СЗО : Погрешните схващания за антибиотиците са заплаха за здравето

[Last roman]

Полезно проучване, важащо за нагласите и у нас:

СЗО : Погрешните схващания за антибиотиците са заплаха за здравето

Погрешните схващания за антибиотиците и заплахата за здравето, свързани с резистентността към антибиотици са често срещани по целия свят, според констатациите от проучване на Световната здравна организация (СЗО).

Проучването, проведено онлайн и лично, попита почти 10 000 възрастни около употребата и познаване на антибиотици и антибиотичната резистентност. То е проведено в 12 страни: Барбадос, Китай, Египет, Индия, Индонезия, Мексико, Нигерия, Русия, Сърбия, Южна Африка, Судан и Виетнам. Сред честите погрешни схващания, подчертани от СЗО:

Три четвърти (76%) от анкетираните смятат, че резистентността към антибиотици се случва, когато тялото (а не бактериите) става резистентно към антибиотици.

Две трети (66%) смятат, че не са изложени на риск от резистентна към лекарства инфекция, ако те вземат антибиотици, както е предписано. Почти половината (44%) от анкетираните мислят, че антибиотичната резистентност е проблем само за хората, които приемат антибиотици редовно.

Повече от половината (57%) от анкетираните мислят, че не е много това, което могат да направят, за да спре антибиотичната резистентност, а 64% смятат, че медицинската общност ще реши проблема, преди да се превърне в сериозна заплаха.

Близо две трети (64%) казват, че знаят, че антибиотичната резистентност е въпрос, който може да ги засегне, тях и техните семейства, но как тя ги засяга и какво могат да направят не се разбира добре.

Близо две трети (64%) от анкетираните смятат,че антибиотиците могат да бъдат използвани за лечение на вируси, и една трета (32%) смятат, че могат да прекратят приема на антибиотици, когато те се чувстват по-добре, отколкото да завършат предписания курс на лечение.

Краят на съвременната медицина?

Разпространението на констатациите от проучването съвпада с представянето на нова глобална кампания на СЗО, „Антибиотици: Бъдете внимателни“ по време на първата световна Antibiotic Awareness Week от 16 до 22 Ноември. Целта на кампанията е да повиши информираността и насърчаване на най-добрите практики сред обществеността, политиците и здравните професионалисти и селското стопанство, за да се избегне по-нататъшната поява и разпространение на резистентност към антибиотици, каза СЗО.

„Възходът на резистентността към антибиотици е глобална здравна криза“, заяви Маргарет Чан, MD, Генералният директор на СЗО, по време на медийния брифинг. „Антимикробната резистентност е във възход във всеки регион на света. Ние губим нашата първа линия антибиотици. Това прави, широка гама от често срещаните инфекции, много по-трудно лечими, и заместващите лечения са по-скъпи, по-токсични, и се нуждаят от много по-голяма продължителност на лечение „, отбеляза тя.

Ако сегашните тенденции продължат, сложни интервенции, като трансплантацията на органи, подмяната на става, химиотерапия при рак, и грижите за преждевременно родени бебета, ще станат по-трудни или дори твърде опасни. Това ще означава край на съвременната медицина, каквато я познаваме „, добави д-р Чан.

За щастие, „все повече и повече правителства сега признават важността на този въпрос, тъй като това е една от най-големите заплахи за здравето днес“, каза тя. Общ план за действие за справяне с антимикробната резистентност беше одобрен на Световната здравна асамблея през май 2015 г. Една от петте цели на плана е да се подобри информираността и разбирането на антибиотичната резистентност чрез ефективна комуникация, образование, както и обучение.

Ценна стока

Здравните специалисти, добави д-р Чан, „трябва да се отнасят с антибиотици като с ценна стока и да се опитват да се противопоставят на натиска от отделни пациенти, които идват с настинка или грип, или вирусна инфекция и с искане за антибиотици. Това ще бъде важно за лекарите, които са много доверени от пациентите им, да им обяснят защо за всякаква вирусна инфекция антибиотици не са подходящи. И когато предпишат пълен курс на антибиотици, от които се нуждаят, да напомнят на пациентите да вземат пълния курс „, каза тя.

http://pharmmedia.bg/who-antibiotici-rezistentnost/3/

Редактирано Ноември 18, 2015 от Last roman

[Last roman]

Фармацевтите имат решаваща роля при опазването на ефикасните антибиотици

В днешно време, имайки предвид скоростта и ефективността на фармацията в аптеките, усещаме голяма доза облекчение, когато ни бъде подадена рецепта с предписан даден антибиотик. В този момент, обаче, всеки от нас е необходимо внимателно да обмисли предписаното.

Постоянният медицински консултативен комитет (SMAC) към Британското правителство препоръчва към изписването на антибиотици да се отнасяме със същото внимание, както и към „изписването на стероиди или каквито и да е други медикаменти с вероятен вреден ефект“. Тази препоръка е по повод Европейския ден на информираността за антибиотиците.

Синтезирането на първите антибиотиците, допринасящи за намаляване на смъртността и заболеваемостта от инфекциозни заболявания, са позволили осъществяването на органни трансплантации, както и лечение на заболявания като рака . От друга страна, съществуват индивидуални случаи на  неблагоприятни последици от антибиотичната терапия, сред които са Clostridium difficile инфекция , възпаление на сухожилията, както и развиване на резистентност към съответния антибиoтик, наблюдавана едновременно при съответния пациент и в останалата част от обществото .

Развитието на резистентност към даден антибиотик е световен проблем, засягащ сигурността на пациента и общественото здраве .  Резистентността застрашава не само клиничната терапия, осъществявана със съответния антибиотик, но и лечението на самото инфекциозно заболяване . Бактериите стават резистентни със скорост, много по-голяма от тази, с която се синтезират нови антибиотици. Това е считано за сериозна пречка пред способността на медицинските екипи да се борят успешно с инфекциите и да превръщат антибиотиците в надежден и завършен ресурс, от който се нуждаем. Поради тази причина е необходимо да обмисляме предписването на антибиотици с възможно най-високото внимание и грижа към нашите пациенти, за да им помогнем да получат всичко необходимо от тези ценни медикаменти.

Това има особено значение, тъй като в 80% от случаите антибиотиците се изписват като първа стъпка от лечението. Възпалено гърло, простуда, остър отит, остър инфекциозен конюктивит, остър бронхит, синозит са сред най-често срещаните инфекции, изискващи първична медицинска грижа. Установено е, че голяма част от антибиотиците, предписвани при тези състояния, имат ограничен ефект, като могат да доведат и до странични ефекти, висока цена и придобиване на резистентност.

Повече на:

http://pharmmedia.bg/farmacevti-rolq-antibiotici-rezistentnost/

Редактирано Ноември 18, 2015 от Last roman

[Perkūnas]

Да, това са огромни проблеми. Най-накрая са се сетили за информационна кампания. Нови антибиотици вече почти не се разработват. Ако бактериите развият резистентност към наличните, ще стане една.

Не опира само до лекарите, а и до месната индустрия, която тъпче говеда и пилци с антибиотици, които потребителят поема с храната си. Но и що за лекари са това, които предписват антибиотици за щяло и нещяло???

 

[Last roman]

Има нови, но са малко и скъпи. Освен това и със значителни НЛР. Лекарите са едно на ръка, проблемът е, че и самите пациенти настояват за антибиотична терапия, дори когато случаят не я изисква.

[Doris]

Може би трябва да се прави бактериологично изследване преди да се взимат антибиотици. На мен ми се е случвало само веднъж - заради конюнктивит - след  смяна на няколко вида антибиотични капки, предписвани от лекарите в поликлиниката, отидохме в МА, платихме  изследването и като ни дадоха точния антибиотик - за една седмица проблемът се реши.

[Last roman]

Трябва, но обикновено не се прави. Пък и на пациентите не им се плаща за допълнителни изследвания, а искат веднага драстична терапия. Даже таксата при джипи-то им се свиди и им се ще прегледът и консултацията да се извършват в аптеките ;). Полипрагмазията обаче е световен проблем.

[Last roman]

И докато от СЗО умуват как да намалят безконтролният прием на антибиотици, се оказва, че някои бактерии вече са развили резистентност и към антибиотиците, които са средство на последен избор:

https://www.newscientist.com/article/dn28513-bacteria-now-resistant-even-to-last-resort-antibiotics?utm_source=NSNS&utm_medium=SOC&utm_campaign=hoot&cmpid=SOC%252525257CNSNS%252525257C2015-GLOBAL-hoot

 

 

[Last roman]

AMLPs: обещаваща алтернатива на антибиотиците

Всяка година Световния икономически форум, организация с нестопанска цел, публикува доклад – Global Risk Report, който подчертава най-големите области на загриженост, пред които сме изправени на планетата. Тази година, както и през 2014 г. и 2013 г., възхода на антибиотичната резистентност е основна тема.

Докладът за 2015 поставя всички посочени рискове в две скали от 1 до 7.Първата скала изобразява вероятността от настъпване на дадено събитие, а втората- възможното въздействие на това събитие, ако се случи. Въпреки, че в класацията,възходът на антибиотичната резистентност е някъде в средата на вероятност да се случи (4.5), и резултат 5.2 по скалата на въздействие – това го поставя на второ място, съвместно оръжията за масово унищожение и  зад водни кризи, които са с най-висок потенциал на катастрофално въздействие. Според данни от Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията, около два милиона души годишно се заразяват с бактерии, устойчиви на антибиотици и 23,000 от тези случаи водят до смърт.

Медицинската общност работи усилено, за да се справят с проблема на резистентност, чрез разработване на нови антибиотици. Това е бавен процес – пример,  FDA e одобрилa само пет нови класове антибиотици през последните 45 години, и само два от 1998 г. насам, според списание The Scientist. И все пак няколко обещаващи възможности се проучват в момента – сред тях е вид синтетични съединения, наречени антимикробни липопептиди (AMLPs).

Нови и подобрени – разбиране на AMLPs

За да се разбере това, какво е AMLP, първо трябва да погледнем към антимикробните пептиди (AMPs), които от 1980 г. насам са считани за възможна алтернатива на съществуващите антибиотици. AMPs са естествено срещащи се части на клетките от имунната система  – те са пептиди отделяни от клетките, за да се защитят срещу патогени. Докато традиционните антибиотици са насочени към определени процеси на бактериите, някои видове AMPs са показани да нарушават функционирането на цялата структура и функция на микробните мембрани, което ги прави добра потенциална алтернатива. 

Има много пречки за тяхното развитие в използваеми лекарства, като не на последно място е фактът, че те са големи, химически сложни молекули, които са много скъпи за производство, обработка и съхранение. В отговор, учените са разработили нов начин да се използва AMP мембранната дейност. Те модифицирали малки пептиди (ковалентно модифицирани с липидниудължения) до конструирани синтетични молекули със същите основни свойства на AMP но в „микромоларната област“. По същество – създаване на по-малка, еднакво силна версия -AMLPs.

Последните развития

AMLPs са показали, че са ефективни срещу някои патогени и има успешно излекувани състояния при мишки. Но доскоро все още имаше малко разбиране за механизма на AMLPs на индивидуално молекулярно ниво.

Труд публикуван през август от Dejun Lin и Аlan Grossfield в University of Rochester Medical Centre в щата Ню Йорк, e дал светлина по този въпрос. Тяхното изследване открива, че AMLPs убиват бактериалните клетки, докато съхраняват клетките на бозайници. Те правят това, като образуват микроскопични мицели, които се прикрепят към бактериалната мембрана.

Мицелите имат склонност към бактериалните мембрани, над тези на клетките на бозайниците, поради по-високия термодинамичен афинитет на свързване. В допълнение, изчислителни проучвания показват, че мембраните на клетките на бозайниците са имали висока свободно-енергийна бариера, което е причина лекарството да навлезе в мембраната по-бавно и по-малко ефективно, докато в бактериалната мембрана с по-голяма лекота.

Както е случаят с AMPs, бактериалните клетки е по-малко вероятно да развият резистентност към AMLPs защото те нарушават структурата и функцията на клетъчните мембрани. Сместа от липиди, които съставляват мембраната на бактериите, трябва да се променят драстично, за да се развива резистентност.

Все още има да се извърви дълъг път, преди да AMLPs се появят на пазара като жизнеспособна алтернатива на съществуващите антибиотици.Опознаването на това, което прави мицелите привлечени повече от бактериални мембрани, отколкото тези на бозайници, е важна стъпка в разбирането на начина, по който AMLPs могат да бъдат модифицирани за постигане на максимална ефективност.

Източници:

http://membrane.urmc.rochester.edu/content/antimicrobial-lipopeptides

http://www.hindawi.com/journals/bmri/2015/473050/

http://pharmmedia.bg/amlps-alternativa-antibiotici/

[Last roman]

Един проблем, който е наболял не само при нас и е пряко свързан с антибиотичната резистентност:

„Журналисти масово пишат глупости…

Поредното упражнение по журналистика бе излъчено в национален ефир в новините на 06.01.16г. Репортажа показва как журналистка си купува антибиотици от 3 аптеки без да има рецепта за тях. Репортажът носи заглавието „Аптекари масово продават антибиотици без рецепти“. Линк към репортажа

Това е изключително сериозно обвинение и цели злепоставяне на фармацевтичната професия, като се внушава, че тази практика е „масова“. Как е възможно 3-ма фармацевти от около 6000 да са критерии за масовост? Това е все едно да кажем, че журналистите масово пишат глупости, поради факта, че има 5 жълти вестника.

Разбира се, че не оправдаваме колегите, които отпуснаха антибиотици без да им бъде предоставена рецепта от пациента, но работата на магистър-фармацевта е на първо място да се грижи за здравето на хората. Напълно логично е, че когато пациент помоли за блистер от конкретен лекарствен продукт, за да си довърши терапията, той да бъде разбран и да му се отпусне. Отправяме покана към журналистката да ни снима, когато леля Дорче ни моли за блистер от лекарството й за кръвно, понеже месечната рецептата от здравната каса покрива 28 дни лечение, а месеците рядко са с 28 дни.

Питаме журналистката: Защо не заснемете със скрита камера как лекарите вземат решение дали и как да изпишат кой и от коя група антибиотик и дали упоменават на пациента изобщо каква трябва да бъде продължителността в дни на лечение на пациентите?

Всъщност в репортажа се видя как д-р Андреева изписа антибиотик на напълно здрав човек, но това дори не беше коментирано.

Уверяваме Ви, че не фармацевтите са виновни за разрастващата се антибиотична резистентност. Подобни случаи на търсене на антибиотик от пациенти (без рецепта) са изключителна рядкост. И ние си направихме експеримент – водихме статистика за последните 3 дни и се оказа, че нито един пациент не потърси антибиотик без рецепта, а през 2 аптеки минаха общо 156 рецепти за антибиотици, като на нито един от пациентите не беше правена или дори поне назначена от лекар антибиограма.

В същото време нашите анализи показват, че всяка втора рецепта за дете съдържа антибиотик за прием през устата, също така за назална употреба масово се изписват капки за очи съдържащи антибиотик при всеки секрет от носа, назначават се терапии по телефона, грешни дозировки на изписаните лекарствени продукти, неупомената продължителност на терапията, липса на необходимите по наредба реквизити за да е валидна една рецепта, и още, и още…

Много е лесно да правиш сензация, особено когато не си запознат с конкретна тематика до степен поне малко да разбираш от нея. Още по-лесно е да си вземеш камерката, да обиколиш 100 аптеки и когато в 3 от тях нарушат правилата, и то с единствената цел да ти помогнат, ти да наплюеш цялата хуманна фармацевтична професия.

Каква е ползата на магистър-фармацевта, работещ на заплата, да отпуска лекарства без рецепта? Какво ще спечели той лично?

Съветваме журналистите да си отговорят на тези въпроси, преди да правят „сензационни“ скрити камери и да злепоставят колегите магистър-фармацевти.

http://pharmmedia.bg/jurnalisti-gluposti-za-farmaciqta/

Редактирано Януари 8, 2016 от Last roman