Отиди на
Форум "Наука"

Общославянското омесване на склоненията при съществителните имена от мъжки род


Recommended Posts

  • Потребител

Въ имя отьца и съıну и святаго духа, аминъ.

Въ имя отьца и съıна и святаго духа, аминъ.

Въздадите Кесарева Кесареви и Божıа Богови.

Въздайте Кесаревото Кесарю и Божието Богу.

Славянщината на нашият език се доказва въз основа на времевият континуум, а не въз основата на славянизми (на славянски езикови черти).

Има обаче няколко смайващи славянизма. Не знам онези, дето понякога твърдят, че езикът ни не бил славянски, как си затварят очите за тях.

Езикът ни е славянски до мозъкът на костите си.

Тези смайващи славянизми са такива черти, дето извън славянщината не се срещат.

Първият е аспектологията на славянските глаголи - имаме глаголи от свършен вид и глаголи от несвършен вид (перфективни и имперфективни глаголи).

Втори такъв славянизъм са славянските възвратни местоимения. Ние (славяните, ха-ха-ха) казваме: Обичам майка си. А на всеки неславянски език се казва: Обичам майка ми.

Тук ще разгледам трети славянизъм: омесване на склоненията с основа на -O- и -U- при съществителните имена от мъжки род.

В праславянският/старославянският съществителните се скланяли по схема в зависимост както от родът си (женски, мъжки, среден), така и от завършъкът на основата си. Така било и в гръцки, и в латински, разбира се.

Особено за славянщината било, че две такива схеми се омесили: съществителните от мъжки род с основа на -о- и съществителните от мъжки род с основа на -u-. Става дума все за съществителни имена от мъжки род. Омесването означава: хората след някое време вече не знаели едно съществително име от мъжки род дали да го скланят по O-схемата или пък по U-схемата. Дори в най-старите текстове се намира омесване. За такова омесване допринася фактът, че някои форми (например именителен падеж ед.ч.) съвпадат по двете схеми.

Число Падеж                  O-схема U-схема O-схема U-схема O-схема U-схема O-схема U-схема  O-схема U-схема 
Ед.   номинатив (именителен) Богъ    Богъ    Духъ    Духъ    Съıнъ   Съıнъ   Народъ  Народъ   Родъ    Родъ    
Ед.   генитив   (родителен)  Бога    Богу    Духа    Духу    Съıна   Съıну   Народа  Народу   Рода    Роду    
Ед.   датив     (дателен)    Богу    Богови  Духу    Духови  Съıну   Съıнови Народу  Народови Роду    Родови
Ед.   локатив   (местен)     Бозѣ    Богу    Дусѣ    Духу    Съıнѣ   Съıну   Народѣ  Народу   Родѣ    Роду  
Ед.   вокатив   (звателен)   Боже    Богу    Душе    Духу    Съıне   Съıну   Народе  Народу   Роде    Роду
Мн.   номинатив (именителен) Бози    Богове  Дуси    Духове  -       Съıнове Народи  -        Роди    Родове    
Мн.   генитив   (родителен)  Богъ    Боговъ  Духъ    Духовъ  -       Съıновъ Народъ  Народовъ Родъ    Родовъ
Първо последствие: български език. Множественото число на някои съществителни от мъжки род завършва на -ове вместо на -и.

Народи, родове, ветрове, богове, залози, налози, кметове, депутати, ..

Езикът ни е намерил покой, като си е изработил правилото, че -ове се слага на едносричните съществителни. Обаче: лъчи или лъчове?

Аналогия: В руски съществителното сын има две форми в множествено число сыновья (неутрална форма) и сыны (възвишена форма).

Второ последствие: български език. В друга тема стана дума за това, че звателният падеж при някои съществителни имена от мъжки род използва форми от старата О-схема (Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човече! Иване! Драгане! Господине! Лейтенанте!), а при други - форми от старата U-схема (Другарю! Простако!).

Аналогия с полски: Pane połkowniku! При двете думи от мъжки род, завършващи на съгласна, едната има вокатив по O-схемата, другата - по U-схемата.

Трето последствие: руски език. И двете форми за родителен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, фактически нов падеж. Оригиналният родителен падеж е по O-схемата (Производство сахара), а нов падеж, партативен, използва формите по U-схемата (Тебе сколько сахару в кофе?)

Четвърто последствие: руски език. И двете форми за местен падеж ед.ч. се използват, но езикът е разработил диференциация, фактически пак имаме два падежа. Формите по O-схемата (о Крыме идет речь) представляват "реферативен" падеж, а формите по U-схемата (отдыхать в Крыму) - местен падеж.

Пето последствие: руски език. Формите за родителен падеж мн. ч. по-често следват U-схемата (депутатов, народов, сербов, ..), но понякога следват O-схемата (крестьян, болгар, турок, ..).

Шесто последствие: полски език. В единствено число повечето форми за дателен и звателен падеж са по U-схемата (-owi), но има някои по O-схемата:

Полски: Panu połkownikowi (пану полковникови). Руски: Господину полковнику.

Полски: Panе połkowniku (пане полковнику). Български: Господине полковнико.

Омесване в полски има и при родителен падеж ед.ч.: Обикновено е по O-схемата (Pana połkownika), но понякога е по U-схемата (Banku Pocztowego: на руски Почтового банка).

Едва ли някой се съмнява, че такива последствия могат да се намерят и в другите славянски езици.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

Guest стойчестойчески

Втори такъв славянизъм са славянските възвратни местоимения. Ние (славяните, ха-ха-ха) казваме: Обичам майка си. А на всеки неславянски език се казва: Обичам майка ми.


Това не е само славянски но и скандинавогермански, например довиждане на шведски е ви сес което означава ние се виждаме тоест ние ще се видим (ви=ние, се=инфинитив на виждам, наставка -с=се, си=несклоняемо по род и число възвратно местоимение). В случая се касае до възвратно-реципрочен пример.

Има случаи където новобългарски език е по-неславянски от румънския и обратно, например дейотация не йе в начално положение и в положение след гласна: езеро, пэ, пие, румънски йезер (мъжки род), флуйер а не *езер, *флуер.
Друг пример: съществителните имена в румънски имат 3 падежни форми (именително-винителна, родително-дателна и звателна) а новобългарски само 2.

Редактирано от стойчестойчески
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това не е само славянски но и скандинавогермански, например довиждане на шведски е ви сес което означава ние се виждаме тоест ние ще се видим (ви=ние, се=инфинитив на виждам, наставка -с=се, си=несклоняемо по род и число възвратно местоимение). В случая се касае до възвратно-реципрочен пример.
Шведският глагол, за който пишете, е в медиопасивен залог, скандинавска иновация. В немски и английски няма такова нещо. Дали има връзка със славянщината, не знам. Ако има, то посоката на влиянието ще да е било от балто-славянски през Балтика към Скандинавия.

Възвратни местоимения (лични и притежателни) има и в други езици, но употребата им "по славянски" се среща още само в балтийски. На шведски се казва: Обичам майка ми. На латвийски и литовски: Обичам майка си.

Във всеки случай тази езикова черта е чужда на останалите балкански езици и на романсът. В нашият език това е "въпиюща" славянщина.

-

Има случаи където новобългарски език е по-неславянски от румънския и обратно, например дейотация не йе в начално положение и в положение след гласна: езеро, пэ, пие, румънски йезер (мъжки род), флуйер а не *езер, *флуер.

Друг пример: съществителните имена в румънски имат 3 падежни форми (именително-винителна, родително-дателна и звателна) а новобългарски само 2.

Тези неща не правят румънският език славянски.

Румънският е претърпял огромно славянско влияние, но едва ли той е запазил родително-дателният си падеж заради славяногласието. Ако е изпитал някакво влияние отвън в тази връзка, то може да е откъм албанският или откъм гръцкият.

А пък във връзка с така наречената от Вас "дейотация на йе в начално положение" нашият език се държи съвсем по славянски. Вижте и тази тема.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това за майката - може и по двата начина. Поне аз така го ползвам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В новоперсийски се употребява местоимение "свой" худ.

Обаче преди да се нахвърлят и тук "прабългари", ще кажа, че в новоперсийски местоименната система е съвсем опростена и изобщо не прилича на българската.

Формите за всякакви падежи са изместени от формите за родителен падеж.

Персите употребяват една форма:

аз = мой = мен ман

ти = твой = теб то

той/тя/то = негов/неин = него/нея у

и.т.н.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В новоперсийски се употребява местоимение "свой" худ.

Обаче преди да се нахвърлят и тук "прабългари", ще кажа, че в новоперсийски местоименната система е съвсем опростена и изобщо не прилича на българската.

Формите за всякакви падежи са изместени от формите за родителен падеж.

..

Както стана дума, притежателно местоимения "свой", отлично от "негов", има в славянски, балтийски и скандинавски. Сега научавам, че имало и в новоперсийски. Но може ли "свой" да се употреби вместо "мой"? В славянски и балтийски - да. В скандинавски - не. А в новоперсийски?
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Както стана дума, притежателно местоимения "свой", отлично от "негов", има в славянски, балтийски и скандинавски. Сега научавам, че имало и в новоперсийски. Но може ли "свой" да се употреби вместо "мой"? В славянски и балтийски - да. В скандинавски - не. А в новоперсийски?

в новоперсийски притежателни местоимения няма. всички местоимения са заменени от старите форми за родителелен падеж.

in qalam-e-man ast - това е моята химикалка.

man < староперсийски mana, род.п. adam им.п. "аз"

in qalam-e-to ast - това е твоята химикалка.

to < староперсийски tava, род. п., tuvam им.п. "ти" и.т.н.

но в новоперсийски се употребяват най-вече местоименни енклитики по същия начин като местоименията в английски, френски, немски:

be-sâ'at-am nigâh kardam - погледнах си часовника (буквално: часовника ми)

u az mâdar-ash pursid - той/тя помоли майка си (буквално: майка му/ѝ)

dasthâ-yat-râ be-shur - умий си ръцете (буквално: твоите ръце)

худ по призход е име (май е съкратено от худай "господ"?) и затова се употребява винаги в изафетна конструкция и последван от притежателна местоименна енклитика. общо взето съответства на self в английски: myself, yourself...:

kitâb-e-xud-at-râ be man be-deh - дай ми книгата си (буквално: дай ми твоята (at) собствена (xud) книга). на английски би било book of yourself, но това звучи странно.

а в някои случаи дори не е необходима енклитика или худ заради контекста:

mâdar-râ aziz dâram - обичам майка си (буквално: обичам майка)

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

в новоперсийски притежателни местоимения няма. всички местоимения са заменени от старите форми за родителелен падеж.

)

А как стоят нещата в старо- и средноперсийски ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

а бълг. двойно мест. мене ми тебе ти

{Балкан-3}. Удвояване на допълненията {редупликация}.


опр. член, притежателното местоимение като аглунатитивна конструкция!

Самото наличие на определителен член в българският език е балканщина:

{Балкан-2}. Категория "определеност" при имената {Arthromania}Артромания}.

{Балкан-А2}. Задпоставен определителен член. {PostPositiveArticles}

Това, както и кратките форми на местоиманията, са славянщина, проява на законът за второто място на енклитиките. Не представлява аглунатитивна конструкция. Примери за второто място на енклитиките:

Хубава-та ми мила родина!

Защо ми го взе? Дай ми го!

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А как стоят нещата в старо- и средноперсийски ?

В староперсийски съществува пълната индоевропейска система от падежни форми при имената, както и индоевропейската система от притежателни енклитики (за която г-н Тамарин също спомена в друга тема).

a-da-ma da-a-ra-ya-wa-u-ša xa-ša-a-ya-ça-i-ya аз, цар Дарий... (adam: именителен падеж) -> новоперсийски man, Dariuš šâh

pa-sa-wa a-da-ma ba-a-ba-i-ru-ma a-ši-ya-wa-ma после аз отидох във Вавилон (adam: именителен падеж) -> новоперсийски man sepas be Babil raftam

ma-na-a ba-da-ka мой роб (mana: родителен падеж от adam) -> новоперсийски banda-e-man

В средноперсийски склонитбената система се е опростила - съществуват два падежа:

-пряк (наследник на старата форма за именителен падеж) - за прякото допълнение

-косвен (наследник на старата форма за родителен падеж), който се употребява след предлози (dar, az, ...)

В новоперсийски първият падеж изчезва при около 95% от имената (едно изключение, за което се сещам е اتش "огън") и при местоименията.

Остава само косвеният падеж.

За се избягва двусмислие в изречението и за да доуточни кое е прякото допълнение и кое-подлогът, енклитиката - поема функция на показател на прякото допълнение.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още малко разсъждения по темата.

Пример:

Да се върнем 11 века назад.

Разглеждаме двама славяногласни: Остромир е свикнал да скланя думата "Бог" по O-схемата, а Вълкашин - по U-схемата.

Някой славяногласен казва: "Слава Богови!". И двамата Остромир и Вълкашин го разбират напълно: "Glory To God". Остромир си казва на ум: В нашето село казват "Слава Богу!"

Някой славяногласен казва: "Слава Богу!". Остромир го разбира така: "Glory To God". Вълкашин го разбира така: "Glory Of God" или "God's Glory".

Да се върнем в съвременна България. Всичките изрази "Glory To God", "Glory Of God" или "God's Glory" се превеждат еднакво: "Слава на Бог" или "Слава на Бога" или "Слава Богу". Езикът ни вече е балкански:

{Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още по темата ..

Нов акузатив за одушевени съществителни имена в славянски.

Поради звукови изменения, най-вече заради законът за отваряне на сричката, при съществителните имена от мъжки род в единствено число, както по O-схемата, така и по U-схемата, формите на старият винителен падеж (акузатив) съвпаднали с формите за именителен падеж (номинатив).

Чьловѣкъ услъıша Богъ.

Не ставало ясно кой кого е чул (услышал). За да разреши проблемът, славянският език развил категорията "одушевени съществителни имена" и за "одушевени съществителни имена" създал нов винителен падеж, нов акузатив, с форми от генитивът (родителният падеж).

Чьловѣка услъıша Богъ.

Чьловѣкъ услъıша Бога.

Интересното е, че новият акузатив заимствал генитивната форма само по O-схемата.

Например: Думата "съıнъ" можела да има генитив както по O-схемата (съıна), така и по U-схемата (съıну). Обаче, новият акузатив можел да бъде само "съıна".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още един пример за колебание между O-схемата и U-схемата в българският език.

Думата долу е стара форма за местен падеж по U-схемата от съществителното дол.

Има диалектна форма доле (долѣ), която пак е стара форма за местен падеж от същото съществително дол, но по O-схемата.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...