Битката при нос Акциум - 02. 09. 31 г. пр. н. е.

[Warlord]

Възможно е и в този район с предимно стръмни крайбрежия съществени разлики в бреговата ивица да не е имало. Но реално газенето на триремите да кажем е едва метър и половина, т.е. достатъчно е съвсем малко по-високо да е било морското ниво за да не притесняват никого споменатите съвременни плитчини около входа

Но както и да е, това всъщност няма особено значение - при всички положения за да прегради северния подстъп към залива и входа на канала Антоний трябва да заеме линия от поне 20-ина км, което значи по над 100 м разстояние между всеки кораб. Ама това ако е по права линия, а ние знаем че всъщност е била дъгообразна, което още повече я разтегля. Просто няма как.

[T.Jonchev]

Всъщност от входа на Диориктос по права линия на север до северния фас има по-малко от 8 км. Не знам как изчисляваш тези 20 км.

Това са обаче по-скоро подробности.

Когато Клеопатра потегля, ескадрата на Созий вече се е придвижила минимум 8 стадия на запад, а по всяка вероятност - над 10. Дори да приемем, че при построението в началото Диориктос не е бил във властта на антонианците, когато египетската флота тръгва, вече е. Така че царицата е могла да мине оттам.

[Warlord]

Ами ето как

[T.Jonchev]

Разбрах. Със замах действаш.

Но виждаш сам от схемата колко е неточна: Антониевите флангове не опират в брега, а на север са дори на твърде голямо разстояние; дистанцията между предната линия на Антоний и тази на Октавиан тук е ок. 2,3 км, докато в действителност е била 1,5 км; дистанцията между първата и втората Антониева линия пък е твърде голяма; втората линия е представена дълга над 8 км, което означава по ок. 135 м за кораб; най-тясното място на входа на залива излиза приблизително 1293 м, докато всъщност е 686 и т.н.

На практика южният фланг на Созий е бил разположен 8 километра на изток - точно около входа на Диориктос. Това веднага свива дължината на дъгата на бойната линия.

[Warlord]

Не точно на изток, а на североизток според всички по-детайлни схеми Лурий му затваря фланга от юг:

Редактирано Септември 16, 2015 от Warlord

[Warlord]

Това в началото, вече след офанзивата на Созий не знам колко напредва и колко успява да изтласка Октавиановия фланг. И най-вече в каква посока. За да си отвори път към протока трябва да е максимално право на запад. Но гледайки указаната посока на вятъра, а и първоначалните позиции по-скоро е в югозападна посока, тъй че крайните десни кораби на Лурий едва ли са били напълно изтласкани оттам.

Попрочетох тия дни какво е писал Алфред Щенцел по въпроса в началото на миналия век. Той твърди пък, че посоката на вятъра била от брега към морето, поне непосредствено до брега, нататък в открити води вече може и да се е изменяла. Та Клеопатра искала да използва тоя актив нареждайки да опънат платната и с максимална инерция да се вреже в крилото на Лурий. И според него тогава дълбочината е била по-голяма от съвременната (макар пак да дава към 600 м ширина на входа), причината е най-вече в наноси от дъждовните води и топенето на снеговете, които допълнително образували силно течение ( ок. 2.75 възела) с посока навън към морето, т.е. запад-югозапад.

Според него резерва на Клеопатра можел да реши изхода на двубоя в критичния му момент, когато Агрипа успява да разкъса бойния ред на Антоний и да вбие клинове около центъра му. Т.е. идеята й е докато всички останали са вкопчени в разгорещена битка да се провре между биещите се кораби и да излезе в открито море, а не да оказва някаква помощ - нарежда да опънат платната и използва попътния вятър за да избяга, знаейки и че е с леки и бързоходни кораби.

За Антоний мнението му е, че от самото начало не е вярвал в победата, затова и след прехвърлянето на екипаж за попълване на загубите от болести и дезертьорство от малките кораби, потопява част от тях, които остават без достатъчно екипаж за да бъдат управлявани. Явно за да не попаднат в ръцете на врага след като спечели битката.

Редактирано Септември 16, 2015 от Warlord

[T.Jonchev]

Тези схеми отразяват по-скоро определени становища за битката, отколкото фактическото положение на нещата и вероятно поради това са толкова небрежно направени в топографската си част.

За да стигнем до някакъв що годе сигурен отговор на въпросите, ни трябва прецизна карта, на която да видим какви възможности за разположението на корабите има. И тогава - ако бъде потвърдено / отхвърлено схващането в чия власт се е намирал Диориктос преди сражението и по време на сражението, когато египетските кораби са потеглили - ще бъде възможно да се направи стабилен извод за действията на Клеопатра.

За вятъра Щенцел е прав: че е духал откъм брега по посока на морето, го пише Плутарх и неговото сведение е единственото по въпроса . А виждаш на други схеми как е представен вятърът - със съвършено различна посока. Вероятно тази посока я извеждат от това, че когато поела на юг, египетската ескадра плувала край северозападния бряг на Левкадия и е била с опънати платна.

Мисълта ми е, че всеки автор на схема се съсредоточава да пресъздаде определена интерпретация на събитията и ползва топографията главно като фон, а не като аргумент.

[Warlord]

По принцип през есента бриза се обръща от брега към морето, може и в открито море вече да е била друга посоката на вятъра, но поне до "пробива" на Клеопатра е имало попътен вятър.

Щенцел между другото дава и рационално обяснение защо Антоний решава да даде битката в морето, въпреки че това не е стихията му и насреща си има Агрипа. Ако спечели сражението на сушата, то той няма как да развие победата докато Агрипа контролира морето - няма как да се прехвърли в Италия, а да обикаля Адриатика е немислимо. При всички положения, в които флота му остава блокиран в залива той губи. Съответно съветниците на Клеопатра явно са успяли да изтъкнат тези доводи пред него, което си е рационално, само държанието на самата Клеопатра по време на битката озадачава.

Сега ми хрумна и друго съображение поради което може би не е избрала директно тръгване на юг към пролива - това означава да обърне корабите си перпендикулярно на тези на Лурий, което би му отворило чудесна възможност за таранни удари, с които направо да ги попилее. Но след като вече се вкопчва в бой със Созий - много от корабите вече се скачват с абордажни лостове, не е проблем да се промъкнеш между тях без да могат да ти обърнат необходимото внимание

[T.Jonchev]

Сега ми хрумна и друго съображение поради което може би не е избрала директно тръгване на юг към пролива - това означава да обърне корабите си перпендикулярно на тези на Лурий, което би му отворило чудесна възможност за таранни удари, с които направо да ги попилее. Но след като вече се вкопчва в бой със Созий - много от корабите вече се скачват с абордажни лостове, не е проблем да се промъкнеш между тях без да могат да ти обърнат необходимото внимание

Едва ли - поне така си мисля. Преди началото на сблъсъка между Лурий и египетската флота се намира ескадрата на Созий и римските кораби не биха могли да атакуват, защото не могат да заобиколят Созий. А когато вече битката е почнала, те са много далеч от входа на пролива.

[Warlord]

Ами те имат числено превъзходство и биха заделили според мен част от силите срещу резерва, ако се беше раздвижил още в началото, докато когато започва боя вече възможността да се отделят сили за това вече е далеч по-малка, както казахме вече - скачени с абордажни лостове кораби, по 3-4 октавианови громят 1 Антониев и тн. Демек дори и на самото място на битката няма кой да й обърне внимание, няма откъде да свалят незаети сили за да й попречат. Т.е. тя минава през самата битка само на пръв поглед, реално това си е изнизване като п.. метан из гащи