Отиди на
Форум "Наука"

Боеспособността на българската армия 1944-1989


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Предлагам да обсъдим една малко по философска тема като боеспособността на българската армия през социализма. Да се обсъжда боесобността на армията преди 1944 няма смисъл, тя е преминала през огъня на няколко войни и е доказала какво може и кои са и слабостите. Слава Богу социалистическата армия не може да каже боеспособността си.

Класическото мнение е, че след като българите сме корава нация от която стават добри войници, нещо което е доказано не веднъж и два пъти, то и една армия за която са полагани големи грижи и са отделяни големи пари значи е била достатъчно боеспособна. Дали обаче това е така, надявам се да покаже тази дискусия. Ще ме извинявате че говоря по общи приказки и по спомени, но ме мързи сега да ровя бумагите, ако (а се надявам така да се получи) стане нужда ще ровя.

Силни страни.

Многобройна, включваща всички млади мъже на държавата, които преминават две годишно обучение и после редовно са викани на сборове.

Техника, многобройна и добре поддържана техника, значителна част от която модерна за времето си.

Слаби страни. Многобройната армия още от времето на ПСВ не значи така много както в 19 и предходните векове. Много по важна е подготовката и насищането на армията с модерни оръжия. И ето тук идва ахилесовата пета на социалистическата армия. В нея войниците вместо да се обучават на военно дела доста често и доволно продължително са се занимавали да косят трева, боядисват бордюри, работят по строителни обекти. Много чести са били случаите когато висши офицери вместо да следят и държат на бойната и учебна подготовка следят дали бордюрите са боядисани, леглата оправени и дали в спалното има паужини. Армията, както и държавата до голяма степен са били бутафорни. Много по важно е било е било нещата да изглеждат добре на книга отколкото в реалност. По време на учения са постигани добри резултати, не защото това са възможностите, а защото всичко е тренирано многократно по рано. Чувал съм че умишлено са намалявани нормите, затваряни са очите при проблеми и умишлено са писани неверни неща. Административните хватки също са били широко използвани. Доколко кадровите офицери са постигали успех в поддържане на боеспособността на подчинените си, въпреки тези проблеми е отделен въпрос на който аз не мога да дам отговор. Чел съм книгата "Преживяното не подлежи на обжалване" на Атанас Семерджиев и "Освободител" на Виктор Суворов. Мисля те дават някаква най обща представа за състоянието на нещата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами и на ученията на Варшавския договор сме давали добри резултати, в много случаи и най-добрите, при това има хора тук които могат да го потвърдят ;) Но ги е имало и глупостите със стригане на тревички и боядисване на бордюри определено, но по принцип това че голяма част от подготовката на наборниците е минавала в безмислени занимания не означава, че за 2 години (средно за периода) не са имали възможността да се подготвят добре, то за да се научиш да боравиш с АК-47 + стрелби и практика не ти трябва повече от 1 месец, останалото време е за закаляване и закоравяване :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да не забравяме, че по това време в гимназиите се изучаваше по един час седмично военно обучение. И, освен бригадите, имаше и строева подготовка.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По време на които учениците са си спретвали щури купончета и запои в почти всички случаи и реално никакви обучения и строеви подготовки не е имало ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами и на ученията на Варшавския договор сме давали добри резултати, в много случаи и най-добрите, при това има хора тук които могат да го потвърдят ;) Но ги е имало и глупостите със стригане на тревички и боядисване на бордюри определено, но по принцип това че голяма част от подготовката на наборниците е минавала в безмислени занимания не означава, че за 2 години (средно за периода) не са имали възможността да се подготвят добре, то за да се научиш да боравиш с АК-47 + стрелби и практика не ти трябва повече от 1 месец, останалото време е за закаляване и закоравяване :)

1 или 1/2 година бяха излишни. Или по-точно, не бяха излишни, но през това време ни занимаваха с пълни идиотщини, което несъмнено накърняваше боеспособността на БНА. Усещеше се дори едно недоволтво между войниците за това, че малко се учи истински военните дисциплини.

От друга страна, БНА беше сравнително добре изградена, като изключм един малък кусур - прекаления натиск. Като цяло си беше добра организация с нахъсан личен състав:)

По време на големите учения, обаче, глупостите тотално изчезваха и се правеха само смислени и същностни неща.

Парадоксално, по по време на учение на Варшавския договор службата беше по-лека, отколкото в рутинното ежедневие.

Технически поне докъм средата на 80-тте г., БНА за мен беше над нивото на гърци и югославяни, за турция нещата са по-сложни. Но пък имаше висок дух и общо взето не бих искал да съм на мястото на войската, която би й се изпречила в региона.

От друга страна (те военните и си го казваха в частни разговори), немислимо беше БНА да се справи с американски, западногерамнски или английски части.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За техниката се полагаха големи грижи, даже повече от колкото за хората. Машините бяха в хангари, за разлика от турските танкове които стоели на открито и гръцките-под най обикновени навеси.

За боядисването на бордюри - ами имаше някои началници, за които много по-лесно беше да следят за бордюрите и градинките, от колкото да си напрегнат сивото вещество и да вникнат в програмите за подготовка на различните родове войски и да следят за правилното провеждане на занятията.

Но едно първоешелонно поделение нямаше как да не си гледа бойната подготовка. В противен случай командира щяха да го обесят знаете за кое... :biggrin:

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По време на които учениците са си спретвали щури купончета и запои в почти всички случаи и реално никакви обучения и строеви подготовки не е имало ;)

А, не е било точно така. Властта се е постарала да има от всичко по малко. И любов, и развлечение и учебна (военна подготовка) включително стрелби.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами може би идеята е била да има от всичко. Но съм слушал общо взето сходни описания за тия бригади и учения, винаги се е знаело кога ще има тревога, затва са си лягали с дрехите преди това и не са заспивали за по-лесно, а като са започвали е падал пълен смях :) на строевите подготовки пък било съвсем скръбно положението, в общи линии само са се лигавели. Е давали са им да изплякат по един пълнител, нали са деца и се радват :)

Лошо няма в тая работа, но на подобно изпълнени процедури не може да се разчита за някаква подготовка. Но пък впоследствие в казармата всяка част или дори пост, който се води по-елитен (мерач да кажем) е минавал доста стриктна и качествена подготовка - във флота например службата е стигала до 4 години, като половината от нея в открито море.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами може би идеята е била да има от всичко. Но съм слушал общо взето сходни описания за тия бригади и учения, винаги се е знаело кога ще има тревога, затва са си лягали с дрехите преди това и не са заспивали ...

Военното обучение беше една прелюдия, реклама на БНА.

Девойките плачеха неутешимо по младши леитинантите при заминаването, момчетата пък вече бяха държали в ръцете си калашник и дори бяха изстреляли по един пълнител и бяха готови за повиквателната.

Тогава властта е мислела, как да създава армия, а днес властта мисли как да я унищожи напълно, а с нея и държавата ни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По три патрона, Еньо, а не по един пълнител. НВО-то беше да даде само така представа. Полезни часове, обаче, аз бих ги върнал, ако ме питат, в някаквка по-образователна форма.

То и в БНА не бяха повече от 10 с АК. Явно така смятаха, че ще се опазим от турчолята. Е, ние с танковете много гърмяхме, но с автоматите - нито веднъж.

Та, властта, мислеше, ама някой неща не ги домисляше.

Трима от четирима танкисти имахме пистолети Макаров, на един танк има само един автомат и 3 пистолета, това е личното оръжие на екипажа. Гръмнахме официално по три патрона също, а неофициално малко повече, но - дотам. В някои неща се бяха оляли. Виж, за сметка на това с кирките, четките, лопатите и ръчните колички се бяхме запознали добре и бяхме на ти с тях...

Но въпреки това, БНА има висока боеспособност. Това се дължи на насищането с военен ресурс - със съветско оръжие в достатъчна степен, както и на общо взето твърдата подготовка по специалностите на бойците.

Страдаше от класическите проблеми на наборна армия в късноиндустриалната епоха, но духът въпреки всичко беше на високо ниво!

Малко само повече патриотизъм и по-малко комунизъм да имаше, както и ставаше в реалните, истинските ситуации, и нещата щяха да изглеждат още по-добре.

Впрочем, реформа в тоя дух се замисля и отчасти провежда в края на 80-тте г., но - късно.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За техниката се полагаха големи грижи, даже повече от колкото за хората. Машините бяха в хангари, за разлика от турските танкове които стоели на открито и гръцките-под най обикновени навеси.

За боядисването на бордюри - ами имаше някои началници, за които много по-лесно беше да следят за бордюрите и градинките, от колкото да си напрегнат сивото вещество и да вникнат в програмите за подготовка на различните родове войски и да следят за правилното провеждане на занятията.

Но едно първоешелонно поделение нямаше как да не си гледа бойната подготовка. В противен случай командира щяха да го обесят знаете за кое... :biggrin:

Доста бяха, Крамер, доста бяха тия с бордюрите. От РККА бяха наследили навика да се заяждат за какво ли не. Що викане е било защо не е изметена еди си коя си алея. Едно такова тъповато заяждане, да се притиска винаги подчинения (това важеше и за горните нива - гледах веднъж, без да ща чух, как един полковник тормози командира на нашия полк - "Положението в парка не е добро! Техниката е разхвърляна, не е подредена!" - това по повод на 3-4 танка, които бяха спрели преди ГСМ-а и мивката да направят някакъв дребен ремонт. Не били, моля ви се, подредени, ами били спрели кой дето му падне.)

За бордюрите и белите камъчета да не говорим. Само на Щита ги забравиха тия неща за 20 дни, и тогава наблягаха на позитивната мотивация:

"Юнаци!!! Български войници!!! Вие сте лицето на България!!" на ЗКПЧ-ТО ни щяха да му хвръкнат шайбите да ни нахъсва.

След прибирането: "Идиоти! П-ки майни!!! На какво прилича това! На какво прилича онова!" Тия камъни защо са тука!

и т.н. и т.н.

(То военната работа без солен език не става, но отношението беше показателно.)

И пак беше боеспособна много!

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

БНА беше определено на най-силната армия на Балканите. За две години служба съм изстрелял поне един влак снаряди от всички калибри и са ме скъсвали от учения. Нямаше армия на Балканите (а и поне половината в Европа) която да може да воюва с БНА. Въоръжението ни беше най-модерното на Балканите и бяхме с висок дух!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Значи, имам една книжка за Ми-24 от български автор. В нея малко изненадващо пише следното. Имаме значи 48 верторета Ми-24, супер, добри и мощни противотанкови оръжия (и не само), обаче... Те са два варианта Д и 6 бройки В. Тактическото им съвместно използване е затруднено понеже имат малко по различни оръжейни и динамични характеристики. Освен това част от Д тата са със стари противотанкови ракети и двигатели. Друга част са със нови ракети, но със стари двигатели, други пък със нови двигатели и ракети. Като теглим чертата се оказва че сме имали 4 типа вертолети, чието използване е силно затруднено, защото едните са по бързи и маневрени, а други с по точни и далекобойни противотанкови ракети. Било е нужно да се държат на склад 2 или бяха три типа ракети, и 2 типа двигатели, освен това и други части като витла, редуктори, електроника, също са били различни. Да обобщя, в случая са доставяни единици бойна техника, а не бойна система. Естествено, разнотипието е намалявало боеспособността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам как е било от вътре...Мене веднъж искаше едно диване от Благоевград да ме вкара в армията....но ми се размина.

Иначе граничехме с две държави от НАТО и доколкото знам не е имало нито един руски войник, танк, самолет за тези десетиления....

А от унгарците знам, че на разните общи воени мероприятия, след руснаците, българите и източно германците са давали най-добри резултати...При летците унгарците с българите са били най, най-другари.

:whistling: :whistling: :whistling:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Военното обучение беше една прелюдия, реклама на БНА.

Девойките плачеха неутешимо по младши леитинантите при заминаването, момчетата пък вече бяха държали в ръцете си калашник и дори бяха изстреляли по един пълнител и бяха готови за повиквателната.

Тогава властта е мислела, как да създава армия, а днес властта мисли как да я унищожи напълно, а с нея и държавата ни.

Абе Еньо, ти на колко такива военни обучения, ученически-сборове си бил???

по писанията ти(много са хубави, но са със силен патос и леко в ляво като политическа ориентация), съдя, че си на 20-21 години.....

Цитат Еньо,

,,Девойките плачеха неутешимо по младши леитинантите при заминаването,"

Ти там ли беше?Утеши ли ги с мъжка ласка и топли нежни думи, топящи се в обятията ти????

Сега няма девойки, щот рано се дефлорират и плаочат, като ги остави баткото със скъпо Ауди и пари......Хех...фелациото било напразно. Видиш ли.....

На България и трябват повече новородени Българчега, но от тези с български етнически произход, а не да излива пари в бездънната яма наречена БА.

Българската армия в момента е това!

Като милееш за България и военната подготовка- изкарай разрешение за КНО или ловен билет и ходи на стрелбище да стреляш.Много да стреляш.По 100-150 патрона минимум на месец.

Това реално би ти било от полза.

Редактирано от andreiS40
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Крамер, единици бойна техника като използване ок. Ама поддръжка? Защо трябва да се поддържат на склад (купуват с държавни пари) 2 типа двигатели, 3 типа ракети и т.н. Колкото повече разнотипна техника се държи на въоражение, толкова повече пари отиват на вятъра.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разнотипноста не е проблем при добре действащи технически служби. А тогава те наистина действаха като добре смазан механизъм. Още повече че при руската техника взаимозаменяемоста е много висока. Голяма част от частите и агрегатите от една машина ставаха на друга.

И имахме 44 вертолета- 38 Ми-24Д и 6 Ми-24В. Ремонтирал съм и от двата типа, разликата е практическе не забележима от техническа гледна точка. Само при регулировкита използвахме различна документация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разнотипноста не е проблем при добре действащи технически служби. А тогава те наистина действаха като добре смазан механизъм. Още повече че при руската техника взаимозаменяемоста е много висока. Голяма част от частите и агрегатите от една машина ставаха на друга.

И имахме 44 вертолета- 38 Ми-24Д и 6 Ми-24В. Ремонтирал съм и от двата типа, разликата е практическе не забележима от техническа гледна точка. Само при регулировкита използвахме различна документация.

Имах колега от Либанон който беше очевидец на израелски-сирийски боеве...Разказва, че при първата повреда или проблем сирийците напущат танка и бягат....А израелците на няколко киломентра от бойното поле строят база ремонт...Събират от бойното поле най-новите изоставени съветски танкове с трейлери правят им ремонт и на другият ден вече пребоядисани с израелски екипаж се впущат в бой....

Беше виждал как камионите на сирийците натоварени с килими, телевизори, хладилници, климатици теглещи най-модерното противотанково оръдие не могат да изкачат възвишението и......Скачат войниците свалят сандъците с боеприпаси откачат оръдието и бягат към Дамаскус. След час два идват евреите и събират най-новата съветска техника.....:whistling: :whistling: :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имах колега от Либанон който беше очевидец на израелски-сирийски боеве...Разказва, че при първата повреда или проблем сирийците напущат танка и бягат....А израелците на няколко киломентра от бойното поле строят база ремонт...Събират от бойното поле най-новите изоставени съветски танкове с трейлери правят им ремонт и на другият ден вече пребоядисани с израелски екипаж се впущат в бой....

Беше виждал как камионите на сирийците натоварени с килими, телевизори, хладилници, климатици теглещи най-модерното противотанково оръдие не могат да изкачат възвишението и......Скачат войниците свалят сандъците с боеприпаси откачат оръдието и бягат към Дамаскус. След час два идват евреите и събират най-новата съветска техника.....:whistling: :whistling: :whistling:

Звучи като ,,партенка" или в най-добрия случай мит от военния фолклор.Не са чак такива боклуци сирийците.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Присъствието на МиГ-17 в авиацията през 80 те, е меко казано недоразумение. По това време самолетът снабден със стари прицелни системи, неброниран, слабо маневрен (нашите слагат още 2 пилона за бомби и самолета се претоварва) със слабо за щурмовик въоражение, без никакво управляемо въоражение е типичен пример за ненужно въоражение което само разходва пари за своята поддръжка. Помня в списание криле имаше интервю с някакъв летец където той разказваше спомени. Разказваше как на вертолети Ми-4 поставяли НУРС и ги превръщали в бойни. Там той казваше, че това се правело защото се отчитала дейност пред ръководството на страната. Иначе казва ние много добре знаехме че Ми-4 и МиГ-17 са напълно небоеспособни в наситената с зенитни средства предна линия на натовските войски. Там разказва за някакъв изпит ли, обмяна на опит ли. Та там нашия го питали колко бомби носи полк МиГ-17 и нашия сказал два пъти повече, защото имал предвид нашия полк. Руснаците били шашардисани как нашите са успели от лош щурмовик, но с добра маневренос да направят още по лош щурмовик с лоша маневреност.

Скоро четох в един форум, на списание Аеро нещо много интересно. България била много по назад от Гърция и Турция по отношение на удърната авиация защото нямала бомбардировач способен да проникне дълбоко във вражеска територия. При турците това бил Ф-4Е, а при гърците А-7. Тези самолети били способни да пробият дълбоко ешалонирана отбрана и да бомбят в дълбочина. Ние такъв самолет нямаме. МиГ-23 е изстребител който носи бомби с лошо щурмово въоражение. Използвал се е предимно за продажби в третия свят понеже едновременно да служи и като изстребител и като щурмовик. За руснаците е предвиден неговия истински щурмови вариант МиГ-27 който ние нямаме. Су-25 е самолет за непосредствена поддръжка, а Су-22 е предвиден за разузнавач.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

МиГ-17 е отличен удърен самолет. Изпълнявал е функциите на Су-25 преди него. Много по точен за действия по земни цели от Фантома и Корсара а по отношение на подръжка изключително евтина и може да каца и на поляни. Нито Турция нито Гърция са имали машини с подобни възможности.

Руснаците били шашардисани как нашите са успели от лош щурмовик, но с добра маневренос да направят още по лош щурмовик с лоша маневреност.

Скоро четох в един форум, на списание Аеро нещо много интересно. България била много по назад от Гърция и Турция по отношение на удърната авиация защото нямала бомбардировач способен да проникне дълбоко във вражеска територия. При турците това бил Ф-4Е, а при гърците А-7. Тези самолети били способни да пробият дълбоко ешалонирана отбрана и да бомбят в дълбочина. Ние такъв самолет нямаме. МиГ-23 е изстребител който носи бомби с лошо щурмово въоражение

А това е една голяма глупост! Точно руснаците правят штурмовик МиГ-17 а ние използваме техния опит. Бомбите са щурмиво въоръжение. Да не говорим че възможности на МиГ-23 БН за работа по наземни цели превъзхождат и Фантома и Корсара а и е брониран. Отделно имахме и Су-22М4 които пък и в момента са съвременни самолети

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Понеже ме домързява ще си спестя дългите цитати.

Споменава се, че през октомври 1973 МиГ-17 воювал успешно в израело арабските войни защото бил малък и маневрен и затруднявал воденето на огън по него. След това се разказва че през 1976 списанието Air International го признало за добър щурмовик. Следва цитата. "Трудно е обаче през този период да се признаят неговите възможности като удърен самолет за европейския театър на военните действия. За бойни действия в Азия и Африка МиГ-17 е много подходящ, но дори и там времето взема своето. Това убедително се потвърждава в Афганистан. След априлската революция през 1978 Афганистан наследява от предишния режим 86 броя МиГ-17/17Ф. През първите години на конфликта така ефективно се представят, че дори се поставя въпрос за допълнителни доставки от СССР, но по това време там няма нужното количество. С разрастване на военните действия възсторгът по отношение на МиГ-17 изчезва. До целта той е способен да достави само 500 кг бомби, което съответства на възможностите на Ил-2, но за разлика от този летящ танк е почти беззащитен срещу зенитния огън. А огневата мощ на муджахидините с всяка година нараства и става особено опасна с появата на ПЗРК. Това налага да се снабдят самолетите и вертолетите с активна и пасивна защита. При МиГ-17 подобен подход се оказва невъзможен, тъй като доработките заплашват да изядат почти цялото му полезно натоварване което и без това съвсем не е високо за горещите и високопланински терени. Останалата в арсенала на самолета бордова артилерия става почти безполезна-в средата на 80 те авиацията в Афганистан действа от големи височини. По този начин възможностите на МиГ-17 даже за противопартизанска война са вече почти изчерпани".

Взето от Клуб Криле, МиГ-17 част 2 Самолетът войник Автор инжинер Емил Димитров.

Аз ще допълня че у нас му поставят още един пилон и така МиГ-17 вече може да носи не 2х 250 кг бомби, а 4 такива. Резултата е претоварване на самолета и влошена маневреност. Самолета е с остарели прицелни способности и няма възможност да бомбардира от големи височини, ако слезе ниско, така претоварен натовските тежки картечници и зенитни оръдия ще го разфасоват на ура. За ПЗРК да не говорим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Като основен фактор, снижаващ боеспособността на БНА бих споменал прекалено дългия срок на редовната военна служба - мисля, че ако беше една, или дори половин година, тогава, макар и много по-малобройна, би имала по-добър потенциал. Тези дълги две години водеха до всеобщо израждане - а за по-смотаните като мен, то си беше направо две години лишаване от свобода.

Не съм в състояние да давам оценки относно материалната обезпеченост на армията ни, но мисля че това отива на заден план, тъй като в контекста на времето трябва да я разглеждаме като част от обединените въоръжени сили на Варшавския договор.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вярно е, но не толкова срокът беше проблема, колкото навика БНА да се занимава с безплатен труд и с много, много невоенни работи. Вторият беше ниската мотивация. Вместо да пробуждат "командоса" у всеки българин, натискът върху личността беше прекален, понякога.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...