Отиди на
Форум "Наука"

"Удоволствията от леките закусчици" ("Обяд със стриди")


Recommended Posts

  • Потребители

Хуманитарните науки са И забавление. Четенето на философия, антропология и особено на история може да донесе огромно удоволствие. Разбира се, за да става така трябва да се четат достатъчно добре написани книги, в които плътността на тезата, убедителността и занимателността на примерите се допълват с добрия стил, тоест с композицията и ритъма на изследването. Една добре написана книга, пълна с показателни примери обикновено е по-успешна и по-запомняща се от някое скучно съчинение, в което ужасяващата пустота на безтезисността или на абсурдната теза се допълва с нечетивна наукообразност.

Особено Средновековието с неговите привлекателни персонажи и разнообразни нрави дава възможност за създаването на невероятно изтънчени изследвания, едновременно полезни и вълнуващи. Политическа история, културна история или история на ежедневието - за ерудиран и ловък автор е възможно да покажетези области на познанието като прекрасна игра на стъклени перли, доказвайки тезата си и едновременно с това представяйки я като елегантна поредица от предположения, примери и аргументи, разнообразени с парадокси и анекдоти. Всичко това не вреди на научността, дори напротив. В края на краищата има един прочут пример за преподавателя, който тръснал на катедрата "Името на Розата" с думите:

- Колеги, това е просто роман, но не мога да преподам за Средновековието нищо, което да не се намира вътре.

Историята сама по себе си е роман, в който политиката, войната, изкуствата, суеверията и битът са отделни глави. И добрата медиевистика винаги напомня този факт.

Тук ще припомня няколко класически заглавия, чието четене е направило разбирането ни за епохата по-задълбочено, а заедно с това е увеличило и радостта ни от четенето на старинните извори. Всичко това може (с повече или по-малко трудности) да се намери на български език. Бих се радвал, ако всичко, което със сигурност съм пропуснал, бъде добавено в темата.

---------

Доминик Бартелеми, "Рицарството. От антична Германия до Франция през ХІІ век"

От варварската комитатна дружина през гнева на Роланд до изтънчените условности на феодалната война и "случайните" жестокости на турнирното зрелище. Рицарството е най-средновековният феномен, вдъхновяващ и предизвикващ усмивки. Едно задълбочено изследване на различните рицарства - примитивната лоялност на каролингския воин, свирепостта на тамплиера, куртоазността на влюбения, пресметливостта на турнирния "професионалист". Не само хрониките, но и рицарските романи, епическите песни, монашеските хули и народните песни влизат в обхвата на изследването. В крайна сметка рицарите не са само това, което са - те са и това, което е останало запомнено за тях.

Цочо Бояджиев, "Нощта през Средновековието" и "Ренесансът на ХІІ век. Природата и човекът"

Два примера за онова, което проф. Бояджиев нарича "културна антропология". "Нощта..." е обширен поглед върху суеверията и страховете на учени монаси и неуки селяци за мрака и населяващите го същества. Изворовият материал е огромен и остроумно подреден, самата книга е колкото изследване, толкова и антология с анекдоти от екземпла, жития, проповеди, приказки, хроники и романи. "Ренесансът..." (написан първоначално като предговор към "Пет средновековни трактата", но превърнал се в самостоятелна книга) изследва развитието на Шартърската школа, която излиза от теологията, за да стигне до своеобразна средновековна физика, повлияна най-вече от съчиненията на Аристотел. Двете книги показват две лица на западното Средновековие: изисканата строгост на манастирския интелектуализъм и буйната свобода на пълното със страхове средновековно въображение. Втората е относително трудно откриваема.

Арон Гуревич, "Средновековният свят: културата на мълчащото мнозинство"

Изследване на простонародните пластове в скандинавските саги и проповедите на Бертолд от Регенсбург. Написана в най-добрата традиция на Михаил Бахтин, книгата позволява да открием всичко онова, което може да ни убегне при четене набързо: народния смях, карнавалното преобръщане на стойностите, преплитането на взаимоизключващи се традиции, страховете, надеждите и общите места в произведения, които на пръв поглед нямат нито особено дълбок подтекст, нито пък връзка помежду си. Гуревич е едно от големите имена на университеите в Тарту и Ленинград, ученик на Бахтин и учител на познавачи на северната литература като Корсун, Тихомиров и Смирницкая. Човек започва да чете германо-скандинавското Средновековие с нови идеи, когато веднъж е бил преведен през темите му от водач като Гуревич.

Жорж Дюби, "Времето на катедралите" и "Трите съсловия и въображаемият свят на феодализма"

Първата книга разглежда появата на големите романски и готически храмове от високото Средновековие във Франция и Германия. Втората - политическия подтекст на учението за трите съсловия (духовенство, воини и трудещи се) във Франция от ХІ и ХІІ. И в двете Дюби разгръща цялата картина на епохата: религиозните движения, манастирските реформи, стремежа на бароните към "старинни свободи", борбите между епископи и рицарство, колебливия растеж на кралския авторитет и буйното благочестие, каращо еретиците да отричат света, а епископите и принцовете - да възхваляват Сътворението в стройни поеми от камък и строежи от думи.

Ернст Канторовиц, "Двете тела на Краля"

Изследване на средновековното политическо богословие. Авторът разглежда английската съдебна практика от ХІV-ХVІІ в., свързана с Короната като корпорация. Преплитането между юридически и религиозни концепции, между феодално, римско, обичайно и канонично право създава една квазиреалност на юридическите фикции, която понякога води до абсурди в съдебните формулировки, но и разкрива богатството на криволичещата мисъл в късното Средновековие. Трудът на Канторовиц си служи както с документи, така и с разнообразни свидетелства за популярното разбиране на кралската способност (или неспособност) за действия и на самия владетел не като личност, а като образ на висши сили, като въплъщение на Държавата - една антична абстракция, преоткрита в края на Средните векове.

Георги Каприев, "Анселм от Кентърбъри. Светът на неговите идеи" и "Аргументът на Анселм"

Двете книги са относително трудно откриваеми. Имат и по-ново издание в общ том. Преди "Византийската философия" проф. Каприев отделя години за изследването на Анселм от Кентърбъри и неговото философско наследство. Анселм е самоуверен привърженик на диалектиката и логиката в инак суеверния XI в. Прочут с двете си противоречиви богословски изобретения: онтологическото доказателство ("Бог по необходимост е онова, от което по-голямо не може да бъде мислено, а такова със сигурност съществува") и концепцията за кръстните мъки като необходимо удовлетворяване на Божията справедливост (енергично оспорвана в православния свят), Анселм е една от най-изпъкващите фигури в предсхоластиката. Едновременно последен представител на антикизирищата диалектика на пост-каролингския период, привърженик на Аристотел, Августин, Боеций и Ериугена, неосъзнато оспорващ Фредегизий от Тур, съвременник на Росцелин, предшественик на Абелар, Бонавентура и Тома Аквински, стоящ някак встрани от бъдещата Шартърска школа, но много популярен в Париж, по-късно оспорван от Кант. Особено "Светът на неговите идеи" може да изкуши всекиго към по-задълбочен поглед върху философията, теологията, диалектиката и дори "физиката" на бенедиктинските школи.

Ервин Панофски, "Готическата архитектура и схоластиката"

Лекция, прераснала в книга. Панофски, както и Канторовиц, е от онези европейски медиевисти, които намират добър прием отвъд океана в годините на и след Втората световна война. Американските университети ги приемат с отворени обятия. Панофски намира близост между вдъхновението на "магистрите по камъните", тоест архитектите на готическите храмове, епископите-поръчители и авторите на богословските трактати от епохата на голямото строителство. Схоластиката е катедрала от думи; храмът е трактат от камък. Сложна композиция, математически ритъм, огромна форма с объркващо разчленени дялове и дълбок символизъм залягат и в двете. Целта е разбиране на Бога, намиране на място за човека, осъзнаване на размерите, пропорциите и предназначението на цялото Мироздание. Резултатът е величествен, едновременно възвисяващ и смиряващ. Реторически украшения и усмихнати статуи с архаична хубост довършват двата типа градеж; или може би трябва да казваме - двойния тип градеж?

Йохан Хьойзинха, "Залезът на Средновековието"

Авторът на "Homo ludens" предлага драматична картина на бургундския и нидерландски ХV век. "Оловните отблясъци" на страха от смъртта според него белязват епохата. Дошъл е краят на цял един свят. Но сякаш самото богатство на примерите, които той вади с блестяща начетеност, го опровергават. Стремеж към прекрасен живот; литература на радостта; щастливо съжителство между буржоазия и аристокрация; Бургундия е невероятното място, където Ренесансът среща Средновековието, рицарството се сблъсква с женичките на търговците и това поражда безкрайната клоунада на Стоте нови новели. Бургундия и Холандия заедно просъществуват в относителен мир и несъмнено благоденствие, в благочестието на devotio moderna, в блясъка на херцогския двор и двойната закъсняла мечта по куртоазност и живот, близък до невинната природа.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То че интересно, ма не сме всички специалисти по Средновековието, то означава бая друго да зарежем.

Въпреки че по тоя начин го забравяме ежедневието...

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Йохан Хьойзинха "Homo ludens" си заслужава отклонието, та и да се задържи човек. Сигурно и другите са интересни ама в друг живот, поне за мен.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мога само да ги препоръчам, това са книги, от които човек остава очарован. Всъщност когато мога ще пусна по някоя и друга дума за още някои любими автори и текстове.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...