Отиди на
Форум "Наука"

Чехи и поляци създали революционен комитет в Ябълково?


Recommended Posts

  • Потребители

Наскоро в някои местни и централни информационни сайтове се появиха съобщения за поставянето в с. Ябълково, Хасковско, на паметна плоча в чест на „единствения в страната интернационален таен революционен комитет”.

Конкретно в едно от съобщенията, носещо дата 2 март 2013 г., се казва: „В димитровградското село Ябълково днес откриха плоча в памет на инженерите чехи и поляци, строители на Барон-Хиршовата железница. Това са Иржи Прошек, Антон Пелц, Антонин Свобода, пан Банковски и граф Домбровски. Заедно с местните хора Димитър Ралов, поп Калин и синът му Иван и братята Стоеви, те са участвали в единствения в страната интернационален, революционен комитет, който много пъти е бил посещаван и от Левски.” http://www.blitz.bg/news/article/185543

Подобна е информацията за събитието, публикувана и в други сайтове. В dimitrovgrad.bgvesti.net чехите и поляците даже са определени като „български революционери”.

Опитите ми да разбера откъде са взети сведенията, че в Ябълково, наричано по турско време Алмалии, действително е съществувал някакъв интернационален революционен комитет, не се увенчаха с постигане на някаква конкретност. На едни места се отбелязва, че така било „според историците”, но не се съобщават конкретни имена или литература. На други места пък пишат: „по спомени на наследниците на участниците в комитета”. И пак не се сочи тези наследници преки ли са или са внуци и правнуци, подочули нещо и повече съчинили от себе си.

В продължението на цитираното по-горе съобщение, като че ли се прокрадва за какво става дума. Казва се, че Богдан Прошек, който е наследник на Иржи Прошек (той в България се прекръства на Георги), „от историческите справки знае, че инженерите освен, че са строили железницата, са участвали и в национално освободителната борба на местното население”. Изработването на плочата, пък, било „инициатива на местното читалище, наследник на някогашния Славянски дом, но е подкрепена и финансирана от община Димитровград”. В съобщението по-долу се посочва, че дейно участие в мероприятието взел кметът Иво Димов.

Нека читателят сам да си направи изводите. По-нататък ще бъде посочено какво е написано в историческата литература по повод на контактите на чехите, а и на самите жители на Ябълково, с българските революционни дейци през 1872 - 1873 г.

post-2642-0-41597800-1369044059_thumb.jp
Възпоменателната плоча в Ябълково

Известни пояснения по темата за възпоменателната плоча дава сайта DGPAZAR.eu. Миналата година в него е поместена статията „Възстановяват историческо място край днешен Димитровград, с. Ябълково, посещавано от Васил Левски”, в която се казва:

„Да бъде възстановено в някогашния си автентичен облик мястото, където приживе по революционни дела край днешен Димитровград е преминавал и отсядал Апостолът на свободата Васил Левски, се договориха кметът Иво Димов и един от потомците на Георги Прошек. Принципни разговори в тази посока градоначалникът проведе с Богдан Прошек в село Ябълково, някогашно Алмали. Именно там през далечната 1871 г. се построява сграда, наречена от местните Славянски дом. В нея биват настанени пристигналите по време на строителството на Барон-Хиршовата железница чехи Георги Прошек и Антон Пелц, както и няколко поляци.


Най-голямата от четирите стаи на Славянския дом е превърната в библиотека-читалня. До нея достъп имат единствено определен кръг хора – членовете на Революционния комитет, както и грамотни работници от жп-линията. Доставя се целия цариградски периодичен печат, книги от Букурещ и други европейски столици. В онези години Славянският дом урежда и поддържа селско училище, обзаведено по чешки образец. Снабдено е с глобуси, сметалки, карти и картини. Има дори обособен кабинет по природознание, потвърдиха пред DGPAZAR.eu наследници на някогашните жители на Алмали.


Периодично Славянският дом пуща подписки за събиране на пари. Уж за училището, но те биват пренасочвани предимно за оръжие на въстаниците. Паралелно с това историческите сведения говорят, че цялата тайна кореспонденция на комитетите от околността минава през отдавна несъществуващия вече Славянски дом, тъй като в онези години той е неприкосновен за турската власт. В него гостуват и заседават представители на революционни комитети от Хасково, Чирпан, Стара Загора. На два пъти Домът е лично посетен и от Васил Левски при полагане на клетва от новоприети членове на комитета. Стъпките на Дякона следват революционерите Георги Бенковски и Стоян Заимов.” http://dgpazar.eu/index.php%3Fpage%3DNews%26id%3D7181

На историците, които се занимават с възрожденската ни история, са известни контактите, които са имали през 1872 – 1873 г. хасковските революционни дейци с чехите, изграждащи железницата от Пловдив до Одрин. Те са отбелязани от Стоян Заимов в книгата му „Миналото”. Споменатите по-горе революционери Петър Берковски (а не Георги Бенковски) и Стоян Заимов – наричащ себе си Звукаря (учител на първолаците), са едни от най-активните членове на Хасковския частен революционен комитет.

Авторът на „Миналото” говори най-вече за Георги Прошек, който симпатизирал на българските революционери, но пряко участие в тяхната дейност не е вземал. Хасковският революционер споменава за „дом на инженерите”, а не за „Славянски дом”. Описвайки посещението си в Алмалии в началото на 1873 г., Заимов изобщо не споменава там тогава да е имало революционен комитет.

За да бъде разбран по-добре цитатът, приведен по-долу, нека поясним, че Каяджик, днес е квартал Раковски в Димитровград; Хаджи Елес – град Първомай; Алмалии – с. Ябълково, Хасковско; Куручешме – с. Горски Извор, Хасковско. Хасковския революционен комитет е носел нелегалното име „Цеко”, затова членовете му се наричали „цековци”.

В „Миналото” Стоян Заимов разказва:

„За развлечение на себе си и на цековци. Берковски натъкми голяма гощавка на чехите инженери, които ръководят постройката на желязната линия между станциите Каяджик - Хаджи Елес и живеят в село Алмалии. Любезно писмо, на чехски, се написа и изпроводи с нарочен човек в Алмалии. Братята чехи отговориха начаса, че ще им бъде приятно да прекарат няколко часа в средата на хасковските младежи. Прасета, пуйки, баници, разни сладкиши бяха готови и чакаха милите гости от село Алмалии. Гостите дойдоха; настаниха се у Берковски и Звукаря. Трапезата се сложи у дома на Теофану Жечкова. Яде се, пи се, песни се пяха. Прошек, сух, тънък, та висок като кюстендилска топола, стана и държа наздравица за българската интелигенция. Другарят му (името му забравихме) с чаша в ръка възхвали българския народ за неговото трудолюбие и пестеливост, за стремежа му да върви в пътя на просветата и свърши с думите: „Сегашното е на турците, бъдащето е на българите, а миналото ще остане за сметка на елините“. Братята чехи говориха по чехски, цековци много добре им разбираха милите, изказани от тях благопожелания за напредъка, славата и величието на българския народ.

Берковски на български отговори на Прошековата наздравица. Той нарече чехите представители на славянската култура в просветена Европа и подчеркнато каза: „Чехите са интелигенцията на славянското племе“.

Михо Минчев, по френски, отговори на Прошековия другар. С чаша в ръка той дълго говори, вследствие на което измори слушателите си. Ако паметта не ни лъже, той говори на темата „Днешното е на турците, утрешното е на българите, миналото (славата) за гърците“.

След наздравиците подкачиха се разговорите за политика, за литература, за наука, за постройката на железницата, за търговия, за просвещение. За съществуванието на тайни комитети нито дума се промълви от страна на цековци пред братията чехи, ала върху темата „България, за да напредне бърже, трябва предварително да се освободи от турците“ се говори надълго и широко.

Георги Прошек дръпна повечко от хаджи Иванчовото тригодишно вино и за учудване на цековци изигра алмалийска ръченица с две кърпи е ръце.

Милите гости тържествено бяха изпроводени за село Алмалии чак до хановете на село Куручешме. При раздялата Прошек в лицето на Берковски покани на скромна гощавка хасковските младежи в село Алмалии.

На Ивановден няколко хасковци начело с Берковски с коне се запътиха за село Алмалии — отиваха на поврътки у Прошека. Рано-рано пристигнаха в седалището на инженерната бригада, що ръководеше постройката на линията Хаджи Елес - Каяджик. Вън от селото, в дола, при стария дъб, до чешмата, алмалийските инженери и подинженери начело с Прошека посрещнаха хасковските гости. Пиха се „фин“ коняци, пушки се гърмяха и тържествено, начело с Берковски, влязоха в селото. Алмалии бе оглушено от гайди, гъдулки, свирки, кавали, от песни и провиквания: алмалийци празнуваха Ивановден. Колесници, запрегнати със здрави юначни момци, натоварени с по няколко Ивановци, се разкарваха по селските улици. Вино с котли се изнасяше из домовете, та се черпеха празнуващите Ивановци. Пред всеки колесник пищи или гайда, или гъдулка. Всред селото хасковските гости срещнаха поп Ивана, натоварен на колесник и развождан из махалата. Берковски се възмути. Прошек му забележи, че в тоя факт няма нищо оскърбително: напротив, това доказва до каква степен българското бяло духовенство е демократично — излязло из народа, то не се дели от него — живее с народа...

Гостите отседнаха в дома на инженерите — лека, паянтова, едноетажна, временна постройка, състояща се от четире широки и високи стаи. Около дома клечат няколко бараки, служащи за складове на разни материали.

Гостите още отседнали-неотседнали, пред дома на Прошека спряха няколко колесника, натоварени с няколко Ивановци, накитени (Ивановците) с варакладосани китки от чемшир и зеленика. Ивановците попитаха: няма ли Иван между дошлите от Хасково гости, та да го повозят на златен колесник. Измежду дошлите в село Алмалии цековци нямаше Иван. Прошек разбра какво искат колесничарите: даде им по турски бешлик и по ведро вино и любезно ги помоли да му друснат едно хоро.

Големи чугунени печки боботеха в широките стаи на привременната сграда. Гостите се стоплиха, разхвърлиха се по лятному. Трапезата бе сложена. Че какви не щеш закуски, че какви не щеш питиета. Мисирки, прасета, гъски, патици, че какъв дивеч не се поднесе пред милите гости!... Прошек телеграфически бе заръчал някому от другарите си в Одрин да му проводи всевъзможни закуски по товарния трен, що пренася траверси и релси между Одрин и Каяджик. От Каяджик с трезината донесли закуските в село Алмалии.

Дълги уморителни наздравици се пиха за преуспяванието на българския народ и за интелигенцията на славянското племе. С позволението на гостите Прошек дотътри гайди, кавали и гъдулки. Трапезата заприлича на българска сватба. До среднощ хоро се игра, песни се пяха. Поп Иван игра някаква си хайдушка ръченица.

На другия ден, преди обед, инженерите с кънки в ръка се запътиха за река Марица. (Алмалии отстои на километър от Марица.) Само Берковски и Звукарят ги придружиха на леда, другите гости - цековци - останаха да се излежават в пуховите постелки на Хиршовите чиновници-инженери. Един от ръкавите на Марица бе твърдо замръзнал. Ледът бе чист, гладък и прозрачен като стъкло. Берковски бе изкусен плъзгач по леда. Учил се бе да се плъзга в Прага по ледовете на река Вълтава. Въоръжени с кънки и придружени от Берковски, братята чехи се пуснаха по леда. Какви ли не щеш фокуси правиха те по леда на Марица! ... Колко коняк се изпи и колко чер хайвер се изяде, това могат да кажат старите върби, що закриляха леда от януарското слънце. Един от инженерите наду двата си пръста и засвири някакъв си немски валс. Прошек и Берковски се хванаха през кръст и рамо върху леда, плъзгайки се, му залюляха немско хоро. Звукарят, в качеството си на зрител, стоеше на брега, пазеше закуските, черпеше плъзгачите и се чудеше на ловкостта им.

Червени като божур, изпотени от пързалката, инженерите се завърнаха в Алмалии за обед. Обедът бе царски, а веселието българско: гайди, гъдулки и кавали свиреха на двора във време на обеда. На трапезата бяха поканени селските старейшини начело с попа и селския учител. До мръкнало в двора на Прошека алмалийци и алмалийки играха хора. Прошек заръча няколко мери вино да напои алмалийци, които му правеха високата чест да се веселят пред дома на инженерната бригада. Вечерта имаше един вид освещение с бенгалски огневе. Алмалийци не можаха да се начудят на инженерските „дяволски огневе“.

Два дни и две нощи цековци гостуваха у чиновниците инженери на барона Хирша и на 9 януари се завърнаха в „богоспасаемото Хасково“. При хановете на село Куручешме те имаха неочаквана среща с обирачите на царската хазна в Приведенската клисура.”
(Стоян Заимов. Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 година. С., 1983, с. 349-351)

В спомените на Стоян Заимов, посетил село Алмалии от 6 до 9 януари 1873 г., когато Васил Левски е бил в турския затвор в София, не се казва чехите да са имали нещо общо с Апостола. Няма и намек, че са били членове на някакъв, още повече български революционен комитет. Не се споменава също в „Дома на инженерите” , спряган днес за „Старославянски дом”, тогава да е имало библиотека. А дошлите комити не са се заели да решават някакви революционни въпроси, а са го ударили на ядене и пиене. И никакви книги не са чели, а са се гощавали с мисирки, прасета, вино и прочие. А като се прибирали, срещнали по пътя първият конвой заточеници за Диарбекир, осъдени по Арабаконашкия обир. Даже не са знаели как е протекъл в София процесът срещу обирджиите на турската хазна, членове на революционните комитети от Тетевенско и Орханийско.

Има твърдения, че Иржи Прошек като разбрал за залавянето на Левски, участвал в плана за неговото освобождаване. По тази тема някои даже изтъкват, че планът как да бъде освободен Апостолът, бил „обмислен” лично от Прошек.

Вяра Пипева е написала книга за Иржи (Георги) и Теодор (Богдан) Прошек, озаглавена „Братята, влюбени в България”. Не съм я чел, но попаднах на интервю с авторката, в което тя казва:

„Георги (Иржи) Прошек взима участие в построяването на барон Хиршовата железница, която свързва Одрин - Белово. Заселва се да живее в с. Ябълково, община Димитровград, и взима активно участие в организирането на Славянски дом. Официалната дейност била просветната. Неофициалната, нелегална дейност била революционната, освобождението на България. В Славянския дом, който по-късно бил наречен Прошеково школо, Георги Прошек се срещал тайно с Васил Левски, с който е бил близък приятел. Когато арестуват Дякона, Георги Прошек обмислил план как да бъде освободен Апостолът, но планът бил осуетен, тъй като в последния момент било решено Васил Левски да бъде обесен в България. Именно тези немного известни исторически моменти са отразени в документалния филм „Братята, влюбени в България” на режисьора Анастас Джидров.” http://knigi-news.com/?in=pod&stat=6682&section=10&cur=60

Планът за освобождаването на Васил Левски, ако той бъде превозен по железницата от Пазарджик до Цариград, е бил предложен от Атанас Узунов. Докато бил в Търново, за да опита там да освободи заловения ръководител на БРЦК, Узунов чул за твърдението на тамошния турски окръжен управител Али бей, че Левски „в София ще го съдят, а в Цариград на моста ще го обесят”. Така се постъпвало с такива престъпници, бил категоричен беят.

Думите на бея родили в главата на Узунов идеята да направи засади. Той от своя страна предположил, че до Цариград Левски щял да бъде прекаран или през Лом - Русе - Варна или през Пазарджик – Пловдив – Одрин. Узунов наредил да се направят засади по двете ж. п. линии, и в случай, че прекарат затворника с влак, да го спрат, да избият стражата и освободят Левски.

По пътя София – Цариград трябвало да се направят четири засади. Главната засада, която трябвало „да плени трена”, била организирана между Каяджик и Търново Сеймен, където ж. п. линията минавала през тясна клисура. С организирането и изпълнението на този план се заели членовете на частните революционни комитети в Стара Загора, Търново Сеймен (Симеоновград) и Хасково, под непосредственото ръководство на Атанас Узунов. В операцията било предвидено да действат тридесет човека, от които 25 конници (кавалеристи). Железар направил ключове и с тях разхлабили релсите, та влакът да дерайлира.

Петър Берковски от Хасково получил задачата „да отиде в село Алмалии при инженерите чехи и от тях да узнае движението и бързината на треновете между Пловдив и Одрин”. На 24 януари 1873 г. Берковски и Михо хаджи Иванчев Минчев посетили село Алмалии, където били „любезни гости на инженера Георги Прошек, началник на отдела, който подкачи и довърши линията между Каяджик и Хаджи Елес”. Прошек посрещнал и изпратил скъпите си гости „по болярски”. Берковски узнал каквото му трябвало и начаса Минчев заминал за Стара Загора, за да предаде сведенията на Узунов.

Както знаем, обаче, Левски е обесен в София и плановете за неговото освобождаване не влизат в действие.

Историята за действията на Атанас Узунов пак е разказана от Стоян Заимов в „Миналото”. Към нея има добавена следната допълнителна бележка от автора:

„Георги Прошек, тогава инженер по строящия се железен път Одрин — Пловдив, днес е пивовар в столицата на освободена България. В една беседа, станала между него и наша милост през 1895 год. в бюфета на „Дълбок зимник" върху засадите на Узунова през 1873 г. Прошек ни каза, че той от запитванията на Берковски се досетил като за какво го разпитвал относително движение¬то на треновете, но не се решил да му изкаже догадката си. „Ако Берковски бе ми се открил като на приятел и като на чех, който не по-малко от българските патриоти желаех освобождението на България, аз щях да дам следния съвет на Узунова: само с десет въоръжени кавалеристи да плени трена и да освободи Левски, в случай че го прекарат по железницата. Щях да наредя работата така, щото двама души със знамена в ръка (сигнални знакове) да спрат трена, гдето поиска Узунов, без да може да се движи нито напред, нито назад." (Стоян Заимов, пак там, с. 294 - 298)

На фона на описанието, което дава Стоян Заимов за устройването на четирите засади с участието на 30 човека, предложението на Прошек изглежда повече от скромно. Вижда се обаче, че чехът действително е симпатизирал на революционната борба на българите, но поне в периода 1872-1873 г., когато е пребивавал в Алмалии, не е вземал дейно участие в нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тук може би ще съумея да помогна, въпреки все критиките, които имам към писанията ти.

Богдан Прошек е брат на Иржи (Георги). Преди Освобождението Георги изпращал на брат си в Чехия дописки за българите, които той превеждал и публикувал във френски вестници (освен това общо позоваване, обаче не съм попадал на данни в кои вестници са публикувани, или на техни цитати). След Освобождението, през 1881 г. двама братя отварят в София първата българска пивоварна - "Ариана".

Основен източник за дейността на алмалийци са спомените на даскал Димитър Хубинов Ралов, който не е местен, а е назначен за учител със съдействието на Георги Данчов - Зографина (той по това време заема някаква длъжност свързана с надзора на училищата в този край, в момента ми убягва точно каква). За пръв път части от спомените на даскал Ралов са публикувани в Чехия през 1921 г. от Владимир Сис (нямам друга информация за изданието). В България за пръв път се споменават във вестник "Антени" през 80-те години на 20 век в публикация от внука на даскала - Димитър Александров Ралов, който ползва архива на дядо си.

По-голямата част от тези сведения съм почерпил от: Серафим Северняк "Васил Левски - свободният преди Освобождението", Народна младеж, С. 1987 г., стр. 172-173;

сборника "Неуловимият (по стъпките на Левски)", съставител Васил Петров, Медицина и физкултура, С. 1973 г., стр. 100-103

Тук може да се добави и един краеведски труд за Ябълково, но за съжаление го нямам и не мога да го цитирам.

Любомир Джипов в "Литературен алманах Юг" (мисля, че от 1985 г.) публикува нови документи за "Тракийското съзаклятие", засягащи вчастност и алмалийци - необнародвани до онзи момент писма на Георги Минчев и Стоян Заимов

И накрая ще си позволя един съвет, аз например никога не бих използвал "Миналото" на Заимов като основен исторически извор, също и "Видрица" на поп Минчо, който на много места е преписвал дословно Заимов (обърни внимание, че не отричам значението и на двата труда, но боравенето с тях изисква изисква голяма осторожност).

П. П. Може би някоя по подробна биография на Зографина също би помогнала за изясняване на случая, но на мен такъв труд не ми е известен.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
  • Потребител

Я, какви хубавини имало неотдавна. Странно, че съм пропуснал книжлето, или пък е било в крайно ограничен тираж. Ще падне май обикаляне по антиквари. Благодаря за инфото!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз намерих книжката в Старозагорската окръжна библиотека преди около 2-3 месеца.Не мога да кажа дали и в други библиотеки би трябвало да я има.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...