Отиди на
Форум "Наука"

Маргарет Тачър


Recommended Posts

  • Потребител

драги антоне

ако някога беше участвал в управлението на хора, щеше да знаеш, че колкото по нагоре се качваш и за колкото повече хора отговаряш/решаваш толкова по-малък избор имаш какво да правиш ... всъщност повечето ти действия са продиктувани от обстоятелствата, а не от личната ти преценка

всъшност само хората в по-долните етажи на управленската иерархия си мислят 'веднъж като стана шеф', може би това е и някакъв източно-европейски проблем, защото аз в англия винаги съм изкарвал повече от преките ми началници, но съм бил много по-свободен в това, което правя

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 274
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

драги антоне

ако някога беше участвал в управлението на хора, щеше да знаеш, че колкото по нагоре се качваш и за колкото повече хора отговаряш/решаваш толкова по-малък избор имаш какво да правиш ... всъщност повечето ти действия са продиктувани от обстоятелствата, а не от личната ти преценка

всъшност само хората в по-долните етажи на управленската иерархия си мислят 'веднъж като стана шеф', може би това е и някакъв източно-европейски проблем, защото аз в англия винаги съм изкарвал повече от преките ми началници, но съм бил много по-свободен в това, което правя

Това дори ако е вярно за бизнеса, то със сигурност не е вярно за политиката. Ако пък го вярваш, то те съветвам следващите дни да го обмисляш отново и отново.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

о вярно е във всичко

особено в политиката където всички са навързани като свински чревца и всяко рязко движение засяга някои или даже много голяма група хора

на населението му е дошло до гуша да бъде в примката на профсъюзите в момента, в който Тачър идва на власт, иначе никога нямаше да й дадат да ги барне, това е просто пример колко си зависим от настроенията на масите и общата обстановка

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

о вярно е във всичко

особено в политиката където всички са навързани като свински чревца и всяко рязко движение засяга някои или даже много голяма група хора

на населението му е дошло до гуша да бъде в примката на профсъюзите в момента, в който Тачър идва на власт, иначе никога нямаше да й дадат да ги барне, това е просто пример колко си зависим от настроенията на масите и общата обстановка

На населението в една капиталистическа държава, където държавата не защитава интересите на всички, а главно на "големите риби", няма как да им е дошло до гуша от профсъюзите, които са единствения инструмент, защитаващ работника от експлоатация.

п.п. ако провериш историята на различни места по света, ще видиш, колко пъти са се случвали доста "резки" движения. На едно място това е довело до велика радост у хората, на други до велика печал, зависимост от политиките приложени. Излез малко от собствените си разбирания и ще видиш, че не всеки и не всичко е с усмирителна риза.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

много ми е смешно когато някои от някъде си в БГ ме поучава какво трябва да провеярвам за населението в Англия и какво и що било там без да е стъпвал тук

не си ти първия, няма да бъдеш и последния

със здраве да си останеш

само да те поправя - преди Тачър да дойде на власт, UK в никакъв случай, не е капиталистическа държава - пристанищата, мините, транспорта, пощите, комуникацииите, енергоснабдяването, много голяма част от жилищата построенни след ВСВ и даже и British Airways са били държавни (в по-голямата си част субсидирани, неефективни или работещи на загуба), частни са били кварталните магазинчета и кръчмите, данъците върху имотните и богаташите са били толкова високи, че един куп от тях са се обезимотили и обезбогатили в съответния период

народът естествено не е страдал за богатите, той е страдал по отношение на собственото си положение - режим на тока, рациониарне на горивата, двуцифрена инфлация, безкрайна мърсотия по центровете на крадовете, тридневни работни седмици, блокирани болници и какво ли още не - върха на всичко е стачка на копачи на гробове ...

та този народ, му е дошло до гуша от всичко описано по-горе и да слуша всеки ден по новините как еди-кой-си завод стачкува за 35% увеличение на заплатата ...

същия този народ много добре знае, че всички опити за промяна в каквато и да било наоска са спирани от профсъюзите ...

на него обаче му е трябвало време за да го разбере и да му дойде до гуша, точно това е момента, в който как ти Тачър идва на власт

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ами отново такива са били насторенията на народа/избирателите като цяло

1) всеобщо желание за поддържане на пълна заетост след войната

2) общонародна поддръжка за създаването на централизирана здравна система, която да е достъпна за всички на равни начала

3) общонародна поддръжка за welfare state - социалната държава

неслучайно на първите избори след войната лейбърите за изненада на много си печелят много хубаво мнозинство в парламента - това всъщност е и първата им победа на избори (но не и участие в управлението) ... както се казва ... дошло им е било времето и те да дойдат на власт ...

имайте предвид, че в УК не е било като в БГ - имало е рациониране чак до 50те, народът е бил тотално свикнал с това всичко да се разпределя и управлява от държавата, което много по-трудно се приема от един американец например

национализацията на ключови индустрии им е част от доктрината, те смятат, че така ще подобрят положението на работниците и те ще могат да участват повече в управлението не предприятията

факт е обаче, че нито едно консервативно правителство, чак до времето на Тачър не бара национализираните предприятия

не забравяйте и че по време на 70те когато UK се тресе от всякакви външни шокове и вътрешни структурни проблеми, само половината каша е забъркана от лейбъра, първата половина на 70те управляват консерваторите и те забъркват голяма част от кашата

също така въпреки, че срастването на някои профсъюзни крила и лейбъра е добре известен феномен, който продължава и до днес, през 1974-1979 същите тия профсъюзи му разквазват играта на управялващото лейбъристко правителство

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

съжалявам няма друг линк

идеята е, че за първи път става нормално да дължиш много пари след 1986г. по време на втория и третия мандат на кака Тачър и то с нейното активно участие

ако се върнете по-назад в английската история, за дългове и неплащането им се е влизало в затвора, в момента нещата са много по-софт

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

всичко свързано с кредитирането и социални помощи става софт за първи път по време на кака ти Тачър

английската история не познава толкова развързана кесия за помощи и толкова развързана кесия на банките преди нея

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И толкова високи доходи на глава от населението. Когато икономиката тръгва нагоре, естествено тръгва и кредитирането. Някоя банка английска по нейно време да е имала проблем с ликвидността? Да е имало проблем с банковата система?

Имаше невероятен приток да доходи и съживяване на цели градове.



Интересно нещо са социалистите в исторически мащаб- рушат рушат рушат всичко, което може да съгради национален доход. И като го доразрушат, откъде ще взимат те самите пари за никога несекващите си апетити? Така се държат вирусите.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И толкова високи доходи на глава от населението. Когато икономиката тръгва нагоре, естествено тръгва и кредитирането. Някоя банка английска по нейно време да е имала проблем с ликвидността? Да е имало проблем с банковата система?

Имаше невероятен приток да доходи и съживяване на цели градове.

Интересно нещо са социалистите в исторически мащаб- рушат рушат рушат всичко, което може да съгради национален доход. И като го доразрушат, откъде ще взимат те самите пари за никога несекващите си апетити? Така се държат вирусите.

значи, очевидно е, че не разбираш динамиката на кредитния цикъл

икономиката тръгва нагоре, след като Тачър отпушва кредитирането

за справка виж статистиките от първата половина на 80те преди да го е отпушила и виж статистиките от втората половина

бъркаш причина и следствие и не ти е за първи път

друг е въпросът, че това е нормално, т.к. нямаш икономичексо образование

само да припомня, че икономиката е наука като всяка друга и това, че помпаш неиздържани тези, влизащи в разрез с общоприетото виждане, не прави добро впечатление

да продължим по натам

няма как банките да имат проблеми с ликвидността по време на кредитен бум, те създават все повече пари, които се местят от джоб в джоб и сътоветно помпат и депозитите и ликвидността, за справка виж банките в БГ преди 2008-2009г. когато раздаваха кредити на сульо и пульо и нямаха никакви проблеми с ликвидността

проблемите идват по време на рецесия поради следните 3 причини

1) безработицата нараства а доходите спадат, хората имат затруднения да си плащат кредитите

2) паричното предлагане намалява и то най-вече заради свитата скорост на обръщение, не толкова заради паричните агрегати

3) започва преоценка на активите надолу и отписването им

най-големите проблеми идват при комбинирана рецесия със срив на имотния пазар и продължителна кредитна контракция, защото се отключва дефлационна спирала, точно такава е рецесията в момента и в САЩ и в УК и в Западна Европа, от най-лошия вид, комбинирана с balance sheet recession

сега за доходите - ако сравниш колко са нараснали доходите и колко задлъжнялостта на населението, ще видиш, че задлъжнялостта е нараснала много повече ... какво означава това - ами много просто не всички кредитни пари са канализирани в населнието, голяма част са отишли към държавата под форма на данъци (за това и няма бюджетни проблеми), друга голяма част се връща към банките под форма на лихви, трета голяма част отива към строителите и собствениците на жилища, от които се закупуват имоти на вечно нарастващи цени, четвърта отива към Китай, а пета към големите корпорации

т.е. ние имаме огромен кредитен бум, когато задлъжнялостта нараства в пъти, а доходите доста по-малко

за градовете - очевидно е, че не си бил в УК, градове като Шефийлд, Нюкасъл, Съндръланд, Донкастър, Гримсби, Хъл и т.н и т.н. умират по време на 80те, съживяването им започва много по-късно и няма нищо общо с Тачър и продължава и до днес по най-разнообразни програми на правителството

да допълня - всичко, което съм написал горе са ортодксални икономически факти, в общоприетото им разглеждане

ще те помоля следващия път като изказваш някакво неортодоксално мнение да го подкрепиш със съответните статистики и обяснение за причина и следствие - ако например говорим за конкретния случай, покажи как нарастването на кредитирането и дерегулацията на банките не предшества съживяването на икономиката (сравни първия и мандат и втория мандат и финансовата и политика и веднага ще схванеш за какво става дума, знам, че е трудно, ама се постарай, защото това ще те спаси от неправилни мнения за в бъдеще) и сравни динамиката на кредитирането и нарастването на доходите и икономиката за да покажеш кое нараства по-бързо - кредитното бреме, БВП или средния доход

айде и със здраве

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко ОТ, лир.отклонение...

Аз като се изсипах (и живях 8м) в УК 93г. бях поразен от добре работещата държава.

Смътно си спомням, че имаше кадри по нац.БГ телевизия, с кадри от стачки, миньори и пр. но ми е било толкова далеч от акъла (ученически) за какво иде реч. Пък и бях претръпнал от пропагандата.

Но сега, като видях какво стана с БГ, като поживях малко в Малта и Италия и сега в сев.Америка.... почвам да връзвам точките и май Невски е много наясно как стоят нещата. Още повече, че и това дето съм навързал и от моя дългогодишен интерес към "паранормалното" и отскоро икономиката, също го потвърждава.

Благодарности на Невски.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

значи, очевидно е, че не разбираш динамиката на кредитния цикъл

икономиката тръгва нагоре, след като Тачър отпушва кредитирането

за справка виж статистиките от първата половина на 80те преди да го е отпушила и виж статистиките от втората половина

бъркаш причина и следствие и не ти е за първи път

друг е въпросът, че това е нормално, т.к. нямаш икономичексо образование

само да припомня, че икономиката е наука като всяка друга и това, че помпаш неиздържани тези, влизащи в разрез с общоприетото виждане, не прави добро впечатление

да продължим по натам

няма как банките да имат проблеми с ликвидността по време на кредитен бум, те създават все повече пари, които се местят от джоб в джоб и сътоветно помпат и депозитите и ликвидността, за справка виж банките в БГ преди 2008-2009г. когато раздаваха кредити на сульо и пульо и нямаха никакви проблеми с ликвидността

проблемите идват по време на рецесия поради следните 3 причини

1) безработицата нараства а доходите спадат, хората имат затруднения да си плащат кредитите

2) паричното предлагане намалява и то най-вече заради свитата скорост на обръщение, не толкова заради паричните агрегати

3) започва преоценка на активите надолу и отписването им

най-големите проблеми идват при комбинирана рецесия със срив на имотния пазар и продължителна кредитна контракция, защото се отключва дефлационна спирала, точно такава е рецесията в момента и в САЩ и в УК и в Западна Европа, от най-лошия вид, комбинирана с balance sheet recession

сега за доходите - ако сравниш колко са нараснали доходите и колко задлъжнялостта на населението, ще видиш, че задлъжнялостта е нараснала много повече ... какво означава това - ами много просто не всички кредитни пари са канализирани в населнието, голяма част са отишли към държавата под форма на данъци (за това и няма бюджетни проблеми), друга голяма част се връща към банките под форма на лихви, трета голяма част отива към строителите и собствениците на жилища, от които се закупуват имоти на вечно нарастващи цени, четвърта отива към Китай, а пета към големите корпорации

т.е. ние имаме огромен кредитен бум, когато задлъжнялостта нараства в пъти, а доходите доста по-малко

за градовете - очевидно е, че не си бил в УК, градове като Шефийлд, Нюкасъл, Съндръланд, Донкастър, Гримсби, Хъл и т.н и т.н. умират по време на 80те, съживяването им започва много по-късно и няма нищо общо с Тачър и продължава и до днес по най-разнообразни програми на правителството

да допълня - всичко, което съм написал горе са ортодксални икономически факти, в общоприетото им разглеждане

ще те помоля следващия път като изказваш някакво неортодоксално мнение да го подкрепиш със съответните статистики и обяснение за причина и следствие - ако например говорим за конкретния случай, покажи как нарастването на кредитирането и дерегулацията на банките не предшества съживяването на икономиката (сравни първия и мандат и втория мандат и финансовата и политика и веднага ще схванеш за какво става дума, знам, че е трудно, ама се постарай, защото това ще те спаси от неправилни мнения за в бъдеще) и сравни динамиката на кредитирането и нарастването на доходите и икономиката за да покажеш кое нараства по-бързо - кредитното бреме, БВП или средния доход

айде и със здраве

"Няма как да имат" проблеми с ликвидността банките при Тачър, или наистина имат?

Т.е като раздават пари и нямат проблеми с ликвидността? Или май раздават пари, защото ИМАТ достатъчно такива, акумулирани и спестени от населението?

Кога до 1992, да не говори, кога до 2007 г. банките в UK са имали някакви проблеми?

Икономиката при Тачър не тръгва напред само заради кредитирането, а заради тоталната реформа на собствеността.

ето един широк цитат, за да не повтарям азбучно известни неща:

„Където има разногласия, нека донесем хармония... където има отчаяние, нека донесем надежда".

През 1979 година британската икономика е в колапс, а политическата власт е на практика в ръцете на синдикатите. Последните 3 правителства са свалени от власт вследствие на масови стачки, а синдикалните лидери непрекъснато тероризират обществото с постоянния профсъюзен рекет спрямо управлението на страната. Постоянните им, необосновани от икономическа гледна точка искания, заедно с развихрилата се международна петролна криза съсипват икономиката и заплашват реално да сринат държавността. Ето защо новото консервативно правителство се заема с осъществяването на бързи, решителни и изключително радикални реформи.

Приватизирани са цели сектори от икономиката и обществените услуги, които досега са били смятани за неприкосновена държавна собственост. Въвежда се дерегулация в икономиката и строг монетаризъм във финансовата политика. За да се насърчи бизнеса и частната инициатива, правителството набляга повече на косвените данъци. Резултатите не закъсняват – икономиката започва да се съвзема, но реформите логично довеждат до увеличаване на безработицата, а също и до разтваряне на ножицата между доходите на бедните и средната класа. При тази ситуация през 1980 и 1981г. ескалират социални бунтове в Бристъл, Брикстън, Токстън, Мас Сайд и др., където лумпени, леви екстремисти, криминални елементи и представители на етнически малцинства се отдават на вандализъм и улични сблъсъци с органите на реда. Това е първото предизвикателство към политиката на Тачър, но управляващите реагират твърдо и не допускат бунтовете да доведат до правителствена криза и дестабилизация на страната.

Далеч по-сериозна опасност обаче представляват синдикатите. Техните лидери всячески се противопоставят на икономическите реформи и са на път да торпилират усилията на управляващата Консервативна партия да повиши икономическата ефективност. Затова правителството предприема серия от законодателни промени, с които намалява властта на синдикалните водачи и практически им отнема възможността да влияят върху политическия живот. Наложена е забрана върху вторичното пикетиране (извън работно място), премахнати са правните имунитети на трейдюнионите (освен при трудови спорове), които вече могат да подвеждани под отговорност за политически стачки, наложен е избор с тайно гласуване на всеки пет години за профсъюзно ръководство и избори, на които да се решава дали членовете на съюза позволяват той да финансира дадена политическа партия (т.е.Лейбъристката партия). Решителното сражение между правителството и синдикатите е през 1984-85г., по време на Миньорската стачка. Въпреки че стачкуващите миньори затварят над 2/3 от шахтите в страната, а самата стачка продължава повече от година, правителството не отстъпва спрямо исканията на стачниците. Нещо повече – благодарение на координираните, решителни и на моменти брутални действия на полицията на желаещите да работят миньори е осигурен достъп до мините, а самите стачници най-накрая прекратяват стачката без да са постигнали споразумение с правителството.

Управленската визия на Маргарет Тачър се основава не само на поощряване на частната инициатива и предприемчивостта, но също така и на здрав национализъм и съхраняване на традициите. В началото на своето управление Тачър се обявява против виетнамската имиграция във Великобритания в края на войната. Според Тачър: “Всички граждани изпратили писма в подкрепа на имигрантите, трябва да настанят по един от тях в дома си”. След това, позовавайки се на ситуацията в Родезия (предишно наименование на Зимбабве, в която Робърт Мугабе противопоставяйки се на бялото управление на страната, в последствие се превърна в диктатор), Маргарет Тачър добавя: “по-малко възражения имам срещу приемането на бежанци (бели) от Родезия, Полша или Унгария, които много по-лесно се асимилират. ” Изобщо през цялата тачърова епоха мултикултурализмът, религиозната и расова толерастия са озаптени. Имиграцията е в що-годе поносими размери, тъй като,за разлика от новия век, през 80-те години правителството не прахосва националния продукт под формата на щедри социални помощи. По улиците няма педерастки паради, а мюсюлманите не си и помислят да поставят нагли искания като върховенство на шариата над британското право или строеж на най-голямата в Европа джамия в центъра на Лондон (при това с бюджетни средства). Отчасти това се дължи на силното по това време скинхедс движение, но най-вече заради безкомпромисното и изпълнено с държавническа мъдрост дясно, тачъристко управление.

Маргарет Тачър е първата жена-премиер в историята на Великобритания, но нейното управление в никакъв случай не може да се смята за феминистко. Самата тя отговаря на въпроса защо не е направила нищо за феминисткото движение по следния начин: "Не дължа нищо на движението за социално равенство на жените".

Външната политика на Маргарет Тачър е подчинена на два основни принципа – връщане на Великобритания на международната политическа сцена като световна суперсила и решителен отпор на комунизма в световен мащаб. Първият принцип е защитен повече от успешно през пролетта на 1982г., когато Великобритания спечелва Фолклъндската война срещу Аржентина. Вторият принцип се отстоява в поредица от международни актове:

- приемане на американски ядрени ракети в британски военни бази

- подкрепа за чилийската военна хунта, начело с ген. Пиночет в борбата и срещу комунизма в страната и в Латинска Америка

- подкрепа на наложеното от Питър Бота „извънредно положение“ В ЮАР – през 1985г. целият свят, вкл. САЩ е наложил ембарго на Южна Африка с цел премахване на апартейда. Тачър обаче не изоставя верния съюзник на свободния свят в борбата срещу комунизма в Южното полукълбо

- успешни преговори с китайския лидер Дън Сяопин, при които се стига до споразумение относно Хонгконг – през 1997г. Британската колония преминава в китайски ръце, но Китай се задължава през следващите 50 години да не променя икономическата и политическа системи

провежда серия от срещи с последния съветски ръководител Михаил Горбачов, довели в крайна сметка до рухване на комунизма в Източна Европа – не е пресилено да се каже, че Маргарет Тачър и американския президент Роналд Рейгън са двамата държавници с най-големи заслуги за победата на демокрацията над комунизма в глобален мащаб

Европейската политика на Тачър се води от принципа за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоставяйки се на тезата за превръщането на ЕС във “федерална европейска държава”. През 1988г. тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за “ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо”.

Eто, така да се каже, основните пунктове на това, срещу което скачат левите или наш Невски, който инак е десен, та чак и ценз иска.

Лейбъристката, дотогава се финансира от профсъюзите, които са яхнали бизнеса и го тероризират тотална, в името на, разбира се, социалните и трудови права. Т.е. британските социалисти се финансират чрез синдикален рекет.

Първият акт на протест срещу Тачър е чрез мобилизиране на маргинали и вандали.

Втората беше чрез прочутата миньорска стачка.

Третата беше с хотела в Брайтън и е чисто физическа....

Четвъртата е пропагандна.

Икономическата реформа се основа на:

дерегулиране, т.е. оставяне на икономическа свобода;

монетаризъм, т.е. съкращаване на всякакви излишни разходи;

ограничаване на имиграцията, т.е. на подържането от държавата на всевъзможни маргинали;

Помощите за наистина социално слабите в Англия се дължат на увеличеното богатство, а не на увеличени ДЯЛ на държавните разходи в сравнение със предходните правителства. Увеличена е абсолютната сума, а не относителният дял на помощите. Той е съкратен и по този начин няма непроизводителни псевдосоциални разходи.

Всичко това "завърта" бързо икономическият цикъл и резултатите, както знаем, не закъсняха. Англия се превърна от едно проблемно място в много богато място. Е, този процес разбира се никога не е розов.

Ножицата се увеличава, между бедните и... кой? Средната класа. Най-същественият резултат на реформите на Тачър са именно забогатяването на средната класа. Ако някой ми каже, че има друг начин един народ да забогатее, освен да му забогатее средната класа....

Ама имало и свръхбогати. Па нека има. Важна е средната класа.

Невски подробно и от личен опит (на колко години беше през 80-тте?) ни уведоми, че бедните и болните още при Тачър получавали изобилни помощи, та и злоупотребявали с тях, а той ги разследва при и по повод на работата си.

Ерго, и бедните в Англия не са зле, въпреки прочутата "гап", демек ножица - която обаче много добре е обяснена в ей това видео, което пак ще постна:

E, кво искате още?!

Що се отнася до банките и кредитите, през 1992 г. Тачър оставя изключително стабилна банкова система, която още 15 години успешно кредитира бизнеса, преди огромния спекулативен натиск да я взриви.

Ето ви едно много показателно видео:

ПП

Дай малко данни в подкрепа на думите си за нарастване на задлъжнялостта спрямо доходите?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

няма нужда да доказвам, неща които са известни и описани от голямата депресия насам

по време на кредитен бум банките нямат проблем с ликвидността - толкоз

който не му е ясно да чете тук

http://en.wikipedia.org/wiki/Austrian_business_cycle_theory

+ Irvin Fisher + Steven Keen

Що се отнася до банките и кредитите, през 1992 г. Тачър оставя изключително стабилна банкова система

Тачър оставя много по-комплексна банкова система от всичко познато на човечеството до преди това, сливате се инвестиционното и потребителското банкиране, регионалните банки са погълнати, бълват се деривати и т.н и т.н.

толкова комплексна, че трябваше да минат десетилетия за да рухне

в интерес на истината тя щеше да рухне много по-рано ако го нямаше отвързването от Бретън-Ууд и интервенциите на BoE - а по точно още тук:

http://en.wikipedia.org/wiki/Early_1990s_recession

Дай малко данни в подкрепа на думите си за нарастване на задлъжнялостта спрямо доходите?

данните са общодостъпни, който не може да си ги намери по-добре да не коментира в такива теми

да направя забележка - това е поредният clash по една и съща тема

ако искаш да продължиш да пишеш в същия стил, моля да си отвориш тема в паранауки

Помощите за наистина социално слабите в Англия се дължат на увеличеното богатство, а не на увеличени ДЯЛ на държавните разходи в сравнение със предходните правителства. Увеличена е абсолютната сума, а не относителният дял на помощите. Той е съкратен и по този начин няма непроизводителни псевдосоциални разходи.

а това вече си е чиста ЛЪЖА или може би твърдиш че икономиката и бюджета са нараснали 2-2.5 пъти от 79г. до 1986г., т.к. упорстваш безмислено, постинга ти е рипортнат

http://www.independent.co.uk/voices/comment/thatchers-policies-had-a-lasting-impact-on-everybody-during-her-years-in-power-and-beyond-8564857.html

In 1986, state expenditure still stood at 44.1 per cent of GDP; in 1979, supposedly the last bankrupt gasp of profligate British socialism, it had been almost identical: 44.8 per cent. The costs of social security had risen since 1979 from £21 to £49 billion; and of the NHS, from £9 to £18 billion. To assuage the massive dislocation occasioned by her economic strategy, tax revenues from North Sea oil and gas had in 1984 and 1985 peaked at an annual level of over £11bn. Trade union membership still stood at 10.5 million, though down from 13.3 million in Labour’s last days, but corporation tax had dropped from 50 to 35 per cent. (Remember, though, that the top rate of income tax a quarter-century ago still reached 60 per cent.) Incidentally, 1986 also saw the peak recorded levels of dissatisfaction with both the government (-41 net points) and with the PM herself (-32).

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Обаче, Александре, въпросът не е поставен от времето на... насам, а конкретен. Точно през 80-тте как е?

Освен това, много е теоритично да кажеш, че системата била така сложна, че рухнала чак след 15 години. 15 години в нашия динамичен век са много. Имаше, както казваше великий наш последний цар, "други отговорници" за банковата система. Че се оплете и усложни тя, така е.

Но че ако Тачър беше на власт щеше да им свие сърмите е факт...

Но от 1992 г. Майкъл Хезълтайн и сие носят тежкото камо хомот бреме за отговорността за английската банкова система...

Поисках ти данни за конкретно твое твърдение - що не ги посочиш??

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

През 1980 г. БВП на Британия е около 200 милиарда лири. През 1990 е около 600 милиарда. (Три пъти!); През това време социалните помощи нарастват, според цитираната от тебе статия, от 21 милиарда на 49 милиарда. Това е по-малко от три пъти.

Следователно, относителният дял е намален, а абсолютната сума нараства. Не стига, че е така, ами и най-голямото увеличение на помощите за затруднени хора е по нейно време.

А ся де?

http://www.ukpublicspending.co.uk/uk_gdp_history

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

През 1980 г. БВП на Британия е около 200 милиарда лири. През 1990 е около 600 милиарда. (Три пъти!); През това време социалните помощи нарастват, според цитираната от тебе статия, от 21 милиарда на 49 милиарда. Това е по-малко от три пъти.

Следователно, относителният дял е намален, а абсолютната сума нараства. Не стига, че е така, ами и най-голямото увеличение на помощите за затруднени хора е по нейно време.

А ся де?

http://www.ukpublicspending.co.uk/uk_gdp_history

драги КГ

съжалявам, че трябва да съм толкова остър, но не ми оставяш друг избор

ти имаш много голям проблем по-точно проблеми

1) опитваш се да бъдеш на всяка манджа мерудия

2) не четеш внимателно постингите на другите

3) скаран си с цифрите като всеки хуманитар (това ти е простено, но не ти е простено, че си инатлив и не си признаваш грешките)

4) забравил си за какво са форумите - те са за да научиш нещо, а не за да гънеш до дупка своята пропагандна линия

5) мързи те

сега по същество

цифрите цитирани от мен са за 1979г до 1986г. а не от 1980 до 1980г.

понеже те мързи съответното упражнение ще го направя аз

GDP през 1979г. е 199 млрд паунда

GDP през 1990г. е 570млрд паунда

данните са от твоя източник и са в абсолютно изражение

БВП на Великобритания не нараства три пъти, след като се взема предвид инфлацията и се използва adjustment по дефлатор

ето долу данни взимащи предвид инфлацията, друг е въпроса колко е точна държавната статистика за инфлацията, но да не навлизаме в дълбини

http://www.guardian.co.uk/news/datablog/2009/nov/25/gdp-uk-1948-growth-economy

1979г. Q1 - 2984 на глава от населението с включена инфлация

1990г. Q4 - 3949 на глава от населението с включена инфлация

т.е имаме реален ръст от ОКОЛО 32%, А НЕ ТРИ ПЪТИ както се опитваш да ни излъжеш

да продължим по натам

http://www.ifs.org.uk/bns/bn43.pdf

моля те да погледнеш табличка 4.2 (а) и после 4.2 (b)

от двете таблички ясно се вижда, че като цяло (отбележи, че става дума за real terms в първата) разходите за социално подпомагане нарастват по времето на мандата на Тачър

втората табличка показва какъв дял от националния доход се използва за социално подпомагане - всички години от мандатите на Тачър без 1987/88-1989/90г. (данъчни години - точно 3 данъчни години от над 10г. мандат) този дял нараства

в последната година от мандата й този дял е по-висок от този в първата година от мандата й

сега ако имаш някакви по различни данни от IFS и Office of National Statistics, много се радвам за теб

за съжаление съм сигурен, че нямаш, а просто си един инатлив човек

само да добавя още нещо, към края на последния мандат на Тачър общо бюджетните разходи са малко под 39% от БВП, т.е. над 25% от бюджета отива за социално подпомагане

в началото на мандата й бюджетът е около 45% от БВП при разходи са социално подпомагане 10%, т.е. около 22% от бюджета е отивал за социално подпомагане

в началото на мандата й се ползват 10% от БВП за соц. подпомагане, в края 11% и то след спад през последните 3 данъчни години ... сумарно за над 10г. управление социалните разходи са по-високи като дял от БВП ОТ КОГАТО И ДА БИЛО ПРЕДИ НЕЯ

т.ч. и дума не може да става за намалял дял на социалното подпомагане в каквито и да било измерения - точно обратното

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хубаво си хортувате на икономическа тема, но бих искал да вметна нещо (с леко намигване) по въпроса за образованието - и Тачър няма икономическо образование, тя е химик и дори се води като един от изобретателите на съвременния сладолед. По-късно, когато започва политическа кариера завършва право.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

когато си в позиция като нейната не ти трябва такова защото всички икономически съветници са на твое разположение

ако говорим за икономика тя провежда няколко основни реформи

1) връзва ръцете на профсъюзите

2) приватизация на държавните предприятия

3) дерегулация на банковия сектор и кредитирането

4) приватизация на държавните жилища

5) намаляване на данъците - нещо, което тя изобщо не успява да докара докрай заради социалните разходи

точка 1 и точка 2 са били нещо неизбежно, защото страната е била в ступор, даже масата е знаела, че това трябва да се случи, тук Тачър се изява като лидер и провежда необходимите реформи абсолютно непоколебимо

точка 2, 3, 4, 5 са свързани по между си

за да се увеличат приходите в бюджета и намалят данъците е било необходимо:

1) икономиката да потръгне, което се постига точно с отпушване на кредитирането, най-вече потребителското такова + ипотеките

2) краткосрочно бюджета се пълни от приходи от приватизация

3) имало е трети елемент - по това време се увеличава значимо продукцията на петрол в Северно Море

Тачър не е вече във властта, когато започва рецесията предизвикана от нейните политики и тези на Рейгън в началото на 90те, това е първия етап на кредитна контракция от началото на кредитния цикъл

тук вече идва и големия проблем - при всяка рецесия/кредитна контракция BoE + Fed and Co наливат ликвидност до забрава и смъкват лихвите и така чак до 2007-2008г. където вече и този номер не минава

имайте предвид, че както Тачър е първата, която пипа следвоенната финансова рамка, така и нито едно правителство след нея не е барало създадената от нея и съветниците й и финансова рамка

в момента тоталната задлъжнялост в УК е 900% от БВП на местно, държавно, корпоративно и индивидуално ниво, сумарно, като в цифрата са включени и задължения скрити от държавата в официалните статистики

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

пак задаваме въпроси без да се напънем да мислим

не става въпрос за нещо, което аз имам предвид, а за нещо общоприето

има 2 ключови феномена, които се вихрят от началото на 80те досега

Bretton Woods приключва още през 70те но това не е достатъчно за САЩ и УК да се измъкнат от лайната

следва етап 2 - дерегулация на банките

банките исторически са силно регулирани след Голямата Депресия

към 80те години вече са минали 50г. от тогава

всички се мислят за по-умни и че ще се справят много по-добре от по-рано

всъщност дерегулацията на банките води до появата на мега-банки с омешани инвестиционни и потребителски звена и капитали, издаващи сложни деривати, които и те не разбират

точно тези мега банки никой не ги е закачал до 2008г.

в момента в УК вече започва да се появява консенсус, че вредата от тези мега-банки, със сложни структури, сложно управление, сложно финансиране е по-голяма от ползите, навремето докато са си плащали данъците в ситито не е било така

предлагат се следните идеи

1) разбиване на банките на инвестиционна част и такава, която се занимава с ритейл банкиране, а по-точно на 2 отделни нови банки ...

2) разбиване на банките на регионални банки

всъщност вече и държавата се занимава активно с това и се опитва да продаде стотици клонове на Lloyds

BoE наскоро изкараха техни изследвания, че след определена големиа банките не стават по-ефективни а даже напротив

дори и архиепископа иска да има по-малки и по-прости банки )не се смейте човекът е бил бизнесмен някога) и той се намесва в дебата

това, което вече е ясно, че когато Тачър и Рейгън са разбивали регулацията създадена след голяма депресия, те са заложили бомба със закъснител за да имаме нова такваз

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

драги КГ

съжалявам, че трябва да съм толкова остър, но не ми оставяш друг избор

ти имаш много голям проблем по-точно проблеми

1) опитваш се да бъдеш на всяка манджа мерудия

2) не четеш внимателно постингите на другите

3) скаран си с цифрите като всеки хуманитар (това ти е простено, но не ти е простено, че си инатлив и не си признаваш грешките)

4) забравил си за какво са форумите - те са за да научиш нещо, а не за да гънеш до дупка своята пропагандна линия

5) мързи те

сега по същество

цифрите цитирани от мен са за 1979г до 1986г. а не от 1980 до 1980г.

понеже те мързи съответното упражнение ще го направя аз

GDP през 1979г. е 199 млрд паунда

GDP през 1990г. е 570млрд паунда

данните са от твоя източник и са в абсолютно изражение

БВП на Великобритания не нараства три пъти, след като се взема предвид инфлацията и се използва adjustment по дефлатор

ето долу данни взимащи предвид инфлацията, друг е въпроса колко е точна държавната статистика за инфлацията, но да не навлизаме в дълбини

http://www.guardian.co.uk/news/datablog/2009/nov/25/gdp-uk-1948-growth-economy

1979г. Q1 - 2984 на глава от населението с включена инфлация

1990г. Q4 - 3949 на глава от населението с включена инфлация

т.е имаме реален ръст от ОКОЛО 32%, А НЕ ТРИ ПЪТИ както се опитваш да ни излъжеш

да продължим по натам

http://www.ifs.org.uk/bns/bn43.pdf

моля те да погледнеш табличка 4.2 (а) и после 4.2 (b)

от двете таблички ясно се вижда, че като цяло (отбележи, че става дума за real terms в първата) разходите за социално подпомагане нарастват по времето на мандата на Тачър

втората табличка показва какъв дял от националния доход се използва за социално подпомагане - всички години от мандатите на Тачър без 1987/88-1989/90г. (данъчни години - точно 3 данъчни години от над 10г. мандат) този дял нараства

в последната година от мандата й този дял е по-висок от този в първата година от мандата й

сега ако имаш някакви по различни данни от IFS и Office of National Statistics, много се радвам за теб

за съжаление съм сигурен, че нямаш, а просто си един инатлив човек

само да добавя още нещо, към края на последния мандат на Тачър общо бюджетните разходи са малко под 39% от БВП, т.е. над 25% от бюджета отива за социално подпомагане

в началото на мандата й бюджетът е около 45% от БВП при разходи са социално подпомагане 10%, т.е. около 22% от бюджета е отивал за социално подпомагане

в началото на мандата й се ползват 10% от БВП за соц. подпомагане, в края 11% и то след спад през последните 3 данъчни години ... сумарно за над 10г. управление социалните разходи са по-високи като дял от БВП ОТ КОГАТО И ДА БИЛО ПРЕДИ НЕЯ

т.ч. и дума не може да става за намалял дял на социалното подпомагане в каквито и да било измерения - точно обратното

Ти също имаш проблем и той е с тона, който държиш...... после пак пиши, че "не ти било позволено да коментираш."

Ако излезе така, както казваш, добре. Наистина много общо подходих, проблем да ме опровергаеш няма. Но да видим колкото може повече данни....

не става въпрос за нещо, което аз имам предвид, а за нещо общоприето

има 2 ключови феномена, които се вихрят от началото на 80те досега

Bretton Woods приключва още през 70те но това не е достатъчно за САЩ и УК да се измъкнат от лайната

следва етап 2 - дерегулация на банките

банките исторически са силно регулирани след Голямата Депресия

към 80те години вече са минали 50г. от тогава

всички се мислят за по-умни и че ще се справят много по-добре от по-рано

всъщност дерегулацията на банките води до появата на мега-банки с омешани инвестиционни и потребителски звена и капитали, издаващи сложни деривати, които и те не разбират

точно тези мега банки никой не ги е закачал до 2008г.

в момента в УК вече започва да се появява консенсус, че вредата от тези мега-банки, със сложни структури, сложно управление, сложно финансиране е по-голяма от ползите, навремето докато са си плащали данъците в ситито не е било така

предлагат се следните идеи

1) разбиване на банките на инвестиционна част и такава, която се занимава с ритейл банкиране, а по-точно на 2 отделни нови банки ...

2) разбиване на банките на регионални банки

всъщност вече и държавата се занимава активно с това и се опитва да продаде стотици клонове на Lloyds

BoE наскоро изкараха техни изследвания, че след определена големиа банките не стават по-ефективни а даже напротив

дори и архиепископа иска да има по-малки и по-прости банки )не се смейте човекът е бил бизнесмен някога) и той се намесва в дебата

това, което вече е ясно, че когато Тачър и Рейгън са разбивали регулацията създадена след голяма депресия, те са заложили бомба със закъснител за да имаме нова такваз

Тъй, де тъй. А де спеше Тони Блеър, като наблюдаваше тези мастодонти??

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...