Отиди на
Форум "Наука"

Български средновековни монети с двуглави орли


Recommended Posts

  • Потребител

Наскоро открих една тема във форумите на АБВ

http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=107787&pid=1976470&mode=threaded&start=#entry1976470

, в която един участник твърди, че ето тази монета

51-4A.jpg

е на Светослав Тертер

а друг - че е на деспот Тертер - син на Добротица.

Също единият показва един куп монети на Михаил Шишман:

mihail-179x300.jpg

Позовавайки се на:

http://www.virtualnabiblioteka.com/load_book/book_70.html

а другият твърди, че

От Иван Александър са известни 2 типа сребърни монети и над 10типа медни.Като с изображение на двуглав орел са един единствен тип "анонимни" медни монети.

От Иван Срацимир са известни 1 тип сребърни монети и 4 типа медни,като отново само единия от медните изобразява двуглав орел.Върху най представителните монети на Българските царе- сребърните, не се среща такова изображение.Но пък в-ху всичките сребърни монети на Срацимир (които са 1тип с няколко подварианта) са изобразени лилии.

Има и открита една единична монета на деспот Тертер - син на Добротица.

Други Български монети с двуглав орел няма.

Кое е вярното?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

При анонимните монети проблемът е ... че са анонимни. Тъй като има капители с монограм ни Михаил Шашман е разни нещица свързани с Иван Александър, на които има двуглав орел, то и анонимните монети се отнасят основно към тях двамата.

Монетата на Иван Александър е с монограм "Александър". Двете глави са с корони, а между тях е трилистник.

На Страцимир са или с трилистник, или с многолъчева звезда или без нищо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според каталога на Радушев и Жеков, става въпрос за монета на Тертер Добротица.

Освен този сребърен грош открит в Пъкуюл луй Соаре, има и доста други монети на Тертер с двуглав орел. Г. Атанасов посочва и илюстрира със снимки в книгата си "Добруджанско деспотство" цели четири разновидности бронзови монети на Тертер. Три от които са с двуглав орел:

Г. Атанасов, Добруджанско деспотство

Тези монети са разпространени изключително в границите на Дръстърското феодално княжество (обр. 134).

Дръстър – 85 бр. 103

Пъкуюл луй Соаре – 39 бр. 104

Ветрен – 5 бр.105,

Черна вода – 1 бр.106

Кокони – 1 бр.107

Тутракан – 1 бр.108.

Откриват се и извън региона на Дръстър – Варна- 2 екземпляра 109, Калиакра – 1 екземпляр 110, Балчик – 1 екземпляр,111 Кастрици – 4 екземпляра112,

Овеч – 2 екземпляра,113 Шумен – 3 екземпляра,114, Търново – 1 екземпляр115.

Разграничават се два типа – сребърни и медни, като втория тип – медните монети са 4 варианта:116

Тип II. Медни монети

Познати са 4 варианта както следва118:

Вариант А. Върху лицевата страна на тези монети е нанесен монограм ТРР (Тертер), а върху опакото е гравиран двуглав орел с кръст между главите (обр. 122, табл. I-6).

Вариант Б. Както вариант А, но върху лицето в долната част между хоризонталните хасти на монограма са изобразени чрез отпечатване със самата монетна матрица полумесец и звезда

Вариант В. Както вариант А, но върху опакото върху гърдите на орела кръгла контрамарка, върху която е изобразен човешки бюст с дълга плитка (обр. 123).

Вариант Г. Както вариант А, но върху лицето контрамарка включваща звезда и полумесец, а върху опакото – контрамарка с изображение на човешки бюст с дълга плитка.(обр. 124)...

Също през 2009 г. археолози откриха в Калиакра бронзова монета с двуглав орел и монограм Тертер.

Откриха уникална монета на Иванко Тертер край Калиакра

News.bg

За находката съобщи ръководителката на проучванията доктор Бони Петрунова, завеждащ секция "Средновековна археология" към Националния археологически институт с музей към БАН. Според Бони Петрунова такава монета на Калиакра досега не е откривана. Находката има изключителна стойност, защото е сечена в малка емисия.

Изработена е от бронз и е с високо качество. От едната й страна е изобразен двуглав орел, а от другата - анаграма на Тертер.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за отговорите! :)

Значи монетата е сребърна и е на последния владетел на Добруджанското деспотство - Иванко Тертер. Освен тази, на същия владетел са намерени още 4 медни монети с двуглав орел.

Също има медна монета с двуглав орел на Иван Александър.

От каталога на Мушмов, който може да се види онлайн могат да се преброят

На Георги Тертер - 6

На Михаил Шишман - 18

медни монети с двуглав орел.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за отговорите! :)

Значи монетата е сребърна и е на последния владетел на Добруджанското деспотство - Иванко Тертер.

Доколкото съм запознат, Иванко Тертер е хипотетична историческа личност, по-скоро е резултат на някаква заблуда. Деспот Добротица има двама сина, Иванко и Тертер, като е коректно да ги наричаме Иванко Добротица и Тертер Добротица.

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами нали вторият син на Добротица не е управлявал, как тогава има монета?

Ами фактите говорят, че Тертер Добротица също е бил независим владетел и е сякъл монети със своето име, тоест и Добруджанското деспоство вероятно се разпада на две по-малки независими владения, едното на Иванко Добротица,а другото - на брат му Тертер Добротица. Докато монетите от типа, показан на прикачената картинка, съдържащи монограм ΙωΤ, дават основание да предположим, че Тертер Добротица е имал син-наследник с име Йоан, тоест Йоан Тертер Добротица - оттук изглежда се получава и объркването, тоест Иванко,синът на деспот Добротица, се обърква с Йоан, предполагаемия внук на деспот Добротица. Това, разбира се, е моя хипотеза, базираща се само на нумизматичните свидетелства.

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Също така е възможно Тертер да е наследил своя брат Иванко, тоест да не е имало разцепване на Добруджанското деспотство.Възможно е двамата да са били независими владетели за известно време, след това единият да е анексирал владенията на другия. Доста възможни варианти се получават.

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-логично ми изглежда даден владетел да употребява личното си име или лично+фамилно/родово име, поради тази причина не бих приел трактовката на Мушмов.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето още едно виждане, взето от „Българските средновековни монети” на Стоян Авдев. Не знам защо, но на мен текстът ми се струва, че е влашки, написан на кирилица. Авдев не го е превел, но на мен ми звучи като „Афънту ту Тертери”. Не знам нито гръцки, нито влашки, може и да греша.

post-2642-034656900 1340210944_thumb.png

post-2642-043685500 1340210952_thumb.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Орлите са атрибут на първите четирима в ранглистата - императора, деспота, севастократора и кесаря. На монетата показва, че издателят и има някоя от тези титли или я е имал някой от предшествениците му.

Иначе за споменаването на Тертер в Месемврийската хроника (КВХ 29) има грешка. Той е споменат по име във връзка със същото събитие (убийството на деспот Михаил) във КВХ 22, бел. 19.

18. Тогава техния брат Михаил, който бил дошъл от Трапезунд без да може да го завземе, а трябвало да се върне, станал зет на деспота Добротица.

19. и той бил убит от брата на своята жена, така наречения Тертер17.

В КВХ 29 (МХ) обаче е посочено, че е станало в Тристрия, което се приема за Силистра и от там пък се правят сметките, че Тертер е резидирал в Силистра.

2. В годината 6885 [= 01.09.1376-31.08.1377], индикт 15 в Тристрия беше убит деспотът кир Михаил2.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето и интересни обеци с двуглав орел (първата картинка) и монограм на Тертер (втората картинка). Ето извадка от "Добруджанското деспотство" на Георги Атанасов:

Накитите в Добруджанското деспотство

Позволяваме си да ги отделим от другите метални находки, добити

от добруджанските крепости от ХIV в. не само защото са най-многобройни

и ефектни, но и защото се поддават на по-точна датировка. Най-после дават

възможност за сравнения и общ поглед към културните феномени в региона,

защото се откриват във всички градове и по-важните крепости на деспота-

та – Калиакра, Каварна, Варна, Кранево, Балчик, Кастрици, Дръстър, Пъкуюл

луй соаре, Кокони, Ветрен, Тутракан, Овеч, Аспарухово, Петрич и др. Те са

източник, който свидетелства и за вкусовете и възможностите на различни

социални прослойки. Освен масовите медни и бронзови накити се откриват

ценни сребърни и позлатени екземпляри, както и образци от злато, дело на

класни български и задгранични ателиета.

Обеци и Наушници. Ако направим приблизителна рекапитулация ще

установим, че тук спадат над 50 % от накитите от ХIV в. открити в Добруджа.

Масовите обеци през ХIII-ХIV в. са кръжила, върху които са нанизани медни

сфери с разнообразна форма, размери и украса. Откриват се в почти всички

центрове на Деспотата – Калиакра, Каварна, Балчик, Дръстър, Пъкуюл луй

Соаре, Кокони (обр. 41, 102, табл. V – 1-5, Х – 6, ХIII – 1-6, ), Ветрен и др.97 Те

следват една мода от ХII-първата половина на ХIII в., но през втората полови-

на на ХIII и собено през ХIV в. наблюдаваме ред промени и иновации. Докато

през първия период обеците са с малки размери, а сферите обикновено семп-

ли, то през следващите десетилетия размерите рязко се увеличават, а украсата

се обогатява и става разнообразна с дантелена ажарност, псевдоперли и фи-

лигран. Тези иновации са характерни особено за сребърните образци (обик-

новено наушници), често позлатени, при които нанизаните сфери вече са три.

Най-после освен сфери се появяват бипирамидални нанизни форми, богато

декорирани и с характерните за ХIV в. роговидни израстъци (табл. ХIII – 1, 6).

Нямаме сигурни способи, чрез които да установим дали мнозинството позла-

тените обеци и наушници (над 60 екземпляра само от региона Варна-Калиак-

ра) са внасяни и дали някои не са дело на местни ателиета. Забележително е,

че са срещат в почти всички изявени балкански центрове от ХIV в. Има обаче

два чифта, който без съмнение са дело на императорския ергастерион в Кон-

стантинопол (обр. 49, табл. VII- 1-4 )98. За разлика от всички останали те са от-

ляти от чисто злато (23 карата !) под формата на масивни луновидни касети с

перлени висулки. Ажурната украса, прецизно изпълнена включва растителни

повлеци, който рамкират медалиони с двуглави орли и монограма на Тертер

ТРР, добре познат от монетните емисии (обр. 37, 38). Като знаем, че майката на

Тертер е от императорската фамилия на Палеолозите (същевременно дъщеря

на един от най-богатите мъже на Византия през ХIV в., какъвто е мегадукса

Алексий Апокаф), то появата на подобни образци в Дръстър е закономерно.

Специално единият чифт е открит в гроб в десния кораб на катедралния храм

на Дръстър. Там са положени мощите на знатна дама с богато декорирани

одежди със златни копчета, пръстени и аксесоари. Вторият чифт е от съседен

гроб с горели мощи на дете, вериятно момиче от фамилията на Тертер, пора-

зено от чумната епидемия.

_______________________

Материалите и картинките са взети от "Добруджанското деспотство", Георги Атанасов - автор, Издателство “Фабер”, 2009.

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Намерен и печат с двуглав орел при разкопки на митрополитската резиденция в Дръстър.

_______________________

Картинките са взети от "Добруджанското деспотство", Георги Атанасов - автор, Издателство “Фабер”, 2009.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много интересни обеци, не знаех за тях, благодаря ти! :)

Направо си поръчай на някой златар да ти ги направи. ;)

Такива стари накити са доста интересни когато се използват днес. Преди време ходих в Историческият музей в Ст. Загора и човекът, който ни разказваше за експонатите на първият етаж носеше пръстен, който изглеждаше като правен в средновековието.

Редактирано от hristo_serafimov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преглеждайки "Добруджанското деспотство" на Г.Атанасов, ми хрумна и една итересна хипотеза за монетите с монограм ΙωΤ - Атанасов приема, че въпросният монограм вероятно трябва да се чете като Ιωαν Tομπροτίτζα, а не като Ιωαν Τερτερ,като основание за тове и фактът, че в гръцките извори името Добротица е изписвано като Tομπροτίτζα. Освен това Атанасов приема, че това са монети на деспот Добротица.

Според мен, обаче, това са монети на Иванко Добротица, който наследява деспотската титла от баща си Добротица - на лицето на монетата четем ΔЄСПОТ. Неговият брат Тертер явно не е имал такава титла и се титулува "αφέντης" - това именно четем на дискутираната монета (АΦΝΤΟΥ ΤΕΡΤΕΡΙ) от пост 1 и 2. Според Атанасов: "Вероятно Тертер започва да използва прозвището αφέντης около 1376 г. – годината, в която убива шурея си деспот Михаил и се обявява за самостоятелен господар на Дръстър."

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Направо си поръчай на някой златар да ти ги направи. ;)

Такива стари накити са доста интересни когато се използват днес. Преди време ходих в Историческият музей в Ст. Загора и човекът, който ни разказваше за експонатите на първият етаж носеше пръстен, който изглеждаше като правен в средновековието.

Да, копията на старинни бижута и въобще на старинни произведения на изкуството са много интересни и атрактивни. А тия обеци са хубави, ако си ги представим и с нанизаните перли. Но в случая повече ме интересуват заради изображенията на двуглав орел .

Преди време събрах доста такива.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11521&hl=%E4%E2%F3%E3%EB%E0%E2%E8&st=0

Виждам, че и в абв форумите са намерили още, макар че интерпретациите не ми изглеждат много приемливи.

Двуглавите орли от Добруджанското деспотство допълват картината.

Сами по себе си всички са интересни за мен като една виртуална сбирка, но може и с натрупване на материал да се появят нови въпроси или отговори за българската история.

Например, този печат от митрополията в Дръстър, който повтаря герба на цариградския патриарх дали не означава връзка с него, а не с търновския?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Определено доста си се постарала в събирането на толкова много снимки, направо няма как да не те похвали човек!

Иначе аз не съм силен в гадаенето..: средновековните едва ли имат общо с възрожденските. Средновековните копират доста от Византийските, докато възрожденските вече руският герб и малко не мога да се съглася че възрожденските копират средновековните или произлизат от тях, както има такива коментари в другата тема.

За другите неща пак е малко или много спорно. Във средновековието хората не са имали кой знае какви големи възможности за сравнение. Според мен просто едно нещо веднъж копирано се разпространява лесно като символ, но не зная дали би гарантирало връзка на едното с друго. Това е като да копираш емблема на Версаче за тавана на стаята си и след години някой да прави изводи че стаята има връзка със Версаче, и ти си мо 9-ти пратовчед по майчина линия (но то това е според мен!)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...