Отиди на
Форум "Наука"

Оспорване на произход


Recommended Posts

  • Потребител

Казусът е следния:

По време на брака, но след като съпрузите са били във фактическа раздяла, се ражда дете. Като негов баща е записан съпруга.

След развода, детето, чрез своята майка завежда иск по чл. 62, ал. 4 СК и оспорва произхода от бащата. Защо майката не се възползвала от възможността сама да заведе такъв иск е без значение.

Исковата молба е приета от съда и на производството е даден ход. Преди първото заседание ответникът умира.

Как следва да продължи този процес?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами липсват някои много важни данни - напр. колко богат е бил покойният. :)

Сещам се примерно един такъв случай. Една дама е с трима момци, които се напиват хубаво и се налага тя да кара, ама катастрофира. Тя остава жива, а тримата момци умират. Докато обаче са били живи, жената на единия е подала молба за развод. След скръбната вест обаче е оттеглила молбата за развод и е встъпила в наказателното дело като опечалена вдовица искайки обезщетение за пропуснати радости и претърпени скърби от загубата на любимия съпруг.

Според чл. 72 ал. 2

Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.

Делото се прекратява при смърт на детето (335 ГПК). Макар това да не ми се вижда съвсем оправдано, защото тогава бащата се явява наследник, а майката има интерес да докаже, че не е за да не дели с него. Разбира се идеята е, че детето наследява родителите си, а докато е малко не може да заработи свое имущество, пък те сроковете за оспорване са кратки. Но то може да получи имущество по дарение или завет и тогава вече може да има интерес кои ще са му наследниците.

Та ако искът не бъде оттеглен, то в този случай следва да се приложи общото правило на 229 ал. 1 т.2 от ГПК. Възобновяването е после по реда на 230 ал. 2 ГПК - в 6м. Новата страна са наследниците, които биха наследели, ако детето се окаже от друг, т.е. че не е наследник на бащата. Затова казах, че има значение колко богат е бил бащата. По-интересното е, ако няма такива наследници - т.е. няма близки роднини и съпруга (доколкото разбирам с майката вече се е бил развел, тъй че следваща съпруга). Тогава ще трябва особен представител, защото хипотетично е възможно да се окаже, че има дете, което не е родено по време на брак и не е припознато, но си е негово и има право да иска установяване на произход от бащата като заведе дело срещу наследниците. Няма изрична уредба, но според мен трябва да се подведе към чл. 29 ал. 4 ГПК.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Наследниците на починалия, ако има такива освен детето, по аргумент от чл.72, ал.2 от СК.

Ако има други наследници, проблемът е никакъв.

Но покойният има само едно дете, поне по документи, и това е, което оспорва произхода си.

В случая то се явява ищец, но в същото време и ответник, тъй като докато няма влязло в сила решение, с което да се признае за установено, че починалият не му е баща, то е единственият му наследник.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако има други наследници, проблемът е никакъв.

Но покойният има само едно дете, поне по документи, и това е, което оспорва произхода си.

В случая то се явява ищец, но в същото време и ответник, тъй като докато няма влязло в сила решение, с което да се признае за установено, че починалият не му е баща, то е единственият му наследник.

Няма ли наследници от следващия ред - родители, братя и сестри, братовчеди? Защото ако детето не е негово, то отпада като наследник и идва следващия ред, който има правния интерес да е страна по делото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

има майка. и на мен това беше първата мисъл. Но тя ще стане наследник едва, когато произходът бъде оборен с решението на съда. Дори и да бъде конституирана като страна, какво би станало, ако искът бъде отхвърлен?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

има майка. и на мен това беше първата мисъл. Но тя ще стане наследник едва, когато произходът бъде оборен с решението на съда. Дори и да бъде конституирана като страна, какво би станало, ако искът бъде отхвърлен?

Страните се определят от претендираното право, а не от доказаното право. Наследниците са тези, които биха наследили. Определящ е интереса, т.е. кой какво ще наследи в зависимост от изхода на делото - било като квота, било като възможност въобще да наследи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Страните се определят от претендираното право, а не от доказаното право. Наследниците са тези, които биха наследили. Определящ е интереса, т.е. кой какво ще наследи в зависимост от изхода на делото - било като квота, било като възможност въобще да наследи.

Принципно е така. Но в един процес за оспорване на произход страните са точно определени от закона. В конкретния случай ищци са майката или детето. Ответник - бащата или евентуално неговите наследници, ако е починал, както е в този казус. Наследниците, такива, каквито са по закон, а не евентуални. Но, дори и да се приеме, с оглед заявената искова претенция, че майката на починалия може да бъде конституирана като страна, предвид обстоятелството, че тя ще получи качеството на наследник, то, както писах по-горе, възниква въпросът какво би станало, ако искът бъде отхвърлен? Тогава ще имаме едно порочно съдебно решение, постановено срещу ненадлежна страна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Родителите на починалия са си наследници по закон също. Идеята е в процеса да участват страните, които имат интерес от установяване на произхода. Майката участва именно защото има интерес от установяване на произхода, защото в единия случай би се явила наследник на сина си, а във втория на внука си, ако той също почине преди нея. За всяко право има едно средство за защита, а ако майката не може да участва, тя няма друг способ да защити правата си.

Съдебното решение няма да е порочно, защото е между заинтересовани страни - починалия ще бъде наследен или от майка си, или от детето си. Би било порочно, ако е срещу следващия ред, който няма да наследи независимо от изхода от делото (е, може да наследят примерно майката, ама ще получат нещо, ако тя не изпие от мъка всичко, което е наследила :) ). При всяко дело всяка от страните е претендент, но винаги едната от тях увисва, т.е. оказва се, че няма никакво право.

След като е посочено, че иска може да се насочи срещу наследниците, то това означава всички, които биха наследили. Иначе разпоредбата щеше да се ограничи примерно до "други низходящи" и евентуално преживял съпруг, ако има низходящи и наследява с тях. Би трябвало да се включи и наследника по завещание, защото от изхода на делото би могла да зависи запазената част и тя да се отрази на дела му.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...