Отиди на
Форум "Наука"

СТАНДАРТИЗАЦИЯ И СЕРТИФИКАЦИЯ НА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ


ROCK

Recommended Posts

  • Потребител

МОЛЯ НЕ ПИШЕТЕ МНЕНИЯ И ВЪПРОСИ В ТЕМАТА ! Ако имате такива задайте ги в определените за това теми.

СТАНДАРТИЗАЦИЯ, СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ, ВИДОВЕ СТАНДАРТИ, ТЕРМИНИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ОСНОВНИ МЕТОДИ

В основата на планомерното регулиране на качеството поставена системата за стандартизация. Тя се състои от технически документи и нормативи с които се установяват единни изисквания за качество на продукцията. Стандартът е документ установяващ качествената и количествената характеристика на продукта и конкретен труд.

Стандартът е основен документ в който е средоточена информацията за качеството на продукцията и нейните потребителски свойства. Обекта на стандартизация обхваща продукта, услугата и процеса но в по широк смисъл. Става въпрос за материал елемент оборудване, система, процедура, метод, дейност и др. . Стандартизацията може да се използва както за обекти в по широк смисъл на значение така и в конкретни обекти, например продукт, услуга или процес. Стандартизацията в зависимост от своя вид бива – международна, регионална, национална, териториална, фирмена и още. Като неин обект са процесите и ослугите.

ВИДОВЕ СТАНДАРТИ

1. Международни – Те се изготвят от международната организация по стандартизация.

2. Регионални – Това са стандарти които също се отнасят към международните но имат регионално значение. ЕОПС издава такива стандарти които се използват от страните членки.

3. Национални – Те се изготвят от националните органи по стандартизация на дадената страна.

4. Фирмени стандарти (ведомствени) – Отнасят се за конкретната фирма. Стандарт Nesttle, Carlsberg.

Същността на стандартите е че отразяват качеството на даден продукт на основата на вложените в него материални ресурси и технологията на производство. Качеството на продукта заложено в стандарта се постига чрез изпълнение на определени изисквания, правила и норми. Стандартите се изготвят за определен период от време и с изменение на качествата на влаганите ресурси се налагат промени в качествените показатели на продукта което съответно води до промяна на стандарта. Понякога промените на стандартите се налагат и от външни фактори от които основни са изискванията на потребителя.

МЕТОДИ НА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

Стандартизацията е насочена основно към унифициране на изискванията. Основните методи за стандартизацията са :

1. Класификация – Този метод е процес на разпределение на съвкупностите от явление и понятия открити в резултат на изучаване и анализ на свойствата на дадения обект.

2. Унификация – Чрез него се създават възможности за уеднаквяване на производствените процеси и оптимизиране използването на разнообразните детайли с еднакво значение. Тя служи на определяне на продуктовата номенклатура на фирмата. За намаляване на разходите в производството и повишаване на ефективността.

3. Типизация – Чрез нея се разработват еднотипни образци, модели, изделия и други дейности. Тя се свежда до създаването на типове конструктивни, организационни и други решения.

4. Комплектност - Методът представлява стандартизиране на изделията и на всички фактори свързани с тяхното производство. Чрез нея се обвързват стандартите технологиите, процесите и дейностите.

5. Агрегиране – Използва се при създаването на стандарти и документи в процеса на производство на машини. Агрегирането е процес на унифициране и оптимизация на части, детайли, възли е еднакво предназначение.

6. Симплификация – Този процес е свързан с опростяване номенклатурата на изделията и същевременно е направление на унификацията.

7. Каталогизиране – Методът е свързан със изготвяне на каталожен лист на стоки или услуги и е свързан с масовата унификация и типизация на различни елементи, възли, изделия и т.н.

Редактирано от ROCK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

СЕРТИФИКАЦИЯ СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ, СЕРТИФИКАЦИЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА СИСТЕМИ

Дейност която установява съответствието на даде продукт спрямо изискванията на нормативните документи като стандарти технически спецификации други. Сертификацията е гаранцията на стоката за потребителя . Тя се явява и последният лост в търговската сделка между продавачът и потребителя. Основно тя се извършва чрез деклариране от страна на трети независим орган. Разширяването на европейският пазар поставя остро въпросът за сертификация на стоките. На преден план поставя остро въпросите за сертификация на преден план. Сертификацията повишава доверивто на клиентите към продукцията. В зависимост от това кои определя съответствието на стоката тя може да бъде вътрешна или външна. Вътрешната сертификация се определя от самия производител, чрез орган за тази дейност на основата на критерии и показатели които са заложени в ситемата. Външната сертификация се осъществява от независима страна, специализиран орган за целта.Сертификацията има за цел да създаде условия на производството на продукция която да отговаря на международните директиви стандарти, нормали и други, закони и др. така, че тя да бъдекачествена, безвредна и екологична за потребителите. Сертификацията на продуктите може да се извършва по желания на страните договарящи се за нeйното производство и реализация или да бъде продиктувано от нормативен документ. Оценяването на съответствието преставлява систематизирана проверка на способността на фирмата. В този случай , за да бъде прзината сертификацията трябва да се извърши от независима трета страна. За целта са необходими следните документи и условия:

1. Наличието на нормативни документи регламентиращи начините на сертификация.

2. Домументирани и регламентирани правила за провеждане на сертификацията.

3. Наличие на материална база и квалифициран персонал за извършването на сертификацията.

Основните дейности свързани със сертификацията :

1. Скючване на договор между сертификато получателя и независимия орган за сертификация.

2. Определяне на критериите по които ще се извърши сертификацията.

3. Уточняване на разходите по извършване на сертификацията.

4. Извършване на проверка за съответствието.

5. Издаване на документ – издаване на сертификат или издаване на определен знак. Например за съответствие СЕ.

6. Дейноста по сертификация се извършва по две направлвния :

a. Сертифициране на системи по качество в организацията.

b. Управление на качеството на продукцията.

Сертифициране на управлвнивто по качеството е сложен процес който се извършва от фирми оторизирани от международни органи а голям брой специалисти. Съществуването на една система по качеството не е достатъчна, тя трябва да бъде достатъчно ефективна и да функционира беотказно.

Сертифицирането на минава през три етапа :

1. Консултации, самооценка,начина по който протича процеса, изискванията и необходимата документация.

2. Включва предварителна оценка на системата за качество.Оценка на документацията, извършване на сертификационен одит, преоценка и окончателен одит. Етапа завърша с представяне на доклад.

Одитът трябва да даде отговор на следнивъпроси – функциониране на системата по качество, отговаря ли тя на стандартите, съобразена ли се СУК с конкретните условия за които е разработе, кои са слабите места, какви са отклоненията от стандартите, какво трябва да се направи за да се предотвратят отклоненията.

ИЗДАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТ

издаване сертификата и учстие и контрол на СУК (система за управлвнив на качеството). Сертификата се издава за определен период. ИСО 9001 – 3 години първият одит е сертификационен, следващите са проверявъчни. ИФС – 1 година. ИСО ,14000,22000 – 3 години. При извършване на сертификация е нужно да се изготви въпросник който е необходим за сертификацията. Сертификационния одит трябва да се извърши по определен критерии който отговавя на международните стандарти. Сертифициращата организация трябва да разполага с ясно документирани инструкции за задълженията и отговорностите на персонала. Да актуализират периодични тези инструкции. Да поддържат системите за контрол на цялата документация. Да документират всички изменения и допълнения и да ги отразяват. Да уведомяват на време организациите които имат СУК за настъпили промени. Сертифицирането на продукцията също преминава на три етапа:

a. Анализ на спецификацията на продукта – Разкриване същността и спесификацията на продукта. Изучават се нормативните документи. Проучват се нормативните документи проучващи сертификацията на продукта.

b. Подготовка за сертификация на продукта – Този етап включва проучване на пазара, осигуряване на определените стандарти за качество, изготвяне на документация за производството на продукта, изработване на прототип на продукта изпитване на продукта по отношение на неговата годност.

c. Сертификация на продукта този етап включва издаване на сертификат или лиценз. Общите критерии и процедури са основно за признаване на компетентност на органите по сертификация споразумение межди органите по сертификация и определяне на такива. Критериите служат за извърпване сертификация на продукта. Пораи тази причина те са създадени на базата на група стандарти и се допълват периодично при всяко ново исдание на стандарта. Всеки един орган който иска да управлява системата за управляване на продукция трябва да спазва общите критерии и процедури определени за сертификацията.

d. Сертификация на съответствието – Действив на трета страна която удостоверява, че идентифицираният продукт съответства на определен стандарт.

e. Система за сертификация е система която се използва за управлвние на процедурите по сертификация на съответствие

f. Орган по сертификация – Орган който извършва сетрификацията.

g. Лиценз – документ чрез който сертификациония орган предоставя правото да използва сертификата или знаците за съответствие на продукта, услугата или процеса.

h. Сертификат за съответствие – Документ издаден по правилата на дадена система който удостоверява, че продукта, услугата или процеса съответстват на определен стандарт.

i. Знак на съответствие – Това е западен знак поставен съгласно правилата на дадена система за сертификация който показва продуктът процесът или услугата съответстват на определен стандарт. Органът по сертификация теябва да е независим да има организациооа структура която да изготви системата за сертификация със съответните критерии и процедури.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

МЕЖДУНАРОДНА И РЕВГИOНАЛНА СТАНДАРТИЗАЦИЯ.

Стандартизацията е за преди всично за постигане на обща и максимална икономия, обща полза, при уцхастие на всички страни. Определене на само на настоящето но и на бъдещето развитие. Четири са характерните страни на стандартизацията.

1. Всяка стандартизация е процес на изработване и прилагане на правила и норми с основната цел въвеждане на ред в дейността в дадена област.

2. Всяка стандартизация може и трябва да се извършва в интерес на цялото общество, небива да се допуска игнориране на интереси. Поради този факт тя трябва да се извършва с участието на всички заинтересовани страни за да се игнорират личните интереси.

3. Всяка стандартизация в крайна сметка трябва да даде възможност във всички области за постигане на всеобща икономия на ресурси – трудови, енергийни, материални и др.

4. Всяка стандартизация се гледа да се извършва на научна онова (като се основатва на науката, техниката и опитът.) Самата дейност по стандартизация се осъществява с специални изградени национални системи за стандартизация. Те могат да бъдат регионални или международни. В областта на стандартицазията отдавна е развито и се осъществява интензивно международно сътрудничество. Това става възможно в рамките на различни международни организации. Международна се нарича всяка организация в световен мащаб, като членуването в тези международни организации е открито за всички страни със света. В момента най голямо значение са две ISO and IEC Iso е международната органицация по сертификация IEC – международна електротехническа компания.

В ИСО може да членува само една организация от страна. Исо включва 5 елемента:

1. Общо събрание – включва представителите от всички държави. На всеки три години. Има президент който е с три годишен мандат.

2. Съвет на ISO – Включва най – важните организации по стандатризация (сбор от различни представители от най – важните организации). Основната му функция е одобряване на проектите за международните стандарти.

3. Централен секрртариат на ISO – Основен административен орган на ISO със седалище ЖЕНЕВА. Управлява се генерален секретар назначен безсрочно от съвета на ISO.

4. Постоянни комитети към ISO - Помощни органи на съвета които разработват т.н ръководства(теорията и методиката на работа) на ISO стандартизацията. Тези ръководства се одобряват от съвета и се разпространяват към страните членки. Системата от технически комитети на ИСО са специализира по стандартизация в определени области. Всеки технически комитет има пореден номер и наименование. Към всеки комитет са създадени под комитети които са още по специализирани. Към всеки един под комитет се създава работна група. Всички те се създават за определен проект след изпълнението на който всички участници в работните групи се разпускат.

IECE – Меду. Организация за електротехниката и тех. Промишленост. Структурата на тази организация е същата като на ISO.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОСНОВНИ ЕТАПИ ПРИ РАЗРАБИТВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИ СЕРТИФИКАТИ.

1. Етап на предложението - в националните секретариати постъпват предложенията които се изпращат към техническите комитети. Техническия комитет има правомощията и е упълномощен да разработва международните стандарти.

2. Етап на подготовка – Разработва е първата редакция немеждународния стандарт от техническия комитет с помощта на работните групи.

3. Етап на проекта – Техническият комитет разработва окончателната редакция на проект по стандарт.

4. Етап на гласуването – Проекта постъпва в сенцтралния секретарият които го вснася в сесията на комитета.

5. Регистрация и публикуване – След като е одобрен от съвета проекта постъпва в централния секретарията и регистрационната служба след това е отпечатва и разпространява в страните членки.

Видове сертификационни организации

В зависимост от степента до която е разработен се публикуват документи за одобрени стандарти и проекти. Те се обединяват в стандарти, технически ръководства, регламенти.

Регионална стандартизация е тази която се осъществява от международни организации по стандартизация, членуването в които е ограничено само за държави от определен регион или определени икономически или военно политически групировки. Тези огранизации ословно се наричат регионални:

ЦЕН – Европейски комитет по стандартизация. Право да ялвнуват в него има само членки на европейския съюз. Кравната дейсност на този комитет се състои в това да разработва европейски стандарти. Идеята е постепенно да се доближават националните стандарти на страните челенки на веро съюза до европейските.

CENELEC- Ервопейска организация в областта на електротехниката. Задачата която има е да оеднаквява стандартите на европейските страни с цел да унифицират европейските стандартисъ седалище Брюксел.

ETESI – Седалище Париж. Организация по телекомуникациите.

AESAC – Азиатско тихоокеанска организация.

АЕРСО – Африканска организация

AIDMO – Арабска организация

ATAJS –Споразумение на НАТО за военни стандарти

Основните етапи при разработването и актуализиране на българските стандарти са :

1. Етап на предложение.

2. Етап на разработване и съгласуване на първа редакция.

3. Етап на експертиза и окончателно редакция.

4. Етап на приемане на стандарта.

5. Одобрени.

6. Етап на регистрация и потвържадаване – Стандарта постъпва в регионалните служби на бис Българси институт по стандартизация където получава свой номерслед което одобрението се публикува в месечния официален бюлетин в който се посочва номера и наименованието на приетия стандарт. Само след като бъде публукуват той става официален.

Ред на въвеждане не международните и регионални стандарти в България – Чрез хармонизиране с българските стандарти EN*********. Са общо три като Два са основните начини:

1. Въвеждане, чрез нееквивалентност – Потози начин межинародните и регионалните стандарти се използват като основа.

2. Въвеждане чрез еквиваленстност – По този начин на въвеждане има съответствие по отношение на съществуващите изисквания. Този начин е прцеса на унифициране на стандарта.

3. Въвеждане чрез идентичност - Превеждане без никакви промени по текста. – В повечето случаи те са напечатани на няколко езика. В случаите на спор важи оригинала.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

СИСТЕМА ЗАОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО.СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ

С цел да се постигне свободно движение на стоки в ЕС е необходимо взаимно признаване на изпитванията,стандартите и сертификатите.Така се стига до концепцията за нов подход за техническо регламентиране и стандартизация,чрез директиви.И глобален подход за оценка на съответствието.Това е предпоставка за стокообмен без препятствия на единния пазар.

Знак „СЕ“ върху даден продукт означава,че продуктът има ниво на защита,определено от европейските директиви,че са спазени процедурите за оценка на съответствието на този продукт.

Новия подхоход на техническото регламентиране в ЕС се основава на следните принципи:

1. Безопасност за здравето и живота на хората,околната среда и имущество

2. Определяне на групи от съществени изисквания към продуктите с цел гарантиране на безопасността.Регламентира се в директивите.

3. Определяне конкретните изисквания към продуктите в хармонизирани стандарти.

4. Съответствието със съществуващите изисквания се оценява преди изделието да се пусне на пазара.

5. Отговорността за нанесени на потребителя щети носи производителя.Той декларира,чрез декларация за съответствие,че продукта отговаря на съществените изисквания

В някои случаи при оценка на съответствието участва и т.нар.отговорен орган,който гарантира,че продукта съответства на изискванията,определени в директивите,чрез сертифициране на продукта.Ако дадения продукт е произведен в съответствие и отговаря на съответстващите му хармонизирани стандарти,означава че той автоматично отговаря на изискванията на директивите и може да бъде продаван свободно на общоевропейския пазар.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГЛОБАЛНИЯ ПОДХОД

Процедурите за оценка на съответствието имат за цел държавните органи да могат да гарантират,че продуктите пуснати на пазара отговарят на изискванията на съответните директиви.Оценяване на съответствието става,чрез процедури,наречени модули,които се прилагат на етап: разработване и производство.По какъв модул да се оцени съответствието се решава,като се вземат предвид специфичните особености на продукта,степента на риска,характер и размер на производството.Всичко това е регламентирано в директивите за съответните групи продукти.За целите на прилагане на модулите за оценка на съответствието,Държавата определя на своя отговорност органи,които са технически компетентни и отговарят на изискванията на нормативните актове,въвеждащи директивата.

ОСНОВНИ МОДУЛИ НА ГЛОБАЛНИЯ ПОДХОД

1. Вътрешен производствен контрол

2. Изследване на типа

3. Съответствие с типа

4. Осигуряване на качество на производството

5. Осигуряване качество на продукта

6. Проверка на продукта

7. Проверка на единичен продукт

8. Пълно осигуряване на качеството

България въвежда европейските директиви,като наредби за съществените изисквания и оценяване на съответствието,посредством закон за техническите изисквания за продуктите.

Основни понятия свързани със съответствието:

• Сертификация

• Декларация за съответствие-съпътства всички продукти с маркировката“СЕ“.В тази декларация производителя удостоверява,че продукта съответства на хармонизираните стандарти и удовлетворяват съществените изисквания за безопасност.С тази декларация производителя поема отговорност.

• Нотифициран /обявен/орган-орган/организация за контрол,които са утвърдени от националните власт.Имат техническа компетентност,обективност и прозрачност и могат да докажат,че отговарят на задължителните критерии,дефинирани в действащите директиви.

• Техническо досие-повечето директивипредвиждатзадължение на производителя,да създадетехническо досие,т.нар. технологична документация за всеки продукт.

• Национален орган за стандартизация в България/БИС/-той е подчинен на Министерски съвет.Държавната агенция по метрология и технически надзор отговаря от една страна за определяне органите за оценка на съответствието,а от друга страна за надзор на пазара/изкл.е само медицинската апаратура/

• Българска служба по акредитация-има право да акредитира на територията на България./Лаборатории за изпитване и калибриране,лица за сертификация,системи по качество,системи за управление на околната среда,персонал,лица за контрол и др.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОПИСАНИЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ЕС

Европейската стандартизационна политика се основава на някои правни документи: Директива 98/34,Директива 98/48/ЕС,Решение на ЕС/съвет/ от 1985/07.05,Директива 98/34/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.06.1998,установяващи процедура за осигуряване на информация в областта на техническите стандарти,Директива 98/48/ЕС на Европейския парламент променя Директива 98/34.Решението от 07.05 е за новия подход за техническа хармонизация и стандарти.

Стандартизацията е неделима част от европейския съвет за постигане на Лисабонските цели,чрез по-добро регулиране и опростяване на законодателството,чрез увеличаване на конкуренцията между предприятията и премахване бариерите за международна търговия.

2004г Комисията приема съобщение за „ролята на европейската стандартизация“ в рамките на европейските политики и законодателство,която се съпътства от работен доклад ,относно предизвикателствата за европейската стандартизация.Тези два документа анализират съществуващата ситуация в европейската стандартизация и посочват областите,в които европейската стандартизационна система и инструментите,с които разполага е необходимо да бъдат подобрени.Крайния резултат от този процес е плана за действие,приет 2005г и преразгледан през 2007г.

Исканията за работа по европейските стандарти могат да бъдат предложени,както от частния,така и от публичния сектор.Правилата на процедурите за вземане на решение,за изпълнението на даден проект,варират в зависимост от съответния орган за стандартизация.Стандартите се разработват от технически комитети,в съответствие с кодекса за добри практики.

Въпреки,че международната търговия в ЕС е представена главно от търговия я самата общност,връзката между европейските и международните стандарти много бързо се явява,като необходимост.Поради това са подписани две основни споразумения:

1. Виенско споразумение-регулира сътрудничеството между ISO и CEEN.

2. Дрезденско споразумение-правила за сътрудничество между CEENELEC и IEC-постигане на общ обмен на информация и съвместно участие впроекти.

Европейските стандарти са силно средство за усилване конкурентно способността на предприятията.Те гарантират здравето и безопасността на европейските граждани,както и опазване на околната среда.Стандартите предлагат технически решения на проблемите и улесняват търговията и сътрудничеството в рамките на ЕО,спомагат за обмяна на технологии,подобряват ефективността на важни политики,свързани със здравето на потребителите,опазването на околната среда и търговия и разбира се единен пазар.

Стандартите имат важна роля за изграждане на единен пазар,като подкрепят редица законодателни мерки,наречени Директиви от нов подход.Тези мерки поставят ключовите изисквания,на които трябва да отговарят продуктите във всички страни от ЕС.По-особено в директивите на новия подход е,че те не съдържат технически подробности,а общи изисквания за безопасност.На база тези правила всеки производител трябва да намери решение на дадените проблеми,за да бъде спазено това изискване за безопасност.Най-добрият начин производителите да се справят с това е да изпълнят специално разработените европейски стандарти/хармонизирани/.Изготвят се на база на съответствието с директивите.

Подробните технически спецификации на продуктите,обект на директивите от новия подход се съдържат в хармонизираните стандарти.Прилагането на тези стандарти води до изпълнение на основни изисквания,като производителя винаги може да добави допълнителни или да надгради съществуващите изисквания по стандарта.

Задачата за създаване на стандарти,които осигуряват технически решения за производителите и се стремят да се съобразяват с директивите на ЕС се поставя от ЕК.Тези задачи за стандартизация определят насоките,в които трябва да бъде разработен всеки стандарт,за да отговаря на съответната директива.Всички стандарти по директивите от новия подход трябва да се основават на стабилно научно познание,да са подходящи за целта,да са съвместими помежду си и да са в крак с технологичното въведение и бързо изменяеми.След като е налице хармонизиран стандарт,производителя декларира,че продукта му отговаря на изискванията на директивата и може да бъде пуснат на пазара.

Директивите на ЕС определят само съществените изисквания за гаранция за висока степен на защита.Съществуващите изисквания са формулирани по начин,който да породи обвързващи задължения,които постоянно да се налагат от страните членки.Комисията нарежда на европейските органи по стандартизация да определят подробните технически решения/описани в хармонизираните стандарти/,които производителите могат доброволно да прилагат.Когато се спазват тези хармонизирани стандарти означава,че продукта отговаря на съществуващите изисквания.Производителите по закон са отговорни за съответствието на продуктите със съществуващите директиви.Страните членки трябва да гарантират,че несъответстващ продукт се изтегля от пазара.За да станат стандартите хармонизирани е необходимо страните членки да преведат заглавията на стандартите на националния си език ида ги изпратят за публикуване в т.нар.официален вестник на ЕС.Стандартите се използват от датата на публикуване.Освен това директивите формулират процедури за оценка на съответствието,за да се оцени придържането към тях,като се вземат предвид установените потенциални рискове.Оценката за съответствието се извършва от органи по тестване и сертификация,които са определени от страните членки и действат под тяхна отговорност.

Знакът „СЕ“символизира съответствие с всички приложими правила на общността.Страните членки признават,че всеки продукт с този знак,пуснат на пазара в общността,съответства на техните собствени,национални закони.Оценката на съответствието играе важна роля в повечето технически наредби.Процедурите по оценка на съответствието допринасят до голяма степен за постигането на много цели.В същото време се явяват бариери за търговията.Трябва да се постигне баланс при нуждата за осигуряване свободното движение на стоките и изискването да се осигури високо ниво на защита по отношение на здравето,безопасността,опазването на околната среда и защита на потребителя.Това е глобален подход.Главната му цел е да внесе прозрачност в системите за оценка на съответствието.Като едно от основните средства,за да се постигне това е да се гарантира,че надеждността на органите за оценка на съответствието са обективно проведени.Това се прави с цел създаване на доверие.В подкрепа приемане на резултатите и взаимното признание.Двата основни инструмента,които се предвиждат от глобалния подход са:използване на стандарти и акредитацията,като предпочитани способи за демонстриране компетентността на органите за оценка на съответствието.

МАРКИРОВКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

Правилният статут на маркировката“СЕ“ е регламентиран в директивите и не е знак за произход на продукта,тъй като той може да е произведен в различни страни,но оценен съгласно изискванията на европейската система.Тази маркировка не е и търговска марка за качество,а трябва да се разглежда като декларация на производителя,че продуктът съответства на всички приложими,хармонизирани разпоредби.Въпреки,че това определение за маркировката е напълно ясно,същото не може да се каже за потребителя.

„СЕ“маркировката е важна мярка,която ЕС възприема за създаване на единен пазар и насърчаване икономическото развитие на страните членки.За производителите,които изнасят извън границите на дадена страна,успешния бизнес е немислим без тази маркировка.

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

Съдържанието на ЕС-декларацията за съответствие се определя във всяка една отделна директива,в зависимост от продуктите,които влизат в нейния обхват.Като основно правило трябва да бъде предоставена следната информация:

Име и адрес на фирмата-производител

• Идентификация на продукта

• Списък на всички наредби,които са взети предвид

• Списък на използваните стандарти или други нормативни документи

• Дата на издаване на декларацията

• Подпис,звание или друг отличителен знак на упълномощеното лице

• Заявление,че декларацията е на собствена отговорност на производителя/упълномощеното лице

• Име,адреси идентификационен номер на нотифицирания орган

• Име,адрес на лицето,съхраняващо техническата документация

Тази декларация трябва да бъде съставена на един от официалните езици в ЕО

ТЕХНИЧЕСКО ДОСИЕ

Повечето директиви предвиждат задължително производителя да създаде техническо досие,което е ключов елемент за оценка на съответствието.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ЗНАЧЕНИЕ НА СТАНДАРТИТЕ ЗА КОМПАНИИТЕ.ПОЛЗИ И ПРОБЛЕМИ ПРИ ТЯХНОТО ПРИЛАГАНЕ

1. Стандартизация-въпреки,че стандартите често затрудняват работата в дадено предприятие,ползите им са неоспорими.В същото време е вярно,че прилагането на неподходящи стандарти е пагубно за даден бизнес.Участието на МСП в процеса на стандартизация е от решаващо значение.

2. Първоначални ползи:

• да използва съществуващите решения,залегнали в стандартите,които са били добре обмислени.

• Да се поддържат собствените процедури в крак.Така сътрудничеството е по-лесно,а закупуването е по-евтино.Работи се ефективно,като многократно се използва едно и също решение.Като критерии се използват познати изисквания в областта на качеството и безопасността

• Много лесен начин за контрол на поставените задачи и работата

• Да могат да се произвеждат продукти на пазара,които отговарят на изискванията и стандартите

• Да има успех продукта,защото отговаря на желанието на клиентите

• Да се дава увереност на клиента,че продукта и производствения метод отговарят на възприетите изисквания

• Да се спазва постоянство при утвърдена марка

3. Ползи от стандартите за бизнеса - класифицират се в 4 групи:

• Разпоредби в подкрепа на стандартите-снижаващо разходите,придържано към стандарта,увереност на клиента и намалена отговорност за продуктите,управление на риска,ръководене

• Разходи-намалени разходи по сделката,съвместимост на продуктите и процесите,гъвкавост във веригата на доставки,добри практики и системи за управление

• Приходи и достъп до пазара-подобряван в скоростта към пазара,приемане на продукта,управление на продукта.

• Бизнес възможности-развитие на нови пазари,влияние на промяната в технологията и развитието на индустрията,структура на регионалната и международната конкуренция

Ако анализираме резултатите на европейската мрежа за проучване и изследване на малкия и среден бизнес,приблизително 60%от МСП са съгласни,че стандартите са необходими и в същото време признават,че това е огромно главоболие.

4. Ползи от стандартите в практиката-мениджърите на МСП в повечето случаи разчитат на опита,отколкото на недоказани твърдения.

Пр. Три типа стандарти,чието приложение има изключително значение за бизнеса:

• Стандарти за продукти и услуги

• Стандарти за системи за управление на качеството

• Стандарти за околна среда

ПРОБЛЕМИ: по отношение стандарти и стандартизация е извличане на информация за стандартите и главно за онези,които трябва да се спазват.Най-засегнати от трудностите с въвеждане на стандарти са фирми със служители между 10 и 40 човека.Като цяло проблемите са многобройни,но получаването на полезна и уместна информация е много важен въпрос.Дори производителя да смята,че е лесно да се намери подходящ стандарт,в повечето случаи е трудно да се открие кои е най-подходящия,поради липса на знания,от къде може да се почерпи информация.

30% от предприятията в Европа получават информация за стандартите,чрез своите браншови и търговски организации и само25-30% от националната статистическа служба.Съотношението на информационните източници е различно,в зависимост от страните членки.Важен източник на информация,относно стандартите в България са съществуващите консултантски фирми,чийто брой непрекъснато нараства,както и сертифициращите организации.рекламирайки дейността и предлаганите от тях услуги ,фирмите дават информация,относно практиките и стандартите.Най-добри в това отношение са фирми,сертифицирани по ISO 9001.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прилагане на стандартите в малките МСП.

Малките предприятия прилагат стандартите само когато са наложени със закон или наредба. Ако клиентите го изискват (когато става въпрос за износ). Тези случаи става въпрос за принудително използване на стандартите когато конкуренцията го налага. Това не е доброволно поведение а принудително. В следствие на което от самото начало има липса истинско участие или заинтересованост. Това се дължи и на липсата на ресурси и средства.

Всички заинтересовани от даден проектостандарт има право да учасвтат в неговото разработване и обсъждане, но само предтавителите на националните органи по стандартизация имат право да гласуват в техническият комитет. Комитетите се състоят от експерти. Членовето на комитетите осигуряват входящата информация. Въпреки че закопуването на един стандарт не е пречка за никого разходите по внедряването му са много високи. Ако трябва да се подпомогне внедряването на стандартите в МСП трябва да бъде подпомогнато и участието на тези фирми в европейската стандартизация. Кога да установени проблеми при МСП относно внедряането на стандартите могат да бъдат давани идеи за подпомагане на този процес. Някой от тези идеи са: Интензивна информационна кампания, чрез бюлетини, websites, обяви, посещения, лекции и гр. Съдействие при издаване на адаптирани стандарти, ръководства за ДПП, наръчници,разпространението, .

Стратегии за прилагане на стандартизацията- По принцип стандартите се прилагат доброволно но дават презумция за съответствие. Стандартизацията е процес основан на консенсоса межу различните икономически субекти. Извършва се от организации които действат на регионално и национално ниво. МСП могат да повлияят на евро стандартите като вземат учстие във национално техническите комитети, пряко или чрез техническите комитети като вземат участия в обществени обсъждания организирани от националния орган по стандартизация.

Редактирано от ROCK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Надзор на пазара

Единен европейски стандарт – Свободно движение на стоките и услугите, работната сила, капиталите. Бялата книга за изграждане на вътрешен пазар – улеснено движение на стоките, премахнати са митата. От 1993 е премахнат граничния контрол на страните членки, уеднаквени са националните правила и стандарти с цел пълна хармонизация на законовите разпоредби.

Планът ДЕЛОР – Разделянето на стоките според риска който носят за живота и здравето на хората, животните и околната среда. Стоките се разпределят в 4 основни групи:

1. Стоки чието използване непредставлява или не носи почти никакъв риск – мебели , обувки и т.н.

2. Стоки с известен риск – хранителни продукти.

3. Стоки със съществен риск – лекарства, химикали.

4. Стоки с малък или среден риск – машини, детски играчки.

Надзора на пазара е съвкупност от институции, методи, процедури чиято основна задача е извършването на контрол. Той се осъществява главно за продукти обхванати от директивите на новия подход. За продукти обхванати от директивата за обща безопасност. За хранителни продукти. Фармацевтични средства.

Надзор на пазара у нас

От директивата за обща безопасност нормативния документ е закона за защита на потребителите, за хранителните продукти нормативния документ е закона за храните.

Изпитването на образци или на пробите се извършва по определени показатели в лаборатория която е акредитирана от изпълнителната агенция. Резултати от изследването се издава в констативен протокол – този протокол съдържа информация дали съответства с изискванията продукта, когато се установи несъответствие се издава забрана за разпространение на съответния продукт и се налага изтеглянето му от пазара. Надзора на пазара се извършва съгласно изискванията на закона за защита на потребителите. Безопасна стока е всяка стока която при нормални условия на употреба вкл. и дълготрайност не създава никакъв или минимален риск за употреба.

Контрол – реализира се от длъжностни лица на комисията за защита на потребителите към министерството на икономиката, длъжностните лица имат право на свободен достъп в производството и търговските обекти. Те имат право да изискват всички документи.

Етикетиране на нехранителни стоки: производител,наименование на стоката,страна на произход,цена.В зависимост от вида на стоката се означават състав/за хранителни продукти/,предупреждение за рискове при употреба,изискване за съхранение и др.

Контрол върху хранителни продукти: когато се пише състава на хранителния продукт се пишат % съдържание на всички съставки,влизащи в съдържанието/наименованието

Хранителни продукти: контролират се въз основа на закона за храните,закон за народото здраве,закон за съхранение и търговия със зърно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

МОДЕЛИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВО

1. Системи по качество-упражнява се пряк контрол.

2. Системите за краен контрол- формират се в рамките на специфичния модел на организационнте взаимоотношения,които се наричат контролни структури.

3. Процесен контрол-осъществява се с помощта на статистически методи за контрол

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

АКРЕДИТАЦИЯ.СЪЩНОСТ,ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Инфраструктурата на качеството съдържа: стандартизация,оценка на съответствието,сертификация,акредитация и метрология.

Акредитацията е процедура,чрез която упълномощен орган дава съществени изисквания и признава,че определен орган/лице има правото да изпълнява специфична дейност.

Основни принципи на акредитация са : законност,независимост,публичност,доброволност,безпристрастност,равнопостаавеност,опазване на търговската тайна.

Акредитацията е уверение,че органа за оценка на съответствието ще извършва дейността,за която е акредитиран по най-правилния начин.Ролята на акредитацията е да осигури надзор на пазара,чрез компетентност,доверие,прозрачност и независимост.

Видове акредитация: първоначална,надзорна,преакредитация

Акредитацията се дава на база оценката на място.Необходимо е фирмата/лабораторията да е готова от гледна точка на инфраструктура,апаратура,покриване изискванията на стандарта.Необходимо е да се изработят процедури за акредитацията.Тези процедури трябва да бъдат потвърдени от органа за акредитация.В България службата за акредитация е БСА,над нея е европейската организация за акредитация и над тях е международния форум за акредитация.Последният е световна асоциация на органи/лица за оценка на съответствието в областта на системи за управление,услуги,продукти,персонал и др.

Цели на акредитацията-гарантира,че органите по акредитация,нейните членове са компетентни да извършват определена дейност.

Европейската акредитация покрива акредитиране на лаборатории,контролни органи,органи за сертификация на СУК,системи за управление на околната среда,на продукти и услуги,на персонали на информационна сигурност.

БСА – урежда условията и редът за извършване на следните дейности: калибриране, изпитване сертификация на продукти, сертификация на системи за управление, сертификация на персонал, и органи за контрол.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАРКИРОВКАТА

Маркировката е комплекс от знаци,изображения и думи,които осигуряват различна по съдържание информация.Различават се няколко групи маркировки.

Основно значение има маркировката за произход.Тя позволява да се разбере от кое населено място се доставя продукта и улеснява митническата проверка.Международните правила за тази маркировка са утвърдени през 1891г. с т.нар.“Мадридска конвенция“.През 1958г. те са ревизирани в Лисабон.

Според тази ревизия всеки продукт,внесен с грешно означение трябва да бъде конфискуван.За да бъде предотвратено погрешното тълкуване на мястото,където сее произвежда продукта се нанася допълнителна маркировка за произход.Това се налага,тъй като в редица случаи населените места имат едно и също наименование,поради което върху маркировката трябва да бъде поставен и кода на съответната държава.

Стокова маркировка – Тя съдържа информация за наименованието или основния знак на производителя, название на продукта и количеството, дата на производство, начин на употреба и др.

Прието е към стоковата маркировка да се обозначава и състава на продукта. Като правило състава на продукта се означава в маркировката но има и специални знаци които ни дават отговор на това дали продукта е от животински произход или не. Когато в състава на продукта има хранителни добавки тогава в маркировката имаме знакът Е например - Е112 – лимонена киселина……….

Това изисква предварително да бъде регламентирано и се определя в зависимост от маса на продукта. В България това е задължително от 2003 година.

За всички продукти на първо място хранителните, е задължително в маркировката да бъде упоменат крайния срок на годност. От съществено значение са и знаците свързани с допустимото въздействие което продуктът оказва на околната среда. Всеки един от посочените знаци на опаковката носи конкретна информация за продукта за начина на съхранение, начин на съхранение на опаковката и пригодност за определеното време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ISO СТАНДАРТИ

ISO e световно обединение на националните органи по стандартизация от различните страни. Там се обработват доброволните стандарти които дават добавена стойност на всички видове икономически дейности. Стандартите ИСО за системите за управление небива да биват бъркани със стандартите за продукт. Стандартите ИСО допринасят за развитието и производството и доставката на безопасни и опазващи околната среда продукти. ИСО 9001:2008 публикуван на 14 ноември 2008 година и заменя до сега съществуващия. Това е междинароден стандарт поставящ изискванията към системите за управление които изисква дадена организация да предоставя продукт който да отговаря да необходимите нормативни изисквания. Той е приложим за всички организации независимо от продукта който произвеждат. ISO 9001 се базира на 8 принципа:

1. Насоченост към клиента.

2. Лидерство.

3. Подобрение.

4. Процесен подход.

5. Системен подход.

6. Непрекъснато подобрение и вземане на решение.

7. Взаимно изгодни взаимотношения.

8. Фактите – Анализ и удобрение.

ISO 14001 Система за управление на околната среда.

В основата на този стандарт стои загрижеността на човечеството за осъществяване на устойчиво развитие. Този стандарт има същата структура като ISO 9001:2008. Стандарта определя изискванията към системите за управление на околната среда които биха могли да се интегрират с други изисквания за управление. За да бъде възможно постигането на цели свързани с околната среда. Сертифицирането по този стандарт ни дава предимството от елиминиране на евентуални екологични инциденти. Висшето ръководство на организацията отделя особено внимание на процесите и дейностите които се използват. Чрез сертификацията по този стандарт всяка фирма демонстрира своета отговорност за опазване на околната среда.

ISO 19011:2002 Указания за одит на СУК и ОК - Вътрешен одит

ISO 2200:2005 СИСТЕМА ЗА УПРАВЛВНИЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТА НА ХРАНИТЕ

– оппределя изискванията към системите за безопасност на храни къде организацията трябва да демонстрира своята способност да контролира своите опасности по хранителната верига. Той е приложим за всички организации независимо колко големи са те. Този стандарт планира, проектира и прилага система за управление на безопасност като осигурява предлагането на краен продукт безопасен за клиента. Осигурява и спазването на нормативните изисквания. Прави оценка и на изискванията на клиента. Гарантира и спазването и на политика по безопасност на храни.

IFS International food standart

Разработен с цел да осигури база за одитиране на праоизводителите които праизвеждат така наречение частни търговски марки. През 2002 година с цел да се унифицират изискванията към производителите по отношение на безопасността германските търговци създават този стандарт.

OHSAS 1800- Стандарт за безопасност на хората

Система за управление на безопасност при работа – охрана на труда във всяка една фирма.СТАНДАРТ ЗА ХОТРАТА !

Редактирано от ROCK
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...