Арабо-византийските войни

[КГ125]

Отклонените въпроси са премести тука:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12527

[Monarh]

Монте Кристо , имаш ли информация за кампаниите на Василий II срещу арабите и особено войната от 995 до 1001 г. с Ал Хаким ? Може ли да постнеш нещо ?

[monte christo]

Здр. Петров Довечера ще ти пусна един репортаж. Доколкото си спомням имаше нещо като гражданска война при Фатимидите в него период. Историите с маршът на скок от страна на Василий, Далассин, Абу-Темим, Берджаван и сие. Ще трябва да си припомня и ще ти сглобя чудна картина

[monte christo]

Петров, надявам се, че ще бъда полезен не само на теб, но и на другите Не мога да повярвам, че този пост ми отне над три часа писане и ровичкане насам-натам за справки. Ама нали форума е за това

През 992 г. започва войната между шиитския Фатимидски халифат с център в Египет и Романия за контрол над Алепо в Сирия, управляван от Саид ал-Даула, трети емир от династията на Хамданидите.

Към септември 993 г. от Алепо (който още навремето Йоан Цимиски успял да "върне" в пределите на Романия под формата на ромейски протекторат) изпратили посланици при ромейския василевс Василий II. Умолявали го да им изпрати помощ срещу фатимидския военачалник Банджу-текин (тюрк по произход - във фатимидката армия, а също така и в двора по времето на ал-Азиз служели много тюрки на висши държавни длъжности). Императорът изцяло погълнат от "българския въпрос" заповядал на антиохийския дук Михаил Вурц (Вурцис) да помогне на алепчани.

Навярно към края на годината Михаил Вурц започнал приготовления, а в началото на 994 г. Василий II изпратил войска начело с Лъв Мелиссин в помощ на Михаил Вурц. През лятото на 994 г. ромеите настъпили срещу противника, но на 15 септември 994 г. фатимидските войски на пълководецът Банджу-текин им нанесли тежко поражение "при брода" на река Оронт в Сирия. Поражението било твърде сериозно. В началото на есента арабите предприели набег към Антиохия и към края на 994 г. се насочили на изток обсаждайки Алепо. През това време главните сили на ромеите начело с императора били заети на Балканите против българите.

Алепчани отново изпратили послание, което навярно стигнало до Василий в началото на 995 г. (когато василевсът бил някъде между Драч и Авлона в днешна Албания), което гласяло следното: "Един слух за твоето приближаване ще застави врагът да снеме обсадата". В писмото се говорело още, че ако на Алепо не бъде оказана помощ, то след него идвал редът на Антиохия; а след нея фатимидската угроза ще се разпростре дасами Константинопол. Оценявайки положението, Василий замислил ювелирна акция за спасението на Алепо. Повече от сигурно - императорът нарежда на логотета на дрома да достави и приготви по пътищата хранителни припаси за армията, а така също да предостави 80 000 мулета И друг път е ставало на въпрос - в ромейската армия особено са ценили воловете и мулетата. По времето на Василий II едно муле е струвало към 14-15 000 лв Изключително универсална и издържлива животинка. И така - в началото на март 995 г. Василий се изстрелва (без обоз) от Дирахиум в Албания за Антиохия в Сирия. Огромно разстояние, дори и за днешните стандарти. По права линия към 1 900 км. По пътищата навярно поне 2 300 км. Средновековна армия с обоз (и която бърза) би го преодоляла за не по-малко от 5 месеца. Не така мисли Василий. Двадесет и шест дена (sic! ) по-късно 17 000 ромеи, потънали в пот и обвити в невъобразимо количество пушилаци се появяват пред стените на Антиохия. Ако не греша, два-три дена по-късно се изсипват и останалите 23 000! Така в началото на април 995 г. голямата 40 000 ромейска армия е налице в Сирия и очаква заповеди! Фатимидският военачалник просто не може да повярва; наредил снемане на обсадата и арабите веднага започнали да се изтеглят на юг към Дамаск, който достигнали на 5 май 995 г. В противен случай логистиката им щяла да бъде прекъсната, а среща с имперската армия не била препоръчителна. През същият месец Василий е тържествено приет в Алепо. През лятото ромеите сноват из Сирия - падат Емеса, Рафанея и Тартус. Необезпокоявани от никой овършели околностите на Триполи. Фатимидският халиф ал-Азиз реагирал, издавайки заповед за комплектоване и съоръжаване на египетския флот. През есента (преди за се завърне в Константинопол) Василий отстранил от длъжността дук на Антиохия вече стария Михаил Вурц, който бил обвинен в пасивност (обсадата на Алепо от Фатимидите) и на негово място назначил Дамиан Далассин. Новият дук не губел време - веднага предприел набег към Триполи. Знаел, че след края на зимата, още на следващата година василевсът ще навести отново Сирия и ще трябва да му се дава отчет.

В отговор на случващото се, през 996 г. фатмидския халиф ал-Азиз решил да предприеме голям поход към Сирия. На 9 май 996 г. голям пожар в египетския флот отложил неговото начало за известно време. Въпреки всичко, през лятото Банджу-текин предприел диверсия досами вратите на Антиохия, след това свърнал на изток към Алепо. По-късно отново се насочил на запад - този път срещу Тартус. Далассин веднага се отправил на помощ; а на това отгоре буря потопила египетския флот близо до Тартус. На Банджу-текин не му оставало нищо друго, освен да се оттегли от околностите на града. Но истинският удар за Фатимидския халифат предстоял; на 13 или 15 октомври халифът ал-Азиз починал в Билбейс. Наследил го синът му ал-Хаким, който по това време бил единадесет годишен хлапак. След пропадането на похода срещу ромейска Сирия, Фатимидския халифат бил обзет от големи смутове и междуособици. Едно от магребските племена - кетамитите (на които се опирали дотогава Фатимидите) поискало оставката и освобождаване на държавните длъжности от страна на тюрките. Преживе ал-Азиз назначавал на високи постове не само тюрки, но също така християни и евреи. Той оценявал хората не по тяхното вероизповедание, а по дееспособността им. През есента на 996 г. емирът на кетамитите ал-Хасан-ибн-'Аммар започнал да се разпорежда самовластно и да отстранява всички тюрки от заеманите постове. Тогава евнухът Барджеван, комуто умиращият халиф ал-Азиз поверил управлението на държавата влязъл във връзка с Банджу-текин, намиращ се в Дамаск.

В началото на 997 г. се създала изключително благоприятна ситуация за утвърждаване на ромейската власт в Сирия и проникване отново на нейното влияние в Месопотамия и Близкия изток. Банджу-текин поискал помощ от Василий, на което ромейския император отвърнал с отказ. Тогава фатимидският пълководец предприел поход към Кайро, но при Аскалон бил разбит от кетамитите начело с Абу-Темим. Наложило се да бяга назад към Дамаск, но жителите не го приели и Банджу-текин се предал на милостта на победителя. Бил изпратен от Абу-Темим в Кайро. След като Абу-Темим "официално" бил назначен за управител на фатимидска Сирия, той дошъл до Табария, а към Дамаск изпратил своя брат 'Алия. Обаче дамаскчани и него не искали да допуснат в града (както сторили с Банджу-текин), та се наложило Абу-Темим да им изпраща гневно послание и да им напомни кой сега е господар на положението. Заплахите подействали и от Дамаск отворили вратите пред 'Алия; още повече, че известно време след това в Дамаск пристигнал и Абу-Темим. Малко по-късно 'Алия бил изпратен към Триполи да смени тамошния управител Джейш-ибн-ас-Самсам. Последният не губил никакво време, а веднага след низложението си отплавал за Египет, където съзаклятничел с Барджеван против емира на кетамитите ал-Хасана-ибн-'Аммар. По време на възникналите смутове в Кайро съзаклятниците се възползвали от отсъствието на Абу-Темим и надделели над хората на ибн-'Аммар, който се покрил. Евнухът Барджеван веднага изпратил писмо до Дамаск какво е положението в Кайро. Дамаскчани вдигнали бунт против Абу-Темим и устроили клане над кетамитите. Който могъл, успял да се спаси.

Борбата между двете египетски "партии" била изгодна за Василий, който решил да се възполва. Например през есента на 997 г. град Сур в Сирия отказал да признае властта както на ал-Хаким и неговия везир Барджеван, така и на кетамитите с тяхната антитюркска позиция. Сам си избрал управител на име Алака, който веднага се обърнал за помощ към Василий. Василевсът изпратил флот за защита на Сур. Ал-Муфарридж пък, емир на тайитите и който преди бил съюзник на Банджу-текин обсадил Рамла и даже започнал да опустошава Палестина. За да спре с хаосът надвиснал над Фатимидския халифат, в края на годината Барджеван изпратил към Сирия Джейш-ибн-ас-Самсам да въдвори ред в тамошните земи.

В началото на 998 г. военните действия между ромеи и араби били подновени. Войски на Фатимидите обсадили Апамея и Сур. Далассин се втурнал да помага на Апамея, но докато пристигне градът паднал. На път за Дамаск Джейш-ибн-ас-Самсам се отклонил към Сур да подпомогне обсадата и през юни 998 г. бил превзет. По същото време фатимидския управител на Апамея поискал помощ от Джейш против ромеите на Далассин. В разгара на лятото Джейш се втурнал да спасява Апамея, но бил разбит от Далассин. Преследвайки неприятеля, на 19 юли 998 г. шестхилядния корпус на Дамиан Далассин навярно бил въвлечен в засада и е почти напълно унищожен от арабите. Антиохийският дук бил убит, в плен попаднали двама негови сина, както и доста офицери. След голямата победа, Джейш-ибн-Самсам опустушил ромейските владения и се насочил към Антиохия, но не се решил да го обсажда. Навярно в него период голяма част от градовете, които били под ромейски контрол капитулирали пред арабите. През есента Василий изпратил посланици до ал-Хаким да преговарят за сключване на мир.

Неизвестно точно кога, но навярно още в първите месеци на 999 г. единият от посланиците се върнал при Василий. Не се очертавал мир между араби и ромеи. Императорът започнал да се готви за нов голям поход в Сирия. Римският император никога нямало да се откаже от тази приказна страна Шам. През септември 999 г. начело на голяма армия Василий отново е в Антиохия. Този път в състава на армията се намирал и голям отряд варяги от Рус. Императорът посетил мястото на сражението между Далассин и Джейш, като дълго време гледал безмълвен полето осеяно с човешки кости, избелели от слънце, вятър и пясък. След това наредил да се изрине огромна яма и да се погребат всички останки. Василевсът заповядал на армията да унищожава абсолютно всичко по пътя си.

На 28 октомври императорът обсадил Шейзар и малко по-късно градът капитулирал. През ноември ромеите превзели и изгорили Емеса. Част от жителите на града се укрили в красивата църква на св. Константин. Били изгорени от варягите зедно с църквата. Рафанея била сполетяна от същата съдба. В края на ноември Василий се насочил към Дамаск, където били съсредоточени главните сили на Фатимидите. Интересно е това, че дали от страх или пък заради по-малка численост тези арабски войски не направили нищо, за да променят съдбата на гореспоменатите три града. Но след като демонстрирал своята мощ, императорът неочаквано изменил курса и се насочил към Триполи. На 6 декември ромеите сключили обръч около красивия средиземноморски град, който бил труднопревземаем. На 13 декември защитниците решили да изненадат ромеите и направили излаз. Последвало сражение, което навярно не изменило статуквото. На 17 декември 999 г. Василий изненадващо вдига обсадата и се насочва към Антиохия. Или Василий не е искал да си губи повече времето под Триполи, или войски от Дамаск заплашващи неговия тил да са възможна причина за вдигане на обсадата, но това е само голо предположение от моя страна.

Достигайки през януари 1 000 г. "перлата на Сирия" императорът назначил за дук Никифор Уран, комуто през изминалите години гласувал огромно доверие и който се оказал незаменим негов помощник във войните срещу българи, ивери и араби. След това Василий предприел пътуване в Киликия и посетил Тарс и Масиса. Някъде през фвруари-март 1 000 г. младия халиф ал-Хаким (който разбрал, че насреща си има изключително инатест човек) изпратил патриарх Орест в Константинопол с предложение за сключване на мир.

През април 1 000 г. куропалата Давид, принц на Тайк умрял (навярно отровен според мълвата) и Василий веднага се насочил към арменските и грузинските земи. Цялата втора половина на годината императорът прекарал в Кавказкия регион, където се явявал нещо като арбитър на споровете и интригите между местните принцове.

Неизвестно точно в кой месец, но най-вероятно през пролетта на 1001 г. мирния договор между Романия и Фатимидския халифат най-накрая бил сключен. Дотогава патриарх Орест изчаквал Василий да се върне от Кавказ, а бойни действия в Сирия не са документирани. От есента на 1001 г. римския василевс започнал да се готви за решителна разправа с българите...

Редактирано Декември 1, 2011 от monte christo

[Aspandiat]

Монте Кристеций, нали си ми приятел и искрено самоотвержен романиот, затова ето нещичко за теб. И за всеки, на когото може да е интересно, разбира се.

Шагинян, Арсен. Первые нашествия арабов на Армению и ответные походы армяно-византийских отрядов (некокоторые хронологические уточнения). - Историко-филологический журналь, 2007 (2)

2007-2_(224)-Armen-Arab-Byzantiun.pdf

[Monarh]

В някои книги срещнах твърдението , че първата арабска обсада на Константинопол е през 668 г. Можете ли да дадете повече информация по този въпрос ?

[Warlord]

Нямая как да е тогава. За първи път арабския флот влиза в Мраморно море през 670 г., но тогава стигат само до превземането на Кизик, първата атака на Константинопол става през 674 г.