Отиди на
Форум "Наука"
Monarh

Анна Тимирьова - любимата на адмирал Колчак

Recommended Posts

photo_big_335.jpg

Анна Василевна Тимирева е родена през 1893 г. в Кисловодск. През 1906 г. семейството й се мести в Санкт Петербург, където Анна Василевна ззавършва гимназията на княгиня Оболенска (1911) и занималва с рисуване и живопис в частното студио на С.М. Зайденберг. Общувала свободно на френски и немски. През 1918–1919 г. в Омск работи като преводач в Отдела за пресата към Управлението по срочните дела към Министерския съвет и Върховния Управител. работила допълнително и в ателие за изработка на бельо и се занимавала с раздаването на храна на болните и раненеи войници. През януари 1920 г. доброволно влиза в ареста заедно с Колчак, без есерите да имат някакви обвинения или претенции към нея. Същата година е освободена по силата на Октомврийската амнистия на болшевишката власт. През май 1921 г. вече е арестувана като контрареволюционер от властите и прекарва известно време в затворите на Иркутск и Новониколаевск, освободена през лятото на 1922 г. в Москва от Бухтирския затвор, Москва. През 1925 г. отново е арестувана и осъдена на тригодишно изселване, което прекарва в Тарус. За четвърти път е арестувана през април 1935 г., през май е осъдена по чл. 58 п. 10 на 5 г. в лагер, които след при преразглеждане на делото са заменени с ограничение на движението из СССР ("минус 15") и намалени на три. Завръщайки се от Забайкалския лагер, където започнала излежаването на първоначалната присъда, живее последователно във Вышнем Волочке, Верея, Малоярославец. На 25 март 1938 г., няколко дни дни преди края на "минуса", е арестувана в Малоярославец и през април 1939 е осуждена по гореспоменатия член на восемь години лагери; в затворническите лагери в Караганда отначало е на общ режим, после се издига до художник в клуба на Бурминското отделение. След освобождението си живее извън забранената 100 км зона около Москва, в Завидово-Октябърское. Тогава арестуват и 24 г. й син Володя, от първия й брак с Тимирев ― даровит млад художник. Осъден по чл. 58, синът й е разстрелян на 17 май 1938 г. Реабилитиран е през 1957 г. На 21 дек. 1949 г. тя е арестувана в Щербаков без никакво ново обвинение и прекарва 10 месеца в затвора на Ярославл и чак през октомври 1950 г. е изпратена по етапен ред в Енисейск със специално разпореждане. Заточението е отменено през 1954. Следва "минус" до 1960 г. в Рибинск. В свободното си време между арестите, Анна Василевна работи като библиотекар, архивар, предучилищен детски възпитател, чертожник, ретушор, картограф (в Москва), член на гилдията на шивачките (в Тарус), инструктор по украсата на детските играчки (в Завидово), декоратор и художник в театъра на Рибинск; дълги периоди от живота си остава без работа, която и е отказвана предвид политическото й 'криминално' досие и се препитава със случайни заработки. Реабилитирана е през март 1960 г, от септември й е отпусната и пенсия.

Анна Василевна е съпруга на С.Н. Тимирев в периода 1911–1918. Омъжва се за втори път през 1922 г. за В.К. Книпер. Докато получи отговор от прокуратурата на РСФСР съдбата и реабилитацията (1956 г.) на сина си , В.С. Тимирева, носи двойната фамилия Тимирева-Книпер. Анна Тимирева и Александър В. Колчак се запознават през 1915 в Хелзингфорс (Хелзинки), където получава назначение първият й съпруг - капитан първи ранг Сергей Тимирев. Первата им среща е в дома на контра-адмирал Николай Подгурски, общ познат на Колчак и Тимирев, – и тази среща се оказва съдбовна. "Носихме се на гребена на вълната", – пише Анна Василева в спомените си. " Живеехме в Петроград (Санкт Петербург е преименуван в нач. на Първата световна на Петроград по 'патриотични' подбуди от царското правителство..; да не забравяме, че Николай Втори Романов е потомък на Екатерина Велика, която е с немски произход.., но той също е женен за германска принцеса; съгласете се, че някакси не върви управляваната от германци РУСИЯ да воюва с ГЕРМАНИЯ и АВСТРО-УНГАРИЯ!!!) .., и на него му се налагаше да прескача до Хелзигфорс. Веднъж, когато се разделихме на ж.п. гарата с Колчак, покрай нас мина един сравнително невисок широкоплещест офицер, който ме заговори и каза: "Вие знаете ли, кой е този човек? Наричаме го Колчак Полярни. Наскоро се завърна от експедиция до северния полюс." Анна Василевна първа се обяснява в любов на Колчак. «Казах му направо, че го обичам». Той също на свой ред й признава, че отдавна и безнадеждно е влюбен в нея. "Не съм Ви го казвал, защото това е повече от любов..." Тогава тя е само на 22, а той - на 41 г., и към този момент има зад гърба си две издадени книги, изследвал е водите на 4 океана, за първи път в руската история обикаля Земята, носител е на множество руски и чужди ордени. Между първата и последната им среща има 5 години. През повечето време живеят отделно, всеки има свое семейство, за дълги месеци и години не се виждат. Вземайки окончателното си решение да се сближи с Колчак, Тимирева уведомява съпруга си в нач. на 1918 г. През август 1918 с постановление на Консисторията във Владивосток, получава развод и от тогава се счита за официална съпруга на А.В. Колчак.
«Бях арестувана във влаковата композиция на адмирала, заедно с него. Бях на 26, влюбена до уши и по своемо много щастлива.., не можех да го изоставя в последните му дни. Това е всичко. Никога не съм била политическа фигура, и към мен никога не е имало политически обвинения" - така пише Анна в своите молби за реабилитация. Няколко часа преди разстрела си, Колчак пише следното писмо до Анна Василевна, което така и не й е предадено приживе:
«Дорогая голубка моя, я получил твою записку, спасибо за твою ласку и заботы обо мне... Не беспокойся обо мне. Я чувствую себя лучше, мои простуды проходят. Думаю, что перевод в другую камеру невозможен. Я думаю только о тебе и твоей участи... О себе не беспокоюсь – все известно заранее. За каждым моим шагом следят, и мне очень трудно писать... Пиши мне. Твои записки – единственная радость, какую я могу иметь. Я молюсь за тебя и преклоняюсь перед твоим самопожертвованием. Милая, обожаемая моя, не беспокойся за меня и сохрани себя... До свидания, целую твои руки».
След освобождаването си от лагерите, Анна Василевна живее в Рибинск, работи като художник в местния театър, и след реабилитацията си в 1960 г. се преселва в Москва, където почива на 31 януари 1975 г.
Биографията е част от постинга ,, АДМИРАЛЪ (поредица Любими руски филми 1 /+биографиите на КОЛЧАК и любовницата му Анна Тимиревна/) "

Редактирано от Петър Петров

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето, значи, какво правят болшевишките времена с една общо взето безобидна от политическа гледна точка жена...

Чудното е, че не е убита - веднага или по-късно, по времето на чистките на Сталин. Жената на Колчак!!!??

Другото интересно е, че в затвора той й пише. Не са ли били заедно??

Share this post


Link to post
Share on other sites

Днес има тенденция да се митологизират личности, които преди 20г. са били демонизирани. Много от репресираните от тоталитарната система са били много по-малко виножни от нея. Тя все пак е била спътница на лидер на съпротивата при това по свой избор. А режимът е репресирал примерно внуци, които не са избрали сами предците си, а и са родени след събитията и не са излършвали контрареволиционна деиност.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...