Отиди на
Форум "Наука"

Малко дискутираното в българската икономика - стандартите, заглавията и езика им


nik1

Recommended Posts

  • Потребител

Малко дискутираното в българската икономика - стандартите, заглавията и езика им..

Може би не се знае от мнозинството от хората, но българските действащи стандарти (в 95 процента) са просто буквален препис (не превод) на международните такива , или са буквален препис на на европейските такива въвеждащи международните. http://www.iso.org/iso/home.html 

Забележка: CEN, (Европейския комитет по стандартизация), публикува ISO стандартите на три езика, в три версии - английската е буквален препис на ISO стандарта (гарантира че няма промени спрямо оригиналния стандарт) , а другите две са немската и френската преводни версии. Текстовете на БИС (Български институт по стандартизация) са основно на английски, и по-рядко са двуезични (отделни версии на английски и на френски)

Подходът на БИС (Български институт по стандартизация)  принципно не е грешен  - да не превежда стандартите на български, а да ги издава/публикува/разпространява с оригиналният им език/езици (подходът е дискусионен, защото не всички разбират чуждия език)

Появава се проблем, когато БИС реши да прави преводи на на заглавията на стандартите!  Попада се в параграф 22: специалистите ни не са преводачи/нямат лингвистично образование ( В малка и "залупена" България, хората които са специалисти в дадената област и са  едновременно "лизензирани" преводачи се броят на пръстите на едната ръка, или изобщо липват) и не могат да предлогат услугите си на чиновниците от БИС, а лингивистите просто не могат да се справят  с преводите на професионалният английски език, (които е крайно специфичен, ако говорим за техническия английскин в стандартите, то много често е разбираем само за специалистите) и понякога се получават недомислия и направо перверзии в заглавията.

Смятам че трябва да се търси друг подход и решение на въпроса (ако всъщност не става дума за "усвояване на средства", което аз лично не го изключвам. Спомням си че няколко личности от управлението на БИС бяха разследвани за конфликти на интереси от компетентната Комисия).

За нашата страна и при тези  условия смятам е най-подходящо нищо от стандартите да не се превежда..

(БИС е публично правна организация, чието ръководство се назначава от Народното Събрание, и в този смисъл би следвало да пишем до сенаторите ни :), и да чакакме "от умрял писмо")

Мога да цитирам сбъркани заглавия , ако има интерес от съфорумците..

 

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът е Голям!

Има и правна зависимост-несъстоятелност:

Ако нещо е заложено неправилно - съгласно неспазен/спазен стандарт на "английски", стане беля и трябва да съдят виновник -... на английски ли ще го съдят... ;)

Задължително е да има и превод на езика, за който се ползва... Иначе - отпадат всякакви отговорности за произведеното.

Да се стягат будителите - за подготовка на преводачи-специалисти по отрасли на производствата... Парички трябват и там!:117:

 

 

пп молба: към автор (или модератор) - моля, поправи граматиката на заглавието на темата ...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не.

Няма значение дали езикът на цитираните стандарти е английски или български (те затова са стандарти). С цитирането на даден стандарт, производителят си поема отговорностите, каквито и да са те..

--------------------------------------------------------

Да спомена само, стандартите не са част от легалната система, за разлика от директивите, в България те са въведени като съответни наредби.

 

  

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://www.bds-bg.org/bg/standard/?natstandard_document_id=59770

ЗАГЛАВИЕ НА БЪЛГАРСКИ

Електрически устройства/съоръжения за измерване, управление и лабораторно приложение. Изисквания за електромагнитна съвместимост. Част 2-3: Специфични изисквания. Изпитвателни конфигурации, работни условия и критерии за оценяване на работните характеристики на преобразуватели с вградено или дистанционно настройване на сигнала (IEC 61326-2-3:2012)

ЗАГЛАВИЕ НА АНГЛИЙСКИ

Electrical equipment for measurement, control and laboratory use - EMC requirements - Part 2-3: Particular requirements - Test configuration, operational conditions and performance criteria for transducers with integrated or remote signal conditioning

ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИ

Няма въведена информация

ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ НА АНГЛИЙСКИ

IEC 61326-2-3:2012 specifies detailed test configurations, operational conditions and performance criteria for transducers with integrated or remote signal conditioning. It applies only to transducers characterized by their ability to transform, with the aid of an auxiliary energy source, a non-electric quantity to a process-relevant electrical signal, and to output the signal at one or more ports. It includes transducers for electrochemical and biological measured quantities. The transducers covered by this standard may be powered by a.c. or d.c. voltage and/or by battery or with internal power supply. This second edition cancels and replaces the first edition published in 2006. It constitutes a technical revision and includes the following significant technical change with respect to the previous edition: update of the document with respect to IEC 61326-1:2012.
 
------------------------------------------------------------------------
 
 "transducers with integrated or remote signal conditioning" e преведено като "преобразуватели с вградено или дистанционно настройване на сигнала"
За незапознатите - при функционирането на трансдюсерите няма модул или процес на "настройване на сигнала",  а и изобщо терминът "signal conditioning" не може да се преведе като "настройване на сигнала"
 
Тврминът "трансдюсер" е най-често непревеждаем.."Трансдюсер", както и "трансмитер" се използват в българският език най-често без превод, или просто се означават като "преобразуватели", а английският текст в случая добре обяснява и дефинира какво е това "трансдюсер" и signal conditioning (разбира се, няма нещо, което да се свърже с "настройване на сигнала")
 
Буквалният  превод на transducers with integrated or remote signal conditioning с оглед на съдържанието на стандарта, и с оглед на това какво предтавляват трансдюсерите е "преобразуватели с вградено или дистанционно събиране и обработване на сигнала/сигналите" 
В стандарта се имат предвид двата случая на физическа конструкция на трансдюсерите(трансдюсера)
1) когато вторичният преобразувател (условно трансмитерът) се намира в един корпус заедно с първичният преобразувател (по-просто - трансмитерът  е вграден в първичния преобразувател)
2) когато вторичният преобразувател е физически отделен и изнесен далече от първичният преобразувател,
---------------------------------------------------------------------
 
 
Ей на това му викам усвояване на средства по български..
 
 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Досега по простия ми опит трансдер е микрофон, микрофон-излъчвател.. Да, външен за отчитащото устройство датчик. Да подчертая, че не влагам английския смисъл.

При шумомерите - трансдюсер е микрофонът;

При (доплер) ехографите за медицински цели също - там е излъчвател и микрофон;

При външни ултразвукови дебитомери (което пак реферира към доплер - имам в работата един акустичен такъв) също. То не е и правилно да се нарича дебитомер или разходомер. Реално мери само скоростта (поставяш трансдюсера по определен начин върку тръбата), след което намираш по една картонена таблица с "нониус" ази скорост при този цолаж тръба какво означава.

 

Както и да е. Мисълта ми е, че трансдюсер и да е първичен преобразувател, аз съм го срещал само като акустичен такъв.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Хм.. Ако намеря време ще пусна тема за дебитомерите (разходомерите) в индустрията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
21 hours ago, Joro-01 said:

Досега по простия ми опит трансдер е микрофон, микрофон-излъчвател.. Да, външен за отчитащото устройство датчик. Да подчертая, че не влагам английския смисъл.

При шумомерите - трансдюсер е микрофонът;

При (доплер) ехографите за медицински цели също - там е излъчвател и микрофон;

При външни ултразвукови дебитомери (което пак реферира към доплер - имам в работата един акустичен такъв) също. То не е и правилно да се нарича дебитомер или разходомер. Реално мери само скоростта (поставяш трансдюсера по определен начин върку тръбата), след което намираш по една картонена таблица с "нониус" ази скорост при този цолаж тръба какво означава.

 

Както и да е. Мисълта ми е, че трансдюсер и да е първичен преобразувател, аз съм го срещал само като акустичен такъв.

 Ако приемем че датчикикът в микрофона е мемраната, а вторичният преобразувател е подвижната бобина, то микрофонът сам по себе си може да нарече трансдюсер.

/В същото време една термодвойка , термосъпротивление или капацитивен датчик (капацитет) не са трандюсери/ 

Само да спомена:

Стандартът (и другите от поредицата) не се отнася за уредите изполвани за медицински и биологични цели,  в случая са изклчени и електрохимичните преобразуватели (It applies only to transducers characterized by their ability to transform, with the aid of an auxiliary energy source, a non-electric quantity to a process-relevant electrical signal, and to output the signal at one or more ports. It includes transducers for electrochemical and biological measured quantities)  .. 

Разбира се, има подобни стандарти за ЕМС на медицинската апаратура, но те са обект на друга директива, примерно

http://www.intertek.com/medical/regulatory-requirements/emc-testing/

(в случаите за ЕМС е важно и каква е средата,т.е нивата на шумовете в средата и допустимите смущения, създавани от устроойстатва. Цитираният в предишния ми пост страндарт, се отнася за индустриални и/или лекопромишлени  среди) 
 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ясно. Донякъде..

Затова ползвах и Уикипедията..

Първичен преобразувател ако е (на енергия) трябва да се изключат 2 от петте вида микрофони за които се сещам - капацитивен и резистивен. Тогава обаче термодвойката трябва да остане.

Ако е преобразувател на сигнал (.. към електрически) тогава пък всичко влиза.  Затова трябва да се дефинират тези неща.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
2 hours ago, nik1 said:

 Ако приемем че датчикикът в микрофона е мемраната, а вторичният преобразувател е подвижната бобина, то микрофонът сам по себе си може да нарече трансдюсер.

/В същото време една термодвойка , термосъпротивление или капацитивен датчик (капацитет) не са трандюсери/ 

Само да спомена:

Стандартът (и другите от поредицата) не се отнася за уредите изполвани за медицински и биологични цели,  в случая са изклчени и електрохимичните преобразуватели (It applies only to transducers characterized by their ability to transform, with the aid of an auxiliary energy source, a non-electric quantity to a process-relevant electrical signal, and to output the signal at one or more ports. It includes transducers for electrochemical and biological measured quantities)  .. 

Разбира се, има подобни стандарти за ЕМС на медицинската апаратура, но те са обект на друга директива, примерно

http://www.intertek.com/medical/regulatory-requirements/emc-testing/

(в случаите за ЕМС е важно и каква е средата,т.е нивата на шумовете в средата и допустимите смущения, създавани от устроойстатва. Цитираният в предишния ми пост страндарт, се отнася за индустриални и/или лекопромишлени  среди
 

 

PS

В редакциите на стандартите от серията EN 61326, вместо терминът "Light industrial environment" (дефиниран в два други свързани стандарти с горните/горния)  се използва израза "Basic environment".. 

The "basic" immunity environment defined by this standard is roughly equivalent to that defined by the light industrial standard. Environments which would fall under this category include 1) standard laboratory, 2) test and measurement area or 3) an area that is specifically used for analysis, testing and servicing.  Equipment within the scope has to be operated by trained personnel.

Products falling into this category will most likely not be used in a residential environment.  It is important to note that under EN 61326-1, AC power line harmonics and flicker are specifically excluded from Class A (non-residential) hardware.

В предпоследното изречение от цитата авторът греши, "Basic environment" включва и "residential environment" (апартаменти, жилища) и отделно от това офис-сгради и подобните места, където се използва Class B equipment, което е обект на същия страндарт (EN 61326-1:2013)

  • Residential properties, for example houses, apartments
  • Retail outlets for example shops, supermarkets
  • Areas of public entertainment, for example cinemas, public bards, dance halls

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Joro-01 said:

Ясно. Донякъде..

Затова ползвах и Уикипедията..

Първичен преобразувател ако е (на енергия) трябва да се изключат 2 от петте вида микрофони за които се сещам - капацитивен и резистивен. Тогава обаче термодвойката трябва да остане.

Ако е преобразувател на сигнал (.. към електрически) тогава пък всичко влиза.  Затова трябва да се дефинират тези неща.

 

В Уикито термодвойката и термосъпротивлението ги смятат за трансдюсери (и може би един университетски преподавател ще каже на студентите че са такива), но  IEC не ги отбелязва/дефинира като такива; 

В бизнес-инженерната терминология  също не се представят и смятат за такива..

В този стандарт под температурни  трансдюсери се разбира (в анекса CC има обяснение за да няма разминавания)  устройство съставено (състоящо се) от

"поне (най - малко)  тези модули

1. един или повече температурни датчици (например Pt100,  термодвойка)

2.signal conditionng -  устройства (за захранване, линеаризация, усилване, преобразуване и там каквото там на сигнала от сензора)

3. сигнални порт (портове) с кабел за предаване на сигнала от трансдюсера  към други устройства (индикатор например, data logger, контролер и  други)

Може да включват и допълнително.."

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Веднъж преведено заглавието (когато е неправилно е за съжаление), то се реплицира многократно, тъй като преводачите са длъжни да се съобразяват с официалния превод при цитирането на стандарта. Така - когато едно заглавие се преведе лаишки, то трудно може да се "изправи". Преводачите обикновено са филолози, особено тези, които работят за европейските институции и по-конкретно за департамента по преводите към европейския парламент. Има преводачи, които са специалисти в дадена област. И в България. Филолозите също могат да бъдат добри преводачи на техническа литература. За целта обаче не трябва да ги мързи да правят справки, да проверяват терминологията на български как се е наложила, и да мислят - много да мислят :)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...