Ислямска философия и теология(статии)

[Sham]

В една по-подробна тема ще разкажа повече от самата история на това течение в исляма.Сега ще отбележа главни точки от нея.При смъртта на фатимидския халиф ал-Мустансир Би-ллах в исмаилитската общност възникнала схизма относно наследника му.Първо,имало такива,които признали законността на Имам ал-Мустали ; те продължили да наши дни стария фатимидски дауа (призив). Но след убийството на халифа ал-Амир ,последният Имам със звание,те практически са ,като шиитите -дванайсетници,в период на окултация на Имама.Оттеглили се в Йемен ,а през XVI век тяхната главна квартира била преместена в Индия, където са известни под името бухрии. Второ,имало такива,които останали верни на законността на Имам Низар ;внукът на същия ,спасен по чудо от верните адепти,бил отведен в укрепения замък Аламут ,в Иран.Там на 8 август 1164г. Имам Хасан ,аля закрихи салям (мир да е споменаването на името му -пр.) провъзгласил Голямото Възкресение,което направило от исмаилизма един чист гносис, една чиста лична религия на Възкресението.Колкото до смисъла на това провъзгласяване ,подходящо е тук да се каже: Resurrectio non est factum historicum ,sed mystericum liturgicum.Почти век по-късно (1256 г.) ,укрепеният замък Аламут и другите исмаилитски укрепления в Иран били разрушени от монголите.Последният Имам -Рукнуддин шах ,бил убит,но синът и потомците му оцелели под наметалото на суфизма,в Южен Кавказ в началото,после в Анджудан (между Хамадан и Исфахан).Това е линията на Имамите на реформирания исмаилизъм на Аламут ,който продължил до наши дни,чак до Карим Ага-хан IV.Този клон е вкоренен главно в иранските центрове,върху високите плата на Средна Азия ,в Индия,където неговите адепти са познати под името худжии.

Разклонението мустали от края на Фатимидите е наброявало известне брой продуктивни автори отначало през периода,наричан неойеменски.Тук трябва да се ограничим с цитирането на имената на няколко големи йеменски даи,чиято главна работа се е състояла в оценяването на масивните Сборници на исмаилитските метафизика и имамология:вторият даи,Ибахим ибн ал-Хусайн ал-Хамиди;третият даи Хатим ибн Ибрахим;петият даи, Али ибн Мухаммад ибн ал-Уалид ,на когото дължим едно масивно произведение ("Дамиг ал-батил" , чиито ръкопис съдържа хиляда и двеста страници,в процес на изследване), което представлява исмаилитския отговор на голямото полемично антиисмаилитско произведение на Газали ("Мустазхири");осмият даи, Хусайн ибн Али ,е оставил,между другото,един compendium върху исмаилитската метафизика и есхатология (издаден);деветнадесетият даи ,Идрис Имамуддин е оставил едно значително творчество като историк и като философ.Всичко това ни отвежда до индийския период,където ще привлечем вниманието към един огромен Сброник на Хасан ибн Нух ал-Хинди ал-Бхаручи ,в седем големи тома,чийто кратък анализ е известен и където ще преоткрием всичко съществено от исмаилитската история и метафизика в деня,когато даден ръкопис най-сетне ще ни бъде достъпен.През това време разкланението мустали се разделя на две подразделения:дауди и сулаймани.

От литературата низари - тази на реформирания в Аламут исмаилизъм ,цялата на персийски език,благополучно са били запазени два трактата на Насируддин Туси .Под наметалото на суфизма исмаилизмът продължил да съществува в Иран след разрушаването на Аламут и оттогава винаги е имало една двусмисленост в самата литература на суфизма.

Такива са главните произведения на този исмаилизъм от Аламут ,който очевидно е единственият,познаван от нашите автори шиити от същия период.Днес би трябвало да бъде чут един глас,едновременно самобитен и традиционен.Изглежда,че младите исмаилити са се заели с това.

Съществува шиитски калям,като думата означава този метод на умозаключително изложение,който поставя средствата на диалектиката ,наследена от гръцките философи,в служба на религиозните понятия,представени от Корана и хадисите( преданията).

Човек с универсален гений (неговата билиография съдържа около осемдесет заглавия)- такъв,какъвто го допуска културата на епохата,Хауаджа Насир (Учителят Насир) е роден в Тус,в областта Хорасан ,на 18 февруари 1201г. ,и умира в Багдад на 26 януари 1274г. Младежките му години били изпълнени с приключения;той бил на служба при исмаилитските принцове в Кухесатан, което обяснява престоя му в укрепения замък Аламут и съставянето на един исмаилитски трактат,както ще споменем по-нататък. Положението било опасно,когато монголите завладели Аламут(1256г.) ,но Хауаджа Насир се измъкнал много умело дотам,че станал съветник на Хулагу хан и бивайки близо до него се застъпил за шиитите имамити и спестил на последните много ужаси при превземането на Багдад(1258г.). Именно той убедил монголския владетел да построи голямата обсерватория в Марага в Азърбайджан.

Насир бил математик и астроном - коментирал "Елементите" на Евклид,"Almageste" на Птолемей ,съставил трактат по въпросите на оптичната геометрия и физиология.В шиитската теология неговите главни произведения са "Освобождение на въпросите на вярата" , "Основите на въпросите на вярата" ," Глави" на персийски език.

Сред най-близките ученици и хора на Хауаджа Насир подобава да споменем Камалуддин Майсам Бахрани .На него дължим петнайсетина произведения, някои от които засягат проблемите на имамата на Имамитите на шиизма.Той е известен най-веч със своя двоен коментар върху сборника от разговори ,проповеди и писма на първия Имам -Али,озаглавен "Нахдж ал-балага".Майсам Бахрани бил един от тези шиитски мислители ,които обединяват калям,философията и мистиката(ирфан).Хайдар Амоли го поставя в числото на истинските философи,които са наследниците на пророците и не могат да се задоволят с екзотеричното знание.

Най-прочутият ученик на Хауаджа Насир бил несъмнено Аллама Хилли ,роден през 1250г. в Хилла и умира там през 1326г.Като Насир той бил съвременник на монголската вихрушка и играл подобна роля като тази на своя учител.Според свидетелството на шиитските историци,неговото влияние било решаващо по време на дискусиите,на които Олджайту поканил главите на различните религиозни изповедания;силата на неговите отговори повлияла така,че в този момент шиизмът бил признат за официална религия на Персия и могъл да излезе от нелегалност.

Ще допълня статията с представяне на личността на Насируддин Туси ,с което ще покажа и основните възгледи на исмилизма.

Асасини от сектата на Хашишините в Аламут

Замъкът Аламут

ПРОДЪЛЖАВА!

Редактирано Март 3, 2008 от Syrian

[Spirit]

Може ли да поясниш какво означава думата (или титла) даи? Освен какво точно означава Исмаилизъм по дефиниция? Исмаил не е ли име? За сега последният ми въпрос е каква е разликата мижду суннитите и шиитите? Можеби това заслужава цяла тема, но сега ми дойде на акъла да попитам. Освен това статията трябва да е много добра, понеже не разбрах много от нея

[Sham]

хех -статията е малка част -днес ще пусна цялата,малко трудно се пише заради специфични термини,но няма да им проблем да я пусна още днес.Смятам ,че ще стане по-ясно,защото засега това не е статия а нещо ,като увод....

[Sham]

Джалалуддин Руми и мауллауиите

Името , което току-що беше изписано, е обаятелно сред всички, известно от дърго време на Запад като това на един от най-интересните персийскоезични поети-суфии.Джалалуддин Руми, когото на Запад наричат Мауляна , е роден в Средна Азия, в Балх , на 30 септември 1207г.Балх бил превзет от монголите през 1220г. Емиграцията на Бахауддин ( бащата на Руми) и семейството му на запад трябва да е станала малко преди това и е била част от общото отдръпване пред монголското нашествие.семейството е пребивавало в Дамаск,Мека , преди да се установи в Коня,Анадола.

През 1244-45г. в Коня пристигнал загадъчния човек, известен под името Шамс-е Табризи, младият и красив дервиш, който станал "свидетеля на съзерцанието", погълнал всеки миг от времето на Джалалуддин.последният счел за най-добре да му посвети своя голям "Диуан" или сборник с мистични поеми, тъй като го публикувал под собственото име на Шамс.Има известно съчинение на Руми - Маснауи-е Маулауи.То упреква философите за подчинението им на диалектиката и логиката, за неспособността им да видят духовните реалности.Когато оповестяват Земята,Огъня,Водата, те са безсилни да уловят смисъла на свръхсетивното.На тях са им необходими средства и доказателства.Или както Молла Садра ясно ще заяви ,езотеристът се чувства много по-близо до простодушния вярващ, от колкото до теолога-рационалист.А всички упреци, които Джалалуддин отправя към философите, Сухраварди ,вече почти е формулирал.Всичко,което в наши дни наричаме феноменология на символичните форми,метафизика на въображението и т.н., намира в "Маснауи" един неизчерпаем материал, лесно достъпен дори за неиранист, благодарение на пълния превод на Р.А.Николсон.

Джалалуддин Руми е оставил също произведения в проза (писма,проповеди,сборника Logia ,озаглавен "Фихи ма фихи", т.е. "Съдържа това, което съдържа"). Хусамуддин - синът му - наследил Мауляна до смъртта си през 1285-6 година.тогава синът на Джалалуддин Султан Уалад (умира през 1312-13г.) ,който отказал непосредственото наследяване ,станал шейха на братството на маулауиите.Той развил систематичната дейност за организиране и пропаганда, по примера на дядо си.С него започва дългата история на братството в Турция и извън нея.

Мястото за поклонение на Руми в Коня: