Отиди на
Форум "Наука"

Духовност, духовно развитие, вяра и религия


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Духовност, духовно развитие, вяра и религия

Светът на духовното е невидим, неосезаем и нематериален. Той е много повече от онова, което могат да доловят сетивата ни, както – и от онова, което е обективно.

Благодарение на него през вековете с мощ са се сдобивали духовници, проповедници, парапсихолози, спиритисти, езотерици, мистици и шарлатани. Съчинили са небеса, преизподни, ангели и архангели, демони, безплътни духове, астрални контакти, привидения, материализации и така нататък. С все сили се опитват да замъглят трезвото съзнание. И объркването е тотално. Наричат „духовни лица" онези, които просто изповядват някаква религия, оставят се да бъдат съблазнени от измамите на паранормалното и псевдонауката, бягат от суровата всекидневна реалност и намират убежище в някаква удобна фантазия, страдат от неврози…

Заради фалшивата надежда, която вдъхват патологичните вярвания, те са лишени от всякакво духовно съдържание.

Духовността няма нищо общо нито с вярата, нито – с надеждата. Тя има общо с търсенето и с познанието за съкровените причини на нещата, за мистериите, които забулват реалността. Духовен е онзи човек, който проучва всичко в дълбочина, мъдрецът, за когото материалният свят е само една привидност.

Има два начина да се учиш. Първият и по-лесният е хоризонталният. При него се изследват връзките между нещата, трупат се познания за детайлите и търсенето се разпространява като петно от мастило или олио. Вторият и по-трудният начин е вертикалният. При него се навлиза във висините на познанието, откъдето нещата се виждат в тяхната цялост, а после се слиза в дълбините на същността и на причините, като се търси коренът, даващ смисъл на всичко. Само тези, които се обучават и самообучават по втория модел, могат да се смятат – и с право – за духовни.

Най-лошият начин да се надникне в непроницаемия мрак, закриващ бъдещето, е да се фантазира и някаква въображаема реалност да се поставя над живата неизвестност. Невежите, които се прехласват ежедневно по детинските хипотези, населяващи небосвода на непознатото, никога няма да достигнат и да се докоснат до познанието. Не бива да позволяваме на такива хора да обсебват монопола над духовността, така, както постъпват религиите, присвоявайки си монопола над Бога.

За мнозина духовното се състои в пренебрегване н материалното. Те вярват, че Бог ще ги спаси в края на живота им, дори – и да са живели без достойнство и без усилие, истерично и параноично скрити в рая на собствените си (или – на нечии чужди) фантазии.

По-близо до Истината са онези, които смятат, че познанието не се измисля, не се подрежда от теории, не се изгражда от доказуеми и недоказуеми хипотези, а се разкрива с натрупването на всеки жиейски опит, на всяко разочарование, на всеки задълбочен размисъл. Истински духовното минава по такива пътеки.

Нашият ум напредва, развивайки способността си да разбира, като отхвърля атавизмите, среднощните суеверия, метафорите, митовете, легендите и митологемите, в които по-рано е търсил подкрепа. Така – постепенно – достига до светлината на познанието. По Пътя на познанието няма преки пътеки, а – само пот и сълзи, несполуки, грешки, провали, разочарования, излъгани надежди – които водят до израстването на човешката личност. Познанието се постига само с ходене по Пътя, който е осеян с бодли. Който вярва, че притежава Истината, той остава в застой. Който се предоверява на доктрини, той отхвърля всекидневните предизвикателства на новото, напредъка, премъдростта и еволюцията. А който търси, той непременно ще намери една по-добра истина от предишната. Познанието е есенцията, която съзнанието изсмуква от натрупания от човека опит.

Трябва да се признае умението на религиите да обсебват селенията на духовното, но религията е само сбор от вярвания, правила, церемонии, ритуали… И – от духовенство, което се опитва да управлява страха на останалата част от обществото. Въпреки, че религията е основана на невидими същества и места, върху обещания и предстоящи събития, нейните принципи не могат да се възприемат като действително духовни. А това е така, защото целта на религията не е нейните последователи да достигнат до познание, а – да достигнат до вяра. Религиите не проповядват знания и свобода, а единствено - покорство. Логиката (а не – вярата) е основният инструмент за разбиране на действителността.

Докато отделният човек не приеме отговорността за личните си търсения, докато се нуждае от опекунството на някаква религиозна или образователна институция, докато е готов да приема на доверие и на сляпа вяра онова, което не знае, не можем да говорим за духовен човек, а просто – за енориаш, за последовател, за посредствена личност, криеща се в комфортната сигурност на масата, набираща сила в компанията на множеството, на тълпата, ограничена, готова да възприема безрезервно онова, което й се казва, и да формира поведението си според онова, което й се казва. Но стадното чувство не е добродетел, а произлиза от невежеството, несигурността и страха.

Вярата е „детската люлка" на духовността. Когато нещо, за което липсват познания у слушателя, се приема от него за сигурно – а в това се състои вярата, то това става заради респекта към онзи, който го казва. Затова свещениците, пророците, проповедниците, монасите, шаманите и гурутата са толкова важни в предаването на вярата – те са нейните персонални гаранти и апологети. Затова всички религии се нуждаят от някаква митична фигура – неоспорима и възвисена над доброто и злото. Тя въплъщава върховната гаранция, когато греховете, престъпленията, слабостите и неволите на някой проповедник застрашават подхранването на религиозната вяра.

Религията не е целият път към истината и премъдростта. Тя направлява само първите стъпки на препъващите се все още човешки души по духовната пътека.

Религиите прекъсват използването на две висши постижения на еволюиралия човек – свободата и мисълта. Забравяйки, че религиите са само средство за насърчаване на човека в приближаването му към висшите истини, духовенството се бои, че свободното използване на интелекта ще отслаби вярата на техните постулати и ще заплаши собственото им оцеляване.

Религиите манипулират емоциите. От своя страна, емоциите, когато не са подчинени на разума, могат да превърнат човека в опасен фанатик. Способен да убива и да разрушава. Историята е препълнена с примери. Ето няколко примера от западноевропейската история – кръстоносните походи, Инквизицията, изгарянията на еретици и на вещици, изгарянията на книги, религиозните войни… Вярата може да бъде и градивна – когато подтиква човека към някаква справедлива кауза.

Емоционалният човек си измисля реалности, сее фантазии и живее в тях. Вярващият в чудеса говори за неща, които не знае и не разбира, и подценява разума, защото разумът разбива илюзиите и мечтите му. Заблуждавайки се, човек разпространява своите заблуди сред околните.

Духовният човек, от своя страна, е способният да се гмурка в дълбините на познанието, живеещият в същността, гладният за знания, отхвърлящият фалшивите вярвания, защото това е единственият начин да се доближим до истината.

Духовното обучение цели откъсването на човека от превъплъщенията на тази действителност, която го обгръща в продължение на цялото човешко съществуване.

Да обърнем гръб на невежеството, което ни кара да се идетифицираме с тленното си тяло, вместо – с дълготрайната ни същност, да спрем да бъркаме моментните удоволствия с продължителното щастие – това е пътят към мъдростта.

Чрез опита се придобива знание, разкъсва се воалът на невежесвото и се слага край на възприемането като реалност на онова, което всъщност е илюзорна игра на съзнанието.

Намирането на ключове, които да ни позволят да минем отвъд границите на мисълта, да спрем да се идентифицираме с течението на всекидневието си, да стопираме калейдоскопичния поток от променливи данни, да се освободим от излишните знания и излишната информация, които придават съдържателност и облик на една лъжлива реалност – това е Реализацията, това е крайната цел на всяко съществуване.

Няма нищо по-интересно извън нас. Важното е да сменим гледната си точка, да започнем да възприемаме света и действителността по различен начин, да интерпретираме с друг ключ, като винаги се взираме навътре в себе си. Духовното познание се корени някъде отвъд видимото и се постига единствено, когато човек е способен да проникне в основния инструмент на конвенционалното познание. А това е човешкият ум.

Без знания няма размишления, а без размишления няма знания. Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание – опасност.

Песимистът мисли без да вярва, а оптимистът вярва без да мисли. Който отива на лов за надежда, лови мъгли.

Използвана литература:

- Франсиско Лопес-Сейване, „Нещата, които научих от Изтока", ИК „Кибеа", 2010 г.

- Авторски колектив, „Мъдростта на вековете", Изд. „Наука и изкуство", София, 1971 г.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На мен текстът много ми хареса, затова и го споделям във форума.

Аз самият, най-общо казано, свързвам съзнателния живот и духовното развитие с постигане на самопознание, самоусъвършенстване, самоконтрол, просветление и премъдрост.

Не твърдя, че постигането им е лесно. Но желанието да тръгнеш по пътя към съвършенството е първата крачка по този път.

Съвършенството е идеал, а идеалите затова са идеали, понеже са непостижими или в най-добрия случай - много трудно постижими.

--

Надявам се да прочетем и други мнения и гледни точки по темата.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първо трябва да видим щото е това духовност. Под това понятие различните хора разбират най-различни, ама най-различни неща, които обикновено нямат нищо общо (или имат много малко общо) с духовността.

Преди 13-14 год. моят... да го кажем сенсей С.Х. бе поканен да говори тъкмо на тази тема (що е духовност и има ли тя почва у нас :smokeing::P) пред една доста многобройна и шарена аудитория от йоги, дъновчета и какви ли не други "духовни търсачи". Жалко, че няма текста на беседата, тъй като бе изключително интересна.

Всъщност нещата за този (уж) сложен проблем могат да се обобщят с няколко думи. Духовността е начина, по който даден човек гледа на света, на всички негови прояви и начина, по който човек действа. Ако разглежда света цялостно, ако действията му са цялостни, значи е духовен. Това е...

Духовността е нещо съвсем просто за разбиране и доста сложно (меко казано) за осъществяване. Мисля, че тачно там е ключа от бараката. :icon_rolleyes:

Всичките разни неща - себепознание, самоконтрол, самоусъвършенстване и пр. и пр. и пр. са инструменти. Средства. Предварителни условия за духовността, но постигането им само по себе си не води до духовост.

Редактирано от Black Wolf
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Искаш да кажеш, че всичко това НЕ се намира в края на Пътя, не е цел, а - самия Път или - част от него, така ли?

Ако постигането им НЕ води до духовност, до какво води тогава?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Каква е тая тема, бе, другари. Тука някаква безтезисност цари. Направо да идва Португалеца и да забранява духовността. Мирише на упойващи субстанции тука, революционната бдителност е притъпена.

Бай Сократ би попитал - а как ще говорите за духовност, ако нямате дефиниция за изходното понятие "дух" и не сте уточнили дали смятате духа сам по себе си за съществуващ или не. Оттам ще дойдат вече и други въпроси, например дали "духовност" е употребявано тук в преносен смисъл или в някакъв съвсем пряк, едва ли не свръхестествен... и те така.

---

Западна форумецът, западна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте на всички.Много е спорен въпроса за духа защото духа и душата се сливат като че ли в едно цяло.Духът въздейства на душата от друга страна душата или се покорява на духа или не.Ако погледнем от гледна точка на това че след смъртта духът и душата се отделят от тялото и живеят в друго измерение значи нашето тяло е само външната обвивка на истинската ни личност.Така погледнато всичко което се случва вътре в нас като преживяване зависи от това как духът и душата реагира на всичко което се случва в живота ни.В Библията се казва че естествения/плътски/човек имам впредвид онзи който не мисли за друго освен какво да яде,с какво да се облече,как да угажда само на тялото си като е принизил в живота си действието на съвестта, морала, съпричастността си към някъква общност,оценка за нещата които го заобикалят а се води само от своя плътски нагон такъв човек се смята за бездушен със прегоряла съвест което значи духовно скопен,полуживотно.Яков дава описание на плътската мъдрост като казва че е земна,животинска,накрая бесовска/има се впредвид че бесовете са вързани в подземното царство на ада/,това дори не е мъдрост а ми прилича на истинкт и плътски нагон.Това че действа някъкъв дух,бяс,и каквото и да е там и му дава мъдрост не означава че този човек е духовен.Забележете какво казва за другата мъдрост че тя слиза от горе и е чиста,миролюбива, кротка,умолима,пълна с милост и добри плодове,безпристрастна и нелицемерна. Човек с будна съвест която действа като морален регулатор за душата преценява действията си и е обучил чувствата си да разпознава кое е добро и зло той е жив/дух,душа/. Такъв човек може да реагира на нещата които се случват в динамиката на живота по правилния начин.Той разбира и оценява нещата които го заобикалят и взима решения според това какви вътрешни убеждения има.Как действа духа е описанп в Римляни 2:14,15.Там се цитира думата закон,а много добре знаем че закона е духовен.Което значи че ако Бог пише закона си който е духовен в сърцата ни и той действа на съвестта ни, да оставим всички измислени теории за духовност,защото ако един човек няма съвест той няма и дух.Нямам впредвид дъха на живота,а духа който ни вразумява за да бъдем в Божия образ.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Маноле, ти какво не й хареса на темата?

Аз не смятам, че нивото на форума е западнало.

Сега е лято, хората са в отпуска или във ваканция и е нормално да се появяват по-нетрадиционни теми. Какво толкова?

Ако пък чак толкова не те кефи темата, заключи я, скрий я. Както ти е угодно...

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Духовността няма нищо общо нито с вярата, нито – с надеждата. Тя има общо с търсенето и с познанието за съкровените причини на нещата, за мистериите, които забулват реалността. Духовен е онзи човек, който проучва всичко в дълбочина, мъдрецът, за когото материалният свят е само една привидност.

Всъщност в тесен смисъл духовност означава религиозност и то не каква да е, а християнска. Защото точно в християнската религия се появява противопоставянето на материалното, т.нар аскетизъм. Понятието "духовност" се е разпространило и върху пряко свързаната с религията човешка психика и нейните прояви : изкуство, философия, идеологии и всякакви други измислици - духове, спиритизъм, магьосничество...

Това разширяване на понятието "духовност" е отражение на фундаменталното влияние на християнството върху "софтуера на ума" на европееца.

Един пример за това влияние е комунизмът като идеология. Той е външно антихристиянски, но всъщност копиращ християнската духовност с идеите за саможертва и отричане от материални блага в името на едно далечно благоденствие.

Ето така може да се обясни духовността без да се навлиза в духовните дебри. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

О, виждам че тук доста се е развихрила темата. Абсолютно безмислен дебат. Какво казваха, "Дао, което може да се назове не е истинско Дао", нали така беше? punk.gif

Историк, както казах вече, когато постигне човек състоянието на Единство с Цялото (баси понятията! w00t.gif), тогава духовността е факт така да се каже. Другото са средства.

Както убиването на слон е факт, когато той лежи на земята, а чистенето на пушката, избирането на правилния патрон, уменията да разчиташ следи и да се промъкваш, точността в стрелбата и пр. са средства. smokeing.gif

Така че всички там себепознания, мъдитации, всякакви практики и пр. и пр. са чистене и смазване на пушката, нищо повече. Редовната й поддръжка сама по себе си няма да убие слона, трябва да го направиш - а може да се случи, че той ще те докопа преди това.bigwink.gif

Редактирано от Black Wolf
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Един заможен човек, раздал всичко което имал на бедни и богати и отишъл в гората.Живял сам доста години,като отшелник. Премислил доста неща,хранил се с корени и билки,пил изворна вода.Тъкмо постигнал духовно единение със природата и взел че умрял.Намерили го горски работници.Полицаите го разпознали.Едни си мислели че е бил някакъв светия-отшелник.Други си мислели че е бил луд.Така никой нищо не разбрал!?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...