Отиди на
Форум "Наука"

Западът и Индия


Recommended Posts

  • Потребител

Западът и Индия

част 1

Обстоятелствата и процесите, при които съвременният модерен Запад се среща с хиндуската цивилизация по поразителен начин наподобяват контактите между балканското православие и модерния Запад.

- И балканското православие, и индуският субконтинент, вече са обединени политически от една свръхдържава.

- И в двата случая, тази държава не е дело на местни строители, а на чужди културно и религиозно завоеватели.

- И в двата случая държавата е на исляма.

- И на балканите, и в Индия, местните поданици са привлечени от културата на завоевателя, когато той е още физически далеч.

- И в двата случая местните поданици прехвърлят верността си от местния управник мюсюлманин, към западния модернизатор, като Западът увеличава, а ислямското общество намалява авторитета си в техните очи.

Но има и различия.

Например, когато Балканите се увличат по Запада, те трябва да преодолеят първоначалното си отчуждение от него, възникнало на предходния средновековен етап. Контактите, които Индия има със Запада обаче нямат прецедент в предходен период.

Друга съществена отлика между Индия и Балканите е, че докато Балканите се озападняват, без това да измени формата на империята, от която са част, индийският субконтинент се трансформира политически, като предходното мюсюлманско управление е заместено с европейско владичество.

Разбира се това владичество има много по-големи икономически, а не политически цели. Успешният английски бизнес в региона има нужда от ред и държавност, единение, които местната власт не може да осъществи. Наре с това става ясно, че ако не англичаните, то французите ще направят новата политическа трансформация. Започналото политическо трансформиране на индийския субконтинент от Източноийндийската компания през 1786 води до пълно делегиране на суверенитет от Компанията към Короната в 1858.

В тези условия кастите на брахманите изпълняват функциите, които фанариотите имат в османския свят. И то успешно за разлика от провалилите се фанариотски другари.

Под всички политически режими в индия от хилядолетия насам брахманите са били държавни служители и те изпълняват успешно политически и административни функции и при Британския радж и стават съюзници на англичаните в управлението на региона. Индуси от висшите касти проговарят английски и завършват английски университети защото английската администрация е определила това образование да е ключ към административните служби.

Този нов елемент в индуското общество, проводник на чуждата западна култура, е еквивалент на гръцките фанариоти на балканите и руската интелигенция. И както фанариотите в османската империя, така и новоформираната индийска класа да се стреми да отскубне властта, под чиято власт живее, от чуждите ръце, и да сформира местна власт по доминиращия към момента политически модел.

На прехода между 18 и 19 век фанариотите се стремят да съградят гръцка просветена монархия от типа на Хабсбургите. На прехода между 19 и 20 век западнизираното индуско малцинство си поставя по-тежката задача да превърнат Британската индийска империя в модерна национална западна държава. Още след ВСВ става ясно, че индийската политическа мисъл и държавничество са по-успешни от фанариотските, защото докато Балканите се балканизират, разпадат на редица местни начионални държави, модерна Индия след 1947 г. запазва политическото си единство, наследено от Великобритания, разбира се с изключение на откъсването на Пакистан (Бангладеш е проблем по вътрешното деление на Пакистан, не на Индия).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

част 2.

Това показва, че проблемите, които западнизирането крие пред Индия, не са толкова политически, каквито са те на Балканите, а много повече икономически и културни.

Опасностите или проблемите от западнизирането върху Индия са две:

- Огромната културна бездна между Индия и Западния свят.

- Голямото отчуждение между озападненото индийско малцинство и индийските народни маси; както и отчуждението между английските администратори на индия и озападненото индийско малцинство.

Културната бездна между модерния запад и Индия не е просто различие, а открито противоречие. Защото съвременния запад от 18 век насам произвежда светски вариант на културата си, от който е премахната религията, докато индуското общество остава религиозно до чозъка на костите си и едниственият начин индусът да възприема света е чрез религия. И противоречието между религиозната индуска и светската западна гледна точка за живота е много по-дълбоко отколкото разлиятана между самите религии. Затова ако западът беше избрал да общува с Индия чрез религия – католическа, протестантнска или дори ислям, щеше да има много по-големи успехи, тъй като по силата на своята обща религиозност за един индус е много по-лесно да бъде ревностен католик или мюсюлманин, както се вижда в католическа Гоа или ислямски Бангладеш, но не и заклет атеист. Заключението е, че индусите намират пътя си в чужда културна среда чрез религиозен подход от страна на чуждия.

Втората сериозна опасност от озападняването на Индия е тяхната отчужденост. Привидно отчуждението между Запада и Индия е преодоляно чрез формирането на една класа от индуси, образовани на Запад или със западно образование, активно участващи в администрацията на страната си под английска власт. Но тази класа е отчуждена първо със самата себе си и второ от народа си. Това отчуждение може да бъде излекувано чрез политическата панацея за всички случаи – формиране на индийска национална държава по западен образец.

Духовното отчуждение обаче е взаимно и дори още по силно от страна на англичаните спрямо индийската озападнена класа. Макар първоначалното сближаване между индуси и англичани, в 19 век вече има бездна между родените в англия заселници и индийските им съседи и това отчуждение е в сърцата на англичаните, и поради което те напускат окончателно индия без да я почувстват свой дом.

Причините за това отчуждение на англичаните спрямо индусите са няколко.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

част 3.

Причините за това отчуждение на англичаните спрямо индусите са няколко.

- Първо, става ясно, че ефективността на английската администрация в индия е пряко зависима от избягването на лични отношения и преки контакти с местното население, за да се избегне пристрастност и корупция.

- Друга причина е навярно възгордяването от постиженията, които са очевидни вече в средата на 9 век.

- Разширяването на транспортните контакти между индия и дома карат англичаните да не почувстват индия за свой истински дом.

- Не на последно място за отчуждението е един фактор, на който англичаните са по-скоро жертва, не инициатор, и това е кастовата система сред местното общество.

Интересно е да се отбележи, че настъпилото отчуждение както на индуската интелигенция от самата себе си, от народа си и от англичаните, както и обратното, се облегчава от постигането на национална независимост през 1947 г. новото индийско общество се сблъсква с нов проблем, а именно положението на многомилионното индийско селячество.

От една страна ситуацията на селячеството е утежнена от непреодолятата кастова система. От друга западното въздействие в техоноличната сфера поставят обективния проблем за несъстоятелността както на кастите, така и на бедността изобщо.

Но по парадоксален начин западната технология и политически модел не само не подобряват ситуацията на селячеството, но дори спомагат то да нарастне.

В средата и втората половина на 20 век лечението на свръхнаселението има две форми. Единият вариант е малтусианското решение - естествено намаление на населението вследствие войни, глад и болести. Самият Ганди пожелава подобни последици, като премахва варварските им методи, като предугажда, че политическата независимост може да е илюзорно еманципиране не само във външната сфера, но и в социалната, ако Индия не се отскубне от икономическия модел на западния свят – фабричното производство, и не премине към манифактура, която поне би осигурила достатъчно работни места и би намалила западното влияние. Провалът на кампанията му говори, че Индия е безвъзвратно оплетена в икономическия живот на Западния свят.

Второто теоретично решение на проблема е хуманно решение, което да е алтернатива на гандийско-малтусианския модел. Индия може да впрегне огромните си ресурси и население за да съгради една световна и силна икономика с перспектива да влияе на процесите в целия свят. Макар в средата на 20 век тази алтернатива да изглежда фантастична, в 21 век тя е по-близо до реалността от всякога.

Това е добре, защото ако и този път индийските държавници се бяха провалили, политическата съдба на Индия от втората половина на 20 век щеше да е комунизъм. Комунистическа Русия също като Индия след дълъг период на озападняване, придружено с отчуждение, наследява угнетено многомилионно селячество, което откликва на положението си по свой начин, който не е нито петровската модернизация, нито формална принадлежност към запада под формата на западно владичество. След провала и на този руски модел всъщност днес Русия прави това, което Индия вече е начела.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Културната бездна между модерния запад и Индия не е просто различие, а открито противоречие. Защото съвременния запад от 18 век насам произвежда светски вариант на културата си, от който е премахната религията, докато индуското общество остава религиозно до чозъка на костите си и едниственият начин индусът да възприема света е чрез религия.

Предполагам,че това важи въобще за човека от Изтока - той разбира съществуването си като духовен дълг,за разлика от европееца,който живее за лично щастие и материален успех.

Привидно отчуждението между Запада и Индия е преодоляно чрез формирането на една класа от индуси, образовани на Запад или със западно образование, активно участващи в администрацията на страната си под английска власт. Но тази класа е отчуждена първо със самата себе си и второ от народа си.

Според мен,по-голямата част от българите също не възприемат образовани на Запад чиновници и въпреки,че критикуват силно байгановците в политиката изглежда им са по-близки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не точно Пандора. Например културите на Китай и Япония също са подчертано светски. Дава се превес много повече на философии и социални учения, отколкото на религии.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен, особено интересни са последните 20 години от развитието на Индия и Китай. Те бързо и все по-категорично стават световни лидери и за това предполагам имат значение и хилядолетните им оригинални култури.

Не само Западът оказва влияние върху Индия. Индия също има голямо културно влияние на Запад. Например идеите на Николай Рьорих и Людмила Живкова са под индийско влияние.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбира се влиянието е взаимно,иначе не би и могло да бъде.Няма как да прекрачиш хилядолетна култура и да почнеш от нулата с чужда формула.Нещата трябва да се приспособяват и вписват в конкретна даденост - психика,манталитет.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...