Отиди на
Форум "Наука"

"Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз"


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

"Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейскиясъюз"

Георги Бърдаров

post-4986-060880400 1347910391_thumb.jpg post-4986-008703200 1347910411_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Подобни неща са се случвали и на други континенти в миналото.

И нищо добро не е излязло от това.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ми какво хубаво да излезне от това, че малцинствата ще престанат да бъдат малцинства, а нативното населние ще е старо, немощно и разчитащо на държавата за здравните и пенсионните си нужди?

жална им майка на младите, бели, работещи европейци от средната класа, които хем ще са малцинство, хем ще трябва да носят цялата данъчна тежест и да крепят на плещите си този изпрошлен, застарял и почернял континент ...

всеки, който не ми вярва да отиде на разходка из ЮАР ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

всеки, който не ми вярва да отиде на разходка из ЮАР ...

Ако черпиш по един билет от 1800 евро..............от мене сафарито в Крюгер.....и ще остане надеждата да се молим да се приберем цели.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В тая връзка един виц:

Германия, 2050 г. Спират двама пътни полицаи шофьор. Проверяват му книжката. Единият полицай казва на другия:

- Хей, Ахмед, виж какво странно име "Мюлер".

Става и за Англия със "Смит", във Франция с "Дюбоа".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В тая връзка един виц:

Германия, 2050 г. Спират двама пътни полицаи шофьор. Проверяват му книжката. Единият полицай казва на другия:

- Хей, Ахмед, виж какво странно име "Мюлер".

Става и за Англия със "Смит", във Франция с "Дюбоа".

В UK полицаят се казва Мехмед ;)

(Ахмед(т) е турско/тюркско име с арабски произход)

http://30dumi.eu/2010/10/muhamed-e-nay-populyarnoto-ime-za-detsa-v-britaniya/

Aрабското име Мухамед и неговите различни “етнически” производни, разпространени сред мюсюлманите по света, през 2009 г. е най-често срещано сред децата в Англия и Уелс, изпреварвайки такива традиционни британски имена като Джак и Хари, пише Daily Mail.

Общо през миналата година името на Мухамед, както и производните му като Мохамед, Мехмет и други са получили 7 549 британски момчета. Новородените Мохамеди са изпреварили Оливър-ите, които са 7 364.

Името Джак, което до този момент е било най-популярно сред родителите на деца 14 години подред, през 2009 г. в списъка е чак на трето място.

Четвъртото и петото място заемат имената Хари и Алфи съответно.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ми какво хубаво да излезне от това, че малцинствата ще престанат да бъдат малцинства, а нативното населние ще е старо, немощно и разчитащо на държавата за здравните и пенсионните си нужди?

жална им майка на младите, бели, работещи европейци от средната класа, които хем ще са малцинство, хем ще трябва да носят цялата данъчна тежест и да крепят на плещите си този изпрошлен, застарял и почернял континент ...

всеки, който не ми вярва да отиде на разходка из ЮАР ...

Не искам въобще да бъда лош пророк, но това непременно ще доведе до диктатури, използване на ядрено оръжие във войни, и то целенасочено.

Ще загиват милиони не толкова от ударите, колкото от болестите и глада 20-30 години след това...

А след още 30-40 г. природата ще се възстанови, вижте - Чернобил вече е станал годен за живот...

Та така...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ми какво хубаво да излезне от това, че малцинствата ще престанат да бъдат малцинства, а нативното населние ще е старо, немощно и разчитащо на държавата за здравните и пенсионните си нужди?

жална им майка на младите, бели, работещи европейци от средната класа, които хем ще са малцинство, хем ще трябва да носят цялата данъчна тежест и да крепят на плещите си този изпрошлен, застарял и почернял континент ...

всеки, който не ми вярва да отиде на разходка из ЮАР ...

Това, че всички тези помощи, удобства, облекчения са получавали защото са малцинства....

Но сега 3-4 генерация на някои в дадената родина няма повод да се различават от туземците.

Така мигриращите "роднини" няма да получат безплатни субсидии, домове, обучение на местният език. А тези които от години живеят или ще проговорят на даденият език или....

Няма да има нужда от дву-тиезични администрантори в бурокрацията, няма да е задължително да ги учат на родният им език. И редица други досегашни масрафи ще се спестят.

Пари, нищо друго спестяване на пари....Например след третото дете няма да дават повече..и това ще дойде...

:whistling::whistling::whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребители

Най-сетне намерих време да прочета книгата. Малко съм разочарован. Вероятно защото имах по-големи очаквания, предвид интересното заглавие и биографията на автора. В книгата обаче има доста сериозни пропуски от чисто фактологично естество. Редица тези на автора са спорни или не добре формулирани и влизат в противоречи с други негови тези. На места изказът и тезите на автора са по-скоро пропагандни, а не научни. Всичко това подкопава претенциите на книгата да бъде сериозно научно и академично четиво.



Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За да не остане горното ми мнение голословно, ще коментирам някои неща от книгата, но не всичко разбира се, защото за това трябва да се напише едва ли не нова книга.

Ето някои от по-важните пропуски, които ми направиха впечатление.


В първата част авторът описва процесите на демографски преход в Европа – преход от традиционен тип възпроизводство (с висока раждаемост и висока смъртност) към съвременен тип възпроизводство (с ниска раждаемист и ниска смъртност), както и съвременната демографска криза. Сред факторите водещи до тези процеси той изтъква социално-икономическите, но тук липсва класификация на факторите. Най-подробно като фактори авторът разглежда индустриализацията и урбанизацията, повишаването на нивото на образованост и промяната в ролята на жената. Тук той надълго се спира въху такива явления като анонимността на хората в градовете, възможността за забавления и пр. Пропуск е това, че като фактор не е се отчита социалната система и особено пенсионната система – държавното пенсионно осигуряване (въведно за първи път от Бисмарк през 1889 г.), която има съществено значение. При положение, че при липса на държавна пенсионна система се стимулира по-висока раждаемост, защото родителите разчитат след като остареят да бъдат гледани от техните деца и обратно при съществуване на държавна пенсионна система вече няма такава належаща необходимост от повече деца. Считам, че това е сериозен пропуск, при претенции за академичност на една книга.


В глава III.5 „Християнството и Исляма – абсурното потивопоставяне на две идентични религии с общи корени и ценностна система”, има доста спорни моменти. Основната теза на автора е, че противопоставянето на тези две религии е абсурдно поради сходства между двете религии (между другото думата "абсурдно" е най-често използвания епитет от автора).

Тук ще цитирам автора, който заява: „За всеки който се опитва да настрои християни срещу мюсюлмани и мюсюлмани срещу християни, използвайки религията като предтекст, трябва да знае, че е популист, търсещ икономически и политически дивиденти и няма нищо общо нито с християнските нито с ислямските ценности. Защото между християнството и исляма общите неща са в пъти повече от различните” (с.295).
Подобно назидателно изказване е малко нетипично за стила на научната литература.


След това авторът прави опит да анализира сходставата и различията между двете религии. Общия обем на тази глава, обаче е скромните 7 страници, което сериозно се отразява и на задълбочеността на този анализ, тъй като подобен сложен проблем не може да се анализира в такъв малък обем. В общите черти авторът се спира върху произхода на двете религии (като аврамически религии), общите пророци и пр. добре известни неща с общ обем от 2 страници, което е крайно малко.

След това авторът анализира различията между двете религии (пак в обем от 2 страници), като тук отново
ще цитирам най-важните моменти:


„За какви толкова непреодолими разлики говорим тогава?

Според нас различията са хронологични и хорологични. Т.е. разлики във времето на възникване и в
територията където се развиват.

....
По отношение на географския ареал, където се развиват двете религии също има разлики. Макар, че християнството да възниква в Юдея, реално се развита и налага като религия в пределите на Европа. Умерените ширини със своите четири сезона и най-благоприятни за стопанска дейност природно-климатични условия дават съвсем различен контекст на християнството.

Колкото по-добри са условията за стопанска дейност, толкова повече това дава възможност за свобода на духа и развитие на културата, науката и изкуствата. Географската рамка, в която се развива християнството, му осигури чувство на превъзходство, креативността и по-голямата освободеност, въпреки оптитите за налагане на крайни религиозни догми. Точно обратното е с исляма. Той възниква и се развива в пустинни условия, където човек е принуден всеки ден да води ежедневна битка с природата за физическото си оцеляване. Това го прави по-суров, по-затворен и много по-консервативен. Пустинните условия предполагат по-голямо значение на родово -семейните отношения. Според нас това са двете основни разлики между християнството и исляма – времето и територията, в която възникват и се развиват” (с.297-298)

Това си е направо бисер в духа на географския детерминизъм, което оставям без коментар.

Тук само ще отбележа, че авторът никъде не споменава за шариата (думата „шариат” въобще отсъства от книгата), вероятно се дължи на това, че авторът не отчита шариата като фактор имащ отношение при формирането на културните различия между двете религии.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Бих добавил към казаното горе от Елемаг, че авторът храни необоснован оптимизъм във възможността на коренното европейско население да интегрира азиатските и африканските друговерски пришълци. Изобщо книгата е пропита от неоправдан неолиберален оптимизъм, който гледа на човешките маси единствено като Н-брой работни ръце и консуматори, без да отчита по какъвто и да е начин, че един арабин например има коренно различни трудови навици и дисциплина от един германец и дори от един българин. За манталитета (и то обусловен от "сходствата" между християнството и исляма, които така и не проличават в хабитационния труд) да не говорим. Тоест по никакъв начин не се отчитат и умишлено се умаловажат непреодолимите културни различия.

Между другото книгата ми се струва, че е лишена от най-важното спрямо заглавието - отсъствие на опит да се даде някакъв модел на прогностика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въобще конфликтите следва да се разглеждат в по-широк смисъл, не само като такива свързани с насилие, но и като културни конфликти. Специално за исляма е известно, че тази религия има в някаква степен дискриминационно отношение от една страна към жените, а от друга към другите религии, което най-малкото дава поводи за културни конфликти. Те вероятно не са непреодолими, но усилията за това следва да бъдат и от двете страни.

Един пример за това.

Паралелният свят на мюсюлманите в Швеция

http://www.dnes.bg/redakcia/2012/05/23/paralelniiat-sviat-na-miusiulmanite-v-shveciia.159567

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Турция представя модерно тълкуване на думите на Мохамед

Учените в мюсюлманския свят са шокирани преди 5 години, когато медиите съобщават за желанието на Турция да изготви ново, потенциално еретично, тълкуване на думите на пророка Мохамед.

Турските религиозни лидери и теолози получават няколко притеснени обаждания дали наистина подготвят "радикален" нов сборник на хадисите – записаните думи и дела на Мохамед, които отстъпват по важност в исляма само на Корана, разказва "Ройтерс".

"След това ще пренапишете ли Корана?", раздразнено пита арабски проповедник шокирания си турски колега.

Стоте автори на 7-томния сборник са събрали няколкостотин от общо близо 17-те хиляди достоверни изказвания на пророка Мохамед. След това те са анализирали ислямските възгледи за Бог, вярата и живота в контекста на модерна Турция.

"Вече не живеем в ХХ век", казва Мехмет Йозсафар, директор на проекта и вицепрезидент на държавната Дирекция за

религиозни работи в Анкара или Диянет. "Трябва ни нов труд за ислямските вярвания в перспективата на днешната култура."

Хадисите представляват записаните думи и действия на пророка Мохамед по време на живота му. Проповедници и юристи ги използват, за да тълкуват Корана и да подкрепят мюсюлманските поучения във всички аспекти на живота.

Сборниците на избрани хадиси не са нещо ново в исляма. Учените ги събират столетия наред, за да помагат на мюсюлманите да научават за делата на Мохамед без да се объркват от дългите и понякога разнопосочни класически компилации.

Различното този път е, че хадисите са подбрани и обяснени от перспективата на модерна Турция, където

смесицата от светска държава, динамична икономика и мюсюлманско общество са създали особена смес.

Високопоставен религиозен авторитет в Египет, където се намира един от центровете на ислямската мисъл, смята,

че новата колекция ще допринесе за дебата. "Сред интелектуалците в Египет има желание за нова интерпретация, която да има влияние в Арабския свят", казва Ибрахим Негм, съветник на египетския главен мюфтия.

Консервативно съвремие

Турската колекция хадиси за първи път привлича внимание през 2008 г., когато Би Би Си я нарича "революционна интерпретация на исляма и радикална модернизация на религията." Диянетът в Турция нарича това тълкуване "напълно погрешно" и обосновано на "християнското грешно прочитане на ислямските ритуали." След това медийният интерес към проекта затихва.

Пет години по-късно седемтомната енциклопедия вече е готова. Разпределени тематично, след всеки хадис следва кратко есе, което обяснява думите на пророка в историческия им контекст и какво означават те днес.

Това е първият труд на теолозите от "Школата в Анкара", които през последните десетилетия се опитват да изчистят вечните послания на ислямските текстове извън контекста на арабската култура от седми век, в който те се зараждат. Тези теолози работят в модерни университетски факултети и много от тях са учили в чужбина, запознавайки се с начина, по който християните анализират библията.

"Има различни перспективи в ислямския свят и някои са доста затворени. Турците имат различна идея за ислямската култура", казва директорът на проекта Йозсафар. Това включва силна светска традиция, която позволява пиенето

на алкохол и обличането със западни дрехи за мъжете. В някои от джамиите в Турция има и жени проповедници, както и зам. районни мюфтии.

Мехмед Пачаджъ, директорът за международни връзки на Диянет, казва, че мюсюлманите "не трябва просто да отварят Корана и компилациите с хадиси, да намират някое изречение и да казват: "Аха! Това е тълкуването на това действие."

"Ако правим това, то тогава сме буквалисти и невежи", казва Пачаджъ пред Reuters. "За съжаление има такова невежество в ислямския свят."

Негм от Кайро казва, че турски делегации вече редовно посещават университета "Ал Азхар", който е водещо средище на сунитската мисъл. "Египетските интелектуалци са много впечатление от турския модел, не само в икономически и политически смисъл, но също и в умерената религиозна ориентация" като противовес на салафитския модел.

Това не е наръчник

Първото издание на "Исляма и хадисите на пророка", както е наречена колекцията, е започнало да се печата на турски език. Официално ще бъде пуснато по време на Рамазана, който трябва да започне през юли.

Показвайки първите подвързани в зелено томове, официалните лица казват, че есетата се занимават с модерна проблематика като правата на жените, но не представляват официални позиции, които имамите трябва да

разпространяват. "Целта не е да произведем отговор на проблеми като наказанието, джихада или отношенията между половете", казва Пачаджъ.

Например, по въпроса за образованието на момичета, частта в книгата започва с хадиса "Търсенето на знание е задължение за всеки мюсюлманин", написан на арабски, и турски превод отдолу. След това следват няколко страници коментар на турски, които обясняват, че тъй като образованието е задължение за всички мюсюлмани, то то е право на момичетата и жените.

Друго есе за жените акцентира, че те са ходили в джамиите и са се занимавали с търговия по време на управлението на Мохамед в Медина. "Те са били активна част от социалния живот", казва Пачаджъ.

Хадиси, свързани с жестоки наказания като рязането на ръцете на крадците, са сложени в историческа перспектива, така че да не служат за модел за днешните времена, добавя Йозсафар. "Може да видите тези наказания във

времето на пророка, защото обществото е имало нужда от тях за социален мир", казва той. "Днес имаме различни социални системи. Искам да кажа, че тези правила и наказания са исторически."

Макар и новата колекция да е насочена предимно към вътрешна употреба, Диянетът подготвя превод на босненски език. Предвиждат се и двуезични издания на турски и германски, както и евентуални преводи на английски и арабски.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/05/25/2067277_turciia_predstavia_moderno_tulkuvane_na_dumite_na/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Късно е вече, Турция се ислямизира с бързи темпове.

Не е съвсем сигурно:

Турция представя модерно тълкуване на думите на Мохамед

http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/05/25/2067277_turciia_predstavia_moderno_tulkuvane_na_dumite_na/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Турция, и да иска, няма да може сама да реформира исляма. Той е много повече тръгнал към радикализма си, отколкото към умереността си. Вече и най-малкият конфликт става религиозен. Турция набра страхотна сила, изпъпълни се със капацитет и той трябва да премине в нещо друго. Какво, обаче? Лидер на исляма в региона?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Грозно е да се говори за книга, без да е прочетена, но, заглавието е такова клише, че чак плаши; а и това, което изнесоха Аспандиат и Елемаг, не е в полза на книгата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

без да съм чел книгата, мога да само да кажа от лични впечатления: има хора и хора.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...