Отиди на
Форум "Наука"

Как решихте с какво да се занимавате


Recommended Posts

  • Потребител

Аз съм един младеж, който сега е 10 клас и ми предстои много важен избор - да реша с какво ще се занимавам през живота си (имам предвид професионално). За някои може това да е лесно, други не му обръщат толкова внимание, но за мен е важно да реша. Но имам един проблем - не знам какво точно ме влече. Имах две неща, които ми бяха като страст и исках да се занимавам с тях, но не знам какво точно стана, просто престанаха да ми харесват повече.

Та бих искал да разбера как другите хора избират къде да се насочат.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

лесно. Първо обмисляш какво ти се прави. После преценяваш дали в днешния свят това, което ще правиш ще ти гарантира приличен и достоен живот. И след това калкулираш всички плюсове и минуси от евентуалното си бъдеще. Можеш даже да попиташ хората, които се занимават с професията, която си избрал за мнение.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Може да пробваш първо да си помислиш какво НЕ ти се работи. После вече да започнеш да мислиш какво ти се работи.

Вземи няколко листа и ги раздели на две вертикални части. Вляво слагаш минусите, вдясно плюсовете. Където плюсовете надделеят - натам се насочи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Никак.

Много-много малко са тези които в 10 клас имат понятие какво ще им се прави цял живот....

Повечето, късмет, приятели, тати, мами, дядо, или някои в окръжаваща среда са за пример...

Аз например вече на 5 годишна възраст знаех какво исам да стана. ПЕНСИОНИСТ! Нищо не бачкат, цял ден по-парковете и заведенията играят на карти и затова пари получават.....

Ама тогава още не знаех, че средно голям процент на мъжете в този регион не доживяват първата си пенсия....

Така, че помисли си, каквото и да правиш, ако останеш тук с около 10 години ще ти е по кратък живота. За другите неудобства и да не говорим.

Значи, каквото и да правиш, прави го с кеф, защото ще ти е хомот живота ако всеки ден трябва да се изнасилваш и да тръгваш на работа с мисълта "Божичкооооо кога ще свърши и този ден?"

Ааааа да. Само за пари не си струва.....

:gathering2:



Може да пробваш първо да си помислиш какво НЕ ти се работи. После вече да започнеш да мислиш какво ти се работи.

Вземи няколко листа и ги раздели на две вертикални части. Вляво слагаш минусите, вдясно плюсовете. Където плюсовете надделеят - натам се насочи.

И Ти ли така реши на времето? :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз например вече на 5 годишна възраст знаех какво исам да стана. ПЕНСИОНИСТ!

---

Вероятно - пенсионер...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

то идеята е да се пенсионираш млад, здрав и богат, а не стар, болен и беден.;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз още на 5-годишна възраст започнах да се интересувам от история, археология, география, религии и митологии...

А още в 5-ти клас вече бях решил, че ще ставам историк.

В 11-ти клас ни профилираха (за нас това беше последната година от средното ни образование! Става дума за учебната 1990-1991 г.).

Тогава аз си избрах да уча история, география и френски език.

После учих полувисше, сетне - висше, като последваха бакалавърска и магистърска програма...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз още на 5-годишна възраст започнах да се интересувам от история, археология, география, религии и митологии...

А още в 5-ти клас вече бях решил, че ще ставам историк.

В 11-ти клас ни профилираха (за нас това беше последната година от средното ни образование! Става дума за учебната 1990-1991 г.).

Тогава аз си избрах да уча история, география и френски език.

После учих полувисше, сетне - висше, като последваха бакалавърска и магистърска програма...

Късметлия. Затова казах, че са много-много малко. И аз имах приятел Румен, постоянно коръби рисуваше, ама буквално на всичко, постоянно. После затова научи английски, завърши Варна и стана капитан на танкер след време...

Късмет.

Цял живот хоби....

Но повечето деца на 5 годишна възраст ги вълнуват предимно такива въпроси, че аз имам пишле а Марийка няма? Защо? Спайдермен ще победи ли Батман или не?Лего, нинтендо, принцове барбита итн.....

Но и от тук се вижда, че тук пишещите са нестандартни личности... :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

мдам, от пишещите тук доста малко хора са се вълнували навремето дали спиндерман е по-велик от баатмн. То затова сме и в този форум, де, а не из 'гепи ме', 'бг мама' и т. пр.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

мдам, от пишещите тук доста малко хора са се вълнували навремето дали спиндерман е по-велик от баатмн. То затова сме и в този форум, де, а не из 'гепи ме', 'бг мама' и т. пр.

Така е. 80-90 години.....Прескачахме до Суботица (нося кашкавал, мак, орехи) и си купувам Левис, Супер Риффле, чизми с токче.

Тогава си купих една плоча на юготон с Джими Хендрикс, оригинален запис от Водсток (в едни сини дрехи е). Бях я забравил вече.

А сега дъщеря ми, ме накара да вкарам в режим старият АКОРД и денонощно го слуща...

Казвам и, защо не го свали от нета, същите записи ги има в много по-добро качество...

Не и се ще. Това е живо а онова е консерва....

Така, че има надежда..... :grin::groupwave2::grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз исках на пет годинки да се науча да чета на испански, защото имахме една преводна книжка от руски за фотогряфията. Години по-късно се озовах с кибритената кутийка в ръка из улиците на Братислава...

Според мен човек трябва да слуша сърцето си. Ето, не мога да работя като счетоводител, нищо че взимат големи заплати.

На тоя свят не всичко е пари.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

но пък с пари можеш да се отдадеш на хобито си. А за това си струва да си понапънеш мозъка дори и с не особено привлекателна работа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това несъмнено е така, стига човек да може да го стори. Щото има такива хора, които си мислят, а после се оказва, че само мислели. Не стигат до практиката. Ето, аз работя хобито си. Професията си не я упражнявам. И не ттрадам от това, защото небих могъл да я работя. Мъчих се, ама само с мъките си останах...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На 5 годинки въобще не си спомням какво съм изкал. Разправяли са ми, че съм искал да стана строител (дядо ми строеше къща и аз съм 'помагал'). Първата ми любов беше историята с прочитане на "История славянобългарска" след 1-ви клас. Но историк не съм искал да ставам. Втората ми любов 'дойде' след 5-ти клас с прочитането на книжкта на Уотсън и Крик за разкриване ст-рата на ДНК. Тази книга предопредели моя избор ;). За Нова година ми подариха "Юнний Химик" (млад химик), набор от епруветки колби и реактиви за малки химични опити в къщи. И се втурнах в 'химията' още в средата на 6-ти клас (по нае време химия почвае да се учи едва от 7-ми). Попаднах и на много добра учителка, която без проблем ми 'осигури' (в смисъл като подготовка, но не частни уроци, а в клас и в кръжок) безпроблемно влизане в НМГ профил химия (за всеки случай влязах и математика и то с втори бал, ама избрах химията. НМГ пък ми 'осигури' без проблем математиката в ХФ-то, както и химията до голяма степен ;). Целта бее академична кариера. Да, да, ама не. Първо разбрах, че не ставам за нея. Не можех да се бутам с лакти и да манкирам дейност само и само да ме запишат в някакви публикации, а аз само да мия епруветки (а ми предлагаха, имах 'приятели' синове на преподаватели, които така започнаха). Както и не можех да правя мили очи на разни асистенти и други (бе бях малко щур студент). Пък и си се интересувах само от моите си дисциплини (математиката не, но там бях солидно подкован още от гимназията) и много много не ми дремее за разни физики, освен, ако не са интересни (като Теоретичната физика и Строежа на в-вото). Абе не ставх и греката си бее именно в мен. А после дойде и демокрацията. Химията по умре малко ;). Особено академичната. Но никога не изгубих нито връзка нито интерес към предмета. А и при химията изучаването на страничните дисциплини, като математика и физика е много добре балансирано,така че от химик (почти)всичко става. За какво пиша всичко това? За да покаже, че при мен въпреки ранната ориентация, въпреки желанието ми (тогаз и дълго време след това), въпреки възможностите, и въпреки, че определено смятам, а и преподавателите смятаха (поне повечето, които ме интересуваха), че съм имал някакви дадености все пак не станах ;), за което разбира се малко съжелявам, но малко. Разбира се, най-добре е да превърнеш хобито си в работа,но за съжаление малко хора го постигат. А доколкото разбрах ти и хоби нямаш. Това с плюсовети и минусите си е бошлаф работа. Сегашното време е динамично и бързо, днес се ценят едни професии утре ценни ще бъдат други. Едно време имаше много инжинери, но тази професия девалвира с настъпването на демокрацията и затваряне на заводите (но сега чувам, че пак е почнало търсене). Времето на програмистите също мина. Икономиката 'модерна' в началото на демокрацията, вече толкоз е препънена с кадри, че младите са принудени да почнат като продавачи или секретарки и то без каквото и обещание за перспектива по специалността. Абе за всичко, като оставим връзките трябва много много труд, но и малко късмет понякога (всъщност доста често) само с труд не става, за съжаление :(.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Страшна любов към историята получих с прочитането на "Солунския чудотворец", на 9 години мисля бях, а преди това - с разказите на баща ми за преди и по време на войната. ВСВ, де.

Оттогава по някакъв начин старата част на София ми се вижда изключително уютна, особено по протежението на Пиротска до "Константин Величков". И през 70-тте там още витаеше духът на 30-тте - малки къщурки, разни магазинчета, небоядисвани от времето на национализацията, тихи улици с разкошни дървета, всичко живо се познава и няма грижа за бъдещето....

Днешните радетели за екология да вземат да се застрелят - екологията беше при хората! Такива дървета и зелени дворове не сте виждали.

Та тези места някак си ме накараха да почна да си представям какво е било някога там - и как не, като в един двор под един навес имаше паркиран чисто нов файтон от 1920 г.!!! С фенерите му, с кожената му седалка и ресьорите му... Къщурката беше от 3 - 4 стайчета, на един етаж, на гредоред, варосана, с чист до безобразие двор, изметен и потънал в разни бабешки цветя, отвън улични дървета, отвътре големи люляци.

Не ви трябва урок по културна история от началото на 20 в.

Е не съм историк, но това помага ;)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Бях май на седем и брат ми ми даде една малка бяла книжка за крал Артур... същото е и досега :)

(Ти си бил цял поет, бе, КГ. Това за дворовете ми е доста познато.)

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз исках на пет годинки да се науча да чета на испански, защото имахме една преводна книжка от руски.....

Бижу!

:grin:

На 5 годинки въобще не си спомням какво съм изкал. Разправяли са ми, че съм искал да стана строител (дядо ми строеше къща и аз съм 'помагал'). Първата ми любов беше историята с прочитане на "История славянобългарска" след 1-ви клас. Но историк не съм искал да ставам. Втората ми любов 'дойде' след 5-ти клас с прочитането на книжкта на Уотсън и Крик за разкриване ст-рата на ДНК. Тази книга предопредели моя избор ;). За Нова година ми подариха "Юнний Химик" (млад химик), набор от епруветки колби и реактиви за малки химични опити в къщи. И се втурнах в 'химията' още в средата на 6-ти клас (по нае време химия почвае да се учи едва от 7-ми). Попаднах и на много добра учителка, която без проблем ми 'осигури' (в смисъл като подготовка, но не частни уроци, а в клас и в кръжок) безпроблемно влизане в НМГ профил химия (за всеки случай влязах и математика и то с втори бал, ама избрах химията. НМГ пък ми 'осигури' без проблем математиката в ХФ-то, както и химията до голяма степен ;). Целта бее академична кариера. Да, да, ама не. Първо разбрах, че не ставам за нея. Не можех да се бутам с лакти и да манкирам дейност само и само да ме запишат в някакви публикации, а аз само да мия епруветки (а ми предлагаха, имах 'приятели' синове на преподаватели, които така започнаха). Както и не можех да правя мили очи на разни асистенти и други (бе бях малко щур студент). Пък и си се интересувах само от моите си дисциплини (математиката не, но там бях солидно подкован още от гимназията) и много много не ми дремее за разни физики, освен, ако не са интересни (като Теоретичната физика и Строежа на в-вото). Абе не ставх и греката си бее именно в мен. А после дойде и демокрацията. Химията по умре малко ;). Особено академичната. Но никога не изгубих нито връзка нито интерес към предмета. А и при химията изучаването на страничните дисциплини, като математика и физика е много добре балансирано,така че от химик (почти)всичко става. За какво пиша всичко това? За да покаже, че при мен въпреки ранната ориентация, въпреки желанието ми (тогаз и дълго време след това), въпреки възможностите, и въпреки, че определено смятам, а и преподавателите смятаха (поне повечето, които ме интересуваха), че съм имал някакви дадености все пак не станах ;), за което разбира се малко съжелявам, но малко. Разбира се, най-добре е да превърнеш хобито си в работа,но за съжаление малко хора го постигат. А доколкото разбрах ти и хоби нямаш. Това с плюсовети и минусите си е бошлаф работа. Сегашното време е динамично и бързо, днес се ценят едни професии утре ценни ще бъдат други. Едно време имаше много инжинери, но тази професия девалвира с настъпването на демокрацията и затваряне на заводите (но сега чувам, че пак е почнало търсене). Времето на програмистите също мина. Икономиката 'модерна' в началото на демокрацията, вече толкоз е препънена с кадри, че младите са принудени да почнат като продавачи или секретарки и то без каквото и обещание за перспектива по специалността. Абе за всичко, като оставим връзките трябва много много труд, но и малко късмет понякога (всъщност доста често) само с труд не става, за съжаление :(.

Ахой!

Значи все така не си бил доста силен издържлив в изборът си. Наверно тези хора които така добре са те подготвили, забравили да те подготвят за това какво ще те очаква....

Не знам имали такава поговорка, но унгарска народна песен има която казва:

"Този който иска да стани (майстор) гайдаджия трябва в дън пъкъла да броди и там той да се научи как трябва на гайдата да се свири"

Ей туй лично пъкълче не ти се отживяваше....

Много сме така... :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Работата е там, че училището и после университатът не подготвят изобщо младите хора за работата им. Получават някакви знания и дотам. Аз до трети курс все още живеех с мисълта, че мога да работя във ветеринарния институт и да се занимавамс диагностика. Или пък да работя в БАН. Е, то работих в БАН няколко месеца, направих си равносметка какво научих за няколко месеца и разбрах, че ще ми трябват поне двайсе години да науча нещо...почти време за пенсиониране... :-)

И се отказах от тази тази работа.

Никога не ни говорят за човешкия фактор - с какви хора евентуално ще се срещаш в професията си. Работейки на село като ветеринар няма да срещнеш Гена Димитрова. Няма театър, разговорите се въртят около това колко зелки си сложил в бидон и колко вино си наточил. Но реална представа може да има човек само като поживее. А понеже аз си нямах представа, си мислех, че мога да живея на село. Ми то само миризмата на животни, лайна и присъствието на мухи ме докарва до нервна криза...после викат, че на село въздухът бил чист...може, ама така мирише, особено като почнат да пърлят прасетата, с ужасните викове на свинете, не е за мен...ама го разбрах по време на следването.

Днес е модерно да се говори, че е хубаво да имаш хоби. Да имаш интерес вън от професията. Обаче - аз бих доълнил - творчески, нещо, с което да се проявяваш...примерно хоби спорт - зяпане на мачове с бира в ръка не се брои, но ритането на топка - да.

Такива ми ти работи котешки ти разправям.

...

А испанския си го тача от малък, имаше период от моя живот, когато ми беше основен език.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Скуби писа:

Ахой!

Значи все така не си бил доста силен издържлив в изборът си. Наверно тези хора които така добре са те подготвили, забравили да те подготвят за това какво ще те очаква....

Ахой!

Подготвяли са ме ;).

Няма да забравя никога, как в началото на 1-ви курс ни събраха (имаше такава традиция, събират новобранците и един виден представител на 'съсловието чете лекции за приоритетите и 'светлите' перспективи на техния избор) на 'мероприатие'. Аз по принцип не ходех, ама разбрах, че лекцията ще изнесе акад. Алексей Шелудко (виден БГ физикохимик, участник в съпротивата (радиостанция "Христо Ботев") и после отявлен дисиден присъствал на прочутата среща с Митеран), което веднага ми повиши интереса. За всеки случай си бях взел "Нормандска шега" на Мопасан га да скучая случайно. Обаче през тези два часа слуах със затаен дъх (книгата не само, че не отворих, а я забравих на банката). Та Шелодко ни поздрави за избора, похвали ни и ни .....почна ;). Разказа ни, че сега ние сме 60 човека, които имат някакви идеи и мечти за да изберем тази определено не доходна и престижна 'професия' доколкото това е обикновенна професия. Обаче в този момент д-вата има нужда максимум от 10 млади специалиста годино. Каза ни, че за останалите това може да се превърне в загубено време, защото девойките ( около 70% от курса) най-вероятно ще станат учителки, за което съвсем не е нужно да се завъри научния профил на ХФ, момчетата пък надали ще се задоволят с подобна перспектива, но единствената друга (по 'специалността') е да отидат в МОК "Медет" и да хвърлят с лопати сярата в пещта. Освен това продължи, да не си мислим, че най-добрите и най-подготвените ще влязат в тези 10. Съвсем, съвсем не. Тази квота ще бъде заета от синове и дъщери на преподаватели от факултета или работещи в други институти, без значение от тяхната подготовка. Ако има останали места те ще бъдат заети от напористи кариеристи напредващи с помощта на Комсомола без да гледат кого и как газят и ставайки подлоги на влиятелни асистенти и преподаватели свързани с майката хранилница на всичките включително и Науката - Партията. Аз разбира се отдавна се бях разделил с илюзията, че всички сме равни ;), но това не го очаквах ;). На лекция която трябва да ни амбицира и подкрипи избора ни, де факто ни се обясни истинското състояние на нещата и не лекичко, а доста грубо ни се каза, че е по-добре да си сменим попрището.

Така, че Скуби 'подготвиха' ни. Слава Богу, че бяхме в това време и не се наложи да се разочаровам от колегите си ;). Духа вече бее друг ;).

Между другото в началото на 90-те, разбрах, че във връзка със стесняването на 'научната' работа в БГ и вече започналта бетонация на 'феодалните старци' от БАН вече от този профил е нужен един единствен човек, а курса в ХФ вече бее станал 200 студента. Но това е вече друга тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

мдам, от пишещите тук доста малко хора са се вълнували навремето дали спиндерман е по-велик от баатмн. То затова сме и в този форум, де, а не из 'гепи ме', 'бг мама' и т. пр.

приятелю Роман, признай си, че и ти имаш профил в БГ мама.....знаем си се ний ;)

иначе, до 15 си година бях научил абсолютно сам испански и португалски. с които сега работя.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В БАН работят днес толкова хора, колкото в неголям западноевропейски град (в който все пак има университет и научно звено).

Всъщност - не точно работят, а ходят на работа (или поне им тече трудов стаж). За западната Европа не мога да говоря в подробности.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

приятелю Роман, признай си, че и ти имаш профил в БГ мама.....знаем си се ний ;)

aко ме хване старческата деменция, може и да си направя. :grin:

Иначе поздрав за всички малки и пораснали мечтатели:

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Днес е модерно да се говори, че е хубаво да имаш хоби. Да имаш интерес вън от професията. Обаче - аз бих доълнил - творчески, нещо, с което да се проявяваш...примерно хоби спорт - зяпане на мачове с бира в ръка не се брои, но ритането на топка - да.

Такива ми ти работи котешки ти разправям.

Това е много, много вярно!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...