На Църквата днес е възложена почти непосилна задача: да включи във въцърковяването и въ-културизацията

[astrologa]

На Църквата днес е възложена почти непосилна задача: да включи във въцърковяването и въ-културизацията

Църквата не е чист слиритуализъм. Тя обхваща цялостно човека във всички сфери на неговия живот. Своята духовност Църквата изразява чрез определена култура, която е култура на словото, логоса, на личната, самостоятелна и отговорна рефлексия (да не се бърка с енорийската субкултура). Тази култура е дълбоко традиционна и, в най-добрия смисъл на думата - консервативна. Съвременните хора не само от раждането си, но вече и на "генетично ниво" живеят в съвсем различна култура - виртуалната култура на масмедиите и технологиите, която налага определен образ на живот чрез киното, рекламата, спортните предавания, "клип-културата", интернета и т.н. Това е култура на хедонизма, относителните ценности, повърхностността, стадното чувство, уеднаквяването. Тя не само не спомага за развитието на необходимите за живот в Църквата нравствени качества: свобода, отговорност, трезва оценка на себе си и света, но обратно - пречи на формирането им. Тя е най-далеч именно от индивидуалното осмисляне на живота, от логоса, от словото, от неговата ценност и значимост. Църквата се обръща към хората на своя език, а съвременният човек - не че той е "по-лош" от хората през 16 век, например, но той просто не възприема тази култура и тези слова, с които работи Църквата. Затова на хората им е трудно да четат Евангелието, да възприемат традициите на Църквата, а още повече да променят в съответствие с тях живота си. Етико-културният "резерв" на съвременния човек не е способен да вмести това.

Разбира се, това не означава, че Църквата трябва да се стреми да стане клипово-мобилна, въпреки че без съмнение трябва да разбира особеностите на съвременната култура и да се ползва от тях, като говори с хората на техния език. Необходимо е нещо друго - а именно,"Пастирите” и всички участващи в катехизацията да осъзнаят ситуацията и да имат пред вид няколко неща. Първо, на Църквата днес е възложена почти непосилна задача: да включи във въцърковяването и въ-културизацията. Заедно с възприемането на църковността, а до голяма степен и преди това, тя трябва да въведе хората в руслото на историческата, традиционна, евангелска в основата си родна и европейска култура. Искам да подчертая, че под евангелска култура имам предвид не паметниците на църковния живот, които пренасят човека от съвременността в носталгично-етнографското минало, нито усвояването на естетическото наследство на човечеството чрез посещение на концерти и галерии (въпреки, че това не е излишно). Християнската култура е преди всичко начин на мислене, това е фундаментът на етиката и естетикатй, основан на лична отговорност и духовна свобода, на образованост, на нестадно възприемане на света, което чувства и разбира многопластовия характер и сложност на християнството и на света.

После. Преди да въцърковяваме, трябва да разберем: а ще бъде ли разбрано нашето слово? Няма ли да стане така, че то да няма за какво да се залови? Може би не за Църквата трябва да започнем да говорим, а първо за това -какво е човекът - не част от тълпата, че преди да стане християнин, човек трябва да осъзнае себе си като личност и да стане просто нормален човек. Може би в началото трябва да разговаряме за човешкото достойнство, за здравомислието, за порядъчността, възпитанието и много друго прости неща, от които, за съжаление, нашите съвременници имат слаба представа. И чак после към това да се присади църковното учение и практикта...

Днес катехизаторът задължително трябва да си дава сметка за разликата между културата на Църквата и съвременното общество и да работи над "предварителната зрялост" на хората. Това е сложна задача, защото от една страна споменатата разлика в културите става все по-голяма, а от друга страна, тези, които извършват въцърковяването, често нямат необходимата представа за основите на християнската култура, подменяйки я неправилно с понятието за предание или етнография. Резултатът е, че в съществуващата църковна действителност същинската култура на Църквата не се проявява и се профанизира. Но ако не отделим подобаващо внимание на тази задача, то плодовете на нашата катехизация ще бъдат (и вече са) обратни на благите ни намерения. Вместо в широкото нравствено-културно русло, по което тече християнството, в резултат на стихийното въцърковяване в енорията човекът попада в някаква затворена от всички страни "кутийка" - в един тесен и задушен малък свят. Той възприема ограничени и тежки възгледи за Бога, Църквата, другите хора (и за самия себе си), придобивайки вместо Христовата любов, свобода и евангелски разум противоположните качества. Строго погледнато, това е "до-църковен" въпрос, проблем на обществото и утвърдилия се в него манталитет.

Особеността на съвременната катехизация се състои в това, че днес тя трябва да се заеме с решаването на този проблем. Ако преди във времената "преди електризацията" църковността органично се е присаждала към традиционния начин на живот, то днешният социум не може да възприеме адекватно християнството без съответната културна подготовка. Днес културната подготовка трябва да бъде важен начален елемент на въцърковяването.

Игумен Пьошр Мещериноб

откъс от книгата "Проблеми воцерковления", Москва-Киев 2008 г.; превод: 3. Иванова

Текста е взет от Епархийски просветен вестник "Алтернатива", брой 108