Влекачите в РККА

[Frujin Assen]

До началото на 30 те РККА (Рабочее Крестянская Красная Армия-Работническо Селска Червена Армия) по принцип не се нуждаела от голям и разнообразен парк от артилерийски влекачи. Цялата артилерия, включително корпусната се превозвала с конска тяга.

Парад от 1937, както се вижда тежките гаубици се буксират от конски впрягове

Само най тежката артилерия влизаща в РГК (Резерв на Главното Командване) макар и да можела да се разглобява на части и да се превозва с коне предпочитали да ползва механическа тяга. Причината била голямото тегло. Частите се превозвали от впрягове с по цели 10 коне, които при това и често били сменяни. Това било разбира се сложна задача, която се предпочитало да се избегне. Още по времето на ПСВ всички страни започнали да премахват конските впрягове от превозването на този тип артилерия и да го заменят с трактори. Причините били два 1 Самата конструкция на тези оръдия не позволявала придвижване с голяма скорост, 2 Това не било нужно, скоростта на бавните граждански трактори напълно устройвала военните.

Прочее, точка 1 касаела и цялата друга артилерия. Нямайки никаква амортизация оръдията по принцип не допускали буксиране със скорост по голяма от 6 км/ч по пресечена местност и 12 км/ч по шосе. Защо тогава били нужни специализирани артилерийски влекачи? Конете и бавните трактори напълно удволетворявали потребностите от буксиране на артилерията.

Всичко започнало да се променя през 1931 когато в СССР започнало масово производство на танкове Т-26 и БТ. Масовото им производство и постъпване на въоражение позволило да се пристъпи към формиране на механизирани бригади и даже корпуси, които по щат трябвало да имат не само танкове, но и артилерия. При това, било важно артилерията  да не изостава от танковете по време на марш. Което си било трудна задача.

Доколкото тогава никаква нова артилерия не съществувала, за да се обезпечи по висока скорост на старите оръдия били взети мерки. Оръдията били снабдени с метални колела и пневматични гуми, което повишило скоростта им на буксиране от 6-12 до 12-15 км/ч (на хубаво шосе разбира се).

Другият път разбира се бил приемането на въоражение на нови артилерийски оръдия способни да развиват по големи скорости. През същата 1931 било прието на въоражение тежкото и неразглобяемо 76 мм зенитно оръдие 3К, били разработени тежкото 122 мм оръдие А-19 и съвършено чудовищната 203 мм гаубица Б-4.

За да има какво да буксира при това с висока скорост тези оръдия започнала разработката на първия специализиран артилерийски влекач „Коминтерн“. Освен него се проектирал свръхмощния влекач „Ворошиловец“.

"Коминтерн" на работа буксирайки зенитно оръдие 3К, оръдие А-19 и гаубица Б-4

За по леките артилерийски системи, които се проектирали също започнали да се търсят влекачи. Поради отсъствие на опит било решено да се проведе конкурс в който взели участие няколко чуждестранни влекачи от различни типове. Този конкурс бил спечелен от френския полуверижен влекач Сомуа.

РККА закупила партида такива влекачи и след всестранни изпитания във войските на които те буксирали успешно всички оръдия чак до 107 мм оръдия и 152 мм гаубици от стария тип пред ръководството на промишлеността бил поставен въпроса за производство на влекач аналогична конструкция на базата на родни камиони. При това, трябвало да бъдат преработени по подобна схема всички съветски камиони, за да има по голяма гама от влекачи за различни нужди. Отгоре на всичко, създадени на база на съществуващи и серийни машини, те трябвало да бъдат и евтини.  И така, на базата на ГАЗ-А, ГАЗ-АА, ЗиС-5 и Яг-5 били изработени полуверижни машини, които били изпитани съвместно с френския Сомуа.

Но колкото добре се получило всичко у Сомуа, толкова зле тръгнало за руските машини. ГАЗ-А отпаднал моментално, тъй като след поставянето на вериги вече не бил в състояние да буксира нищо, ГАЗ-АА който бил със същия двигател показал също отвратителни данни, верижния ход изяждал по голямата част от мощността му. На ЗиС постоянно се чупели веригите, а за Яг банално се оказало, че няма двигатели…

ГАЗ-А и ГАЗ-АА като влекачи

ЗиС и Яг като влекачи

Заместника на Тухачевски, но от неговата школа Гумарник се опитвал със всички сили да доведе до кондиция руските влекачи с колесноверижна конструкция. Опитите били упорите, продължили дълго, разходвали много ресурси и завършили с пълен провал. Накрая идеята за влекачи по образеца на Сомуа тихо умряла.

Прочее, това не било толкова фатално, стрелковите дивизии по старому ползвали конски впрягове, а ако някой гений решал да ги замени с влекачи това би коствало икономически фалит на СССР, оръдията били много и производството на такова количество влекачи били икономически невъзможно. Колкото до механизираните съединения, решили да подходят към тях по два начина: 1 Оръдията просто се натоварвали в камиони и така се превозвали и 2 Специализирани артилерийски танкове (за тях друг път). Прочее това било напълно логично, в страната катастрофално не достигали шофьори и механици, а тези които знаели и можели нещо танковите части прибирали без остатък.

Оръдия натоварени на камион

Още оръдия качени в каросерии на камиони

Освен това и артилерията по това време не можела това. Например противотанковите оръдия 37 мм образец 1930 и 45 мм образец 1932 били с дървени колела и без амортизация. Впряговете можели да ги буксират само ходом, като алюр се допускал само за кратко време и при идеално равно и гладко шосе. Едва през 1937 45 мм оръдия получили колела от ГАЗ-А и подресорно окачване позволяващо буксиране с висока скорост. Да не забравяме обаче, че 45 мм оръдие се разглеждало не само като противотанково, но и като батальонно поради което половината от оръдията даже в началото на ВОВ били буксирани от четворка коне. Същото се отнасяло и за полковата и дивизионната артилерия.

45 мм оръдие теглено от коне

Обаче, работата по ново поколение оръдия продължавала и на тях щели да им бъдат нужни артилерийски влекачи за скоростно буксиране. Поради това продължила и работата по нови влекачи.

Първият опит за малък влекач „Пионер“ се провалил, но през 1937 бил готов влекача „Комсомолец“ и трактора-влекач СТЗ-5. „Комсомолец“ бил създаден на базата на плаващия танк Т-38 но с по надежно окачване, имал бронезащита за двигателя и екипажа и можел да буксира прицеп с маса до 2 тона. СТЗ-5 можел да буксира до 4,5 тона. Най важното било обаче, че той имал окачване като у гражданските трактори и надежнен многогоривен двигател, който се палел на бензин, но можел да гори керосин или лигорин. В зависимост какво гориво ползвал двигателя давал мощност от 52 до 56 кс.  Важно обаче било, че за разлика от „Коминтерн“ който се произвеждал в единични бройки тези влекачи можели да се произвеждат серийно. По време на изпитания се доказало, че „Комсомолец“ може да буксира не само противотанкови оръдия, но и полкови оръдия, че даже и дивизионни и леки стари гаубици! СТЗ-5 бил способен да буксира старите 152 мм гаубици и 107 мм оръдия и даже с претоварване зенитките 3К.

Неудачният "Пионер"

"Комсомолци" на парад

СТЗ-5

"Комсомолец" буксира оръдие Ф-22. Опитите показали, че това може да стане само с претоварване и при идеално шосе

СТЗ-5 буксира стара 122 мм гаубица образец 10/30 г

Но през 1938 в РККА се случила тиха катастрофа. Новите гаубици както 122 мм М-30, така и 152 мм М-10 се оказали по тежки отколкото следвало. В транспортно положение М-30 тежала 3,1 тона, а М-10 била 4,5 тона. По рано се разчитало с влекачи да се осигурят механизираните съединения, а пехотните както се получи (реално да си останат на конска тяга). Проблема обаче бил, че тегло от 3 тона било пределно за конските впрягове и даже М-30 били сламката която счупила гърба на камилата и не можело да се превозва от конски впряг. По този начин следвало да се премине към тотално използване на влекачи не само в механизираните, но и в стрелковите части. Това си бил формен апокалипсис, тъй като, просто нямало как да се произведат толкова влекачи. Било невъзможно да се откажат от новите оръдия и да се върне артилерията 20 години назад, но нямало как и да се осигурят достатъчно влекачи...

СТЗ-5 буксират на парад новите гаубици М-30 и М-10

Но, както се казва като няма риба и рака е риба. Решението на проблема се оказало просто, да се използват като влекачи граждански трактори СТЗ-3, С-60 и С-65. Те били достатъчно мощни да буксират новите оръдия, вярно били бавноходни, но пехотата придвижваща се пеша и не изисквала бърз ход. Така се получило, че според штата от преди войната стрелковата дивизия на РККА трябвало да има 99 трактора (от тях 21 Комсомолец и 5 СТЗ-5)! Това можело да доведе до проблеми в селското стопанство което се лишавало от най мощните си машини, да не говорим, че за тракторите били нужни шофьори, механици, ремонт, гориво…

Трактори използвани като влекачи

Трактори буксират оръдия...

За сравнение в пехотната дивизия на вермахта 105 мм гаубици се превозвали от конски впрягове, а тежките 155 мм гаубици се превозвали пак от коне в разглобен вид.

Германците буксират гаубичната си артилерия изключително с конски впрягове, макар да са технически по напреднали от СССР

Имало обаче и още един проблем. Макар артилерийските влекачи да съществували, те били произвеждани в малки серии и не могли да осигурят даже механизираните части. Тракторите там били неприложими поради ниската си скорост. Недостатъка от скоростна артилерия така и си останал ахилесова пета на съветските механизирани части. Решението прочее било под носа, това били влекачите Т-26Т на база на танкове Т-26, които можели да буксират прицепи до 5 тона и с претоварване до 7 тона. Даже били произведени 200 от тях. Но сърце не дало на военното ръководство да жертва бойни машини за да има спомагателни.

Влекачи Т-26Т

Съществуващите влекачи също не се оказали идеални. Например Комсомолец бил за новите 76 мм оръдия и 122 мм гаубици слаб, а СТЗ-3 бил за тях прекалено мощен, но затова пък не му достигала мощност за тежките гаубици М-10, които едва теглел при черни пътища и изкачване на височини.

При цялата тази каша, не е учудващо, че само месеци след началото на ВОВ механизираните части напълно се лишили от артилерия. Създадените нови танкови бригади въобще били лишени от тежка артилерия. От стрелковите дивизии само след месец иззели гаубичните полкове, а след разформироването на корпусното ниво всички 204 мм гаубици били предадени на РГК. В кавалерийските дивизии още от август 1941 иззели цялата артилерия оставяйки едва 4 полкови оръдия и 2 противотанкови.

Но да преминем към тежката артилерия.

Освен дивизионните М-10 и М-30 армията получила още корпусните оръдия А-19 и 152 мм гаубици оръдия МЛ-20 тежащи около 8 тона. Производството им стремително нараствало. А с какво трябвало да се буксират? „Коминтерн“ и „Ворошиловец“ били произвеждани в единични бройки и катастрофално недостигали. Решението на проблема било разработката на артилерийския влекач Сталинец-2 който имал категорията на „Коминтерн“, но в отличие от него бил пригоден за масово производство тъй като бил на базата на гражданските трактори „Сталинец“ (С-60 или С-65).

Влекач "Сталинец-2"

Но както често се случва „Искахме да е по добре, а се получи както винаги“. Възлите и агрегатите от серийните трактори работели на влекача лошо и ненадежно. Наложили се дълги и упорити доработки. Били произведени недопустимо малко влекачи, и накрая завода където се произвеждали преминал на производство на танкове.

На 4552 оръдия със средна транспортна маса 8 тона се падали всичко около 1100 артилерийски влекачи с подходяща мощност, при това огромната част (тези същите „Коминтерн“ и „Ворошиловец“) били силно нужни и на други „потребители“. Наложило се отново да привличат трактори. Проблемът бил, че дори най мощните трактори „Сталинец“ и „Комунар“  можели да буксират тези оръдия със силно претоварване, със всички произтичащи от това проблеми.

С най големите калибри ситуацията била направо трагична. Съществуващият „триплекс“ на верижно шаси включващ 203 мм гаубица, 280 мм мортира и 152 мм далекобойно оръдие (тегло в транспортно положение около 19 тона) от които РККА имала 911 броя можели да разчитат само на 228 влекачи „Ворошиловец“ разработени за тяхното буксиране. По стара съветска традиция за тяхното буксиране били привлечени влекачите „Сталинец-2“ и „Коминтерн“ които можели да ги буксират с екстремално претоварване (със всички произтичащи от това лоши последици), но и те катастрофално недостигали.

"Ворошиловец"

До какво довело това на фронта? Поради отсъствие на средства за буксиране при лятното отстъпление през 1941 РККА загубила над 2000 оръдия от 152 мм до 203 мм. А всичко което успели да спасят било откарано в тила и практически не се използвало на фронта. Едва в настъплението при Москва тежката артилерия била използвана от немайкъде. Даже и по нататък във войната тази тежка артилерия се използвала само при безгранична инициатива и запас от време, когато артилерията бавно и на части можела да се подвози към фронта.

В най тежките месеци на войната, когато загубите на трактори били огромни се наложило всичко което може да премине на конска тяга. Дори и това което не може. Например гаубиците М-30 се буксирали отделно от зарядните ракли, но пак били нужни 10 коня. Тези оръдия които можело били разглобявани и превозвани така. Отгоре на всичко всички заводи прекратили производството на влекачи и трактори преминавайки на производство на танкове.

И накрая като връх на черешката тежките влекачи се използвали за евакуатори на неизправни или поразени танкове. БРЕМ на база на танкови шасита не били произвеждани, дали не са се досетили или отново им е било жал да жертват бойни машини е все едно-факта си е факт. Именно поради това от произведените до войната 1798 „Коминтерна“ артилерията получила само 1017 машини.

"Ворошиловец" евакуира танкове

ТТХ на влекачите в РККА

	Маса т.	Макс скор. км/ч	Запас ход км	Маса на прицепа т.
«Комсомолец»	3,3	35	170	2
СТЗ-5	5,7	32	70	4,5
«Коминтерн»	10,6	30	80	12
С-2 «Сталинец-2»	11,7	24	180	10
«Ворошиловец»	15,5	36	270	18

 

ТТХ  на тракторите в РККА

	Маса т.	Макс скор. км/ч	Запас на хода км	Маса на прицепа т.
СТЗ-3	5,1	8	60	2,6
С-60	9,5	5,9	80	5,5
С-65	11,2	6,9	90	4,0
«Комунар»	9	12	100	4,6

 

Наличие артилерийски влекачи в РККА на 1.01.41 г.

	По штат	Фактически
«Комсомолец»	2810	4401
СТЗ-5	5478	2839
«Коминтерн»	6891	1017
«Сталинец-2» С-2	951	23 (34)
«Ворошиловец»	733	228
трактори	?	?
Всичко	31 487	27094

 

От таблиците е видно, че ситуацията с артилерийските влекачи е ужасна. Даже с привличането на граждански трактори не достигат 4500 машини. С една страна на бона на 31 000 и 27 000 числото 4500 не е критично, но трябва да се има впредвид, че масата съставлява граждански трактори и слабичките „Комсомолци“. А армията даже не е пристъпила към тотална мобилизация!

Веднага става ясно защо маневрения характер на започналата война незабавно оставил без тежка артилерия съветските механизирани корпуси, които и така били окомплектовани с влекачи в най добрия случай с 20%. Стрелковите дивизии останали без гаубици веднага. Тракторите не достигали, а гражданските се намирали в плачевно техническо състояние-не достигал персонал. Пробивите на фронта и неразборията в тила обрекли бавните трактори. Ролята на тежки гаубици поели 122 мм гаубици, а функцията на леките гаубици взели на себе си 76 мм оръдия-те можели да се буксират от конски впрягове.  Могат, но след летния разгром тези гаубици вече ги няма. Дивизионния щат се съкратил до 8 122 мм гаубици и 16 дивизионни 76 мм оръдия. И това против пехотните дивизии на вермахта, които имали 36 леки 105 мм гаубици и 12 тежки 150 мм гаубици.

[КГ125]

Идеално, както винаги !!!!!!!

[КГ125]

Май още един мит, че са нямали с какво да си влачат оръдията, го няма вече... :)) 

[Frujin Assen]

Определено са имали проблеми. Идеята трактори да влачат по малките оръдия е била порочна, не достигат шофьори и механици, а машините често се развалят. Коне поне е имало достатъчно. А за тежките, наистина влекачите са били малко.