Отиди на
Форум "Наука"

Жаби


Apofis

Recommended Posts

  • Потребител

4-4_3.jpg

Жабите са земноводни, тоест подскачат по земята и плуват във водата. Всички жаби имат огромни очи, за да разпознават плячката и голяма уста, за да я поглъщат. Тялото им е набито, предните крайници са къси и нямат опашка. Силните им задни крайници са много подходящи за скачане и плуване. Могат да живеят почти навсякъде, с изключение на солените морски води и ледените полюси. По-голяма част от жабите трябва да поддържат кожата си непрекъснато влажна и затова предпочитат блатистите места като джунглата в Югоизточна Азия. Влагата им е необходима, за да могат да дишат чрез кожата си, както с белите дробове. Някои жаби, като азиатската жаба бик се заравят в блатистата почва, за поддържат влажността на кожата си.

Жабите са добри ловци. Използват големите си очи, за да открият плячката, след това изваждат дългия си лепкав език, жертвата се залепва за него, жабата бързо прибира езика си и я прибира още жива.

Жабите улавят летящи мухи, хлебарки, паяци, рибки - всичко, което може да се побере в големите им устни.

Жабите използват мощните си крайници, за да се изтласкват при скачане. Един вид африкански жаби скачат на повече от 5 метра дължина, все едно човек да скочи на 150 метра дължина. Жабите могат и да плуват, движейки задните си крайници.

Летящите жаби могат да прелитат от дърво на дърво, като използват дългите си крайници.

Дървесните жаби изплолзват вендузите на пръстите си, за да се задържат върху кората на дърветата и гладките листа. Дори могат да се покатерят върху стъклото на прозорец!

Повечето жаби не преследват плячката. Стоят и чакат сочната хапка да мине наблизо. Окраската и цветът на жабите им позволява да се прикриват. Зелената дървесна жаба дебне в гъстите листа на клоните на дърветата, а рогатата кафява жаба се крие сред растителността на повърхността на земята. Така те стават невидими за неприятелите си.

Азиатската летяща жаба използва дългите си ципести крака като парашут.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

У на с се срещат 12 жаби, представители на 5 семейства:

Семейство Bombinatoridae - Бумкови

Bombina bombina - Червенокоремна бумка

Bombina variegata - Жълтокоремна бумка

Семейство Bufonidae - Крастави жаби

Bufo bufo - Кафява крастава жаба (Голяма крастава жаба)

Bufo viridis - Зелена крастава жаба

Семейство Hylidae - Дървесници

Hyla arborea - Дървесница (Жаба дървесница)

Семейство Pelobatidae - Чесновници

Pelobates fuscus - Обикновена чесновница

Pelobates syriacus - Сирийска (балканска) чесновници

Семейство Ranidae - Водни жаби

Rana dalmatina - Горска жаба

Rana esculenta - Зелена водна жаба

Rana graeca - Гръцка дългокрака жаба

Rana ridibunda - Голяма водна жаба

Rana temporaria - Планинска жаба

Най-широко разпространени са обикновената водна жаба, горската, дървесната и краставите жаби.

Сирийската чесновница е защитена!

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
У на с се срещат 12 жаби, представители на 5 семейства:

Семейство Bombinatoridae - Бумкови

Bombina bombina - Червенокоремна бумка

Bombina variegata - Жълтокоремна бумка

Семейство Bufonidae - Крастави жаби

Bufo bufo - Кафява крастава жаба (Голяма крастава жаба)

Bufo viridis - Зелена крастава жаба

Семейство Hylidae - Дървесници

Hyla arborea - Дървесница (Жаба дървесница)

Семейство Pelobatidae - Чесновници

Pelobates fuscus - Обикновена чесновница

Pelobates syriacus - Сирийска (балканска) чесновници

Семейство Ranidae - Водни жаби

Rana dalmatina - Горска жаба

Rana esculenta - Зелена водна жаба

Rana graeca - Гръцка дългокрака жаба

Rana ridibunda - Голяма водна жаба

Rana temporaria - Планинска жаба 

Най-широко разпространени са обикновената водна жаба, горската, дървесната и краставите жаби.

Сирийската чесновница е защитена!

Недавай грешна информация.

Rana dalmatina е горска дългокрака жаба, а Rana graeca е гръцка жаба. Няма такова нещо, като семейство "Бумкови", Bombinatoridae са Кръглоезични жаби ;) .

Всички земноводни в България са защитени от "Закон за биологичното разнообразие", само за голямата водна се издава разрешително за развъждане с търговска цел. От изброените само голямата водна жаба се среща масово.

Salamandra salamandra (Дъждовник) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ)1 от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция2.

Triturus vulgaris (Обикновен тритон) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция.

Triturus alpestris (Алпийски тритон) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; включен в Червената книга на България в категория “рядък вид”.

Triturus cristatus karelinii (Гребенест тритон) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; включен в Червения лист на застрашените видове на IUCN3 в категория “вид, за който няма достатъчно данни”; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО4 (приложение ІV).

Triturus cristatus dobrogicus (Дунавски тритон) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; включен в Червения лист на застрашените видове на IUCN в категория “вид, за който няма достатъчно данни”.

Bombina bombina (Червенокоремна бумка) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІ) от 2002;включен е в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложения ІІ и ІV); включен в Червения лист на застрашените видове на IUCN в категория “нисък риск/зависим от консервационни мерки”.

Bombina variegata (Жълтокоремна бумка) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложения ІІ и ІV).

Pelobates fuscus (Обикновена чесновница) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV).

Pelobates syriacus (Сирийска чесновница) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV); включен в Червената книга на България в категория “застрашен вид”; включен в европейската Червена книга.

Bufo bufo (Голяма крастава жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция.

Bufo viridis (Зелена крастава жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ) от 2002; включен в приложение ІІ на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV).

Hyla arborea (Жаба дървесница) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV); включен в Червения лист на застрашените видове на IUCN в категория “нисък риск/близък до застрашеност”.

Rana temporaria (Планинска водна жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІV) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение V).

Rana dalmatina (Горска дългокрака жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІ) от 2002; включен в приложение ІІ на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV).

Rana graeca (Гръцка жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV).

Rana ridibunda (Голяма водна жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІV) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение V).

Rana kl. esculenta (Зелена водна жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІV) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение V).

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Стана мо много интересно, ама може ли да пуснете и снимки на изброените видове?

Копираш латинското име на вида жава, която искаш да видиш примерно Rana graeca слагаш го в търсачката http://google.bg даваш изображения и ти се появяват снимки от вида жаба.

http://images.google.bg/images?q=Rana%20gr...F-8&sa=N&tab=wi

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Аз че мога мога, ама не трябва ли статията да бъде максимално пълноценна?

Това не е статия, а извадка от закона за биологичното разнообразие.
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

здравейте

не ophidia не дава грешна информация сем. бумкови има и то е същото това сем. кръглоезични т.е. може и така да се каже. Друг е въпроса, че според някои класификации сем. бумки ( бумкови ) са част от сем. кръглоезични , като подсем. ама там е сложна работа... по същия начин и другите наименования не са грешни - в даден език може да има мн. наименования на дадено животно и разбирасе само едно на латински - то и за това е измислена подобена класификация

:post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
здравейте

не ophidia не дава грешна информация сем. бумкови има и то е същото това сем. кръглоезични т.е. може и така да се каже. Друг е въпроса, че според някои класификации сем. бумки ( бумкови ) са част от сем. кръглоезични , като подсем. ама там е сложна работа... по същия начин и другите наименования не са грешни - в даден език може да има мн. наименования на дадено животно и разбирасе само едно на латински - то и за това е измислена подобена класификация

:post-70473-1124971712:

Инфото е грешно, незаблуждавайте хората, Discoglossidae още не е признато. А за имената... гръцката никога не е била и никога няма да бъде дългокрака на какъвто и да е език, а горската винаги е била и ще бъде дългокрака по обясними причини.
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Инфото е грешно, незаблуждавайте хората, Discoglossidae още не е признато. А за имената... гръцката никога не е била и никога няма да бъде дългокрака на какъвто и да е език, а горската винаги е била и ще бъде дългокрака по обясними причини.

друже,

защо не почетеш малко литература или по някакъв начин се подготви преди да си толкова категоричен

сем. Discoglossidae си го има и то отдавна - обхваща р. Аlytes- жаби акушерки и р. Discoglossus - кръглоезични, например вида Discoglossus pictus на български е известен като кръглоезична бумка

понастоящем родовете Bombina - същински бумки и Barbourula са изместени в самостоятелно сем. Bombinatoridae, поради някои особености , но доскоро си бяха в сем. Discoglossidae и то се нарича естествено кръглоезични

относно гръцката жаба- ами отново се поразрови малко да кажем в някоя библиотека , например има една книжка: " Зоологически речник"- издателство "Петър Берон " от 1994г. или просто в инернет

ето какво пише например в енциклопедия Уикепедия:

"Гръцката жаба (Rana graeca Boulenger, 1891), наричана също Гръцка дългокрака жаба, е вид водна жаба, срещаща се само в южните части на Балканския полуостров, включително Югозападна България."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"друже" достатъчно съм чел и работил, така че не ми давай акъл.

Amphibia (Class ) - Anura (Ordo) - Alytidae (Family ) - Discoglossus (Genus ) - pictus (Species )

и ако обичаш нецитирай уикипедия

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Discoglossus pictus

Taxonomic information

Kingdom Animalia

Phylum Chordata (Vertebrata)

Class Amphibia

Order Salientia

Family Discoglossidae

Genus Discoglossus

или тук:

http://animaldiversity.ummz.umich.edu/site...oglossidae.html

или тук:

http://www.herp.it/indxDisco.htm

или тук ( още по- добре - може би най- съвременното):

http://www.amphibiaweb.org/lists/Discoglossidae.shtml

или тук:

http://www.discoverlife.org/nh/id/tmp/20q/...oglossidae.html ( Compiled from American Museum of Natural History

Amphibian Species of the World and other sources. )

или тук:

http://www.livingunderworld.org/anura/data...discoglossidae/ - със твърде сериозни източници:

Amphibian Taxonomy References

AmphibiaWeb (2003). http://amphibiaweb.org/. (Accessed: 2001-2003).

Beltz, Ellin (2003). North American Reptile and Amphibian Names. Ellin Beltz. http://ebeltz.net/herps/etyhome.html (Accessed: 2001).

Center for North American Herpetology (2003). http://www.cnah.org/ (Accessed: 2000).

Collins, Joseph T. Standard Common and Scientific Names for North American Amphibians & Reptiles (3rd ed.). Society for the Study of Amphibians & Reptiles (SSAR), 1990.

Duellman, W.E. and L. Trueb. Biology of Amphibians. McGraw Hill, New York, 1986.

Fowler, Henry W. Annual Report of the New Jersey State Museum, 1906 - With A Report of the Amphibians and Reptiles of New Jersey and a Supplement to the Fishes of New Jersey. Trenton, New Jersey State Museum, 1906.

Frank, Norman, and E. Ramus. Complete Guide to Scientific and Common Names of Reptiles & Amphibians of the World. N.G. Publishing, 1996.

Frost, Darrel. R. Amphibian Species of the World. Allen Press and the Association of Systematics Collections. Lawrence, KS, 1985.

Frost, Darrel R. (2004). Amphibian Species of the World 3.0. American Museum of Natural History. http://research.amnh.org/herpetology/amphibia/index.php (Accessed: 2004).

Halliday, Tim R., and Kraig Adler (editors). The New Encyclopedia of Reptiles & Amphibians. Facts on File, New York, 2002.

Jordan, David S. A Manual of Vertebrates of the Northern United States Including the District East of the Mississippi River and North of North Carolina and Tennessee, Exclusive to Marine Species. Chicago, 1878.

Larson, Allan. 1991. A molecular perspective on the evolutionary relationships of the salamander families. Evolutionary Biology 25: 211-277.

Larson, Allan (2004). Terrestrial Vertebrates. Tree of Life Web Project. http://www.tolweb.org/tree?group=terrestrial_vertebrates. (Accessed: 2004).

Schleich, Hermann H., and Werner Kastle (editors). Amphibians and Reptiles of Nepal. Koeltz, Koningstein, 2002.

Stebbins, Robert. Western Reptiles & Amphibians (3rd ed.). Houghton Mifflin Co., 2003.

Titus, T.A. and A. Larson. 1995. A molecular phylogenetic perspective on the evolutionary radiation of the salamander family Salamandridae. Systematic Biology 44: 125-151.

както и да е аз няма да отрека, че Alytidae също се използва от някои автори и то се налага като по- ново, но все пак то се явява синоним на Discoglossidaе

и хаиде с ръка на сърце кажи, че си потърсил инфо за гръцката жаба и че гръцка дългокрака жаба е неин синоним

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Просто невиждам закакво го водим този спор, таксономите още немогат се разберат, а ние за синоними се караме. За целите на този сайт и форум, е най-добре да се ползват най-общи таксономии и да се използва само семейство кръглоезични.

Гъркинята освен в уикито другъде невидях да я наричат дългокрака и ненамирам причина да я наричат така.

http://intramar.ugent.be/nemys/species.asp...up=16&act=0&t=1

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да прав си този спор е безмислен, просто иаках да кажа, че едни учени приемат като таксономия едното наименование, други друго, което за нас в случая няма никакво значение...както и да е все пак стигнахме до някъде

а за гръцката жаба- срещал съм я в българската научна литература и като гръцка дългокрака жаба и то по- често ,затова си позволявам да споря, това също не е толкова важно

със здраве

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Хора със спора идва истината, но между спора ако бяхте дали някакво инфо за тая гръцка жаба и вие информаторите и ние читателите щяхме да бъдем удовлетворини от тази тема.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...