Кръщаването на Великата Руска Княгия Олга в Цариград !?

[Sandlih]

ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ

Посвещавам на скъпите ми родители Димитър и Йордана, съпругата ми Маргаритка, сина ми Димитър и внуците ми Веселин, Ивелин и Радост

Предговор - бележки на преводача

Представям превод на текста на една книга от 1781 г. на Евгений Болгар, която той написва на латински език в отговор на любезна молба на професор Феодор Шалл от Полтавското училище да отговори на въпрос свързан с посещението на Великата Руска Княгиня Олга в Константинопол при Император Константин Багрянородни и нейното приемане на Христовата вяра. Издател на книгата е един от най-изявените руски учени и държавен деятел граф Алексей Иванович Мусин-Пушкин, в която едновременно с латинският текст е поместен и руският му превод. В текста на няколко пъти ще срещнете едно име Писател безименен или Писател Российские древности, което не е било известно на Евгений Болгар, но по-късните изследвания на Княз Михаил Оболенски и архимандрит Леонид установяват, че става дума за българина Григорий презвитер мних на всички църковници на българските църкви, който е представен в книгата като Свещеник Григорий. Не ми е известно, може и да греша, но се лаская, че текстът от тази книга излиза за първи път на български език под мой превод от староруския език на преводача на текста от латински на руски на Евгений Болгар и става достояние на любознателните български читатели с помощта на blog.bg, Academia.edu, както и на nauka.bg. За автора е известно, че е бил един от най-образованите мъже на 18-ти век и лично Екатерина Втора настоятелно го е канила да работи и живее в Руската империя, което той приема и остава там до края на живота си. Името му е много тясно свързано с Гръцкото Възраждане и освобождението на Гърция през 1828 г. Паметни са неговите думи при първата му среща с Императрицата : "я словено-болгар по родоначалию, грек по рождению и русин по самочувствию". Съществува мнение, че думите на Св. Паисий Хилендарски от неговата "Словено-болгарская история" - "О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин!" са отправени към Евгений Болгар. От книгата не е представено само благодарственото писмо на архимандрит Иоакинф Карпински от Белоезерския Кирилски монастир до него, изразяващо задоволството му от отговора му и с което тя завършва. Sandlih Превод Веселин Тракийски

Евгенiя Булгара

Архiепископа

Славенскаго и Херсонскаго

ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ

на

О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ.

Преложено на Россiйскiй языкъ при Свящѣшйемъ Правительствующемъ Синодѣ.

Печатано въ Санкпетербургѣ, при Императорской Академiи Наукъ, 1792 г.

От издателя. Тук се предлага историческо разсъждение за времето на кръщаването на Великата Княгиня Олга, съчинено на латински език от най-ученият мъж Евгений, бивш Архиепископ Славенский. Кое му е подало повод за съчинението, е необходимо да уведомя почитаемия Читател.

Професор Т(Ф)еодор Шал от Полтавското училище, виждайки несходството в Писателите, относно този същият предмет, и не знаейки, на кого повече да повярва, прибягнал към негово Преосвещенство, като човек с висок ум, и прославил се в Европа с учеността си, помолвайки го да разреши недоумението му. Удоволетворявайки такава молба, този просветен мъж не останал любознателен за единствената истина, търсещ да я открие пряко със своята мисъл, каквато я предлага с точност, и я оставя на съда на безпристрасния свят; а аз съм длъжен да кажа и това, че толкова рядко произведение на перото, за съжаление на любителите на историята може би било завинаги останало в неизвестността, ако поради своята обич към мен, не само ми го съобщи лично, като си позволил, по мое желание, но и да го направи за общо използване.

Аз не намерих по-добър начин да употребя такъв дар, от този да го съобща на света, чрез издаването му под печат. Отличавайки този мъж с дарованието му, огромното познаване на древността, и похвалата, с която се отнасят обществата на учените към неговите трудове, всичко това удостоверява в мен, че и настоящето му изследване ще бъде удостоено с благосклонно приемане от публиката.

Алексей Мусин – Пушкин

На учения изящен мъж на полтавското училище г. професора Т(Ф)еодор Шал Евгений Архиепископ Славенский зраве желая.

Ако скоро поисканото допринася за получаване на особено удоволствие, (макар и не като от скъпа вещ, между другото приемащ се за драгоценен и по времето на получаването му) то този мой отговор, бидейки и по своето съдържание маловажен, а при това и не така бърз, поради мои грижи с други мои дела, доставеното не би трябвало да заслужава никакво уважение. Но аз съм уверен, че вие мой любезни приятелю, ще го приемете благосклонно, независимо от това какъв е и колко късно сте го получили; макар е по-добре по-късно, отколкото никога; и въобще има мнение, че не е загубено това, което не още дошло в ръцете.

Във вашето писмо ми е предложено да отговоря на въпрос, в коя именно година славната Росийска княгиня Олга, първата в Россия Християнска Владетелка, е възприела в Цариград светото кръщение; тъй като Российските историци, и най-напред Нестор, твърдят, че този случай е последвал през лятото на 955-та година от Рождество Христово, напротив също Константин Багрянородни, в своята книга за обрядите(церемонийте), не споменава нищо за такова кръщение, а и пребиваването й в Цариград отнася към 946 г.?

За разрешаване на вашия въпрос е необходимо да се пренесат мислите ни към най-отдалечени времена, и се покаже, че Християнската вяра е посята в Россияните значително по-рано, и почти цял век до княженето на Олга; макар че е справедливо да се каже, че началото му е било много слабо, и, както обикновено при важни промени, отнасящи се до случващото се с целия народ, със съмнение и колебание.

Най-древното начало на Християнската вяра при Россияните, всички историци, не само Росийските, като Нестор, но и чуждестранните, отнасят към десетата година от царуването на Михаил, сина на Теофил; а тази година е 863-та от въплъщението (символ, олицетворение и т.н., означаващо акта на непостижимо съединяване на вечния Бог със сътворената от него човешка природа, к.м.) на Христос. Истината за казаното потвърждава Лев Граматик (на стр. 463 и 464), продължил след Теофан историята на Константин Багрянородни (на стр.121 и 122) , Георгий Монах (на стр. 535 и 536), Георгий Кедрин (в кн. втора на стр. 551 и 552) и Зонара (в кн.втора стр.162). Но както ни се струва, Християнската вяра тогава още не се е била съвсем утвърдила в Россия. То се доказва с това, че скоро след встъпването на престола на Василий Македонец, когато след кръвопролитна война между Россияните и Гърците, продължаваща с различно щастие, бил сключен мир, то Россияните все пак пожелали да приемат светото кръщение. По съгласие с това, от страна на Гръцкия Император, в 868 година от въплъщението на Христос, в Россия бил изпратен епископ от Константинополския Патриарх Игнатий (за това време има известие за мисията при хазарите на Константин и Методий в Херсон и столицата на хагана на Каспийско море и Волга, но не до Киев и до русите, к.м.), за основаване и управляване на църква, и с него двама много учени и разумни мъже, Кирил и Атанасий, за да наставляват народа по правилата на Християнското благочестие, да ги просветят в светото кръщение, и при това да ги научат на четмо и писмо, и да им дадат образци на руските букви. За това пишат Константин Багрянородни (в житието на чичо му Василий стр. 211 и 212), Кедрин (в кн.втора стр 589 и 590), Зонара (в кн.втора стр.173 и 174), Глика (на стр.298) и Писател безименен (кн.втора забележки на книгата на Константин Багрянородни, на стр.112 и 116), този който първи въвел в Российския език буквите, показани при различни писатели. Френски писател на Российските древности, позовавайки се на Ломоносов, прославил се като учен мъж, пише (в предисловието на книга за тези древности, напечтена в 1769 г.), че “буквы Славенскiя”, употребявани сега, са станали известни на нашите прадеди не преди 868. За занасянето им сме задължени на Методий и Константин, синовете на Лъв Селунски (Солунски,к.м.)

За това същото, при царуването на Василий Македонец, обръщане на Россияните към Христос кратко споменава и Т(Ф)еодор Спамгемий (в Историята на християнството в десети век & 2 под число 3) казвайки при това, че като приели Христовата вяра, после я изоставили, за което свидетелстват Кедрин и Зонара (първият на стр,589, а другият разказва в 3 част в записките).

Че също християнската вяра е била въведена после в Россия чрез Олга, съпругата на Российския Княз Игор, в следващия век, т.е. в годината 955 от въплъщението на Спасителя, това се потвърждава не само от древните историци, Константин Багрянородни, Кедрин, Зонара, и всички Гръцки, а така също Нестор с другите Российски писатели, но и почти всички нови за това свидетелстват. Дори Хенрих Лейхий, в едно свое прекрасно разсъждение за живота и делото на Константин Багрянородни (това разсъждение е напечатано в Книгата за обрядите(церемонийте в &10) пише така: “след смъртта на Игор, на когото преди Император Константин Багрянородни беше неприятел, после другар и съюзник, вдовстващата му съпруга Олга, в съпровод с Российски велможи, пребивава във Византия за Свето кръщаване, била приета от Константин с големи почести и дарове.” (виж петата забележка на същата книга на Константин) Това станало през 955 година от Рождество Христово.

Тази същата година това пришествие е означено и от Милетий, Епископ Атинский, в неговия ръкопис, съчинен на гръцки език, “Църковна история”(в кн.X, гл.4), който пише така: “Олга, съпругата на Российския княз, някога нападнал с флот Константинопол, или Господарка на град Киев, след смъртта на своя съпруг пристигнала при Цар Константин, и 955 г.”се кръстила, наричайки се Елена.” Тази наречена от Епископа “История”, макар още да не е напечатана, аз я имам в ръкопис.

С нея се съгласува и Писателят на Российските древности (в съкратената История за приемането на Христовата вяра), че Олга, майката на Светослав, третият Российски Монарх, ходила през лятото на 955 г. до Константинопол и била наречена Елена.

Това същото потвърждава Писателят на най-новата френска история (Т. XVI. ст.III. & V. стр.142) говорейки: “Княгиня Олга основала в Россия Християнската по Гръцко изповедание вяра в 955 година.” Макар много да твърдят, че това било в 941 година.; [но то, също както и посочената във вашия въпрос 946 година, ще бъде опровергано по-долу]; обаче е действително известно, че Християнската вяра е приета няколко години преди това между южните россияни, а по-особено в Киев. Митрополит Макарий [може би същият, който е управлявал църквата в 1542 г.], посочва в своя летопис, че Българите, известни преди като Козари (Хазари,к.м.), които живеели по реките Днепър и Дунав, и които, както смятат, имали един и същ език със северните Россияни, били обърнати (към християнската вяра,к.м.) от Методий и Константин-Кирил, синовете на Лъв Селунски. Тук е необходимо да отбележим, че имената са размесени от Писателите: Византийските говорят, че в Россия били изпратени Кирил и Атанасий за да я научат на Християнската вяра; Писателят на российските древности, позовавайки се на Ломоносов казва, че това били Методий и Константин; а Историк Френски свидетелства, че те се именували Методий и Константин Кирил, признавайки, както ми се струва, че този последния има две имена, обаче Писателите Гръцки, а особено Църковните, никога не са го употребявали.

За същото вече напомня от части и знаменитият Волтер (в историята на Петър Велики в гл. 2), но описва превратно имената на Императорите, или, направо казано, самите тях, а и съответно, обърква обстоятелствата на времената: “Йоан Цимихски се запленил от Княгиня Олга, по кръщение в Константинопол, наречена Елена, и веднага след като приела Християнската вяра.” За такава любов на Императора към княгинята Олга, и за направеното й предложение от него, да встъпи с него в законно съпружество, обявява и Хенрих Лейхий (виж гореспоменатото за живота и делата на Константин Багрянородни в Книгата за обрядите (церемонийте в &10), привеждайки свидетелство на Теодосий Киевски, който бил написал, че Императорът, запленен от красотата на Олга, пожелал да се събере с нея чрез брак; но получил отговор от нея, че не може да бъде съпруга на този, от който е получила кръщаването си в купела. Тук Волтер несправедливо вместо Константин Багрянородни, съобщава за Иоан Цхимиски; макар Цхимиски да заел престола в 970 година от Рождество Христово, след Никифор Втори, сина на Роман втори, който бил баща на Константин Багрянородни (виж за това в хронологичното огледало на Цариградската история, в гръцката библиотека на Иван Алберт Фабриций, в книга 6, на страница 713 и при Шриттер (Сритер,к.м.) в новоиздадените в Санктпетербург записки с избрано от Воизантийската история в кн. 2 на стр. 988), но Олга, макар и попечителка на сина си, управлявала държавата не по-дълго от 969-та година, а след тази година Светослав започнал да управлява сам, като преди това водил война с Гърците, а после сключил договор с Цхимихски (Трактат за целия свят, написан ръкописно в хронологични таблици на Писателя на Российските древности.). Освен тази летоизчислителна грешка, при Волтер, в същата история, има друга много по-странна; където той пише за внука на Олга Владимир, възприел много по-късно от нея Християнската вяра, уж когато Фотий бил изпратил свои представители да го кръстят. Тук, по необичайната, своя волност свойствена на стихотворец, той смесил, различни обстоятелства във времената, и хора отстоящи един от друг с цял век, именно Патриарх Фотий с Патриарх Михаил Златовръхни, и Император Василий Македонец, прадядо му, с правнука му Император Василий втори, наричан Български. Наистина Волтеровите исторически съчинения имат навсякъде в слога си, приятност и красота, но рядко виждаме, че те са обстоятелствени. И така за пребиваването в Цариград на Олга при Константин Багрянородни, за което той самият пише (в книга втора за обрядите /церемонийте,к.м./ в глава 15) не остава и най-малко съмнение. Това е в съотвтствие и с твърденията на древните Писатели и с новите, чиито приведени свидетелства тук биха били съвсем ненужни, ако не беше това, че те ни известяват не само за произтеклите произшествия в тогавашното време, но и за тяхното мнение за тях.

На съмнението подлежи тъкмо това, определянето на точната година на произшествието. Голямата част от най-добрите Писатели, не само Росийските, но и Гръцките [тъй като не е само Несторовото собствено мнение; та ако и то да бъде, то би заслужавало, обаче, голямо уважение, тъй като е свидетелство не на чуждестранен писател, а на който е живял в края на единадесети век, т.е. петдесет години след Олга] предствят пребиваването й в Константинопол и кръщаването й в 955-та или 956-та година от Рождество Христово. А да не би някой да помисли, че казаното се твърди само по свидетелствата на Писателите, то е необходимо ясно да се докаже, какви са годините на царуването на Константин Багрянородни, така и делата, които по реда им, са протичали през царуването му.

Константин Багрянородни е син на Император Лъв (Лъв VI Философ), наричан Премъдри, оставен в изгнание от тъста си Роман Лакапен (Лакапин,к.м.) с децата му, които узурпирали бащиния му престол, в течение на третия индикът (912-945 г.,к.м.), сам започнал владеенето (Кедрин, на стр. 634 пише за това следните думи: “В течение на Третия индикт на 26 януари, Константин Багрянородни, по време на хранене, напада Стефан и Константин, Романовите синове, които въобще не са очаквали, и ги изгонват от царските чертози”), а това е станало, по свидетелството на Кедрин, в 6453-та година от създаване на света, от Рождество Христово 945-та; което се доказва от летоизчисляването на Иван Алберт Фабриций. Но тъй като в тази същата година е починал и (за което свидетелства хронологията на Росийските древности) Игор, Российският Княз, поради това е много трудно да се повярва, че съпругата му Олга, в същото това време, т.е. в 946-та година, едва ли [не говоря вече за 941-та година, както някои безрасъдно предполагат] преди да е могла да оплаче жребия си на вдовица, и да приведе държавните дела в необходимият ред, е помисляла да се отправя към Цариград, и при това с такава пищност и с предвождането на толкова велможи.

Накрая в течение на шестия индикт, както пише Кедрин (за същото се споменават на страница 635 следните думи: “В шести Индикт месец юли Багрянородни, в деня на Светата Пасха, с молитва извършена от Патриарх Теофилакт, възлага венец на сина си Роман”) Роман, вторият син Константинов, приема от баща си съуправителство на държавата и на самия празник Света Пасха в година 6456-та, а от Христа 948-та, бе коронован, за което свидетелства в летоизчислението си и Иван Алберт Фабриций. Но в това време, когато е бил и приемът на Срацинското посолство изпратено от Амерумн, за което се споменава в книгата за Обрядите/церемонийте/(в глава 15 на страница 329), Константин със своя син Роман управлявали държавата, както се пише (на страница 339), че когато тези посланици били въведени в Императорската Златна палата, то на Аркадиевия престол тогава седял Роман Багрянородни и Боговенчани; а по-нататък в тази същата книга виждаме (на страница 340), че при Императорите Константин и Роман Багрянородни, било назначено, в чест на тези Срацински посланици, като изпратени от дружествена държава, рицарско позорище /представление,к.м./. По подобен начин било постъпено и след това, когато били посрещани посланици от Амир, както там също пише (вижте в същата книга на страница 342) в Палатата със златните кресла/престоли,к.м./ на които седели Господарите, т.е. Константин и Роман. И накрая, там също (на страница 345), се описва церемонията, с която била приета Олга, а именно: когато след края на обяда, в Столовата стая били поставени закуски, то при това присъствали Император Константин, и Император Роман Багрянородни общо със своите деца. Как така се твърди, че приемът на горе споменатите посланици, а и също на самата Олга, за която най-вече сега иде реч, е могъл да се случил през 946-та, когато Роман още не е бил приел съуправителството на държавата от баща си, нито седи на Аркадиевия престол вече венчан, нито е Император със своя баща, нито може да се нарече Господар, поради това, че е въздигнат в Императорското достойнство не по-рано от 948-та година.

И така, справедливо е пребиваването на Олга в Константинопол да се полага около дванадесетата година от царуването на Константин Багрянородни, т.е. когато той, след изгонването на своя тъст с децата му, започнал да царува сам; а тази година, която съответства на 16-и Индикт, била 6464-та от сътворението на света, 956-та от Рождество Христово, в която Кедрин (за това в спомената книга, на страница 636, са написани следните думи: “Княгиня Олка се кръсти и показа достойни плодове на искрената Вяра и благото на своето желание, се завърна в соя дом с почести от Императора”. А на страница 638, описвайки и времето на кончината на Патриарх Теофилакт се казва: ”А в двадесетата година от царуването на Константин, от сътворението на света 6464, месец Февруари в 26-и ден, Индикт 14-и почина Патриарх Теофилакт“ ) и Зонара (В книга 2-ра на своите летописи, на страница 194, съгласно с Кедрин пише; че “съпругата на Российския Княз Олга, пристигнала при Цар Константин се кръстила, и после приемайки дарове от него, се върнала в соята си земя”) предполагат пребиваването на Олга. Но вие ще кажете, че две обстоятелства не позволяват признаването на тази година за съответстваща на означеното събитие; първо, че Хронографът Константин Багрянородни, впрочем най-съвършен, описвайки обрядите в Константинополския двор, съвсем не споменава за кръщаване на Олга; второ, че пребиваването на тази княгиня в Цариград се случва в 946-та година.

Но преди това да бъде разрешено, аз считам за необходимо да кажа следната забележка, като нещо ново и необичайно, а именно, че Константин се нарича Хронограф, при това съвършен. Неоспоримо е, че Константин е бил Господар учен и любител на науките (за това пишат Кедрин на страница 635 Зонара в книга 2-ра на страница 193; Иван /Хенрих,к.м./ Лейхий в разсъжденията си за живота и делата на Константин Багрянородни), но че той е съчинил някога Хронограф, до сега никъде не е видян. Освен книгата за Обрядите/церемонийте,к.м./, той е написал История за Неръкотворния Христов образ намерен в град Едеса; описал е живота на Император на Василий Македонец, своя дядо; писал е до своя син Роман разсъждения за управлението на Държавата; издал е книгата Тактика, и разсъждения за положението в Източната Империя; издал е много закони; и накрая, по негов съвет и заповед чрез разни учени хора, са събрани от всички истории, нравствени и политически разсъждения, които са описани в 53 глави, издадени в печат. Но от това доста забележително съчинение до сега са останали само две глави 27-а и 50-а; от които в първата се съдържа съкратената записка за Посолствата, а във другата разсъждения за добродетелите и пороците (виж за това учебната история на Каве за 10 век, а година 911, и при Фабриций в Гръцка библиотека книга 6, на страници 486, 487 ); а, че Константин бил съчинил някакъв Хронограф, поради което би могъл да бъде наречен Съвършения Хронограф, това ние от никого никога не сме чували. Но както впрочем за нестаналото, това сега да го оставим.

Относно вече до това, че Константин, между обрядите/церемонийте,к.м./ на Константинополския двор, не споменава нищо за кръщаването на Олга, това е справедливо. Но трябва да се предприеме за разсъждение, I-во, че това не са изисквали нито обстоятелствата на обозначеното дело, нито самото намерение на Константин, като учредител на обрядите/церемонийте,к.м./ в своя двор, до колкото той е предположил за себе си да описва в тази книга само придворните обряди/церемонии,к.м./, и реда за провеждането им. Поводът му за съчиняването на тази книга е бил следният: той забелязал, че между многото, преди наблюдавани, и в това време преминали във времето на забравата, вещи, и правила за придворните обряди/церемонии,к.м./, чиито предмет заслужава уважение, останали в пренебрежение; и разсъждавайки, че несъблюдаването им относно благопристойността на Императорския Двор, и самото достойнство на Империята, като че било загубило този свой блясък, признал за необходимо, възобновявайки означеното правило, да го постави в закон; за което и сам обявява в предисловието й. Искайки вече, и описвайки тези някои тържества, с които заедно се включвали и свещени обряди, както на пример, че трябвало да бъдат съответстващи на достойнството на Императорската особа, да се наблюдават, когато той присъства в кръстни ходения, или при отправянето за божийте служби е църквата; но преките църковни обряди, какъвто би бил изпълнен при кръщаването на княгиня Олга,той не е имал необходимост да описва в своите книги. Макар че той, както твърдят други, и сам да е бил приел кръщението от светия купел, но го е възприел не в лице на Император, а в лицето на прост Християнин, каквито обикновено, в подобни случаи, биват възприемните отци, като свидетели или гаранти, независимо от чина и достойнството.

2) Трябва да се отбележи, че в тази книга Константин не споменава и за кръщаването на Турките, макар да е известно (за това пише Кедрин на страница 636, Зонара в книга 2-ра исторически записки, на страница 194), че те също са били в Цариград за приемане на Святото кръщение. И когато от това, че Константин нищо не споменава, за кръщаването на Турките, не трябва да се заключава, че те не са били покръстени, което е равносилно, по тази същата причина, не бива да се заключава, че не е била покръстена и Олга. И още повече, когато Кедрин и Зонара, за които е казано по-горе, и други много вероятно достойни Писатели твърдят тава същото. Че в вече е бил неин въприемен отец от светия купел сам Императора, за доказателство на това е достатъчно да се представи и едно свидетелство на Т(Ф)еодосий Киевски, на което, като достоверно, се позовава гореспоменатият Иван Лейхий, в разсъжденията си за живота и делата на Константин Багрянородни, т.е. че когато Императорът и предложил брачен съюз, то тя в отговор му отговорила, че не може да бъде съпруга на своя покръстващ я.

Обаче и от самата Константинова книга може достатъчно добре да се види за кръщаването на Олга; тъй като там неколкократно се споменава за свещеникът Григорий, който се намирал до Княгинята, като учител по Закона или Духовник; и когато на 9-ия ден на Септември, в четвъртата неделя (неясно ??? неделя като ден или като седмица,к.м.) в Златната палата, били угощени всички посланици на Российските Князе, и близките на Княгиня Олга, така като било гощавани в Императорската столова, и при завършването му получили обичайните подаръци, бил заедно с тях и Свещеник Григорий; (за това пише в книга 2 за обрядите/церемонийте,к.м./ на страница 345) и тогава било подарено тридесет милиарса на вуйчото/или чичото,к.м./ на Княгинята, осем от нейните най-близки получили по двадесет, двадесет от нейните Велможи и четиридесет човека от Гостите получили по дванадесет, а Свещеник Григорий осем.

Там малко по-надолу пише, че когато за Княгиня Олга, месец Октомври 18-о число, което било неделен ден, угощавали Россианите, по заповед на Императора, в Свети Павловия дворец с Петте кули, на обяд, на който присъствали Императрицата заедно със своите Багрянови деца, с невестите и с Княгиня Олга, то тогава поднесли на Княгинята подарък от двеста милиарса, чичото/вуйчото/ й получил двадесет, а на Свещеникът или Духовникът й Григорий, ако може да го наречеш Преводач, било дадено осем. За какво, кажете ми, Российската Княгиня има при себе си винаги Духовник, освен тя да се покръства или вече е покръстена в Християнската вяра, или се е подготвяла от ден в ден за покръстването. Следователно няма ни най-малко съмнение в това, че вдовстващата съпруга на Игор е пребивавала в Цариград по време на царуването на Константин Багрянородни и неговия син Роман; и за това, че приела светото кръщение, и е присъединена към Православната Църква.

Но вие, може би, ще представите от своя страна съмнение за времето на това, че Константин Багрянородни, в често споменаваната книга за Обрядите /церемонийте,к.м./ представя прибиваването на Княгиня Олга в Цариград в 946-а година. Отговарям на това. В самия оригинал на тази книга нищо такова не се вижда, а само се извежда от два надписа поставени над две статии в глава 15-а, от които едната споменава за прием в 31-я ден на Май, на Посолство изпратено от Амерум, (виж в същата книга на страница 329), а в другата за назначено в чест на тези същите Посланици Рицарско представление; а доколкото и първото и второто са се случили в течение на четвъртия Индикт, то и станалото от това несправедливо, такова мнение, тъй като в този същият Индикт, не само означените Посланици, но били приемани и други изпращани от Амир. Но за приемането на тези Посланици е казано в следващия четвърти Надпис, а за приемането на Российската Княгиня Олга се споменава в Надпис пети (в тази същата книга на страница 342) ; а, че тези Надписи се изобразяват по времето на четвърти Индикт, е съвсем несправедливо, на тези ясни доказателства.

При отправяне на означените тържества е бил Константин Багрянородни със своя син Роман, като Император, което е пространно изяснено по-преди, но е неопровержима истина, че Роман втори, за съцаруване с баща си е приет в течение на шестия Индикт, следователно, с крайното превръщане на летоизчислението, това е отнесено към Индикт четвърти. 2) В тази същата книга е казано (на страница 329), че на 31 Май бил приемът на Посланиците пристигнали от Амерум. В 24-я ден на Октомври били приети, по такъв начин, Испанските Посланици (на страница 330). После в чест на Срацинските посланици било назначено Рицарското представление (на страница 320). В 6-ия ден на Август бил празнуван тържественият празник Преображение Господне (на страница 341), а след този празник на 9-и ден на Август бил балът на Имперсторския двор (на страница 342); в 30-ия ден на Август вече бил приемът на Российската Княгиня Олга. А там по-ниско вече (на страница 345), че към 18-ия ден на Октомври Дворъ бил приготвен за пир, на който Императорът с Российските Велможи, а Княгиня Олга с Императрицата и с децата имали общ обяд. Но кой може да удостовери, че в една и съща година, се случили дела, които протекли в следният ред, а именно 31-и Май, 24-и Октомври, 6-и или 9-и и 30-и Август, 9-и Септември, и 18-и Октомври? Всичко това е описано в точно такъв ред в книгата на Обрядите /церемонийте,к.м./; следователно Надписите за онези времена на четвърти Индикт изявяващи се като че били лъжливи, а по тях се основава и свидетелството, че Олга е пребивавала в Константинопол в 946-та година, която се пада на четвърти Индикт, не заслужават никакво внимание.

И така откривайки тази нелепост, какво трябва да се каже за тези Надписи, които се намират в споменатата глава 15-а? Че, повтарям, трябва да се каже друго, тяхната същност е невярна, подлъгваща, или в края на краищата от страна на внеслия ги, и не са от Съчинителя Константин на тази книга, не са направени в съответствие с протичането на станалите събития, но някакъв мързелив и глупав Писател, съвсем поради незнание, или поради лекомислено включване. Нима някой би помислил да твърди, че Константин е писал тази книга небрежно или невнимателно; и едно би предлагал в намиращите се тук статии, а съвсем друго неприлично би означил в Надписите; но това за такъв Писател и да се помисли е неприлично.

Но вие може да кажете, че тези същите Надписи, изобразяващи времето на четвъртия Индикт, се намират в ръкописната книга, във Франкфурт на Майн, при Захар Конрад, която му доставил благородният и знаменит с учеността си мъж Уффембахий; че те същите самите се намират в направеното заглавие на една книга, което е съобщено от Уффембахий на Алберто Фабриций; тези същите четем в описанието на обрядите в Константинополския Двор, съчинено от Иван Хенрих Май, който лично разглеждал книгата на Константин и обещал да я напечата; те същите, накрая и самият Фабриций, мъж впрочем много учен, без всякаква промяна, съгласно с превода на Май, ги съобщил на своите читатели; и трябва да се мисли, че и в другите ръкописни книги, ако някъде ги има, са тези същите, а не се намират други; така че за какво да ги считаме за несправедливи, когато при това не виждаме нито една такава книга, където тази несправедливост е била доказана?

Що се отнася до мен, аз за другите книги нищо не мога да кажа, защото нямам нито една при мен; но настоявам твърдо в това, че нито една ръкописна книга, освен гореспоменатата на Уффембахий, където се намират онези надписи от времето на четвъртия Индикт, не заслужава признание. Тази моя мисъл не се основава само на догадки, но очевидно би било нелепост да признаваш за справедливи такива надписи, в които порядакът на времето е съвсем изгубен.

Относно свидетелствата на другите знаменити мъже, всички те се основават само на едната ръкописна книга на Уффенбахий, която той може би случайно е намерил, за ниска цена, и намирайки я за важна, и отсъдил че би било достойно за света да я издаде; но признавайки слабото си познаване на Гръцкия език не се надявал сам собствено да го постигне. И макар, с помощта на Шрейдер Шмит, мъж много изкусен в Гръцкия език, започнал да превежда тази книга, и я превел до половината от втория трактат, но накрая я изоставил и признал, че изисква големи поправки. След това Хенрих Май, бил някога професор по Гръцки и Източни езици в Хесенската Академия, я намерил между другите Уффенбахиеви ръкописни книги, въпреки че я разгледал, превел, и подготвил да в издаде в печат, но това така също не се станало, тъй като с кончината му, както преводът, така и всяка надежда за напечатването на книгата, останала безрезултатна. Накрая Алберт Фабриций съобщил тези същите Заглавия и Надписи, в какъвто вид му били споменати от Учените мъже, в този им вид и сам други съобщил, желаейки впрочем и очаквайки, че някой друг би издал тази книга на света. От казаното преди това е видно, дали някой от горенаречените Писатели е пожелал да разреши справедливо възникналата погрешност на тези Надписи; и някога и на някого се оказало странно, че такива учени хора не са могли да забележат несходството на времето, каквото се оказва в Историята и в Надписите намиращи се в книгата, когато те съвсем не са се старали да я издадат, като Фабриций, или са възнамерявали да я издадат, но не са успели в намеренията си като Уффембахий и Май? Но че такова несходство в летоизчислението не е забелязал и много ученият мъж Иван Рейский, през 1771 г. при издаването на тази книга, то това наистина е жалко и странно за мен. Странно е поради това, че на Рейский, макар и много учен мъж и имащ способността да открива неизвестните и обяснява тъмните неща на предметите, би му било много лесно да го направи, само да беше поискал да употреби своето внимание към това; жалкото е, че неуважението на несходството, е подадено или в краен случай оставено, като повод, на Читателя, не толкова разумен, или не вникващ в точното разглеждане на предлагаемото, да клевети историята. И така при повреждане по такъв начин на основанията на Историята, има причина за съмнение на самото обръщане във Вяра на Княгиня Олга.

Следователно трябва да се унищожи, по мое мнение, Хронологическият запис за четвърти Индикт, незнайно от къде прокраднал се в Надписите на Константиновата книга; и ако някога бъде издадени отпечатани съчиненията на Византийските писатели, което е повече желателно, отколкото да се надявам, то тези Надписи трябва да бъдат поправени по този мой план. Ако бъде разсъдено да се направи Надпис и над това отделение, където се предлага историята за приемането от Императора на Олга, което е последвало, което става ясно от горе казаното, след приемането на другите Посолства, то е необходимо да се напомни, че са били описани в седем отделни дела, не в 4-и но в 14-и Индикт, т.е. в 956-та година от въплъщението на Христос, следователно след десет години; тъй като всички Историци, както вече видяхме, единогласно потвърждават, че в точно тази година Росийската Княгиня Олга е била в Константинопол, и се прекръстила като приела Християнската Вяра. Каквото е това достапаметно събитие, всеки справедлив ще признае, като само такова, а не по друг начин да бъде съобразени обстоятелствата в Историята с течение на времето и с достатъчно внимание да се разгледа станалото събитие в това време.

Това ми се струва да е достатъчно за разрешаване на вашия въпрос, любезни мой приятелю. Моля, този мой отговор да бъде с такава същото благоразположение, с каквото и аз приех вашия въпрос, т.е. с усърдие да науча и защитя истината, към което са се стремили нашите мисли и клониха желанията ни.

Бъдете здрав.

1781 г Май ден

Ответното, към Негово Преосвещенство, писмо на Професор Шалл.

Преосвещенний Владико,

Преизпълнен съм преди всичко от чувство на благодарност за вашата милост, приемайки я като неоценим дар; днес прочел Вашето разсъждение, като доказателство за високите Ви знания и голям ум, усещайки в себе си дълбоко високопочитание към Вашата особа. Това, с което природата особено е наградила Ваше Преосвещенство, което в разсъжденията на ваша милост е разположено към чистосърдечна преданност, удивляват с тези ваши високи знания и съвършена мъдрост и имат към вас отлично благоговение; а с такова чувства са преизпълнени повече тези, които са се удостоили с несравнимото щастие да бъдат винаги близки с вас и добре да познават цената на тези ваши съвършенства. И така ако аз бих, от истинско почтение към Ваше Преосвещенство, произнесъл тук за вас похвала, с нисък поклон моля да не я приемете за ласкателство; тъй като тук това не бива да се взема за угодливо възхваляване, където и най-големите похвали нямат силата да превъзмогнат истината, и заслугите на такъв мъж.

Длъжен съм справедливо да призная, че след проведеното, с такава точност и с толкова знание, от Ваше Преосвещенство изследване, никой вече няма повече да се съмнява за истината за времето на кръщаването на Княгиня Олга. Действително синът на Императора, като съуправляващ на Държавата, е бил на приема на Княгинята; известна е годината на кончината на Игор; постоянството на Духовника при кръщаването на Княгинята; собственото й признание за кръщаването; и накрая свидетелствата за това на достойните вероятни писатели; всичко това въобще представляват толкова убедителни доказателства, че не само самото събитие, но и времето остава точно определено, независимо от явното противоречие. И това същото противоречие, че някъде е било ясно изобразено, това не е видно, а само че нашите Писатели, поради своето лекомислие, са преставили собствените си и неоснователни догадки за основателни мисли на знаменития Писател; и за това, което като за непринадлежащо, е имал основателна причина да замълчи, те въвели от отсъствието му, съмнение от него. Поради което имах основателната причина да се удивлявам на вашата проницателност и остротата на вашата мисъл, защото вие толкова разумно, точно и подробно (в текста “съ такою солью”,к.м.) сте изследвали това дело, че вече не остава най-малко съмнение, че такъв умен Писател, като Константин, е могъл да каже така изменчиво за станалите събития в различните години, като че са се случили в една година. И най-вече можеш да се представът хиляди такива примери, че Преписвчите, а и още повече Издателите са правили надписи и преводи, които после са внесли в книгата, и поради своето скудоумие, като са повредили тази книга. Че Рейский също не е забелязал тези грешки, това не е по друга причина, освен само по тази, че той винаги е бил принуден да избързва, заради печалбата си, да издава спешно съчиненията си, и, бидейки впрочем изряден филолог, не винаги е бил разсъдителен Писател; за което може да послужи известното смешно произношение на съпругата му в една книга. По същият начин аз съвсем се зарадвах и за това,че вие толкова разумно, колкото и основателно, открихте грешка на Волтер, който не бил по-малко слаб историк, както и Християнин; и бил, през целия си живот, преразумен човек, имал обаче най-развращаващо поведение.

Аз оставям в мълчание много за вашето съчинение, щото похвалите ми за Ваше Преосвещенство да не предизвикат чувство на скука; тъй като, което не би било необходимо да кажа, ако ли не бе това, което ме възхити, замислил и описах! Какво голямо и основателно знание! Какво проницание! Какъв ясен порядък! Каква красота в слога! Какво съвършенство навсякъде! Каква чистота! Но кой пише така? Мъж, който вече навърши седемдесет години! Дай Бог! в каквито години Софокъл е написал своята последна трагедия, в тези същите години и Ваше Превъзходителство да можете още да показвате силата на вашия ум! Аз съм, впрочем, с най-дълбоко високопочитание и такава същата преданост.

Към ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО

Почтителен ваш слуга, питомец,

и искрен почитател

Феодор Шалл

1780 година Май ден

[Sandlih]

Няколко думи за Олга. Има различни версии за произхода й, но има няколко факта, които може да служат като жалони за проумяване на повествованието. За Игор, съпругът й, има запис, че е син на Рюрик, каквото и да разбирате под това; Олег е близък роднина на Рюрик, на когото, преди смъртта си, той, още пеленаче, го поверява през 879 г, и го завежда в Киев, а сам поема властта там; за Олга има запис, че е родена през 889 г., за едни Плесков = Псков, за други в Плиска, а според трети е заведена в Киев на 9 години, четвърти пишат, че Игор я харесал край някаква река; според едни записи се омъжва през 909 г.(Олег му я довежда), а според други - в 912 г. за Игор; ражда Светослав 942 г.; Игор умира 945 г., от 945 до 963 г. тя управлява Киевска Рус, като регентка на Светослав; в 955 г. посещава Константинопол и е приета със свитата си от Константин Багрянородни, което е отразено в неговата Книга за обрядите, но там записът е за 946 г.; умира в 969 г. юли 11-и ден Киев.

Редактирано Март 11, 2014 от Sandlih