Отиди на
Форум "Наука"

Относно вокалната редукция в източно-български


Recommended Posts

  • Потребител

Освен за източно-български, това явление е характерно и за руският език, където обаче то влиза в езиковата норма. У нас явлението остава извън нормата.

Явлението засяга не само правоговорът, но и правописът.

Нямам пред вид всичките източно-български диалекти, а само централно-балканските, Котел-Елена-Търново-Трявна, за които се смята, че са в основата на новобългарският книжовен език. Няма да уточнявам ареалът на явлението - явно е, че той е доста по-широк.

Тази тема е във връзка с тази.

Вокалната редукция се изразява в две неща:

  • Броят на гласните звукове в слаба позиция е намален (редуциран) в сравнение с броят на гласните в силна позиция (6).
  • Някои гласни в слаба позиция променят качеството си.

Гласната е в силна позиция:

  • ако е под ударение, или
  • ако е последна гласна в звателна форма (вокатив), или
  • ако е интонационно удължена.

Иначе гласната е в слаба позиция.

Забележка_1: Източните диалекти различават звателните от именителните форми в много повече случаи, отколкото нормативният български език. Например: Христо (вокатив), изкарай говедата! Христу (номинатив) ги изкара говедата.

Забележка_2: Редукцията подминава случаите на интонационно удължени срички, дори да не са ударени. Последната сричка на вокативът, за което вече стана дума, е такава. Друг пример: Я колко много сирьъне си направил! (Ударението е на и, крайното е е удължено.)

В силна (ударена) позиция езикът ни различава шест гласни (А, Ъ, О, У, Е, И). При действаща вокална редукция, в слаба позиция се различават по-малко от шест гласни.

Редукцията на неударените гласни в източно-български представлява съвкупност от три явления, които ще бъдат разгледани последователно:

  1. Съвпадане на гласните А и Ъ в слаба позиция.
  2. Съвпадане на гласните О и У в слаба позиция.
  3. Редукция на гласната Е в слаба позиция.

  1. Съвпадане на гласните А и Ъ в слаба позиция.

Практически това явление е повсеместно в съвременния ни език и би следвало да се признае за нормативно. Едва ли някой у нас различава в говорът си гласните А и Ъ в слаба (неударена) позиция. Има примери за думи, които се различават само по А и Ъ в неударена позиция (обръщение - обращение). Но тези примери са съвсем малобройни, че да имат значение. Бройните форми и членните форми на съществителните от мъжки род винаги могат да се различат по контекста: Вземи два ножа (правоговор: ножа)! Вземи ножа (правоговор: ножъ)!

Установилият се през 19-ти век новобългарски правопис използва това явление. Членните форми на съществителните от мъжки род в единствено число могат да се пишат с -А вместо -Ъ: Вземи ножа. Виж човека. (Етимологично и правоговорно: Вземи ножъ[т]. Виж човекъ[т].). Също така, в редица глаголни окончания се пише А вместо Ъ. Споменатите правописни аномалии се прилагат и под ударение.

Интересна е думата снаха. На старо-български е било снъха, сега пишем снаха. Но вече дори под ударение във вокатив се чува А: снахо!

Тъй като много от чужденците, които изучават български, ги затруднява звукът Ъ, то препоръчвам ясно да им се казва, че в слаба (неударена) позиция той съвпада с А, и така им остава да го усвоят само в ударена позиция.

  1. .
  2. Съвпадане на гласните О и У в слаба позиция.

Това явление също така е много разпространено, може би засяга над половината от говорещите на български. Не следва обаче да се приема за норма.

Ако руснаци учат български и не могат да произнесат звукът О в слаба позиция, можете да ги посъветвате да казват У вместо О, както много от българите.

Следват примери за отражението на това явление върху правописът:

Думата близо следва да се пише близу (това е стар локатив). Но езикът ни в слаба позиция не различава О и У и в правописът е попаднала формата близо. В случая има разбира се влияние и от наречието близко, което е производно от прилагателно.

Много турцизми се пишат с Ю вместо с ЙО/ЬО, понеже имаме такава буква: кюфте, юрдек.

Ако думата кокиче я напишем кукиче, етимологията й ще ни се изясни. Кукиче е умалително от кука, така както момиче е умалително от мома и сестриче е умалително от сестра. Цветето кокиче е наречено така, понеже прилича на кукичка.

  1. .
  2. .
  3. Редукция на гласната Е в слаба позиция.

Това явление е най-сложно за описание. Няма да мога да го опиша - само поставям проблемът.

А проблемът е, че има различни случаи.

В някои случаи гласната Е в слаба позиция преминава в И: Ленчиту (т.е. Ленчето) хвана черният влак, дето се композира от Бургас за София. Обичам пилишку мисо.

В други случаи гласната Е в слаба позиция преминава в ЙЪ/ЬЪ: Черьън влак се композира.. И меньъ мъ й майка родила, и меньъ, какту и тебьъ.

А в трети случаи се допускат и двете: Ядиниту/Ядьъниту (т.е. яденето) е готово.

Може би, ако се върнем назад в историята на източно-българските диалекти, бихме намерили състояние, при което езикът е различавал звуковете Е и Ѣ, които после са се умесили. В ударена позиция звукът Е се запазвал, а за звукът Ѣ влязло в сила добре познатото правило за променливото Я: звукът Ѣ преминавал или в Я, или в Е. Е, вероятно звукът Ѣ можел да преминава в Я и в слаба позиция, и тогава това Я се редуцирало в ЙЪ/ЬЪ.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пише се рИдукция :) През петдесетте-седемдесетте това си е било почти официализирано. В киното от тия години много си личи:

"Гълъбуф! Илатьи в Ъгригат!" ("Любимец 13")

"Зъсмьей съ въ, тимирут!" ("Специалист по всичко")

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ну в русском есть редукция к "а", "о". Это называется "аканье" или "оканье". Также "е" "и," как через "е" говорят, где "и", или через "и" где "е" в безударных, но это все же далеко не во всех словах и частях слов.Ну короче, есть как "иканье", так и "еканье". Хе, ну еще "жи" "ши" всегда произносится как "жы" "шы". Это так называемое ыканье.

Редактирано от SSlava
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ну в русском есть редукция к "а", "о". Это называется "аканье" или "оканье". Также "е" "и," как через "е" говорят, где "и", или через "и" где "е" в безударных, но это все же далеко не во всех словах и частях слов.Ну короче, есть как "иканье", так и "еканье". Хе, ну еще "жи" "ши" всегда произносится как "жы" "шы". Это так называемое ыканье.

Аналогия между русским и восточно-болгарским в том, что есть большая разница между вокализмом в сильных позициях и вокализмом в слабых позициях. Однако конкретные воплощения этого явления в русском и болгарском нельзя смешивать. Правила русской вокальной редукции применять к болгарскому языку нельзя.

Я рекомендовал правила восточно-болгарской редукции русским, изучающим болгарский, следующим образом:

  • В безударной позиции А и Ъ ничем не отличаются.
  • Применять в безударной позиции русскую редукцию О => А не допустимо в болгарском. Если звук О в безударной позиции русским не привичен, то его можно заменить звуком У. Но не и звуком А!
  • Не применять редукцию звука Е в безударной позиции вообще. Повсеместно заменять звуком И не допустимо. А знать когда И, когда ЙЪ/ЬЪ не положено.

Впрочем, так называемое ыканье это не редукция, по моему.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
В безударной позиции А и Ъ ничем не отличаются.

Применять в безударной позиции русскую редукцию О => А не допустимо в болгарском. Если звук О в безударной позиции русским не привичен, то его можно заменить звуком У. Но не и звуком А!

Не применять редукцию звука Е в безударной позиции вообще. Повсеместно заменять звуком И не допустимо. А знать когда И, когда ЙЪ/ЬЪ не положено.

Ясно. Ну в белорусском есть аканье, там оно закреплено орфографически. Везде пишется в безударных "о" буква "а". Ну это одно из основных отличий белорусского аканья. Ну они везде четко в безударных "о" произносят "а", в отличие от русского, где могут в безударных "о" и "о" сказать, и "а", и неясный звук "шва". И степени аканья по регионам отличаются, хе.

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребител
..

Това явление е най-сложно за описание. Няма да мога да го опиша - само поставям проблемът.

А проблемът е, че има различни случаи.

В някои случаи гласната Е в слаба позиция преминава в И: Ленчиту (т.е. Ленчето) хвана черният влак, дето се композира от Бургас за София. Обичам пилишку мисо.

В други случаи гласната Е в слаба позиция преминава в ЙЪ/ЬЪ: Черьън влак се композира.. И меньъ мъ й майка родила, и меньъ, какту и тебьъ.

А в трети случаи се допускат и двете: Ядиниту/Ядьъниту (т.е. яденето) е готово.

Може би, ако се върнем назад в историята на източно-българските диалекти, бихме намерили състояние, при което езикът е различавал звуковете Е и Ѣ, които после са се умесили. В ударена позиция звукът Е се запазвал, а за звукът Ѣ влязло в сила добре познатото правило за променливото Я: звукът Ѣ преминавал или в Я, или в Е. Е, вероятно звукът Ѣ можел да преминава в Я и в слаба позиция, и тогава това Я се редуцирало в ЙЪ/ЬЪ.

Зарадвах се, че съм успял да формулирам правило:

  • В крайна отворена сричка слабото Е не се отличава от И.
  • В крайна затворена сричка слабото Е преминава в ЙЪ/ЬЪ (след като вероятно е минало през стадия Ѣ).
  • В останалите случаи слабото Е може да премине както в И, така и в ЙЪ/ЬЪ

Забележка: Определителният член следва да се разглежда като отделна дума при определяне на крайната сричка.

Обаче веднага се виждат два контрапримера: мене и тебе.

Дали има други изключения?

А при мене и тебе, възможно ли е някога ударението да е било на последната сричка, както на руски?

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Зарадвах се, че съм успял да формулирам правило:

  • В крайна отворена сричка слабото Е не се отличава от И.
  • В крайна затворена сричка слабото Е преминава в ЙЪ/ЬЪ (след като вероятно е минало през стадия Ѣ).
  • В останалите случаи слабото Е може да премине както в И, така и в ЙЪ/ЬЪ

Забележка: Определителният член следва да се разглежда като отделна дума при определяне на крайната сричка.

Обаче веднага се виждат два контрапримера: мене и тебе.

Дали има други изключения?

А при мене и тебе, възможно ли е някога ударението да е било на последната сричка, както на руски?

Оказва се, че има и други изключения: утре, лете, зиме. Явно това са стари локативи на -Ѣ.

А пък за мене и тебе се сетих за обяснение, без да се намесва ударението. Мени и теби са стари дателни форми, а пък винителните форми мене и тебе трябвало да се отличават от дателните форми.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Интересно е да се опитаме да анализираме развойът на (източно)българскиът вокализъм с помощта на една такава система:

- -- a ä/i͡a -- -

- o ə ӛ/i͡ə e -

u - -- ----- -- i

плюс i͡o и i͡u.

Тогава:

стб. а = tense a

стб. ѣ = tense ä

стб. ъ = lax ə

стб. ь = lax ӛ

стб. ѫ = ə носово

стб. ѭ = i͡ə носово

стб. ѧ = ӛ носово

съвр. ударено а = tense a

съвр. ударено ъ = tense ə

съвр. неударено а = съвр. неударено ъ = lax ə

съвр. ударено е = tense e

съвр. неударено е = lax ӛ

съвр. ударено я (или т. нар. „а след мека съгласна”) = tense i͡a

съвр. ударено йъ (или т. нар. „ъ след мека съгласна”) = tense i͡ə

съвр. неударено я = съвр. неударено йъ = lax i͡ə

Т. е. ненапрегнатото и носовото ӛ са

по-задни съответствия на напрегнатото неносово e, което е предна гласна и

по-високи съответствия на напрегнатото неносово ä, което е ниска гласна.

Така че „вокализирането” на еровете ще изглежда така:

свръхкр. ə/ӛ + свръхкр. ə/ӛ > нормално дълги ə/ӛ + Ø >

(под ударение) tense ə/e + Ø

(без ударение) lax ə/ӛ + Ø

(ə може да е и tense, и lax, но ӛ е само lax!)

Редукцията –

tense a > lax ə

tense ä/i͡a > lax ӛ/i͡ə

o > u

e > i

А „смекчаването” на съгласните ще бъде всъщност преход:

ä > i͡a

ӛ > i͡ə

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...