Отиди на
Форум "Наука"

За маите и края на света


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Ако не сънуваме, света още си го има.

Краят му отново не настъпи, но къде са маите с тяхната (уж) твърде развита цивилизация и съдбовни пророчества?

Освен внушителните камънаци и календари няма и следа от тях.

Днес 6 млн. души в Гватемала, Мексико, Белийз се смятат за маи. Но те не са запазили обредите и традициите им, няма приемственост в културата.

От 70-те езика на маите в техните наречия се долавя твърде малко. До пирамидите има, разбира се, хора с пера и намазани с бои, които се правят на маи. Но всъщност този народ буквално се е затрил.

Нужни са грандиозни усилия една цяла толкова развита цивилизация да изчезне. Днес там е рядко населен район на запустение и скотска бедност. В него градовете на маите са “чисти” археологически обекти, т.е. те са изоставени и в землищата няма нови постройки за разлика от Рим или София. Тези градове са “открити” чак през 1839 г.

Какво точно се е случило?

Виновни са и испанците. Те покоряват маите между 1502 и 1697 г. и ги подлагат на геноцид. А епископът на Юкатан от 1549 до 1578 г. Диего де Ланда извършва един от най-драстичните вандалски актове в историята. За да изкорени езичеството, той изгаря всички ръкописи на маите, до които се е добрал (оцелели са само 4).

Това става обаче около 650 г. след краха на цивилизацията на маите, за който конкистадорите нямат вина. Маите са обитавали район между 17-ия и 22-ия паралел на около 1600 км от екватора. Там джунглата не е като в Амазония, от октомври до май има сезонни засушавания. Ураганите са чести, така че съчетанието от наводнения и суши прави реколтите несигурни. И за да усложни нещата докрай, теренът е карстов. В този порест варовик дъждовната вода бързо изтича в земята. Задържа се само в дълбоки дерета (кеноте) и в пещерите, затова маите са копаели до 20-метрови кладенци.

Изненадващо, но градовете им са не при реки, а - на хълмове. Маите издълбавали още естествените вдлъбнатини по тях и запушвали порите в карста, като замазвали плътно дъната с хидрофобна замазка. В тези цистерни са събирали дъждовна вода за сухия сезон. Били са толкова големи, че от тях са пиели по 10 000 души в продължение на 18 месеца. Но за напояване не можело и да се мисли.

В земеделието на маите доминират царевицата (70%) и фасулът. Домашните им животни са куче, пуйка, патица и един вид медоносна пчела, която не жили. Ловували са елени и тук-там риба, но те са били храна само за елита, и то доста рядко. Въпреки твърде постната диета населението е имало смайваща гъстота - от 200 до 700, а на места 1000 души на кв. км. (Малтусиански войни избухват от 500 души на кв. км нагоре.)

Изхранването на толкова хора е ставало чрез терасиране на хълмовете, мулчиране, напоителни системи, дренажи и т. нар. повдигнати ниви. Но за разлика от инките маите не отглеждат картофи, а царевицата им е бедна на белтъчини в сравнение с пшеницата и ечемика на Стария свят. Освен това е пресметнато, че един земеделец е отглеждал само 2 пъти повече храна от нужната за самия него. От това следва, че 70% от маите са били земеделци. (В Древния Египет един земеделец е хранел 5-има души, а в САЩ днес фермери са само 2% от населението, т.е. всеки храни 125 души.)

А липсата на метални сечива и на впрегатни животни (Старият свят има коне, магарета, волове и камили, а инките са имали ламата) означава, че маите не са имали рала. Непознаването на колелото пък прави земеделието им доста изнурително, както и пренасянето на продукцията. Владетелят, тръгнал да покорява чужди земи, освен войска е предвождал

и грамаден обоз носачи. Но понеже и те се хранят от товара си, дажбите на войниците са ограничени и така се смаляват обхватът и продължителността на военните кампании. Това е причината маите да не се обединят в империя за разлика от ацтеките и инките. Те имат малки царства с по 25-50 хиляди поданици и воюват постоянно помежду си. От пирамидата на едното се вижда пирамидата на съседното, а градовете са с площ 2-3 кв. км и малко жители.

Класическата епоха на маите започва преди 250 г. Населението бързо расте и достига пик през VIII в. Тогава са издигнати най-големите монументи, но са изсечени горите, за да станат ниви. В Копан например има 5 алувиални долини с обща площ 30 кв. км. Около тях хълмовете са неплодородни и стръмни над 16 градуса. Въпреки това ги изсичат и засаждат. Само след 10 г. обаче ги изоставят, тъй като ерозията е намалила с 3/4 добивите.

След разцвета следват бърз упадък и крах през 910 г. После се редуват възходи на някои царства, пак колапси и накрая всички безвъзвратно рухват. Чичен Ица е сринат през 1250 г., а Маяпан - към 1450 г. В Копан владетел на име Осемнайсет-Заек е екзекутиран от съседа си през 738 г. През 850 г. е изгорен дворецът, а последният аристократ е убит при бунт през 975 г. От 27 000 жители през разцвета в Копан след тази дата не остава никой.

Испанците заварват маите почти без държавни формации и на брой под 500 000. Въпреки това те не само посрещат завоевателя, но и се сражават с него. Така че краят на класическата епоха е време на социален срив, при който изчезват не маите, а - техните политически и културни институции. Но и населението на места се топи с 90% и дори с 99%.

Според американския учен Джаред Даймънд крахът на маите се дължи не само на войните, но и на сушите, причинени от обезлесяването. То води до почвена ерозия, глад и обезлюдяване.

Войните са били свирепи, а пленниците са били жестоко изтезавани. За начало чупят пръстите им и изтръгват ноктите. Избиват зъбите им или отсичат долната им челюст. После забождат игли по телата им, режат устните им и други техни израстъци. Накрая връзват пленника на колело, т.е. с ръце, извити зад гърба и пристегнати към петите. В този вид го търкулват по каменните стъпала на храма и той умира.

Сушите са датирани чрез изследване на калциевия сулфат (гипса) в дънните утайки на юкатанските езера и на два изотопа на кислорода в черупките на мекотелите. Ако кислород-18 е повече, водата се е увеличавала. Но ако кислород-16 е в повече, тя се е изпарила по време на суша.

Според учените от университета във Флорида, направили тези изследвания, от 5500 г. до VI век пр. Хр. земите на маите са били доста влажни. От 475 до 250 г. пр.Хр. (началото на възхода) има засушаване. После влагата се връща и маите стигат до разцвет. Но през 760 г. започва най-силното засушаване за последните 7000 г.

Убийствената за маите суша от 760 до 910 г. преминава в 4 фази. Първата - две жежки лета - не се усеща особено. След това десетилетието от 810 до 820 г. е сухо. Към 860 г. има още 3 много сухи лета и накрая в началото на Х век има 6 поредни сухи години. Повечето градове на маите колабират в 3 периода - 810, 860 и 910 г., тоест в пика на 3-те засушавания.

В южните низини населението според различни оценки е между 3 и 14 милиона. То спада с 90 до 99% и при идването на Кортес там има само 30 000 души. През 1524 г. хората му едва не измират от глад, защото почти няма села. А руините на Тикал, само на километър-два от пътя на Кортес, са обрасли в джунгла и остават невидими за него.

Къде изчезват толкова хора? Малка част бягат на север и допринасят за класическия крах и там. Но повечето измират от глад или се избиват, за да не делят намаляващата храна. През 1714 г. в низините живеят едва 3000 души, през 60-те г. на ХХ в. има покачване до 25 000. След 20 г. вълна от бегълци от режимите на Нориега в Панама и на сандинистите в Никарагуа вдига населението до 300 000. Това пак съсипва екологично района. От 1964 до 1989 г. 1/4 от горите в Хондурас са изсечени!

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1687333

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Хубаво, ама твърденията, че Даймънд е учен, са малко пресилени. Формално Б. Димитров също е учен, ама дали се изявява като такъв в книгите си? Според мене човек, чието първо изследване в живота е върху формата и размерите на тестисите у афро-американците (имам предвид Даймънд, не Димитров :grin: най вероятно леко му хлопа дъската.

Не познавам историята на маите, но виждам, че авторът на статията върви по книгите на Даймънд, което ме изпълва с известни резерви по разказа му.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пичове. Джаред Даймънд е лабораторен биолог и професор по физиология, ако смятате, че е "пресилен" учен, ходете да го обясните това на Калифорнийския университет откъдето са му дали дипломите, или пробвайте да оборите твърденията му с нещо по-различно от идеологически плюнки и предубеденост!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хубаво, ама твърденията, че Даймънд е учен, са малко пресилени. Формално Б. Димитров също е учен, ама дали се изявява като такъв в книгите си? Според мене човек, чието първо изследване в живота е върху формата и размерите на тестисите у афро-американците (имам предвид Даймънд, не Димитров :grin: най вероятно леко му хлопа дъската.

Не познавам историята на маите, но виждам, че авторът на статията върви по книгите на Даймънд, което ме изпълва с известни резерви по разказа му.

По-тревожни са ТВ-изявите на професор-министър Димитров отколкото "научните" ми съцинения.

http://vbox7.com/play:bf302be1

:fool:

Иначе в някои теми вече разгледахме въпросът за ролята на дадена цивилизация за съществуването на материалната база. Крахът на цивилизацията води до изчезването на градовете, дори да става дума за великите Вавилон и Ниневия. Интересното за последните е, че в началото пророчествата в Библията са изглеждали тъй невъзможни, както ако някой днес твърди, че Ню-Йорк и Париж може да изчезнат безследно, е след няколко столетия се е мислело, че такива градове изобщо е нямало, а те са били само плод на фантазията.

Маите не са изчезнали и шарените танцьори и пернати из древните градове наистина са техни потомци, но само генетически, а културно те са наследници на западната цивилизация, но в един мексиканизиран вариант. Така например в мексиканските черкви ще откриете доста повече символика свързана със смъртта, отколкото в Европа, макар и там този мотив да е немалко застъпен.

Конкретните причини може да са много, но в основата стои разрушаването на социалната структура, която е създавала и поддържала градовете.

Например Плиска е доста бедна откъм вода и се е налагало изкуствено водоснабдяване. Когато градът загубил значението си и нямало кой да поддържа сложната водоснабдителна и канализационна система той претърпял стремителен упадък и се свел до редово село.

Същото важи и за много римски градове. Например великият античен град Ефес бил снабдяван с вода от 8 акведукта. Но с отдръпването на морето в резултат на затлачване на залива, започнал упадък, това пък се отразило на водоснабдителната система и днес той е малко градче, което и село да го наречем, няма да сгрешим.

В Централна и южна Америка джунглата е запазила градовете от разрушаването им за строителен материал. Но иначе в съдбата им няма нищо необичайно, което да не е споходило много велики градове и на другите континенти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пичове. Джаред Даймънд е лабораторен биолог и професор по физиология, ако смятате, че е "пресилен" учен, ходете да го обясните това на Калифорнийския университет откъдето са му дали дипломите, или пробвайте да оборите твърденията му с нещо по-различно от идеологически плюнки и предубеденост!

Така де, ние тук като хора на науката (с критично мислене), по-добре да гледаме какви аргументи излизат, а не от какво излизат.

Демек, съдете по акъла а не по дрехите.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...