Император Тиберий

[Last roman]

като се загледах в подписа ти, се сетих, че не е лошо да продължим темата за наследника на Тиберий. Ето нелоша статийка по въпроса:

http://www.znania.tv/?p=13838

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не е лесно да бъда адвокат на Дявола пък и не съм сигурен, че искам да бъда, въпреки подписа ми. Наистина много харесвам тази мисъл, но не чак толкова човека, на когото я приписват.

В защита на Гай Цезар бих могъл да кажа: Ако е бил луд, моля “Съдът на Историята” да го обяви за невинен и да бъде затворен в лудница.

За съжаление обаче, въпреки някои странни прояви, не съм убеден дали беше луд, или просто използваше Републиката за лично забавление, докато на всички им писна от него.

Без да омаловажаваме отговорността на Тиберий, който прокара пътя към властта за Ботушчето, можем да кажем, че както често се случва, проблемът може би не е в конкретния човек, а в създадената от Цезар Август порочна система с несменяем лидер, притежаващ на практика неограничена власт. И вместо ексцентричният и самозабравил се принцепс да бъде просто отстранен чрез импийчмънт, се наложи да бъде убит. Никой Август след това не се е държал чак по такъв начин, но често пъти родените в пурпур разглезени синове на успешните императори бяха пълна противоположност на бащите си. Успешните и уравновесени принцепси обикновено идваха от кариерата, бяха се сблъскали с живота и в повечето случаи бяха преминали четиридесетте години – Веспасиан, Антонините, но без Комод, който се роди в пурпур, на пет годишна възраст стана наследник на Марк Аврелий, а после предизвика свалянето на т. нар. Антонини от власт.

Изглежда, че синчето на Германик също е било доста разглезено, а народът го обичаше не за друго, а защото беше син на техния любимец. Но синът никак не приличаше на баща си. Пък и животът не беше го очукал и сигурно нямаше да го очука нито на 30, нито на 40, нито на 50 години. Мисля, че той просто не беше подходящият човек за тази длъжност.

А той не е виновен, че беше избран да я заеме. Не е луд този който яде баницата. Затова моля да бъде обявен за вменяем и за невинен.

Не знам дали се справих добре, пък и не знам дали исках.

Редактирано Ноември 11, 2011 от IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS

[Last roman]

Чудесна пледоария! Аз също си мисля, че Гай просто е бил прекомерно разглезен и се е подигравал на абсолютно всеки, защото най-вече е имал възможността да прави това /е определено и някоя дъска в августейшата му глава е хлопнала без време/. Нищо чудно, че Тиберий, знаейки характера му, да е решил да даде на омразните нему сенатори принцепса, който заслужават.

Иначе като заговорихме за неадекватни и порочни императори с неизживяна божественост, мисля че Хелиогабал е много по-противен от Калигула, най-вече заради религиозния си фанатизъм. Но той не е и римлянин.

Редактирано Ноември 11, 2011 от Last roman

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Ами и Хелиогабал беше едно заблудено хлапе, което незнайно защо беше довлечено в Рим, а после на римляните им се видя недостойно да бъде пръв гражданин и го хвърлиха в Тибър.

Нищо чудно, че Тиберий, знаейки характера му, да е решил да даде на омразните нему сенатори принцепса, който заслужават.

Това ме сеща за "Аз, Клавдий", където Тиберий заяви, че ще отгледа Калигула като змия в пазвата, ама не се сещам за чия пазва ставаше дума... май тази, на Рим, но всъщност може би имаше предвид именно Сената.

Но наистина, народът може би е получил това, което е искал. То и в наши дни обикновено така става през четири години, точно колкото е продължило управлението на Гай Цезар.

Редактирано Ноември 11, 2011 от IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS

[Last roman]

Нека обаче възкресим темата като насочим отново вниманието си към най-пренебрегвания представител на Юлиево-Клавдиевата династия, който обаче бил голям новатор /и именно затова 'консервите' в Сената го оплюли пред поколенията/:

Клавдий: историк и император /на руски/:

http://ancientrome.ru/publik/article.htm?a=1322804744