Съкровището от "Китова могила"

[Зитко]

Тази могила край с. Крушаре , една от десетките в равнините около Сливен, е била без име. Проучванията са започнали на 1 август, 2009. Преди да започнат разкопките, археолозите я нарекли Китова, в памет на археолога започнал проучванията край Сливен. Още през 2008г. доктор Китов много искал да я отворят, но времето не стигнало...

Разкопките са извършени от екипа на археоложката Диана Димитрова, съпруга на покойния знаменит учен д-р Георги Китов, по време на археологическо лято "Сливен 2009".

Разкрит е гроб на знатна тракийка на възраст между 18 и 20 години. Мястото е било обозначено с релефна мраморна плоча, разположена на около 2,5 метра над могилния насип.На стелата е изобразена права жена, която в дясната си ръка държи два диска.Остатъците от скелета са изследвани от чл. кор. проф. Йордан Йорданов.

Златните накити са много интересни: огърлица с лунула, 2 гривни, 3 обеци и венец, направен специално за погребалната церемония – бил е поставен не върху главата, а в областта на краката. Сред находките са и 2 златни пластини с изображения на Великата богиня майка: едната е била увита около левия глезен, а другата – около шията. Забележителни са и 3 златни пръстена с корнеол. Върху два от полускъпоценните камъни са гравирани женски изображения – правата фигура държи житен клас (вероятно това е Деметра), а върху другото изображение личи профил на жена с воал, с вълниста коса и висока диадема (може би е Хера или Деметра).

Открити са още бронзов канделабър и лампа с много красиво листо от бръшлян, 2 огърлици от кехлибар, които са украсявали шията на починалата тракийска аристократка. Има множество стъклени лакримарии, глинени балсамарии, 2 бронзови кани, бронзов леген, отпечатъци от 2 тоалетни кутии – в едната има игли за коса от кост със стилизирани изображения на богиня, а в другата вероятно е имало органична материя, от която не са намерени остатъци, както и стъклен ритон с форма на рог. Бронзовите съдове са свързани с хигиената, миенето и красотата на жената. От голямото количество ритуално натрошени около гроба съдове засега е възстановен глинен ритон с протоме на овен – отворът за наливане е върху главата, а отворът за изливане е от устата на животното.

В гроба са открити и 7 сребърни римски монети, някой от тях са били в кожена кесийка до лявата ръка на знатната тракийка. Повечето от монетите са републикански, а най-късната е от времето на император Август (14 г. сл. Хр.). По тях има много контрамарки и следи от деноминации. Изследвани са от ст.н.с. д-р Бистра Божкова, която е на мнение, че такива монети в колективни находки се срещат чак до средата на III век. Затова гробът не може да се датира по монетите. Датирането е направено по накитите и другите дарове, които сумарно предполагат датировка от втората четвърт на II век.

Всички открити вещи са собственост на Регионален исторически музей в Сливен и са част от неговата експозиция.

Редактирано Януари 17, 2011 от Зитко

[Зитко]

Глинен ритон с необичайна форма от Китова могила

[Зитко]

Една интересна статия по темата:

Гроб на знатна тракийка от римската епоха разкриват археолози край сливенското село Крушаре

Археологът Диана Димитрова пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-жо Димитрова, какво открихте в Китова могила край сливенското село Крушаре?

Диана Димитрова: Разкопаваме гроб номер шест в момента и довършваме почистването му. Той е копан под слоя хумус. Погребението е трупополагане в яма. От южната страна има зид от ломени камъни и кална спойка. Вероятно гробът е женски, в него има доста накити. Един от тях е златен венец, вероятно правен за самото погребение, листенцата от венеца са разпилени. Вероятно е сложен в областта на краката на скелета, по целите кости на долните крайници има листенца от венеца. Около левия глезен има хубава златна пластина с две женски изображения на нея, еднакви са. Не сме ги разгледали много добре, защото все още нещата са на място. По прическата на жената на изображенията– гробът може да се датира до края на ІІ – началото на ІІІ век сл.Хр. Това е гроб на знатна тракийка от римската епоха. Има още една златна огърлица, с прозрачен камък, вграден в нея, още не сме го вдигнали. Има две златни обици, различни. Едната е близо до черепа, където трябва да бъде, втората е в областта на таза – между краката, тя е различна. Има две златни гривни, виждат се поне три сребърни гривни, но среброто е доста лоша проба и е задържало влага. Така че сребърните накити определено ще имат нужда от реставрация.

Нещо, което е доста ценно - намерен е един бронзов канделабър – много рядка вещ, която, за да я открием, означава, че погребаната е била наистина много знатна тракийка. Намерени са две големи, много елегантни шишета, прилични на колби, с прозрачна бистра течност, която се е запазила през вековете до сега. Гърлата и шийките на шишенцата са много тесни, там е навлязла почва, която е изиграла ролята на тапа и течността е запазена. Възможно е, разбира се, да има и восък по средата на шийките, сложен съзнателно, не сме сигурни, защото още не сме ги вдигнали. Почвата е изиграла ролята на тапа и течността се е запазила. Има едно по-малко стъклено лакримарийче, много елегантно и грациозно, още не сме го почистили добре, не мога да кажа има или няма течност в него.

Намерен е и стъклен ритон – поне на мен не ми е известно досега в България да има стъклен ритон. Ритоните са рядка вещ, а пък стъклен просто е нещо уникално. Той е около 15-ина сантиметра. Общо взето – това е досега, което сме намерили.

Над гроба, на около 2,5 м от насипа, има релефна мраморна плочка с изображение на права жена, която в дясната си ръка държи два диска, не може да ги определим какви са. Били са боядисани с червена боя, но сега само по ръбовете се е запазил част от пигмента. Лявата й ръка опира главата на малко момиченце. Двете фигури са с дълги дрехи, жената е с хитон, момиченцето също е с дълга дреха до земята. Имаме подозрения, че тази плочка е свързана с погребението. Двете изображения, които са на златната пластина, намерена при крака на скелета, много наподобяват прическата на жената – високата голяма фигура от плочката.

Могилата е уникална. В некропола край с. Крушаре миналата година проучихме другите две могили, направо не знам как да го определя – не се вписва никъде. В съседната могила има 13 ритуални ями от опечена глина, две огнища и една пещ. В най-източната могила намерихме този богат гроб – от третата четвърт на V в.пр.Хр. Така че некрополът просто не може да се определи.

Фокус: Кои са първите изводи, които правите от находките?

Диана Димитрова: И през римската епоха, дори и в такова късно време – ІІІ в. сл. Хр., местното население – траките - е било достатъчно силно икономически, за да си позволи подобно пищно погребение. Дори и под римска власт – да продължат да следват своите обичаи, които включват и тези пищни погребения. Може и да реабилитираме функциите на жената в античността. Може би това е най-важното засега – да реабилитираме функциите на жената в тракийското общество. Проучванията са част от експедицията ТЕМП – Траколожка експедиция за могилни проучвания, започнати от проф. Георги Китов.

Денка КАЦАРСКА

17 август 2009, Агенция „Фокус”

Редактирано Януари 17, 2011 от Зитко

[Зитко]

Статията от списание "Будител",окт-дек 2009г.

[КГ125]

Ето, че тракийски културни мотиви съществуват и в сравнително късно римско време?

[Зитко]

Още една снимка на глиненото ритонче.

[Зитко]

Ето, че тракийски културни мотиви съществуват и в сравнително късно римско време?

Прави впечатление, че тракийските украшения от римско време са доста по-недодялани и грубовати, в сравнение с предримския период, което ме навежда на мисълта, че траките по начало не са владеели златарството на особено високо ниво, а това подкрепя хипотезата, че траките са внасяли по-изкусно изработени златни съдове от чуждоземни златарски ателиета, както се предполага за съдовете от Панагюрското съкровище, например.

Редактирано Януари 17, 2011 от Зитко

[Doris]

Погребението в Източната карановска могила с голямата колесница също е от времето на римското владичество - I в. сл.Хр.

След установяването на римското господство в земите на траките през 40-те години на I век, до края на II в. тракийската аристокрация притежава добър икономически статут, сравнителна независимост и земеделски владения, което вероятно дава възможност на тракийските знатни, да притежават по няколко колесници. Това позволява на наследниците на починалия господар, без притеснение да отделят една от тях, заедно с впрегатните коне, за нуждите на покойника в Царството на сенките.

http://www.ubb.bg/bg-BG/Sponsorship/4