Отиди на
Форум "Наука"

Национални ценности и човешки капитал


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Поствам тук, крадейки, разбира се, едно фундаментално мнение:

IV.6.3.5.

*

нямам никакъв проблем да преписвам, даже ми харесва, ама ме е срам, щото днес човек който преписва текстове за мрежата се манифестира като човек без работа...

не че мога да го скрия като не преписвам де...

човек прави сам своите открития, и те не са някакви неща, факти и връзки, а по-скоро чувство на проясняване, или „отлепяне”...

някой път някой ти приказва интересни неща, но като го разпиташ как е стигнал до тях, се шашкаш от какви странни места ги е извел...

та и аз по-скоро искам да предам чувството, отколкото факта, но няма как да го разкажа „откритието” си, то не е и нищо особено, но ще препиша текста от който се роди...

той е от една интересна книга

д-р Петър Аладжов

Върховен Комисар – един живот в служба на стопанството

УИ „Св. Климент Охридски” С’2000

Библиотеката на д-р Шахт

По време на моята специализация в Дрезднер Банк през 1941г. Имах едно доста любопитно преживяване.

Вече стана дума за това, че започнах специализацията си в германската Комерцбанк, която беше установила професионален контакт с нашата банка. Точно по времето на тази специализация обаче от страна на Дрезднер Банк са били предприети решителни стъпки, които са поставили взаимоотношенията между нея и БТБ на особено високо ниво, очертавайки много изгодна бъдеща съвместна работа. В резултат на така постигнатото споразумение се е стигнало и до изненадващата телеграма от София, в която ми се нареждаше да прекъсна специализацията си в Комерцбанк и да вляза веднага във връзка с Дрезднер Банк.

Естествено аз изпълних нарежданията и се явих в централата на Дрезднер Банк в Берлин. Представих се там и един от важните хора в Управителния съвет ме хареса – видя ме енергичен, млад, макар и с още недобър немски език. И този човек даде нарежданията си да премина курс на обучение по всички линии в банката.

Приготвена ми беше програма по дни и по седмици. Получих и генерално разрешение за това, че имам право да посещавам всички отдели и банкови клонове, да разговарям с техните директори, да искам и да получавам информация за всички банкови операции и за техниката. В началото домакинът на Дрезднер Банк трябваше да ме разведе навсякъде – от най-горния етаж до подземията, където бяха перископите и съоръженията за сигурност на хранилищата.

След като той ми показа всичко в подземията, минахме покрай една желязна врата. Моят разводач се спря пред нея, поколеба се за миг и каза, че не му е поръчано специално да ми покаже какво има в това помещение. Но тъй като аз имах генерално разрешениер накрая домакинът реши да отключи вратата. Влязохме вътре. Видях дълги рафтове и на тях наредени черни подвързани дебели книги. Оказа се, че това е библиотеката на Шахт.

Д-р Шахт започва своята кариера от Дрезднер Банк, където не е заемал висок пост – директор на направление или нещо подобно. Оттам обаче той се издига до директор на Райхсбанк (държавната централна банка на Германия) и по-късно става финансов министър. В изключително тежките условия след Първата световна война Шахт успява да осъществи много успешна схема за финансиране на немската тежка индустрия и фактически да я изправи на крака за кратко време. С Хитлер той влиза в конфликт, тъй като не одобрява военизирането на немската икономика и излиза от управлението. Нещо повече – Шахт написва писмо до фюрера, в което открито излага своето несъгласие с провежданата икономическа политика и подчертава, че неговите усилия са били насочени към изграждането на мощна в стопанско отношение, но мирна Германия. Това писмо именно става главната причина за оправдаването на Шахт по време на Нюрнбергския процес.

И така д-р Шахт напуска Друзднер Банк, но неговата библиотека, събрана за времето, което е работил там, остава да се съхранява.

Помолих моя разводач да потърси буквата „В” – „Bulgarien”. Той бързо я намери и ми подаде съответната книга.

Гледах тези дебели томове, подвързани с черно и подредени идеално от горе до долу, и си мислех, че това са печатни книги. Когато отворих обаче подадения ми том за България, съвсем неочаквано открих вътре машинописни доклади, документи и сведения.

Доколкото можах за няколко минути, прегледах тома – попаднах на доклади какви проби и сондажи са правени в България за нефт; имаше доклади за наличието на каменна сол, на оловни руди, от които можеше да се добива олово с чистота 99%.

Бях направо смаян. Явно това бяха сведения от различни групи – професори, изследователи, учени, които са посещавали България и после са представяли доклади.

В германската икономика има две изключителни личности, два интелектуални колоса – единият е д-р Шахт, другият Лудвиг Ерхард. И единият, и другият успяват за извънредно кратки срокове да възродят в стопанско отношения Германия, съсипана съответно от Първата и от Втората световна война. В действителност Лудвиг Екхард осъществява делото, което Шахт не е оставен да довърши – изграждането на икономически мощна и мирна Германия...

Доста години по-късно аз купих част от библиотеката на Лудвиг Екхард. ( Исках цялата да я взема, но не можах – много пари дадох. ) Там именно, още в старите книги на библиотеката му, се вижда какво е подчертавал той, кои са за него най-важните принципи на икономиката.

А с д-р Шахт имах чудесния шанс да се срещна и лично да разговарям. Това стана на неговата последна сказка, която той изнесе в Мюнхен, в Кюнстлер Хаус.

стр. 71-74

значи тази картинка – библиотека някъде из тъмните подземия на чужда Банка, съдържаща том с документи и доклади за това къде, какво и колко има в нашата страна е много завладяваща...

от нея аз за себе си „открих” какво е Империя, и какво национална държава...

(не че не съм го знаел преди, можел съм да го обяснявам дълго, но парадоксално, някой път уж „знаеш” неща преди да си ги „открил”, но едва с една „отключваща” картинка ги "почувстваш"...)

разликата е в мащаба и произтичащите от него граници на интереса...

как си представяте библиотека в подземията на българска банка, която съдържа томове с доклади за природните богатсва на страните по света...

едно няма кой да ги прави, второ няма за какво, к’ви ще ги дирим там „на гъза на слона”, а и изобщо кой ще ни пусне до едно таквоз място...

да си „национална” държава ще рече като не се заглеждаш по „слонски задници”, да се грижиш за своето; да го познаваш, да го пазиш, да го използваш мъдро...

имах един познат, тъст му беше някакъв професор и разправял, как след войната, Западна Германия почнала да внася някакви „въглища” от Марица-Изток... това Германия дето спи върху въглища... нашите си мислили, че голям късмет ги ударил... след известно време руснаците се зачудили, проучили, и се оказало че в тези „въглища” се съдържал един „стратегически” елемент от таблицата в микроскопични проценти, но все пак най-високите в света, и „въглищата” поели към Съюза...

така ние тук сме просто една гара разпределителна на тези с „библиотеките” в тъмните подземия...

копат и возят...

те по-добре от нас знаят какво имаме...

много ми е интересно, дали като приватизират едно „преработвателно” предприятеие, което като държавно е включвало и „мините”, (т.е. природните ресурси които по конституция са изключително държавна собственост) та дали тези природни богатства някак „незабелязано”, покрай ламарините на завода, не се приватизират и те...

чувал съм всякакви невероятни неща...

но на кой му пука...

а и кой да пази...

та, разликата между „Империята” и „нацията” е в това, че първата се заглежда и интересува от чуждото, а втората не умее да се организира да опази своето...

(между другото, горното се отнася не само за природните, но и за културните и исторически „богатства”; по тази тема наистина сърцето да ти се скъса...)

разбира се, това горното е много остаряло...

вече в гъгул всичко се знае... кое, къде, как и колко...

а империите умряха, заменени от корпорациите...

нациите и те...

дали...

*

(щото стана дълго, накратко...)

има един руски пенкелер, икономически знаток, който има своите няколко много силни момента...

следя го сравнително редовно...

по отношения на Запада има страхотни попадения, но границата му е просто зададена от „имперското” руско... (което е жалко, щото показва, че наистина са неспасяеми...)

преди месец направи две предавания и направо изби рибата...

http://www.youtube.com/watch?v=bDNzmERXmec

http://www.youtube.com/watch?v=Jm2wZS2Y_QQ

той твърди, че Запада няма как да зададе друга парадигма, как всички са обхванати от един стагниращ „консенсус”, и в същото време скача от 10 метрова кула в празен басейн... и директно твърдо се приземява обратно в марксизма...

пълен фалит...

но това трябва да се разбере, Русия е обречена да мисли имперски, щото инак ще я последва това, което се случи със СССР... разпад... но имперското им е толкова уморено и ялово, че дори и най-прозорливите им и уж нормални екземпляри, след дълъг напън стигат отново... до учителя на световния пролетарият...

руската опозиция не е по у ред... дори бих казал, че е далеч по-отчайваща...

идеологически, кризата им е проста проекция на западната „импотенция”...

да хванеш и да се опитваш да правиш „цветна революция” в Русия е идиотия... мултиплицаране по аналогия на „цветния” пример, в частност показва просто, че „анализаторите” и „мозъчните тръстове” са неадекватни... и в Украйна, и в Грузия, навсякъде където успяваха, „демократите” всъщност правеха „национална” революция чрез смяна на елита, като мобилизираха национален вот и играейки на нацианална струна се откъсваха от „хватката” на близката империя сдобивайки се под американски патронаж с по-голяма национална „независимост”; ( как икономически се реализира тази „независимост” вече е друг въпрос) какъв национален капитал може да мобилизира една „цветна” революция в Русия (срещу кого) –

нулев...

и после що нищо в Русия не ставало...

смех...

тъжното е, че горното показва не колко са зле руснаците, те винаги са много зле, а колко зле са тези дето им плащат отвън да вдигат пушилката...

*

( та ако алтернативата на кегебиста Путин е крадеца Ходорковски, то ебаси демокрацията...)

когато в едно общество институциите са слаби, съда корумпиран, граждански и медиен контрол илюзорен, и му наложиш в кратки срокове да проведе „приватизация” какво можеш да очакваш...

нищо добро...

самоизяждаща се свобода...

декапитализация...

деиндустриализация...

в крайна сметка зависимо население...

откъде след това демокрация...

но това не е достатъчно...

трябва населението да се самонамрази...

да се обезкуражи...

да загуби мечтите си...

да спре да вярва в себе си...

след това можеш вече да му пренапишеш историята...

да му извратиш младежта...

и краят е... близо

*

тъй –

четвъртият фактор според Майкъл Портър определящ конкурентните предимства на една национална икономика се явяват т.нар. клъстери – свързани производства (основни, допълнителни, спомагателни) взависимост от условията на конкретното национално стопанство; те се основават на наличие на специфични суровини, технологични пробиви, или научни разработки, върху които се градят и развиват определени отрасли;

току стъпил в длъжност президентът Плевнелиев се зае с „дългосрочното” планиране, и провидя че Бъдещето е в клъстерите...

http://www.dnes.bg/politika/2012/05/...&if_height=358

отрадно е; не че не е вярно, но извинявам се, след като приоритети ще са "земеделие и производство на храни", "човешко здраве", "транспорт и логистика", "машиностроене", "информационни и комуникационни технологии и аутсорсинг", "химическа промишленост" и "електроника и електротехника", тогава какво сме си спестили и няма да развиваме...

*

приоритетите са нещо много хубаво, но се страхувам, че разпада на "човешкия капитал" е стигнал до степен, в която тези намериния са мъртво родени...

няма смисъл да се обсъжда...

деквалификацията на „работната сила” у нас е чудовищна...

(детските ясли в Швеция са от 3 месеца; тези си изчислили, че при отделяне повече от 3 месеца „човешкия капитал” се губи, и майчинството е 3 месеца; това влече със себе си и една особена скандинавска „топлина” и човешка съпричастност, което пък води както си тръгнеш за работа спонтанно да скочиш от близкия мост... )

та загубата на квалификация, способности, знания през този Преход наистина поразява с мащаба си...

цъкането с мишката, базикането на айфона и разхожданите из каналите на телевизора не могат да прикрият удивителната некомпетентност, която произвеждаме като общество...

*

никакви клъстери, никакви политически, управленски, стопански решения не могат да разрешат Кризата, да завършат Прехода, и спрат бездънното свободно Пропадане, в които живеем...

има един единствен изход...

"медитирай" върху Добродетелите...

не върху някакви общочовешки, абстрактни и вселенски такива...

а върху твоите, частни и национални...

„Проблемът за Другия” го остави на философстващите недоебани педераси...

(те непрекъснато се нуждаят от „друг” за който да си мислят)

медитирай върху проблема за НАС и нашето БЪДЕЩЕ...

когато откриеш на кого можеш да разчиташ, когато индианец кацне на прозореца ти посред нощ, или когато хуните потропат на вратата ти, ще откриеш Истината и Добродетелите на които трябва да се осланяш и които да пазиш...

българите в момента нямат държава, те имат едно териториално управление, в което едни морални кастрати, срещу процент са се наели да управляват и отдават местните ресурсите и да обслужват тези(Други), които са ги назначили ...

http://www.izgora.com/showthread.php?t=142&page=23

Единственият извод е, че от гледна точка на висотата на човешкия фактор в икономическия и социален процес, нищо не може да замени семейните и национални ценности, пък света нека пак си е отворен за взаимното разбиране и приемане на последните.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...