За нагласите на българите към труда

[КГ125]

Имам привилегията нашироко да съм разговарял с хора, расли през 20-тте и 30-тте, а навремето и с такива от началото на века. Изключително ценяха труда и критикуваха именно социализЪма, защото не го ценеше. 

Така, че в миналото нагласата трудолюбие е една от най-изтъкнатите ценности. Факт. 

http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/nebe/nivata.htm

 

Продължение от темата:

 

[vorfax]

Преди 8 часа, КГ125 said:

Имам привилегията нашироко да съм разговарял с хора, расли през 20-тте и 30-тте, а навремето и с такива от началото на века. Изключително ценяха труда и критикуваха именно социализЪма, защото не го ценеше. 

Така, че в миналото нагласата трудолюбие е една от най-изтъкнатите ценности. Факт. 

http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/nebe/nivata.htm

 

Може би защото хората са работели в личните стопанства и от това пряко е зависело какво ще имат за ядене, в какъв имот ще живеят, колко хубава мома могат да привлекат. В момента почти всички сме наети, често от непознати, да им вършим работа, а заплатата е фиксирана и необвързана със старанието. Работил съм на село и разликата е огромна - едно е да виждаш земите и добитъка, които са твои, съвсем друго е да се стараеш някъде, където не го оценяват, експлоатират те и, както обичам да казвам, в края на деня си оставаш с мисълта "днес направих много пари, но не за мен".

[nik1]

Преди 9 часа, КГ125 said:

Имам привилегията нашироко да съм разговарял с хора, расли през 20-тте и 30-тте, а навремето и с такива от началото на века. Изключително ценяха труда и критикуваха именно социализЪма, защото не го ценеше. 

Така, че в миналото нагласата трудолюбие е една от най-изтъкнатите ценности. Факт. 

http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/nebe/nivata.htm

 

Никой собственик не е обичал социализма, защото социлаизмът му е взел нивата (била тя 2 декара или 20), животните (били две крави или 5 ) или работилницата (забележка с които не може да забогатее, и не е бил богат, справка дядо ми които също мразеше комунистите)  , но това е израз на по-скоро  балканската алчност за имоти и имотчета, отколото за нещо друго..

 

Ако социализмът беше създал собственна нагласа на "неценене на труда", то тази нагласа щеще да я има в латвийци, литовци, естонци и чехи, но тези които нации поставят поставят труда много високо в ценностата си система..Което значи че тази ценност има по-стари исторически корени (всъщност за едно поколение и половина не могат да се съдадат никакви нови нагласи, за всяка промяна на културата са необходими поне три поколения)

 

Редактирано Септември 3, 2016 от nik1

[КГ125]

Преди 33 минути, vorfax said:

Може би защото хората са работели в личните стопанства и от това пряко е зависело какво ще имат за ядене, в какъв имот ще живеят, колко хубава мома могат да привлекат. В момента почти всички сме наети, често от непознати, да им вършим работа, а заплатата е фиксирана и необвързана със старанието. Работил съм на село и разликата е огромна - едно е да виждаш земите и добитъка, които са твои, съвсем друго е да се стараеш някъде, където не го оценяват, експлоатират те и, както обичам да казвам, в края на деня си оставаш с мисълта "днес направих много пари, но не за мен".

Да! Причината за тия нагласи е точно формата на собственост. Разбира се, трябва да се има предвид, че връзката не е директна - ставаш от дребен собственик на наемник и веднага започваш да мързелуваш. Напротив, иама дотатъчно свидетелства, че и наетите работниците са били твърде съвестни и работливи.  Защото е въпрос на утвърдена ценност. 

После вече, когато хората видяха "двуезичието" на социализма, започна да се налага тарикатлъкът като някаква ценност (или антиценност, не им разбирам на терминологиите).  

Така и до днес - например правило ли ви е впечатление как се карат служебните коли у нас? Или при такситата - някой летят и се бухат в дупките, а други ги минават като доктори. ървите просто са в наети коли, а не в собстени. И понеже арендата им е непосилна почти, си го връщат на алчния, според тях, собственик...  

[nik1]

Преди 33 минути, vorfax said:

Може би защото хората са работели в личните стопанства и от това пряко е зависело какво ще имат за ядене, в какъв имот ще живеят, колко хубава мома могат да привлекат.

Нищо не се е променило. Всички хора днес работим в неличните си стопанства поради същите причини (т.е имаме причини да работим, а не да мързелуваме), но без  да поставяме труда високо в ценноста си система..

Такива нагласи има и при източноазиатите - те са работливи (работят поради същите причин), нои не поставят труда високо в ценностат си система..

 

[КГ125]

Преди 4 минути, nik1 said:

Никой собственик не е обичал социализма, защото социлаизмът му е взел нивата (била тя 2 декара или 20), животните (били две крави или 5 ) или работилницата (забележка с които не може да забогатее, и не е бил богат, справка дядо ми които също мразеше комунистите)  , но това е израз на по-скоро  балканската алчност за имоти и имотчета, отколото за нещо друго..

 

Ако социализмът беше създал собственна нагласа на "неценене на труда", то тази нагласа щеще да я има в латвийци, литовци, естонци и чехи, но тези които нации поставят поставят труда много високо в ценностата си система..Което значи че тази ценност има по-стари исторически корени (всъщност за едно поколение и половина не могат да се съдадат никакви нови нагласи, за всяка промяна на културата са необходими поне три поколения)

 

Не, не е алчност. Това е стремеж към свобода. Замисляли ли сте се защо България никога, ма никога в историята си не е изпитала глад? (Оставяме настрана частичната липса на стоки в 1-2 военни години, в момент на световни катаклизми, като ПСВ и ВСВ). 

Замисляли ли сте се, че победената България, държала на фронта повече от 5 години 20% от населението си (по всички правила се смята, че над 10% мобилизационно напрежение водят до пълна катастрофа), та след ПСВ глад в Европа няма само в Англия, Швеция и България? 

Това се дължи на масовата дребна и средна собственост. Каквото и да става в държавата, бай ви Пешо има 50 декара ниви, които ще му дадат и храна, и стока за продан. Или дюкянче. 

 

Разликата между днешните латвийци и българите лесно се обяснява - и тя не е в някаква изначална негодност на българите, а на нивата на справедливост и усещането за тях в обществото. 

Знаем, че мафиотщината и липсата на държавност у нас води до относително ниски доходи в много сектори. Отделно, капитализмът има и тъмна страна, знаете. 

Това пък води до неизживяване на старите социалистически негативи в социалната психология и често до задълбочаването им. 

 

А, да. И не е вярно, че българинът не бил трудолюбив. Трудолюбив е, и още как, когато вижда справедливият резултат от труда си. 

Другаде му е кусурът на него - все още не се обединява в гражданско общество, когато се налага и затова го яздят всякакви мафии. 

 

[nik1]

Преди 11 минути, КГ125 said:

Да! Причината за тия нагласи е точно формата на собственост. Разбира се, трябва да се има предвид, че връзката не е директна - ставаш от дребен собственик на наемник и веднага започваш да мързелуваш. Напротив, иама дотатъчно свидетелства, че и наетите работниците са били твърде съвестни и работливи.  Защото е въпрос на утвърдена ценност. 

После вече, когато хората видяха "двуезичието" на социализма, започна да се налага тарикатлъкът като някаква ценност (или антиценност, не им разбирам на терминологиите).  

Така и до днес - например правило ли ви е впечатление как се карат служебните коли у нас? Или при такситата - някой летят и се бухат в дупките, а други ги минават като доктори. ървите просто са в наети коли, а не в собстени. И понеже арендата им е непосилна почти, си го връщат на алчния, според тях, собственик...  

Няма никаква връзка между мързела и отношението към труда (т.е.това къде се поставя труда в цеността си система)..Български или английски не разбираш ли бре наборче ;-)? (виж по долу цитатът)

Да не говорим че нито дядо ми като наемник е мързелувал (напротив работеше на две места и работеше след пенсия), нито майка ми или баща ми са мързелували ( дайте да не лъжем хората и да не си правим политика- ние не сме били "мързелива" нация и по време на соца, и никога )

 

Цитирай

 

PS

"Трудолюбие" или "работливост"?

Отношението към труда, и отношението към почивката (или по-точно към прекарването на свободното време според желанията си) са различни нагласи, и между двете нагласи няма причинно-следствена връзка.

Българите не поставят труда високо в ценностите си (т.е те не са "трудолюбиви"), но също така не поставят почивката високо в ценностите си (не са "мързеливи").  

За последната ценност и нагласа:
Почивката и мързелуването са подлагани на остракизъм и отхвърляне. Важно е да се спомене според мен и следното във връзка с отношението ни към свободното време: ние сме тревожна култура, нещастни сме (българите сме на предпредпоследно място в света по индекса за щастие, т.е ние сме една от най-нещастните нации), не сме особено щастливи и в семействата си , и поради това не ценим времето отделяно за семействата си..(в много от случаите пък си тровим взаимно живота)

По илюстратривно казано: българите повече мразим почивката, отколкото недолюбваме труда, и резултат е че работим повече, отколкото нациите при които се преферира почивката (за това ни виждат като "трудолюбиви", всъщност в английския няма различни думи за "трудолюбиви" и "работливи")

 В тази връзка: при американците например нагласите са "обърнати" - те ценят високо както труда, така и почивката и свободното си време (и времето прекарвано със семействата си), но пък според изследванията за това колко време работят - те работят по-малко от нас (ние сме по работливи от тях, но не сме по-трудолюбиви)

 

фигура 5.3 илюстрира горното, (вижте и фигура 5.1):

http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

 

 

[КГ125]

Мързеливи - никога. Но недостатъчното оценяване на труда днес и високата му ценност в миналото се дължат точно на тез фактори, за които писах. 

[nik1]

Преди 1 минута, КГ125 said:

Това се дължи на масовата дребна и средна собственост. Каквото и да става в държавата, бай ви Пешо има 50 декара ниви, които ще му дадат и храна, и стока за продан. Или дюкянче.

60-70 декара има едно семейство с братя и сестри, бай Пешо има 20-30, брат му бай Димитър също толкова, а стесра им Петкана няма нищо (в закона  до 1960 година, жените не наследяват селскостопанска земя)

Проблемът е  че със земята си и дюкянчето си собственикът не може да забогатее колкото и да се пребива от работа (нали дядо ми е имал работилника с чирак)

 

 

[vorfax]

Преди 57 минути, nik1 said:

Нищо не се е променило. Всички хора днес работим в неличните си стопанства поради същите причини (т.е имаме причини да работим, а не да мързелуваме), но без  да поставяме труда високо в ценноста си система.

Е как ще е същото? Длъжностната характеристика урежда какво можеш и какво не можеш да правиш. Определя и работно време и лимит на възнаграждението. Като вземем на предвид и че повечето хора не харесват работата за която им се плаща (имаше статистика за цял свят), излиза че единствената прилика е в извършването на труд, но пък с различно количество, качество, удовлетворение, стрес, възвращаемост, местоположение, обкръжение, времетраене..................

[vorfax]

Преди 49 минути, КГ125 said:

Мързеливи - никога.

Не че нещо, ама вие от хора на които им се работи ли сте обкръжени?

[vorfax]

1 hour ago, nik1 said:

60-70 декара има едно семейство с братя и сестри, бай Пешо има 20-30, брат му бай Димитър също толкова, а стесра им Петкана няма нищо (в закона  до 1960 година, жените не наследяват селскостопанска земя)

Проблемът е  че със земята си и дюкянчето си собственикът не може да забогатее колкото и да се пребива от работа (нали дядо ми е имал работилника с чирак)

Със земи не може да се забогатее, но може да се живее богато. Целия имот ти дава богата храна, възможност да си построиш къща, а и да трупаш пари. И не забравяй, че тъкмо заради тези условия българите са имали по 10 деца - защото е можело да ги изхранят. Днес чувството за несигурност (и медийното промиване на мозъци с вечната младост симулирана от химически и хирургически слаби тела) не позволява множенето. А още от Велика България един от най-големите ни козове е било множенето, не битките и не интелекта.

Редактирано Септември 3, 2016 от vorfax

[nik1]

Преди 16 минути, vorfax said:

Е как ще е същото? Длъжностната характеристика урежда какво можеш и какво не можеш да правиш. Определя и работно време и лимит на възнаграждението. Като вземем на предвид и че повечето хора не харесват работата за която им се плаща (имаше статистика за цял свят), излиза че единствената прилика е в извършването на труд, но пък с различно количество, качество, удовлетворение, стрес, възвращаемост, местоположение, обкръжение, времетраене..................

Как да не е същото? Ако утре наследя земя и трябва да съм земеделец и животновъд за да се издържам , колко мислиш ще харесвам работата си?

 

 

 

 

[nik1]

Преди 2 минути, vorfax said:

Със земи не може да се забогатее, но може да се живее богато. Целия имот ти дава богата храна, възможност да си построиш къща, а и да трупаш пари. И не забравяй, че тъкмо заради тези условия българите са имали по 10 деца - защото е можело да ги изхранят. Днес чувството за несигурност (и медийното промиване на мозъци с вечната младост симулирана от химически и хирургически слаби тела) не позволява множенето. А още от Велика България един от най-големите ни козове е било множенето, не битките и не интелекта.

Въпросът с отношението  към труда в западните култури и изобщо е свързан със забогатяването и средната класа,  а не с достигането на на заветните къща, храна и бели пари за черни дни..(Последното определя отношението към мързела,  по скоро мързеливите днес са тези хора, на които им е осигурено това)

С преобалдаващите малки участъци от земя, като собственост, не само като комасация (вижте си стопанската история) - не се забогатява, не се става средна класа..

 

[vorfax]

Just now, nik1 said:

Как да не е същото? Ако утре наследя земя и трябва да съм земеделец и животновъд за да се издържам , колко мислиш ще харесвам работата си?

Не те знам имаш ли здрава гърбина. Дължа да отбележа, че приучването към работа на село започва с нещо, което не е свързано с пари или богатство. Започва като помощ на баба и дядо. Удовлетворението е, че може да ги отмениш и да овладееш майсторлъкът им да изкарваш високи реколти, много агнета, дебели прасета, силни и здрави животни. После виждаш, че качеството на онова, което ядеш зависи пряко от грижите ти.

Бакалията посещавах единствено за хляб (и много рядко за захар, фиде и др., без които можехме без да чувстваме липса). Купувах по 4-5 хляба всяка сутрин, повечето от които заминаваха за животните. Заради рентите хляба беше почти без пари, май излизаше по-евтино от ермата. Хранителния магазин просто беше ненужен, имахме всичко и не можехме да го изядем. Ето това е богатство. Още ми е странно, а измина цяла вечност, да давам пари за плодове или зеленчуци. На село с кофи съм ги ял, ама узрели в двора, не в щайги.

Къща на два ката, двор като Рай, всички плодове и зеленчуци, които се сетиш, зарзавати, компоти, угоени и доволни животни, ренти със зърно и вино, пари - не знам дали ще ти хареса, не е за всеки. Всеки ден каруцата се упряга лятоска и се ходи на лозя, ниви, градини, ливади. Продукцията може да се продаде скъпо. Но няма да стане, ако решиш да си вземеш отпуска един месец за море или нощите решиш да се напиваш в дискотека. Затова сега не е популярно, защото дава много, но и иска много. Но да си гледаш децата в такива условия за мен е най-естествения и хубав начин.

[nik1]

Преди 23 минути, vorfax said:

Не че нещо, ама вие от хора на които им се работи ли сте обкръжени?

Около мен има мързеливи, и на сто процента от тях им е осигурено едно прилично съществуване..

[nik1]

Преди 1 минута, vorfax said:

Не те знам имаш ли здрава гърбина. Дължа да отбележа, че приучването към работа на село започва с нещо, което не е свързано с пари или богатство. Започва като помощ на баба и дядо. Удовлетворението е, че може да ги отмениш и да овладееш майсторлъкът им да изкарваш високи реколти, много агнета, дебели прасета, силни и здрави животни. После виждаш, че качеството на онова, което ядеш зависи пряко от грижите ти.

Бакалията посещавах единствено за хляб (и много рядко за захар, фиде и др., без които можехме без да чувстваме липса). Купувах по 4-5 хляба всяка сутрин, повечето от които заминаваха за животните. Заради рентите хляба беше почти без пари, май излизаше по-евтино от ермата. Хранителния магазин просто беше ненужен, имахме всичко и не можехме да го изядем. Ето това е богатство. Още ми е странно, а измина цяла вечност, да давам пари за плодове или зеленчуци. На село с кофи съм ги ял, ама узрели в двора, не в щайги.

Къща на два ката, двор като Рай, всички плодове и зеленчуци, които се сетиш, зарзавати, компоти, угоени и доволни животни, ренти със зърно и вино, пари - не знам дали ще ти хареса, не е за всеки. Всеки ден каруцата се упряга лятоска и се ходи на лозя, ниви, градини, ливади. Продукцията може да се продаде скъпо. Но няма да стане, ако решиш да си вземеш отпуска един месец за море или нощите решиш да се напиваш в дискотека. Затова сега не е популярно, защото дава много, но и иска много. Но да си гледаш децата в такива условия за мен е най-естествения и хубав начин.

Не ми харесва тази работа.. Не е въпрос до гърбина, аз лично съм стигал до там да работя  3 дни с два часа сън за двете нощи (което никои про-селски човек не може да го направи). Въпрос на характер, подбуди, мотиви е - не харесвам тази работа, и не се виждам като земеделец..

[vorfax]

Преди 3 минути, nik1 said:

С преобалдаващите малки участъци от земя, като собственост, не само като комасация (вижте си стопанската история) - не се забогатява, не се става средна класа..

Не знам колко малки са малките участъци за които говориш, но със земите, които едно семейство може да обработва не просто се прави средна класа, а се извършва непрестанно забогатяване, при това такова, което инфлацията на намалява с времето. Ако ти наричаш селско семейство със земи и добитък, което има всичко, бедно, това са си твои представи.

[nik1]

Вижте си стопанската история, не продължавайте с фантазиите си моля.Селяните никога не са били средна класа у нас.. Говорим за собственост на земя за семейство в рамките на 30 -40 декара максимум (с изключения в добружа и тук-там). а основната част от селяните притежават по-малко земя..

Да така е, както казвам; На запад отношението към труда се е формирало с нагласата че с труд човек може да се забогатее, ..Разбира се, че богатството и средната класа е много повече от това да имаш покрив над главата си, да има какво да слагашна масата, и да имаш бели пари за черни дни (или кредитна линия)

[Capitainofmarine]

Преди 2 часа, nik1 said:

(в закона  до 1960 година, жените не наследяват селскостопанска земя)

Ники това не е баш така. Даже в литературата е отразено. Спомни си "Снаха", там даже снахата имаше право на дяла от неполученото наследство на починали си мъж. Ако трябва да говорим по-точно, до реформите на БЗНС - режима на Стамболийски женската челяд наследява половин дял а мъжката пълен дял от наследството.

 

1 hour ago, vorfax said:

Не те знам имаш ли здрава гърбина. Дължа да отбележа, че приучването към работа на село започва с нещо, което не е свързано с пари или богатство. Започва като помощ на баба и дядо. Удовлетворението е, че може да ги отмениш и да овладееш майсторлъкът им да изкарваш високи реколти, много агнета, дебели прасета, силни и здрави животни. После виждаш, че качеството на онова, което ядеш зависи пряко от грижите ти.

Бакалията посещавах единствено за хляб (и много рядко за захар, фиде и др., без които можехме без да чувстваме липса). Купувах по 4-5 хляба всяка сутрин, повечето от които заминаваха за животните. Заради рентите хляба беше почти без пари, май излизаше по-евтино от ермата. Хранителния магазин просто беше ненужен, имахме всичко и не можехме да го изядем. Ето това е богатство. Още ми е странно, а измина цяла вечност, да давам пари за плодове или зеленчуци. На село с кофи съм ги ял, ама узрели в двора, не в щайги.

Къща на два ката, двор като Рай, всички плодове и зеленчуци, които се сетиш, зарзавати, компоти, угоени и доволни животни, ренти със зърно и вино, пари - не знам дали ще ти хареса, не е за всеки. Всеки ден каруцата се упряга лятоска и се ходи на лозя, ниви, градини, ливади. Продукцията може да се продаде скъпо. Но няма да стане, ако решиш да си вземеш отпуска един месец за море или нощите решиш да се напиваш в дискотека. Затова сега не е популярно, защото дава много, но и иска много. Но да си гледаш децата в такива условия за мен е най-естествения и хубав начин.

Аз помня тези времена и съм участник в тях. Тук имаш право и с удоволствие ти слагам плюсчета!

Въобще не разбирам защо Ники е настроен леко противоселски. Аз напротив съм убеден че до 90-те години на миналия век селото беше здравия темел на България. Здравия народен дух в здравото народно тяло. На селото бяха непознати кражбата убийството /като изключим защитата на имота и фамилията/, алкохолизма, политиканщината и прочие недъзи характерни за града и градското население. Селото винаги е давало и носило на гърба си България . Днес е друга работа - либералната демокрация  и ликвидационните съвети на съюзниците БСП СДС ДПС и прочие политически либерално ориентирани управляващи политически сили унищожиха селото - нещо което дори БКП не успя а и не посмя да стори. Но дайте му на българина истинска свобода и го оставете да прави това което знае - не му пречете с евро и земеделска бюрокрация и измислени цени и България ще има отново своето стопанско възраждане.

Редактирано Септември 3, 2016 от Capitainofmarine

[Frujin Assen]

Богатството е нещо относително и не се измерва в цели числа. Не е важно кой колко доходи има и какъв стандарт на живот има, а кой колко доходи има относно другите около него. Ако например имаш 1 милион долара в САЩ си по беден отколкото ако имаш 100 000 в Африка. Защо? Ами защото огромната част от хората в Африка имат много по малки доходи от тези в САЩ и тези 100 000 те правят даже не принц или крал, а направо извънземен. Да не говорим за властта която ти дават парите. Ако един педофил в САЩ с 1 милион реши да се забавлява с малки деца почти незабавно ще отгърми в затвора надълго. Ако обаче педофил със 100 000 се намира в Африка това количество пари го поставят над закона (който е много по слаб отколкото в САЩ) и родителите сами ще му водят децата си за да вземат някоя пара.

Това е и причината поради която масата селяни в България могат да се нарекат средна класа. Богатите са търговците и чорбаджийте, те имат сравнително повече пари от селяните. За разлика от тях безимотните селяни аргати и ратаи които нямат своя земя и зависят за своята прехрана от това дали чорбаджията ще ги наеме на работа. Те обикновено са много по зле финансово от оземлените селяни. Не бива да се забравя и психологията. Селянина разчита на своята земя, своите ръце и своето семейство за да живее добре. Той знае, че колкото по добре работи, толкова повече пари ще изкара, толкова по добре ще живее. Затова и на селянина му е през водосточната тръба за държава, данъци, чорбаджий, въобще целият свят. За разлика от него аргата живее единствено по милостта на чорбаджията, който му плаща колкото поиска и когато поиска.

[КГ125]

"В закона" жените наследяват 1/2 от някои поземлени имои до 1949 г. и то не във всички случаи. 

[КГ125]

Преди 9 минути, Capitainofmarine said:

. Аз напротив съм убеден че до 90-те години на миналия век селото беше здравия темел на България. Здравия народен дух в здравото народно тяло. На селото бяха непознати кражбата убийството /като изключим защитата на имота и фамилията/, алкохолизма, политиканщината и прочие недъзи характерни за града и градското население. Селото винаги е давало и носило на гърба си България . Днес е друга работа - либералната демокрация  и ликвидационните съвети на съюзниците БСП СДС ДПС и прочие политически либерално ориентирани управляващи политически сили унищожиха селото - нещо което дори БКП не успя а и не посмя да стори.

И знаеш ли колко простичко стана това? 

Една днешна министърка удобно "пропуска" да договори през преговорите преди 2007 г. достатъчни субсидии за зеленчукопроизводството (за разлика от зърното, но там естеството на дейността предполага малко хора на много площи). Така един от най-естествените ресурси на България остана неконкурентен, единстения поминък, който можеше да запази селата стана невъзможен и хората се пръскат. 

Втория момент е посегателството на маргиналните групи върху собствеността и сигурността, което се улеснява от три фактора - агресивния либерализъм, липсата на държавност и нарастването на относителния дял на маргиналите спрямо останалото население. 

И айдеееее.... 

[КГ125]

Преди 1 час, nik1 said:

Как да не е същото? Ако утре наследя земя и трябва да съм земеделец и животновъд за да се издържам , колко мислиш ще харесвам работата си?

 

 

 

 

Като ти носи достатъчен доход, ще я харесаш. 

[Skubi]

Преди 1 час, nik1 said:

Как да не е същото? Ако утре наследя земя и трябва да съм земеделец и животновъд за да се издържам , колко мислиш ще харесвам работата си?

 

 

 

 

От градски гражданин селяндур не става. Или си се родил в такива условия и продължаваш професията на дедите си или.....Но от супера на ъгъла и парното в квартирата, лекарят, аптеката на 10 минути и други градски комфорти ако си свикнал.....Връщане няма. 

Така, че ако наследиш случайно тогава или го продавай на крак или ако е близо до голям град надробявай на парцели, но вади му парите преди още да запустее или добрите комшии не разкрадят всичко което не е бетонирано....