Отиди на
Форум "Наука"

Грубо в мозъка


Южняк

Recommended Posts

  • Модератор антропология

"No Man is an Island"

No man is an island entire of itself; every man

is a piece of the continent, a part of the main;

if a clod be washed away by the sea, Europe

is the less, as well as if a promontory were, as

well as any manner of thy friends or of thine

own were; any man's death diminishes me,

because I am involved in mankind.

Devotions upon Emergent Occasions

John Donne, 19 June 1572 – 31 March 1631

Microwave auditory effect: е нещо, което мислех за глупости. Напомня на технологите от обитаемия остров на братя Стругацки. :biggrin:

Обаче е тука:

"The microwave auditory effect, also known as the microwave hearing effect or the Frey effect, consists of audible clicks (or, with modulation, whole words) induced by pulsed/modulated microwave frequencies. The clicks are generated directly inside the human head without the need of any receiving electronic device. The effect was first reported by persons working in the vicinity of radar transponders during World War II. These induced sounds are not audible to other people nearby. The microwave auditory effect was later discovered to be inducible with shorter-wavelength portions of the electromagnetic spectrum. During the Cold War era, the American neuroscientist Allan H. Frey studied this phenomenon and was the first to publish[1] information on the nature of the microwave auditory effect.

Dr. Don R. Justesen published "Microwaves and Behavior" in The American Psychologist (Volume 30, March 1975, Number 3).

Research by NASA in the 1970s[citation needed] showed that this effect occurs as a result of thermal expansion of parts of the human ear around the cochlea, even at low power density. Later, signal modulation was found to produce sounds or words that appeared to originate intracranially. It was studied for its possible use in communications. Both the United States and USSR studied its use in non-lethal weaponry.[citation needed]

Pulsed microwave radiation can be heard by some workers; the irradiated personnel perceive auditory sensations of clicking or buzzing. The cause is thought to be thermoelastic expansion of portions of auditory apparatus."

Останалата част от статията в уикипедия:

хиперлинк

Новото оръжие, от 2008-ма:

Microwave ray gun controls crowds with noise

Въобще, бъдещето предлага неограничени възможности. Само мераклии се искат. Дали ще се намерят?

Тъй като съм на SF вълна, ситуацията ми напомня на един епизод от "Машината на Времето" на Уелс: Пътешественикът наблъдава една реклама, The Future is near, после, с годините, рекламата внезапно се променя на The Future is here; зарадван (нали това е целта на пътуването му, бъдещето)пътешественикът изскача от машината и спира своя път; попада сред тълпа от ужасени бягащи хора, които му обясняват, че това "бъдещето е тука" означава, че луната пада върху земята. :biggrin:

Както и да е, колебая се дали това ново оръжие означава, че The Future is near, или, че The Future is here.

Никога народите не са били в толкова голяма зависимост от възгледите и намеренията на властимащите.

Още от статията в уикипедия:

" Application of the microwave hearing technology could facilitate a private message transmission. Quoting from the above source, "Microwave hearing may be useful to provide a disruptive condition to a person not aware of the technology. Not only might it be disruptive to the sense of hearing, it could be psychologically devastating if one suddenly heard "voices within one's head"." :head_hurts_kr:

Не виждам никаква разлика от устройствата и методите за пропаганда, описвани от Стугацки в "Обитаемия остров". Просто сме на милостта на властимащите и на добронамереността им. А дали, подобно на героите на Стругацки, ще има мутанти, върху които това оръжие няма да влияе?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

"No Man is an Island"

Хората не са острови

В свободен превод стихотворението върви по следния начин

и всеки човек

е не остров,

а част от материк.

навързан в в едно цяло от невидими нерви.

и каквото се случва на единия, рано или късно ще повлияе на другите

и когато някой е зле, другите не може да са добре, защото по нервите върви сигнал за уплаха

защото хората не са острови,

а части от материка на човечеството

и когато корозията афектира един

целия материк е афектиран

тъй като никой не е остров

Стихотворението идва да рече, че сетивата ни са отворени за рецепция и сме в непрекъсната комуникация с останалите, подобно клетките на един организъм; сетивата ни - обоняние, слух, вкусови рецептори, очи, т.е. визуални рецептори и т.н. - всичко това е канали за достъп до командния център, т.е. до мозъка, или канали за информация, през които стигат до него различни стимули, поради многомилионната ни еволюция на колективни животни, които живеят в група, и поради това са свръхчувствителни към обмен на информация в групата. Имаме готови биологични канали за това, канали за връзка помежду си, които ни превръщат в материк. И ако някой хакне тези канали, хаква целия материк.

Microwave auditory effect:

През втората световна война служещите и в съв. съюз, и в щатите, с изумления установяват, че могат да чуват някои от радарните излъчвания на мощните военни радари директно в главите си; под формата на разни странни звуци, кликания и шум. Тия микровълнови (?) излъчвания могат да бъдат модулирани така, че да пренасят послания от думи директно в главите на чуващите ги; технологията е разработена в щатите още през 70-те, но се установява, че пренасянето на цели изречения изглежда уврежда мозъка на приемниците, и го правят само с отделни думи или с военен код; през 2008-ма е патентовано като оръжие за контрол над емоциите на тълпата при бунтове - т.е. глас в главата ти ти казва какво правиш, а при определени честоти шумът е убийствен за клетките или омаломощава.

Оттам нататък възможностите за контрол са безгранични, при рафинирането на технологиите; мозъкът ни е фино настроен рецептор за комуникации по природа; тия фантастични технологии за контрол на съзнанието, описани от стругацки и май от беляев преди това, където има кули които покриват територията на Обитаемия остров и грубо казано, непрекъсната транслират идеи чрез радиовълни, които обитателите считат за свои; освен мощна пропаганда, от която не можеш да се скриеш, този микровълнов феномен може да се използва и като оръжие - съвсем очевидно, че ако не познаваш технологията и почнеш да "чуваш гласове" определено ще се усъмниш, че не си с всичкия си.

Всичките тези технологии вече са достъпни в реалността. Ако някой недобронамерен властник-диктатор реши да ги използва един ден, какво е спасението за народите? Каски? :biggrin: Според мене - никакво.

Звучи като фантастика, но като погледнеш статиите в уики и асоциираните изследвания, виждаш, че е наука. Но такъв мощен контрол би увековечил една тоталитарна държава на бъдещето, от нея не би имало спасение, бихме изгубили свободата си, свободата на мисълта. Стругацки в книгата си казваше - можеш да не четеш вестници, да не слушаш речи на политици, да не гледаш долнопробни сериали, но би ли могъл да избягаш от подобна пропаганда?

Това е статията. Интересно. Дали някой диктатор няма да се изкуши в бъдеще? Това ще е краят ни като свободен вид, колкото и малко да изглежда свободата ни днес, поне има някаква свобода.

Подобни технологии трябва да са абсолютно забранени. Технологична сингулярност, качествено нов етап, бихме се превърнали в нещо друго. "За добро". Трябваше студ. война да продължи още стотина години, за да завладеем космоса поради конкуренцията на двете свръхсили, и да се разбягаме по космоса. :biggrin: Ама не, съюза сдаде багажа.

Редактирано от Южняк
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

мдам, определено напомня 'Обитаемия остров" на братя Стругацки.

Малко онагледяване /макар че екранизацията не ме кефи чак толкова/:

И естествено цитат от хубавата книга:

...Гореща вълна от замайващо упоение го заля, подхвана го и го понесе към небето. О, сладки мигове на възторг, незабравими минути, когато ти порастват крила, минути на ласкаво презрение към всичко грубо, материално, телесно… Минути, когато жадуваш заповедта да те слее с огъня, да те хвърли в огъня, в редовете на дивите орди, срещу милиони куршуми, и това ще бъде още по-сладко, възторгът ще те ослепи, ще те изгори! О, огън! О, пламък! О, ярост! И ето, ето, той става, този снажен, силен красавец, гордостта на бригадата капрал Варибобу, като огнен факел, като статуя на славата и верността, той ни дава тон и всички ние подхващаме като един:

„Напред, легионери, железни титани!

Напред срещу крепости с огън и стръв!

С железни ботуши да стъпчем врага ни!

Да тлее на меча ни вражеска кръв!“

Всички пеят — блестящият господин ротмистър Тоот, образец на легионер, образец на образците, за когото искаш още сега, под звуците на марша, да дадеш живота си, душата си, всичко! И господин щаб-лекарят Зогу, образец на милосърден брат, груб като истински войник и ласкав като майчина ръка… И нашият, наш до мозъка на костите си капрал Варибобу, стар войник, ветеран, побелял в битките… О, как блестят копчетата и нашивките по неговия протрит заслужил мундир, за него няма нищо освен службата, нищо!

„Железни юмруци, срутете всяка преграда!

Ура за Огненосните Творци!

Ридае врагът, но няма за него пощада!

Напред, легионери-храбреци!“

… Но какво е това? Той не пее, а стои, облегнат на бариерата, върти глупавата си мургава глава, върти очи и все се хили, все се зъби… На кого се зъбиш, мръснико? О, как искам да се доближа до теб с тежка крачка, и с всички сили, с железен юмрук да те фрасна по това гнусно бяло зъбене… Но не бива, не бива, това е недостойно за легионера, та тоя е просто луд, жалък инвалид, истинското щастие не му е достъпно, той е сляп и нищожен, жалка развалина… А рижавият бандит се е свил в ъгъла от непоносима болка… Каторжнико, престъпна мутро, ставай, гадино! Стой мирно, когато легионерите пеят марша си! И по главата, по главата, по наглите рачешки очички… На ти! На ти!

Гай отблъсна каторжника, тракна с токове и се обърна към господин ротмистъра. Както винаги след пристъпа на възторжена възбуда нещо звънеше в ушите, светът сладко плуваше и се поклащаше пред погледа.

Капрал Варибобу, посинял от напъване, слабо кашляше и се държеше за гърдите. Господин щаб-лекарят, изпотен и почервенял, пиеше жадно направо от гарафата и вадеше от джоба си носна кърпа. Господин ротмистърът се мръщеше, като че ли искаше да си спомни нещо. До прага като мръсна купчина карирани парцали едвам мърдаше рижият Зеф. Лицето му беше разбито, той се давеше с кръв и леко стенеше през зъби. А Мах-сим вече не се усмихваше. Лицето му застина, стана съвсем обикновено човешко лице, и с неподвижни кръгли очи той гледаше Гай...

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

ОТ: Приятелю, с цялото ми уважение към изобретателността и проницателността на братя Стругацки, тия двамата ми изглеждат твърде големи мизантропи :biggrin: и това се вижда дори в пасажа, който си цитирал, но, разбира се, добре онагледява технологията, за която пиша. Малко човеколюбие не би им навредило, но пък кой съм, за да ги съдя. Предпочитам един недооценяван гений на НФ с необикновен език - ван Вогт, като това тука

или дори това тука

Някак по симпатизира на човечеството - Стругацки много съдят, но пък имат непосредствени впечатления от комунистическата пропаганда в СССР, въобще от тоталитарната машина и може да са по-правдиви.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...