – страшно е, твърдят, да си навлечеш гнева на черен магьосник. Той може да стои спокойно срещу теб и в същото време да обмисля как да те надвие. Да те счита за враг. Ако не си достоен да му бъдеш враг пък, може напълно да те игнорира. Последното е по – лошо и от първото. Трудно ще узнаеш същността му – тя е добре прикрита, както тялото му в меката черна роба. Никога няма да спори на глас с теб. И никога няма да каже какво иска. А ако каже, може да сте сигурни, че лъже.

– Преувеличаваш. – възкликна Елир.

– Съвсем не.

– Ами ако без да иска каже нещо? – попита Астреа.

– Това никога не се случва на черните магьосници. За малко да забравя, има някои правила при комуникацията с тях. Слушате ли ме внимателно?..

Първо, не се усмихвайте на черните магьосници, защото ще си помислят, че сте фалшиви и очевидно криете нещо.

Второ – не стойте намусени, защото пък ще решат, че сте недружелюбни и груби, което значи, че криете нещо.

Трето – не говорете прекалено, защото ще ги накарате да подозират, че се опитвате да скриете нещо с празните си приказки.

Четвърто – не мълчете много, защото и те мълчат. Това ще доведе до тежка форма на взаимно мълчание. Само че на тях ще им е комфортно, защото тихо ще ви изследват. Искат да разберат, дали не криете нещо.

Пето – не жестикулирайте нервно. Нервността е явен признак, че таите някакви мисли. Черните магьосници веднага ще се опитат да ги разберат. Няма да можете да ги скриете…

Шесто – не стойте пасивно и стегнато пред ч.м., защото моментално ще си направят извода, че сте притеснен. Твърде вероятно криете нещо!

Седмо – не се шегувайте с черните магьосници. Според тях, това е най – баналният начин, по който човек се държи, когато се опитва да скрие нещо…

Осмо. Ако искате закъснявайте за срещите с черен магьосник, разсейвайте се и се дръжте неестествено. Той няма да ви направи забележка. Но да сте наясно, че тайно ще ви наблюдава, за да разбере какво криете.

Девето. Не вдигайте скандали на ч.м. – едно, че ги дразните и второ – за да сте толкова смели, сигурно имате тайно скрито оръжие…

Десето. Не бъдете агресивни, това показва скрити лоши чувства, които явно са толкова силни, че не успявате да ги укриете като хората.

И, разбира се, не се дръжте безупречно. Няма идеални хора. Подобно поведение показва, че криете същността си…

Ето и защо книгата се казва "Седмият огън".

Седмият огън е основният енергиен източник на империята, където се развива действието. Според легендата, един еднорог пожелал да умре, но тъй като еднорозите са безсмъртни, душата му се превърнала в огън, който имал много силна магическа енергия. По-късно още шест огъня били запалени от него и разпределени в империята... Той се нарича още и Вечния огън, тъй като не може да бъде "изгасен".

Това е легендата за Седмия огън, едно от първите неща в книгата.

*Легенда за Вечния огън*

Алирия – мястото където небето е прегърнало земята, изсипвайки всички красоти на света. Безкрайни поляни от яркожълт слънчоглед, засенчващи слънцето, се сливат с червени рояци от алени макове. По поляните танцуват самодиви – денем и нощем, и билките под краката им се омачкват. Из цялата земя се разнася чудният им аромат. Самодивите танцуват толкова бързо, че под краката им често пламва огън, а образите им се сливат със светлината. Пеперудите понякога ги бъркат с цветя и, когато заспят, по тях накацват множество пъстроцветни пеперуди, които като було политват нагоре щом самодивата се събуди.

Въпреки цялата тази красота събрана там, хората били недоволни. В пределите на Алирийската земя се сеели раздор и мъка, защото всеки мислел само за себе си. И един ден, когато луната осветила гората с онова тайнствено – мистериозно сияние, типично за нея, храстите се размърдали хаотично. В тях се появила една толкова черна фигура, че никой никога не бил виждал подобно нещо: Еднорог. Черен еднорог.

Душите на еднорозите са чисти като тяхната бяла и нежна окраска. Те се опитват да заличат злобата в света, но понякога дори тяхната почти безкрайно добра душа е безсилна да побере всичката омраза от хората и да я изтрие от лицето на земята.

Еднорогът погледнал нагоре. Сълзите му се смесили с капките на нощния дъжд, който бавно се сипел – сякаш и той се опитвал да разтвори мъката. Но въпреки топлия дъжд, еднорогът чувствал голяма студенина в сърцето си. Изведнъж той се строполил на земята. Още не било изстинало тялото му, когато някаква сянка, подобна на мъгла се надигнала от него. Това била душата му. Топлината ѝ била изстинала от студенината на света. Тази душа трябвало да изгори мъката, а изгорила самата себе си. Но пламъкът ѝ продължил да живее и тя се превърнала в Седмия огън. Не изгубила мощта си. И неподходящи същества започнали да се възползват от нея. Те така и не разбрали, че енергията, дадена на еднорозите, принадлежи само и единствено на тях. Само достатъчно чисти създания трябвало да я управляват... А най – лошото било, че тази сила била вечна.

Благодаря за вниманието

[Frujin Assen]

Браво момиче, радвам се когато талантливи хора се развиват. Твърдо имаш моя глас!

[КГ125]

Мда, доста издържано и красиво!!!! Ще да си доста млада, личи по стила; но пък имаш размах, израз, език, фантазия, образност - добре!

[elindress]

Мерси много за милите думи =)

Да, на 19 съм