Sudoku

[ISTORIK]

Първообразът на тази феноменална игра е през 18-и век, когато швейцарският математик Енард Юлер я измислил и кръстил “Латински квадратчета”. Два века по-късно, през 1979 г., тя се появява в нюйоркско списание за пъзели, но това минава почти незабелязано. Поне за американската публика, защото много скоро се оказва, че тя вече достига Япония и намира достатъчен брой ентусиасти, които да я превърнат в мания. В Япония играта получава и името си: йероглифът су означава число, а доку - единствен, уникален.

В Европа и Щатите судоку става хит чак през тази година. Успехът й се дължи най-вече на простите правила и на сложното решение. За много пристрастени най-ценното й е, че се играе с числа, но не се изискват никакви по-специални математически познания. Тук в ход са единствено чистите правила на логиката.

Целта на пъзъла е да се попълни всяка от цифрите от 1 до 9 във всяка кутийка от таблицата. Тя се състои от общо 81 квадратчета, разделени в девет секции от по девет квадратчета. Това трябва да стане така, че всяка колона, ред или секция трябва да съдържат всяко едно от числата от 1 до 9 по веднъж.

В таблицата има предварително зададени числа, но техният брой всеки път е различен и по никакъв начин не влияе на сложността на задачата.

Това обяснение на играта вече е добре познато от Австралия, през Хърватия до Америка, като навсякъде тя е превърната в глобален феномен. Ефектът и масовосттта й се сравнява с този на кубчето на Рубик, затова веднага й е лепнат етикетът "Рубик на 2005".

Любопитен факт е и превръщането на судоку в издателски и медиен феномен. Тук основната роля се пада на пенсионирания съдия от Хонконг Уейн Гулд, който през 1997 г. се озовал в Токио и случайно погледът му попаднал върху таблицата, която отдалеч прилича на нещо средно между кръстословица и шах. Веднага у него се появило желанието да попълни празните квадрачета. Толкова се увлякъл, че в следващите шест години той разработил компютърна програма, която генерира безкрайни версии на судоку.

Познавайки добре и старата традиция на английските вестници с техните кръстословици, той предоставил играта на "Таймс", и в края на 2004 г. вестникът за първи път публикува играта.

Така се получава и ефектът на доминото - само три дни по-късно играта се появява последователно в "Дейли мейл", "Дейли телеграф", "Индипендънт", "Гардиън" и "Сън". Постепенно изданията започват ожесточена конкуренцията кой ще публикува най-коварния и неразрешим пъзъл. В същото време в надпреварата се включва и "Ню Йорк таймс", който публикува судоку наред с прословутата си кръстословица.

Судоку според анализаторите има символно значение: хората все повече работят с цифри, а не с букви, имат много повече информация, отколкото познания. Към това трябва да прибавим и отдавна констатираната истина, че все популярни ще стават нещата, които нямат нужда от превод.

Тепърва обаче престои да видим дали судоку - играта с цифри, ще успее да измести класическата игра на букви - кръстословицата.

---

Това е поредната черна магия на Саурон.

Place a number (1-9) in each blank cell. Each row (nine lines from left to right), column (also nine lines from top to bottom) and 3x3 block bounded by bold line (nine blocks) contains number from 1 through 9.

Целта на пъзъла е да се попълни всяка от цифрите от 1 до 9 във всяка кутийка от таблицата. Тя се състои от общо 81 квадратчета, разделени в девет секции от по девет квадратчета. Това трябва да стане така, че всяка колона, ред или секция трябва да съдържат всяко едно от числата от 1 до 9 по веднъж.

---

http://en.wikipedia.org/wiki/Sudoku

http://www.monterosa.co.uk/sudoku/

http://www.fingertime.com/sudoku.php

http://www.sudoku.com/