Отиди на
Форум "Наука"

Германо-скандинавски комитатни "кралства"...


Recommended Posts

  • Потребители

Това е тема от донякъде ограничен интерес, но за мен вече отдавна е доста повече от хоби, пък и се оказа свързана с работата ми. Надявам се да е любопитна за малката ни общност тук.

Вчера на форумната среща с Aspandiat поговорихме за какво ли не, а между другото стана дума и за квазиисторическите "кралства" на и около полуостров Ютланд, споменавани най-вече в староанглийската и староисландската литература.

Тук ще използвам термина "комитат" в смисъла му на "владение", употребяван за властта, упражнявана от родовите водачи и техните въоръжени дружини в този регион над определена група, изграждаща идентичността си около легендарните подвизи на владетеля и неговите прадеди - "крале", произхождащи от божество. Трябва да се има предвид, че изворите по темата произлизат от специфична култура, в която самоидентификацията, особено в староанглийските текстове, е основана на принадлежността на конкретен колектив с прилягащото му славно минало, експлицитно заявена лоялност вътре в рамките на комитата и набор от чисто воински, предхристиянски ценности.

Специфика на темата е, че се налага да се разчита на извори от VІІІ-ХІІІ в. за събития и процеси от ІІІ-VІІ в., което налага предпазливост при изводите.

Донякъде може да бъде приведен и авторитетът на Тацит, но той пък принадлежи на І-ІІ в. и следва да бъде използван внимателно - най-подходящ е там, където неговата "Германия" предлага наблюдения и твърдения, сходни с тези от по-късните извори.

Това по необходимост означава, че за V-VІІ в. за региона на Ютланд можем да уловим само най-устойчивите характеристики на историческия процес, но неизбежно ще пропуснем много от детайлите на събитията освен ако не изберем привлекателния, но несигурен път на предположенията и на доверието към източници, които най-често са с легендарен характер.

В темата няма илюстрации. Не ги смятам за непременно необходими. Предлагам само най-обща карта на региона за ориентация:

post-6216-031813200 1295221778_thumb.jpg

1. Дани или датчани; династията на Скьолдунгите

Най-известното от племената в региона около полуостров Ютланд (днешна континентална Дания). Наричани Danar на староисландски и Dene на староанглийски, даните са германоезично племе, произхождащо вероятно от територии в днешна южна Швеция, по-точно от областта Сконе, гледаща на юг, към проливите Скагерак и Категат и към днешните датски острови. Латинските извори от І-VІІІ в. не различават даните от останалите обитатели на недобре познатите за Юга германо-скандинавски райони.

Староанглийските поетични легендарни източници като "Беоулф", "Финсбургската битка" и "Уидсит", съставяни в периода VІІІ-Х в. позволяват да се твърди, че в V в. седалището на датските крале се намира в най-северната част на остров Зеланд, в днешната област Лейре.

В лекциите си "Finn & Hengest" (1936) Толкин изразява предположението, че т. нар. сюжет за "фризийското клане", фрагментарно запазен в "Беоулф" и "Финсбургската битка" носи легендаризиран исторически спомен за реален конфликт между дани и фризи, състоял се в първата половина на V в. за контрол над полуостров Ютланд.

Сред легендарните датски крале от династията на Скьолдунгите или Шилдингите се открояват основателят на рода Скьолд/Шилд Шевинг (името означава "щит"; син на Один), Хротгар/Хроар, издигнал прочутата зала за пирове Хеорот ("Еленовата зала"), храбрият Хелге/Халга и Хродулф/Хролф Върлината, главен герой на датската "Сага за Хролф Краки" от ХІІІ в.

"Дани" и "Шилдинги" са използвани като синоними в епическата староанглийска литература. Според данни, които се съдържат в "Англосаксонската хроника" от ІХ в. и в поемата "Уидсит" от VІІІ в. Хенгист, легендарен вожд на ютите и основател на кралство Кент в Британия, е съюзник и подчинен на датския пред-шилдингов владетел Хнеф, син на Хок в конфликта между дани и фризи. Според Толкин този детайл сочи крайната победа на даните над фризите и началото на преселението на юти, фризи и англи към изоставената от Рим Британия.

В VІІІ в. датското кралство вече със сигурност контролира Ютланд, Датския архипелаг (където е седалището на датските владетели) и най-южното крайбрежие на днешна Швеция. В самия край на века норвежки и датски пирати (т. нар. викинги) започват серия от грабителски и заселнически походи към Германия, Галия, Фризия, Британия и Ирландия.

В края на Х в. датският крал Харалд Синия зъб, син на Горм се покръства, с което Дания се превръща в едно от феодалните кралства на Западна и Северна Европа и навлиза в класическото Средновековие. В известен смисъл Дания е свръхсилата на скандинавския Север по време на и след викингския период. Освен това Дания е най-устойчивата монахия в Европа, без прекъсване от 938 г. насам и с многобройни легендарни и квазиисторически имена на владетели, стигащи назад до V в. (засвидетелствани във франкски, англосаксонски, датски и исландски извори от VІІІ-ХІІІ в.).

В латински текстове от ХІІ-ХV в. Дания е наричана Dacia.

2. Свеи или шведи; династията на Инглингите

Свеите, произхождащи от историческата шведска област Свеаланд вероятно имат общ произход с античните свеби/свеви и с населението на немска Швабия. Седалището на техните крале се намира в Упсала на езерото Меларен (северно от Стокхолм), където, според Снори Стурлусон (ХІІІ в.) преди покръстването на страната е бил разположен и центърът на значим култ към Один. В своята "Сага за Инглингите", част от свода кралски саги "Земния кръг" (публикуван у нас като "Саги за кралете на Севера" в два тома), Снори пише, че храмът на Один е имал за първожрец самия крал на свеите, който отговарял за правилното извършване на жертвоприношенията (включително човешки) дори с живота си. Освен това храмът притежавал земи, което е любопитен факт почти без прецедент в езическа Европа. След 874 г. (или поне след 930) в Исландия е засвидетелствано едро земевладение и упражняване на съдебни функции от страна на областни жреци, но това не е точен паралел с едрата собственост на самия храм: т. нар. "Упсалски владения", които намират най-близък паралел само в християнската църковна поземлена собственост.

Според англосаксонската поетична традиция свеите са врагове на гаутите и даните. В крайна сметка кралете на Свеаланд действително присъединяват датско Сконе и Гьоталанд към териториите си. Трипартитността на шведското кралство формално се запазва в титулатурата на краля (запазена до 70-те години на ХХ в.: "крал на свевите, гаутите и венделите") и е отразена дори в герба на страната: три златни корони на син фон. Но е възможно, разбира се, тази трипартитност на шведското кралство според изворите да се дължи не само на исторически факти около консолидирането на страната, но и на архаични индоевропейски архетипи: ще припомня, че самата латинска дума за "племе", "tribus", означава "тройно разделение".

Конфликтите между знатни родове от различни краища на страната продължават и след покръстването на упсалските крале, а монархията остава с изборен характер на практика поне до Калмарската уния (което повлиява на обичаите и законите по предаване на короната и в други страни - най-известен пример за изборна монархия в Северна Европа остава, разбира се, Полско-Литовската Жечпосполита).

По време на викингския период шведски екипажи пътуват преди всичко по т. нар. "Източен път", тоест в Балтийско море и Рус по континенталните реки към хазарските владения, Волжка България и Константинопол.

Основателите на първата княжеска династия в Новгород са Рюриковичите от комитата (или по-малко несамостоятелно "кралство") Рос в Свеаланд, който дава и името на Русия. Шведските, а отчасти и норвежките и датски "варяги" изиграват известна роля в руската, византийската и дори българската военна история в ІХ-ХІ в. Любопитен детайл е, че Рос е име и на шотландска област и клан, което може би означава, че водачи от свеаландския комитат Рос участват в походи както към Финския залив на изток, така и към Британските острови на запад.

Династията на Инглингите (потомци на бога Ингве-Фрей) губи властта ни над Свеаланд, но създава нови владения на северозапад в скандинавския полуотров, към Норвегия. Във втората половина на ІХ в. хордаландският крал Харалд Красивокосия (Haraldr I Horfagre), пръв (временен) обединител и християнски владетел в Норвегия, претендира, че произхожда от рода на легендарните Инглинги. "Ингевони" е една от трите основни групи германски народности, различавана още от Тацит.

След покръстването и допира на страната до литературата на християнска Европа в шведските манастири и дори сред светски автори (като Снори) се разпространява архаизиращата тенденция, според която свеите произхождат от Скития. Всъщност на староисландски "Свитьод" е название и на Скития, и на Швеция, само че Скития е наричана "Голямата Свитьод". Разбира се, предвид че латинизираната версия на шведската кралска титла е "Rex Sueborum, Gothorum et Vandalorum", т. е. "крал на свеви, готи и вандали", това изглежда съвсем закономерно.

3. Англи; Мерсия, Нортумбрия, Източна Англия и легендарният комитат на мюрингите

Англите са племе или по-скоро група от малки комитати, обитавали днешната немска област Ангелн в Шлезвиг, в основата на полуостров Ютланд. Римските и франкските автори от ІV-VІ в. не отличават англите от останалите "сакси" и "езичници" преди обособяването на английските кралства в Британия ок. средата на V в. Те най-вероятно участват заедно с останалите варварски племена от региона в пиратските и заселнически походи през Северно море към Галия и Британия още в ІV в.

В края на V в. англите на практика са напуснали изцяло родината си Ангелн. Водачи от техните комитати застават начело на новите кралства Дейра и Берниция (които заедно образуват северноанглийска Нортумбрия на север от р. Хъмбър), Мерсия и Източна Англия (между Хъмбър и Темза). В началото на VІІ в. англите започват да приемат християнството и създават богата манастирска култура, епическа, религиозна, елегична и документна литература на латински и староанглийски, торевтика, миниатюри и ръкописна традиция под смесеното влияние на Рим и на изолираната Църква на Дал Риада (Църквата на скотите в западна Шотландия - но без контакти със затворената Уелска Църква).

В VІІІ в. Офа, християнски крал на английска Мерсия, издига вал по границата между своето кралство и Уелс, обитаван от изтласкваните все по на запад британски племена и сече златни манкуси, имитация на арабски монетни типове. Тук съм отбелязал частна хипотеза за произхода на името на английското кралство Мерсия във връзка с легендарния комитат на мюрингите от Ангелн.

В 1938 г. в местността Сътън Ху, на територията на някогашното кралство Източна Англия британски археолози откриват корабно погребение с изключитено богати находки от торевтика и оръжия на английски владетел, вероятно Редуалд, крал на източните англи, починал ок. 624 г. Погребението доказва достоверността на значителна част от детайлните описания на доспехи и обичаи в староанглийския епос "Беоулф".

Любопитно е, че традиционният герб на Източна Англия в местните предания включва изображение на три корони, точно както и този на Швеция. Този герб е запазен до днес в герба на Оксфордския Университет.

След 793 г. кралствата на англите стават цел на викингски нападения от Дания и Норвегия. Към средата на ІХ в. по-голямата част от теротриите им попада в т. нар. "Област на датския закон", окупирана от скандинавски заселници. В навечерието на норманското нашествие всички земи на англи, сакси и скандинавци в Британия са вече обединени в т. нар. Кралство на англи и сакси, наричано още Aengelonde, под властта на Уесекската династия.

4. Сакси или саксонци; Алфред Велики и Видукинд

Саксите са голяма група комитати в северната част на днешна Германия (предимно от Долна Саксония), непосредстевно съседстващи със Северно море и Ютланд. В ІV в. участват в грабителски походи в римска Галия и Британия заедно с франки и фризи, както засвидетелства Евтропий в своя "Бревиарий от основаването на Града". Срещу техните нападения е установена римската военна длъжност на "Comes littoris Saxonici" или "комес на саксонското крайбрежие", имащ за цел да отбранява бреговете на римска Британия срещу пиратството им.

Тяхното общо название става нарицателно за всички германски нашественици в изоставената от Рим Британия след 410 г.: То произхожда може би от названието на предпочитаното им оръжие seax, вид дълъг кинжал. Sasanach на уелски и гаелски ирландски и до днес означава "англичани". Именуването според вид оръжие не е нетипично за ранните германски комитати от региона на Ютланд: в "Уидсит" (VІІІ в.) е споменато названието "secgen", което буквално би трябвало да означава "мечове", а е название на "народ".

Най-значимото кралство, което саксите създават в Британия, е Уесекс или това на западните сакси. Центърът на кралството е в Уинчестър (където според късносредновековна литературна традиция се е намирал легендарният Камелот, дворът на британския крал Артур). Уесекс е единственото кралство, което устоява на викингските нашествия от ІХ-Х в. и не само спира настъплението, а напълно покорява скандинавските заселници на Острова и става ядро на Кралството на англи и сакси, което ще се превърне в класическа средновековна Англия. Най-бележитият владетел на Уесекс е Алфред Велики, управлявал в края на ІХ в., който е едновременно организатор на първия мощен англосаксонски военен флот, победител и покръстител на Областта на датския закон, поръчител, автор, преводач и съставител на съчинения от исторически и религиозен характер като "Англосаксонската хроника" и староанглийския превод на "Утешението на философията" от Боеций.

Британските сакси започват да се покръстват в края на VІ в. под римско и франкско влияние.

Саксите в Германия са последните, които запазват езичеството си: до началото на ІХ в., когато кралят им Видукинд е окончателно надвит от Карл Велики след близо трийсетгодишна кръвопролитна война. Известна историческа ирония има във факта, че императорската корона на Каролингите, основаването на Свещената Римска империя, както и превръщането на Източнофранкското в собствено Германско кралство се пада именно на Саксонската династия на Отоните през Х в.

От частен интерес е епическата поема "Hildebrandslied" или "Песен за Хилдебранд", съставена в Саксония на стародолнонемски вероятно още през VІІІ в. и записана може би заедно с други старогермански епически произведения по заповед на Карл Велики (по твърденията на Айнхард в "Животът на Карл Велики".

Струва си да се отбележи, че гербът на днешна Долна Саксония в Германия и този на уесекската династия включва изображение на изправен кон; което донякъде е свързано с факта, че имената на легендарните братя Horsa и Hengest, основали ютското кралство Кент, са именно съществително и описателно иносказание (кенинг) за "кон". Разбира се, всички английски и саксонски крале според "Англосаксонската хроника" произхождат пряко от Один.

5. Фризи или фризийци; "фризийското клане" и фризийската търговия в Северно море

Фризите са група комитати, разпръснати по южното крайбрежие на Северно море от устието на Рейн по цялото днешно крайблежие на Нидерландия и Германия, както и по западното крайбрежие на Дания, свързани според Толкин в мрежа от династични и военни съюзи още през V в. Фризите, както и техните предшественици и може би прадеди батавите са в контакт с Рим след ІV в., понякога като търговски патньори и клиенти, но все повече като врагове. Според Толкин фризите се сражават с датчаните за контрол над Ютланд, но в крайна сметка са надвити и губят най-северните си владения пред нарастващата мощ на изграждаща се Дания.

Прокопий Кесарийски споменава в "За войните", че фризите са един от трите народа, завладели Британия наред със саксите и ютите.

В "Църковна история на английския народ" (ср. на VІІІ в.) Беда Преподобни изполва названието "фризиец" като синоним на "търговец". Фризите действително основават няколко крайбрежни търговски средища и митници между VІ и VІІІ в. Най-значителното от тях е Дорестад или Дурстеде. В Нидерландия са намирани съкровища от византийски и франкски сребърни монети от VІ-VІІІ в. Фризите уреждат управлението на своите пазарища с т. нар. "Фризийски морски закон", употребяван и не само от тях и потвърден в капитулариите на Карл велики. Фризийската търговия с кехлибар, ръж, риба, китова кост и сребро обаче понася на практика фатален удар с началото на викингските набези от Дания и Норвегия.

Фризите най-често са цитирани в изворите като съюзници и васали на франките. Независимостта на Фризия следователно приключва още през VІ в. Запис на Григорий от Тур в "История на франките" за 529 г. твърди, че "датски" крал-езичник на име Клокилаикус е убит във Фризия при сражение между неговите сили и опълченията на фризи и франки.

"Песен за Нибелунгите" (ХІІІ в.) също предлага любопитни възможности за наблюдения относно фризите (или по-точно зеландците, както е в текста), най-вее във връзка с франките и бургундите, които обаче излизат извън рамките на региона, за който говоря тук. По-интересни там са отношенията между фризи, сакси и датчани: зеландецът Зигфрид (като фигура произхождащ може би и от легендарния Сигурд Убиеца на Дракона, и от франкския крал Сигеберт) воюва срещу сакси и дани. Предвид определената враждебност между сакси и франки след V в. и все по-голямата обвързаност между франки и фризи, тук може би имаме още един пример за устойчивостта на системата от наследствени съюзи и вражди между канкретни народи и комитати от северногерманския ареал.

Фризите са интересен случай и във феодалния свят след Х в. Голям процент от фризийските селяни остават свободни, а не закрепостени; Фризийското графство разполага с изборни съдии-рицари, които ограничават властта на графа си дори повече от обичайните дифидации, заплашващи всеки феодален сеньор.

6. Гаути, гьоинги или йоталандци; династията на Хределингите

Йоталанд е област в западна Швеция, по крайбрежието на Скагерак и Категат, гледаща към Датските острови. Най-старото й засвидетелствано население са гаутите, от чийто кралски род произхожда легендарният герой Беоулф (отново Мечката). Гаутите, според епоса "Беоулф", са традиционни съюзници на даните и противници на свеите. Във враждите и съюзите, споменавани в старогерманската епическа литература се долавя отзвук от свидетелството на Тацит - че у германите приятелството и враждата са наследствени и трайни. В "Рицарството" Доминик Бартелеми пише, че враждите в старогерманския свят са по-скоро краткотрайни и относително лесно преодолими. Патосът на оцелелите произведения обаче говори по-скоро за нетрайност на примирията, уреждани с откупи и династични съюзи отколкото на враждите. Според текста на "Беоулф" Хигелак, крал на гаутите и родственик на героя, загива във война с фризите. От една страна, това сведение, макар и легендарно, вероятно може да допълни Григорий от Тур. От друга, то показва действителната устойчивост на мрежа от съюзи, срещаща се устойчиво в разностранни извори - Клокилаикус/Хигелак е наречен "датски" владетл от Григорий, а в "Беоулф", съставян без зависимост от франкския автор, гаутите и даните са съюзници срещу свеите и фризите.

Гаутите са слабо засвидетелствани в периода на своята самостоятелност преди присъединяването им към разрастващото се кралство на свеите. Освен в "Беоулф", за тях се говори в "Сага за Хролф Краки", където героят Бьорн (отново Мечката) изпраща своя брат за крал на гаутите. Което поставя редица интересни въпроси относно подредбата на легендарната хронология на корпуса от легенди на и за популациите около Ютланд.

Разира се, гаутите най-вероятно имат общ произход на етнонима си с готите (любопитно е, че староанглийските и скандинавските извори не използват едни и същия названия за гаути и готи, все пак).

7. Юти

Ютите дават името на полуостров Ютланд (дн. континентална Дания). Възможно е името им да е родствено с това на гаутите и остров Готланд в Балтийско море. Не са известни ютски крале или независими предводители в родината на този "народ". Според Толкин ютите са подчинени първоначално на фризите, а след "фризийското клане" от (предполага се) двайсетте години на V в. изпадат във все по-силна зависимост от даните, с които, в крайна сметка, образуват един народ.

8. Кимбри, цимбри или кимври

Най-старото исторически засвидетелствано име на обитатели на Ютланд. Не е невъзможно името им да е в известна близост с това на камбрийците (Cumraeg), келтското британско население на Уелс и Бретан, а евентуално дори с кимерийците (тези възможни, но несигурни паралели ми бяха посочени от Aspandiat). В началото на І в. пр. Хр. кимбрите нахлуват в Италия заедно със съюзниците си тевтони (племе, чието име е станало нарицателно за "германи", но с може би келтски произход) и са разгромени от Гай Марий. В средата на І в. сл. Хр., когато отзвукът от поражението на Квинтилий Вар в Тевтобургския лес отшумява и Рим отново засилва натиска си срещу германските народи, кимбрийски пратеници посещават Колония Агрипина (Кьолн), където молят за прошка, задето прадедите им са нападнали Италия. По-късни сведения за тях няма.

Пропускам тук сведенията за династиите/комитатите (или, в крайна сметка, "кралствата") на вендели, Илвинги/Улфинги, брондингите от о-в Бреньо, хедобарди, Шилвинги/*Скьолфунги и други по-незначителни, по-трудни за идентификация или поне рядко споменавани в изворите северногермански колективи от т. нар. период на Тъмните векове.

Не се наемам да говоря за множеството тингови общности и комитатни "кралства" в Норвегия, съществуващи може би още от І в. и частично запазени чак до ХІV в., тъй като те са многобройни, непостоянни като имена, зле засвидетелствани в изворите (основно в "Земния кръг" на Снори) и на практика незначителни като литературна, политическа или историческа стойност. За тях човек би могъл да намери информация например в "Chronicon de antiquitate regum Norwagensium" ("Хроника за древните нарвежки крале")на монаха Тьодрек от 1354 г.

Лично за мен е от особен интерес, че староанглийските и франкските текстове от VІІІ-Х в. и скандинавско-исландските от ХІІІ в. не си противоречат по отношение на легендарните събития от региона на Ютланд от V-VІ в. и дори намират потвърждение в археологическите данни.

------------------------

Едит:

Честно казано, не мислех, че ще се получи толкова дълго. Информацията тук е пределно популярно поднесена и без детайли. Съществува огромна научна литература върху археологията и изворите за този период и регион на английски, холандски, датски, немски и руски език. Проблематиката на практика е необозрима.

Надявам се, че сега пък Asрandiat ще намери най-сетне малко свободно време и желание, така да ни зарадва с някой също така популярен материал за политическата уредба на Арменското царство в ІІІ-V в.

С което пожелание най-сетне зарязвам този огромен постинг на произвола на съдбата.

Редактирано от glishev
Не подозирах, че ще изпиша такъв ферман, пардон, харта :)
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Темата е не само любопитна, тя е уникално любопитна! Поздрави на автора! :good:

Удиви ме много информацията за частна собственост сред тези северни народи от толкова ранен за тях исторически период! За да е установена през 930 г., тази традиция несъмнено е от по-рано, което много, много ме удивява! В съчетание с данните за някои твърде "демократични" навици за водене на война и за обществения им живот, това право на собственост допълва картината на може би най-индивидуалистичната сердновековна традиция.

Не смея да формулирам по-нататъшни изводи засега, но чака с нетърпение още информация, ако има :)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Благодаря :)

КГ, сама по себе си частната собственост не е толкова интересна - имало я е още в Античността, а и по-рано.

В случая е любопитно, че в едно варварско "кралство", което все още не е нито точно държава, нито пък е християнско, вече има мощни религиозни институции, които притежават владения - все едно говорим за влиятелно абатство във Франция през ХІ в., а не за езическо светилище в Скандинавия през ІХ-Х в. Забележи какво разграничение във функциите: кралят на свеите е върховен жрец на култа към Один, упражняван в упсалския храм; но кралят не е собственик на владенията, защото те са на храма. Това вече не е частна собственост, а дори не става дума и за някаква преходна форма между частната на краля и "публичната" на "Короната". Това би било абсурд за този период. Не, става дума за две функции на краля и за собственост на институция, при това отделена от кралската. Кралят има свои имения; и храмът има свои. Поне ако се доверим на Снори.

Разбира се, вероятно произходът на Упсалските владения на храма на Один е от свещен парцел, принадлежащ "на бога". Но е изключително интересно, че вече не става дума само за един свещен парцел, а за добавяне на поземлени дарения (вероятно пред свидетели и с точно определяне на граници). Това е типично за даряването на християнски храмове и манастири, както и за езически в класическата Античност. Но у шведите-езичници? Намирам го за удивително.

Същото се отнася за исландските жреци в 930-1030 и техните съдебни окръзи. Все едно са "езически епископи", ако ме разбираш. Обикновено представите ни за германо-скандинавското езичество не включват "църковна" собственост или териториална съдебна юрисдикция на жреца.

Получава се картината на едва ли не "Църква на Один" с доста сериозна организация и юридическа определеност. Което може и да се стори малко пресилен извод на някои, но пък изворите сочат недвусмислено натам.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сама по себе си не, разбира се, но точно там и точно по това време и в тази форма, за които пишеш ти е повече от интересна! Тук е заровен по-голям котел със съкровища, ако човек се разрови...

В никой случай не включват представите ни за германско племе това, а ето, че го има и то във форма, която в същината си се доближава до много модерните форми на собственост... И това в зората на историята на тези народи!!!

Щом фактите са такива, пресилно изглеждащи или не, нещата стоят така.

Обичайното право на различните народи понякога е много сложно, равно почти по сложност на "класическото". Но на толкова ранен етап от историята на конкретния народ толкова сложни взаимоотношения.... Какво ли още ни чака :))

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мда. Освен това при покръстването на Швеция (от крал Олаф Ериксон в 1008) упсалските владения изобщо не са разформировани, а направо преминават във владение на Църквата. Като знаем, че християнската Църква добре си управлява имотите, значи дотогавашната организация на езическите Владения е бил достатъчно приемлива, за да задоволи претенциите на църковните служители.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, и се е получило нещо като "плавен преход". Т.е. институционалността, която по инерция смятаме за средновековна, си е била изградена в значителна степен отпреди. Или, на германците не им е трябвала "римската идея", за да стигнат до сложните отношения на собственост, а това става по естествен път и то в тази ранна фаза от историята им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Те пак може да са опосредствано повлияни от римляните, за да стигнат до идеята за институционална собственост. Което би означавало, че такова нещо може да има и у други германски народи. А може и действително сами да са я развили или пък да са я взели от другаде (но не знам откъде).

Иначе преходът сам по себе си е плавен само по отношение на "църковната" собственост - но новата религия и там се налага с насилие и бавно, тъй като е неизгодна за традиционните свободи на местното население.

Ти добре ме подсети обаче, че като стане дума за собственост и за частни лица, тези народи имат огромно богатство от ранни извори. Вече е станало нещо като поговорка, че в шведските земи има повече ранни рунически надписи в памет на частни лица отколкото на крале. И не става дума за някакви служители на кралете, а за местни земевладелци.

Това, което ме подсети за отзвука на север от покръстването на Саксония, също заслужава отделно внимание. Беше много уместна забележка :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

:)

Възможно е тази собственост да е институция на германското или скандинавското обичайно право, т.е. да е дошла от самосебе си. Етимологията на термините би дала някакво обяснение, дали е с латинска връзка или не.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е сигурно това с етимологията на названията на институциите. Проблемът е, че основният извор по въпроса е от тринайсети век, така че евентуална латинска терминология може да се е натрупала в последните два века между покръстването на страната и съставянето на извора, т. е. да не сочи нищо за по-ранния период, към който се отнася самият извор.

От друга страна, ако има староисландски названия на тия институции, по-скоро те биха били относително сигурен белег, че изворът е достоверен, а самата храмова собственост се е развила на местна почва или поне като собствено германска институция. Сега ще погледна текста на Снори от "Сага за Инглингите".

Freyr tók þá ríki eptir Njörð; var hann kallaðr dróttinn yfir Svíum ok tók skattgjafir af þeim; hann var vinsæll ok ársæll sem faðir hans. Freyr reisti at Uppsölum hof mikit, ok setti þar höfuðstað sinn; lagði þar til allar skyldir sínar, lönd ok lausa aura; þá hófst Uppsala auðr, ok hefir haldizt æ síðan.

"След Ньорд страната поел Фрей. Провъзгласили го за владетел на свеите и той получил скъпи дарове от тях. Бил общителен и открит като баща си. Фрей издигнал голям езически храм в Упсала, където било главното му седалище. Всичко, което притежавал - земи и движимо имущество - завещал на храма. Така се появили Владенията на Упсала, които са останали и до наши дни".

(Тоест поне докъм 1240 г. Всъщност в края на ХІІІ в. Владенията са разпределени между аристокрацията. Б. м. Глишев)

Това е по превода на Снори от Румяна Сиромахова.

Както виждам, големият храм на Один е споменат още в "Деяния на епископите на Хамбургската Църква" (Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum) на Адам от Бремен с множество интересни детайли, свързани обаче със самия култ. Изворът е съставен в края на ХІ в., горе-долу около времето, когато езичеството окончателно е унищожено в Швеция и храмът в Упсала е съборен и обхваща събития от края на VІІІ в. до времената на самия автор.

В статията си Uppsala öd обаче шведската Nationalencyklopedin (1996) приписва собствеността над Владенията на Упсала на кралете, а не на храма. Това обаче противоречи на извора и може би се отнася до периода след края на ХІ в., когато самият храм, разбира се, вече е разрушен.

Ама като гледам, тия неща са ни интересни само на мене и на тебе. Ей, прав беше Спандю.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ама като гледам, тия неща са ни интересни само на мене и на тебе. Ей, прав беше Спандю.

Ами и на мен ми е интересно, обаче как да взема участие, след като познанията ми по въпроса са супер нищожни (абе направо никакви)... тъй че вие си пишете, а ние ще четем.... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Името на англите и областта Ангелн е свързано с глагола "angeln", на немски - ловя риба, и с "Аngel" - въдица.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Поздравления за темата на колегата Глишев.

Споменаваш по-горе за племето Рос. Преди време бях чел анализ на името на староанглийското божество Хорса, който свързваше името му с думата hors "кон". Съществуват ли данни за връзка между Рос и "кон", както и за почитане на това животно сред росите?

Надявам се, че сега пък Asрandiat ще намери най-сетне малко свободно време и желание, така да ни зарадва с някой също така популярен материал за политическата уредба на Арменското царство в ІІІ-V в.

С което пожелание най-сетне зарязвам този огромен постинг на произвола на съдбата.

Надявам се, че ще останеш доволен, колега. :)

http://nauka.bg/foru...showtopic=10766

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Останах доволен, да, колега :) Пък и то ти си виновен като ми се пулиш и ми пускаш мухи: пусни, та пусни тема. На ти тема сега ;) Следва и в алтернативките някой подвиг да извършим.

Не знам дали има някаква близост между Horsa и Ross, но не мога и да го отхвърля. Има много скандинавски имена, започващи с Hr(u)oth- ("военен", "воински"); кон на исландски си е "hors". Има и староанглийска дума за "кит" - "hron". Както и, разбира се, "hrafn" за "гарван". Избирай си, дето се вика :)

Може би все пак между свеите от Рос и героя Хорса не е много вероятно да има връзка, защото Хорса е ют, а ютите в традицията са съюзници с враговете на свеите. Макар че това е литературно съображение и може да няма общо с езиковите факти.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Останах доволен, да, колега :) Пък и то ти си виновен като ми се пулиш и ми пускаш мухи: пусни, та пусни тема. На ти тема сега ;) Следва и в алтернативките някой подвиг да извършим.

Не знам дали има някаква близост между Horsa и Ross, но не мога и да го отхвърля. Има много скандинавски имена, започващи с Hr(u)oth- ("военен", "воински"); кон на исландски си е "hors". Има и староанглийска дума за "кит" - "hron". Както и, разбира се, "hrafn" за "гарван". Избирай си, дето се вика :)

Може би все пак между свеите от Рос и героя Хорса не е много вероятно да има връзка, защото Хорса е ют, а ютите в традицията са съюзници с враговете на свеите.

Аха, аха, еми, аз само питах скромно-невежествено. smile.gif

А за алтернативките - сега зарядът приключи, ще трябва да се набере нова енергия.

Редактирано от Aspandiat
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Гумилев много спекулира с тея росомони, от които уж идвало наименованието на Русия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Попаднах на едно книжленце, което донякъде може би е по темата, надявам се да Ви свърши някаква работа :117:

Ето линкченце за сваляне :

http://rapidshare.com/files/443174891/Post-RomanTowns.pdf

:drinks_cheers:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...