Отиди на
Форум "Наука"

Влашки и молдавски летописи


Recommended Posts

  • Потребители

От влашките летописи най-голям интерес предизвиква хрониката на влашкия монах Михаил Мокса, тъй като в нея е вкючен редактиран текста на Безименната българска летопис.

Молдавските летописи не са толкова познати не на последно място и за това, че в тях сведенията за България са оскъдни и що се отнася до историята на бълг. земи са интересни основно заради това, че описват събитията в един съседен регион.

Има една група летописи с близко съдържание, които се определят като славяно-молдавски, заради езика на който е написана по-голямата част от тях. В тази група влизат:

Бистрицката летопис (1359-1507) - принадлежала е на бълг. читалище в Тулча

Кратка славяно-молдавска хроника (1359-1451)

Молдавско-немска летопис (1457-1499)

Славяно-молдавска летопис (1359-1504) - повечето преписи са заедно с руски летописи - Воскресенската и Никоновата

Славяно-молдавска летопис (1359-1512) - наричана е още Сръбско-молдовска тъй като е съдържанието й е компилация от Славяно-Молдовските и Сръбските летописи

Първа (1359-1526) и Втора (1359-1518) летопис от Путна

Славяно-молдавска летопис на Макарий (1504-1551) - в сборника в който е летописа се намира и препис от повестта на Владислав Граматик за възобновяването на Рилския манастир

Славяно-молдавска летопис на Евтимий (1541-1554)

Молдавско-полска летопис (1352-1564)

Славяно-молдавска летопис на Азарий (1351-1574)

Сучавска настенна хроника (1574-1590)

Във връзка с темата за подчинението на Молдова на Охридската архиепископия вече стана дума за молдавско-полската летопис, както иза двете от Путна, където има кратки сведения за това събитие.

Първата хроника от Путна е в сборник, който съдържа още "За буквите" на Черноризец Храбър, извлечение от съчиненията на К. Костенечки и българския летопис.

Редактирано от Galahad
добавяне на линк
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От влашките летописи най-голям интерес предизвиква хрониката на влашкия монах Михаил Мокса, тъй като в нея е вкючен редактиран текста на Безименната българска летопис.

Молдавските летописи не са толкова познати не на последно място и за това, че в тях сведенията за България са оскъдни и що се отнася до историята на бълг. земи са интересни основно заради това, че описват събитията в един съседен регион.

Има една група летописи с близко съдържание, които се определят като славяно-молдавски, заради езика на който е написана по-голямата част от тях. В тази група влизат:

Бистрицката летопис (1359-1507) - принадлежала е на бълг. читалище в Тулча

Кратка славяно-молдавска хроника (1359-1451)

Молдавско-немска летопис (1457-1499)

Славяно-молдавска летопис (1359-1504) - повечето преписи са заедно с руски летописи - Воскресенската и Никоновата

Славяно-молдавска летопис (1359-1512) - наричана е още Сръбско-молдовска тъй като е съдържанието й е компилация от Славяно-Молдовските и Сръбските летописи

Първа (1359-1526) и Втора (1359-1518) летопис от Путна

Славяно-молдавска летопис на Макарий (1504-1551) - в сборника в който е летописа се намира и препис от повестта на Владислав Граматик за възобновяването на Рилския манастир

Славяно-молдавска летопис на Евтимий (1541-1554)

Молдавско-полска летопис (1352-1564)

Славяно-молдавска летопис на Азарий (1351-1574)

Сучавска настенна хроника (1574-1590)

Във връзка с темата за подчинението на Молдова на Охридската архиепископия вече стана дума за молдавско-полската летопис, както иза двете от Путна, където има кратки сведения за това събитие.

Първата хроника от Путна е в сборник, който съдържа още "За буквите" на Черноризец Храбър, извлечение от съчиненията на К. Костенечки и българския летопис.

Дай нещо черно на бяло, да ги четем най-после тези летописи.

Ти чел ли си нещо от тях?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тука споменават Караманите в района на Албания, това по другата тема за Шишман.

пп. Интересно Българи май не спонаха и в двете хроники.

Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дай нещо черно на бяло, да ги четем най-после тези летописи.

Ти чел ли си нещо от тях?

Има линк за тази: Молдавско-немска летопис (1457-1499)

Другите - по-натам. Текста на всички е близък по съдържание, макар да има някои разлики в изложението.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Караманите в Южна Албания могат да обяснят какво търси Шишман паша от другата тема в Босна...

Галахад, чудна тема и чудесен подобр!

Цялата топонимия е българска в описвания район, почти всички имена, та чак сина на Стефан се казва Богдан Стефанов!!! (освен ако -ов в скобите не е добавено от българския преводач).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Вероятно защото са от Молдова, а са на славянски :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пък то би трябвало май да се каже - български?? Или? На старобългарски са, нали?

Малко знам за Караманците, чух нещо, върти ми се името на Катерина Венедикова и толкоз..

Абе, хора, защо авторът на немския летопис непрекъснато завърша на "И Т.Н."

Да не би това да е всъщност някакъв конспект, подготовка за нещо по-подробно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пък то би трябвало май да се каже - български?? Или? На старобългарски са, нали?

Малко знам за Караманците, чух нещо, върти ми се името на Катерина Венедикова и толкоз..

Абе, хора, защо авторът на немския летопис непрекъснато завърша на "И Т.Н."

Да не би това да е всъщност някакъв конспект, подготовка за нещо по-подробно?

Да и аз това гледах и пише, че е съкратената версия сигурно затова е това т.н.

В другата хроника не е така.

Да имена много на Български, владетели и населени места, но името на държавата не го видях.

Човекът е описвал собствената си родина, но някак не разграничава България от нея , надявам се ме разбрахте.

Тука описват изселване на караманите, от южна Турция, та дава малко светлина.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8

а за Катериана, някой ако не го е чел:

http://ziezi.tripod.com/anadol/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А защо в немско-молдавската летопис пише "Румуни" за власите ? Това от руския превод ли е? Би било най-малкото странно и изнендващо ако така пише в оригинала.

Това "Румуни" пък къде го видя? Точно за да се избегнат разни недоразуминия за град Роман изрично обяснявах, че вероятно името му иде от воеводата Роман І (при неговото управление е споменат за пръв път в документ на влаадетеля и в Новгородската хроника от това време). Румънци няма. Има молдовци, а власите са или власи или му(н)тяни, като в немската го свързват с планинци (от немската дума за планина).

(освен ако -ов в скобите не е добавено от българския преводач).

Всичко в скобите е добавка. Окончанията и у нас са от по-късно време и затона си нямаме Иван Асенов ІІ. Иначе тези, които са на славняски са си доста близки по език до сегашния български, тъй че който не е учил руски оригиналът ще му е по-достъпен за четене. :tooth: Славянски са не само заради езика, но и защото някои преписи са си компилирани с руски или сръбски летописи както казах.

За България не пише много, защото те почват от време, когато нашата държава изчезва. Това си има и хубава страна - както казах в един от кодексите за да запълнят времевата празнина е вкарана и известната анонимна бълг. хроника.

И едно ново попълнение - Кратка молдавска хроника обхващаща периода 1359—1451 г.

Тази както показва заглавието е доста кратка и прилича повече на онова, дето е известно като Именник на бълг. ханове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тук Галахаде:

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm

Глава Царуването на Мануил Палеолог, 10 ред.

Това е хрониката на Михаил Мокса, а не молдавско-немската летопис. В тази част Мокса е използвал Безименната бълг. хроника, но тук-таме е пипнал: появили са се румъни, бълг. цар е понижен в господар. Хрониката на Мокса е от 1621г., т.е. от столетието следващо групата на славяно-молд. хроники. Пък и до появата на Румъния остават вече само 2 века, тъй че е било време да се появи идеята, за да се развие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За България не пише много, защото те почват от време, когато нашата държава изчезва. Това си има и хубава страна - както казах в един от кодексите за да запълнят времевата празнина е вкарана и известната анонимна бълг. хроника.

Не казвам че времевият период е голям , но е еднакъв за всички съседни държави, та намериха място да споменат поне 3 ма Български царе, но България не, нещо не е както трябва

Гърците нямат голям времеви период , но са споменати.

и други държави споменати видях.

Просто се чудя защо?

Някой по-запознат с истори япо-може да отговори де :)

Къде е ключа за бараката?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не казвам че времевият период е голям , но е еднакъв за всички съседни държави, та намериха място да споменат поне 3 ма Български царе, но България не, нещо не е както трябва

Спрямо Молдавия България е малко отдалечена, а освен това до края на ВБЦ в т.нар. славяно-молд. хроники има изброяване на владетелите им със съвсем оскъдни сведения за тях. Но в замяна на това пък в тези извори има нещо твърде ценно, но неоценено, защото атеистичната соц. историография предпочиташе тъмен период, пред това да се говори за църква. Тъй като Молдавия минава на подчинение на Охр. архиепископия има някои събития в тази насока. Тъй че бълг. държава няма и няма и сведения в хрониките, но бълг. църква продължава да съществува като институция и пише за нея. За съжаление, някои от хрониките са твърде големи, тъй че ще има само откъси за присъединяването, като този от съчинението на Кантемир.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Определено в тези извори има нещо много ценнно,. и това което спомена и това което наблегах аз , са 2 от многото важни неща за него. Има и други , щом аз видях едно , при положение, че изобщо не съм специалист, а любител.

Чакам с нетърпение по разширена версия , както и другите при възможност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Добавен е линк и към Сучавската стенна хроника. Да не се бърка с възстановителния надпис на митрополитската църква, който е по-ранен - от първата четвърт на ХVІв., а това което се дава като хроника е от последната четвърт на същия век.

Някои от хрониките не са много интересни за бълг. история, но е добре да ги има, защото се пораждат разни митове и легенди за съдържанието им. Братушките донякъде също имат заслуга, защото са поприбирали, но не са публикували и се получило така, че дори в един период самата Румъния вече като държава не са били много запознати с текстовете им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сложи и Балтазар Валтер. Неговото "Brevis Rervm a Michaele Moldawiae Transalpinae sive Walachiae Palatino gestarvm descriptio" не е летопис,

но е бил на "терена" по онова време (на Михай Витязул).

Не съм чел горепосоченото произведение, но според резюмето на Николае Картожан,

Силистра е опожарено при един от походите, след което можем да приемем,

че не само турците, а и райата го е отнесла.

За любителите на пикантерии:

Бистришката летопис попада в българското читалище след като е закупена от тамошен българин за 5 рубли от незнаен липовян.

Galahad, за руската "заслуга" за съжаление си прав.

Но според мен и книгопечатането си казва думата.

Така или иначе, главна причина си остава балканската мърлящина.

Редактирано от BGVlach
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пише си българи в ония времена ,ама то били значело "Търговци" или "Граждани": 31.31 Пръгарем :32. Палгарем Текста пък е супер ".......да доведет турски воиски,да ви пленит,како и пръво ви е пленил."

не е Михай (Витяз)

,а си е Михаилъ

на собствения му печат

post-4727-046061100 1293122807_thumb.jpg

post-4727-071165300 1293123380_thumb.jpg

Редактирано от natan
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

натан, "пръгър" = "bürger" = "гражданин".

Какво общо имат "пръгърите" в грамотите на Влад Цепеш с темата?

не е Михай (Витяз) ,а си е Михаилъ на собствения му печат

Така да е.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Молдавско-полската летопис също е с активен линк, а е и от по-големите. В нея пише за подчинението на Молдова на Охридския архиепископ, макар в текста да се говори, че става дума за сръбския патриарх Никодим. Грешката не е толкова голяма, защото за около век на подчинение на Охридската архиепископия са голяма част от земите, които по време на ПБЦ са в територията на държавата.
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

От влашките летописи най-голям интерес предизвиква хрониката на влашкия монах Михаил Мокса, тъй като в нея е вкючен редактиран текста на Безименната българска летопис.

Молдавските летописи не са толкова познати не на последно място и за това, че в тях сведенията за България са оскъдни и що се отнася до историята на бълг. земи са интересни основно заради това, че описват събитията в един съседен регион.

Има една група летописи с близко съдържание, които се определят като славяно-молдавски, заради езика на който е написана по-голямата част от тях. В тази група влизат:

Бистрицката летопис (1359-1507) - принадлежала е на бълг. читалище в Тулча

[

Молдавско-немска летопис (1457-1499)

Славяно-молдавска летопис (1359-1504) - повечето преписи са заедно с руски летописи - Воскресенската и Никоновата

Славяно-молдавска летопис (1359-1512) - наричана е още Сръбско-молдовска тъй като е съдържанието й е компилация от Славяно-Молдовските и Сръбските летописи

Първа (1359-1526) и Втора (1359-1518) летопис от Путна

Славяно-молдавска летопис на Макарий (1504-1551) - в сборника в който е летописа се намира и препис от повестта на Владислав Граматик за възобновяването на Рилския манастир

Славяно-молдавска летопис на Евтимий (1541-1554)

Молдавско-полска летопис (1352-1564)

Славяно-молдавска летопис на Азарий (1351-1574)

Сучавска настенна хроника (1574-1590)

Във връзка с темата за подчинението на Молдова на Охридската архиепископия вече стана дума за молдавско-полската летопис, както иза двете от Путна, където има кратки сведения за това събитие.

Първата хроника от Путна е в сборник, който съдържа още "За буквите" на Черноризец Храбър, извлечение от съчиненията на К. Костенечки и българския летопис.

хрониката на влашкия монах Михаил Мокса

Описание на Молдавия” от Димитър Кантемир

Редактирано от rasate
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...